Анатолий Протопопов
Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник (9)

За основите на брачните стратегии

Лекция във ветеринарен институт:

Преподавателят:

— Добрият бик производител извършва до 12 съвкупления на ден…

Женски глас от първия ред:

— Колко, колко???

Преподавателят:

— До дванадесет.

Женски глас от първия ред:

— Повторете, моля ви се, по силно това за последния ред!

Мъжки глас от последния ред:

— Извинявайте, с една или с дванадесет крави?

Преподавателят:

— Разбира се, че с дванадесет!

Мъжки глас от последния ред:

— Повторете го по-силно за първия ред!

(стар студентски виц)

Защо в стремежа си един към друг мъжът и жената не могат да постигнат съгласуваност? Просто защото търсенето се води в различни посоки, тъй като целите им са различни. Още повече че този стремеж не е безусловно приятелски и в много отношения прилича на поведението на хората на пазара. Продавачът и клиентът също се стремят един към друг, но и двамата целят да извлекат максимална лична изгода, много често въпреки възможните щети за другия. Уви, на природата й е чужда сантименталност.

Както вече казахме, принципът на разделението на половете предполага, че малка част от самците опложда голяма част от самките, принуждавайки по този начин останалите да се правят на непоправими ергени. Тази стратегия позволява бързото предаване на появяващите се полезни признаци в потомството и освобождава самките от необходимостта да възпроизвеждат ненужни гени. А за това е необходимо самците и самките да се държат по коренно различен начин при търсенето на брачен партньор.

Всеки самец се стреми към максимално честа смяна на самките, като че ли предполага себе си за носител на уникално полезни гени. Нека си представим за момент, че един мъж е носител на ген за устойчивост, например към СПИН. Крайно наложително е този ген да се разпространи в популацията колкото е възможно в по-голяма степен! А той, мръсникът, е верен само на една жена. И колко деца може да му роди тя? 10, хайде, максимум 20 деца и по законите на генетиката този ген ще се предаде само на половината от тях. Та това по съществото си е престъпление срещу вида! А ако се държи като султан, то напълно вероятно е да има 1000 и дори 2000 деца. Това вече е нещо… Така че неслучайно общественото мнение е толкова сдържано по отношение на мъжката изневяра — такава е инстинктивната програма и трябва да признаем, че от биологична гледна точка тя е съвсем оправдана. Самецът не трябва да ограничава своята полова експанзия — та нали за това са самките.

Целта на инстинктивното брачно поведение на мъжете е:

повече женски тела — хубави и различни.

А ако този уникален ген е притежаван от жена? Как трябва да постъпва тя, за да не може този ген да потъне в Реката на Забравените, така да се каже, а напротив, да се закрепи и размножи? Тя по принцип също може да увеличи броя на децата си, но пък ще стане ли този брой по-голям от интензивната смяна на мъже? Разбира се, че не. Но от това може съществено да пострада тяхното качество! Неслучайно общественото мнение се отнася с много по-голям укор към женската изневяра — жената, която не е придирчива по отношение на половите си партньори, не се грижи за качеството на своите деца! Мъжът, оставяйки гените си при некачествена жена, не губи практически нищо — ако утре попадне на качествена жена, той ще ги остави и там; но жената, която е заченала от некачествен мъж, може много по-трудно да поправи своята грешка (природата не предвижда аборти) и въобще, броят на нейните опити е твърде ограничен. За да остави по-устойчиви гени в потомството си, жената е длъжна да увеличи строгостта при избора на своите претенденти, за да не увреди своите предполагаемо уникални гени, свързвайки се с когото и да е. Но за да има възможност за избор, тя трябва да се харесва по възможност на всички мъже. И на колкото повече мъже тя се хареса, колкото повече обожатели има тя, толкова е по-широк нейният избор. Идеалният вариант е да влюби в себе си всички, а да допусне до себе си един, а може би дори нито един. При което самото съвкупление е едва ли не досаден страничен ефект от процеса на съблазняването.

И така, целта на инстинктивната брачна стратегия на жените е:

повече мъжки сърца — хубави и различни.

Завладяла сърцето на мъжа, жената може да загуби активен интерес към него и да го придържа само за колекция, като през това време съблазнява следващите.

Тук е необходимо да се подчертае, че това е само основата на различията в брачните стратегии. Малко по-надолу ще разгледаме инстинктивните фактори, запълващи тази основа с конкретно съдържание.

Накратко:

• За да бъдат реализирани предимствата на половия отбор, всеки самец се стреми да осъществи максимален брой съвкупления. Самците, така да се каже, са борци за КОЛИЧЕСТВО потомци, просто защото тяхната плодовитост е количествено неограничена.

• Реализирайки същата цел, самките, чиято плодовитост до голяма степен е ограничена, се стремят към по-голямо КАЧЕСТВО на раждащото се потомство. И поради това именно те са избиращият субект, ето защо те са заинтересовани от максималното увеличаване на броя на потенциалните партньори, от които след това е много лесно да бъде избран най-„качественият“, а останалите да бъдат игнорирани.