Анатолий Протопопов
Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник (26)

За егоцентризма

Любовта към самия себе си — това е единственият пожизнен любовен роман.

О. Уайлд

Егоцентризъм — неспособността да ПОИСКАШ да се поставиш на мястото на другия, да „му влезеш в положението“; егоцентризъм е нежеланието да действаш въпреки своите интереси. В психологията съществуват понятията „рефлексия“ и „емпатия“. Първото е способността да оценяваш себе си през очите на другите, а второто — способността да възприемаш емоциите на другите. Егоцентрикът има понижена способност и към едното, и към другото. Неегоцентричният човек често е наричан нерефлексивен, но това едва ли е напълно коректно.

Аз съвсем не твърдя, че измежду мъжете няма егоцентрици (нещо повече, рекордьорите в тази област са именно мъже), но средно той е много по-характерен за жените. Каквото и да се говори за женската емоционалност, емпатията е способността да се оценяват емоциите на другия и е нещо много по-различно от сдържаността в собствените си реакции на случващото се наоколо. Умението да се четат мимиката и жестовете, разбира се, е много полезно при определянето на емоционалното състояние на другите, но пък за да прочетеш мимиката и жестовете, трябва първо да поискаш да направиш това! При това за егоцентрика околният свят и най-вече вътрешният свят на отделните хора ни най-малко не му е интересен. Той се интересува само от своя собствен свят, понякога до самовлюбеност. Това косвено се потвърждава от любовта на жените към огледалата.

За да илюстрираме това, ще приведем следния анекдотичен епизод:

— Скъпа! В такова време човек и кучето си няма да пусне навън!

Егоцентрикът може да отговори: Ами тогава излез без кучето…

Егоистът(ката) — Да не си от захар!

Друга сцена. Автобусът рязко спира. Жените-егоцентрички възнегодуват: „Ало, шофьорът! Да не возиш картофи!“ Мъжете: „Що за идиот пресече пътя?“

Егоцентрикът дори не се и опитва да се постави на мястото на другия, не се и опитва да разбере какъв е неговият проблем. И работата не е само и не толкова там, че той не е способен на това! Просто на него и през ум не му минава да го направи. Егоистът, напротив, прекрасно си представя и разбира всичко, но съзнателно игнорира проблемите на другия. Егоизмът е един от най-важните признаци на висок ранг.

Съвсем не е задължително егоцентрикът да е лош човек! Той, така да се каже, е невнимателен. Той, например, може да залива с доброта един човек, който не изпитва особена необходимост от това, и дори да не усети тази ненужност. По същия начин, когато притеснява някого, той напълно искрено не забелязва неудобствата, които причинява. Като разновидност на това свойство може да се отбележи крайната сдържаност на егоцентрика, когато му се наложи да изрази своята благодарност пред другите или да ги похвали.

При което не съществува особена причина егоцентрикът да бъде едновременно и егоист (ужас!).

Съвсем разбираемо е тогава това, че егоцентриците много често са жертви на крадците в многолюдните места (обществения транспорт, магазините), като в момента на самата кражба те обикновено нищо не забелязват или усещат.

Доказано е, че предразположеността към егоцентризъм се предава по наследство дори и при мъжете, което означава, че за това са отговорни достатъчно древни и стари мозъчни структури.

На определена възраст (обикновено 3–4 годишни) егоцентричните деца не ЗАЩО-ткат или това е много слабо проявено, въпреки че по останалите критерии в развитието си те по нищо не отстъпват на останалите деца. Околният свят не им е чак толкова интересен, колкото техният собствен.

От биологична гледна точка женският егоцентризъм е оправдан. Нещо повече, той донякъде е НОРМАЛЕН!!!

Щом като всяка самка обективно е незаменима, природата забранява на жената да взима присърце каквото и да е било друго, освен своите собствени интереси и интересите на децата си или пък да премълчава проблемите, с които се сблъсква — та нали за това има самци.

Хайде сега се опитайте мислено да смените местата на дядото и бабата във вече споменатата от нас „Приказка за рибаря и златната рибка“ на А. С. Пушкин. Какво, не става ли? Според вас това не е възможно? Напълно сте прави, това би било твърде измислено, дори и за приказка. И щом като вече стана дума за фолклора, то струва си да отбележим това, че ако в една приказка се говори за мащеха, то тя е непременно зла. Лошият баща е съвършено нехарактерен персонаж за фолклора. Работата тук не е в лошотията като такава, а по-скоро в липсата на интерес при грижата за чуждите деца. Фактът, че в пресата преобладават материалите за зверствата на пастроците, а не на мащехите, е следствие от вече споменатата презумпция за мъжката вина. Фолклорът статистически е много по-достоверен. Ако приказката не моделира адекватно взаимоотношенията между хората, то това не би било приказка, която да поучи децата, а някакво безсмислено бръщолевене. Тезата за статистическата достоверност на фолклора е валидна, макар и в различна степен за всички негови разновидности — вицове, частушки и т.н.

А защо в чисто женските трудови колективи често съществува непоносим морален климат? Просто защото никой не иска да се жертва за другите.

Нисък егоцентризъм имат жените, които шофират. Шофирането по пътищата е немислимо без постоянно прогнозиране на поведението на останалите участници в движението и без грижата за възможността твоите собствени действия да бъдат предвиждани от тях, което просто е несъвместимо с егоцентризма. Пословично е станало нежеланието на жените-шофьори да използват огледалото за задно виждане. Ето защо средностатистическата жена се чувства страшно неудобно зад волана и приписва това на простащината на шофьорите (отново презумпцията за мъжката вина!) и поради това доброволно се отказва да шофира. Но щом като тя шофира (струва си още и да видите КАК), то степента на нейния егоцентризъм е малко по-ниска от средната. Това обаче съвсем не е гаранция, че тя няма други недостатъци. Впрочем, същият този егоцентризъм, в разумни дози, разбира се, привнася необходимия пикантен елемент в понятието женственост.