Нан Райън
Люби ме тази нощ (22)

Глава 22

Кърт отиде на панаира.

Чарли си остана у дома с Хелън.

Кърт беше сигурен, че никакви разногласия между него и Хелън не биха променили отношението й към Чарли в негово отсъствие, затова спокойно остави сина си с нея.

Момченцето не знаеше нищо за Болдуинския областен панаир. Възрастните старателно избягваха да споменават нещо по този въпрос в присъствието му. Ако знаеше, щеше да поиска да отиде. Хелън, Кърт и Джоли бяха на едно и също мнение — твърде рисковано беше за Чарли да отиде в Спениш форт на панаира.

Което всъщност беше истински срам.

При други обстоятелства, Чарли щеше да се забавлява много. Цели орляци деца се събираха по панаирите за празненствата, които продължаваха от сутринта до вечерта. През последните няколко седмици Чарли много се беше променил и щеше да се присъедини към другите шумни и палави момчета на негова възраст. Освен ако на същите тези момчета им е забранено да играят със сина на един омразен янки. Не си струваше да се поема такъв риск.

В хладната съботна утрин Кърт се измъкна от леглото преди изгрев. Седна на края на матрака, прекара пръсти през косата си и погледна през рамо към Чарли. Детето лежеше по корем, обгърнало глава с мъничките си ръчички, заровило лице във възглавницата и спеше дълбоко и спокойно — истински невинен сън.

Кърт се усмихна и внимателно зави с чаршафа тесните му раменца. Докосна главицата му и нежно погали меката златиста коса на сина си.

После пъргаво се изправи, избръсна се, облече се и отиде до кошарата. Нахрани Рейдър с кофа овес, разчеса го и прегледа едрото му гладко тяло, да не би да има някоя драскотина. Едно по едно вдигна копитата му и внимателно ги разгледа да няма тръни и камъчета по тях. През цялото време говореше на жребеца и му обясняваше, че обичайната им утринна разходка трябва да се поотложи за по-късно този ден.

Когато се увери, че Рейдър е в отлично състояние, Кърт оседла огромния жребец, но не затегна подпруга под корема му и върза стремената отгоре. Когато първите розови и сребристи отблясъци на зората осветиха небето на изток, Кърт изведе жребеца от ограждението.

В тъмната къща Хелън беше будна. Беше прекарала дълга неспокойна нощ. Ту заспиваше, ту се събуждаше и мислеше какво ли ще стане по-нататък. Накрая се прозина и стана от леглото тъкмо, когато Кърт заминаваше.

Облечена само с нощница, тя застана на кухненския прозорец, докато той извеждаше коня зад оградата. Лицето й бе застинало в тревожна гримаса. Когато конят и ездачът минаха покрай къщата от другата страна на двора, тя изтича към високите прозорци на трапезарията.

Накрая, с тихи котешки стъпки, като се стараеше Кърт да не я забележи, се промъкна на южната веранда.

Стисна дългата си бяла нощница около коленете и продължи да стои боса в лятната утрин и да наблюдава Кърт Нортуей. Той се движеше грациозно, сякаш беше принц. Изведнъж й хрумна нелепата мисъл, че сигурно се движи също толкова плавно и грациозно и на дансинга. Разбира се, тя никога нямаше да узнае това.

Проницателните женски очи на Хелън веднага забелязаха, че загорялото лице на Кърт е гладко избръснато, а катраненочерната му коса — грижливо сресана. Беше облякъл изпрана бяла риза и плътно прилепнали сини панталони. Като майка, която суетно оглежда външния вид на детенцето си, Хелън остана доволна. Той беше чист, спретнат и хубав, като всеки друг мъж, така че старите й приятели няма да му намерят недостатъци поне в това отношение.

Хелън цъкна с език и се упрекна наум. Глупаво беше от нейна страна, че се бе загрижила чак толкова. Все едно дали е безукорно чист или мърляв — той е янки. Само този факт бе достатъчен, за да го отбягват тълпите посетители на панаира. Сигурно и тя самата щеше да го избягва, ако можеше да си позволи подобен лукс.

Когато Кърт и жребецът стигнаха до началото на алеята с надвисналите дървета, и двамата спряха. Кърт се извърна и погледна право към къщата. Хелън ахна от ужас и отскочи назад, когато той вдигна ръка и й махна. Дали през цялото време е знаел, че тя е там?

Почувства се неловко, ядосана и гузна едновременно. Втурна се обратно вкъщи. Искаше й се изобщо да не беше излизала. Или поне той да не беше я видял. Или всичко да беше по-различно.

Щеше й се тя и Чарли да бяха сега с Кърт на път за панаира. И тримата да се разхождат между многобройните сергии, да си купуват глупави дрънкулки, да печелят награди, да ядат вкусни скариди, да се смеят и веселят като всички други мъже, жени и деца в областта Болдуин.

Искаше й се двамата с Чарли да видят как Кърт ще спечели голямото надбягване този следобед. Искаше й се да бъдат там, надвесени над парапета да крещят и да се радват, когато Рейдър профучи през финалната линия преди всички останали.

Искаше й се причината за участието на Кърт в състезанието да не беше свързана със заминаването му.

Хелън притвори очи и прехапа треперещата си долна устна. Имаше още едно последно желание.

С цялото си сърце и душа искаше мощният Рейдър някак си да изгуби състезанието.

 

 

Кърт поведе едрия жребец по тъмната алея под дърветата. Излязоха от другия й край и завиха на север. Към Спениш Форт.

Кърт не възседна коня. Нямаше намерение да язди породистото животно цели осем мили до града. Щеше да върви пеша до Рейдър с бавна спокойна крачка. Нямаше значение дали той ще е уморен, когато дойде време за състезанието. По-важно беше Рейдър да е свеж.

Предишната вечер двамата с Джоли бяха обсъдили всичко и грижливо си бяха съставили план. Джоли щеше да чака на края на града. Там щеше да поеме Рейдър. Градската конюшня няма да откаже да обслужи Джоли Гръбс. Затова той щеше да се погрижи огромният жребец да бъде прибран в конюшнята, охраняван, нахранен, напоен и добре отпочинал, докато дойде време за надбягванията.

 

 

Хелън изчака до осем часа сутринта.

Слънцето се бе издигнало високо, когато отиде до стаите в плевнята да събуди Чарли. Съзнаваше, че това може би е последният ден, който Чарли ще прекара във фермата й, затова бе решила да затаи всички тревоги в себе си и да направи този ден щастлив и за двамата.

Тя тихичко почука на вратата и го повика по име. Влезе вътре, отиде на пръсти до леглото и се усмихна, като го видя дълбоко заспал, проснат по корем и прегърнал възглавницата.

Погледът й за миг спря върху ангелското лице на детето и се отмести към празното място до него. Бялата, обшита с дантели, възглавница бе хлътнала там, където преди малко бе лежала глава.

Хелън импулсивно я взе и я вдигна към лицето си. Притисна я към носа си и долови свежия, неповторим мирис на мъжа, чиято тъмна глава бе лежала там.

Вдъхна дълбоко, прегърна възглавницата, погледна празната половина на леглото и се опита да си представи Кърт Нортуей в него. Дали спеше по гръб, или по корем? Дали ръцете му лежаха отпуснати до тялото, или скръстени зад главата? Дали спеше също така кротко като сина си? Или се мяташе и въртеше неспокойно?

С какво ли се обличаше нощем? Дали и той като Чарли имаше нощница до коленете? Или спеше само по долни дрехи? Дали мургавата кожа на широките му голи гърди, на тесния кръст и здравите мускулести ръце и крака се открояваха ярко върху снежнобелите чаршафи под него?

Ледени тръпки полазиха по гърба й и тя бързо остави възглавницата на място.

— Чарли — прошепна Хелън и заобиколи от другата страна на леглото. — Чарли, време е за закуска. — Тя коленичи до него.

Една малка руса главица се надигна от леглото. Чарли се завъртя на една страна, усмихна й се, преобърна се по гръб и седна. Подпря се назад на ръце и попита:

— Капитанът замина ли вече?

Бяха му казали, че баща му има важна работа в Спениш форт и ще отсъства целия ден.

— Замина още призори — кимна Хелън все още коленичила на пода.

Чарли спусна крачета, измъкна се от леглото и застана пред нея, облегнал гръб на матрака, а с мъничките си пръстчета започна да върти нощницата.

— Помниш ли какво ми обеща?

Хелън се усмихна и вдигна ръце към него.

— Разбира се.

Той се отскубна от прегръдката й и рече:

— Значи, ще закусвам в къщата.

— Точно така. Ще ядем на масата в кухнята.

— А… а после… — ококори той очички — ще правим ли курабийки с джинджифил!

— След обяд. Ще печем бисквити след обяд — каза Хелън. — Първо ще свършим всекидневната работа. След това, като обядваме, малко ще си починем, може да подремнем дори и чак тогава ще правим курабийките с джинджифил. Става ли?

Хелън се изправи.

— Става! Става! — запляска с ръце Чарли, но веднага се намръщи и изтича към скрина. — Първо трябва да свърша това. Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се. — Тя предположи, че иска да му помогне да си избере нещо за обличане.

Но Чарли дръпна долното чекмедже и награби цяла купчина дрехи.

— Чакай — викна Хелън и се усмихна снизходително. — Трябват ти само една риза и панталони.

Чарли енергично заклати глава.

— Не, не, виж… разбираш ли, капитанът ми каза да… да…

— Какво да? Какво те е накарал да правиш?

— Да съм събрал всичките си дрехи, когато се върне.

Думите на момченцето я зашеметиха, сякаш някой наистина я бе ударил. Краката й се подкосиха. Тя се олюля, седна на неоправеното легло и се опита да продължи с равнодушен тон.

— Защо? Капитанът каза ли ти защо иска да си събереш дрехите? — Дъхът й спря.

Обгърнал с ръце цял вързоп малки избелели и оръфани ризки, Чарли вдигна недоумяващо рамене.

— Не знам.

Хелън се усмихна, кимна и каза:

— Ще ти помогна. Когато капитанът се върне довечера, всичко ще е готово.

Тя се приближи до Чарли, коленичи, а ръцете й леко трепереха, когато извади от чекмеджето грижливо сгънатите детски дрешки. След като чекмеджето се опразни и всички ризки и панталонки бяха струпани върху покривката на сини и бели карета, Хелън нетърпеливо рече:

— Умирам от глад, момченце, а ти? Обличай се и да вървим в къщата да похапнем палачинки с шунка.

Чарли започна да дърпа нощницата си нагоре през главата, но навреме се сети, че трябва да спазва благоприличие, и каза:

— Трябва да се обърнеш с гръб.

Само след няколко мига изхвърча навън и хукна по пътеката пред Хелън, като през цялото време крещеше името на Дом. Синкавият котарак мързеливо се протегна край кладенеца, чу го, но спокойно изчака Чарли да стигне до него. Тогава изскочи иззад кладенеца и поздрави с мяукане.

Малкият нададе радостен възглас и се спусна след котарака. Дом немирно се стрелна напред, но скоро спря и изчака Чарли. Момчето го настигна, клекна, грабна едрия котарак и го притисна до гърдите си, а лапите на Дом провиснаха надолу.

Чарли помъкна необичайно послушния котарак към къщата, а Хелън ги последва, като се смееше въпреки тревогите си. Обичливият Чарли бе спечелил дори сърцето на свободолюбивия Дом.

ЗАПИСВАМЕ ЗА НАДБЯГВАНЕТО

ЗАПИШИ ИМЕТО СИ ПРИ НАС

Пишеше на синя дървена табела точно пред елипсовидния хиподрум на панаира. Мъже се мотаеха на групички под сенките на близките дървета. Разговорите се въртяха единствено около надбягването на една миля. Обсъждаше се родословието на участниците. Наслуки се правеха допълнителни залагания, без кой знае какви изгледи за успех.

Повечето мъже смятаха, че състезанието се провежда само за един кон. Найлс Лъвлес за пръв път щеше да участва със скъпия черен жребец, който беше купил миналата пролет в Луисвил. Баща на четиригодишния породист жребец беше един от най-бързите коне в Кентъки. И макар че за днешното състезание бяха записани още един — два доста добри бегачи с отлично потекло, черният несъмнено щеше да излезе победител.

Малко преди обед, Кърт се отправи към елипсовидната писта, като нарочно заобикаляше претъпканите от народ площи на панаира. Промъкваше се сред тълпящите се мъже, без да обръща внимание на въпросителните погледи, които привличаше върху себе си и накрая пристъпи към масата със списъците.

Един топчест мъж с розови бузи, рунтави вежди и бакенбарди вдигна поглед и се намръщи.

— Това е областта Болдуин, Алабама, янки! Не щем такива като теб да се навъртат тук на нашия панаир, покрай нашите жени и деца.

Шумните разговори стихнаха и преминаха в тихичко шушукане. После настъпи мълчание и всички очи се обърнаха към високия мургав мъж, застанал пред масата.

— Аз не съм на панаира с вашите жени и деца — каза Кърт. — Намирам се на пистата, а тук виждам само мъже. Дошъл съм да запиша коня си за следобедното надбягване.

Джефри Старк, пълничкият розовобуз мъж зад масата изсумтя:

— Какво?

— Ще запиша своя жребец за конните състезания.

Старк се ухили злобно. После, сякаш разиграваше роля пред публиката си, рече саркастично:

— Що ли не си вземеш крантата и не се изнесеш към фермата по-скоро. Няма да участваш в състезанието.

— В спенишфортсткия вестник пише, че всеки може да участва — напомни му Кърт.

— Всеки, който не е янки — рече Старк, огледа се наоколо и се изсмя.

Насъбралите се мъже закимаха с глави и също се разсмяха. Всички чакаха Кърт да се обърне и да си тръгне.

Но Кърт остана на мястото си.

— Името ми се пише Н-о-р-т-у-е-й. Впиши го в списъка си. Ще участвам с моя жребец в това надбягване.

Смехът на Старк секна.

— Не, няма.

— Напротив, той ще участва — Долетя над главите на навалицата кратко изречената заповед.

Всички погледи се устремиха натам. Шериф Брайън А. Купър си проправи път, застана до Кърт пред малката масичка и спокойно повтори думите си.

— Ще участва. Хайде, запиши името му и го пусни да заеме позиция на старта.

Лицето на Старк стана още по-розово. Рунтавите му вежди потрепнаха.

— Какво, по дяволите, правите тук, шерифе? — изрева той.

— Поддържам ред и законност — отвърна Куп лаконично. Той пъхна палец в ниско спуснатия си кожен кобур на кръста и бавно се обърна с лице към насъбралите се мъже. — Някой друг да има случайно проблеми със записванията? Ако е така, да каже веднага и да сложим край на спора.

Никой не се обади.

Но Найлс Лъвлес, който пристигна малко след инцидента, далеч не бе зарадван от развоя на събитията. Той застана в края на нарастващата тълпа, заобиколен от верните си „кучета“, недоволно намръщен.

Малко по-късно, когато Кърт мина покрай него, той му хвърли бегъл поглед.

Кърт спря, протегна ръка и каза:

— Струва ми се, че сме се срещали. Вие сте Лъвлес, нали?

Найлс неохотно пое ръката на Кърт.

— Значи ще участвате с онзи жребец в днешното състезание, а?

— Така смятам.

— Кой ще го язди?

— Аз — сви рамене Кърт.

Найлс се изкиска. Подлизурковците край него се разсмяха гръмогласно.

— Не си ли малко едричък за жокей, а?

— Рейдър не мисли така.

— Продай ми коня си, Нортуей. Още сега, преди състезанието. Преди моят черен чистокръвен жребец да го победи така блестящо, че вече да не искам да го купя.

— Рейдър не се продава нито преди, нито след състезанието — каза Кърт, понечи да си тръгне, но спря, обърна се и попита: — Между другото, Лъвлес, знаеш ли колко е часът?

Без да се замисля, Найлс бръкна в джоба на жилетката си, но часовникът не беше там. Вдигна очи и забеляза многозначителната усмивка, която се появи на мургавото лице на Кърт. Найлс почервеня от гняв.

Кърт се обърна и се отдалечи, като се подсмихваше под мустак.

Със стиснати зъби Найлс Лъвлес процеди едва чуто:

— Проклет да е този нагъл северняшки кучи син!