Анатолий Протопопов
Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник (12)

За примативността и културата

— Каква е разликата между женската логика и желязната логика?

— Женската не ръждясва.

(стар виц)

Пояснение за българския читател: „Примативност“ — това е научен термин, произлизащ от думата примат, т.е. „първичен“, „изначален“.

 

 

За разлика от мнозинството други животни всеки човек е подложен в различна степен на влиянието на своите инстинкти. Ако някой човек е напълно независим от действието на своите инстинкти и живее, ръководейки се само от разсъдъка си, то той е абсолютно непримативен (такива хора практически няма). Ако друг човек се ръководи напълно от своите чувства, т.е. е подчинен изцяло на своите инстинкти, то той е абсолютно примативен (а такива хора понякога се срещат в реалния живот). Д. Зарайски въвежда понятието „сила на модела“, която е показател за способността на дадена поведенческа програма да доминира над подобните й. Става въпрос за това, че в една и съща ситуация човешкият мозък обикновено разполага с няколко поведенчески програми, измежду които има както вродени, така и придобити, и това, коя от тях ще бъде реализирана, зависи (при еднакви условия) от силата на всеки един от моделите на поведение. Следователно, примативността е степента на доминантност (сила) на инстинктивните модели на поведение по отношение на разсъдъчните модели.

Наченки на непримативно поведение се наблюдават при много висши животни, достатъчно явни прояви са налице при приматите, но само при човека непримативността става относително масово явление.

Понятието примативност обаче съвсем не е равносилно на понятието култура. Културата, с известни уговорки, е по-скоро нещо производно на примативността. Сред дейците на изкуството, дори и сред хората с висока култура и порядъчност, преобладават силнопримативните. Тези хора са потопени в света на чувствата.

И макар че понятието „култура“ е интуитивно разбираемо и без определения, то неговата формулировка е достатъчно проблематична. Едно е ясно — културата е продукт на възпитанието и образованието (в широк смисъл), а примативността е нещо вродено. Първобитната мотивация в културния човек е потисната чрез възпитанието и е заменена от изискванията на законите и обичаите на обществото. Тя обаче може да се прояви в случаите, когато законите и обичаите не определят в достатъчно голяма степен ситуацията и предоставят известна свобода, например под влиянието на алкохол и на силни душевни преживявания. Тези прояви са толкова по-чести и по-силни, колкото по-силна е примативността. Прословутият спор между лирици и физици по съществото си е спор за примативността.

Примативността е свързана по-скоро с емоционалността, отколкото с културата. Когато инстинктивните програми открият съвпадение на вътрешните сигнални признаци с някои фактори от външната среда, те пораждат съответните емоции, на които силнопримативният човек охотно се подчинява. Слабопримативният дори и да изпита същите по сила емоции може да действа независимо от тях.

Нивото на примативност, а така също и ранговият потенциал, в основата си са детерминирани и генетично и от условията на утробното развитие. То се променя много слабо в процеса на възпитание и образование, но то от своя страна може да повлияе върху степента на възпитание и върху способността за получаване на образование. Възможно е човек със сериозно научно образование да не се доверява на своите знания в житейските въпроси, като разчита най-вече на своите чувства. Обратното също е възможно. Слабопримативният човек като че ли живее извън първобитната йерархия, а силнопримативният, напротив, е твърде чувствителен по отношение на ранга на заобикалящите го. Дори и най-малкият признак на отстъпчивост от страна на околните се възприема от него като сигнал за йерархическа атака. А срещата с някой, който явно го превъзхожда, предизвиква у него парализа на волята и отвратително подмазване.

Колкото по-силна е вродената примативност на детето, толкова повече педагогически усилия ще бъдат необходими за да се възпита културен човек. И при всяко следващо поколение това ще се повтаря. Човек, чиято култура е изградена с огромни педагогически усилия, може да има и некултурни деца. И това е така просто защото базата си е останала същата. Новороденото дете, разбира се, е лишено от разум и поради това живее, реализирайки единствено своите инстинкти, независимо от нивото на вродената си примативност. В много скоро време обаче това ниво започва да се проявява. И един много съществен нюанс: примативността не е показател за силата или слабостта на интелекта; тя е просто степента на доверие на даден човек към своя разсъдък в практически ситуации. Силнопримативният и наред с това високоинтелектуален учен преспокойно е в състояние да съчетае най-сериозните си научни знания с искрена религиозност, която има за основа инстинкта за подчинение пред алфа.

Както вече беше казано, жените се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата, отколкото на логическите си умозаключения, което и представлява съставна част от така наречената женска логика. Т.е. жените в голямата си част са силнопримативни. Известно е, че момичетата се учат по-добре от момчетата в училищата и други учебни заведения, включително и тези с технически профил. В процеса на това обучение се изучава не само теория, но и се решават практически задачи, провеждат се лабораторни опити и т.н. И момичетата се справят с всичко това много по-добре от момчетата! Но когато тези знания трябва да се приложат не наужким, то те и представа си нямат как може да стане това.

Това, че жените средно са по-религиозни от мъжете, се дължи също на тяхната по-голяма примативност. По-висок ранг от този на Бога просто няма, а дали той съществува или не — това няма чак толкова голямо значение…

Безспорно, човек като социално същество е многолик и не може да бъде описан изцяло в тези три измерения: силна/слаба примативност, алфа/омега и висока/ниска култура. Но интересните за нас събития се разиграват именно в това пространство. И си струва да подчертаем, че примативността е обобщаващо понятие, което дава представа за средната сила на всички инстинктивни програми на поведение. Такива програми обаче са много и са достатъчно противоречиви, всяка от тях има различна сила, а това допълнително усложнява наблюдаваната картина.

Накратко:

• Примативността е показател за силата на вродените програми на поведение по отношение на разсъдъчно мотивираното поведение.

• Външно тя се проявява в склонността към емоционално повлияни постъпки и има много слабо отношение към интелекта и културата като такива, както и към темперамента в координатата холерик-флегматик.