Сандра Браун
Сънувам твоите нощи (10)

Десета глава

Светлокафявите блестящи очи на Ладония днес светеха с по-особен блясък, докато чакаше в стаята си началото на втората в живота и брачна церемония.

— Изглеждаш много красива, майко — изрече Син искрено и с гордост. — Роклята е страхотна. Излизаш сякаш направо от роман на Скот Фицджералд.

Златно бежовият жоржет бе набран в раменете, а тялото бе пристегнато в корест-блузон. От здраво пристегнатия в талията колан полата бухваше навън и ако всичко това бе облечено от някой друг, а не от Ладония, щеше да биде напрано катастрофа. Обаче Ладония бе достатъчно стройна, за да си го позволи.

— Благодаря тя, Синтия. Ти също изглеждаш чудесно.

Нейната рокля бе в малко по-тъмна отсянка на златното, отколкото при майка й, но също така романтично женствена, нещо като подробен вариант на шитите по поръчка костюми, с които се обличаше всеки ден за работа.

В този момент зазвуча музиката от магнетофона в дневната.

— Божичко! — каза Ладония и пое дълбоко дъх.

— Нервна ли си?

— Малко. Да. Мислиш ли, че тези обеци са наистина добре?

— Чудесни са.

Син все още оглеждаше диамантените клипсове, в които майка й не бе много сигурна, когато на вратата тихо се почука. Очаквайки на прага да се появи свещеникът, тя отстъпи крачка назад, когато се намери лице в лице с Уърт, изглеждащ блестящо в костюм от три части и светлосиня риза.

— Какво правиш тук?

— Дойдох за младоженката. — Погледът му мина покрай нея и се спря на Ладония. Той тихо подсвирна. — Тоя път наистина те изтървах.

Заобиколи Син, която още не се бе съвзела от шока на внезапната му поява след две седмици пълно мълчание. По-рано те се обаждаха един на друг поне веднъж седмично, дори да нямаха нищо важно за казване.

— Това е от младоженеца, който, съвсем обективно погледнато, изглежда извънредно добре, макар и с подгъващи се колене.

Той подаде на Ладония красиво подреден букет от рози и орхидеи.

— Прекрасен човек е — въздъхна щастливо тя, вперила влюбен поглед в цветята.

— И е дяволски щастлив човек — Уърт я притисна към себе си в кратка прегръдка. — Готова ли си, скъпа?

Тя пъхна ръката си в сгъвката на вирнатия високо лакът и хванати така, двамата се изправиха пред Син.

— Хайде да не ги караме да чакат повече, защото Чарли ще си помисли, че ме е хванало шубето.

— Какво прави Уърт тук?

— Дойде да ме предаде на младоженеца — Ладония го потупа по ръката с любов и му се усмихна.

— Защо?

— Защото аз го помолих — каза тя. — Той любезно се съгласи и аз едва ли бих била по-щастлива, дори и да имах син, който да го стори. А сега наистина ми се струва, че не бива да караме гостите да чакат, защото ще се отегчат.

Син рязко се извърна и мина с твърда крачка по коридора, малко по-твърда, отколкото се изискваше за една брачна церемония. На вратата към дневната тя се спря, изчака Ладония и Уърт да застанат зад нея, после отвори вратата и в такт с музиката тържествено се плъзна към камината, където стояха Чарли и свещеникът.

Тя бе обърнала специално внимание на украшенията и със задоволство забеляза, че стаята изглежда красиво-романтична на слънчевата светлина, проникваща през щорите. Навсякъде бяха наслагани вази с рози. На масичката за кафе величествено стърчеше кристална ваза с калии. Полицата над камината бе украсена със зеленина, още рози и потрепващи свещички, разпръскващи аромат на ванилия.

По диваните и фотьойлите бяха насядали двамата синове на Чарли, жените им и внуците му. На едно от по-големите момиченца бе възложено да се грижи за Брендън. На минаване покрай Джош Мастърс Син му хвърли бегла усмивка. Ладония я бе накарала да го покани, за да „балансира нещата“.

Обръщайки се с лице към свещеника. Син забеляза някаква непозната жена, приседнала на облегалката на дивана. Тъй като всички членове на семейството на Чарли й бяха представени, тя не можа изобщо да се сети коя е тази жена, докато не я видя да намига на Уърт, запътен заедно с Ладония към свещеника и младоженеца.

Не само че се появява на церемония, която би трябвало да е строго семейна работа, ами бе имал и наглостта да покани и гаджето си!

Тя му отправи унищожителен поглед, докато той свали ръката на Ладония от своята, целуна я и я подаде на Чарли. Изиграл ролята си, Уърт се присъедини към своята приятелка.

Свещеникът започна да чете от Светото писано, но радостта на церемонията бе вече изгубена за Син. Тя опита да се съсредоточи върху лъчезарните и щастливи усмивки на двамата младоженци, но непрекъснато се улавяше, че погледът й отскача към двойката, застанала до дивана. Веднъж Уърт успя да улови погледа й, но тя бързо се извърна към младоженците.

Някъде по средата на церемонията Брендън стана неспокоен и внучката на Чарли се измъчи, докато го успокои. По знак на Уърт Брендън отиде и застана до него. Уърт сложи ръка на малката глава и момчето я облегна на крака му.

Синът й и майка й обожаваха тази гадина.

— Уповавайки се на властта, с която Бог ме е облякъл, и съгласно законите на този щат обявявам ви за мъж и жена. Чарли, можеш да целунеш булката.

Публиката заръкопляска. Заредиха се прегръдки и сърдечни благопожелания. Син се озова в прегръдките на Джош. Той се опита да я целуне по устните, но тя бързо извърна глава и му подложи бузата си.

— Ела да те представя на Чарли.

— Доктор Мастърс, за мен е голямо удоволствие да се запозная най-сетне с вас. — Откритото лице на Чарли бе озарено от щастие, докато двамата си стискаха ръцете.

— За мен също. След като видях булката, за мен вече няма тайна откъде Син е взела красотата си. — Обръщайки се към Ладония, той хвана ръката й между двете си длани. — Желая ви много щастие, мисис Тантън.

Той бе много хубав. Маниерите му бяха безупречни. Бе желан от всички.

Син не можеше да го понася.

— Джош, извини ме за момент. Трябва да проверя една работа с доставчика.

След като се увери, че Брендън е под надзора на двама от новите си братовчеди, тя се отправи към кухнята, за да уведоми доставчика, че скоро всички ще се преместят в столовата за студения бюфет.

Докато оглеждаше масата за последно и оправяше тук-там някои работи, приближиха се Уърт и неговата приятелка, застанала от дясната му страна.

— Син, това е Грета. Грета, Син.

— Много се радвам да се запозная с теб, Син.

— Аз също се радвам.

Грета бе висока, руса, красива и напета. Изглеждаше като слязла от шведски рекламен плакат. На всичко отгоре изглеждаше интелигентна и приятна събеседничка. Син я намрази от пръв поглед.

— Много се радвам, че отиде с Уърт до Мексико преди няколко седмици — каза Грета. — Срамота щеше да бъде, ако билетите бяха изгорели напразно.

— Той ли ти каза?

Тя хвърли хладен поглед към Уърт, който тъкмо си взимаше маслинка от един поднос. Той я хвърли в устата си и дъвчейки енергично, й се усмихна безгрижно.

— Каза ми, че е взел със себе си най-старата си и скъпа приятелка.

— Той е истински рицар.

„Най-старата и скъпа“ прозвуча в устата й, сякаш ставаше дума за някоя стара мома и това бе направено без съмнение нарочно.

— А, ето ви и вас. — Гласът на Джош съвсем леко изпревари ръцете му, които собственически обхванаха талията й изотзад. — Днес още не съм те видял както трябва.

— Съжалявам, Джош. Имам задължения, които трябва да изпълня. — Син погледна към Уърт и видя, че той е спрял да дъвче и ангелските му очи са се свили застрашително в тесни цепки, насочени към ръцете на Джош, все още лежащи на талията й. — Джош, бих искала да ти представя един от най-добрите приятели на покойния ми съпруг, Уърт Лансинг и неговата приятелка Грета.

Двамата мъже вдървено си подадоха ръце и се огледаха изучаващо един друг.

 

 

— Доктор Мастърс? Четох за вас в една статия в D Magazine, нали за вас става въпрос? — попита Грета, като видя, че двамата нямат намерение да излизат извън рамките на задължителното ръкостискане.

Джош насочи вниманието си към нея, Син използва възможността да се измъкне незабелязана и промърмори някакво извинение, че трябвало да обърне внимание и на другите гости. Уърт остана да се мръщи сам.

Вдигаха се чаши и се произнасяха тостове за здравето на младоженците. Студените закуски изчезваха със завидна бързина. Сватбената торта бе разрязана и поднесена. Правеха се снимки. Настроението навсякъде бе приповдигнато.

Само Син се чувстваше нещастна.

Тя се държеше като любезна домакиня, като в същото време се мъчеше да избяга от настойчивите ръце на Джош и да не гледа Уърт, който буквално заливаше с вниманието си Грета.

Когато й се стори, че вече не може да издържа, тя се приближи към майка си, разговаряща в момента с една от снахите на Чарли.

— Майко, нали всичките ти неща са подредени и са готови за опаковане?

— Да, скъпа, защо?

— Защо не останеш при гостите си колкото е възможно повече? Аз ще отида и ще опаковам нещата ти.

— Колко мило от твоя страна, Син. Толкова се радвам. Семейството на Чарли е чудесно, нали? Приеха ме без никакви резерви.

— Много се радвам, но никак не съм изненадана. Защо да не те приемат? Та ти си най-хубавата, майко! Обичам те!

Те се прегърнаха и се целунаха по бузите. Син разбра, че майка й ще й липсва много. И двете се отдръпнаха една от друга с овлажнели очи.

— Докато стане време да се преоблечеш, аз вече ще съм опаковала куфарите и ще съм ги приготвила за товарене.

— Благодаря ти, скъпа.

Успяла да се измъкне незабелязано от Джош, който имаше ловджийския нюх на пантера, Син напусна партито и отиде в стаята на майка си.

Ладония бе твърде прибрана жена. Всичко, което й трябваше за двуседмичното сватбено пътешествие на Хавайските острови, бе подредено и прилежно сложено на леглото. Син вече бе опаковала един куфар и тъкмо се захващаше с втория, когато в стаята, след кратко почукване, влезе Уърт.

— Ако ти трябва тоалетната…

— Ладония си помисли, че може би ще ти е нужна помощ — каза той и затвори вратата след себе си.

— За какво? Да сгъваш бельо ли? — Син го изгледа студено. — Всъщност да, ти си специалист по тия работи.

— Имаш грешка — отвърна й троснато той. — Специалността ми е да го събличам.

С гневен жест тя дръпна един бански костюм от леглото, смачка го на топка и го напъха в куфара.

— Мога и сама да се оправя, но ти благодаря все пак. По-добре се върни при Гретел, докато не се е загубила.

— Казва се Грета — поправи я той. — Какво искаше да ми кажеш с тая глупост?

— Толкова е тъпа, че сигурно и задника не може да си намери дори и да го търси с две ръце.

— Няма нужда тя да го прави.

— О, разбирам. Ти ще й го намериш.

— И с двете ръце.

— Ами да, достатъчно е голям — промърмори тя и натъпка плажните сандали в чантата. — Както и всичко останало по нея. Колко все пак е висока?

Той отметна сакото си назад и напъха и двете си ръце в джобовете. От настръхналата му поза и яростно изражение Син заключи, че трябва да ги скрие, защото в противен случай можеше да започне да удря по стените с тях. Изглеждаше страшно привлекателен с тая жилетка, проклет да е.

— Значи това е известният доктор Мастърс — каза той.

— Точно той.

— Вие двамата да не би…

— Ако те интересува, защо не позвъни и не попита?

— Но ти също не се обади?

— Последните две седмици бяха направо адски. Подготовка на сватбата, пазаруване с майка и какво ли не още.

— Тя намери време да ми се обади.

— Е, защото явно е имала какво да ти каже.

— А ти нямаше, така ли?

Тя затръшна капака на куфара и го заключи.

— Сега, след като го спомена, се сетих, че всъщност имам.

— Е?

— Мисля, че е твърде неприлично за един възрастен мъж да се увърта около младо момиче просто защото то е добре сложено. Като твой приятел, чувствам се задължена да ти кажа колко смешен изглеждаш, като се усукваш около нея.

Той се приближи и се наведе над нея.

— Щом като с теб сме толкова близки приятели — изръмжа, — чувствам се задължен като приятел на Тим да те предупредя да внимаваш с такива мазни слагачи като доктор Мастърс.

— Аз съм вече голямо момиче и сама ще съумея да се оправя.

— Обзалагам се, че още на първата ви среща Мастърс те е завел в някой много романтичен ресторант.

— „Старата Варшава“.

— Чудесно! Чак до плачещите цигулки. А на втората — някой по-изискан, по-шик и по-забавен.

— Сфузи’с.

— М-м-м! Място, където можеш да видиш и да бъдеш видян, така че да те впечатли колко известен човек е той в града и какъв късмет си извадила с него.

Преструвайки се на отегчена, тя хвърли поглед през рамото му и започна да се оглежда в огледалото, оправяйки косата си.

— Всичко това води ли донякъде, Уърт?

— И още как. Следващия път, като те покани да излезете, ще те заведе у тях или някъде, където интимната обстановка е същата. Ще ти каже, че те води на приятна вечер за двама. — Насочи показалец към гърдите й. — Там той ще направи своя ход, след като виното и тихата музика са притъпили сетивата ти. И успее ли да те вкара в банята си, считай се за готова.

— От личен опит ли говориш?

— С години натрупван личен опит.

— Да, но аз не съм някоя от твоите куклички.

— Точно това искам да подчертая, Син. Тази игра за теб е нова. Ти си като дете, загубило се в гората. Правилата на тази игра са се променили, откакто вие с Тим си определяхте срещи в колежа. Ти си ми приятел и аз се страхувам да не пострадаш.

— Мислиш, че съм глупава и постъпвам необмислено ли?

— Наивна си.

— Благодаря ти за предупреждението, Уърт, но те уверявам, че съм запозната с правилата на играта много по-добре, отколкото ти си мислиш.

Преди тя да успее да се обърне, той я хвана за раменете.

— Да не би съветът ми да идва твърде късно.

С хладно предизвикателство в гласа тя попита:

— Не беше ли ти този, който ми каза: „Ами щом го харесваш, защо не му дадеш?“

Той бавно кимна с глава, сякаш току-що бе стигнал до някакво заключение.

— Е, мисля, че това никак не ме изненадва.

Очите й се превърнаха в зелени цепнатини.

— Защо казваш това?

Наведе се към нея и прошепна насмешливо:

— Защото си спомних колко малко усилие трябва да положи един мъж, за да те накара да се подмокриш.

Дланта й изплющя по бузата му.

Сякаш избрала момента, в който ехото на плесницата още не бе заглъхнало, в стаята влезе Ладония и се спря като закована на прага.

— Какво, за бога, стана тук?

Уърт бавно се отдръпна от Син, но очите му продължаваха да я фиксират с убийствена ярост.

— Син няма нужда от помощ. Чудесно се справя и сама.

Изричайки тези думи, той заобиколи Ладония и с твърда крачка излезе от стаята.

Впила изучаващ поглед в пребледнялото лице ни Син, Ладония затвори вратата.

— Е, хайде, Синтия. Това продължи твърде дълго. Какво се е случило между теб и Уърт?

Някъде дълбоко в себе си Син успя да открие достатъчно кураж, за да вдигне поглед към майка си.

— Нищо — отвърна тя невинно. — Какво би могло да се случи?

— Аз първа попитах.

Тя трескаво затърси правдоподобен отговор.

— Мислех си, че да доведе тук и приятелката си не е кой знае каква проява на добър вкус. Не мога да си представя защо го е направил.

— Ами сигурно защото аз му го предложих.

— Е, в такъв случай всичко е наред. — Махайки неловко с ръка, все още пареща от плесницата, тя посочи с глава опакованите куфари. — Дай да ти помогна да се преоблечеш, майко, и после двамата е Чарли можете да тръгвате. — Усмихвайки се с треперещи устни, Синтия добави с фалшиво весел глас: — Не бива да караме нетърпеливия младоженец да чака.

 

 

Къщата най-сетне бе празна, като се изключи Брендън, който спеше в стаята си, и Син, седнала в кабинета, мрачно се взираше в камината и се наслаждаваше на приятния аромат на свещите, пренесени от нея тук от дневната.

Малко след като Чарли и Ладония се бяха качили в колата му, паркирана до тротоара, под дъжд от конфети и благопожелания, гостите си тръгнаха. Джош си бе тръгнал последен, и то само защото Син бе настояла.

— Защо не излезеш за малко? — беше й предложил той. — Цял ден си била на крак. Ще ти приготвя нещо за вечеря у дома. Ще повикаме някой да стои с Брендън.

Предсказанието на Уърт загърмя в ушите й като камбаните на Квазимодо.

— Благодаря ти, Джош, но трябва да оправя къщата.

— Ще ти помогна и като свършим, ще се обадя на китайския ресторант да ти донесат нещо. Ще прекараме заедно една спокойна вечер.

Тя поклати глава.

— Наистина съм уморена и ни най-малко гладна.

Най-сетне той неохотно й бе казал довиждане, опитал се бе да я целуне и си бе тръгнал.

Дори и след като доставчикът си бе събрал багажа, в къщата бе останала още доста работа. Брендън се бе размрънкал, че е гладен, въпреки че тя знаеше, че не е. Най-сетне му отвори една консерва паста със сос, което бе гастрономическо, да не кажем хранително, злодеяние. Той си игра с него, докато накрая тя му го дръпна и го замъкна и леглото.

Сега, облечена в удобния си анцуг и по чорапи, Синтия седеше, вперила поглед в камината, и се наслаждаваше на тишината, нарушавана от време на време само от пукането на цепениците в огъня.

Когато звънецът иззвъня, тя изпъшка.

— О, не мога да повярвам.

Реши да изчака с надеждата, че който и да е, ще почака малко и щом никой не му отвори, ще си тръгне. Намести се по-удобно на дивана и притисна една възглавница към гърдите си. След третото позвъняване, уплашена да не би звънът да събуди Брендън, тя захвърли възглавницата и спусна крака на пода.

Беше Уърт.

— Какво правиш?

— Мисля си сериозно дали да не ти тресна вратата под носа.

— Хей, аз съм този, когото днес зашлевиха.

Той изви челюстта си с комично преувеличение и леко я потърка.

Син наклони глава с разкаяние.

— Никога не съм удряла в живота си.

— В такъв случай мисля, че трябва да го считам за чест.

— Съжалявам, Уърт.

— Провокацията ми бе твърде силна. Не си спомням друг път да съм казвал толкова мръсно нещо на жена. — Погледите им за момент се срещнаха. — Може ли да вляза? Дали не ми мирише на изгорели в камината дърва? — Усети колебанието й и попита: — Не се ли ъ-ъ… забавлявате с някого?

— В този вид ли? — разпери тя ръце да покаже размъкнатото си облекло.

Той изимитира жеста й, показвайки, че е облечен по подобен начин. Тя отстъпи встрани и му кимна да влезе.

— Не мога да ти обещая, че ще ти бъда добра компания. Много съм уморена.

— Само една чаша шампанско и веднага си тръгвам.

— Шампанско ли? — попита го тя през рамо, докато го водеше през тъмната къща към кабинета, осветен само от камината.

— Сигурно ти е останала някоя бутилка.

— Всъщност — няколко.

— Е, ще започнем с една. Ти я донеси заедно с чашите, а аз ще сложа едно дърво в огъня.

— Останали са ми и много студени закуски. Най-различни.

— Само шампанско — подвикна той след нея, докато тя се отправяше към кухнята.

Когато се завърна с бутилката и двете кристални чаши, пламъците вече облизваха току-що сложеното дърво.

— Къде е Брендън? — попита той, докато се справяше ловко с тапата.

Тя протегна чашите към него.

— Легна си и заспа много бързо, слава богу. Много впечатления му се събраха днес и накрая вече едва го изтраях. — Тя вдигна пълната догоре чаша. — За какво ще пием?

— За приятелството.

Син наклони глава встрани и на лицето й се появи тревожно изражение.

— За приятелството? — повтори той думата, но този път влагайки различна интонация в нея.

— Аз удрям плесници само на най-добрите си приятели — каза тя, чукайки чашата си в неговата.

Кискайки се дружелюбно, те се наместиха на дивана срещу огъня и вдигнаха крака на голямата правоъгълна масичка за кафе пред тях. Отпуснаха се в меките възглавнички и облегнаха глави назад.

— Днес следобед се държах като последния тъпак — каза той.

— А аз — като кучка — отвърна тя и изви глава към него, без да я вдига от облегалката на дивана. — Не знам защо.

Той също изви глава към нея и сега двамата се гледаха право в очите.

— Не знаеш ли?

— Не.

— Ти ревнуваш, Син.

— Да ревнувам? От русата бомба, дето не е толкова тъпа, а интелигентна и акуратна? Да ревнувам от тази огромна къделя лунно руса коса с големи сини очи и разни други големи атрибути? Не ставай смешен!

Тя остави чашата на масата, стана от мястото си, отиде до камината и взе ръжена.

— Нямаш намерение да ме пердашиш с това, нали?

Син се изсмя пряко сили.

— Канех се да разръчкам огъня, но сега, след като го спомена…

Тя вдигна ръжена над главата си и заплашително се озъби, но после го отпусна и го остави на мястото му.

— Е, добре, признавам си. Не можех да я гледам, застанала до теб.

— Какво толкова му има на момичето?

— Нищо. Абсолютно нищо му няма — каза тя унило, върна се на дивана и се пльосна уморено до него. — Мислех си, че вече си я замъкнал в леглото.

Той сви рамене, протегна ръка и хвана едно кичурче от косата й.

— Липса на инициатива. А какво стана с доктор „Отвори уста и кажи ааа“?

Тя дръпна рязко глава назад и измъкна кичурчето от пръстите му, които разсеяно се бяха заиграли с него.

— Нарочно ли се изрази така грубо?

— Разбира се.

Съмнението, изписано на лицето й, трая още няколко секунди, преди да отговори:

— Изпратих го да си върви.

— А той не те ли помоли да остане?

— Да, след като отклоних предложението му да отидем у тях и да ми приготви вечеря там. — Тя вдигна и двете си ръце в знак на капитулация. — Знам, знам. Няма нужда да казваш: „Какво ти казвах?“ Не би могъл да бъде по-предсказуем дори и ти да му бе написал сценария.

Уърт изостави темата, без да злорадства, което му правеше чест.

— Какво мирише така хубаво.

— Свещите.

— О! Помислих си, че имаш нов шампоан за вани.

— Не.

— Не че твоят има нужда от смяна. Не мога да изляза вече изпод душа, без да се сетя за упойващата му миризма.

Очите им се срещнаха и внезапният удар сякаш изкара въздуха и на двамата. Впила поглед в него, тя усети как тялото й омеква и се налива с топлина, как натежава и в същото време е сякаш безтегловно. Мина доста време, преди да отмести очи встрани. С коса, паднала върху веждите, той бе непоносимо привлекателен. По-светлите кичури отразяваха и най-слабото потрепване на опит.

— Мисля, че младоженците са вече в Лос Анджелис — каза тя ни в клин, ни и ръкав.

— Сигурно.

— Ще прекарат нощта в Bonaventure и на сутринта ще отлетят за Хаваите.

— Ще им се отрази чудесно това пътуване.

— Майка винаги е искала да отиде до Хаваите.

— Чарли изглежда съвършен за нея.

— Съвършен.

— Не че и на себе си не обръща внимание.

— Мисля, че майка бе прекрасна днес.

— Убийствено прекрасна. Церемонията бе чудесна.

— Много приятна и романтична.

— Свещеникът каза толкова хубави неща.

— И аз мисля така.

— Син?

— М-м-м?

— Хайде да зарежем приятелството.