Линда Хауърд
Втори шанс (26)

Двадесет и шеста глава

На следващата сутрин Найема се събуди в прегръдките му. Лежеше притихнала, все още сънена, от време на време леко се унасяше. Беше се свила на лявата си страна, а неговото тяло бе зад нея и ръката му тежеше върху хълбока й. Усещаше на рамото си топлия му дъх.

Не беше спала с никой мъж така от времето на Далас, помисли си сънено, а името му нежно отекна в съзнанието й. Не… Джон бе последният мъж, с когото бе спала. Когато осъзна това, то й подейства като шок. Спомни си за онзи ужасен период в Иран, когато той я прегръщаше и приспиваше, и после я успокояваше, докато тя плачеше в ръцете му, щом се събуди и разбра, че той не е Далас и че съпругът й никога няма да я държи нощем в прегръдките си.

Не можеше да види часовника, но зората наближаваше — небето бе започнало да изсветлява. Значи бяха останали в леглото цели шестнадесет, седемнадесет часа… Правеха любов, после заспиваха, после отново правеха любов. Той стана веднъж и донесе поднос с хляб, сирене и плодове — това беше вечерята им. Не бяха напускали каютата, освен когато трябваше да посетят тоалетната.

Чувстваше се летаргична и доволна да се намира там, където беше. Цялото й тяло бе релаксирано, спокойно, задоволено.

Устните му докоснаха тила й и тя разбра, че се е събудил. Сгуши се в него и въздъхна от удоволствие. Обожаваше тези моменти — да се събужда рано сутринта в прегръдките на мъжа, когото обича. Малко неща в живота й носеха по-голямо удоволствие.

Сутрешната му ерекция напомни за себе си. Найема понечи да се обърне, но той измърмори нещо и я задържа така, като се нагласи удобно зад нея. Тя изви гърба си и му предостави по-добър ъгъл. Той сложи ръка на корема й, притисна я и бавно проникна в нея. Бе утринно мека, утринно влажна, но позата накара тялото й да отстъпи с неохота пред нашествието му. Пое си дъх през устата и се опита да се отпусне. С прибрани крака в нея нямаше особено много място; струваше й се огромен и я изпълваше максимално.

Усещането граничеше с болка, но това само по себе си беше възбуждащо. Тя притисна глава към рамото му, като се опитваше да се овладее и същевременно да му се наслади по-пълно. Още два сантиметра проникнаха в нея и тя изстена.

Той спря.

— Добре ли си? — Гласът му беше нисък и плътен, леко сънлив, но изпълнен с желание.

Не можеше да прецени. Може би.

— Да — прошепна тя.

Той плъзна дясната си ръка нагоре към гърдите й и леко потърка с върха на пръстите си нежната извивка отдолу, както бе разбрал, че й харесва, финото докосване накара кожата й да поруменее от изпитаното удоволствие и подготви зърната на гърдите й за по-пряк контакт. Палецът му ги докосна с бавни кръгови движения, докато се втвърдиха, и после дланта му ги покри. Плашеше я колко бързо бе усвоил всички малки подробности относно начина, по който обичаше да бъде докосвана. Вниманието му бе толкова съсредоточено върху реакциите й, че не бе пропуснал и най-малката промяна в ритъма на дишането й. След само една нощ познаваше тялото й толкова добре, колкото тя — неговото.

Пъхна лявата си ръка под тялото й и сви пръсти между краката й. Леко притисна клитора. Не го разтриваше, а просто го притискаше с пръст. После започна да се движи на бавни и продължителни тласъци, които разлюляха тялото й напред-назад.

Тя извика и се сепна под камшика на удоволствието. Джон прошепна нещо успокояващо в ухото й и я задържа неподвижна, а после започна отново да се движи в нея.

— Желая те от първия път, когато те видях — промърмори той. — Господи, как завиждах на Далас! — Дясната му ръка я галеше по тялото, нагоре и надолу, като наслагваше вълна след вълна от усещания. — Пет дълги, шибани години стоя настрана от теб. Дадох ти безброй много шансове да заживееш с господин Подходящия съпруг, но ти не се възползва и аз приключвам с чакането. Сега си моя, Найема! Моя!

Мислите й се сгърчиха от изненада. Той рядко ругаеше. Да каже нещо подобно — това говореше за силата на чувствата му.

— Д-джон? — заекна тя и посегна назад към него. Нямаше никаква представа какво бе преживял. И как би могла да има? Бе адски добър актьор, прекалено добър.

Хълбоците му се отдръпваха и приближаваха в умерен, спокоен ритъм, в рязък контраст с лудешкия ритъм на сърцето му, който тя усещаше през кожата на гърба си.

— Убедих те да вземеш участие в тази операция, защото не можех да се откажа от теб.

Устните му намериха онова местенце на тила й, точно между рамото и врата, където и най-лекото докосване я размекваше от удоволствие, а едно ухапване запалваше искри по тялото й като по коледна елха. Галеше я с език и я целуваше, притиснал тръпнещото й тяло до себе си. Тя се опита да разтвори крака и да вдигне бедрото си над неговото, но той закова неподвижно крака й, като не й позволяваше да се помръдне.

Найема се сгърчи в трескава, почти неистова възбуда. Колкото и приятно да бе докосването на пръста му между краката й, докато те бяха събрани, контактът с него не й бе достатъчен. Тласъците му не бяха нито достатъчно дълбоки, нито достатъчно бързи. Беше я довел до крайна възбуда с докосвания и с думи, но не й позволяваше да я прехвърли.

— Ти беше права. — Дъхът му изгаряше кожата й. — Бих могъл да намеря някой друг да постави бръмбара. По дяволите, можех да го поставя и сам. Но исках да дойдеш с мен. Исках този шанс, за да те имам.

— Нека да поставя крака си над твоя! — примоли се тя, почти обезумяла от изнемога. — Движи се по-бързо! Моля те! Просто направи нещо!

— Още не. — Отново я целуна по врата. Дясната й ръка, която бе посегнала назад към него, се впи в задните му части. — В офиса на Ронсар…

— За бога, прави признанията след това!

Той се засмя и отмести ръката й, която беше впила нокти в него.

— Не смятах да стигна толкова далеч. Никога преди не съм губил контрол по такъв начин. — Гризна ухото й. — Трябваше да те вкуся, да те целуна… А после — да те притежавам. Исках първият ни път да бъде в легло, да разполагам с много време да те любя, но не можах да спра. Забравих за работата. Всичко, което имаше значение, бе да те имам.

„Казва ми неща, които всяка нормална жена би искала да чуе от устата на мъжа, когото обича“, помисли си мрачно Найема. Но, по дяволите, казваше й ги, докато тя направо изнемогваше! А може би думите му я възбуждаха още повече, защото сякаш проникваха до глъбините на съществото й.

— Ти, изглежда, мислиш, че краят на операцията означава край и за нас двамата. Изобщо не е така, скъпа. Моя си и ще си останеш моя.

— Джон — каза задъхано тя, — обичам те! Но ако не си размърдаш задника на минутата…

Той се засмя от удоволствие с дълбок, гърлен смях и се подчини на нейната заповед. Повдигна бедрото й над хълбока си и започна да се движи със силни, бързи тласъци, прониквайки дълбоко в нея. Тя застина неподвижно, краката й се разтрепериха и достигнала кулминацията, почувства как изригва като вулкан. Той се присъедини към нея, преди спазмите на тялото й да са затихнали.

След като свърши, Найема не можа да престане да трепери. Удоволствието бе твърде интензивно, твърде продължително и тя още не можеше да повярва напълно на всичко, което бе казал. Обърна се и го погледна в лицето. Изражението му моментално стана овладяно и сдържано.

Тя се насили да се усмихне, въпреки че едва успя да проговори — тъй бясно биеше сърцето в гърдите й.

— Не си мисли, че ще ти се размине — да ми говориш такива неща само когато съм ти обърнала гръб. — Докосна го по лицето, като притисна дланта си към бузата му. — Наистина ли мислеше онова, което каза?

Джон потръпна от вълнение.

— Всяка дума.

— Аз също.

Той хвана ръката, която галеше лицето му, и притисна устни към пръстите й. После задържа ръката й в своята. За момент изглеждаше така, сякаш думите не му стигаха да изрази онова, което чувстваше.

Найема го целуна по брадичката.

— Не очаквам от теб повече, отколкото можеш да ми дадеш. Знам кой си, нали помниш? Ти имаш работата си и аз не очаквам от теб да се откажеш от нея. Аз може би също ще се върна към практическите операции…

— Защо ли не съм изненадан? — каза иронично той.

Тя не можеше да спре да го докосва. Дългите часове, прекарани в леглото с него, бяха направили копнежа й още по-непоносим, вместо да го утолят. Погали твърдите му като скала гърди и притисна устни към врата му.

— Ще измислим нещо. Не е нужно да взимаме решения сега, нито дори утре.

Джон вдигна многозначително вежди и се претърколи, като я притисна под себе си. Опря се на лакти и застана над нея.

— Много си внимателна с мен — каза развеселено.

— Не искам да те уплаша и да си отидеш.

— След като съм чакал пет години, за да те имам? Скъпа, не би могла да ме прогониш даже и с пушка за лов на слонове. Но си права за едно: не е нужно да решаваме нищо, освен може би какво да изберем за закуска. Имаме възможност да си откраднем няколко дни, които да прекараме насаме, преди да се върнем във Вашингтон.

— Можем ли? — Това беше като сбъдната мечта: да нямаш нищо за правене, освен да спиш до късно, да се любиш и да се излежаваш на слънце. Никакви роли за изпълняване, никакви файлове за крадене. Можеха просто да са самите себе си. Тя още не успяваше да възприеме всичко, което й бе казал. Как не бе могла да разбере, да усети привличането, което изпитва към нея? И все пак може би го бе усетила. Може би именно това бе доловила в Иран и то я караше да се чувства неловко. Тогава не можеше да го определи съвсем точно, защото Джон бе съвършен в прикриването на мислите си, но усещаше някакво напрежение. Нима можеше да си позволи да го сподели с нея по-рано? Не беше сигурна.

Сега бяха заедно и това единствено имаше значение.