Нора Робъртс
Фатално привличане (9)

Девета глава

Ашър знаеше, че когато пресата не оказва натиск върху нея и не лази по нервите й, нямаше опасност да сбърка и да изтърве нещо, дето не трябва. Тя все още имаше тайни. Преди състезанието в Австралия сама си постави мораториум. Каквито и решения да се налагаше да взема, щяха да почакат. В този момент искаше да се наслаждава само на щастието. Щастието да бъде с Тай и да играе тенис.

Пазеше хубави спомени от Австралия. Имаше и победи, и загуби. Добър тенис. Хората бяха мили, приятелски настроени, любезни. А Ашър се нуждаеше именно от приятелство след напрежението в Англия. Австралийците помнеха „Лицето“ и я посрещнаха с добре дошла и отворени обятия. За пръв път след завръщането си в тениса тя почувства опиянението от победата на второ място след радостта.

Промяната в нея беше видима, дори след първите тренировки. На лицето й все по-често се виждаше усмивка. Макар играта й да не беше по-слаба или неконцентрирана, усещането за напрежение беше изчезнало.

Тай наблюдаваше сутрешната й тренировка. Той вече беше приключил със своята. Сега, изпънал крака на първия ред, наблюдаваше Ашър през тъмните си слънчеви очила. Беше подобрила формата си, помисли си Тай, и то не само спортната. Спомни си колко важно беше за нея да я поддържа. Фактът, че винаги бе била добър стратег и завършен тенисист, не беше достатъчен. Винаги беше държала да бъде добра спортистка. И беше. Може би годините, през които се бе оттеглила, я бяха научили на това.

По лицето му премина облак, но той бързо прогони мрачните мисли. Не беше време за тях, нито за въпросите, които продължаваха да го измъчват. Защото толкова много „защо“ все още нямаха отговор. Засега осъзнаваше, че тя иска да бъде безгрижна. Сега. И Тай щеше да почака. Ала когато сезонът свършеше, щеше да поиска своите отговори и да ги получи.

Когато смехът й достигна до него, той забрави съмненията. Облегна се назад и се огледа.

Ако „Уимбълдън“ беше любимият му корт, тревата куйонг бе любимата му настилка. Твърда като асфалт и бърза. Топката се удряше в нея както никъде другаде. Дори и в края на сезона, когато бе изпотъпкана и износена, пак си беше същата. Дори когато бе подгизнала от дъжд, австралийската трева беше гъвкава, жилава и еластична. Тук беше царството на бързите, на агресивните играчи. Тай бе готов за такъв мач. Макар и полупритворил очи, продължаваше да следи Ашър. Тя явно също беше готова. На устните му се появи усмивка. Каквито и въпроси да имаше, каквито и да бяха отговорите за тях, нищо не можеше да помрачи онова, което съществуваше помежду им.

Той стана и отиде бавно към корта.

— Какво ще кажеш за една бърза игричка?

Мадж го изгледа и продължи да прибира ракетата си.

— Забрави.

Тай взе от ръцете й ракетата и заудря с нея топката.

— Хайде де!

Мадж взе топката и я прибра.

— Опитай с Ашър. Тя има нужда от уроци.

Като прехапа език между зъбите, Ашър го изгледа.

— До първа победа — предложи тя.

— Давам ти аванс. Първият сервис е твой.

Ашър го изчака, докато заеме позиция. Държейки две топки в ръка, тя му се усмихна.

— Е, хайде, Старбък!

— Миналия път, когато играхме, не успя да направиш и една точка. — Той намигна на Мадж. — Сигурна ли си, че искаш?

Ударът на Ашър беше отговорът, който го изненада и му достави удоволствие. Тай свали слънчевите си очила и ги подаде на Мадж.

— Не беше лошо. — Очите му проследиха следващия й сервис.

Върна топката в далечния ъгъл. Най-много обичаше да гледа как Ашър тича по корта. Размахът на бекхенда й не бе голям, но беше перфектно отработен. Последният път, когато бяха играли заедно, я беше бил с голяма мъка. Сега почувства предизвикателството, което се излъчваше от нея.

Тя насочи топката бързо и силно. Тай я върна, като плонжира. Топката изсвистя във въздуха и Ашър я посрещна и удари. С мощен удар той я запрати зад базовата линия, после прихвана обратния удар така, че топката докосна мрежата и спря в средата на корта.

— Петнадесет — обяви Тай и се върна в основна позиция.

Ашър присви очи и удари. Знаеше, че той нарочно я разхожда по целия корт. Ясно й беше, че не може да се сравнява по сила с него, затова реши да го победи по друг начин. Топката тупкаше глухо. Ракетите разсичаха въздуха с остър писък, който звучеше като музика в ушите й. Установиха ритъм. Тя му се подчини, докато не забеляза, че Тай се отпуска. Неочаквано промени темпото и запрати топката зад него.

— Ставаш по-сръчна — промърмори той.

— А ти по-бавен — отговори му сладко Ашър.

Тай направи следващия сервис и топката падна някъде сред лейките. Ашър измърмори едно проклятие.

— Каза ли нещо?

— Не. — Тя отметна назад глава. Докато се приготвяше да стреля, забеляза погледа в очите на му. Той не гледаше топката, а устните й.

Всичко е игра, помисли си с тайна усмивка Ашър. Бавно и преднамерено облиза устни с върха на езика. Сетне с дълъг удар запрати топката. Понеже беше разсеян, Тай не успя да я посрещне.

— Печеля — обяви тя и му се усмихна мило. Обърна се и отиде да вземе нова топка. През цялото време чувстваше очите му върху краката си. Като прекара ръка по бедрото си, Ашър се върна на базовата линия.

— Готов ли си?

Той кимна и премести поглед от бедрата върху гърдите й. Когато очите им се срещнаха, прочете в нейните покана, която накара пулсът му да се ускори. Концентрацията му беше разбита и Тай едва успя да върне сервиса. Ашър спечели.

Разсмя се доволна и приближи мрежата.

— Нещо не си във форма, Старбък.

Закачливият поглед и усмивката й го накараха да пожелае да я удуши… С целувки.

— Мошеничка — промърмори той и заобиколи мрежата, за да я посрещне.

Погледът й беше невинен и тя се правеше на изненадана.

— Нямам представа за какво говориш. — Думите се загубиха, защото Тай я привлече към себе си и запуши устата й с целувка. Обзеха я смях и желания. И без да се замисли, Ашър захвърли ракетата и го прегърна.

— Бъди доволна, че няма да те просна веднага ей тук, на тревата — промърмори той в устните й.

— Защо да съм доволна? — притисна се тя към него.

Как бе възможно една целувка да накара сърцето й да спре?

Тай се отдръпна съвсем леко, само на милиметър. Цялото му същество се стремеше към нея.

— Не ме изкушавай!

— Нима го правя?

— По дяволите, Ашър. Много добре знаеш!

Гласът му бе неуверен и леко трепереше. Тя откри, че й доставя удоволствие, когато го вижда такъв.

— Никога не съм сигурна — прошепна Ашър и сложи глава на гърдите му.

Сърцето му биеше като барабан. Той се опита да потисне желанието. Не беше нито мястото, нито времето, каза си Тай. Трябва да се овладея, в края на краищата.

— Но беше достатъчно сигурна да използваш няколко малки номерца, за да ме разсееш.

Тя вдигна глава и му се усмихна.

— Да те разсея ли? Как?

— Когато се наведе да вземеш топката. Ашър се престори, че мисли.

— Защо? Виждала съм Чък да прави същото, когато играе срещу теб. Каква е разликата? — Тя извика изненадано, защото той я вдигна във въздуха и я прехвърли през мрежата.

— Следващият път ще бъда подготвен за номерата ти. — След като я целуна бързо и задъхано, я пусна на земята. — Дори и гола да играеш срещу мен, няма да ми мигне окото.

Като задържа дъха си, Ашър му се усмихна предизвикателно.

— Искаш ли да се обзаложим? — Преди да успее да я тупне с ракетата, тя се измъкна.

Когато влезе в съблекалнята, там имаше няколко състезателки. Ашър погледна съперничката, с която щеше да се срещне днес следобед на корта. Беше новачка, изскочила изненадващо за една година от стотното място в ранглистата на четиридесет и трето. Ашър нямаше намерение да се разхожда до финалите. Ако съществуваше година, в която щеше да победи, това бе точно тази година.

Тя поздрави увитата с хавлия австралийка Тайя Конуей, която се появи откъм душовете. И двете знаеха, че ще се срещнат лице в лице край мрежата преди края на шампионата. През шума на душовете се чуваха разговори и спорове. Започна да сваля якето си и забеляза Мадж в ъгъла.

Брюнетката седеше на пейката с глава, подпряна на стената, и затворени очи. Въпреки загорялата си кожа, беше бледа и по челото й се стичаше пот. Ашър клекна пред нея. — Мадж!

Жената отвори бавно очи и въздъхна.

— Е, кой спечели?

За миг Ашър не разбра какво я пита и премига.

— О, аз го преметнах.

— Хитруша.

— Мадж, какво ти е? Господи, ръцете ти са ледени.

— Нищо ми няма. — Тя отново въздъхна и се облегна.

— Но ти си болна. Нека…

— Не, приключих завинаги с болестите. — Като се усмихна с усилие, Мадж избърса потта на челото си. — След секунда всичко ще бъде наред.

— Изглеждаш ужасно. Трябва да извикам доктор. — Ашър се изправи. — Ей сега. — Ала преди да успее да тръгне, Мадж я спря.

— Вече бях на доктор.

През главата на Ашър преминаха всички възможни кошмарни мисли. Наистина уплашена, тя хвана приятелката си за ръката.

— И какво каза той?

— Че има още седем месеца. — Когато при тези думи Ашър помръкна, Мадж я стисна здраво за ръката.

— Стига, момиче! Аз съм бременна, а не болна! Изумена, Ашър приседна на пейката до нея.

— Бременна?

— Точно тъй. — Мадж бързо се огледа. — Но засега искам да го запазя в тайна. Тези тъпи сутрешни прилошавания винаги ме хващат в най-неподходящото време.

— Тя въздъхна и отново се облегна на стената. — Хубавото е, че няма да продължат дълго.

— Аз не… Мадж, не знам какво да кажа!

— Ами кажи нещо като поздравления.

Ашър поклати глава и хвана и двете ръце на приятелката си.

— Ти това ли искаш?

— Какво ти става? Добре ли си? — Мадж се засмя й сложи глава на рамото й. — Може да не ти изглеждам много щастлива в момента, ала вътре в себе си ликувам. Дори правя цигански колела! Нищо не съм искала повече в живота си от бебе! — Тя остана тиха и мълчалива за миг, ръцете й все още стиснати в ръцете на Ашър. — Знаеш ли, когато бях на двадесет, единственото, което исках, беше да бъда първа. Номер едно. Бях там, на върха. Какви ли не купи спечелих. Всички възможни. Бях на двадесет и осем, когато срещнах Декана и все още имах амбиции. Не исках да се женя, но не можех да живея без него. А колкото до деца… По дяволите, мислех си, че има достатъчно време за тях. Е, добре. Събудих се една сутрин в болницата с вдигнат пред очите ми крак и осъзнах, че съм на тридесет и две години. Бях спечелила всичко, което можеше да се спечели в този спорт, и все пак нещо ми липсваше. През по-голямата част от живота си се бях мотала из целия свят от корт на корт, от състезание на състезание. Професионален тенис, първенства, награждавания, церемонии, както щеш го наречи. Преди Декана за мен нямаше нищо друго на света, освен тениса. Дори и след него, пак той заемаше по-голямата част от живота ми.

— Ти си шампион — рече меко Ашър.

— Да-а… — Мадж горчиво се разсмя. — Да, мили Боже, аз съм шампион и това ми харесва. Но знаеш ли какво? Когато видях снимката на племенника на Тай, осъзнах, че искам да имам бебе! Искам да имам бебе от Декана повече, отколкото искам купата „Уимбълдън“! Това тъпо ли ти се вижда?

Изречението остана да виси въпросително и тягостно във въздуха, докато и двете го осъзнаха.

— Това ще бъде последното ми състезание и макар да ме боли, ще ми се да го завърша. После ще си отида у дома и ще започна да плета терлички.

— Ти не можеш да плетеш — промърмори Ашър.

— Добре, де, Декана ще ги плете. Аз ще си седя до него и ще дебелея. — И като обърна глава, за да й се усмихне, Мадж каза: — Хей, какво ти става?

— Нищо. Радвам се, щастлива съм за теб — продума Ашър. Спомни си собствените си чувства, когато узна, че е бременна. Страхът, радостта, гаденето и гордостта. Искаше да се научи да шие. Сетне всичко свърши.

— Изглеждащ объркана — изтри сълзите си Мадж.

— Точно такава съм. — Тя прегърна приятелката си. — Трябва много да се пазиш! Внимавай…

— Знам. — Нещо в думите и тона на Ашър й подсказаха въпроса. — Ашър, да не би нещо да се е случило, докато беше женена за Ерик?

Ашър я притисна още по-силно, после я пусна.

— Не сега. Може би някой ден ще ти кажа. А какво мисли Декана по въпроса?

Мадж я изгледа с дълъг, изпитателен поглед. Това, че не отговори на въпроса й, беше достатъчен отговор.

— Иска да пусне цяла страница в „Спортен свят“. Обаче го накарах да почака, докато не се оттегля официално.

— Не е нужно да се оттегляш, Мадж. Една или две години са достатъчни. Повечето жени правят така.

— Не и аз. — Като протегна ръце към тавана, Мадж се усмихна. — Искам да си отида като победител. Пета в световната ранглиста. А когато си остана в къщи, ще трябва да се науча да чистя с прахосмукачка.

— Това ще го повярвам само когато го видя с очите си.

— Смятайте се с Тай за поканени на първото ми вечерно парти.

— Супер! — Ашър я целуна по бузата. — Ще донесем антиацид. Помага при стомашни киселини.

— Не е особено любезно от твоя страна — намуси се Мадж. — И не е много умно. Хей! — продължи тя. — Не исках това… — Очите й бяха много млади и тя изглеждаше уязвима и безпомощна. — Толкова ме е страх, че ми се плаче! Ще бъда почти на тридесет и четири, когато малкото се появи на бял свят. Не знам дори как се сменят памперси!

Ашър хвана приятелката си за раменете и я разцелува по двете бузи.

— Ти си шампион, забрави ли?

— А, да. Ала какво знам за дребната шарка? — попита нещастно Мадж. — Децата боледуват от дребна шарка, нали? Ами колко много други детски болести има, а!

— Да. И майки, които се тръшкат, без да има защо — довърши Ашър. — Мисля, че ще бъдеш страхотна майка!

— Права си. И аз така мисля. Трябва да бъда страхотна майка — изправи се Мадж.

— Не се съмнявам. Хайде да вземем по един душ. Имаш среща днес следобед.

 

 

С объркани чувства Ашър се качи в асансьора към стаята си късно следобед. Беше спечелила своя мач с младата изгряваща канадска звезда в два сета. Шест — два, шест — нула. Почти никой не се съмняваше, че Ашър играе най-добрия тенис в кариерата си. Но тя не мислеше за това. Мисълта й непрекъснато се връщаше към разговора с Мадж, а оттам и към собствената й бременност.

Дали Тай щеше да даде обява във вестниците на цяла страница, или щеше да ругае, когато научеше? Сега имаха своя втори шанс, ала Ашър не знаеше дали той би пожелал брак и деца. Какво й беше казала Джес в оня далечен ден?

„Тай винаги ще си остане бохем. И никоя жена не бива да се надява или да си въобразява, че ще го задържи.“

Въпреки всичко тя се надяваше. Тогава. И въпреки собствените си клетви, беше започнала отново да се надява. Любовта й бе толкова голяма, така всепоглъщаща, че когато бе с него, беше невъзможно да не зачене отново. И може би, тъй като вече бе забременяла веднъж, желанието това да стане отново беше по-силно от нея.

Може ли една жена да укроти комета, запита се Ашър. Можеше ли да го направи? Защото Тай беше точно това — звезда, която лети, изпълнена със скорост и светлина. Той не беше принца, който в края на приказката щеше да се завърне в своето царство и да седне на трона. Тай винаги щеше да търси следващото предизвикателство. А следващата жена, запита се Ашър, спомнила си думите на Джес.

Тя тръсна глава и си каза, че трябва да мисли за днешния ден. Днес те бяха заедно. Само жена, която живее от промяна до промяна, от загуба до победа, можеше да осъзнае съвършенството на момента. Другите вероятно не можеха, ала Ашър можеше. Сега моментът беше неин.

Тя отключи вратата към апартамента, който двамата наемаха, и се учуди. Тай не беше вътре. Дори ако спеше в другата стая, щеше да го усети. Въздухът никога не бе спокоен, когато той беше някъде наблизо. Остави сака си и отиде до прозореца. Светлината беше ярка, слънцето все още не бе залязло. Може би щяха да излязат и да се разходят из Мелбърн, да намерят някой малък клуб, пълен с музика и смях. Искаше й се да потанцува.

Ашър се завъртя и се засмя. Да, искаше й се да танцува, да празнува, заради чудесната новина, която научи от Мадж… И за самата себе си. Беше с мъжа, когото обичаше. Една баня, реши тя. Една дълга хубава баня, преди да облече нещо секси и елегантно. Когато отвори вратата на спалнята обаче, застина от изненада.

Балони. Червени, жълти, сини, розови и бели. Те плуваха из стаята. Издигаха се нагоре към тавана, цели дузини, кръгли, прозрачни, красиви. Все едно, че циркът беше минал оттук и бе оставил своите сувенири. Бяха толкова много, стотици балони, които се блъскаха един в друг. Смехът й избликна като водопад.

Кой би си помислил? Кой друг би го направил? Не! Тай Старбък не признаваше цветя или скъпоценности. В този момент Ашър искаше да може да се отдели от пода, да литне заедно с балоните и да плува с тях из въздуха.

— Здрасти.

Тя се обърна и го видя на вратата. Хвърли се без да се замисли в прегръдките му.

— Ти си луд! — извика преди той да я целуне. Обви ръце около раменете му и го зацелува отново и отново. — Абсолютно луд!

— Аз? — попита невинно Тай.

— Това е най-голямата изненада, която съм получавала някога.

— По-добра от розите във ваната?

Ашър се разсмя.

— Дори от тях.

— Мислех да ти подаря диаманти, но не ми изглеждаха толкова весели — каза Тай и я понесе към леглото.

— И освен това не могат да летят — добави тя, като гледаше балоните над главата си.

— Правилно. — Двамата паднаха върху леглото. — Имаш ли идея как да прекараме вечерта?

— Една-две — промърмори Ашър.

— Хайде да изпълним и двете. — Той спря смеха й с целувка. — Господи, чаках цял следобед да остана насаме с теб. Когато приключи сезонът, ще отидем някъде. На някое усамотено място, остров или друга планета. Някъде, където няма да има никой друг, освен нас.

— Някое усамотено място — прошепна в съгласие тя, докато ръцете й разкопчаваха ризата му.

Желанието избухна като огън. Тай почувства непреодолим копнеж. Ашър винаги беше така страстна, така естествена и ненаситна. Той направо я боготвореше. Ала силата на страстта им бе толкова непоносима, че за благоговение нямаше време. Навсякъде хвърчаха дрехи. Тук блуза, там риза и чорапи. Над главите им плуваха балони. Във въздуха витаеше аромат на победа, заедно с аромата на сапун и парфюм. Устните й бяха сладки и сякаш част от неговите.

Когато вече нямаше нищо, което да ги разделя, те сляха телата си, горещи и тръпнещи. С треперещи ръце Тай галеше кожата й. Тялото й беше до болка познато и непознато до неузнаваемост. Тук меко, там твърдо, едно безкрайно удоволствие. Топлината на дъха й галеше кожата му и го караше да трепери. Стоновете й свиваха стомаха му. Толкова му беше хубаво с нея, че чак го болеше. Той покри тялото й с целувки от шията до пръстите на краката, опиянен от аромата на кожата й. А тя сякаш се разтапяше под устните му и го изпълваше до крайност.

Ашър се надигна, за да го приеме и той почувства силата, която излизаше от него. Толкова много сила, че сякаш можеше да повдигне земята.

Няма контрол в лудостта. Повече нямаше никакви цветове. Само сребърно и пулсиращо черно зад затворените клепачи, сливащи се в един лудешки калейдоскоп, който го водеше към бездната. Бездната, която го мамеше и Тай без колебание и със задоволство се хвърли в нея. Цветовете изчезнаха. От болката се роди удоволствие.

После лежеше върху гърдите й, а тя гледаше балоните, които плуваха над главите им. Как така ставаше, че всеки път, когато бяха заедно, беше различно? Понякога се любеха със смях, друг път любовта им бе неподозирана нежност. Понякога изпадаха в истинска истерия. Друг път в мълчаливо, страстно обладание. Този път имаше нещо като първична лудост. Дали всички любовници по света изпитваха подобни чувства? Това невероятно откриване всеки път един друг? Не, сигурно те двамата бяха единствените. Мисълта беше направо еретична и стряскаща. Ашър почти се уплаши от нея.

— За какво мислиш? — попита Тай. Знаеше, че трябва да стане, за да не й тежи, но нямаше сили да направи каквото и да е движение.

— Чудя се дали всеки път, когато съм с теб, ще бъде толкова хубаво.

Той се разсмя и я целуна.

— Разбира се, защото аз съм специален. Не си ли чела спортните страници?

Тя го дръпна нежно за косата.

— Не позволявай на пресата да завърти главата ти, Старбък. Трябва да спечелиш още няколко мача, за да грабнеш „Големия Шлем“.

Той започна да масажира мускула на бедрото й.

— Ти също, скъпа.

— Аз мисля единствено и само за следващия си мач — отвърна Ашър. Не искаше да мисли за „Форест Хилс“, или за Щатите, или за края на сезона. — Мадж е бременна — рече неочаквано за самата себе си тя.

— Какво? — Тай скочи като изстрелян.

— Мадж е бременна — повтори Ашър. — Обаче иска да го запази в тайна, докато свърши Австралийското.

— Дявол го взел! Старата Мадж? — извика той.

— Тя е само с една година по-голяма от теб — вметна Ашър, което го накара да се разсмее.

— Такава е думата, любов моя. — Тай нави един кичур от косата й около пръста си. — И как се чувства?

— Ами… Развълнувана и уплашена. — Миглите й трепнаха, за да скрият чувствата, които напираха в нея. — Мисли да се оттегли.

— А ние ще й направим страхотно изпращане — той се обърна по гръб и привлече Ашър към себе си.

Тя прехапа устни.

— Ти мислил ли си някога за деца, Тай? Имам предвид, че е доста трудно да се съчетае семейния живот с професионалния.

— Че какво му е трудното! Зависи от това, как човек сам си го направи.

— Да, но всички тези пътувания, напрежението…

Той понечи да отговори, ала си спомни за нейното собствено детство. Въпреки че никога не бе доловил ни най-малко възмущение у нея, за пръв път се замисли дали е била доволна от това, да живее така. Да чувства семейството си като спънка за кариерата. Едно бебе би я спряло да играе за известно време. А Ашър вече беше загубила три години. И Тай отхвърли идеята за деца от главата си. Имаше време, времето бе пред тях. Щяха да имат колкото деца искат.

— Мисля, че сигурно е доста тягостно да мислиш за деца, когато ти предстои състезание — отвърна безгрижно той. — Един играч си има достатъчно грижи с ракетата.

Ашър промърмори нечуто съгласие и впери поглед в балоните, плуващи до тавана.

В полумрака на изгрева тя се размърда, за да махне нещо, което докосваше бузата й. После усети допир до другата си буза. Изненадана, отвори очи.

В сивото утро можеше да види само сенки. Някои плуваха близо до тавана, други лежаха върху леглото и на пода. Полузаспала, Ашър ги загледа, без да разбира нищо. После докосна сянката, спряла на бедрото й. И тя отплува.

О, Боже, балоните, разбира се, спомни си тя. Обърна глава и видя Тай, целият заровен под тях. Засмя се и седна. Той лежеше по корем с лице към възглавницата. Ашър премести един червен балон от гърба му. Тай дори не помръдна. Наведе се и го целуна по ухото. Той промърмори нещо, размърда се и се отдръпна. Тя махна косата от врата му и започна да го целува.

— Тай — прошепна тихо Ашър, — имаме си компания.

Той се обърна по гръб и посегна към нея все още със затворени очи. Тя сложи един балон в ръката му и Тай отвори изненадан очи.

— Какво е това?

— Събуди се. Заобиколени сме — прошепна заговорнически Ашър. — Те са навсякъде.

Пет-шест балона паднаха на пода, когато той се размърда и разтърка очи с ръце.

— О, Господи! — И отново ги затвори.

Тя обаче продължи да настоява.

— Вече е сутрин!

— Ъ-хъ.

— Имам интервю в девет.

Тай се прозя и я потупа по дупето.

— Желая ти успех.

Ашър го целуна по гърдите.

— Но имам цели два часа, преди да изляза.

— Е, добре де, ти не ме притесняваш.

Тя посегна и загали бедрото му.

— Може да поспя още малко.

— Ъ-хъ.

Ашър легна върху него и започна да целува гърдите му.

— Не ти преча, нали?

— Не.

Тя се притисна още по-силно.

— Студено ми е — прошепна и обви ръце около него.

— Пусни климатика.

Ашър вдигна глава и срещна очите му, които се смееха и изобщо не бяха сънени. Тя се претърколи и придърпа одеялото. Въпреки че беше с гръб към него, успя да зърне усмивката му.

— Е, сега как е? — Той преметна ръка през кръста й и притисна тялото си към нейното. Ашър не отговори, само го сръга в ребрата.

— По-топло ли ти е? — попита Тай и плъзна ръка по гърдите й. Пулсът й се ускори.

— Климатикът е пуснат на минус. Направо замръзвам — рече тя.

Той целуна гърба й.

— Сега ще го оправя.

Стана и отиде при уреда. Превъртя копчето и климатикът спря. После се обърна.

В сумрака на утрото Ашър лежеше гола в леглото, заобиколена от балони. Косата й бе разпиляна около лицето, върху което грееха две огромни очи. Върху устните й играеше лека усмивка. Подканяща, предизвикателна, закачлива. Всички мисли излетяха от главата му. Кожата й беше свежа и позлатена от първите слънчеви лъчи. Желанието се надигна и го удари като гръм.

Когато пристъпи към нея, тя вдигна ръце и го посрещна.