Анатолий Протопопов
Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник (31)

Често задавани въпроси

за есето по етология „Трактат за любовта, как я разбира ужасният досадник“

Подготвено от Анатолий Протопопов

Последна промяна от 14.05.2003

Съкращения:

РП (рангов потенциал) — способност (възможно нереализирана) да се заеме висок ранг в йерархията.

ВР — човек с висок рангов потенциал.

НР — човек с нисък РП.

СП — човек със силна примативност, такъв, който е склонен да следва инстинктивните програми в своите действия.

СлП — човек със слаба примативност; с повишена способност да действа въпреки своите инстинкти.

ПНС — Принцип за Незаменимост на Самката — основата на комплекса от инстинкти, които отразяват голямата биологическа ценност на самката.

 

 

Каква е разликата между психологията и етологията на човека?

При цялата си външна прилика, тези науки принадлежат на различни научни области. Като цяло те не антагонизират помежду си, а се взаимодопълват. Могат да се посочат следните разлики между тях:

• Като раздел на биологията етологията е естествено-научна дисциплина, а психологията е хуманитарна наука, която е по-близко до философията. А това само по себе си предполага наличието на принципно различни парадигми. Например, етологията е напълно материалистична, докато психологията практически няма нужда от какъвто и да е било материализъм, въпреки че не й пречи.

• Психологията се фокусира предимно върху изучаването на човека, непрекъснато подчертавайки неговата изключителност сред останалите обитатели на Земята; етологията, от своя страна, разглежда човека като равноправен (леко възгордял се) представител на животинския свят, като широко използва сравненията на поведението му с поведението на другите животни. Дори може да се каже, че психологията се интересува много повече от това, което различава човека от животните, а етологията от това, което ги обединява.

• Етологията изучава почти само инстинктивно обусловеното поведение, а психологията (в това число и зоопсихологията) се интересува в много по-голяма степен от поведението в качеството му на резултат от процеса на учене, като обусловено от работата на по-висши слоеве на подсъзнанието и съзнанието.

• Методите на работа на психолога до голяма степен се основават на анамнезата на пациента — т.е. на неговите собствени разкази за мотивите на неговото поведение. Психологът, разбира се, не приема безкритично тези разкази и ги подлага на критичен анализ; етологът практически не използва анамнеза. В този смисъл изучаването на поведението на човека от етолозите слабо се отличава от изучаването на поведението на животните, с които е просто невъзможно да се проведе какъвто и да е било разговор. Т.е. тук се оценяват най-вече външните прояви на поведението. В отговор на тези и тези външни дразнители, човекът (или животното) действа по този и този начин. А това, как той самият ще обясни мотивите за своето поведение, етологът не взима под внимание. За него анамнезата е интересна само в контекста на анализа на противоречията между съзнателно декларираното и фактически реализираното поведение. Как той самият ще формулира причините и мотивите — това почти не представлява интерес за етолога.

(*) Научна парадигма — светогледната и методологическа основа на една наука.

 

 

Коя е най-съществената разлика между поведението на човека и поведението на животните?

Единственият поведенчески акт, който безусловно и еднозначно отличава човека от животните е способността за самоубийство. Всички известни ни случаи на самоубийства на животни (например, масовите самоубийства на леминги при миграция) са неосъзнати. Това е възможно поради понижената примативност на човека и съответно поради повишената му способност да постъпва въпреки инстинктите си.

Всички останали поведенчески действия, приписвани изключително на човека, например способността за абстрактно мислене, практически могат да бъдат наблюдавани в една или в друга степен и при останалите животни. В този смисъл, разликите между човека и животните са количествени, а не качествени. Освен при човека, абстрактното мислене се наблюдава най-вече при шимпанзето (което е закономерно) и то не само при млекопитаещите; при птиците, особено при враните, също.

 

 

Защо ранговият потенциал не расте неограничено?

В действителност, щом като РП се предава по наследство (макар и частично), а за съвкупление се предпочитат ВР мъже, то ранговият потенциал би следвало да нараства от поколение на поколение, което на практика не се случва. Това е възможно, благодарение на действието на редица фактори, които ограничават ръста на РП. Могат да се посочат две групи такива фактори:

Фактори, намаляващи ръста на РП:

• РП може да се предава не само по мъжка, но и по женска линия. Женският РП не оказва влияние върху броя на децата. Освен това, човек може да наследи своя РП от дядо си или от баба си.

• Изходният РП зависи също и от условията на утробното развитие (в този смисъл от особено значение са първите месеци на бременността), а фактическия рангов потенциал зависи също така и от условията на растеж и на възпитание (приблизително около 1/3).

• За съвкупление могат да бъдат предпочетени мъже с недотам висок фактически, но с достатъчно висок ВИЗУАЛЕН РП. В частност един от немаловажните визуални показатели на РП е възрастта на мъжа. Други визуални показатели могат да бъдат социалното и служебното положение, което може да се придобие дори и при недостатъчно висок изходен РП.

• В съвременното общество и особено в страните с узаконена моногамия, потенциалната плодовитост на ВР се ограничава дори и законодателно — за да реализират своята по-голяма плодовитост ВР партньори са принудени да нарушават в една или друга степен общоприетите за даденото общество норми и закони, което обаче не всички се решават да сторят.

Фактори, ограничаващи ръста на РП:

• По-високата смъртност при ВР мъже се дължи на тяхната по-висока степен на конфликтност и агресивност.

• Груповият отбор. Групите с твърде малко НР индивиди са по-малко жизнеспособни, както поради вътрешните конфликти, така и поради по-слабата способност за консолидация при наличието на външни опасности. При това положение всеки иска да ръководи, а никой не иска да се грижи за груповата сигурност.

 

 

Каква е разликата между егоизма и егоцентризма?

Егоистът възприема обкръжаващия го свят като арена на борба за своите интереси. В този смисъл той е склонен да вижда в обкръжаващите го ако не врагове, то поне съперници, с които той трябва да се бори и конкурира, използвайки всички средства. Егоцентрикът възприема обкръжаващия го свят като съобщество, членовете на което до един са влюбени в НЕГО и са много ангажирани с НЕГОВИТЕ проблеми. Или, най-малкото, трябва да бъдат влюбени и загрижени. При това влюбени безответно, просто защото неговото сърце също е запленено от него самия. И ако някой представи пред същия този егоцентрик убедителни доказателства, че това не е така, че околните съвсем не са влюбени в него, то той може да получи невроза или да влезе в конфликт с обществото.

Разбираемо е, че поради известната агресивност в житейските принципи егоизмът е много лесно забележим и е неприятен за околните. За неопитния човек обаче егоцентрикът може да изглежда много мил и дружелюбен, докато ситуацията не го принуди да направи някаква жертва. И тук веднага става ясно, че този човек просто не разбира какво се очаква от него. Та нали останалите трябва да се жертват за НЕГО! А не той да… Егоизмът е качество, характерно най-вече за мъжете. То е характерно и за всяка ВР личност. Егоцентризмът е характерен най-вече за жените. Съществуват обаче и хора, които са съчетали и едното, и другото.

 

 

Какви качества притежава ВР, НР, СП и СлП човек?

ВР

• Висока самооценка, склонност да омаловажава значението на другите.

• Вяра в своята собствена непогрешимост, липса на съмнения.

• Ярко проявена загриженост за своя комфорт, здраве и сигурност.

• Оптимизъм, увереност в бъдещето.

• Самохвалство, самодоволство.

• Склонност за бързо взимане на решения, без предварително осмисляне.

• Способност да действа без да се съобразява с мнението и проблемите на околните, асоциалност.

• Нерефлексивност.

• Висок праг на осъзнаване на собствената си вина.

• Болезнено възприемане на критиката, проблеми със самокритиката.

• Решителност, предприемчивост, инициативност, настойчивост.

• Големи кариеристични, обществени и имуществени амбиции.

• Организаторски способности.

• Откритост, безсрамие, екстраверсия.

• Упоритост, конфликтност, егоизъм.

• Устойчивост в конфликти.

• За мъжете — сексуални успехи; за жените — сексуално доминиране.

НР

• Ниска самооценка, склонност към формиране на комплекс за непълноценност.

• Способност да се примирява с неудобства, с дискомфорт и с достатъчно опасни условия на живот.

• Склонност към песимизъм и депресии; неувереност в бъдещето.

• Нерешителност, дълги колебания преди взимането на решение.

• Зависимост от мнението на околните, страх да не би да обиди някого, рефлексивност.

• Нисък праг при осъзнаването на собствената си вина (чувство за вина при най-малкия повод).

• Готовност за примирение със съществуващото положение на нещата, конформизъм.

• Липса на големи кариеристични и имуществени амбиции.

• Слаби организаторски способности.

• Алтруизъм, самопожертвователност, самокритичност.

• Склонност към преклонение пред авторитети, да им се вярва; религиозност.

• Затвореност, интроверсия.

• Срамежливост, отстъпчивост, скромност, плахост, преклонение пред закона, болезнена чувствителност.

• За мъжете — сексуални неуспехи, за жените — сексуална подчиненост.

Примативността може да бъде определена като степен на изразеност на ВР-НР качества, макар че това, разбира се, е твърде широко понятие. Ако обозначим, например, ВР с червено, а НР със синьо, то по степента на изменение на РП ще приема всички цветове на дъгата, оставайки при това също толкова наситен. В зависимост от изменението на примативността ще се променя наситеността на цвета. При намаляване на примативността наситеността на цвета ще се променя, а при нейното отслабване цветовете ще стават по-бледи. Ето защо много ВР-НР качества могат да се приемат като показатели за примативност (като религиозността, например, която е характерна както за НР, така и за СП личности). Съществуват обаче и специфични качества.

СП

• Склонност да се прекланя пред авторитети, да им вярва.

• Религиозност, суеверие.

• Постоянна загриженост за йерархическата структура.

• Внушаемост, в т. ч. самовнушаемост, мнителност.

• Неспособност да се устоява на съблазни, слаба воля(*), емоционална инфантилност.

• Нерационалност на постъпките.

• Колективизъм, общителност, екстраверсия.

• Емоционална лабилност (избухливост или ревливост), истеричност.

• Преобладаване на бинарни качествени оценки („превъзходно-отвратително“, но не и „средно“).

• Импулсивност (склонност да се действа според настроението).

• Повишена загриженост за своя комфорт, здраве и сигурност.

• Ярко изразени кариеристични, социални и имуществени амбиции.

• Склонност към взимане на решения на базата на една типична ситуация.

• Суетност, самохвалство, интерес към външните атрибути на благополучие и престиж.

• Сантименталност и романтичност.

• За мъжете — повишена склонност към промискуитет; за жените — склонност да се влюбват в мъже, в които е по-добре да не се влюбват (т.е. за тях любовта обикновено е нещастна).

• Егоцентризъм.

СлП

При СлП личности горепосочените качества ще бъдат отслабени.

Разбира се, не е задължително даден човек да притежава всички гореизброени качества. Отделни качества могат и да липсват и дори да бъдат изразени в една и съща степен и при ВР, и при НР (в тези случаи може би е по-добре да се говори за СР — среден рангов потенциал). Например ярко изразената ВР личност може да е песимист и обратно, НР да е оптимист. При подобни случаи може да се говори за МОЗАЕЧЕН РП или примативност.

(*) Тук под воля се разбира способността за самоконтрол, а не в смисъл подчиняването на околните на своята воля (в последния случай волята е характерна за РП). СП човек например трудно може да откаже цигарите или алкохола.

 

 

Защо в женските колективи има много повече клюки, отколкото в мъжките и смесените?

Поради по-силната примативност при жените, изразяваща се в по-голямата емоционалност в действията и която е причина за формирането на инстинктивно обусловени стадни отношения. Отношенията се изострят и поради женския егоцентризъм, който е естествено следствие от ПНС. Съвсем естествено е и това, че най-напрегната психологическа обстановка се наблюдава в женските колективи с хуманитарна насоченост — в училищата, библиотеките и други културни учреждения… Сред работничките с естествен и технически профил (медици, обслужващи някакво техническо оборудване) свадите са по-малко, просто защото в такива колективи участват по-слабо примативни натури.

 

 

Как се да се обяснят случаите, когато една жена изневери на ВР мъж с НР мъж?

• С действието на инстинкта за предпочитане на свежа кръв (сексуално любопитство), който има за цел преодоляването на генетическото еднообразие;

• С по-високия ВИЗУАЛЕН РП на мъжа, с когото се изневерява;

• С неинстинктивни, например меркантилни съображения. Когато ВР, който е привлекателен като самец, е непоносим като личност (груб, жесток, глупав и т.н.), то него обикновено го напускат, а не започват да му изневеряват.

 

 

Каква е причината за душевните страдания на самотните хора?

Наистина, в съвременното развито общество отдавна са отпаднали икономическите и битовите причини за съвместно съжителство на мъж и жена, а с отпадането на моралната забрана за извънбрачните връзки — и сексуалните причини. Още повече че физиологическата потребност от секс може лесно да бъде удовлетворена с онанизъм или с платени услуги. Но нито онанизмът, нито сексът с проституиращи лица не дават главното — усещането, че си ТЪРСЕН като полов партньор. Т.е. усещането за твоята пълноценност като самец или самка, усещането, че си нужен, признат, желан. Следователно и достатъчно добър. Това усещане се получава само при воденето на постоянен, регулярен полов живот с доброволен партньор, който предпочита именно теб. Признаването на нашите достойнства „отвън“ е най-убедително.

 

 

Защо е толкова трудно да се омъжиш?

Коренът на тази трудност лежи в противоречието между инстинктивните и социални критерии при избора на партньор. Невъзможно е да се направи избор! Просто моногамният брак не е залегнал в нашите инстинкти. Душата, сърцето (матката, ако предпочитате) чакат хубав, първобитен самец, един такъв поручик Ржевски, който обаче е съвсем нескопосан и що-годе здравомислещите жени го отхвърлят точно поради това. Пък и той самият, меко казано, не се стреми към брак. В същото време обаче без този зов е просто немислимо създаването на съвременно семейство. А се случва и това, че годните за семеен живот мъже са неспособни да предизвикат какъвто и да е трепет в женските сърца и често остават непотърсени.

 

 

Каква е причината за разпадането на брачната институция и на семейството в съвременното общество?

• Съвременното общество предоставя по-голяма свобода на хората в техните действия, включително и при реализирането на инстинктите им. А в инстинктите не е заложен пожизненият брак и най-вече моногамният брак.

• Повишаването на стандарта на живот, ръста и плътността на населението, увеличаването на продължителността на живота и намаляването на детската смъртност активизират инстинктите за самоограничение на числеността на вида и по този начин разстройват нормалното функциониране на брачно-родителските инстинкти.

 

 

Защо жените често и толкова трогателно жалят пияниците и скандалджиите?

Това, което изглежда като женска жалостивост, по съществото си е скрит парадоксален „зов на матката“. Парадоксален, защото поради формалността им инстинктивните анализатори виждат в пияния скандалджия хубав, енергичен самец, подходящ за чифтосване, което от елементарна здравословна гледна точка може и да не е така. И ето защо това се възприема като парадокс. Ако разгледаме даденото явление по-внимателно, то можем да видим колко ясно изразена е избирателността на женската жалост. Скандалджията го жалят (макар че често се налага да се жалят тези, които са около него), а самокритичния неудачник — не.

 

 

Защо мъжката невярност е толерирана в по-голяма степен от обществото, отколкото женската?

Това е в съгласие със самото естество на разделнополовото размножаване. Разделението на половете предполага сексуална експанзия на самците и придирчивост от страна на самките. Самците се предлагат, а самките придирчиво избират от това, което им се предлага. Т.е. изневеряващият мъж просто реализира своя инстинкт за сексуална експанзия и по този начин изпълнява своето биологично предназначение. Изневеряващата жена като че ли демонстрира невзискателност, което е в противоречие с нейното биологическо предназначение.

 

 

Как учените определят инстинктивно обусловеното поведение в контекста на целия комплекс от поведенчески актове на човека?

По подобен начин, както и лингвистите възстановяват мъртвите езици. Т.е. сравняват се поведенческите схеми на хората, принадлежащи към различни култури и сред тях се отделят еднотипните. Особено показателно в този смисъл е неконформисткото поведение, което влиза в противоречие с общоприетите за даденото общество норми и традиции, а също така и поведението, което противоречи на съзнателно (разсъдъчно) декларираните намерения. Освен това се използват и наблюденията върху поведението на животните, особено това на организираните в подобни на социалните структури и преди всичко на нашите родственици — приматите. Именно тези общи за хората и за родствените им животни поведенчески схеми са и инстинктивно обусловени.

 

 

Каква е разликата между ВР мъже и ВР жени?

Основата на високия РП е високата самооценка. В този смисъл признаците на ВР и при мъжете и при жените са еднакви. Обаче, съгласно с ПНС, жените са по-внимателни и по-неагресивни, което смекчава и прикрива някои от проявите на високия им РП. По-конкретно — ВР жени много по-рядко от мъжете използват заплахата за физическо насилие при оказване на влияние върху другите, но за сметка на това много по-често използват сълзите, истериите, „хващането за сърцето“, но на всяка цена постигат поставената цел. Точно така действат и ВР мъже.

 

 

Каква е разликата между проявите на ПНС и високоранговостта?

• ПНС не предполага наличие на лидерски амбиции. ВР — предполага и то в много голяма степен.

• Силно проявеният ПНС има за резултат повишен егоцентризъм, а високият РП — повишен егоизъм. Тоест, разликата е приблизително същата, каквато е и разликата между егоизма и егоцентризма.

 

 

Каква е основната грешка, допускана от мъжете при ухажването на жената?

В текста на Трактата има подробни съвети, тук ще ги изложа накратко:

• Не трябва да забравяте собственото си достойнство, когато искате да услужите с нещо на една жена. Самоунижението е категорично недопустимо! Както и всички действия, които могат да понижат вашата визуална самооценка.

• Не се страхувайте от жените! Възприемането на жената като строг началник почти гарантира пълния ви провал.

• Не демонстрирайте глад за женско внимание. Най-привлекателни за жените са любовно и сексуално „ситите“ мъже — „на имащия дават, на нямащия вземат“. Не е за препоръчване да вербализирате тази ситост (още по-малко да лъжете по отношение на това — разкриването на лъжата може да има тежки последици!). „Ситостта“ трябва косвено да присъства в жестовете, в интонацията и действията ви. Но би следвало да направите разлика между „ситост“ и „липсата на апетит“. Необходимо е да имате апетит.

• Подаряването на подаръци трябва да има характер на даване на излишък, а не на откъсване на последното от себе си. Саможертвата няма да бъде оценена — дори обратно!

 

 

Какви са тактическите цели на търсенето на сексуален партньор от мъжа и от жената?

Срещат се двама души — богат и беден.

Бедният казва: „Аз не съм ял нищо от три дни.“

Богатият отговаря: „Да, трябва да си наложиш да хапнеш нещо!“

(виц)

Целта на мъжа е да намери жени, които да се съгласят да му се отдадат. Целта на жената е да намери мъж, на когото тя ще ИСКА да се отдаде. Съгласието на мъжа за полова близост, при наличието на физическа възможност за това, е едва ли не автоматично (разбира се, става дума за жени, които в една или друга степен са годни за репродукция). Жените като правило дават съгласието си далеч не на всички мъже. С други думи, много по-сложно е жената да уговори самата себе си за да осъществи връзка с някой случайно попаднал й мъж (и това може да бъде причина за големи душевни терзания). Мъжът сам себе си дълго няма да се навива. Обикновено за мъжа (при условие че не е „поручик“) най-трудното е да уговори жената. Да уговаря себе си обикновено изобщо не му се налага.

 

 

Защо предполагате, че мъжете са напълно непридирчиви към достойнствата на жените? Някак си не звучи правдоподобно…

Всичко е относително. Става въпрос за относително по-малката придирчивост на мъжете в сравнение с жените. Най-придирчивите са разглезените от женското внимание ВР мъже, но средностатистическият мъж в много по-голяма степен от средностатистическата жена е готов да „плюска каквото му дадат“, отклонявайки само напълно непригодните за репродукция жени. Най-малкото като чисто сексуални партньори. Виж, при избора на другарка в живота, той в много по-голяма степен отдава предпочитание на разсъдъчните съображения и поради това може и да прояви известна капризност. Освен това мъжете бързо снижават своите изисквания към жените в зависимост от сексуалния си глад. За известния английски полярен изследовател Ернст Шекълтон разказвали един такъв полувиц, полуистина:

Подготвяйки поредната експедиция в Антарктида, той поискал в състава й да се включи най-некрасивата жена, която може да се намери в Англия. И когато го попитали „Защо?“ — той отговорил, че „когато започне да ми се вижда хубава, ще разбера, че трябва да се връщаме“…

Жените могат упорито да чакат своя „принц“ до старост и изобщо да не се съгласят на по-малко.

 

 

Защо предполагате, че инстинктите напълно определят човешкото поведение? А какво остава за разума, възпитанието, образованието?

Аз не смятам така и това не следва нито от текста на Трактата, нито от други трудове по етология. Ето как формулира това основоположникът на етологията Конрад Лоренц:

„Но ако осъзнаем това, то е просто невъзможно да избегнем въпроса: как се получава така, че предположително разумните същества могат да се държат дотолкова неразумно? […]

Всички тези поразителни противоречия намират своето естествено обяснение и напълно се поддават на класификация, ако просто се опитаме да проумеем, че социалното поведение на хората съвсем не се ръководи само от разума и културните традиции, но продължава да се подчинява и на онези закономерности, които са присъщи на всяко филогенетично възникнало поведение; самите тези закономерности ние опознахме достатъчно добре, изучавайки поведението на животните.“

Така че трудовете по етология съвсем не отричат наличието на разум при човека, така както и не отричат влиянието на разума върху неговото поведение. Простото изследване на разсъдъчно обусловеното поведение не влиза напълно в кръга на изследваните от етологията въпроси. В действителност никой, който купува книга със заглавие „Електрооборудване на автомобили ВАЗ“, не се възмущава от специализацията на разглежданата тема; не изисква там да бъдат разгледани и другите системи на автомобила (дори и те да са тясно свързани с електрооборудването) или да е разгледано електрооборудването на други марки автомобили. За това има други книги. Така е и по отношение на науките за поведението. Разсъдъчно обусловеното поведение е в сферата на компетенция най-вече на психологията и е разгледано подробно в съответната литература.

Извличането на един фактор от цялата съвкупност фактори, оказващи влияние върху човека и съответно абстрахирането от останалите, е стандартен научен метод. Едва след като изучим влиянието на всички фактори поотделно, можем да се опитаме да обединим получените закономерности в единна картина. В противен случай, опитвайки се да изучим човешкото поведение веднага в цялата му съвкупност от фактори, ние рискуваме просто да се загубим в лабиринт от противоречиви тенденции. Още повече че някои инстинкти дори си противоречат.

Но взаимодействието между инстинктивното и разсъдъчно обоснованото поведение е безусловно важно за етологията и тя го анализира. В частност, етологичното понятие за примативност цели да определи границата между инстинктите и разсъдъка при всеки конкретен човек. Разбира се, тази граница е много размита и условна. В действителност инстинктивно и разсъдъчно обусловените компоненти на поведението са тясно свързани и могат да действат едновременно. Още повече че степента на влияние на инстинктите и на разсъдъка върху поведението на конкретния човек се разграничава достатъчно ясно и е възможно да се говори за различно ниво на примативност при хората.

Що се отнася до количествените съотношения, то засега не можем да посочим точни цифри. Такава методика все още се намира в процес на разработване. Но ние с увереност можем да твърдим, че влиянието на инстинктите върху поведението на човека е в същата степен и величина, каквото е и влиянието на разума, т.е. съвсем не е маловажно. А по-специално в областта на брачно-сексуалните отношения инстинктивният компонент явно е преобладаващ. Доколко? Това ще покажат по-нататъшните изследвания.

 

 

Защо има толкова много сексуално неудовлетворени жени?

За голямата част от жените пълно сексуално удовлетворение е възможно само със сравнително малоброен тип мъже (нека ги наречем „елитни производители“) още повече че удовлетворяването с тях е много по-вероятно, включително и получаване на оргазъм от лекото докосване на ръката му и дори от мисълта за него. И обратното — мъж, който е далеч от този идеал, изпитва големи затруднения в отношенията си със случайно срещнатата жена, колкото и съвършени сексуални техники да демонстрира. И всичко това, защото главната ерогенна зона на жената е главният мозък (по-конкретно лимбическата система). Наслаждение носи не сексът, а любовникът.

Такива „елитни производители“ обаче са твърде малко — средно около 1/4 от общия брой мъже. Ето защо, въпреки повишената склонност към промискуитет, значителна част от жените е лишена от тяхното „внимание“, а следователно и от пълно сексуално удовлетворение.

 

 

Каква е причината за ниската ефективност на брачните обяви?

Неправилно поставената диагноза води най-малкото до неправилно лечение. Насочвайки се към варианта „брачни обяви“, много хора мълчаливо изхождат от предпоставката, че причината за техните затруднения се крие в недостатъчно големия брой социални контакти, поради което им е трудно да се запознават. В съвременното урбанизирано общество обаче интензивността на социалните контакти сама по себе си е много повече от достатъчна, за да се намери онзи ЕДИН-ЕДИНСТВЕН. Даже и за този, който работи главно с хора от своя пол. Проблемът на практика е в неспособността да се развие обикновеното общуване до половоспецифично или в нереално завишените изисквания към желания партньор. А се случва причината да се крие в наличието и на едното, и на другото едновременно. Тези проблеми не могат да се разрешат чрез простото увеличаване на социалните контакти и опитите за запознанство в голяма част от случаите завършват без да донесат необходимия резултат. Вероятността за успех, разбира се, нараства, но в много незначителна степен.

Запознанствата чрез обяви са много ефективни само за ВР мъже, но те практически съвсем не се интересуват от подобни обяви. А дори и да се заинтересуват, то това ще е само заради приключението. На тях друго и не им е нужно — те и без това нямат проблеми със запознанствата. Умерена вероятност за успех имат също и НР жени поради относително ниските изисквания към мъжете. НР мъже, които са голяма част от ползвателите на тези обяви, а също така и ВР жени, имат много малко шансове. НР — поради това, че не са много търсени, а ВР жените — вследствие на твърде високите им изисквания към мъжете при практическото отсъствие на ВР мъже сред ползвателите на брачни обяви, които единствено са в състояние да ги удовлетворят. Освен всичко друго самият факт на внимание към брачните обяви от страна на мъжа свидетелства за неговия любовно-сексуален „глад“, а това, въпреки разсъдъчното одобрение, привнася в образа на мъжа някакъв подсъзнателно негативен оттенък, който допълнително снижава привлекателността му.

 

 

Когато по ваша препоръка започнах да се държа агресивно с момичетата, то съвсем не станах привлекателен за тях, обратно — те започнаха да ме отбягват! Защо?

Аз не съм давал такава препоръка. За да имаш успех сред жените, трябва да си доминант, но не и агресивен. Не може да се поставя знак на равенство между доминантност и агресивност, макар че между тях безспорно има връзка. Ще припомня, че коренът на високия РП е голямата увереност в себе си и в своята значимост, а несдържаната агресивност е само едно от следствията на тази увереност. Агресивността, насочена към жените плаши, дори и да е реализирана от ВР мъже, но докато не достигне определени предели (което зависи от етологичните и културни особености на тази конкретна двойка) обикновено им се прощава. Впечатлението за високоранговост се усилва само ако агресивността е насочена към други мъже.

Доминантността по отношение на жените е за предпочитане да се проявява само под бащинско-покровителствена форма, подобно на отношенията родител-дете; но без да ги възпроизвежда буквално.

Каква е етологичната характеристика на тираните и на маниакалните убийци?

Ще започнем с това, че само появата на подобни личности е етологически обусловена. Реализацията им като такива до голяма степен зависи от социално-психологическите условия на израстване и възпитание. От етологична гледна точка подобни личности се характеризират със силна примативност и голяма мозаичност на РП. А именно — при силно изразена потребност от доминиране те не притежават нито други компоненти на висок РП, нито етологичните достойнства, позволяващи реализацията на тази потребност по сравнително безопасен за обществото начин, още докато са млади.

В крайна сметка фактическият статут в обществото и в неформалните групи е много по-нисък от тяхното йерархично самовъзпитание, а ранговият им потенциал при това остава нереализиран. Отдавна е установено, че тираните са били потискани и угнетявани в детството, но не всеки унижен и оскърбен става тиран или маниак. Това противоречие предизвиква натрупването на огромна агресивност в тези хора, която те реализират в толкова екстремални форми.

 

 

Възможно ли е истинско приятелство между мъж и жена?

Ако под ИСТИНСКО приятелство се има предвид установяването на доброволни безполови отношения между мъж и жена на репродуктивна възраст, отговорът е НЕ. Ако „приятелите“ „другаруват“ само поради това, че встъпването им в полово специфични отношения е възпрепятствано по една или друга причина (например това, че вече са женени), то това не е истинска дружба, а по-скоро принудителна имитация. Хетеросексуалните отношения между мъж и жена на репродуктивна възраст ВИНАГИ съдържат таен или явен полов компонент, поне от едната страна. От страна на мъжа — практически винаги. Неосъзнато налагане именно на приятелска форма на общуване обикновено се извършва от страна на ВР жени. Такова поведение може да се разглежда като един от начините за колекциониране на инстинктивно второсортни поклонници.

С други думи, поне един от „приятелите“ не е против отношенията да се развият в нещо по-интересно от простото приятелство, но по една или друга причина не може или не се решава да направи това. В същото време, надявайки се ситуацията да се промени, той продължава да поддържа тези квази приятелски отношения.

 

 

Каква е етологичната природа на ревността?

В дълбоката първооснова на женската ревност в най-общия случай лежи синдромът „загуба на собствеността“ или загубата на източника на ресурси. Неслучайно характерът на изпитваните при това страдания е сходен с усещането на ограбения човек или на човек, станал жертва на мошеничество. Тъй като ревност се изпитва само по отношение на мъже, с които са установени някакви продължителни отношения, този мъж инстинктивно се приема като източник на ресурси както за нея, така и за децата. Характерно е и това, че самките на животните, при които самецът не взима участие в отглеждането на потомството, не изпитват ревност. Но при хората е налице (не много често, но за сметка на това пораждаща най-силни преживявания) още една специфична причина за ревност, която има за основа постоянната полова готовност, а оттук и постоянно изпитваната нужда от мъж, носител на качествени гени. Ето защо, щом (и след като) са установени отношения с такъв добър оплодител, то ще бъде много жалко той да бъде изгубен. Още по-жалко е това, че както вече знаем най-голямо удоволствие от сексуалния акт са способни да доставят именно те.

Мъжката ревност има коренно различна природа. НР ревнуват, защото изпитват чувство за собствена непълноценност (подобно чувство е описано по-горе — вж. „Каква е причината за душевните страдания на самотните хора?“). ВР мъже ревнуват, защото изпитват чувство на загуба на властта, т.е. техните усещания в този момент са сходни на усещането при поражение в йерархически двубой. Съответно и реакцията е различна.

 

 

А действително ли НР изпитват алтруизъм? Може би става въпрос за страх от репресии?

Наистина под истински алтруизъм е прието да се разбира искреното човеколюбие, способността за саможертва от любов към хората, но не и страх, че отказа да направиш тази жертва ще бъде последван от наказание. На практика обаче е практически невъзможно да се разделят тези два вида саможертва. Тъй като етологически (ще напомня, че тук не разглеждаме разсъдъчно обусловеното поведение) погледнато, алтруизмът на НР е обусловен от ниския праг на възникване на чувството за вина. При НР това чувство възниква по най-малкия повод, а дори и без повод. А на базата на това чувство може да възникне и страх от наказание и истинско алтруистично самоотричане. А най-често и едното, и другото заедно. Можем ли например да определим като страх чувството на стеснение и неловкост, възникващо у нас, когато ни се налага да прекъснем човек, който е зает с някаква работа? Та нали в повечето случаи това няма да има никакви последствия за нас! Разбира се, че не! Това ние можем да наречем вежливост и възпитаност. Но в дълбоката основа на това чувство стои именно смътният страх да не би да раздразним по-ВР член на йерархическата система. Неприятно предчувствие за конфликт е това, а не страх от наказание. За ВР личности съответно конфликтът не е чак толкова неприятен и за тях е характерна безтактност в поведението.

 

 

Какво е съвест и дълг от етологична гледна точка?

Съвестта е една от крайните точки на алтруизма. Това понятие е свързано със споменатия по-горе праг на възникване на чувството за вина. Аналогично съвестта е обратнопропорционална на РП. За съжаление думата „съвест“ (най-малкото в руския език) има твърде общ лингвистически спектър от значения, за да може еднозначно да се изведе второто от първото. Приблизително същото може да се твърди и за чувството за дълг; може само да се спомене, че това „чувство“ е много по-разсъдъчно въпреки общите етологически корени, които има със съвестта.

 

 

Какво е обаянието от етологична гледна точка?

Обяснението на феномена обаяние (трудно обяснимата притегателност на един човек) не се изчерпва само с изтъкването на етологическите му причини. Обаятелният човек може да бъде определен като дружелюбен човек с висок РП. Т.е. поведението на такъв човек се характеризира с мозаичност. При цялата му високоранговост признаците на агресивност са отслабени, а алтруистичните качества, напротив, са силно изразени. Обаятелната личност е рядка разновидност на ВР личност, а именно — високорангов алтруист. Помежду другото — това е най-желаният набор от качества за един лидер.

Но това не е всичко. Във феномена обаятелност непременно присъства и полов компонент (и тук старият Фройд е напълно прав)! От една страна, за обаятелни ние често обявяваме физически съвършените хора, а от друга — оценката на обаятелността зависи в голяма степен от пола на този, който оценява. Мъжете често обявяват за обаятелни жени, а жените — мъже.

 

 

Защо жените са много стеснителни, когато им се налага да се събличат в присъствието на мъж?

Посочената стеснителност е една от проявите на синдрома труднодостъпност, произтичащ от ПНС. В съответствие с основния принцип за разделение на половете самките трябва да са труднодостъпни. Но разголвайки се, те като че ли обявяват своята достъпност. Впрочем степента на този дискомфорт зависи от отношението към този мъж. От безумно обичания мъж обикновено не се стесняват, особено ако не им е за пръв път да се събличат пред него.

 

 

Как се съотнасят помежду си мъжката, женската и детската йерархична система?

Тези йерархични системи се изграждат напълно отделено една от друга и просто имат няколко допирни точки. Така например, ако подрастващият син участва в една йерархия, това не означава, че в нея ще бъдат въвлечени и родителите му. А така също и той самият по-скоро не би бил въвлечен в йерархията, в която участват родителите му. Но тези две йерархии винаги ще имат допирни точки. Аналогична е и картината по отношение на мъжката и женската йерархия. На това основание редица етолози (в това число и безкрайно уважаваният от мен В. Р. Долник) отричат наличието на каквато и да е било йерархия при жените. Това е едва ли не единственият пункт, в който аз не съм съгласен с В. Р. Долник. Мъжете и жените могат да участват в обща йерархия само в случай на служебно съподчинение, в което ранговата борба е съществено ограничена от формалния порядък. В този случай борбата за ранг е почти равнозначна на борбата за длъжност. Разбира се, една от най-важните и очевидни допирни точки между мъжката и женската йерархическа системи са брачно-сексуалните отношения. Възможна е и дори рангова борба между родители и деца в едно семейство или в сходен по структура колектив в случай че ВР дете е подрастващ и е заинтересован от участието си в йерархията на възрастните.

 

 

Може ли по някакъв начин да се коригира собственият рангов потенциал?

Може. Първо трябва да обърнете внимание на това, че фактическият РП е функция на вродения РП и на възпитаващото влияние на средата. Най-общо фактическият РП зависи приблизително 2/3 от вродения РП. Но това е средна величина за цялото човечество. Във всеки частен случай това съотношение може да бъде различно. Още повече че то е резултат от случайния ход на събитията — малко са тези, които съзнателно се опитват да променят своя РП. А при една целенасочена корекция могат да се постигнат много по-големи резултати.

Обикновено проблемът се състои в това, как да се повиши РП. Какво е необходимо да се направи в този смисъл? Да се постараеш да направиш кариера, да станеш известен — това е очевидно. Освен това съществуват и достатъчно голям брой психологически школи и тренинги за повишаване на увереността в себе си. Много е важно да изберете внимателно специалистът, към когото ще се обърнете.

Наред с това искам да подчертая, че НР са необходими на обществото, така както в армията са нужни не само генерали, но и редници. Широкоразпространеното практикуване на повишаването на ранговите потенциали не само че не е ефективно, но и си е направо вредно. То е равносилно на „надпреварата във въоръжаването“. Обществото би трябвало да създаде условия, в които на всеки човек да му се въздава по обективните заслуги и достойнства, а не според природната му наглост. Т.е. условия, в които природният РП би имал възможно най-слабо влияние върху живота на човека и върху неговото лично достойнство.

 

 

Има ли и други теории обясняващи странностите на любовта?

До неотдавна по повод обяснението на „странностите на любовта“ нямаше никакви що-годе целенасочени и убедителни теории от естествено-научен характер. Разбира се, има огромно количество произведения в различни жанрове, където тези странности се описваха доста цветисто, но опитите за обяснения не излизаха отвъд рамките на общофилософските умозрителни разсъждения (например, Ф. Ницше, Ортега-и-Гасет, Ото Вайнингер). Първият известен ми опит за естествено-научно обяснение предприема Д. Бас. Същността на концепцията му, изложена в книгата „Evolution of desire: strategies of human mating“, може да се сведе до две понятия: Ресурси и Гаранции за ресурсите (преданост). Именно по тези два параметъра (според Бас) се извършва отборът. Но за сметка на това тази концепция обяснява по крайно неубедителен начин широкия спектър от разновидности на промискуитет, пък и самата любов се разглежда не достатъчно внимателно. Бас обръща много по-голямо внимание на закономерностите при създаването на семейство, а не на половата любов в различните нейни прояви. В същото време теорията му предлага достатъчно разумни обяснения.

Вие предупреждавате да се въздържаме от преждевременен интимен контакт. А според мен без контакт не се получава нищо. В какво е проблемът?

Точно така. Обаче зависи какво се разбира под преждевременност. Ако още от самото начало се постави условието „нека първо се оженим“, тогава наистина малко съвременни мъже биха изтърпели до сватбата. Но пък отдаването на първата-втората среща безусловно е преждевременно.

Ето какво казва сатирикът по този повод:

Любовта е като обед. Жената първо поднася студеното ястие, а след това горещото. Мъжът точно като дете иска да започне с десерта. И ако жената му позволи това, той бързо ще изгуби апетит.

Моят възлюбен е ВР и не иска да се ожени. Дали ще го склоня към брак ако се въздържам от интимни отношения с него?

Това няма да ви донесе непременно успех. За сметка на това вашата интимна сдържаност ще ви помогне да си изясните дали той ще се ожени за вас или ще ви изостави. И ако при това той ви остави, вие не трябва да съжалявате твърде много за това. Той така и така би ви изоставил. Само че малко по-късно. Впрочем ВР мъж е много трудно да бъде обуздан, дори и чрез брак.

 

 

Можем ли да определим като матриархат съвременната система на отношения в развитите страни?

Да, наистина, жените в нашето общество са обградени от много повече грижи, подкрепа и любов, отколкото мъжете (макар че това им се вижда недостатъчно). Само че това не е матриархат, а следствие от действието на ПНС (Принципа за Незаменимост на Самката). Наблюдавайки съвременното общество, някой марсианец може да направи извод, че в нашето общество властта е в ръцете на децата. И наистина, те са в явно привилегировано положение — носят ги на ръце, грижат се за тях и т.н. Някое дете може да върти на пръста си възрастните. Но дали това общество е под властта на децата? Същото е и с жените. Въпреки всички прояви на ПНС, не можем да определим системата на отношения в нашето общество като матриархат. Както между другото и като патриархат.

 

 

Според вас жената иска само ВР мъж или за нея е достатъчно неговият РП да е по-висок от нейния?

Жената не желае НР мъж. А всички мъже, които са с по-висок ранг от НР, са напълно подходящи. Освен това привлекателността е в плавна, а не в дискретна зависимост от РП. Колкото е по-висок РП при други равни условия, толкова и привлекателността е по-голяма. На тази зависимост обаче могат да повлияят и други тенденции, което е и причината незначителните разлики в РП могат и да не бъдат последвани от промяна на привлекателността.

 

 

Има случаи, когато мъж, който не е постигнал нищо в живота, облечен е скромно и е отстъпчив и при всичко това се ползва с успех сред жените. Защо?

Има, но те са рядкост. В поведението на такива мъже (и обикновено не само с жените) има някаква уверена нотка, някаква вътрешна увереност в своя успех, вътрешно усещане на себе си като подарък за жените. Тук голяма роля играе главният сигнален признак на високия РП — високата самооценка. Т.е. ВИЗУАЛНИЯТ РП на този мъж е достатъчно висок. С други думи, такъв мъж само ИЗГЛЕЖДА ВР. Но много често при по-внимателно вглеждане се оказва, че РП на този мъж е силно мозаечен и при това потиснат от възпитанието.

 

 

Наистина ли целувката е преувеличен инстинкт за хранене при условие че някои племена не го практикуват? Може би това е просто традиция?

Инстинктивността на стремежа за целувка се обяснява с това, че тя се практикува от ГОЛЯМА ЧАСТ от хората, а също така и от много примати. И самите индийци също я практикуват, само за да се освободят от блокиращото действие на своята култура. Да, различните култури могат да имат достатъчно екзотични отклонения, противоречащи на инстинктите. Полиандрия например е рядко срещана в миналото и напълно противоречи на самите основи на половото размножение, но все пак е съществувала. Но можем ли да приемем този аргумент за опровергаващ? Не! Просто защото това не е преобладаваща тенденция. Макар и от разсъдъчна гледна точка полиандрията да не е с нищо по-лоша. Но не се запазва, а изчезва от само себе си.

 

 

Защо младите момичета често се влюбват в мъже, които са по-възрастни от тях?

Поради огромната разлика във визуалния РП. Дори и най-НР възрастен мъж почти сигурно е по-опитен и компетентен от едно младо момиче. А това се възприема като високоранговост. Освен това в по-голяма част от такива връзки мъжът е или преподавател, или началник на момичето, което подсилва ефекта.

 

 

Каква е причината за толкова силната любов на жените към виртуалните романи?

Както вече знаем, основната тактическа цел на сексуалното търсене на жената е увеличаването на броя на поклонниците й. Именно на поклонниците, а не на сексуалните партньори. Колкото повече поклонници има една жена, толкова по-задоволен ще бъде нейния инстинкт да бъде търсена. Виртуалният роман предоставя изключително удобни възможности за това — не се поемат никакви ангажименти, всичко е под контрол и има мъж. И то дори не един. Разбира се, инстинктът иска и интимност, но при наличието на поклонници интимността при желание е осигурена; ето защо с това може и да не се бърза. Но пък при създаването на семейство виртуалните романи са много неефективни. Те просто удовлетворяват инстинктивната потребност за колекциониране на поклонници, но съвременното семейство, както вече неведнъж споменахме, не е заложено като инстинктивна програма.

 

 

Защо смятате, че жените са по-примативни, ако те средно не са по-глупави?

Вие неправилно разбирате примативността като синоним на глупост. Примативността е силата на вродените поведенчески програми по отношение на разсъдъчните. По отношение! Знае ли инстинктът каква е разликата между натуралния логаритъм и десетичния? Не. А между маржа и ставката за рефинансиране? Също не. Той изобщо по такива поводи мълчи. А щом като инстинктът мълчи по определен повод, то дори и най-СП гражданин на страната ще постъпва напълно разумно и логично. Но инстинктът не може да мълчи, когато на хоризонта се появи потенциален брачен партньор или личност демонстрираща по-висок ранг. Веднага започва борба. В зависимост от това коя програма ще надделее, човек ще постъпи или разсъдъчно, или емоционално. Човек попада под властта на емоциите си не защото е глупав или нелогичен. Просто в дадения случай инстинктът надделява.

Важно е да се отбележи това, че инстинктът не би трябвало да се отъждествява с темперамента. Холерикът също може да е силно емоционален и в същото време да разполага със силни разсъдъчни програми. Такъв човек може бурно да реагира силно емоционално по второстепенни въпроси, но жизненоважните решения да взима, доверявайки се на разсъдъка си. Примативността на този човек ще е слаба, тъй като силата на инстинктивните програми ще е слаба. Така че примативността може да се съчетае напълно със здравия смисъл и логичен ум.

 

 

Вие говорите за по-силната женска солидарност. А как стои въпросът с женската свадливост?

Солидарността се проявява пред лицето на външния враг. В този момент свадите се забравят и започва солидарна борба. Едва изчезнал външният враг и вътрешните интриги започват отново. Мъжете са в много по-голяма степен „сами по себе си“ във всички ситуации.

 

 

А не противоречи ли женската проницателност и интуиция на женския егоцентризъм, за който вие пишете?

Да, наистина, за егоцентричния човек е характерно невниманието към вътрешния свят на другите хора, което противоречи на определението на проницателността. Но женската проницателност и интуиция са в по-голямата си степен мит, основан на високата женска примативност, по силата на която жените по-добре предсказват инстинктивно обусловеното поведение (например, разпознават по-добре невербалните сигнали, които по съществото си са инстинктивни сигнални признаци). И когато женското предсказание противно на всяка логика и здрав смисъл (но много закономерно и дори банално в инстинктивната координатна система) се сбъдва, това прави впечатление и се помни.

При което жените слабо разбират поведението на СлП, защото то силно се отклонява от инстинктивните стандарти. В тази връзка е закономерно, че жената много по-добре разбира поведението на другите жени. И ако разнообразните сигнали от околния свят не предизвикват никакъв отклик в инстинктивните шаблони, то те ще останат без необходимото внимание, въпреки че може би са от жизненоважно значение.

С други думи, „женската проницателност“ е способността да се предсказва инстинктивно стандартното поведение, което, отстрани погледнато, може да е нелогично, ето защо сбъдването на предсказанието може да изглежда като чудо. Но често такова предсказание може да бъде напълно неуместно, особено ако се отнася към СлП личност.

 

 

Божичко, как сега да възпитавам дъщеря си? НР мъже са противни до отвращение, а ВР наистина са животни? Да я изпратя в манастир ли…

Е, защо толкова трагично? Та нали освен ВР и НР има и СР и СлП, т.е. някакви компромисни варианти. Без да броим и това, че РП е достатъчно сложно понятие и един и същи РП при различни хора може да бъде сбор от достатъчно различни качества (освен разбира се увереността в себе си, без която високият РП едва ли е възможен). Така че е напълно възможно да се намери приемлив вариант. С ВР проблемите като че ли са в друго — в твърде силната конкуренция за тях. Важно е към избора да се подходи осмислено и най-важното още от младини. Осмислено не значи само разсъдъчно. Да тръгнат съвсем срещу зова на сърцето по принцип е във възможностите на малцина. Ако в сърцето на момичето бушува вселенският огън на страстите, то никакви разсъдъчни доводи от когото и да е било и в каквато и да е форма да са представени няма да бъдат приети. Това е така. Но! Съществуват много междинни случаи, когато страстта или все още не е достатъчно силна, или все още не се е разгоряла, или пък когато обективните качества на дадения мъж са отблъскващи до такава степен (когато той е инстинктивно привлекателен), че е напълно достатъчен дори и най-малкият „тласък“ това момиче да бъде предпазено от неминуема глупост. Във всички тези случаи познанията по етология може да бъде именно този „тласък“.

Етологичната подготовка в началото на половия живот на вашата дъщеря би трябвало да се състои в разясняването на небезпогрешността на „избора на сърцето“ от гледна точка на установяването на по-продължителни отношения и в разясняването на критериите, от които се ръководи сърцето при избора на един или друг мъж. Това ще внесе допълнителна осмисленост при взимането на окончателното решение.

 

 

Кой са най-значимите за човека инстинкти?

Строго погледнато, спектърът на инстинктивните мотивации представлява една неделима област, а границите между инстинктите са твърде условни и са въведени най-вече за да бъдат описани по-лесно. Фактически всички по-долу описани инстинкти са взаимносвързани. Инстинктите са много, ето защо аз ще изброя само най-важните и в същото време не много известни на неспециалистите. Такива общоизвестни инстинкти като „инстинкта за самосъхранение“ или малко значими като „инстинкта за събирателство“ няма да бъдат разгледани. И така:

Йерархически инстинкти

Те са най-значимите практически инстинкти (и съвсем не са сексуални, както предполага Фройд). Техните прояви в нашия живот са едва ли не постоянни. Те са налице при всички видове властови взаимоотношения, във вътрешнопопулационни конфликти, в религиозните отношения, в отношенията учител-ученик. В рекламата се експлоатират най-вече именно тези инстинкти. Както и в други области.

Инстинкт за етологична изолация на видовете (инстинктът „възлюби своя — разлюби чуждия“)

Той се проявява в отношенията между отделните популации, особено в религиозните и етнически конфликти и отчасти в брачните отношения. Расизмът, национализмът, националният шовинизъм са негови външни прояви. Освен това работата му проличава и в отношението към маймуните и съответно към тезата за произхода на човека от маймуните. Но този инстинкт е също така и един от реализаторите на груповия отбор, т.е. той опосредствено има за цел поддържането на постоянно съотношение между НР и ВР в групата.

Група на сексуалните инстинкти

Под сексуални инстинкти ние разбираме не толкова рефлексите, осигуряващи коитуса, колкото мотивационния комплекс, който осигурява избора на един или друг сексуален партньор. В групата на сексуалните инстинкти влизат инстинктите, осигуряващи:

• избора на генетично най-перспективния партньор,

• избягване на кръвосмешението (инстинкт за сексуално любопитство),

• за жените — избор на партньор — източник на ресурси и осигуряващ възпитанието на децата,

• за мъжете — сексуална експанзия.

Териториални инстинкти

Прояви — от безобидното желание да си направиш ограда, за да се отделиш от останалите до напълно сериозни войни.

Инстинкт за самоограничение на числеността на вида

Същият този инстинкт за когото Т. Р. Малтус дори не е и подозирал. Той блокира и разстройва работата на брачно-родителските инстинкти. Проявява се в понижаването на интереса към пълноценен семеен живот, понижаването на интереса към възпитанието на децата, към извращаване на родителските чувства. Активизира се при ситост и при сравнително безопасен живот при голяма численост и плътност на населението, при ниска детска смъртност. Наблюдава се и при някои влечуги и при по-висши организми.

 

 

Може ли разсъдъчното мислене да се основава на емоции?

То не се основава на емоциите, то ги поражда. На емоциите се основава инстинктивното поведение. Действайки разсъдъчно обосновано ние също така изпитваме и емоции, защото тук се задейства общ мотивационен механизъм. Например, радостта от научното откритие също е емоция. Важно е да се разбере обаче, че и инстинктите, и разсъдъкът имат свои собствени, самостоятелни, независими един от друг канали за връзка с тези емоционално-мотивационни центрове. При това инстинктивните механизми на тези канали са по-кратки и по-мощни, вследствие на което емоциите са по-силни в по-голяма част от случаите. Разликата е и в това, че инстинктивно обусловената емоция възниква ПО-РАНО от нейното обяснение (или оправдание), а разсъдъчно-обусловената емоция ПО-КЪСНО. И то без да се взима под внимание това, че за инстинктивно обусловените емоции е много по-трудно да се намери някакво що-годе логично обяснение.

 

 

Познавам няколко момичета, които се „палят“ от интелекта на мъжа. Нима интелектът има някакво значение за инстинктите?

Интелектът разпалва (помежду другото далеч не всички!) жените, само ако е съчетан с други качества. Интелектуалният мъж е по-привлекателен от неинтелектуалния, ако и двамата са С ЕДИН И СЪЩ рангов потенциал. Това наистина е така и именно това обстоятелство е причина за наличието на отбор по интелектуални критерии, който започват да прилагат нашите прародители. При това НР интелектуалци в повечето случаи са по-малко привлекателни от ВР необразовани.

 

 

Защо ние, жените, обичаме нежните мъже? И дали е истина това, че мъжете с женствени лица се избират в повечето случаи за по-продължителни отношения, а мъжете с мъжествени лица — за случаен секс?

В повечето случаи нежните мъже са преди всичко НР. Те са добри като и именно като такива ги обичат. И им пускат от време на време. Освен, разбира се, в крайно редките случаи, когато нежността е съчетана с ВР признаци като увереност в себе си.

Що се отнася до предпочитанията към партньор за по-продължителни отношения, то тези сами по себе си правдиви наблюдения, просто са погрешно разтълкувани. Женствените (в повечето случаи НР) мъже просто са принудени да се домогват по-дълго до това, което искат и изпитвайки дефицит на женско внимание, са съгласни да заплатят за него с установяването на продължителни отношения… С мъжествените (най-често ВР) мъже е много по-трудно да се завържат продължителни отношения — те самите не искат това, защото имат голям избор. Макар че голяма част от жените в голямата си част безспорно биха предпочели мъжествените за каквито и да е било отношения.

 

 

Редица изследователи твърдят, че богатите мъже харесват стройни жени, а бедните по-пълнички. Как етолозите обясняват това?

Подобна зависимост обикновено се обяснява с инстинктивната увереност, че пълната жена по-лесно се изхранва. Това само по себе си е достатъчно съмнително. Освен това по същата логика би могло да се твърди, че богатите мъже харесват „Ролс-Ройс“, а бедните не харесват „Ролс-Ройс“, а харесват „Жигули“, например. Смешно е, нали? Та и тук е така. Имайки по-голяма свобода на избор, богатите мъже си взимат най-привлекателните и стройните, а бедните са принудени да се задоволяват с по-пълничките и некрасиви.

 

 

Разбирам какви са ВР самци, но защо именно те са предпочитаните партньори за полов акт?

Защото ранговият потенциал е обобщаващ признак на здраве, енергия и генетична перспективност на дадения самец. Вместо да се анализират многобройните отделни достойнства и недостатъци на конкретния самец е много по-просто да се види какъв ранг заема той в йерархията. Хилавият самец едва ли ще има високо място в йерархията. Освен това РП позволява да се вземе под внимание не само мнението на самата самка, но и това на другите участници в групата, когато тя оценява перспективността на този самец. ВР индивид е този, който е признат от всички участници в групата за такъв и виждайки това всеобщо признание, доверявайки му се, дадената самка си прави извод за действително високата перспективност на дадения самец. Подобно въздействие има и наблюдаването на любовно-сексуалната „ситост“ на самеца. Щом като е сит, значи други самки вече са го избрали, те вече са признали неговата годност за чифтосване. А както вече знаем, самките се влияят в много голяма степен от мнението на колектива.

 

 

Защо мислите, че попзвездите са ВР? Та за тях не е задължително да притежават висока конфликтност и увереност.

РП на попзвездите е по-скоро визуален. Т.е. те изглеждат ВР благодарение на това че са обградени от тълпа поклонници и обожатели, които създават по този начин квази-йерархия, в която тези попзвезди заемат най-високото място. А околните просто могат безкритично да се доверят на оценката на фанатичните почитатели и също да признаят ВР на тази попзвезда.

 

 

В какво е същността на вашето съчинение? Изложете накратко неговото съдържание и вашето определение на любовта. В Трактата е твърде дълго.

Само по себе си етологичното определение на любовта е много банално и достатъчно добре известно. Това е емоция, възникваща при достатъчното съвпадение на свойствата на потенциалния брачен партньор с критериите за търсене на даден субект. В това засега няма нищо ново. Новото е, че тук е предложен анализ на системите от критерии на търсенето и на ефективността на регулиращите механизми. В съответствие с тях основен критерий са инстинктивните вродени (и точно поради това присъщи на всички хора) образи, отразяващи най-вече физиологичното и психо-физиологичното здраве на кандидата за чифтосване. Но такива важни за съвременното семейство и общество качества като психическата толерантност (търпимост), алтруизъм, интелект и други подобни, от позициите на инстинктивните критерии са второстепенни и дори нежелателни. Освен това механизмите, които реализират това търсене, не са в състояние да направят какъвто и да е по-сложен анализ на цялото многообразие на свойствата и качествата на кандидата. Единственото, което се осъществява практически, е сравнение с шаблона. „Всичко, което блести, е злато“. При което предпочитание се отдава на най-елементарните и нагледни сигнални признаци, такива като физическото съвършенство, ранга, признаци на сексуално „сито“ поведение за мъжете и потенциална достъпност за жените. И още нещо, което е много важно — лимбическата система и хипоталамуса (основните регулатори на инстинктивното поведение) не се обременяват с обяснения защо и какво. Просто се поражда силна емоция, а причината за нейното насочване към точно този кандидат човек обикновено не може да разбере чрез разсъдъка си. И поради това на него не му остава нищо друго, освен да преувеличава или да си измисля някакви особени логически значими достойнства за избрания от него обект.

 

 

Какво е влиянието на женския рангов потенциал върху нейния успех в любовта?

Влиянието на женския РП върху нейния успех в любовта е противоречиво и разнообразно и ето защо не може да се говори за тяхната еднозначна взаимовръзка. От една страна високия РП на жената, косвено говорещ за физическо здраве, привлича. И наистина мъжете се влюбват по-често във ВР жени. Но, от друга страна, ВР жени са много по-недостъпни (най-малкото визуално), а това плаши и разочарова — възникналата влюбеност към ВР жена много често и много бързо приключва без резултат и често дори не „излиза наяве“. Но при ВР мъже, преситени от успеха си сред НР жени, подобна недостъпност е предизвикателство за тях. Подобни чувства обаче обикновено са пълни с последствия за жените, защото този мъж преследва по-скоро „спортни“ цели. За него победата в този двубой е важна като самоцел и дори е безсмислено да се говори за продължителни и сериозни отношения.

 

 

Можем най-общо да говорим за незначителното влияние на женския РП на нейния успех сред мъжете.

Наистина ли асоциалното поведение е признак на висок РП, ако сред асоциалните хора преобладават неудачници и бродяги?

Преди всичко трябва да разграничим два типа асоциалност — пасивна (каквато практикуват бродягите например) и активна асоциалност, чийто представители са хулиганите и скандалджиите. В първия случай се натъкваме на пълна нискоранговост с всичките й особености. Но очевидно вие имате предвид активната асоциалност, която ще и разгледаме сега. Наистина, асоциалността, дори и активната, в обществото ни се асоциира с несретност и отхвърленост.

Което доказва единствено това, че нашето общество (слава богу!) в достатъчно голяма степен се отличава от първобитното общество. Там подобен асоциален тип би бил най-малкото поддоминантен, т.е. би заемал не по-нисък от втория ред в йерархията. За да бъда по-ясен, представете си този човек в затвора. Там той би заел едно от лидерските места или ще бъде принуден да се откаже от своята асоциалност. Аналогичен е образът на лудетината двойкаджия, който е много ниско ценен от учителите и който (като следствие от ниския си успех) има слаби перспективи за издигане в обществото, но който е достатъчно авторитетен сред съучениците си и доминира над тях.

Трябва да се подчертае и това, че ранговият потенциал не е нещо единно. Това е мозайка от достатъчно независими едно от друго качества и особености на един субект. С други думи, асоциалността (стремежът за участие в йерархическата борба като такава) може и да не бъде съчетана с други елементи на ранговия потенциал (такива като стремежа и способността за реално лидерство в групата), в резултат на което този човек би заел достатъчно ниско социално положение и то толкова по-ниско, колкото повече той пречи на своето издигане в обществото със своята асоциалност. И в същото време асоциалността е един от най-явните признаци на висок РП и този признак намира добър резонанс в съответните инстинктивни програми. И ето защо такъв човек така или иначе привлича вниманието на противоположния пол, а когато това е мъж, то асоциалността на неговото поведение значително повишава шансовете му за сексуално-любовен успех. На което често сме и свидетели — парадоксалната любов на жените към „несретниците“, например. По отношение на асоциалните жени тази зависимост не е толкова еднозначна (вж. предишния въпрос).

 

 

Защо взаимната любов е толкова рядко срещана?

Краткотрайната взаимна любов се среща достатъчно често, но продължителната — практически не се среща въобще. Много мислители са забелязали това отдавна. Вие сигурно сте запознати с изказвания като: „Винаги обича само единият; вторият само позволява да бъде обичан.“ или „Не е ли вечна насмешката на любовта, че жената не може да обича този, който я обича?“ (Шекспир). И макар че тук, както и във всяко художествено произведение, да е налице известна хипербола, без да се прави какъвто и да е било опит да се обяснят причините за случващото се, същността е схваната вярно. Причината за загубата на интерес към влюбения мъж се корени в т.нар. „инверсия за доминиране“. Впрочем според мен това може да се определи по-точно като „редукция на доминиране“, тъй като при инверсията ВР трябва да стане НР, а НР — ВР, което е трудно да се каже, че се случва. На практика рангът на влюбения мъж просто силно се понижава по отношение на обекта на любовта, обикновено (но невинаги) до по-ниско ниво от това на обекта, „лудването“ на мъжа по нея дадената жена започва да възприема като „глад“ за женско внимание, в резултат на което този мъж става инстинктивно непривлекателен и взаимността, дори и да е била налице, бързо изчезва.

Взаимността на мъжа към влюбената жена се губи в резултат на действието на инстинкта за сексуална експанзия, който предполага понижаването на интереса към вече напълно подвластната жена (влюбената жена обикновено е именно такава). Понижаването на ранга също може да окаже влияние върху загубата на интерес към нея, макар че това тук е второстепенен фактор.

Разбира се, при напълно взаимна любов РП на влюбените може да е равен, но това равновесие е много нестабилно — дори и най-малкият дисбаланс се увеличава многократно, включително до загуба на чувства от страна на единия партньор. Впрочем щастието е възможно и без пълна взаимност, което се потвърждава от целия световен опит. По-скоро е валидно обратното: постоянното търсене на взаимна любов много прилича на гонене на собствената си сянка, което е в състояние да донесе жестоки разочарования и дори нещастие.

 

 

Защо предполагате, че избиращ е именно жената? Та нали при животните е избиран този пол, който е по-ярко украсен, а при хората по-ярко украсени са жените. Кой според вас избира?

Дори и при онези видове, където самките изглежда са напълно подчинени на самците, „последната и решаваща дума“ винаги имат самките. Просто „произнасянето“ на тези думи е косвено и завоалирано. Що се отнася до хората, то тук изборът се осъществява на два или по-точно на три етапа:

• Първи, предварителен етап. Жената демонстрира своята принципна достъпност и готовност за сближаване. Подобна демонстрация включва както многообещаващите сигнали от типа на сексапилна външност, дрехи, разкрепостено поведение, така и на насочените към конкретен мъж сигнали като усмивки, разговори, молби за дреболии.

• Втори етап. Искам да подчертая, че без сигнал, даден от жената, който да е възприет на първия етап, мъжът не започва ухажване! Трябва да има поне намек за благосклонност. При това колкото по-нисък е ранговият потенциал на мъжа, толкова по-отчетливи, откровени и персонифицирани трябва да бъдат тези сигнали. Твърде тънките намеци НР като че ли не ги разбират (или по-точно не се решават да ги разберат). ВР може да се „запалят“ и от дежурно многообещаващите и при това насочени съвсем не към тях сигнали (т.е. подобно „палене“, така както и всички инстинктивни действия, може да е измамно). Така че, приемайки тези сигнали, мъжът, АКО Е СЪГЛАСЕН, започва ритуал на ухажване, показващ, че той е заинтересован от тази жена и като че ли я е избрал. И точно в това „ако е съгласен“ се и състои мъжката роля при избора, точно заради това са и хвърлени всички женски усилия по повишаване на привлекателността. Около това са и съсредоточени основните женски вълнения. Детайлите и продължителността на този ритуал могат да варират в много широк диапазон, дори и в рамките на една култура, но са налице и много общи елементи, тъй като този ритуал цели изясняването на ранговия потенциал на мъжа и включва в себе си проверката дали той има достатъчно ресурси и достатъчно принципна търсеност от други жени (ситост), самооценка и пробивни способности. В процеса на това изясняване жените често устройват провокации, изискващи унижение и подчинение от страна на мъжа (ще подчертая, че става дума за инстинктивни и следователно неосъзнати действия) и тежко и горко на този мъж, който се поддаде на тези провокации!

• Трети етап. Оценила поведението на мъжа на предходния етап, жената прави окончателния си избор. Понякога изборът на този етап, отстрани погледнато, може да изглежда автоматичен. Например, жената често просто не може да не избере мъж, демонстриращ поведение на победител. И именно този (в някои случаи) автоматизъм създава и разпространената илюзия за това, че като че ли избира мъжът… Но ако поведението на мъжа на втория етап е било инстинктивно непривлекателно, то за никакъв автоматизъм не може и дума да става — на такъв мъж най-много да му откажат, въпреки всички разсъдъчни доводи. Или ще го направят екземпляр от колекцията.

Така че на всичките три етапа на сближаване съвсем не е пасивен наблюдател, обречена на очакване кога ще я изберат и сляпо съгласяваща се с този избор. Цялата разлика с видовете, при които самката избира пряко, се състои във възможното своенравие на мъжа на втория етап. При мнозинството видове на самеца и през ум не му минава да се откаже, ако някоя самка „му хвърли око“.

 

 

Защо за много хора става все по-трудно да встъпят в брак с течение на годините?

Наистина най-лесно образуват брачни двойки най-младите хора — от 17 до 22–25 години. Дотолкова лесно, че това често изглежда (и в повечето случаи е!) лекомислено и безотговорно. Същото важи и за повторните бракове. След 30 г. дори и при наличието на прекрасна физическа форма този процес продължава с много по-големи трудности въпреки обикновено остро осъзнаваната необходимост от създаване на семейство. Това често се обяснява с понижаването на физическата привлекателност и с натрупването на негативен опит, но това съвсем не са най-съществените причини, които са две:

• Възрастовата програмираност. Жизненият цикъл на всяко живо същество предполага различно поведение на различните етапи от живота му. В детството ние сме програмирани да се обучаваме и развиваме; в младостта (17–25 години) — да образуваме една или друга разновидност на семейство (тук условно ще я наречем двойка); на 25–40 години — да възпитаваме децата си; в зрелостта — да възпитаваме внуци, а с наближаването на старостта ние изпитваме потребност да предадем жизнения си опит на младежта. И ако по някаква причина в предвиденото за това време не се е образувала двойка, то с течението на времето с все по-голяма вероятност тя няма да се образува изобщо — хризантемите в градината повехнаха отдавна. Като не изпитват необходимата нагласа за образуването на двойка, немладите вече хора започват да капризничат, да търсят като че ли обективни причини, на които, ако са по-млади си, не биха им обърнали никакво внимание. Така че всеизвестната препоръка „не бързай да се жениш“ може да се окаже мечешка услуга. За препоръчване е вместо това младите хора да бъдат поощрявани да подходят по-осмислено към избора на спътник в живота, но да не удължават този избор твърде много.

• Временна селекция. При встъпването си в полово зряла възраст не всички хора имат еднаква способност да образуват двойки. Ще наречем това свойство по аналогия с термин от химията „брачно сродство“. Тук няма да разглеждаме подробно причините и съставляващите елементи на това брачно сродство и по какъв начин те се ангажират в брачни двойки. В крайна сметка към 30-те свободни остават предимно хора, които първоначално не са склонни да образуват двойки. А възможността да получат взаимност от друг също толкова несродствен брачно партньор е също толкова проблематична. На тези хора може да се даде съвет да се огледат за по-млади партньори, които могат да се окажат изначално високосродствени (и които все още са свободни), пък фазата от жизнената им програма, в която те все още се намират, ги прави по-предразположени към образуването на брачни двойки. Но това е практически изпълнимо само за хора в добра физическа форма, предимно мъже, брачната привлекателност на които остава постоянна до определена възраст.

 

 

Вярвам в това, че някъде по света се намира „моята половинка“. Как мога да я намеря?

Не вярвайте. Концепцията за „двете половинки“, предполагаща наличието на някой някъде, който е единствено подходящ за даден човек (и за никого другиго) е поетичен мит и нищо повече. Хората търсят не прословутата си „втора половинка“, а НАЙ-ДОБРИЯ кандидат за чифтосване. Разбира се, оценките в скалата „добър-лош“ са различни за всеки, но не чак дотолкова, че да може да се говори за еднаква степен търсеност на всеки. Едни кандидати се признават за добри (или за много добри) от почти всички, а други практически никой не ги признава. При това наличието на диспропорции е неизбежно — „когато за едни е густо, за друг е пусто“. Но в това е и смисълът на половото размножение, именно така се извършва половият отбор. Особено големи са тези диспропорции при мъжете. Така че „вашата половинка“ ще се окаже „половинка“ за много жени и на вас ще ви се наложи да се конкурирате с тях.

 

 

Какво можете да кажете по повод на до болка познатото твърдение за любовта на мъжете към мръсниците, а на жените към мерзавците?

Преди всичко нека да доуточним какво именно ще разбираме под „мръсница“ и какво под „мерзавец“. Защото битовият смисъл на тези понятия е много размит. Очевидно е, че под тези типажи се крият откровено високорангови личности, ярко егоцентрични (което достатъчно често се среща при ВР). При това те обладават ясно изразена асоциалност, в това число приемаща и криминални форми. С други думи, такива хора са привлекателни поради своята високоранговост. За един мъж това е повече от достатъчно, за да се ползва с успех сред жените. Но както вече стана ясно, женската високоранговост съвсем не дава гаранции за успех сред мъжете. За да има действително успех, такава ВР жена трябва да демонстрира повишена сексуална достъпност, макар и илюзорна. Често това намира израз в безсрамие при разговори на сексуални теми и демонстрация на повишен интерес към сексуалната страна на живота. Очевидно е, че имайки голям успех сред представителите на другия пол, такива хора много бързо натрупват голям опит по тези въпроси, което допълнително усилва техния успех. Като следствие от този успех се развива и способността им да не се влюбват в заинтересувалия ги партньор, което им позволява да владеят ситуацията толкова дълго колкото им е изгодно, защото, както вече знаем, взаимната любов не може да бъде кой знае колко дълга. От друга страна, тази хладна и много често злонамерена пресметливост в отношенията е една от причините, даваща основание на тези хора да бъдат определяни като „мръсник“ и „мръсница“. И при все това е много важно да се подчертае, че мръсниците и мерзавците са едно от подмножествата на сексуално и брачно привлекателните жени и мъже. Високоранговостта и другите фактори на привлекателност могат да бъдат проявени в по-малко отблъскващи форми.

 

 

Според вас защо всички световни религии упорито призовават към ограничаване на половия живот само в рамките на законния брак?

Освен очевидните икономически причини, които днес не са много актуални, освен необходимостта да се намали „нажежеността на страстите“ и агресивността на сексуална основа, съществува и още една причина, поради която обществото и до ден-днешен има обективен интерес от подобно ограничение. Това е необходимостта постоянно да се задава позитивно направление на отбора. Очевидно е, че взимайки решение да встъпи в законен брак, дори и най-празноглавият човек ще подходи към избора на партньора си все пак малко по-отговорно и по-разсъдъчно, отколкото когато встъпва в краткотрайна извънбрачна връзка, например. Още повече че това е характерно за хора, които са все пак малко от малко отговорни и мислещи. С други думи, критериите за избор на възможния родител на своите деца в първия и втория случай съществено ще се различават, а наред с това ще се различава и направлението на половата селекция. Както вече неведнъж подчертахме, в интерес на позитивната социална селекция на хората като вид е осъществяването на разсъдъчен избор, който предполага критериите за отбора да бъдат такива качества като хуманност, алтруизъм, интелект, толерантност, трудолюбие и др.

Емоционалният избор създава условия за връщане към първобитните порядки, тъй като инстинктивните критерии са значително по-непригодни за социалната еволюция. Предполагам, че в процеса на предисторическата социална еволюция човечеството, в лицето на най-мислещите негови представители, отдавна е установило вредата от „самотека“ в избора на брачен партньор. Просто защото това способства за социалната деградация на обществото. Но същото това човечество и досега не може да представи що-годе убедителни доказателства в подкрепа на това. Всички аргументи в полза на ограничаването на половия живот в рамките на брака се свеждат в края на краищата до тезиса за богоугодността на целомъдрието. До сравнително неотдавна това е било напълно достатъчно — йерархическият авторитет на Бога и влиянието на вярата върху културата са били много силни и не е имало потребност от каквито и да е било разяснения по този повод. Но в наше време обезпокоеността на служителите на вярата по отношение на половата свобода е напълно обяснима — те, както и преди, не могат да представят рационални аргументи. Освен това предлаганата система от ограничения е достатъчно неоптимална (вследствие на нейната емпиричност и ненаучната й основа). Някои от тези ограничения са явно погрешни или прекомерни, което допълнително снишава тяхната привлекателност. Но необходимостта от някакво регулиране (или саморегулиране) на половата свобода е, както и преди, обективна и доколкото предишното влияние на вярата върху ежедневието на хората е практически невъзстановимо, то би следвало да се потърсят други способи за убеждение и пропаганда.

 

 

А не сте ли измислили всичко това просто за да оправдаете мъжката изневяра?

Често обвиняват етолозите в това, че те като че ли оправдават голяма част от инстинктивните прояви в поведението на хората. В частност дълго време етолозите са били обвинявани в това, че оправдават расизма, заради обяснението на расовата неприязън с инстинкта за етологичната изолация на видовете. На практика обаче нито един етолог е имал предвид нещо подобно. Да обясниш нещо е много по-различно от това да го оправдаеш! Та нали никой не обвинява следователите в съучастие с престъпниците просто защото те обясняват мотивите на престъпните им действия. Подозира се, че в дадения случай в масовото съзнание се задейства колкото стар, толкова и лъжлив стереотип — „което е естествено, не е безобразно“. Много от така да се каже „естествените“ поведенческите актове, освен че най-малкото са безобразни, но и са категорично неприемливи от цивилизационна гледна точка. Например, стремежът да унизиш ближния е дори много естествена човешка потребност, произтичаща от логиката на йерархическата борба, то тази естественост въобще не прави подобно поведение по-малко безобразно. И етолозите знаят това много по-добре от който и да е било… Но оттук изобщо не следва, че те оправдават и одобряват унижението на околните. Напротив, разкривайки произходите на дадена потребност, етолозите посочват най-ефективните пътища и методи за тяхното блокиране.

Всичко гореказано важи с пълна сила за обяснението на мъжката изневяра с инстинкта за сексуална експанзия.

 

 

Защо толкова упорито бъркате любовта с физиологията? Според мен любовта е ЧУВСТВО, което е чуждо на всякакви хормони и инстинкти. Никой не мисли за тях, когато се влюбва.

Всъщност никой и не твърди, че любовта не е ЧУВСТВО. И ние го разглеждаме на първо място именно като чувство! Чувство, което може да бъде изключително силно, всепоглъщащо и т.н., и т.н. Цялата разлика се състои в това, че ние се интересуваме от ПРИЧИНИТЕ. Аз съм съгласен с вас и за това, че практически никой, влюбвайки се, не мисли за хормони и инстинкти. Но пък нима за да забременееш непременно трябва да мислиш за овулация? Една жена може и понятие да си няма какво означава тази дума, но това не е повод да отречеш факта, че жените имат овулация. Всеки месец. И че именно през тези 2–3 дни от месечния цикъл жените са много по-влюбчиви. Непознаването на природните закони не отменя тяхното действие.

Но нашите разногласия всъщност са много по-дълбоки от тези повърхностни разсъждения. И те се коренят ни повече ни по-малко в основния философски въпрос за идеализма и материализма. Аз съвсем не се готвя да отричам правдивостта на идеалистическата гледна точка (нека оставим това на философите). Аз просто искам да обърна внимание на концептуалната й несъвместимост с материалистическата. Или-или. Или ще приемем, че първични са духът, идеята, чувството, а материалният свят е функция на нашите усещания, или, напротив, че усещанията са проекции на материалния свят. Възможно е да предположим (следвайки Кант), че любовта е нещо принципно (априори) непознаваемо, подобно на непостижимите мисли Божии и неведомите пътища Божии и че като че ли дори самото намерение да тръгнем по тях е само по себе си метеж и ерес. А може и да се опитаме да открием скритата материалистическа причина за възникването на това чувство.

В първия случай благоговейно ще разглеждаме примерите и образите на любовта, ще описваме характера и силата на любовта, чудните прищевки на съдбата, а възникването й ще приемем за нещо свръхестествено и честно казано — неинтересно. Във втория случай досадно ще се ровим в органическите и психически причини за възникването й, необходимите за нейното възникване хормони, наличието на потенциалния партньор, който отговаря на едни или други критерии, степента на влияние на възпитанието и традицията, условията, при които се задействат биохимическите процеси, които и предизвикват специфичните любовни усещания. Вашето дълбоко отвращение от подобно ровене е чисто и просто отражение на гореописаната несъвместимост и вероятно опитът ми да ви убедя в полезността и значението на научните изследвания на любовта е безсмислено. Мога евентуално да ви посъветвам да не четете научни статии по темата. Особено преди да обядвате…

 

 

Каква според вас е разликата между любовта и влюбеността?

Паниковски никога не беше падал толкова ниско, че да мошеничества.

Той крадеше… Не, това не беше Мошеничество — това беше Кражба.

Илф и Петров „Златният телец“.

Всъщност няма разлика. Широко разпространено е мнението, че любовта е нещо прекрасно, възвишено и „наистина-истинско“, а влюбеността е нещо като отпадъчен продукт на любовта. Но на въпроса каква всъщност е разликата между „копието“ и „оригинала“ никой не може да даде що-годе смислен отговор. Освен може един-единствен признак, много точно уловен в следната пословица: „Няма успешен метеж — в противен случай биха го нарекли другояче“. Любовта и влюбеността са просто две имена на едно и също явление. Но като че ли съществуващата принципна разлика е изкуствено въведена, за да се съвместят, от една страна, възвишените романтически чувства, които изпитва влюбеният в апогея на своята влюбеност и мъката, непорядъчността и дори трагедиите, които често съпътстват отношенията между мъжете и жените. Ако отношенията имат успешен край — това е любов. Ако ли пък не, е влюбеност. Много удобно. Въпреки че по съществото си това не е нещо повече от търсене на оправдание.

Както е известно, рангът на жените в социалната йерархия обикновено зависи от ранга на мъжа й. И стремежът да се омъжиш за ВР не е ли просто начин да повисиш ранга си?

Да, такъв феномен съществува. Но пък и аз съвсем не съм склонен да придавам централно значение на фактора на пренасянето на статуса от мъжа на жената. Освен това нали разглеждаме инстинктивните съставни части на брачното поведение, а образуването на семейство е разсъдъчен процес и тук неетологичните доводи (най-вече меркантилните) имат много по-съществена роля и аз съвсем не мисля, че инстинктите изцяло контролират този процес. За разлика от любовта, където инстинктивните фактори напълно преобладават. Бракът по сметка, без любов, е достатъчно често срещано явление и в сметката може да влезе дори и желанието да повишиш социалният си статус.

Освен това не си струва да виждаме много голяма взаимовръзка между социалния и инстинктивния статус. Да, наистина това е един от факторите, но при това далеч не съществен. С една дума — поручик Ржевски, еталонът за успешен мъж по съвременни критерии, би бил всичко на всичко лейтенант, което, съгласете се, е достатъчно скромно. Високоранговостта в рамките на парадигмата на Трактата е най-вече въпрос на самооценка. При което тази самооценка е напълно адекватна на всички други особености на характера и интелекта на даденият индивид. Социалният успех на човека е следствие от съвсем друг набор от характеристики, а самооценката в това отношение е второстепенен фактор. И необикновено уверения в себе си поручик Ржевски, ползващ се с феноменален успех сред дамите в социален смисъл, е никой или почти никой, а супербогатият Бил Гейтс съвсем скоро се ожени за напълно невзрачна жена. Бил Гейтс да ви прилича на мачо? Там е работата я… Лейди Даяна, както знаем, също е предпочела мъж с по-нисък социален статус от бъдещия крал Чарлз. Освен това връзката на жените с ВР е напълно потайна и не предполага нито огласяване, нито продължаване на отношенията. Пример — откровено случайните връзки. За такава връзка се предпочитат предимно (дори и спрямо сериозните отношения) самоуверените мъже — мачо, без изобщо да се обръща внимание на техния социален статус, но които са еднозначно ВР в първобитно-йерархическата координатна система. Следователно тук подсъзнателно се оценява мъжката високоранговост като показател за висококачествеността му (небезусловна) като източник на гени за потомството, а съвсем не високоранговостта като средство за повишаване на собствения ранг.

 

 

Защо ергените живеят по-малко от женените мъже?

Първо, не всеки стар ерген живее по-малко от средностатистическия женен мъж. За ВР ергени, които нямат проблеми с жените, това не е характерно, ето защо обяснението на по-голямата продължителност на живота на женените мъже с по-подредения начин на живот съвсем не е оправдано. Обръщам внимание помежду другото и на това, че при старите моми подобна тенденция е твърде слаба и влиза в границите на статистическата грешка. По-малка продължителност на живота се наблюдава само при НР-стари ергени. А основните причини за това явление са три:

• Тяхното по-нестабилно здраве е първата (ако не и най-важната) от причините за много по-малка им привлекателност за жените.

• Стресът и депресиите, които се увеличават с течение на годините и които най-често са следствие от неуспеха им (вж. „Каква е причината за душевните страдания на самотните хора“) предизвикват появата и усилването на телесните болежки.

• По-честите самоубийства (пак поради неуспехите, стреса и депресиите), които статистиката регистрира в графата „естествена смърт“.

 

 

Каква е разликата в трактовката на понятието „безсъзнателно“ в психологията и етологията?

Както вече беше казано психологията се интересува най-вече от поведението, което възниква в резултат от учене. И ето защо психологът се стреми да обясни по възможност всички нерационални поведенчески актове чрез събитията и въздействията на случили се в миналото на конкретния човек събития, най-вече свързани с детството му. Т.е., психологът вижда коренът на безсъзнателното в онтогенезата (индивидуалното развитие) на пациента, а влиянието на инстинктите, макар и да не се отрича напълно, в повечето случаи се принизява неоправдано.

Етологът съвсем не отрича влиянието на средата и на възпитанието при формирането на характерните поведенчески реакции при човека и предполага, че повечето от нерационалните поведенчески актове са обусловени от филогенезата (от развитието на цялото човечество като вид) и се проявяват под формата на инстинкти в поведението на дадения човек.

 

 

Известно е, че най-важното за успеха в любовното дело е да повярваш в него. От вашето съчинение — само разочарования. Нима това ще помогне на някой, който има нужда от помощ?

Женската логика е неосъзнатото убеждение, че обективността може да бъде преодоляна само с едното желание.

Алексей Круглов

Мракът на низките истини ни е по-близък

от възвишаващата ни лъжа.

А.С.Пушкин

Не може до безкрайност да се експлоатира „ефектът плацебо“! Той съвсем не е всевалиден. Най-важното за успеха на всяко начинание е притежаването на информация относно проблема и адекватната й реалистична оценка, както и достатъчната квалификация в дадената област. Увереността в успеха е полезна само в случай когато тя е съчетана с квалификация или води до нейното увеличение. Без това да е налице, ние просто рискуваме всеки път да попадаме в небрано лозе. Ненапразно се казва, че няма по-лошо нещо от глупака, освен дейния глупак…

Наред с това необикновената разпространеност на дадената във вашия въпрос гледна точка определено се нуждае от анализ и разяснение. Да започнем с това, че тази теза се изказва вече хиляди години, което помежду другото съвсем не пречи на всеки негов глашатай напълно искрено да се възприема като първооткривател. И всичко това се дължи на факта, че подобни изказвания се базират на примативното подсъзнание, което е изначално присъщо на всеки човек. И което на свой ред подхранва всички прояви на идеалистичната философия и психология, които приемат съзнанието, идеята, духа (и дори любовта!) за първични, обладаващи реална сила същности, които дори могат да съществуват автономно. На тази основа расте и религиозността и суеверността; ненапразно подобни призиви много често са забулени в тайнствено-мистични форми. Битуването на тези настроения се подхранва и от избирателността на човешката психика, която помни най-дълго позитивно оцветените събития и която много обича да се занимава с търсене на оправдания, и когато успехът в действителност е постигнат, то постигането му много охотно се приписва на гореспоменатата увереност; а ако ли пък няма успех, също толкова охотно се забравя.

В същото време от подобна увереност наистина има ефект и той съвсем не е нищожен, ето защо си струва да се кажат няколко думи и за това. От цялото многообразие на житейските ситуации ще се взрем в най-интересните от етологична гледна точка случаи когато увереността в успеха на предприетото начинание е свързано с противопоставянето на други хора. В този случай положителният ефект от увереността в успеха се постига благодарение на определено повишаване на собствения РП, който, както знаем, се състои най-вече от увереност в себе си. Е, и колкото по-висок е ранговият потенциал на някой човек, толкова по-често околните му се подчиняват и отстъпват, което собствено е и необходимо за успеха на такъв род начинание.

Още една важна забележка по този повод. Въпреки че полезността от подобно самовнушение е чисто второстепенна, то задължително трябва да бъде рекламирана като АБСОЛЮТНО ефективна! И лъжа да е, но в противен случай няма да бъде постигнат дори и този чисто спомагателен ефект, който е обективно възможен. Законите на жанра обвързват със заклинания и не се свеждат до подробности: Вярвай!!! — и всичко ще стане… Но абсолютизацията на ефекта на самовнушението не е и толкова безвредна — от опасното надценяване на своите сили, до игнорирането на другите методи за постигането на целта. Например, когато този, който е заболял от инфекциозно заболяване, започва усърдно да моли бога за изцеление (вярвайки в ефекта), но не се интересува от лекарските процедури.

Същото е и с решаването на проблемите в половата сфера. Увереността в успеха — е разбира се яко, пък и много необходимо, но познаването на движещите сили в тези отношения най-малкото е достатъчно полезно.

(*) Фактически маестрото има предвид примативната логика, разбира се — логиката на инстинктите.

 

 

А вие самият вярвате ли в любовта?

Зависи в какъв смисъл. Ако говорим за съществуването на специфично състояние на човека, то аз разбира се вярвам и съм запознат с него не от хорските приказки. А в това, че „любовта винаги е права“ — не, за което собствено и беше написан Трактат. Обаче самата формулировка на вашия въпрос ме заставя да предположа, че вие имате предвид нещо съвсем друго. Може би вие възприемате любовта (вероятно дори без вие самият да не осъзнавате това) като някаква, макар и безплътна, но самостоятелна същност от типа на прераждаща се душа, поетическа муза или свети дух… Т.е. за самия вас това не е толкова название на човешко състояние, колкото някакво автономно и почти живо същество, което може да идва и да си отива по своя собствена воля. Съгласен съм, че при такова разбиране разговора за хормоните и нервните импулси изглежда като че ли няма никаква връзка с темата. Та ето на такава любов аз не вярвам, просто защото съм на материалистически позиции. Вж. и моя отговор на въпроса „Защо толкова упорито бъркате любовта с физиологията“.