Джо Витале
Очаквай чудеса (36)

Доверие

„Отпусни се и се довери“ е нещо, което чувате много често, ако се движите в близост до ментори по самоусъвършенстване дори за кратко време. Понякога това изглежда като най-добрият отговор на въпросите, когато се опитваме да разберем как ще се осъществи дадено нещо или защо на дадено нещо, изглежда, му е нужно толкова време да приеме форма. След известно време то може също да ни се стори като отговора, който даваме, когато всъщност не знаем какво да отговорим.

Важно е да знаете, че това е съществена част от вашето разбиране, но само една стъпка в пътуването. Обикновено това е най-доброто, което можем да направим, когато искаме да преустановим „мануалния“ контрол или насилственото манипулиране на физическата реалност: то се основава на страха от промяна. Целта на тази стъпка е да се „отворите“, придобивайки разширено усещане за себе си. Когато се опитваме да контролираме нещо, ние ограничаваме нашето „създаване“ до това, което вече сме направили; ограничаваме се до това, което вече знаем. През повечето време се страхуваме, че ако изпуснем контрола, положението ще стане катастрофално за по-малко време, отколкото ви е нужно да кажете: „Отпусни се и се довери“.

Учейки се да се доверяваме на собствената си творческа, спонтанна енергия, ние трябва да се научим да се отваряме за непознатото; за това, което иска да се роди, като художник пред статив. Например, ако познавате единствено оскъдицата и отрицателните събития, тогава ще трябва да отворите възприятията си за друг вариант, за да създадете нещо различно. Но за да приемете за известно време уязвимостта, предизвикана от незнанието, без да се потиснете и да се върнете към онова, което ви е познато, е нужна определена сила и решителност и може би дори практика. Именно в това е смисълът на цялата идея за доверието и причината да я чувате толкова често. Историята на Мат е страхотен пример за това, да се отпуснеш и да позволиш в живота ти да нахлуе поток от хубави неща.

До този момент съм изпитал действието на Закона на привличането в безброй области на живота си. През част от времето дори не си давах сметка, че той действа, докато не погледнех назад и не се замислех за ситуациите, в които се намирах. За нещастие някои от тях бяха това, което наричаме „негативни“ преживявания, макар сега да смятам, че всички те са били позитивни и са ми били от полза заради резултатите, до които са довели.

Роден съм с увреждане, наречено „Паралич на Ербс“, което означаваше, че нервите ми са откъснати от гръбнака и лявата ми ръка беше останала парализирана. Докато растях, лекарите казваха на родителите ми и на мен, че няма да мога да спортувам нищо, да плувам или да свиря на музикални инструменти. Това беше образът, който те имаха в ума си и който бяха видели в други. Представата, която имах аз за живота си обаче, се различаваше от тази на родителите ми. Започнах уроци по плуване, макар че отначало ми беше трудно. Плувах в кръг, защото дясната ми ръка беше много по-силна от лявата. Поставих си за цел да преплувам цяла дължина от басейна и един ден най-после успях да го постигна. Освен това още отрано се пристрастих към крикета. Исках да играя крикет за моя окръг. Освен това исках да бъда капитан на местния отбор в селото, където живеех. Съсредоточих се и визуализирах тази цел с всичка сила. Накрая, моят треньор ме включи в пробите за отбора на окръга и успях да вляза в отбора. Пет години играх полупрофесионален крикет. Бях капитан на университетския си отбор, а сега съм капитан на местния тим в селото си. Знам, че всичко е възможно, ако си го поставиш за цел: за постигането му са нужни единствено страст и емоция.

В миналото имах негативни преживявания с тормоз в училище. По онова време се съсредоточавах върху обидите и неприятните постъпки, с които ме тормозеха другите деца. Сега осъзнавам, че със съсредоточаването си съм привличал още от нежеланите неща. Едва след като един ден просто не им обърнах внимание, това поведение започна да изчезва и аз станах едно от най-популярните деца в училище. Освен това „привличах“ изпитните резултати. Спомням си как месец преди изпитите написах оценките, които исках да получа. Помолих вселената и се отпуснах. Денят за резултатите дойде и за мое удивление, оценките ми бяха точно същите като онези, които бях написал преди изпита. В университета изучавах изящни изкуства и се бях съсредоточил върху раздразнението и безсилния гняв, които изпитвах към света. Проблемът беше, че това ме потискаше емоционално. Успехът ми започна да се понижава и ме обзе голям гняв. Живеех в една къща с още осем души. Нощем ме мъчеше безсъние. Двама от съквартирантите ми слушаха много дразнеща музика и я пускаха късно нощем, и то много високо. Бях много потиснат, а не знаех защо. Един ден гледах снимки на Джордж Буш в интернет. Реших да нарисувам този образ в карикатурен стил, заобиколен от пухкави облаци. На преподавателите ми им стана ужасно неприятно, но всички останали страшно го харесаха. Това беше повратна точка за мен, тъй като осъзнах, че това е моето възприятие и възгледът ми за нещата в живота ми, които създаваха моето отношение и определяха резултатите ми.

Подхождах към предметите си по комичен начин и целият ми живот се промени. Виждате ли, когато се съсредоточавате върху нещата със страст, това може да се отрази на целия ви живот. Един ден ми се обадиха от някаква галерия: искаха да покажат произведенията ми в изложба. Привличах ги, защото бях променил мислите и действията си. Продадох една картина още преди откриването на изложбата, а след това продадох още три през същия месец. След това, няколко месеца по-късно привлякох една от мечтаните си коли и ваканция в Ню Йорк за мен, приятелката ми и родителите ми.

През целия ми живот ми казваха, че никога няма да свиря на никакви музикални инструменти. Но един ден се почувствах вдъхновен да хвана китарата. Естествено, хванах я по погрешния начин. Свирех с лявата ръка. Не мога да обърна ръката си, за да дърпам струните, но мога да подръпвам с пръсти и да подрънквам на струните. Моите родители ми купиха за един от рождените дни китара, на която можех да свиря с лявата ръка. Докато бях в университета, започнах да развивам уменията си за писане на песни и записах демо албум при един мой приятел, който имаше малко звукозаписно студио. Започнах истински да се наслаждавам на музиката, и през последните две години пиша текстовете и записвам песните за един албум, в който си излях сърцето и душата. Съквартирантът ми работи като професионален музикант, а шефът му е невероятен музикант и е работил с някои удивителни хора. Един ден отправих към вселената молба той да работи с мен по новия ми албум. Една вечер се прибрах вкъщи и говорих със съквартиранта си. Той каза, че е изсвирил две от моите песни на шефа си и той смятал, че са страхотни. Предлагал да дирижира пълен запис със струнни инструменти и да оркестрира албума. Не можех да повярвам! После си спомних, че няколко дни преди това бях поискал от вселената също и пълен оркестър да свири в албума ми. За първия ми албум бяхме използвали запис на струнни инструменти, а аз исках да използвам истински струнни инструменти, за да бъде звукът по-въздействащ и качествен. Предстои да запишем албума в идните месеци и всичко, за което помолих, си идва на мястото. Последвах съвета на Джо Витале да предприема „вдъхновени действия“. Наскоро изпитах порив да започна да пиша. Няколко седмици по-късно имах книга, която се отнасяше изцяло за моите чувства, преживявания и мислите ми за света, духовността и преживяванията ми със Закона на привличането. Пожелах си да се появи издателска компания, която да дава възможност на независими автори да публикуват творбите си. Попаднах на идеалната за целта и сега имам книга! Благодаря на Джо за книгата му „Ключът“: тя наистина ме вдъхнови.

Мат Парсънс

www.mattparsonsartandmusic.com

Мат показва какво може да ви се случи, ако се отпуснете и се доверите. Той е трябвало да преодолее повече пречки, отколкото повечето хора, и въпреки това не се е тревожел за всички онези неща, които според останалите не е можел да прави. Той си постави намерение, предприе вдъхновено действие и се отпусна.

Често пъти, съпротивата на даден човек спрямо идеята за това, да се отпусне и да се довери, всъщност олицетворява техния отказ да се отпуснат. Тези хора се опитват твърде упорито и непрекъснато удрят с глави тухлени стени, натъквайки се на едно препятствие след друго. Ако се доверите на вдъхновението си, когато то ви казва да направите нещо и се освободите от необходимостта постоянно да държите нещата под контрол, пътят става ясен. Доверете се на божественото във вас и следвайте това вътрешно напътствие. Когато престанете настойчиво да твърдите, че знаете толкова много за всяка ситуация, вие си позволявате да приемате и да учите и намирате по-добър и по-лесен начин.

Това е до голяма степен същото като да стоите в поток. Ако настоявате, че знаете къде е следващата сигурна стъпка от брода, това много прилича на вървене срещу течението. Ако обаче се отпуснете и позволите на потока да свърши работата вместо вас, животът е много по-лесен. Законът на привличането е течението и може да ви отнесе отвъд всичко, което сте си представяли. Но той ще действа за вас само ако се отпуснете и му позволите да го направи. Трябва да възпрете навика да се тревожите и да се стресирате заради подробностите, тъй като това е доказателство, че не сте се освободили от необходимостта за контрол. Това може да изисква известни упражнения. Може би няма да повярвате, но през по-голямата първа част от живота си бях интроверт. Изобщо не можех да си представя да стоя пред група хора и да говоря, а какво остава пък да се появявам във филми или на видеозаписи. Сега не мога да си представя да не правя тези неща. Щом се освободих от страха и от необходимостта да контролирам всеки аспект от живота си, той се подобри неимоверно! Винаги получавам усмивка от хората, които са шокирани от откритието колко по-добър става животът им, когато престанат да се пречкат! Престанете да се опитвате да управлявате дреболиите и позволете на божественото да носи чудеса в живота ви всеки ден.

Щом овладеете идеята, че е възможно в живота ви всеки ден да се случват чудеса, очакването става лесно. И въпреки това, често се изненадвам, когато те се случват! Вероятно причината е, че сега ги забелязвам повече, тъй като умът ми не е толкова претъпкан с подробностите, които по-рано исках да контролирам. Сега се освобождавам от мисълта за тях и това ми оставя място да приемам подаръците, които чакат да се появят в живота ми. Вие също можете да бъдете част от това. Всъщност вие вече сте част от това. Вие стоите в потока, докато говорим, но или вървите срещу течението, или го оставяте да ви носи. Въпросът е: готови ли сте да се отпуснете?