Нан Райън
Люби ме тази нощ (19)

Глава 19

На масата на задната веранда двамата мъже пиеха кафе, ядяха шунка и картофена салата и си спомняха за съдбовния случай, който ги бе събрал. Шериф Купър разказваше за събитията, които бяха довели до онзи студен ноемврийски ден на 1863 година, когато неговата конфедеративна военна част се бе изправила лице в лице с юнионисткия полк на Къртис Нортуей, а Хелън и Чарли слушаха внимателно.

— Това беше „Битката над облаците“ — обясни Куп за ожесточеното сражение, състояло се на възвишенията Лукаут в Чатануга, Тенеси.

После продължи за гъстата мъгла, паднала над билото на хълмовете, при което било почти невъзможно да се различи приятел от враг.

— Ти разкажи — Куп подкани Кърт. — Кажи какво стана през онзи ден, капитан Нортуей. Как стана така, че се срещнахме?

Кърт изглеждаше смутен. Под тъмния загар на кожата лицето му наистина се бе изчервило. Хелън не можеше да повярва. Никога не беше го виждала да изпитва дори най-малко неудобство. Беше толкова мило.

Загледан в чашата си с кафе. Кърт тихо каза:

— Беше ни заповядано да завземем ямите с оръжие на Конфедерацията при базата Мишънъри Ридж — Той вдигна очи от чашата, но продължи разсеяно да прекарва показалец по ръба й. — Но се оказахме изправени пред доста силен огън отгоре, откъм главната отбранителна линия на Конфедерацията.

— А аз бях именно там — намеси се Куп и посочи нагоре.

— Нямахме друга заповед за това, но някак си… кой знае защо, всички… едновременно щурмувахме котата. Успяхме да разгромим въстаниците и да превземем върха — вдигна рамене Кърт. — Ето това е всичко.

— Не съвсем — каза Куп и премести погледа си от Хелън към Чарли. — Нашият фланг падна изцяло и беше принуден да се оттегли. В суматохата аз изостанах. Капитанът ме откри. Бях леко ранен.

Кърт поклати тъмната си глава. Сега пък Куп скромничеше.

— Майор Купър беше тежко ранен, почти издъхваше, когато го намерих. Беше се подпрял на един паднал дънер и се мъчеше да си направи турникет от колана. Беше изгубил много кръв. Помислих си, че едва ли ще преживее дори един час.

— Сигурно нямаше — потвърди Куп, — ако Кърт не ме беше отвел в една юнионистка полева болница в долината.

— Значи всъщност той е спасил живота ти — изрече мислите си на глас Хелън, развълнувана от разказа.

— Да, наистина — каза Куп. — А и той самият беше лошо ранен.

Шерифът хвърли бегъл поглед към Кърт.

— Смътно си спомням, че целият гръб на синята ти униформена куртка беше прогизнал от кръв. От какво беше това? Артилерийски огън? Или шрапнел от мина?

— Малка драскотина от въстаническа сабя — поясни Кърт и побърза да смени темата.

Хелън веднага си спомни Кърт без риза — ужасният белег се спуска надолу от кръста му и потъва навътре под колана. Малка драскотина? Трябва да е било почти смъртоносна рана, за да остави такъв страшен белег.

Хелън погледна към Кърт изпод спуснатите си ресници. Сега го виждаше в нова светлина. Почти умиращ заради удар, нанесен от вражеската сабя, той още повече е изложил живота си на опасност, за да спаси майор от Конфедерацията. Човек, който може да извърши такова благородно дело, не може да бъде лош.

Макар и да е янки.

Разговорът се прехвърли от миналото към бъдещето. Куп прояви искрен интерес, когато попита Кърт какви са му плановете. С равен тон Кърт отвърна, че двамата с Чарли ще останат в Алабама докато дойде време за есенната реколта. А после какво, настояваше Куп. Кърт разказа за конефермата в Мериленд и как някой ден ще си има собствена ферма и ще отглежда чистокръвни коне.

— Предполагам, че нямаш търпение да се върнеш — рече Куп. — Изглежда, доста хубаво се живее там.

— Така е — потвърди Кърт. — Трябва да ни дойдеш някога на гости.

— Може — усмихна се Куп.

Когато привършиха с яденето, Чарли пръв стана от масата. Поиска разрешение от баща си и хукна надолу по стъпалата на верандата, като викаше Дом, готов да изкупи вината си пред разглезения котарак, който може би се беше обидил.

— И аз трябва да си вървя — рече Куп и бутна стола си назад.

Хелън и Кърт го изпратиха до задната порта. Те вървяха от двете страни на високия шериф докато стигнаха до кафявия му кон, който пасеше недалеч.

Накрая Хелън попита:

— Кажи ми честно, Куп. Защо дойде днес чак до тук?

Куп се намръщи, ритна едно камъче с върха на ботуша си и въздъхна. После погледна откровено към Кърт.

— Найлс Лъвлес, един от най-влиятелните граждани в нашия град, те е обвинил, че си му откраднал ценен джобен часовник от злато и диаманти.

Кърт не каза нищо.

— Това са пълни глупости! Подла, злобна лъжа! — възмути се веднага Хелън. — Та те дори не са се срещали!

Тя рязко извърна глава и погледна Кърт със святкащи очи.

— Нали?

— Страхувам се, че сме се виждали — призна Кърт. — Вчера, когато бях в града, Лъвлес излезе от кантората си, представи ми се и предложи да купи Рейдър.

— Имаше ли някой с него? — попита Куп. — Или бяхте само вие двамата.

— Някоя си госпожа Ясмин Парнел беше с него — отговори Кърт. — Тя случайно излизаше от кантората му, когато аз се готвех да си тръгна. Лъвлес тъкмо й пожелаваше приятен ден, видя ме и дойде да се полюбува на коня ми. Това е единственият случай, когато съм се срещал с Лъвлес. Говори с госпожа Парнел. Тя ще ти каже, че не съм имал възможност да взема часовника на Лъвлес. Даже не съм го виждал и не знаех, че има такъв часовник — сви рамене Кърт. — Не ме разбирай грешно, шерифе. Нямам нищо против да претърсите…

— Не е нужно — отвърна Куп и се пресегна за шапката си. После се намръщи. — Предполагам, Хелън ти е казала, че Лъвлес е готов на всичко, за да пипне нейната ферма и горите.

Кърт кимна утвърдително, а Куп продължи:

— Сега ти си още една пречка за него, капитане. Преди да дойдеш, той си е правил сметка, че Хелън няма да може да издържи още един сезон.

— Значи ме е обвинил несправедливо, за да се отърве от мен?

— Лъвлес е способен на такова нещо. Безскрупулен. Алчен. Упорит. — Куп преметна дългата си ръка през гърба на коня и се изкиска, но смехът му прозвуча тъжно. — И е един от най-уважаваните граждани на Спениш форт — въздъхна той, поклати глава и се качи върху седлото. — Какво е казано в Библията? „Злото ще процъфтява.“ Лъвлес процъфтява, повярвай ми. Беше ми приятно, че те видях отново, Нортуей. Хелън, благодаря ти за вкусния обяд.

Кърт и Хелън останаха загледани след шерифа, докато той се отдалечи на коня си. Когато зави по сенчестата алея и се скри от погледа им, Кърт се обърна към Хелън:

— Госпожо Кортни.

— Да?

— Няма ли да ме попитате?

— Какво да попитам?

— Дали съм го направил. Дали съм откраднал джобния часовник на Лъвлес.

— Не — каза тя, после се пресегна и за един кратък миг импулсивно докосна ръката му. С върховете на чувствителните си пръсти усети как мускулите му се стягат и изопват. — Няма защо да питам. Знам, че не си.

 

 

Часовникът на кулата на Първа методистка църква удряше четири следобед, когато шериф Брайън А. Купър влезе отново в Спениш форт. Той отиде право в кантората си, свали сламената си шапка, закачи я на един пирон на стената и прекара ръка през къдравата си рижа коса.

Куп разсеяно мислеше след колко ли време ще се появи Найлс Лъвлес. Той се ухили, прекоси тясната стая, заобиколи изподрасканото бюро, отпусна се във въртящия се стол и се облегна назад. Без да поглежда надолу, измъкна жълтата връзчица, която висеше от горния му джоб, и извади бяла памучна торбичка с тютюн.

С два пръста извади една цигарена хартийка от пакета в джоба, хвана я между палеца и средния пръст, с другата ръка отвори торбичката и изтърси малко тютюн върху хартийката. Пристегна жълтата връвчица със зъби и прибра тютюна обратно.

После грижливо сви цигара, с върха на езика навлажни края й и я залепи. Сложи цигарата между устните си, драсна клечка кибрит и запали. Пое дълбоко цигарения дим, после го издиша, облегна се още по-удобно и вдигна обутите си в ботуши крака върху бюрото.

Преди Куп да успее да всмукне още веднъж от цигарата, Найлс Лъвлес влезе през вратата.

— Къде е той? — намръщено запита Найлс и погледна надолу по късия коридор към двете затворнически кили. — Къде е онзи янки? В килията ли е?

— Не.

— Не? Защо, но дяволите, не? Не си ли го арестувал? Не си ли го довел тук? Искам това копеле да се затвори, задето е откраднал часовника ми. — Найлс Лъвлес не бе свикнал да не му се подчиняват.

Куп бавно свали крака на пода, но остана седнал. Пъхна цигарата в крайчеца на устните си и я остави да виси там, докато говореше.

— Изглежда, си набедил не когото трябва. Аз познавам Нортуей. Той не е крадец. Няма да го затворя. — Куп примижа срещу дима, който се вдигаше към очите му. Сниши глас, погледна Найлс право в очите и каза: — Нямам килия за невинни.

— Той не е невинен! Той е крадлив северняшки тип и…

— Случаят е приключен — заяви Куп твърдо и категорично. — А сега се махай оттук, преди да съм те арестувал за фалшиви обвинения.

Найлс впи презрително святкащи очи в упорития шериф, който винаги стриктно спазваше закона. Кипнал от злоба, той изсъска:

— Часовникът! Какво ще кажеш за моя толкова скъп златен часовник с диаманти? Той ми беше откраднат!

— Губиш и твоето, и моето време, Найлс — отвърна Куп и се изправи. — За този случай обвинявам теб.

— Ама аз… не разбирам какво искаш да кажеш… ти… нямаш никакви доказателства срещу мен — смотолеви неразбрано Найлс Лъвлес. С почервеняло лице той накрая извика: — По дяволите, как смяташ да си върна часовника?

Куп вдигна вежда.

— Бих ти препоръчал да изпратиш онзи твой подлизурко, който го е подхвърлил вместо теб, да отиде и да ти го донесе.

— Проклет да си дано! — измърмори Найлс, врътна се и разярено изхвърча през вратата, а Куп го изпрати с тържествуващ смях.