Нора Робъртс
Фатално привличане (11)

Единадесета глава

Тай победи на четвъртфинала без проблеми. Всички казваха, че бе играл най-чистия и красив тенис в кариерата си през този замъглен от омара септемврийски ден. А той знаеше, че не играе тенис. Водеше война. Излезе на корта, изпълнен с ярост и желание за мъст, почти готов да убие съперника си с топката.

На лицето му беше изписано отчаяние. То личеше в горчивата извивка на устата, в очите му, които изглеждаха черни от преливащите чувства. Победата или загубата нямаха никакво значение за него. Беше сърдит на себе си заради снощното си поведение, затова, че загуби контрол. Когато удряше, правеше го брутално и безкомпромисно. Самото му движение беше заплаха. Често го бяха наричали пират, рицар, разбойник. Днес това определение беше абсолютно точно. Преследваше противника си като див звяр, подушил кръв. Сетне го приковаваше към земята, за да го разкъса.

Единственото му разочарование бе, че мачът не бе безкрайно дълъг. Времето не беше достатъчно, за да потуши гнева му. Тай се чудеше дали изобщо някога ще намери достатъчно време за това.

По трибуните имаше най-различни коментари за играта му.

— Мили Боже, Ада! Никога не съм го виждал да играе така! — Мартин Дерик сияеше, сякаш току-що му бяха съобщили, че е станал баща. Гласът му беше дрезгав от вълнение, викане и цигари. В краката му лежеше цял куп угарки. — Видя ли го как закла този италианец?

— Видях.

— Още два мача и нашето момче ще грабне „Големия шлем“! — Мартин стискаше ръцете на Ада от вълнение. — Нищо не може да го спре вече!

Майката на Тай гледаше към корта. Беше видяла много повече от победата на сина си. Имаше ярост в очите му. Болка и обида. Познаваше това съчетание много добре. Беше го виждала още когато бе малък. Когато се измъчваше, защото баща им ги беше изоставил. После бе започнал да използва юмруците си за компенсация. А днес, помисли си Ада, беше използвал ракетата. Докато Мартин коментираше всеки удар и сервис, Ада седеше тихо и мълчаливо се чудеше какво бе върнало този израз в очите на сина й.

— Мамо? — Джес се наведе към нея, така че да не се чуват думите й. — Нещо не е наред с Тай, нали?

— Бих казала, че нещо много не е наред.

Джес допря бузата си към бузката на Пит, като се надяваше нежната детска кожа и аромат да я поуспокоят. Кикотейки се, детето се изплъзна от ръцете й и отиде при баща си.

— Ашър я няма сред публиката.

Ада вдигна очи към дъщеря си. Джес беше споменала, просто информативно, че Тай и Ашър отново са се събрали. Всъщност не беше необходимо да й го казва. В мига, в който научи, че Ашър се е върнала в тениса, й беше ясно, че това ще стане.

Единственият път, когато беше видяла сина си напълно опустошен, бе денят, в който Ашър се омъжи за онзи надут английски благородник. Ада очакваше буйна ярост и заплахи. Но Тай потъна в размисъл и това много повече я разтревожи.

— Да, забелязах — отговори Ада. — Нали тя също има мач днес?

— На съседния корт след около половин час. — Джес огледа хората наоколо. — Въпреки това трябваше да е тук.

— Щом я няма, значи има причини. По гърба на Джес премина тръпка.

— Мамо, трябва да говоря с теб. Може ли да изпием по едно кафе?

Ада стана без да задава въпроси.

— Вие, момчета, наглеждайте Пит. — Тя разроши косата на внука си. — Джес и аз ще се върнем след малко.

— Мислиш да й кажеш ли? — попита тихо жена си Мак, като я хвана за ръката.

— Да, трябва. Нуждая се от тази изповед. Прекалено дълго мълчах.

Той взе сина си на колене и проследи двете жени, които се изгубиха сред хората.

След като седнаха на една масичка, Ада изчака дъщеря си да заговори. Знаеше, че Джес се опитва да спечели време, като поръча кафе и заговори за вероятността дали ще вали, или не. Остави я да бъбри. Ада беше спокойна жена и знаеше, че най-добрият начин да се справиш с емоционалните изблици на другите, е да ги оставиш сами да ги излеят пред теб. Дъщеря й спря да бърка кафето си и вдигна очи към нея.

— Мамо, помниш ли когато бяхме тук преди три години?

Че как би могла да го забрави, помисли си с въздишка Ада. Това беше годината, когато Тай спечели Открития шампионат на САЩ, ала след това нямаше време да му се порадва, защото светът се сгромоляса в краката му. Ашър най-неочаквано го напусна и си отиде.

— Да, помня.

— Тогава Ашър остави Тай и се омъжи за Ерик Уикертън. — Когато Ада остана мълчалива, Джес вдигна чашата си и отпи от кафето, сякаш то щеше да й даде сили. — Това беше моя грешка. Аз бях виновна — рече неочаквано тя.

Ада отпи от своето кафе.

— Твоя ли? Как така?

— Отидох да я видя. — Джес започна да мачка кърпичката си. Мислеше си, че след като вече беше разказала всичко на Мак, ще й бъде по-лесно. Но под втренчения поглед на майка си се чувстваше отново като прегрешило малко момиченце. — Отидох в хотелската стая, когато бях сигурна, че Тай няма да е там. — Джес стисна устни. — И й казах, че той е уморен от нея до смърт. Казах й, че е отегчен, че му е писнало.

— Изненадана съм, че не се е изсмяла в лицето ти — изкоментира спокойно Ада.

Джесика поклати бързо глава.

— Бях убедителна. Може би защото самата аз бях убедена, че е истина. Освен това бях така приятелски настроена и загрижена за нея. — Тя си спомни как добре бе изиграла ролята на посланик. — О, мамо, като си спомня нещата, които й казах… И как й ги казах! — Очите й виновно потърсиха очите на майка й. — Казах й, че Тай смята, че тя и Ерик са чудесна двойка и много си подхождат. Имаше малко истина в това. Ала сигурно бе достатъчно, за да прозвучи искрено. А и аз така извъртях нещата, че Ашър да си помисли, че Тай се надява Ерик да го отърве от нея. Освен това защитих Тай, като й казах, че той не иска да я наранява. Накарах я да мисли, че сам е поискал моето мнение за най-добрия начин да се измъкне от цялата тази работа, тъй като тя повече не го интересува. А не знае как да й го каже.

— Джес! — Ада спря дъщеря си, като сложи ръце върху нейните. — Защо си го направила?

— Защото брат ми не беше щастлив. Говорих с него предната вечер. Тай беше толкова несигурен, толкова нещастен! За пръв път го видях неуверен в себе си. — Тя размърда пръсти. — Смятах, не Ашър е виновната, защото го наранява. Бях убедена, че трябва да го спася.

Ада се облегна назад. Тенис клубът в Уест Сайд беше определено американски. Беше шумно, чуваше се трясъка на железницата за Лонг Айлънд, придружен от звуците на хеликоптери, автомобили и самолети. Ада така и не свикна с тишината и спокойствие в новия си дом в предградията на Чикаго. Сега седеше, попиваше шумовете наоколо и се опитваше да намери най-точните думи. Дойде й на ум, че грижите покрай децата никога не свършват. Вероятно ядовете никога нямаше да свършат.

— Тай обичаше Ашър, Джес.

— Вече знам. — Дъщеря й започна да мачка хартиената си салфетка. — Но тогава мислех, че не я обича. Мислех, че ако я обича, трябва да е щастлив. И че ако тя го обича, ще прави… Е, ще прави като всички други жени, които се навъртаха около него.

— Нима мислиш, че би я обичал, ако е като другите?

Джес пламна цялата, за своя изненада и за задоволство на майка си. Беше доста странно да мисли, че нейната мъничка, белокоса майка и баба на Пит може да говори за любов.

— Докато не срещнах Мак мислех, че любовта означава само да се смееш и да си щастлив. Имаше моменти, когато бях нещастна и объркана от чувствата си към него и си спомнях онзи последен разговор, който имах с Тай, преди да отида да видя Ашър. Осъзнах колко много си приличаме. Как колкото по-силни са чувствата ни, толкова по-объркани и тъжни можем да бъдем.

Тя вдигна очи с дълбока въздишка и срещна погледа на майка си.

— Опитвах се да си внуша, че Ашър не би напуснала Тай и не би се оженила за Ерик, ако наистина го обичаше. Ако пък той я обичаше, не би й позволил да си отиде.

— Гордостта може да бъде силна колкото любовта. Дори повече от нея. Това, което си казала на Ашър, я е накарало да се почувства нежелана, изоставена. Засегнала се е, че Тай е говорил за тези неща с теб, а не с нея.

— Ако аз бях на нейно място, щях да й издера очите и да я пратя по дяволите!

Ада се засмя.

— Да, сигурна съм. След което щеше да отидеш при мъжа, когото обичаш, и да издереш и неговите очи. Ашър е друга, различна.

— Така е. — Джес остави кафето. — Тай винаги го е казвал. Мамо, когато отново се събраха, се чувствах толкова виновна и уплашена. После почувствах облекчение. А сега отново усещам, че нещо не е в ред. Нещо лошо се е случило. — Джес погледна умолително майка си, като че беше малко момиченце. — Какво да направя?

Странно, помисли си Ада, как децата й я глезеха, купуваха й разни модни глупости като машини за миене на съдове и бижута, неща от които нямаше никаква нужда, а в същото време все още я търсеха за помощ.

— Ще трябва да поговориш и с двамата — отговори тя. — После ще трябва да се оттеглиш и да ги оставиш да се оправят сами. Може да си в състояние да поправиш онова, което си сторила преди три години, ала това, което става сега, не можеш да поправиш.

— Ако те наистина се обичат…

— Вече веднъж си взела решение вместо тях — прекъсна я майка й. — Не прави втори път същата грешка.

 

 

Не можеше да спи. Не можеше да яде. Само обещанието, което си беше дала — никога да не се предава, я изкара на корта. Нарочно остана в съблекалнята до последния възможен момент, за да избегне почитателите, която я очакваха отвън. Щеше да й струва неимоверни усилия да се мъчи да се усмихва и да отговаря на въпросите им.

Когато излезе навън, влагата я удари в ноздрите. Потръпна и отиде към стола си. Чуваше ръкоплясканията и името си, но не ги възприемаше. Не можеше да си го позволи. Знаеше, че днес щеше да й е най-трудно да се съсредоточи.

Ръцете я боляха, сърцето я болеше, цялото тяло я болеше и тя се чувстваше напълно опустошена. Болката сигурно щеше да премине, когато започнеше играта. Ала не беше сигурна, че ще може да преодолее слабостта, която усещаше в себе си. Чувството, че някой е пробил дупка, огромна дупка в живота й. Все още облечена с якето, Ашър направи няколко движения с ръка.

— Ашър! — Огледа се и видя Чък. В очите му се появи загриженост, когато приближи към нея. — Хей, не ми изглеждаш никак добре. Да не си болна?

— Нищо ми няма.

Той огледа сенките под очите и бледото й лице.

— Да, бе, няма спор.

— Когато изляза на корта, ще съм достатъчно добре — отвърна тя и извади ракетата си. — Остави ме, трябва да загрея.

Чък я гледа няколко секунди и окончателно затвърди наблюдението си, че не бе в добра форма. Затова тръгна да търси Тай.

Той беше под душа. Стоеше със затворени очи и стиснати устни под струята. След срещата, която току-що бе завършила, беше кратък и груб с пресата и още по-кратък с колегите си. Не беше в настроение за поздравления. В сърцето му бушуваше ярост, но се прокрадваше и болка. Не беше успял да се справи с чувствата си по време на играта. Искаше още. Искаше един изтощителен, маратонски мач без прекъсване. Нещо, с което да извади отровата, която го измъчваше. Чу Чък да го вика, ала не му отговори и остана със затворени очи.

— Тай, ще ми обърнеш ли внимание? Нещо става с Ашър.

Тай отстъпи така, че сега водата биеше по гърдите му, и бавно отвори очи.

— Е?

— Е? — изумено повтори след него Чък. — Казах, че нещо става с Ашър.

— Чух.

— Изглежда като болна — продължи Чък, сигурен, че не го бе разбрал. — Току-що я видях. Няма да може да играе. Видът й е ужасен.

Тай едва преодоля инстинктивното си желание да хукне към нея. Припомни си съвсем ясно сцената от снощи. Обърна се и спря душа.

— Ашър прекрасно знае какво прави. Тя е голяма и взема решенията си сама.

Прекалено зашеметен, за да се ядоса, Чък го загледа изумено. Никога не беше виждал приятеля си толкова студен, както никога не беше виждал Ашър вбесена. Поне до днес.

— Какво, по дяволите, става с вас? Току-що казах, че момичето ти е болно. Твоето момиче!

Тай почувства стягане в корема.

— Тя не е мое момиче. — Грабна една хавлия и я стегна около кръста си.

Като се почеса по главата, Чък го последва в съблекалнята. Още сутринта, докато тренираха заедно, беше усетил, че нещо не бе наред. Но като познаваше темперамента на приятеля си, реши, че двамата с Ашър са имали малък скандал. Най-вероятно любовен. Обаче знаеше, че никаква кавга не може да накара Тай да не се интересува от здравето на Ашър.

— Виж какво, ако сте се скарали, то това не значи…

— Казах, че не ми е никаква. — Гласът на Тай беше студен, без израз, без чувство. Той взе джинсите си.

— Добре, ясно — отговори Чък. — Ами-и-и, щом като теренът е свободен, значи мога да си опитам късмета. — В същия миг се озова върху гардеробчетата за дрехи, докато Тай го дърпаше и блъскаше. Чък спокойно погледна в гневните му очи. — Защо скачаш? Нали каза, че не ти е никаква? Това го разправяй на старата ми шапка. Или на някой, който не те познава.

Като дишаше тежко, Тай се опита да се съвземе. Пусна Чък, сетне извади ризата си от гардеробчето.

— Ще излезеш ли оттук? — попита Чък. — Някой трябва да я спре, преди да е направила от лошото още по-лошо. Знаеш много добре, че мен няма да послуша.

— Не ме насилвай. — Тай нахлузи ризата през глава и блъсна вратата на гардеробчето. Този път Чък не каза нищо. Просто усети в гласа на приятеля си нещо и осъзна, че бе повече от гняв. Само веднъж го беше виждал такъв. Тогава виновната беше Ашър. Сега явно беше пак тя.

— Е, искаш ли да говорим? — потърси внимателно думите той.

— Не. — Като сви юмруци, Тай се насили да възстанови самообладанието си. — Ще изляза… Да хвърля едно око.

 

 

Тя се бореше. И губеше. Беше използвала всичкия си резерв от сили и енергия, за да предизвика продължение на първия сет. Кингстън бе достатъчно хитра да усети, че нещо не бе наред с противничката и да се възползва от това. Точността не беше от голяма полза, ако нямаше сили. А силите напускаха Ашър много бързо. Сякаш изтичаха от нея с всяка измината секунда.

Шумът дразнеше слуха й и я изтощаваше. Всичко й пречеше. Топката падна върху тревата. Беше необходима светкавична реакция и скорост, ала тя не бе в състояние да направи каквото и да било усилие.

Неспособен да спре, Тай приближи до края на тунела и погледна навън. Веднага забеляза, че Чък изобщо не бе преувеличил за състоянието й. Беше бледа и прекалено бавна. Той направи инстинктивно няколко стъпки навън. Беше му по-трудно да спре, отколкото да продължи. Но спря, като изруга и нея, и себе си. Ашър беше направила своя избор. Беше му отнела всички права, които имаше, за да й повлияе. Можеше да чуе дишането и напъните й да запази лицето си спокойно. Обзе го болка. Ала Тай се обърна и се отдалечи от корта.

С огромно усилие, което бе подчинено повече на воля и инат, отколкото на сили, Ашър спечели втория сет. Лицето й блестеше от пот. Знаеше, че трябва да открие пробив, дупка, слабост в играта на Кингстън, и то много скоро, и да се възползва от тях. Издръжливостта беше добро оръжие, но не бе достатъчно срещу точността, силата и сръчността.

След двойна грешка при биене на сервис, Ашър се приготви отново да бие сервис. Ако успееше, имаше шанс. Ако Кингстън удареше и върнеше топката, мачът щеше да бъде решен.

Овладей се, овладей се, повтаряше си тя, докато направи няколко пробни удари по топката. Опита се да се успокои. Думите на Тай звучаха в мозъка й и се блъскаха в уморената й глава. Лицето му, ядосано и сурово, плуваше пред очите й. Ашър подхвърли топката и я удари.

— Фал.

Тя затвори очи и процеди едно проклятие. Съсредоточи се, нареди си отново Ашър. Ако сега загубиш контрол, губиш всичко. Тълпата започна да вика.

— Хайде, Ашър, покажи какво можеш!

Тя стисна зъби и вложи всичко, което бушуваше в нея, в удара. Избухнаха аплодисменти и одобрителни възгласи. Все още не беше загубила мача.

Ала следващият й сервис не беше добър. Кингстън посрещна топката и я заби здраво. Ашър се хвърли по инстинкт, като вложи всичките си останали резерви. Очите, мозъкът, мисълта й, всичко беше фокусирано в малкото бяло кълбо. Тя се извъртя, подхлъзна се, но посрещна топката с ракетата в мига, в който падаше. После се свлече на колене, изнемощяла от болка и изтощение.

Нечии ръце я хванаха за раменете и я изправиха. Като сляпа, Ашър се запъти към стола си.

— Хайде, мила! — Чък й подаде хавлията и избърса лицето й. — Хайде, момичето ми, няма да се предадеш днес, нали? Аз ще ти помагам.

— Не. — Тя тръсна глава. — Това няма да бъде загуба. — Стана и хвърли хавлията на стола. — Това ще бъде краят.

Безпомощен, Чък загледа борбата й в една обречена битка.

 

 

Ашър спа почти двадесет и четири часа. Тялото й се възстановяваше, докато лежеше неподвижно на леглото, което до преди ден беше споделяла с Тай. Загубата на мача и на „Големия шлем“ не означаваха нищо. Тя беше свършена. Гордостта й бе запазена, защото успя да не прогони репортерите след загубата на мача и им даде спокойни и хладнокръвни отговори. Когато те се опитаха да спекулират със здравето й, Ашър каза, че се чувства отлично. Нямаше причини за извинения. Ако някой трябваше да бъде обвинен, то това бе самата тя. Но всъщност нали това беше играта. Да печелиш и да губиш.

Когато се върна в хотела, свали дрехите си и се хвърли в кревата. И веднага заспа. Много часове по-късно дори не чу как вратата се отвори. Тай доближи до леглото и се наведе над нея.

Ашър лежеше по корем върху чаршафите. Нещо, което правеше само когато беше абсолютно изчерпана. Дишането й бе дълбоко. Един тъжен звук на умората. Ръцете му се свиха в юмруци.

Чувствата го разпъваха в различни посоки. Тя не трябваше да прави това, рече си яростно той. Не можеше да го кара едновременно да иска да я защитава и да я наранява. Отиде до прозореца и остана там около четвърт час, заслушан в дишането й. Преди да си тръгне, дръпна плътно завесите, за да не й пречи слънцето.

Когато се събуди, беше изминал цял ден. Болките й напомниха за себе си.

Ашър стана и отиде да напълни ваната. Сетне влезе в нея. Чу чукане на вратата, ала не стана и не отговори. После телефонът звъня много дълго, но тя дори не си отвори очите.

 

 

След десетото позвъняване Джес остави слушалката. Къде можеше да е Ашър, зачуди се тя. Знаеше, че все още бе в хотела, ала нито отговаряше по телефона, нито отваряше вратата вече цял ден. Опита се да каже на Тай, но брат й просто не я изслуша. Така, както не пожела да слуша и обясненията й.

Съвестта я измъчваше. Не беше опитала достатъчно упорито, обвиняваше се Джес. Толкова много се страхуваше да не загуби любовта на брат си, че го остави да я изгони, когато поиска да говори с него. Е, повече нямаше да му позволи да я подминава. Щеше да го принуди да я изслуша.

Тя погледна часовника си и пресметна колко време имаше до края на мача му. И се закле, че след него, независимо от резултата, ще отиде при Тай и ще го накара да изслуша всичко, което искаше да му каже. Пък каквото ще да става.

След като взе това решение, Джес откри, че никак не й бе лесно да чака. Седеше на трибуните и наблюдаваше брат си, който играеше със същата енергия и ярост, с която спечели четвъртфинала. Яростта, която го пришпорваше, щеше да му донесе купата.

Джес силно се боеше, че можеше да я намрази и да се отдръпне от нея, когато научеше какво бе направила. Ала изчака търпеливо да свърши мача и пресконференцията след него. Беше помолила майка си да отведе Мартин в хотела, за да не досажда на Тай и тя да има време да говори с него на спокойствие. Смеси се с феновете му и го изчака да излезе от съблекалнята.

— Тай, трябва да говоря с теб!

— О, Джес! Скапан съм! Друг път. — Той я потупа по ръката. — Искам да се измъкна оттук преди следващият спортен репортер да ме е подушил и нападнал.

— Добре, ще те откарам. Ти ще слушаш в това време.

— Виж какво, Джес…

— Не, Тай. Сега ще говоря аз. Важно е.

Изненадан и заинтригуван, той седна в колата на сестра си. За пръв път в живота си би искал семейството му да не е тук. Опитваше се, и то доста успешно, да ги избягва, като се оправдаваше ту с умората, ту със задължителните тренировки. Но майка му го познаваше много добре и нейното мълчание му беше достатъчно. Усещаше, че тя бе разбрала. Мартин естествено беше екзалтиран и искаше да обсъжда с него всяка топка, всеки сет. А най-тежко му бе да вижда Пит, който топуркаше с крачетата си насам-натам, бърбореше неразбрани бебешки думички и се смееше. Той му напомняше болезнено за това, което сам би могъл да има.

— Виж какво, Джес, изморен съм…

— Ти само слушай — прекъсна го сестра му. — Прекалено дълго мълчах за това.

Те затвориха едновременно вратите си. Не беше особено успешно начало, помисли си Джес, докато се включи в движението. Ала трябваше да започне по някакъв начин, ако искаше да разкаже всичко докрай.

— Е, имам да ти разкажа нещо и искам да ме изслушаш спокойно, преди да кажеш каквото и да било.

— Изглежда нямам голям избор.

— Моля те, не ме мрази, Тай — погледна го тревожно и с болка сестра му.

— О, хайде, Джес! — Засрамен, че иска да се отърве колкото може по-скоро от нея, Тай приятелски я смушка в ребрата. — Може да побеснявам, когато ме насилваш, но никога няма да те намразя.

— Не знам… След като чуеш това, което имам да ти кажа — рече тя. И като впери поглед право напред, започна.

Отначало Тай не й обръщаше много внимание. Слушаше с половин ухо, защото Джес се опитваше да върне в спомените му онова лято, когато за пръв път беше с Ашър. Той се опита да я прекъсне, защото не искаше да си спомня нищо. Но Джес гневно поклати глава и не му позволи. С нарастващо нетърпение Тай се облегна и я заслуша.

Когато му каза, че е ходила да види Ашър, веждите му се свиха в сърдита черта. Това привлече вниманието му и той я заслуша.

„Тай е уморен от теб… Той не знае как да сложи край на връзката ви, без да те засегне…“

Гневът му се надигна и го задуши. Джес почувства това и почти спря да диша.

— Тя сякаш не реагираше на думите ми. Беше хладна, сдържана, абсолютно владееше нервите си. И на мен ми се струваше, че това бе доказателство за отношението й към теб.

Джес спря на червен светофар и преглътна мъчително.

— Не можех да разбера как някой може да изпитва силни чувства и да не ги показва. Ала след като срещнах Мат, разбрах…

Когато светлината се смени, Джес натисна газта и задави мотора. Объркана, запали отново автомобила, докато брат й седеше мълчаливо до нея.

— Сега, когато се обърна назад, си спомням колко беше бледа. Това бе не защото беше равнодушна, а защото беше шокирана. Изслуша всичко, което й казах, без да повиши глас или да избухне в сълзи. А аз сигурно я бях наранила до кръв.

Гласът й се прекърши и тя зачака Тай да каже нещо. Но той мълчеше.

— Нямах право — продължи бързо Джес. — Знам това. Ала исках да ти помогна. Да ти се отплатя за всичко, което бе направил за мен. Тогава си мислех, че й казвам нещата, които ти не смееш. Бях убедена… О, и аз не знам вече! — Тя махна с ръка, преди да превключи скоростта. — Може би съм била ревнива. Но честна дума, не мислех, че я обичаш. И бях сигурна, че Ашър не те обича. Особено след като толкова бързо след това се омъжи за Уикертън.

Тъй като очите й бяха пълни със сълзи, които й пречеха да вижда, тя отби встрани на пътя и спря.

— Тай, не е достатъчно да ти кажа, че съжалявам. Но какво друго да ти кажа?

Мълчанието в колата беше мъчително. Въздухът тежеше от него като олово.

— Какво те е накарало да мислиш, че можеш да играеш ролята на Господ в моя живот? — попита неочаквано Тай. — Кой, по дяволите, те е накарал?

Като се принуди да го погледне, Джес отговори колкото можеше по-спокойно.

— Всичко, което ще ми кажеш, вече съм си го казала сама.

— Имаш ли изобщо някаква представа какво си направила с живота ми?

Тя потръпна като от студ.

— Да.

— Онази нощ бях решил да помоля Ашър да се омъжи за мен. Онази нощ, когато се върнах и намерих теб в стаята. Нощта, когато ти ми каза, че е отишла при Уикертън.

— О, Господи, Тай! — Джес избухна в сълзи и подпря главата си в кормилото. — Никога не бих помислила… Не знаех, че тя означава толкова много за теб.

— Ашър беше всичко, което исках, не разбираш ли? Всичко! А аз бях почти луд, защото не бях сигурен дали ще ми каже „да“! — Той удари с юмрук по арматурното табло. — И, мили Боже, все още не съм сигурен! Никога няма да бъда. — Отчаянието в гласа му накара Джес да вдигне глава.

— Тай, ако отидеш да я видиш. Ако…

— Не. — Той помисли за детето. Неговото дете. — Вече има и други причини.

— Аз ще отида — предложи Джес. — Аз мога…

— Никъде няма да ходиш! — изкрещя Тай и това накара Джес да подскочи от изненада и да преглътне остатъка от думите. — Ще стоиш далеч от нея!

— Добре — съгласи се сестра му. — Щом смяташ, че така трябва…

— Аз така искам.

— Ти все още я обичаш.

Тай обърна глава и погледна сестра си.

— Да, обичам я. Ала това невинаги е достатъчно, Джес. Мисля, че едва ли ще бъда в състояние да забравя.

— Какво? — попита тя.

— Нещо, което Ашър ми отне. — Отново го обзе дива ярост. — Трябва да повървя.

— Тай! — Джесика го спря с ръка, докато той отваряше вратата на колата. — Искаш ли да отида някъде далеч, в Калифорния например? Да се махна оттук? Ще намеря извинение, дори Пит и Мат да останат. Не искам да стоя до финалите, ако моето присъствие те притеснява.

— Прави каквото щеш — отвърна Тай. Почти беше затворил вратата, когато зърна израза в очите на сестра си. Беше я пазил и защитавал цял живот, вече беше късно да променя нещата.

— Това е минало — каза по-спокойно той. — Всичко е минало, Джес. Забрави го.

Обърна се и тръгна по шосето, като се надяваше да повярва сам на думите си.