Джо Витале
Очаквай чудеса (35)

Любопитно предизвикателство е да се обясни как еволюира осъзнаването в живота на всеки човек. Първо, трябва да си дадете сметка, че не знаете каквото не знаете. Резултатите, които постигате, са продукт на онова, на което са ви учили и което сте усвоили в течение на живота си, а не са породени от това, че съзнателно сте избрали своите убеждения. Щом осъзнаете, че може би вашите убеждения са неразумни или самоограничаващи, можете съзнателно да изберете да се промените. Това става, като разчистите тези негативни мисли и убеждения и ги заместите с положителни. Ние сме човешки същества и в настоящото си съществуване обикновено не отстраняваме нещата, които са ни излишни, освен ако не бъдем принудени да го направим. Много хора се придвижват с трясък по магистралата на живота с все същия си стар мисловен процес: не че наистина се справят зле, но не достигат пълния си потенциал. Малко хора преживяват онова, което е познато като катализатор на осъзнаването. Това може да стане чрез неудовлетворение от живота или травматично събитие, което ги принуждава да погледнат на настоящите си убеждения от различна перспектива и да преценят дали тези убеждения служат на целта им. Това ви предоставя възможност да поемете контрола и да изберете да привлечете това, което искате в живота.

Последният етап на осъзнаването е разбирането, че трябва да се отпуснете. Трябва да освободите желанието си и да позволите на чудесата да дойдат при вас. Това може да ви се струва малко в противоречие с интуицията, тъй като току-що казах, че трябва съзнателно да поемете контрола и да направите избор. Помните ли обаче, че казах, че целта на осъзнаването е укрепването и увеличаването на силата, свързана със Закона на привличането? Тази последна стъпка ви дава максималната сила да привличате неща в живота си. Като освобождавате намерението, вие си позволявате да създавате заедно с божественото и предавате най-съкровеното си желание по най-лесния и бърз възможен начин. Ако продължавате да мислите за начина на осъществяване, ще се борите повече, отколкото е необходимо. Отпускането улеснява нещата.

Всеки има различна идея за това, какво представлява божественото: някои казват Бог, Вселената, Буда, или безброй други названия. Всъщност, всички те са едно и също. Когато съсредоточавате намеренията си върху целта да помагате на други, вие сте естествено възнаградени с желанията си. Вие преминавате от егоистични намерения към божествени намерения, а породените от божественото намерения са именно онези, които осъществяват привличането най-бързо. Отпускането не означава да захвърлите намеренията си на вятъра. То означава да съсредоточите намеренията си и след това да освободите съзнанието си от мисълта за начина, по който ще ги постигнете. Това позволява на вселената да си свърши работата без намеса от ваша страна. Съвсем честно казано, повечето хора поставят на пътя си повече препятствия от необходимото, защото всъщност не вярват, че божественото ще спомогне за осъществяването на желанията им; че те трябва да се намесят и да диктуват как трябва да се случат нещата.

Именно вие имате властта да създадете онова, което искате в живота, затова всичко започва с вашите намерения. Ако животът ви е ужасен, това е защото вие сте го създали такъв. Ако животът ви е възхитителен, това е защото вие сте го направили такъв. Ключът към успеха е да действате отзад напред. Първо открийте целта на живота си, своето призвание, дарбите и силните си страни, след това се заемете да си вършите работата. Повечето хора работят, надявайки се, че могат да намерят целта на живота си. Преди да се усетят, животът ги е подминал. Тогава ключът към отпускането е първо да разберете каква е вашата цел в живота. Тогава отпускането придобива нов вид. То е отпускане, след като вече имате цел, а не такова, при което се отпускате и просто си пожелавате най-доброто.

Когато сте изправени пред трудни решения, винаги имате избор и нерешителността или бездействието е една от тези възможности за избор. Недейте да си седите, облегнати назад в креслото, и просто да се надявате, че Законът на привличането ще ви подкрепи. Законът на привличането винаги дава резултати, дори и да не е нещо, което искате. Вие носите отговорност за собствения си избор. Макар че това може да накара някои хора да се почувстват потиснати, можете да изберете да се наслаждавате на факта, че държите в свои ръце властта да промените това, което не работи във ваша полза.

Някои от най-хубавите чудеса се случват, когато вече сте се освободили от мисълта за изпълняването на това намерение, и тогава то изведнъж се осъществява като гръм от ясно небе и ви шокира с факта колко съвършено решение предоставя. Историята на Крис е страхотен пример:

Изнасям беседи за настройването на съзнанието към очакване и привличане на благополучие. Влагах капитал в недвижими имоти, когато получих покана от Нан, служителка на Клуба за недвижими имущества. Тя говореше за посещение до един ресторант с инвестиционна цел. С баща ми решихме да отидем. Така се случи, че седях точно до Нан. Ние си тръгнахме последни, тъй като водехме дълъг, интересен разговор. Имахме много общи неща. През следващите два месеца се срещахме за обяд и често се натъквахме един на друг. Говорехме за бизнес, недвижими имоти и международни инвестиции. Една вечер посетих курс по медитация. Докато излизах от стаята, се натъкнах право на нея! Беше странно. Разхождахме се из магазина, говорехме си за духовност, за Закона на привличането и така нататък. Непрекъснато се натъквахме един на друг из целия град на несвързани помежду си места. Бях необвързан, но всъщност не си търсех нова връзка, така че отначало не забелязах всички тези „съвпадения“.

Нан ме покани в своята Женска група по недвижими имоти да изнеса беседата си за настройване на съзнанието към очакване и привличане на благополучие. Това беше най-добрата ми беседа и разговорът включваше предлагане на книги. И двамата с Нан препоръчахме „Ключът“ от Джо Витале: още едно общо нещо! След дълга, оживена вечер всички си тръгнаха. Ние си говорихме на паркинга до един сутринта! Просто непрекъснато откривахме още интересни теми за разговор, като религията, духовността и вселената. Прекарах чудесно.

Тогава получих имейл от Джо Витале за една вечеря с д-р Хю Лен, който излекувал много хора с умствени заболявания, без да говори с тях. Трябваше да видя това. Поканих единствения човек, който според мен щеше да оцени това: Нан. Пътувахме заедно и си говорихме много. Вечерята и разговорът бяха чудесни. Енергията беше отпускаща и изпълнена с възможности. Наслаждавахме се взаимно на компанията си толкова много, че продължихме да разговаряме в лоби бара, като си прекарвахме чудесно. Имайте предвид: аз все още си мислех, че не търся връзка!

През следващите няколко часа животът ми се промени завинаги. Разговорът ставаше все по-интересен и по-интересен. После, в един миг, ясно осъзнах, че тя беше най-добрата „кандидатка“ за срещи, която бях виждал от повече от десетилетие. Още там, веднага, й казах, че се интересувам от нея. Ето какво беше странното, тя се чувстваше по същия начин от седмици насам. Предишната седмица бяхме отишли в джаз клуб с един приятел и тя се беше опитала да види дали енергията идва от мен, но не беше така. В книжарницата с литература в стил „Ню Ейдж“ малко се беше изплашила, защото почувствала енергията ми, преди да изляза от лекцията по медитация. Питаше се защо усеща толкова силна енергия, когато е близо до мен.

Е, щом и аз го почувствах, двамата се влюбихме лудо. Заедно сме вече от над две години и сме по-щастливи от всякога. Меденият месец не трябва да свършва. Никой от нас всъщност не си търсеше нова връзка. Ние се стремяхме към собственото си щастие и създаването на удовлетворяващ живот. Очаквахме животът да бъде хубав. Нашите енергии са в синхрон, защото и двамата вярваме, че целта на живота е да бъдем щастливи. Ние очакваме чудеса и оставяме вселената да уреди всички подробности. Предприемете следващата стъпка от действията си и продължавайте да напредвате. После, внимавайте кой и какво се появява непрекъснато около вас!

Крис Шерод

AbundanceUnlimited.com

Всички имаме вдъхновение: мисли и представи какъв може да бъде животът ни. И въпреки това, някои хора просто не го признават. Когато се освободим от мисълта за начина на постигането, ние сме отворени за приемане на чудесата и ги очакваме. Могат да започнат да се случват всякакви неща. Синхронността в живота ни възниква по-често; едни събития съвпадат с други и започвате да виждате как божественото потича през живота ви, като река.

Вдъхновението произхожда от Божественото и ако действате, водени от него, а след това го освободите и го върнете обратно при Божественото, ще пожънете наградите. То може да дойде като тих шепот на вдъхновение или внезапна експлозия на развълнувана мисъл: и двете са в състояние да ви дадат това, което искате най-много от живота, дори и да не сте сигурни как ще стане това. Да кажем, че имате желание да притежавате по-голямо богатство в живота си, а освен това имате хоби, което е ваша голяма страст. И така, вие се настройвате на една вълна с източника, и тогава в ума ви се промъква една малка мисъл: „Ами ако направя с хобито си това, и това, и го превърна в бизнес?“ Така че проучвате възможността (действие), разработвате бизнес план (действие), и намирате пазар за идеята си; построявате своя магазин (онлайн или друг) или го давате на консигнация, за да бъде продаден. Боже! Парите започват да пристигат.

Вдъхновеното действие е да следвате всяка стъпка, когато тя се появява пред вас. Както казваше д-р Мартин Лутър Кинг: „Не е нужно да виждаш цялата стълба: просто трябва да стъпиш на първото стъпало“.

Процесът на предприемане на вдъхновено действие се осъществява стъпка по стъпка. Трябва да предприемате стъпките една по една. Не е нужно да виждате цялата картина. Действайте с тази част от нея, която имате под ръка. Правете това, което ви казва сърцето. По дългия път не можете да сгрешите.

Можете да постигнете всичко, като предприемате стъпките една по една. Същото е и със създаването на живота, който искате да водите. Ако се опитате да погледнете целия проект или голямата картина на това, което искате да направите в живота си, видяното ще ви изплаши. Повечето хора се отдръпват и дори не опитват. „Номерът“ е да се съсредоточите върху момента: да се съсредоточите и да направите това, което се иска от вас в момента, защото всъщност това е единственото ви силно място.

С Крейг наемахме част от 92-акрова ферма в окръг Фокиър, Вирджиния. Бяхме започнали да отглеждаме прекрасно стадо черни шотландски говеда, което ни помагаше да компенсираме цената за живота извън Вашингтон, окръг Колумбия. Бяхме сформирали група през 2005 г., за да се възползваме от данъчните облекчения за земеделието. Хазяинът не беше дал официално име на фермата, но тъй като тя се гушеше в Планината на гърмящата змия в подножието на планините Блу Ридж, започнах да я наричам „Убежището“. Тя допадна и на нагласата на Крейг: той ужасно съжаляваше, че така и не е успял да стане истински бандит, а с всичките тези коне, котки, кучета и крави, които имахме, ние си бяхме истинска банда! Идеята за убежището просто се зароди. Имах добра работа в „новоизлюпена“ консултантска фирма за интернет технологии, а Крейг имаше добра работа в отдела за конструиране на местна компания за оформление на паркове с разсадник към нея. Колкото повече си мислехме да купим имот на югозапад и да развием идеята си за разработване на ранчо за гости, толкова повече осъзнавах, че ще трябва да си сменя работата, а Крейг ще трябва да бъде непрекъснато в ранчото. Предизвикателството беше да продължа да печеля голямата заплата, която изкарвах, за да можем да превърнем мечтата си в реалност. В лицето на една прекрасна приятелка, ми се откри именно тази възможност. Тя беше също и „гуру“ по въпроса с продуктивността, която работеше като консултант и пътуваше из страната, представяйки правителствени предложения и свързани с тях продукти, и печелеше страхотно. Сприятелихме се и тя ме препоръча на компанията, в която работеше. Прекрасното в тази смяна на работата беше, че можех да живея където си искам: включително насред югозапада на Високата пустиня, и пак да работя в корпоративния свят, печелейки много добре. Единственото затруднение беше, че щеше да ми се налага да пътувам и да отсъствам от къщи в продължение на седмици или месеци.

Направих смяната и бях възнаградена с добро работно време и високо оценяване от интензивното двуседмично обучение. Веднага след „дипломирането“ ме назначиха на място, което беше доста близо до фермата. Отсъствах от къщи през седмицата, но можех да се прибирам всеки уикенд. Междувременно Крейг беше заминал за Аризона и беше купил ранчото „Убежище“. Моите 401 хиляди от предишната компания, в която работех, стигнаха за изплащането на началната вноска и имахме време до януари преди момента за изплащането на първата полица. Затова работих два месеца без почивка, натрупах много работни часове, натрупах страхотен опит, и наистина успях да направя добро впечатление. После задачата, която мислех, че ще ми възложат, не възникна, и аз се прибрах да чакам следващата. Това беше другият недостатък: ако не работех, не ми плащаха. И така, през първата седмица на януари си бях вкъщи. Бях си вкъщи до края на януари, който се изниза и дойде февруари. Трябваше да изплатим първата си полица за ранчото през януари, предстоеше ни да преместим осем коня, едно куче, дванайсет котки и колкото говеда решехме да вземем, а аз си седях вкъщи, без да печеля нито стотинка.

После, един четвъртък вечер, клетъчният ми телефон иззвъня, което беше странно, защото изведнъж имахме сигнал за мобилните телефони в кухнята! Както и да е, развълнувах се, когато видях, че обаждането е от една приятелка, която бях определила като своя истинска сродна душа. Представете си изненадата ми, когато тя каза: „Някой иска да говори с теб“, и следващият глас, който чух, беше на д-р Джо Витале! Проведохме невероятен разговор и аз му казах колко се тревожа за това, че не работя и за всички пари, които трябваше да намерим. Точно тогава той ми каза да напиша нещо, представляващо по същността си „благодарствена бележка“ за онова, което исках. Спомням си как каза, че трябва да посоча конкретно за какво съм благодарна, и да съм почти разточителна в благодарностите си. Така че, когато Крейг отиде да подготви грила за вечеря, веднага седнах и изпълних с точност предложеното от д-р Витале, и щом го направих, се почувствах по-добре! На другата сутрин телефонът иззвъня. Обаждаха се от централата, за да ми кажат да се обадя на колега от отдела по планирането и дизайна, с когото бях работила преди, и да се явя в понеделник. Не бях особено изненадана, че ми се обадиха: просто развълнувана. Благодарих на д-р Витале на глас. Оттогава работя постоянно, с изключение на седмицата, която трябваше да си освободя заради преместването. По една щастлива случайност съм се отправила към къщи за, както си мисля, само два-три дни, но това време може да се проточи и до една седмица. Не се тревожа за следващата си задача. Знам точно как да накарам това да се случи.

Тамара Дж. Лоусън

www.hideoutranch.com