Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Трактат о любви, как её понимает жуткий зануда, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Мирослав Писешки, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- gorwl
- Източник
- www.oocities.org
Авторизиран превод на български
Втора редакция
История
- —Добавяне
- —Замяна на текста с версията от http://www.oocities.org/protopop_1999/tlb.html; форматиране от gorwl
Практически изводи за самотни жени
За какво мисли кокошката, докато бяга от петела?
— Дали не бягам твърде бързо?
• Както вече казахме, самецът може да оплоди максимален брой самки при условие че отделя на всяка от тях само необходимия минимум време. Тук се крие една от причините за това, че мъжете да предпочитат леснодостъпните жени. С други думи, след като спечели тялото на самката, той може да загуби интерес към обекта си, защото целта му е постигната и е време по най-бързия начин да се позаинтересува от друга. Ето защо на жените може да се даде съвет да избягват интимен контакт и дори намеци за него, колкото се може по-дълго, доколкото това е възможно (освен, разбира се в случаите, че на вас ви е нужно само ТОВА). Но ако подозирате, че без ТОВА той ще ви изостави, то той ще ви изостави при всички случаи, а след ТОВА, дори още по-бързо. Между другото, мъжката любов е много по-бързо преминаваща от женската, въпреки че по силата си много често я превъзхожда. По-ярко избухва и по-бързо изгаря, така да се каже. За мъжа обаче смисълът си остава същият — да не си губи времето напразно.
• Не съдете мъжете си за това, че заглеждат други жени. Ако само гледат — добре. В това няма нищо лошо. Та нали и вие самата правите всичко възможно, за да привлечете мъжкото внимание и мъжете да се заглеждат по вас, при това колкото се може по-дълго, въпреки че вие сигурно отдавна сте омъжена. Да се забрани на един мъж да се заглежда по жени е равносилно на вас да ви забранят да изглеждате красиво и да сте привлекателна (да събирате мъжките погледи).
• С известно обобщение може да се каже следното: всички жени харесват едни и същи мъже. Ако на вас ви харесва един мъж, то вероятността той да се харесва не само на вас е много голяма. Ако ли пък не харесвате един мъж, то е много вероятно той да не се харесва на нито една жена, никога. Така че, ако чувствате, че ще ви се наложи да се конкурирате с други жени за даден мъж, то бъдете готова да се конкурирате за него до края на живота си, дори и да ви се отдаде да му сложите юздите. А ако виждате, че мъжът като че ли си е добър, но пък „не ви привлича“, то не се успокоявайте с мисълта, че е възможно други жени да почувстват влечение към него. Много е вероятно този хубавичък мъж да си остане сам-самичък до края на живота си. В училищата, където разумът все още не е съзрял, тази „анизантропия на симпатиите“ е най-отчетливо изразена. Всички момичета в класа харесват 1–2 момчета, които обективно погледнато не са от най-примерните. Интересите на момчетата по отношение на момичетата също са разпределени неравномерно, но при тях все пак балансът е малко по-уравновесен.
• Що се отнася до мъжете, то гореописаното явление се наблюдава също и при тях, но все пак то е доста по-нехарактерно. Техните вкусове по отношение на жените са много по-разнообразни.
• Роди се щастлива, а не красива. Много вярна поговорка. Тя отразява факта, че мъжете харесват красивите жени и поради това конкуренцията за тези красавици е много по-голяма и в нея безспорно побеждават високоранговите самци. Думата „самец“ тук е много уместна, просто защото културния и порядъчен мъж обикновено има много нисък ранг в първобитната йерархия и първобитните говеда ще го изгонят безвъзвратно от вас, красивата. Освен това тази конкуренция за красиви жени поражда в тях (в жените) измамното усещане за широк и неограничен във времето избор. А когато тази илюзия се разсее, то остава горчивото усещане за безцелно пропилян живот и несправедлива обида на ВСИЧКИ мъже. А всъщност пред вашия поглед са се въртели все едни и същи мъже с незначителни вариации. Другите мъже са се занимавали с жените, които са били малко по-пошли от вас…
• Така че не зацикляйте върху външността си! Подсъзнателно оценявайки мъжете от първобитна гледна точка, вие най-вероятно им приписвате едни и същи качества и се стремите да увеличите максимално своята привлекателност, като пропускате да вземете под внимание разсъдъчността на мъжете. Да, разбира се, има мъже, на които само външността ви може да им повлияе. Но, помислете, нужни ли са ви такива?
• Когато доведете външността си до абсолют, вие можете да постигнете обратен ефект! Изглеждайки умопомрачително и модно, вие създавате усещане за вашата недостъпност у много мъже (което по всяка вероятност не е много далеч от истината). А мъжете, особено нискоранговите, избягват недостъпните жени. Както е казал поетът:
За мъжете недостъпни са в такава степен,
Че видът им само ражда сплин…
• Иначе казано, колкото по-шикарно изглеждате, толкова по-голяма ще е концентрацията на курвари около вас. Разбира се, аз тук имам предвид някаква крайна степен на шик, опазил ме бог да пропагандирам немарливост.
• Водени в по-голяма степен от изискванията на разума си, мъжете справедливо приемат за некултурни, невежливи, безтактни, унизителни и т.н., и т.н., някои от елементите на първобитния брачен ритуал. Вие в повечето случаи очаквате, че мъжът ще атакува до самозабрава издигнатите от вас прегради (а тяхната здравина е толкова по-голяма, колкото по-нисък е неговият ранг), той обаче ще счете за невежливо и унизително да ви досажда. Сблъсквайки се с вашата отбранителна реакция, мъжът решава, че ви е неприятен и ще се оттегли, за да не предизвиква у вас неприятни усещания със своето присъствие. И от разсъдъчни позиции той ще е напълно прав. Силнопримативният и високорангов мъж просто не обръща внимание на това, че е неприятен и със своите настойчиви домогвания блокира доводите на разсъдъка, сдобивайки се със своето. Просто тези настойчиви домогвания са древен ритуал!
• Слабопримативният мъж не приема тези неучтиви ритуали и предполага, че взаимното сближаване на разумни хора би трябвало да е взаимно, щом като и двамата имат нужда от това.
• Например вие, действайки съгласно инстинктивните ритуали, превключите от топли (за примамка) отношения при първата среща, към по-сдържани, се чудите защо той не се бори за вас? Слабопримативният мъж дори и не подозира защо вие ни в клин, ни в ръкав сте се отдръпнали. Той дори и представа си няма, че вие сте длъжна да направите това съгласно ритуала; а той, съгласно същия този ритуал, трябва да започне атака, въпреки цялата й възможна унизителност и невежливост.
• Това съвсем не означава, че вие трябва да бъдете сексуално достъпна. Тук става дума за пречки по пътя към сближаването на душите, а не на телата.
• За мъжката невярност. По-горе беше казано, че при мъжете липсват инстинктивни ограничители на сексуалната им експанзия, само че тук има две големи НО: Първото: тази експанзия може да бъде реализирана само от мъж с висок ранг. Нискоранговият може и да иска, ама… Жените, чиито мъже са забогатели, отбелязват, че той се променя или изобщо изчезва. Този мъж не се е променил. Просто неговият ранг се е повишил и жените са започнали да го обичат. Да го обичат, а не само да му се продават. Второто НО: липсата на инстинктивни ограничители съвсем не означава, че разсъдъчни ограничители също липсват. А мъжете се вслушват в гласа на разума в значително по-голяма степен, отколкото жените. Вие сигурно ще се усмихнете, но има случаи, когато мъжете не изневеряват по морално-етични съображения! Това, разбира се, при положение че го устройвате във всички останали отношения.
• За брачните обяви. Мъжете ги използват или ако рангът им е нисък, или ако имат известни проблеми от съдебен характер (например, са лежали в затвора). Ако в обявата си пишете, че искате „порядъчен и т.н.“, то, когато се срещнете именно с такъв, сигурно ще забележите, че такъв мъж определено не ви привлича. Що се отнася до съдимостта, то имайте предвид това, че антиобщественото поведение често е съчетано с висок ранг. Внимавайте! След това вие искате материално обезпечен мъж. Желанието ви е напълно разбираемо, но мъжете приемат подобни условия с чувство на погнуса, справедливо мислейки, че любов срещу пари е проституция (въпреки че вие най-вероятно сте имали предвид само неговия висок ранг, т.е. способността му да взима от живота).
• Вече наближавам 40-те, а мъж няма и няма. И вече сигурно сте съгласна на първия попаднал? В какъв смисъл? Практически понижавайки изискванията си към желания мъж, жената в повечето от случаите понижава изискванията си към цивилизационния му облик, а не към първобитния. Просто защото е много трудно съзнателно да понижиш подсъзнателните си изисквания.
• Ако вие наистина искате да се омъжите, а не само да говорите за това, то вие трябва да вземете инициативата сами. На който му трябва, той и звъни. Само недейте се опитва да щурмувате поручици — това е безперспективно и съвсем не е оригинално. А ако много ви се иска да се омъжите, но пък не ви се ще да предприемете нищо, то това, извинете ме, е маниловщина. В някои случаи е напълно достатъчно просто да намалите „скоростта, с която бягате“, но пак ви предупреждавам — не допускайте преждевременен интимен контакт. На него мъжът е съгласен винаги, почти всеки и почти с всяка. Това негово съгласие по никакъв начин няма да повлияе на перспективите за по-продължителните ви отношения. Тук може да се направи аналогия с вашата реакция по отношение на неговите знаци на внимание. Което значи „съгласен съм, но това не значи нищо“.
• Според вас това е унизително и вие не можете да престъпите себе си? Тогава просто не ми остава нищо друго, освен да ви съчувствам — порядъчните мъже също не искат да се унижават, без да се взима под внимание фактът, че мъжът е заинтересован в много по-малка степен от вас от установяването на постоянни отношения. Доверявайки се на женската „природа“, т.е. на инстинктивната ви програма на поведение, която предполага отбранително-изчаквателна позиция на жените в отношенията им с мъжете, вие отново и отново ще пресъздавате една и съща обстановка, подобна на тази в първобитното общество, където моногамният брак не е познат, а самката бива обладавана от най-наглия самец и да се очаква каквато и да е било порядъчност от когото е най-малкото наивно. Казано с две думи — ако седите и чакате някой да ви намери, то по-скоро ще ви намери някой курвар.
• Има смисъл да се доверявате на гласа на сърцето си само при положение че целта ви е да получите максимум краткотрайни (особено сексуални) удоволствия. Но дори и така да е, ако не искате да възпитавате трудно дете и още повече, ако сте притеснени от увеличаването на агресивността по света, ще бъде по-добре да се предпазите от бременност. Ако решите да създадете стабилно семейство, в никакъв случай не се доверявайте на избора на сърцето си. И тъй като задействаният вече инстинкт ще блокира разсъдъчните ви съображения, то постарайте се да потърсите помощта на околните хора. В дадения момент те са в състояние да разсъждават по-трезво от вас.
• Ако при обмислянето на перспективата за брак си поставите за цел на всяка цена да станете Грандама, то вие, разбира се, ще трябва да си потърсите доминант с всички произтичащи от това последици. Но и в този случай е по-добре да не се доверявате на сърцето си, то може да ви привлече към някой самовлюбен хленчо, чието поведение може и да прилича до известна степен на поведението на доминанта. При това съществената ценност на индивида с висок ранг, а именно способността да си подреди живота, може и да отсъства. Може и да се случи и така, че вашият избраник да не притежава нито нискоранговите достойнства на верен съпруг, нито високоранговата способност да граби от живота, а само високорангова стиснатост и нищо повече.
• Жените, които са се хванали на въдицата на непорядъчните женкари, често разказват примерно следното: „Да, аз разбирам, че той лъже, че във всички негови думи няма и капчица истина, но нищо не мога да направя със себе си, не мога да се променя!“ Това е пример за силнопримативно поведение. Реализирайки инстинктивния брачен ритуал, подсъзнанието не разсъждава самостоятелно и не се интересува от мнението на разсъдъка. Главното за него е поведението да съвпада с шаблона. И щом като съвпада, то и чувството се задейства на пълни обороти! Доверявайки се на своя разсъдък, слабопримативната жена не би се хванала на тази въдица — първобитните качества на партньора могат и да не й подействат.
• Кое лъже по-често — сърцето или разумът? Има лъжа и лъжа. Разсъдъкът се основава на знанията, получени в процеса на образованието и възпитанието, а така също и на своя собствен опит, както и на житейския опит на останалите. Ако по една или друга причина разсъдъкът е недостатъчно развит, то той може да ви подведе (по-точно да сбърка) просто поради своята слабост — да не е в състояние да „предвиди“ всички последствия от създалата се ситуация. Ето защо с напредването на възрастта и с натрупването на жизнен опит грешките стават все по-малко. Житейският опит обаче не може да повлияе върху инстинктивните програми. А сърцето от своя страна не лъже, в този смисъл, че нищо не обещава! А дори и да обещае, то това ще е просто един миг на блаженство. Доколкото моногамният брак не е заложен в инстинктите, а участието на високоранговите при възпитанието на малките деца също не е предвидено, то… е много лесно да си представим какво ще стане оттук нататък.
• От всичко това съвсем не следва, че ви съветвам да страните от високоранговите и да предпочитате нискоранговите. Не е задължително нискоранговият да е културен и порядъчен. Измежду тях има и достатъчно отвратителни хора, особено на най-ниските стъпала на йерархическата стълбица и обратно — не всеки доминант е простак. Напротив, аз ви препоръчвам да не обръщате внимание на ранга! В смисъл, да не попадате под хипнотичното въздействие на високия ранг, което би блокирало възприемането на обективните достойнства и недостатъци на вашия избраник. А присъстващият в изложението известен акцент в полза на нискоранговите би трябвало да компенсира доминиращата навсякъде възхвала на високоранговите. Ако изобщо трябва да ви препоръчвам някого, то това са нископримативните, независимо от техния ранг. Друг е въпросът, че тях сърцето не може да ги разбере. Тържеството на разума е възможно само при наличието на съответния генетичен материал…
• Разбира се, високоранговите нямат само недостатъци. Измежду тях има и достатъчно надеждни спонсори и ако ви провърви и рангът му е истински, то с него вие ще сте материално осигурени. Само че високоранговият почти винаги е егоист и материалните блага, които той получава, могат да се ползват не от вас или не само от вас. Пък и той винаги все с някого трябва да дели. Още повече че умението му да се устройва в живота може да ви изиграе лоша шега — той добре да си подреди живота именно за ваша сметка…