Анатолий Протопопов
Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник (25)

За особеностите на поведението

Жена съм слаба, беззащитна, няма да ви позволя!

Трима квартиранти осъдих, а за такива думи

ти в краката ми ще паднеш!

А. П. Чехов, „Беззащитно същество“

И така, биологическите роли на самците и самките са коренно различни. По-горе отбелязахме, че самците имат по-малка жизнеспособност, което се дължи също така и на по-рискованото им поведение. Очевидно е, че с това разликите в поведението им съвсем не се изчерпват и това поведение трябва да бъде адекватно на биологичната им роля. Доколкото персоналната ценност на всяка самка е много по-голяма от тази на самеца, защото последните са много повече, отколкото е необходимо, за да бъдат оплодени всички самки, то в поведението на самките би трябвало да преобладава грижата за себе си (и изискването такава грижа за тях да бъде проявявана и от околните), предпазливост, избягване на риска, а ако е необходима някаква саможертва, то тя може да бъде направена само в полза на децата й (тъй като това всъщност е крайната цел на грижата за себе си). Традициите на обществото са в пълно съгласие с примата на жените, защото самите те имат за основа инстинктивните програми на поведение. От пътуващия кораб спасяват първо жените и децата, а наред с множеството закони и постановления, които под една или друга форма проявяват загриженост към жената, няма нито един подобен законов акт за мъжете. Законите са или за ЧОВЕКА (изобщо) или за жената.

За пример ще посочим брачното законодателство в Русия и особено законодателната практика в тази област. Те са откровено дискриминационни по отношение на мъжете, но едва ли някой обръща внимание на това — с какво ли не се свиква за няколко милиона години. Ако при законна самоотбрана един мъж убие човек, пък било то и друг мъж, то в Русия го чакат дълги съдебни митарства. При това успехът му съвсем не е гарантиран. При същите обстоятелства една жена би била оправдана или най-малкото не биха я изправили пред съд. Пък и ще я похвалят. Съществуват голям брой организации и движения, отстояващи правата на жените, но за аналогични мъжки организации нищо не се чува. В пресата и в другите средства за масова информация проблемите на жените се обсъждат много по-цялостно и по-внимателно, отколкото мъжките. И това без да се смята фактът, че жените и без това са идеализирани от всички — както от мъжете, така и от самите жени, което отново има за основа принципа за незаменимостта на самката.

Може дори да се говори за своеобразна „презумпция за мъжката вина“: мъж бие жена — виновен е мъжът; жена бие мъж — отново е виновен мъжът; изнасилване — мъжът е виновен; развод — също; жената не може да се омъжи — пак са виновни мъжете. За женската безработица също са виновни те, свини такива. Примерите могат да бъдат продължени. Във всички тези случаи невинността на мъжете трябва да бъде доказвана отново и отново. Виновен до доказване на противното! Много благодатна почва за злоупотреби. Пък и кой ще тръгне да защитава мъжете, щом дори и самата природа не ги жали особено!

Мисля, че всички ще се съгласят със следното:

• Грижата на жените за своето здраве е хипертрофирана, докато мъжете като че ли са си поставили за цел да си съкратят живота. Известно е, че самоубийствата при мъжете са от три до пет пъти повече, отколкото при жените.

• Мъжете имат силно развит изследователски инстинкт, а жените имат по-голяма склонност към проверени действия (може така и да е по-лошо, ама да си е постарому). За жените е характерен превесът на тактиката над стратегията. Това минимализира загубите при евентуални грешки, въпреки че не позволява реализирането на големи печалби. Лястовичката в ръцете е по-добре от сокола в небето.

• При жените е ясно изразен стремежът „да не излизат“, задоволявайки се с достатъчно еднообразен начин на живот. Това обяснява, например, по-слабата политическа и делова активност на жените, а ангажираността в бита е резултат от тази особеност на женския характер (в този смисъл поведението на несемейните жени почти не се различава от това на семейните). Най-видните хора (т.е. „най-излизащите“) при това както гениите, така и от престъпниците, в по-голямата си част са мъже. Който излиза, рискува.

• Жените се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата си, отколкото на логическите умозаключения. Интуицията се основава на индивидуалния опит, а чувствата — на опита на целия вид. Това средностатистически е много по-надеждно, тъй като е практически проверено. По същата причина жените разбират много по-добре и се доверяват в по-голяма степен на езика на жестовете и мимиката (като на древни средства на общуване), отколкото мъжете.

• Жените се влияят много повече от стадността и от мнението на авторитетите, защото в по-голяма част от случаите мнозинството е по-право от малцинството, а авторитетът е този, който е признат от обществото за такъв. Дори може да се каже, че при жените се наблюдава много по-голяма полова (женска) групова солидарност, отколкото при мъжете. А тя съществува, докато не стане пречка пред личните интереси на самите жени.

• Средният мъж е по-мързелив от средната жена. Което не означава, че измежду жените няма лентяйки, но средно това е така. Женската анти-леност е една от проявите на грижата за себе си и за своите деца. За мъжа не е чак толкова важно да се грижи за себе си. Впрочем, леността е двигател на прогреса.

• Рискувайки да си навлека страшни упреци на главата, ще отбележа, че тежестта на прословутата „женска участ“ в много случаи се преувеличава. За да имат за какво да се оплакват. Това преувеличение също има за основа принципа за незаменимост на самката и е тясно свързано с егоцентризма, за който ще стане дума малко по-късно.

• Жените не са по-добри от мъжете! Илюзията за женската доброта е следствие от майчинския инстинкт, но той съвсем не е равен на доброта и плюс това действа само по отношение на своите деца.

Виктор Долник изказва предположението, че при приматите йерархия образуват само самците. Да, по отношение на маймуните (макак) това може и да е вярно, но при хората явно не е. Няма нужда от доказателства това, че жените имат различна степен на конфликтност и различна „сила на лактите“. Съвсем друг въпрос е, че женската йерархична борба няма характера на открит сблъсък и най-общо казано тя е по-малко опасна за живота им. Просто защото всяка самка е незаменима. Можем да се съгласим също така и с това, че женската йерархия се изгражда в голяма степен като че ли независимо от мъжката, но въпреки това те са тясно взаимносвързани. Във всеки случай обаче сравнението между мъжкия и женския ранг е напълно оправдано — ранговият потенциал на някои дами просто чупи рекордите и тези своеобразни спортсменки далеч надвишават средния мъжки рангов потенциал. Нека си спомним „Приказката за рибаря и златната рибка“ на А. С. Пушкин. Там ранговият потенциал на бабата е много по-голям от този на дядото, което в съчетание с егоцентризма е причината да стане това, което в края на краищата и става. А пък ако се абстрахираме от приказната атмосфера, то ще видим, че тук е описана съвсем реална и доста често срещана житейска ситуация! Детската йерархия и йерархията при подрастващите също съществуват в общи линии независимо от йерархията на възрастните, но „трудното“ подрастващо дете съвсем не може да бъде обуздано от всеки по-възрастен. Какви ти подрастващи! Високоранговият нагъл котарак може „да изправи на кътни зъби“ своята стопанка…