Сандра Браун
Сънувам твоите нощи (14)

Епилог

— Тате, още колко има, докато мама излезе?

— Още малко — отвърна Уърт, разрошвайки косата на Брендън.

Все още приятно се стряскаше всеки път, когато Брендън го наречеше „тате“.

Първия път беше скоро след като той и Син се ожениха.

— Знаеш ли, Брендън — бе му казал тогава Уърт с тих глас. — Тим МакКол е твоят истински баща.

— Аха, знам, но той е умрял. — Брендън бе извил глава нагоре, за да го погледне, замисли се и лицето му изведнъж светна в усмивка. — Аз просто имам двама татковци. Първият е бил, когато съм бил бебе, а отсега нататък си ти.

— По-добре за теб не би могло да бъде — бе казал Уърт, привличайки го в прегръдката си.

Син, която бе чула разговора, бе отправила загадъчна усмивка над главата на Брендън към съпруга си.

Три месеца след сватбата Уърт научи, че ще става истински баща. Тревожно се бе разхождал пред кабинета на гинеколога — не на Джош Мастърс, — докато Син бе подложена вътре на гинекологичен преглед, потвърждаващ това, което и двамата бяха очаквали с надежда.

Бе реагирал с хлапашка радост — вечерта я заведе на вечеря и същата нощ се любиха нежно и всепоглъщащо, той неспирно шепнеше на нея и на детето в нея красиви и възвишени слова.

С нетърпение чакаше бебето да заеме празната спалня в новия им дом, който бяха купили, след като продадоха къщата на Син и „палата на удоволствията“. Пред всеки, който проявеше готовност да го слуша, той възхваляваше майчинските способности на Син и се впускаше в красноречиви описания на отрочето, което тя носеше в утробата си. Самопровъзгласи се за най-добрия специалист по това какъв живот трябва да води семейството непосредствено преди в него да се появи нов член и отегчаваше всички с енциклопедични — според него — познания по този въпрос.

Ладония му каза, че е най-запаленият баща, когото е срещала в живота си, но той само я притисна към себе си и я обвини, че също е запалена, само че по отношение на Чарли, което в края на краищата си бе чистата истина.

Но въпреки всичките си детинщини, Уърт, както и всички мъже, на които предстои да станат бащи, се смущаваше, дори се страхуваше от тайнството на бременността и раждането. Ето защо в момента съвсем не беше толкова спокоен, колкото се стараеше да изглежда заради Брендън.

Непрекъснато се въртеше на стола си. През минута-две поглеждаше часовника си и тревожно се питаше защо Син се бави толкова в залата за прегледи. Та това си беше един най-обикновен рутинен преглед. Влизаш, излизаш и готово! Затова и Брендън мрънкаше — след прегледа щяха да ходят на кино.

Какво толкова се бавеше? Да не е станало нещо?

Нещо е станало!

— Жаден съм — оплака се Брендън.

— Потърпи още малко. Съвсем малко остана.

— Но мама вече цяла вечност не излиза.

— Да.

Бяха прегледали всички списания в чакалнята, но най-отдолу от купчинката Уърт измъкна един разказ от Библията, който бяха пропуснали да забележат.

— Това ще ти хареса — каза той на неспокойното момче. — Разказва се за един човек, погълнат от кит.

— Йон.

— Браво, страшен си!

Той започна да чете на глас. Но още не бе успял да стигне до мястото, където непокорният пророк попада в корема на кита, когато Син се появи на стъклената врата на залата за прегледи.

Уърт я погледна очаквателно, но за негово най-голямо разочарование, тя отбягна погледа му.

— Готови ли сме за кино? — попита той детето.

Брендън захвърли книжката с библейските разкази, изхлузи се от стола и хукна към вратата. Те го последваха навън.

— Наред ли е всичко? — запита Уърт тревожно.

— Всичко е наред.

Той отвори вратата на колата и Брендън се покатери на задната седалка. Син също направи крачка да го последва, но Уърт й препречи пътя.

— Нещо има.

— Не, нищо няма — настоя тя, твърдо поклащайки глава.

— Син, никак не те бива да лъжеш. Какво има?

— Много неща — каза тя, натъртвайки на думата.

— Тогава защо не ми кажеш поне едно?

— Просто чакам да настъпи моментът.

— Е, моментът настъпи.

Синтия пое дълбоко дъх.

— Ти знаеш колко силно исках да имам дете, дете от теб — каза тя тихо, обгръщайки врата му с ръка.

— Затова ли ме караше да го правим два пъти дневно, а в неделя — три пъти?

Радостта й, скрита в нея под формата на нещастния поглед, зареян някъде в далечината, не можа да издържи на вътрешното напрежение и тя избухна във весел смях.

— Знаеш ли майка колко пъти ми е казвала да внимавам добре какво си пожелавам.

— Защото можеш да получиш повече, отколкото си искала, така ли?

— М-м-м.

Няколко секунди той остана загледан в тайнствено блесналите й очи, после в погледа му бавно започна да просветва разбиране и лицето му се разтопи в радостна усмивка.

— Близнаци?

— Не. Три.