Сандра Браун
Сънувам твоите нощи (6)

Шеста глава

Събуди я плисък на вода. Тя стана от леглото и се отправи към плъзгащата се врата на верандата, която бе отворена.

— Уърт?

Той стоеше, потопен до кръста във водата, в другия край на басейна.

— Събудих ли те? Съжалявам.

— Какво правиш? — Осъзнала безсмислието на въпроса, тя го перифразира: — Защо плуваш по това време на нощта?

— Не можах да заспя.

— Нещо не е наред ли?

Тя се приближи към ръба на басейна и босите й ходила се спряха в самия му край. Той се потопи още по-дълбоко, докато водата достигна брадичката му.

— Всичко е наред. Просто нещо съм неспокоен. Ти си лягай. След малко ще дойда и аз.

Тя се поколеба, очаквайки да я покани да се присъедини към него в басейна, но когато стана ясно, че той предпочита самотата пред нейната компания. Син се отправи обратно към вратата.

— В такъв случай — до утре сутринта.

— Точно така. Приятен сънища.

Усетила нещо меко под босите си нозе, тя се наведе и разбра, че стои върху шортите, с които Уърт спеше. Осъзнала какво означава това, тя бързо влезе в стаята, затваряйки внимателно вратата зад себе си.

 

 

На следната сутрин Син мислеше само за среднощното му къпане без бански. Не че упоритата й памет бе нещо повредена — просто съдбата й поднасяше една от шегите си на практика.

Докато пиеха сутрешното си кафе на верандата, видяха как една двойка от апартаментите на по-ниско ниво от техния се плискат голи в басейна.

И двамата предпочетоха да се престорят, че не виждат какво става на верандата под тях, но погледите им непрекъснато се връщаха натам. Преструвката продължи толкова дълго, че стана невъзможно някой от тях да подхвърли остроумна забележка и да забравят за случая със смях. Затова просто продължиха да гледат.

Любовната игра на двойката завърши с дълга целувка. После, увити в хавлиите си, двамата се скриха в стаята си.

Уърт шумно избута стола си назад.

— Не бързай.

После захвърли салфетката на масата и бързо напусна верандата. След няколко минути и Син го последва. Той вече бе облечен в плажно облекло и събираше хавлии, кърпи и лосиони.

По пътя към плажа, седнала на дясната седалка, тя непрекъснато го стрелкаше с погледи. Движенията, с които мускулестите му крака работеха с педалите на съединителя, спирачката и газта, сякаш я хипнотизираха. Дали косъмчетата по краката му винаги са били в този оттенък на златното, или бяха просто избелели от слънцето вчера, когато само от едно подлагане под лъчите му кожата му бе станала златисто кафява.

Тя заповяда на вниманието си да се заеме с невероятно красивия морски пейзаж наоколо, но през останалата част от пътуването мислите й продължиха да следват свой собствен ход и си останаха при Уърт, неговата физическа хубост и привлекателност.

Той паркира джипа на резервирания за целта паркинг. Двамата си събраха багажа и се спуснаха пеша до плажа.

— Какво ще кажеш за това място? — попита я той.

Тя погледна слънцето, премери на око разстоянието до разпенените вълни, пространството между тях и останалите летуващи и кимна.

— Чудесно е.

Уърт просна чаршафите и Син седна на своя.

— Искаш ли да ти намажа гърба с плажно масло?

— Не, благодаря — отвърна тя. — Днес ще се пека отпред.

Погледът му я обходи от шията до коляното и стомахът й се сви.

— Хареса ли ти… ъ-ъ… снощното къпане?

— М-м-м. Съжалявам, че те обезпокоих.

Вярно, че я бе обезпокоил, но не в този смисъл, който той влагаше.

Уърт се изтегна по гръб и коремът му рязко хлътна навътре, очертавайки гръдния му кош. Син бързо отвърна поглед от окосмената пътечка, спускаща се от пъпа и изчезваща под банските му гащета.

— Не ме обезпокои. Изобщо не можах да разбера кога си легнал.

Това бе лъжа. Дълго след като той си бе легнал, тя лежа будна, без да смее да трепне даже и с клепки, защото знаеше, че и той е буден, затова стоя скована и напрегната, докато накрая наистина заспа.

— Къпането ме отпусна — каза той. — Почти веднага заспах.

Тъмните очила, покриващи очите му, скриха и тази лъжа.

Тя сметна за доста обезпокояващ факта, че бяха станали не само сухо официални един към друг, но и нечестни. Откога лекото им приятелско отношение бе деградирало в неловката претенциозност на непознати?

Можеше да посочи точно откога. Отношенията им се промениха, откакто тя започна да забелязва разни неща, като например как започват да играят мускулите по гърба му, когато си навлича или съблича тениската, омагьосващия окосмен триъгълник на гърдите му, начина, по който сините му очи заблестяваха, когато се усмихваше, и най-вече откакто започнаха да я заливат вълни на ревност всеки път, когато забележеше погледите на други жени, отправени към него.

Точно поради тази причина бе избягала снощи от дискотеката. Вярно, че не искаше да му пречи да се забавлява, но също така изпита неочакваното желание първо да отиде и да го плесне, а после да стисне за гушите и ония две флиртаджийки.

Откъде у нея тази ревност на тигрица?

Без съмнение Уърт бе забелязал продължителните й погледи, насочени към него. Със сигурност е разбрал, че главата й се бе замаяла точно когато той я бе притиснал към себе си на дансинга. Лицето му не изглеждаше ли затворено и удължено, когато я водеше обратно към масата?

Верността и кавалерството го възпираха да я сваля, но може би точно това му се искаше да направи. Би било твърде жестоко да си играе с чувствата на една зажадняла за мъжко внимание вдовица, затова бе избрал да бъде любезен и толерантен с нея. Тя просто си въобразява какви ли не глупости. Той сигурно е отвратен от поведението й, но е твърде добросърдечен, за да може да направи каквото и да било.

По-скоро би умряла, отколкото да стане обект на съжаление. Въпреки това не можеше да намери в себе си сили да спре или насочи в друга посока смущаващото влечение. И ако ревността не я убиеше, то чувството за вина непременно щеше да го стори. Непрекъснато потискаше желанието да се обърне към Тим и да каже: „Съжалявам, но ето че изведнъж не мога да сваля поглед от Уърт.“ Това, разбира се, бе глупаво. Ядоса се на себе си дори само за това, че се налага да си го признае.

Въпреки твърдото й намерение да не гледа към него, погледът й продължи да отскача крадешком към изтегнатата до нея фигура. Очите й неволно се плъзнаха към мястото, където бедрата му се събираха, във внушителната издутина между тях. В нея забушува истински пожар. Потискайки надигналия се в гърдите й стон, Син рязко се изправи.

Повдигнал очилата нагоре, Уърт присви въпросително очи.

— Мисля да отида до пазара — каза тя и посочи струпаните на половин миля сламени покриви. — Трябва да купя някой и друг сувенир за Ладония и Брендън.

Той се накани да стане, но тя го спря.

— Ти няма защо да идваш. Тъкмо хубаво си се отпуснал.

— Ще се оправиш ли сама?

— Разбира се. Освен това през по-голямата част от пътя ще те виждам. Няма да се бавя.

След като облече плажната си рокля и взе чантичката си, тя закрачи бързо натам. Любезно отклоняваше покани да си купи марихуана, сламени чанти, глинени гърнета и кожени сандали от глутницата улични продавачи, шляещи се по плажа в очакване на лековерни клиенти.

Стигна до пазара и с благодарност се скри под успокояващата сянка на сламените покриви. Магазинчетата бяха далеч по-опърпани от ония в града, където те бяха пазарували вчера, но пък много по-забавни, защото тук клиентът бе почти длъжен да се пазари. Тя с лекота уби цял час и си тръгна.

Слънцето беше горещо, а тихоокеанският вятър силен. Ожадня. Преди да стигне до Уърт, Син се спря пред една открита лавка и поръча и за двамата по едно голямо студено питие, което щеше да им бъде донесено от сервитьор.

Докато стигне до Уърт, тя здравата се бе изморила от ходенето по горещия пясък, натоварена с чанти и покупки, и с удоволствие се отпусна на колене до него.

— У-уф, капнах, но си струваше. Купих на майка една сребърна гривна и съм сигурна, че ще я хареса. Не можах да се въздържа и си взех една и за мен. На Брендън купих камшик. Мислиш ли, че ще съжалявам?

Уърт не помръдна и не каза нищо.

— Уърт?

Коремът му се повдигаше и спадаше равномерно, показвайки, че е заспал. Седнала на петите си, Син го огледа необезпокоявана. Вятърът рошеше космите по гърдите и от време на време повдигаше тъмно русите кичури, покриващи челото му. По шията му се плъзгаха капчици пот и се събираха във V-образната вдлъбнатинка под гърлото му. На устните му бе застинала почти незабележима усмивка. Един поглед по-надолу по тялото му веднага й подсказа защо.

— Уърт?

— М-м-м?

Примлясквайки, той пое дълбоко дъх, при което широките му гърди станаха още по-широки. Все още ненапълно буден, младият мъж вдигна ръка и я сложи на бедрото й, местейки пръсти нагоре-надолу.

— Уърт? — повтори разтреперана. Гласът и бе толкова слаб, че вятърът го отнесе встрани.

Уърт постепенно се разбуди.

— Здрасти — провлече сънено той.

— Здрасти.

После, усещайки, че ръката му продължава да стиска леко бедрото й, скочи и я дръпна като опарен.

— Аз… ъ-ъ… май съм заспал… сънувах. Ти си се върнала. Колко е часът? — Свали си очилата и разтърка лице, а после, с възможно най-небрежно движение, заметна единия край на чаршафа върху скута си. — Колко време те нямаше?

— Малко повече от час. — През рамото му Син видя, че към тях се приближава сервитьорът, понесъл студените напитки, и се зарадва. Устата й си беше суха и преди, но сега бе станала още по-суха. — Жаден ли си.

— А? О, да. Чудесно. Благодаря. — Той даде бакшиш на момчето и отпи дълга глътка от високата чаша. — Виждам, че си накупила някои работи — забеляза, кимайки по посока на чантата в краката й.

Тя повтори какво е купила.

Уърт се усмихна, като му каза за камшика.

— Истинско страшилище ще е с този камшик и пищовите, дето му подарих на летището.

Тя изпъшка.

— Въобще не се сетих за това.

— Май и аз трябва да отида дотам и да понакупя някои работи за него, Ладония и мисис Хардимън.

— Ще дойда с теб. Научих всички хубави магазинчета.

— Ама че търговка, а? — подкачи я той.

— Най-добрата. Или най-лошата, зависи от гледната ти точка.

Страхуваше се да съблече плажната си рокли, но все пак успя да събере кураж и го направи. Почувства се открита и уязвима, свита и нерешителна. За да прикрие смешната и съвсем неоснователна свенливост, изрече с преувеличен ентусиазъм:

— Знаеш ли, тук предлагат коне под наем. На час. Сигурно е много приятно да яздиш по плажа. Какво ще кажеш?

— Звучи добре. После ще отидем да проверим.

Но не отидоха. Нито пък отидоха да пазаруват заедно. Слънцето, слабият алкохол в напитките и особеното настроение, обхванало и двамата, причината за което не можеха да обяснят, ги отпуснаха в сладка унесеност.

Прекараха неусетно горещия следобед, легнали един до друг на чаршафите, опитвайки се, без особен успех, да избягват погледите си един към друг.

 

 

— Каквото и да си решил, нямам нищо против.

— Ти кажи.

— Все ми е едно.

— Все пак сигурно имаш някакви предпочитания.

Откакто си бяха тръгнали от плажа, непрекъснато повтаряха ли, повтаряха този разговор. Обсъдиха се няколко предложения, но досега не бяха стигнали до никакво решение. И двамата бяха измили пясъка и солта от себе си. В момента седяха на верандата и пиеха коктейлите си, приготвени от Уърт на мокрия бюфет, наблюдавайки как Тихият океан поглъща бавно огромното тъмновишнево слънце.

Той бе обул шорти. Тя все още беше по хавлия, увила кърпа като тюрбан около влажните си коси. Босите им стъпала почиваха на масичката за коктейли от ковано желязо.

— Ако ги предупредим предварително, след около час могат да ни донесат вечерята тук, да си вечеряме на свещи и в такъв случай няма да се налага да се обличаме…

Гласът на Уърт постепенно замря, като видя широко отворените изненадани очи на Син, и предложението му остана недовършено.

— Или пък бихме могли да излезем — промени го все пак той. — Ето справочника на ресторантите. — Разлисти цветната брошура. — Какво ти се хапва — местна кухня или европейска? Морски специалитети? Какво?

— А какво ще кажеш да вечеряме в ресторанта на хотела?

Уърт прелисти листовките, които бе донесъл със себе си на верандата.

— Кухнята е европейска, четири звезди, има великолепен изглед към залива, музика на живо — издекламира той, четейки от брошурата. — Какво мислиш по въпроса?

— Няма да е зле. Можем да отидем дотам пеш и няма отново да се бутаме в движението.

Не й се ходеше в шумен и претъпкан от посетители ресторант. От друга страна пък, една вечер на свещи на верандата щеше да бъде истинско мъчение. Бе си пожелала нещо да надипли скучната и гладка повърхност на живота й, нещо, което да наруши монотонния баланс в него. Но в никой случай не бе разчитала Уърт да играе ролята на катализатор в този процес. Нито пък бе очаквала такава мощна приливна вълна вместо едно най-обикновено надипляне.

Дотук се бе държала като последната глупачка, но да остане сама с него в такава екзотична и съблазнителна обстановка можеше да я подтикне да направи нещо, за което после дълго щеше да съжалява. Приятелството им бе твърде ценно, за да го рискува по този начин.

Очевидно и той не искаше да остана насаме с нея.

— Чудесна идея — одобри бързо и хвърли брошурата на масата.

— Ще си сложа същата рокля, с която бях и снощи.

— Добре. — Той сви рамене с безразличие и се надигна от стола. — Още едно питие?

— Не, по-добре ти пийни още едно, докато аз се обличам. Ще се забавя повече от теб.

— Защо е така? — попита той с лек и безгрижен тон, с какъвто винаги бяха разговаряли, преди да тръгнат от Далас. — Защо, по дяволите, на жените винаги им трябва повече време за обличане?

— Защото мъжете очакват от нас да бъдем страхотни по всяко време на денонощието — отвърна тя, влизайки и тона на разговора. — А това винаги отнема повече време.

— Така ли? Ами че ти преди малко изглеждаше дяволски добре, когато се върнахме от плажа — свежа, обветрена и потъмняла от слънцето.

Очите им се срещнаха и се задържаха малко по-дълго от обикновеното, но достатъчно, за да почувстват и двамата неудобство. Усмивките бавно угаснаха.

— Благодаря — каза тя в настъпилата неловка тишина и се скри в банята.

Мина цял час, докато се облекат и приготвят. Подчертавайки по прелестен начин придобития на слънцето тен, бялата рокля й отиваше даже още повече, отколкото предната вечер. Уърт бе облякъл спортно копринено сако, тъмни ленени панталони и бледорозова риза. Двамата бяха чудесна двойка и на излизане от апартамента непрекъснато се хвалеха един друг.

Ресторантът се намираше, грубо казано, в центъра на курортния комплекс, но за да се ходи пеш до него по виещия се из планинския склон павиран път, трябваше все пак да се измине доста прилично разстояние. Не бяха отишли много надалеч, когато Син внезапно спря.

— Трябва да махна тези високи токове, преди да съм си счупила врата.

— Искаш ли да се върна за джипа?

— Не, вечерта е прекрасна за разходка. Просто ме е страх да не се спъна и падна. Добре че не си сложих чорапи. — Подпряла се на него, тя свати сандалите с високи токове.

При вида на босите й нозе той се усмихна.

— Повечето от жените не са толкова практични. Харесваш ми, Син.

Вдигнала глава към него, тя каза през смях.

— Доста години минаха, преди да стигнеш до този извод, нали?

— Не е вярно. Харесах те още първия път, когато Тим ни запозна. — И навеждайки се към нея, добави лукаво: — А тогава даже и представа си нямах, че ти всяка нощ си слагаш мрежичка на косата.

— О-о, мен също ме бива в тая игра, мистър Лансинг. — Очите й се превърнаха в зелени цепнатини. — А ти винаги ли си лягаш на възглавницата, за да я намериш сутринта в краката си?

— Откога ти е това подуване на палеца на левия крак?

— А ти откога използваш бебешки шампоан?

— Е, е! Ако продължаваш да се отнасяш с такова пренебрежение към бебешкия шампоан, ще се наложи да използвам по-ефективни методи.

— Какви например?

— Ами например да разтръбя, че ти използваш лимонов сок, за да поддържаш цвета на тия кичури около лицето си по-светъл от останалата част на косата. — Той се пресегна и подръпна един от тях, изплъзнал се от конската й опашка.

— Значи си мислиш, че си разкрил всичките ми тайни за запазване на красотата, така ли? — Смеейки се, те се прегърнаха. — Ти също ми харесваш, Уърт.

Когато се отдръпнаха един от друг, Уърт я хвана за ръката и весело размахвайки ръце, двамата продължиха нататък. Пред входа на ресторанта Син обу обувките си, след което оберът ги заведе на масата им на терасата. Оттам се откриваше чудесен изглед към залива и към града, разпрострял се под тях като скъпоценно ветрило.

Пламъкът във фенера, сложен на масата им, потрепваше като жив при всяко раздвижване на свежия морски въздух. Над близките планини периодично проблясваха светкавици, но почтителният сервитьор им каза, че ще мине доста време, преди да завали. Гръмотевиците наистина звучаха по-скоро дружелюбно, отколкото зловещо. Тихо леещата се музика от арфа и флейта допринасяше за приятния фон не само на разговора, но и на чудесно приготвената европейска кухня.

Безгрижното им настроение се променяше само когато погледите им случайно се срещнеха.

— Май ще се наложи да ме търкаляш догоре — изпъшка Син, като излязоха от ресторанта. — Всичко си изядох, без да оставя и едно парченце. Чудесна храна!

Той я прихвана, докато тя отново свали обувките си. После ги взе от ръцете й и ги напъха в джобовете на сакото си — по една във всеки.

— За никъде не бързаме — каза Уърт, докато поемаха обратния път. — Ще се поразходим малко.

Така и направиха. Бавно крачейки по пътя, непрекъснато спираха да се полюбуват на живописния пейзаж, откриващ се от виещия се по планинския склон път.

Една от гледките бе особено привлекателна и си струваше човек да й се полюбува, защото обхващаше целия град заедно със залива. Приседнаха на ниската каменна стена, за да се насладят на панорамата. Вятърът галеше лицата им, прилепвайки роклята на Син към тялото й, и потрепването на тънката материя по кожата предизвикваше сладостни усещания у нея, затова тя нарочно скръсти ръце на гърдите си.

— Толкова е красиво! — въздъхна. — Благодаря ти, че ме накара да дойда, Уърт.

— Удоволствието беше изцяло мое. — Гласът му прозвуча странно, тя бързо обърна глава към него и го хвана да гледа към гърдите й, които тя се опитваше да скрие.

— Прекрасно изживяване.

— Наистина ли ти харесва, Син?

— Да.

— Добре. Точно затова дойдохме.

— Проблемите, които имам в Далас, изглеждат толкова далечни. Оттук сякаш съм откъсната от действителността.

На лицето му се появи болезнено изражение.

— Моля те, не ми напомняй на каква височина се намираме. Забрави ли за страха ми от високо?

Тя отметна кичурите, които вятърът бе измъкнал от конската й опашка и си играеше с тях пред лицето й. Стегнатата прическа бавно се разсипваше.

— Щом като изпитваш страх от височини, защо живееш на толкова високо?

— Никога няма да ме видиш така близо до парапета на терасата, колкото беше застанала ти завчера. Докато гледам напред от високото, а не право надолу, всичко е наред. Това, което ми създава проблеми, е чувството за увисване над бездна.

— Е, по време на полета дотук не изглеждаше да имаш никакви проблеми.

— Да, защото бях зает.

— Зает с какво?

— С теб. Толкова се радвах, че се съгласи да дойдеш. — Наведе се към нея. — Страшно се радвах, Син.

Тя нервно извърна глава встрани.

— Много си красива тази вечер.

— Благодаря — отвърна тя със схванато гърло. — Би ли помогнал да си събера косата? Започнала е да…

— Син.

— … пада. Няма да мога да я…

— Син.

— … събера. Шнолата се е изхлузила на…

Той наведе глава още по-близо и я целуна по меката част на ухото, а след това зад него. После устните му докоснаха ъгълчето на устата й съвсем лекичко и колебливо. Неговите бяха меки и топли и на Син й се прииска да ги усети, силно притиснати към своите. Копнежът в нея се надигна с такава сила, че дъхът й спря. Горещата вълна на желанието мигом заля вътрешностите й, оставяйки след себе си тежко чувство на нещо неизживяно досега. Но тя внимателно отдръпна главата си назад и му се усмихна глупаво.

— Трябва да се прибираме, Уърт.

Той я погледна право в очите, усмихна се със съжаление и кимна:

— Добре.

Тръгнаха съвсем близко един до друг, но без да се докосват. Въпреки че тя чувстваше погледа му върху себе си, не посмя да вдигне очи към него. Изкачването обратно се точеше безкрай, но сърцето й биеше лудо и без това физическо натоварване. Докато стигнат до вратата на апартамента, тя бе останала без дъх и й се виеше свят.

Пресягайки се през нея, Уърт отключи. Синтия влезе пред него и хвърли чантичката си на един стол. Обърна се да каже нещо, но после никога не можа да си спомни какво точно, защото ръцете му се вдигнаха и я докоснаха.

Устните му легнаха върху нейните и тя усети как влажният му език се плъзга по тях. С тих вопъл тя вдигна ръце към неговите с твърдото намерение да ги свали от лицето си и да се отдръпне. Вместо това обаче, обхвана дланите му със своите и се притисна към него. Гърдите й се сплескаха в неговите, бедрата им се прилепиха едно о друго.

Оттук нататък всичко стана много диво и много бързо.

Разтваряйки устните й със своите, той наклони глава на една страна и плъзна езика си дълбоко в устата й. Тя изстена от изумление, от радост, от нетърпение. Ръцете му обхванаха талията й и я притиснаха по-силно към него. После слязоха още по-надолу и обхващайки закръглените хълмчета на задните й части, я задържаха срещу таза му, като през цялото време не спираше да я целува жадно и задъхано.

Тя се прилепи към него, откликвайки със същата жар на търсещите набези на езика му. Той я пусна само колкото да извади ризата си от панталона и да я разкопчае. Целувайки я лудо и невъздържано, Уърт разкопча колана и панталоните си, после пак я грабна в прегръдките си. Погали гърдите й през тънката материя на роклята, но явно недоволен от ефекта, протегна ръка зад врата й и откопча копчето.

Син издаде кратък, изпълнен със страст вопъл, когато голите й зачервени гърди се отъркаха в покритите му с косми твърди гърди. Уърт изстена измъчено. Все още избягвайки да пуска устните й, той непохватно се помъчи да се освободи от сакото и ризата. Треперещите му пръсти едва преодоляха ципа на талията й, но когато го отвориха, той плъзна роклята надолу по бедрата й и тя падна на пода. Обгръщайки я с ръце, той я вдигна от бялото петно в краката й и я отнесе до леглото.

Паднаха на него заедно. Легна върху нея, целувайки я така трескаво, както се мъчеше да излезе от панталоните си.

Най-накрая, освободил се от всички дрехи, Уърт се спря, за да я погледа.

Гърдите й се издигаха над бялата, непотъмняла ивица, контрастирайки с околния тен. Дланите му ги обхванаха и той тихо изруга, лекичко разтърквайки с пръсти тъмните, изхвръкнали напред зърна, после се наведе и повтори същото с език и накрая всмука зърното й в уста.

Гърбът й се изви като лък и се отдели от леглото. Обхванал кръста й с ръце, той повдигна стомаха и към бавно спускащата се надолу уста, целуна го, после целуна хълмчето й през покриващото го парче коприна, а след това, сваляйки го, целуна и самата туфинка между бедрата.

Секунди по-късно той вече пулсираше в нея. Тя бе стегната, малка и неотстъпчива, докато постепенно се разшири, за да може да го поеме. Когато потъна в нея докрай, той се надигна назад, докато застана на колене, а тя бе седнала в скута му, обхванала бедрата му със своите.

— Искам да ти е хубаво. Син — прошепна той дрезгаво, докато устата му сновеше между гърдите й.

Син обгърна главата му с ръце, притискайки я силно към гърдите си, като в същото време с енергични движения на таза вкарваше коравата му плът през портите на утробата си. Беше го поела плътно и здраво. Когато той прокара върха на езика си по самото връхче на щръкналото зърно, сякаш цялото й същество избухна и тя кулминира.

Задъхани, двамата се отпуснаха на леглото. С нежна усмивка Уърт отмахна влажните къдрили, полепнали по лицето й, и една по една ги пръсна по възглавницата.

Само след секунди обаче в изражението му настъпи промяна. Удължи се и стана сериозно от вътрешната концентрация. Започна бавно да се плъзга вътре в нея, бавно навън и навътре, събуждайки отново в нея страсти, които тя мислеше за заспали. Но те отново я завладяха и удоволствието стана неописуемо, когато чу дрезгавия вопъл, откъснал се от гърдите му, и почувства горещото му освобождаване дълбоко в нея.