Стеф Ан Холм
Кралят на пиратите (17)

Седемнадесета глава

Катрин очакваше отговор. Той повдигна брадичката й с пръст и срещна погледа й.

— Катрин?

Беше й трудно да го погледне.

— Не мога да имам повече деца.

— Защо мислиш така?

— Раждането ми беше дълго и болезнено.

— Първото раждане винаги продължава дълго — настоя той. Гласът му я принуждаваше да остане с поглед, прикован в неговия. — И е трудно за всяка жена. Не можеш да съдиш по това.

— Не съдя… не съдя само по това. Знам, че не съм единствената жена, която е имала трудно раждане. Просто си мисля, че след това не можах да се възстановя напълно.

— Какво искаш да кажеш?

— Кърмих Мадлен повече от година и когато спрях, не можах да възстановя… — бузите й пламнаха — … месечния си цикъл веднага. Когато това стана, той беше нередовен и оскъден, не както преди.

— Това няма нищо общо със зачеването.

Тя се опита да отмести погледа си, но той задържа брадичката й и Катрин бе принудена да понесе проницателния сребрист блясък на очите му.

— Достатъчно пъти след раждането на Мадлен аз и Жорж Клод… — Беше й много трудно да изкаже мислите си на глас. — Бяхме заедно достатъчно пъти, за да заченем дете. Но това не стана.

— Моментът не е бил подходящ — обясни той простичко. — Можеш да бъдеш сигурна.

— Сигурна съм! — Сълзи замъглиха погледа й и я обзе срам от нейната непълноценност. — Всяка жена познава тялото си. Казвам ти, нещо стана с мен след Мадлен. Слава богу, че успях поне да родя нея.

— Катрин… — Отговорът заседна в гърлото му.

Знаеше, че той я съжалява и бързо го прекъсна, защото не искаше неговото съчувствие:

— Всичко е наред. Примирих се, че Мадлен ще е единственото ми дете. Тя ми е напълно достатъчна, Дантон. Наистина. — Дори и когато изричаше тези думи, тя знаеше, че това е лъжа. В сърцето си таеше обич за цяла дузина Мадлени.

Дантон преплете пръстите си с нейните и ги целуна. Погледна я със замъглени очи. Цялото й същество сякаш беше изпълнено с очакване. Тайната, която ги държеше на разстояние, вече не съществуваше. Той знаеше истината. Какво трябваше да направи сега?

Стисна пръстите й и докосна с устни извивката на ръката й.

— Ти би била чудесна майка, Катрин. — После я целуна бавно и тя почувства как се откъсва от мъчителното си минало.

Устните на Дантон прошепнаха срещу нейните:

— Ще ме смяташ ли за подлец, ако сега се любя с теб?

— Не — въздъхна тя. — Ще бъда разочарована, ако не го направиш.

Той я положи по гръб и обхвана лицето й с големите си длани.

— Тогава ще се опитам да не те разочаровам.

Облегна я на мекия балдахин и притисна краката й със своите — приятна тежест, която я караше да чувства огромната му сила.

— Спомняй си за мен, Катрин — промълви Дантон. — Спомняй си за мен, когато си отидеш.

След това я целуна — дълбоко и властно. Тя плъзна ръце по раменете му и го притисна към себе си. Не искаше да го гледа в очите, защото той можеше да види какво голямо влияние има над чувствата й. Обичаше го и искаше да остане при него. Искаше да забрави всичко — Париж и дома, познатата среда и сигурността, благоразумните причини, които правеха любовта й към този мъж още по-трудна.

Как й се искаше да се пребори с желанието си!

Но Дантон я целуваше и унищожаваше с всеки изминал миг чувството й за реалност, докато я накара да се примири с неизбежното: тя също го желаеше.

Докосна полуотворените й устни.

— Ще си спомням за теб, Дантон — прошепна тя и прокара пръсти през гъстата му коса. — Винаги.

Когато го погали по гърба, фината материя на лъскавата му черна дреха я накара да почувства екзотичен еротизъм. Сякаш сега преоткриваше Дантон. Свали тънката материя от раменете му и се притисна в него. Мозъкът й беше изпълнен с еротични картини. Никога не бе преживявала нещо подобно. Беше едно пробуждане, което я караше да се чувства завладяна от вихър.

Дантон спря да я целува и се зае с кукичките на корсета й. Всяко негово докосване изпращаше през тялото й вълни от удоволствие. Дантон се придвижваше сантиметър по сантиметър.

Твърдите му като въжета мускули играеха под дланите й при всяко негово движение. Когато се помръдна по-рязко, качулката на дрехата покри ръката й.

— Каква е тази дреха? — попита тя задъхано.

— Бурнус — отговори той, като довърши едната страна на корсета и се залови с другата.

— Бурнус? — Дъхът й секваше всеки път, когато кукичките се разтваряха.

Дантон стигна до края на богато украсения корсет.

— Това е дреха, която се носи от паши.

Катрин не можеше да успокои рязкото повдигане и спускане на гърдите си.

— Какво е това „паша“?

— Мъж е много висок ранг, прекрасна моя. — След това привърши с подложката на корсета и хвърли подплатеното е коприна парче на пода. — Стига вече с въпросите, Катрин! — заповяда той и наклони главата си към нея.

Тя почувства гъделичкането на лъскавата му коса, докато той целуваше хълмовете на гърдите й. Притиснати от корсета, те бяха издути и кръгли, а връхчетата им — увити във фината материя на долната й риза.

Дланите й се плъзнаха надолу по ръцете на Дантон. Искаше й се да почувства кожата му, но дрехата я спираше.

Не беше видяла никакви връзки по врата му, освен една, която висеше свободно. Единственият начин, по който можеше да се избави от бурнуса му, беше да го изхлузи през главата му. Тя подръпна дрехата на кръста му, но тежестта му не й позволяваше да направи нещо без неговото съдействие.

— Дантон… Аз… — опита се да намери думи тя, докато той целуваше гърдите й.

— Казах никакви приказки, скъпа.

Вибрациите на гласа му по голата й кожа усилиха болката, която се разстилаше по вътрешната част на бедрата й. Тя се раздвижи под Дантон, опитвайки се да го накара да се повдигне, за да хване края на дрехата му.

— И никакви движения — промърмори той дрезгаво. — Не още. — Дантон я хвана за китките и ги прикова над главата й. — Не мърдай.

Беше приклещил ръцете й така, че не можеше да се освободи. Държеше я напълно неподвижна. Наведе се и целуна връхчето на гърдата й през фината материя. Усещането от зъбите, които я хапеха и галеха лекичко през крехкото ленено було, накара сноп блестящи искри да избухне в нея. Толкова много й се искаше да го докосне, че потрепери.

— Позволи ми — помоли го тя, извръщайки главата си на две страни. — Не мога… Искам да те докосна!

Дантон повдигна бедрата си, но не я освободи. Вместо това, промени положението си и се намести още по-удобно между краката й. Ръцете му я приковаваха.

— Ти ме докосваш, Катрин — промърмори той. — Докосваш ме с всяка своя точка, където се допираме. — Буреносен сив цвят заля очите му.

Дантон приближи лицето си до нейното. Дългата му коса се спускаше над веждите му и докосваше челото й.

Катрин вече не можеше да успокои бесните удари на сърцето си.

— Искам да ми позволиш да махна бурнуса ти.

Без да пророни дума, той се повдигна на колене, извисявайки се над нея. Мощните му крака се спускаха от двете страни на бедрата й като стълбове.

Катрин застана седнала и започна да набира тъканта с пръстите си. Дантон отстрани ръцете й и изхлузи бурнуса през главата си. Катрин бавно се върна в легнало положение и го погледна. Беше целият в мускули и сухожилия, сякаш издялан от гранит и излят от златиста плът. Кръстчето на обицата му проблясваше на светлината на фенера и му придаваше дивашки вид. Черната му коса, буйна и разбъркана, обграждаше лицето му. Катрин се опита да издърпа ръкава си надолу, но гласът на Дантон я спря:

— Нека аз!

После нежно я побутна. Тя му позволи да я съблече. Дантон го направи влудяващо бавно. Всяко докосване я караше да иска все повече и повече. Дрехата се спускаше сантиметър по сантиметър по ръцете й и Катрин се извиваше гъвкаво, за да му помогне. Когато стигна до талията, той я накара да повдигне бедрата си и плъзна широките поли по тях. Тя чу драскащия шум на жълтата коприна, която падна на пода.

Останала по бельо, Катрин очакваше Дантон да свали чорапите й, но той не го направи. Стисна дантелената й риза с допрени до гърдите й кокалчета на пръстите си. Тя се надигна към него.

— Дантон, моля те…

С бързо движение той раздра крехката материя през средата. Катрин потрепери под пронизващия му поглед.

— Спокойно, Катрин — каза той с гърлен глас, който я разтърси и замая. После проследи с пръсти извивките на гърдите й. Започна да описва бавно все по-тесни кръгове. Когато Катрин вече си мислеше, че ще полудее от удоволствие, той я целуна страстно.

— Загубих… контрол — каза задъхано тя. — Ти взе всяка частица от него.

Ръцете на Дантон се плъзнаха леко по корема, а после и по бедрата й. Поруменяла и разтреперана, Катрин се подчини на вещите му пръсти. Той я галеше и превръщаше огъня в нея в сладка болка и копнеж.

Тя се надигна към него в очакване да я обладае. Изведнъж една мисъл проблесна в съзнанието й: никога след това нямаше да бъде с друг мъж. Нямаше да може.

Дантон бе надминал всичките й очаквания. Той изискваше всичко от нея — сърцето, дъха, душата й — и тя беше безпомощна пред силата му. Никога нямаше да има друг, когото да пожелае до такава степен.

— Дантон… — помоли го тихо.

Той се отдръпна за момент и посегна към една възглавница.

— Повдигни се, скъпа.

Тя се подчини, без да задава въпроси. Дантон нагласи хладната възглавница под хълбоците й. После разтвори бедрата й с коляно и я облада.

Дантон я изпълваше докрай. Той се движеше с бавен ритъм, с ръце от външната част от бедрата й. На лицето му имаше съсредоточено изражение.

Тя се размърда, молейки го безмълвно да усили темпото, но той не се подчини. Това мъчение я караше да се задъхва. Дъхът задраска в гърлото й също както през онази нощ в кабинета му. Отчаяно й се искаше този път да сподели с него потока от удоволствие, който я носеше по течението си.

Но Дантон усили темпото и тя повече не можеше да го чака. Заляха я шеметни вълни, които караха краката й да се чувстват слаби и треперещи. Тя опита да се задържи, посрещайки всяко негово движение, сграбчила раменете му.

— Изгубвам… контрол — каза той задъхано, е разпиляна по челото коса. Ръцете му сграбчиха бедрата й, довеждайки я до екстаз.

Катрин прие с радост горещия прилив и пулсиращата топлина. Целият свят се завъртя и сърцето й заби бясно. Почувства как той потрепери и усети сноповете мускули под дланите си. Дантон изстена гърлено и тя знаеше, че бе излял семето си в нея. Семе, което за жена като нея беше пропиляно.

Но сега не искаше да мисли за това. Беше се концентрирала единствено върху трептенето й пулсирането на всяка своя фибра.

Двамата останаха прегърнати. Дантон зарови лице в шията й. Беше потънала в прилива на облекчението, което бе намерила за тялото и душата си.

В този момент знаеше, че е права. Дантон щеше да бъде единственият мъж в живота й. Когато бе правила любов с Жорж Клод, удоволствието никога не надхвърляше границите на неговото собствено удовлетворение. С Дантон… тя притисна устни в хладната му коса… той бе взел всяка частица от нейната душа и й бе дал своята в замяна.

Почувства пулса му на гърдите си. Дълго време никой от тях не пророни нито дума. Дантон вдигна глава и я целуна по бузата. Усети горещия му накъсан дъх до ухото си. Той се отдръпна назад и се втренчи в нея със странно учудване в замъглените си очи.

— Не си отивай. Остани малко при мен.

Тя кимна и той я целуна по върха на носа. После се раздвижи, сякаш искаше да се отдръпне от нея.

— Не! — извика Катрин. — Не ме напускай!

Дантон я докосна с устни, нежно и с любов.

— Ако остана — промърмори той, — мога да поискам още.

— Остани — каза тя и оправи една от черните му къдрици.

 

 

Дантон сключи ръце зад гърба си и зачака Мадлен да влезе в кабинета му. Тя стоеше на вратата с наведена глава. По закръглените й бузки се стичаха сълзи.

— Мама каза, че си искал да говориш с мен.

Беше стиснала здраво куклата си, сякаш тя можеше да я защити от него. Това го накара да се почувства още по-отвратително.

— Така е.

Смущението беше разбъркало стомаха му, сякаш се намираше в море, а не на твърда земя. За пръв път му се случваше такова нещо — да се извинява на едно малко дяволче, не по-високо от метър. Беше командвал достатъчно мъже, за да знае, че суровата властност върши добра работа и е ключът за всяка ситуация. Щеше да насочи извинението си в своя полза, да привърши набързо и тя щеше да забрави завинаги за грешката му.

— Ела тук, Мадлен, и седни.

Тя пресече стаята със сведен поглед. После седна на един от столовете и постави ръце на скута си, като упорито не вдигаше очи.

По дяволите!

— Мадлен, извиках те, за да ти кажа нещо. — Той заобиколи писалището й се облегна на гладката му повърхност. — Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че няма да ми е никак лесно да го призная.

Тя все още отказваше да го погледне. По дяволите!

— Вчера, когато ме попита дали ще дойда да вечерям с вас, аз ти дадох отговор, който те наведе на мисълта, че може и да го направя.

Тя отново започна да подсмърча и дланите му се изпотиха.

— Сгреших, че намекнах такова нещо. Знаех, че за теб думите „ще видим“ означават „да“.

— Т-ти не дойде, а м-мама и аз бяхме т-толкова хубави… за теб!

Дантон каза сковано:

— Предполагам, че сте били много разочаровани.

Мадлен вирна малката си брадичка:

— Т-ти ме излъга!

Нейното обвинение го прободе право в сърцето.

— Не беше нарочно.

— Н-но не д-дойде!

— Допуснах голяма грешка. Никога повече няма да се повтори. Отсега нататък, когато ти кажа нещо, можеш да разчиташ, че ще удържа на думата си.

Момиченцето внимателно се втренчи в него. Погледът й на кошута направо го разкъсваше на парченца. Дантон направи гримаса. Мадлен избърса носа си с ръкав и притисна куклата към бузата си.

— Все още те харесвам — подсмръкна тя. — Ще ти позволя отново да ми бъдеш приятел.

Той въздъхна с облекчение:

— Много мило от твоя страна.

Мадлен слезе от стола си. На дясното й коляно имаше прясна драскотина.

— Не ме натъжавайте повече, господине. Това наранява чувствата ми.

Дантон едва успя да прикрие изненадата си.

— Не, госпожице, ще се опитам повече никога да не ви натъжавам.

— Трябва да помогна на Танала в кухнята, затова сега не мога да си играя с теб. Може би ще дойда по-късно.

— Непременно ела!

— Довиждане, господине!

И си отиде. В последвалата тишина Дантон се почуди кой от двамата беше властвал в този случай.

 

 

Катрин бързаше да прибере прането — работа, която настояваше да върши сама, — преди чистите дрехи и чаршафи да са се намокрили. На небето се събираха тъмни облаци и в далечината се виждаха сивите линии на падащия дъжд.

Вятърът разбъркваше снежнобелите ризи, фусти и плетени чорапи, прострени над живия плет от амарилис. Катрин се придвижваше бързо по редицата, прибираше дрехите в панера, който беше взела назаем от Танала. Една капка падна на носа й, но Катрин не я избърса. Бързо прекоси тревясалия заден двор и се отправи към въжетата, които Джеймс беше завързал за нейно улеснение. Там висяха нейните и на Мадлен рокли, както и две редици спално бельо. Катрин сложи плетения панер в краката си и започна да откачва нещата от простора.

Още една капка падна на главата й, а след това — на бузата й. Вятърът разбърка косите й и тя разтърси глава, за да отмахне къдриците от очите си. Полите на утринната й рокля се увиха около голите й глезени. Не очакваше, че ще се наложи да излиза навън в мусона, за да прибира прането един час след като го беше проснала. Тази рокля подхождаше за дамски будоар, но не и за навън. Преди това Катрин беше лежала в стаята си и се беше опитвала да си почине. Предишната нощ не бе успяла да спи добре.

Катрин си спомни с усмивка часовете, прекарани в китайското легло на Дантон. Той беше вещ любовник, изцеждаше цялата й страст и я караше да се чувства, както никога досега.

Позволи й да си отиде едва когато слънцето обагри хоризонта в розово и златно. Катрин се страхуваше да остави дъщеря си задълго сама. На няколко пъти през нощта ходи да я проверява, но малката спеше спокойно.

Дантон беше направил раздялата им трудна, като я целуваше всеки път, когато тя решаваше да си тръгне. Катрин се опитваше да се освободи, но той я сграбчваше отново и отново през кръста, притискаше я до себе си и пак и целуваше. Накрая трябваше да го накара да обещае, че няма да я докосва и ще стои мирен в леглото, докато тя облече ризата си.

Той се беше съгласил неохотно, като я наблюдаваше лениво. Кожата й гореше под бавния му преценяващ поглед, докато той проследяваше движенията й. Приливът от нови и непознати чувства, които предизвикваше в нея, я плашеше. Имаше голяма вероятност да изгуби здравия си разум в прегръдките му.

Катрин не биваше да забравя кой е той. Дантон не бе давал никакви обещания, че има намерение да се откаже от пиратството. Това, че беше намерил Сади, не означаваше, че ще се промени. Начинът, по който й беше обяснил причината за отмъщението си, я караше да се страхува да се обвърже с мъж, който всеки момент може да бъде осъден за убийство, въпреки симпатията й към Дантон.

Ставаше й все по-трудно да запази здравия си разум. Обичаше го и това беше всичко, което имаше значение, когато беше в прегръдките му.

След като се беше облякла достатъчно, за да може да излезе от стаята, тя се беше отправила тихичко към вратата. Лицето на Дантон в момента на раздялата беше обляно от светлината на лампата. Широките му мускулести рамене изглеждаха гладки като мед. Голотата му й подсказваше, че изобщо не е готов тя да си тръгне. Беше й се усмихнал лениво и обещаващо, но тя беше натиснала бравата и се бе изплъзнала навън.

Въпреки че знаеше всичко за Дантон, не преставаше да го желае. Искаше й се да го чувства до себе си. Бе станала ненаситна и неведнъж през тази дълга блажена нощ бе вземала инициативата в свои ръце.

Три едри капки паднаха последователно на извърнатото й към небето лице, когато тя се протегна да откачи един от големите муселинени чаршафи. Стига вече мечти, укори се тя, въпреки че много й се искаше да преживява отново целувките на Дантон. Мусонът бързо щеше да изцапа дрехите, които беше прала е часове.

Неочаквано нечия длан я сграбчи изотзад. По талията й се плъзнаха чифт силни ръце. Тя се опита да извика, но пръстите покриха отворената й уста и я обърнаха назад. Веднага щом се махнаха оттам, бяха заместени от нечии устни.

Дантон.

Неусетно изпусна чаршафа, уви ръце около врата му и го притегли към себе си. Целувката й не отстъпваше по страст на неговата. Той се прилепи още по-плътно до нея, като я целуваше бързо и ненаситно. Сърцето й заби бясно и ако не беше дъждът да й припомни къде се намира, сигурно щеше да се свлече заедно с Дантон на тревата.

— Дантон — прошепна тя задъхано срещу устните му, като си открадна още една целувка.

Той изобщо нямаше намерение да престане. Плъзна ръце по гърба й, обхвана хълбоците й и я притисна към себе си.

— Дантон — рече тя задъхано, — някой ще ни види.

Чаршафите плющяха около тях и им осигуряваха добро прикритие. Дантон целуна ъгълчето на устата й и заплете пръсти в разчорлената й коса.

— Никой няма да ни види сред прането.

— Ще… — Катрин изви тялото си назад, когато той започна да я целува по шията. — Ще видят краката ни.

Небесата над тях се разтвориха и изсипаха милиони капки, които веднага намокриха останалото по въжетата пране. Катрин усети прохладния дъжд по сгорещената си кожа и затвори очи. Дантон галеше едната й гърда. Това беше истинска лудост. Желаеше го — тук, сега. Нищо друго не я интересуваше.

Дантон я вдигна на ръце и я понесе през ливадата към горичката от високи палми, кокосови дървета, ароматни храсти и цъфнал иланг-иланг. Скрити от погледи, той я постави пред едно кокосово дърво и я притисна в ствола му. Тъй като сега нямаше кой да ги види, той поднови страстните си целувки. През палмовия балдахин се процеждаше дъжд. Когато капките отскачаха от тлъстите восъчни листа и падаха на земята, се чуваше звън като от истински камбанки.

Нямаше време да се събличат. Дрехите се бяха превърнали в пречка, в безсмислица. Дантон вдигна полите й, а тя на свой ред се зае с копчетата на бричовете му, докато и последното не изскочи от илика си.

— Ти си моя, Катрин — каза той дрезгаво, като я хвана през кръста и я повдигна от земята. — Точно в този момент ти си с мен и си само моя.

След това потъна в нея, пронизвайки я, изпивайки я. Катрин увисна на врата му, като усещаше гладката кора на дървото с кожата на гърба си. Уви бедрата си около Дантон, който влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Катрин изобщо не можеше да отговори на това темпо. Всичко, което можеше да направи, беше да се държи за него и заедно да плуват по течението на екстаза.

Тя почувства как нарастващото в нея напрежение преминава в кресчендо и се излива в горещо езеро от страст. Точно тогава Дантон потъна в нея за последен път и потръпна облекчено.

Беше я приковал неподвижна към дънера на дървото, задъхан и изтощен. Катрин целуна лицето му: бузите, устните, очите и веждите. Сърцата им все още биеха ускорено.

Дъждът се стичаше по лицето на Дантон. Той облиза капките от устните си, а Катрин се повдигна на пръсти и изтри с целувка останалата влага по бузите и тъмния белег на челото му.

— Господи, жено… — Дантон си пое шумно въздух. — Караш ме да се държа като моряк, който току-що е стъпил в пристанището след едногодишно плаване. Изнасилих те под това проклето кокосово дърво!

— Хубаво е — усмихна се тя и отмахна един кичур от очите си, — че на дървото нямаше узрели орехи: можеха да паднат и да ни убият.

Дантон притисна челото си в нейното.

— Ако продължаваме така, Катрин, това наистина ще ме убие.