Сандра Браун
Сънувам твоите нощи (5)

Пета глава

— Сигурен ли си, че е добре? — попита Син тревожно, докато Уърт й помагаше да слезе от розово-белия джип, който бяха наели от хотела.

— Стига вече с тая рокля. Казах ти вече не рокля, а динамит.

— Вдовиците не бива да носят динамит. Тоя динамит го остави за скокливите газелки по плажа, чиито коремчета не носят никакви белези от раждане.

— Слушай! — каза той, хвана я за раменете и я обърна към себе си. — Днес видях коремчето ти и мога с чиста съвест да ти кажа, че то спокойно може да се мери с техните. Колкото до роклята, тя изглеждаше великолепно на манекена в магазина и това можеш да го отричаш до безкрайност, но ти си я беше харесала, на теб също ти стои фантастично, така че престани да трепериш и й се радвай. Край на проповедта. Освен това, ако беше се облякла като баба ми, щеше да ми развалиш репутацията на женкар в тоя префърцунен нощен клуб.

— Винаги ли си такъв опак с жените?

— Не. Само когато ми додяват.

И само когато вдовицата на най-добрия му приятел го караше да му текат лигите.

— Имай малко търпение, Уърт. Не съм свикнала да нося рокли с гол гръб.

Той я прихвана през кръста и я поведе към потъналия в неонова светлина вход на една от най-известните дискотеки в Акапулко.

— Освен това позволява да се види тенът, които хвана днес.

— Кожата ми малко ме щипе. Мисля, че си пропуснал едно-две места, докато си ме мазал днес с плажното масло.

Той не се съмняваше в това. И изобщо се бе държал неадекватно през целия ден, който бе започнал съвсем невинно. Шегата, която бе пуснал снощи, бе освободила насъбралото се напрежение помежду им и ги бе накарала да се отпуснат, и фактът, че спяха в едно легло, престана да ги смущава. Спаха до късно, после залутаха на терасата с бисквити, пресни плодове, сок и кафе. Чувствайки се съвършено спокойна, Син небрежно бе вдигнала крака на един стол и пред него изникна проблемът как да не гледа дългия гладък крак на метър от него. И откога една свободно падаща памучна нощница се бе превърнала в най-сексапилното женско бельо в света? Може би откакто бе видял разпуснатите по нея коси с цвят на карамел?

— Нека да платя половината от куверта — каза му тя, докато един сервитьор ги водеше към масата, провирайки се през тълпата.

— Аз съм те поканил — каза той строго, придържайки стола й, докато сядаше. После седна на мястото си, но преди това удари коляното си в масата. — Ял съм пица, по-голяма от тази маса — изръмжа той.

След като сервитьорът отиде да изпълни поръчките им. Син се наведе напред и повика Уърт с пръст и той да се наведе по-близо, за да могат да се чуят през музиката.

— В лошо настроение ли си? Не искам да се чувстваш задължен да ме забавляваш. Можем да си тръгнем. Много ще ми е приятно да се отпусна на терасата и да гледам как прилепите ядат буболечките ни.

Лицата им се бяха доближили достатъчно, за да може да преброи колко косъмчета има на клепачите й. Погледът му се плъзна от ослепителната усмивка на устните й към шията, хванала лек тен от тропическото слънце, и оттам към съблазнителното V на деколтето. Заля го чувство за вина, когато погледът продължи и по-надолу, улавяйки нежната изпъкналост на гърдите.

— В страшно настроение съм.

Стиснал челюсти, той оголи зъби в жалко подобие на усмивка, но усети, че тя не се хвана. Така или иначе, в същия момент дойде сервитьорът с поръчките и тя не успя да каже каквото в да било.

Разбърквайки сместа от плодов пунш и ром с дълга пластмасова сламка, той си припомни изминалия ден. След закуска нахвърляха партакешите си в джипа, който той бе наел, и поеха към частния плаж на хотела.

Без ни най-малко смущение Син разсъблече горните си дрехи и се затича към вълните. Той я бе последвал, без да престава да си напомня, че тази жена със стройните бедра и апетитно дупе му е приятелка от години.

Уърт непрекъснато бе ръчкал съквартиранта си Тим МакКол да направи нещо с хубавицата, към която имаше тръпка. Откакто Тим събра достатъчно кураж да й се представи след часа по психология, тя беше непрекъсната тема на разговорите му. Едва след като му я представиха, Уърт успя да разбере защо и поздрави приятеля си за добрия вкус.

Когато най-накрая Тим окончателно я закова, Уърт беше този, който пръв се появи с поздравленията си и кашон шампанско. На сватбата той бе първият човек. Докато раждаше, той заедно с Тим бе обикалял нервно чакалнята. Веднъж даже видя кръщелника си как суче от гръдта на мама. Двамата с Тим стояха и гледаха, без да мърдат, мъчейки се да потиснат изблика на недотам мъжки чувства, опитвайки се да скрият един от друг издайническата влага, напираща в очите им.

Но днес, когато я видя да излиза от вълните със стичаща се между гърдите й солена вода, с ясно изпъкнали под сутиена на банския й зърна, чувството, което изпита, нямаше нищо общо с духовната наслада от гледката на кърмещата майка.

Бе обхванат от най-чиста проба похот. Това му дойде като гръм от ясно небе. Из съзнанието му се заредиха мръсни картинки, по подобие на онези порно снимки, които вмъкваха контрабанда в общежитието.

Той имаше болно, болно подсъзнание. То отказваше да му се подчини, не му позволяваше да пренебрегне факта, че вдовицата на най-добрия му приятел е красива и желана жена. Когато тя го бе помолила да й разтрие гърба с плажно масло, сърцето му се бе преобърнало и му се стори, че всичката кръв се стича в слабините му. Кожата й бе невероятно нежна и гладка, обратната страна на бедрата — налети и той не можеше да откъсне очи от красиво оформеното малко задниче. Имаше болно подсъзнание, това е.

Тим би се върнал и би го убил, ако знаеше какви са мислите на Уърт за жена му, особено в този момент, както се въртеше невинно пред него, молейки го за мнението му относно късата бяла рокличка. Толкова силно бе искала да си я купи, но й пречеше подчертаната сексуалност на дрехата. Той бе я харесал и я накара да си я купи — заради голотата, която тя разкриваше, и заради начина, по който леката материя прилепваше към гърдите й без сутиен.

Болно подсъзнание.

И сега седеше на масата срещу него с удължено от чувство на несигурност лице, защото през целия ден се бе държал като мухльо, а тя не можеше да си обясни защо. Кокът й бе започнал да се разваля — нещо, от което тя се оплака още докато идваха насам. Ако само знаеше колко прелестна изглежда, седнала в джипа, с тези изплъзнали се къдрици, потрепващи на вятъра, по пътя към нощния клуб. Ако само знаеше, по дяволите, колко съблазнителен е ароматът на тялото й, колко изкусителна е усмивката й, колко примамлива… Щеше да се обърне и да побегне — и той не би могъл да й се сърди.

— Искаш ли да танцуваме? — попита я внезапно.

— А ти?

— Нали аз те попитах?

Нахален мухльо с болно подсъзнание — ето какъв е.

Протегна ръка през миниатюрната масичка и Син се надигна от стола. Хванал я за ръка, той я поведе към дансинга, претъпкан от клатещи се и въртящи се двойки.

— Може би малко съм поръждясала — каза тя с извинителна усмивка.

— Няма значение. Никой не гледа.

Никой — освен него. И как само му действаше всяко нейно чувствено движение! Почти неуловим тласък на бедрото, изящно повдигане на рамото, нежно полюшване на гърдите. Беше танцувал с нея и преди, даже много пъти, но само когато Тим и той сменяха партньорките си по време на танц. До този момент обаче не бе забелязал колко добре всъщност танцува тя. Нямаща нищо общо с ръждата, тя се плъзгаше плавно по дансинга.

Музиката подкани присъстващите в клуба да излязат на дансинга и той и Син бяха притиснати от всички страни. Бедрото му се отъркваше в таза й, лакътят му закачаше от време на време гърдите й. Сравнени със сексуалната фамилиарност, която той изпитваше към повечето от приятелките си, това не биваше да бъде нещо повече от най-обикновено телесно съприкосновение. Вместо това обаче, тези докосвания надигаха у него вълни на желание, предизвикваха приятна топлина, предизвикваха болка.

Изпълнението на Бон Джови свърши и пуснаха балада на Уитни Хюстън. Действайки съвсем импулсивно, той я притегли в прегръдките си. До вчера вечерта бе разтривал гърба й. Сега обаче изобщо не посмя да го докосне и само символично сложи ръце на талията й, докато не видя похотливия поглед, с който я огледа един мъж от дансинга. Едва тогава едната му ръка собственически легна в центъра на голия й гръб.

Ръцете й леко обгръщаха врата му. Той се опита да не мисли за гърдите й, притиснати — нежни, бели и пълни — между тях, но дори и тази мисъл извика на устните му приглушен стон.

Тя отметна назад глава и го погледна загрижено.

— Да не ти е зле?

Много.

— Не. Защо?

— Ами държиш се така, сякаш не ти е приятно. Ладония взе от една съседка хапчета, които били против „Отмъщението на Монтесума“^[1].

— Стомахът ми е добре. — Ако се пусне още трийсетина сантиметра по-надолу, всеки моментално би разбрал какъв е проблемът му. — И ми е много приятно.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен.

Усмихнат, той я привлече към себе си — просто да се убеди, че все още може да го прави, без да реагира като превъзбуден ученик. Оказа се обаче, че греши, защото телата им си пасваха добре — дори прекалено добре. Син също го забеляза и се изпъна вдървено.

— Какво има?

Гласът му прозвуча необичайно и за самия него. Може би защото лицето й бе само на два сантиметра от неговото. Виждаше мястото, където я бе целунал снощи. Чувстваше дъха й. Усещаше гърдите й. Устните й бяха влажни и примамливи.

— Си… сигурно днес съм стояла на слънце малко повечко от необходимото — каза тя. — А може и питието да ме е хванало. Чувствам се като замаяна.

— Може би ще е по-добре да седнем.

— Да, може би.

Въпреки че постигнаха съгласие по този въпрос, те направиха още няколко стъпки, едва движейки крака, и чак тогава той неохотно я пусна и сложил ръка на гърба й, я поведе към масата. След като я настани, попита:

— Искаш ли малко вода?

Тя вееше пред зачервеното си лице със салфетката от масата.

— Не знам, може и да помогне. Бутилирана, моля те, но не газирана.

— Ей сега ще се върна.

— Сервитьорът… — махна тя вяло с ръка.

— Той много се бави. Стой тук.

Уърт се вряза в шумната тълпа по посока на бара, доволен, че има извинение да остане насаме със себе си няколко минути. Може би като е по-далеч от нея, ще успее да подреди най-сетне обърканите си мисли. Но какво, по дяволите, става тук?

— Една бутилка вода, моля — подвикна той на забързания барман.

— Хей, здрасти.

Уърт се обърна. На бара бяха се облегнали двете млади жени, които бе срещнал още в самолета. Бяха облечени в блузи, целите в пайети, и обеците им бяха доста по-дълги от символичните им полички.

— Здрасти.

— Помните ли ни?

Той нахално отвърна:

— И още как! Как мога да забравя жена, която си навира гърдите под мишницата ми?

Те се закискаха, без изобщо да се обидят.

— Видяхме ви днес на плажа.

— Така ли?

Той се огледа за бармана, на когото бе дал поръчката си. Беше в другия край на бара, зает да смесва някакви напитки.

— Сигурно вдигате тежести — каза едната от тях, побутвайки го лекичко в стомаха. — Имате страшно тяло. Такова… твърдо.

— Благодаря. Хей, барман, какво става с водата?

— Къде е жена ви?

— Къде е кой? О, тя не ми е жена.

Едната погледна другата с поглед, който сякаш говореше: „Казвах ли ти?“

— Наистина ли?

— Ние сме, ъ-ъ, просто приятели.

— И къде е тя?

— Седнали сме ей там. Не се чувства добре. — Той се опита да привлече вниманието на друг барман, размахвайки петдоларова банкнота. — Една бутилка вода, моля.

— Можете ли да познаете къде отиваме оттук?

— Къде? — попита Уърт учтиво, но разсеяно, заинтересуван повече от водата, отколкото от плановете им за вечерта.

— Отиваме на онази обиколка по нощните клубове. Онази, която е само за възрастни.

Веждите му рязко отскочиха нагоре.

— Наистина? Е, приятно прекарване.

— Щом като приятелката ви не се чувства добре, защо не дойдете с нас? — попита дръзко едната.

— Вече съм ходил на тази обиколка.

— Вярно ли, че е толкова неприлично, колкото разправят? — Снишавайки глас, тя продължи въпроса си: — Вярно ли, че го правят на сцената?

— Ще бъдете основно обслужени.

Но те бяха твърде погълнати от представите си, за да забележат ироничния му глас.

— О, моля ви, елате с нас.

— Благодаря, но както вече казах, бил съм на това шоу.

Той взе бутилката и чашата от бармана, който прибра пет доларовата банкнота, без да си дава труд да връща ресто.

— Да, но с трима ще е по-интересно — започна да го увещава едната, хванала ръката му.

— Не се съмнявам в това — отвърна той, усмихвайки се накриво. — Но мен не ме бройте. Приятно прекарване.

Разочарованието бе съвсем ясно изписано и на двете лица, докато той издърпа ръката си и се гмурна в тълпата, плътно заобиколила бара. Клатейки тъжно глава, си проправи път към масата, където го чакаше Син.

Само че когато пристигна, Син я нямаше там. Масата бе заета от друга двойка, разменяща си пламенни погледи през двете бутилки мексиканска бира.

— Извинете, знаете ли къде отиде дамата, която седеше на тази маса?

Те вдигнаха намръщени погледи, недоволни от причиненото им безпокойство.

— Чупката.

— Сигурно сте я видели. Тя седеше тук само преди няколко минути. Бяла рокля. Медно кестенява коса.

— Масата бе празна, когато дойдохме — каза му жената.

— Но…

— Виж какво, приятел, ако си изтървал гаджето си, такъв ти е бил късметът — озъби се мъжът. — Хайде сега, ако обичаш, не ме карай да викам управителя.

Уърт сложи бутилката и чашата на масата и с възможно най-точни изрази обясни на джентълмена какво да прави с тях. Когато опитът му да открие с поглед Син на дансинга пропадна, той започна да си проправя път към изхода на заведението.

Тъй като се движеше срещу течението, отне му цяла вечност да се бори с него. Докато успее да стигне до изхода, бе адски изморен. Без обаче да обръща внимание на умората, той се втурна към паркинга, където бе паркирал джипа. Но докато минаваше през стоянката на такситата, рязко спря.

— Син!

Тя се обърна и се приближи, явно изненадана да го види.

— Здрасти.

— Здрасти? Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш? — Сърдитите му викове привлякоха вниманието на всички, които стояха на опашката за таксита. Хващайки я под ръка, той я издърпа встрани. — Защо, по дяволите, изчезваш така? Къде си тръгнала?

— Прибирам се в стаята.

— Без да ми кажеш?

— Ти беше зает.

— Да, бях зает да ти нося вода.

— Видях те да говориш с онези момичета.

— Срещнах ги съвсем случайно.

— Е, да, ама аз си помислих…

— Че ги свалям?

— Е, нямаше да ти е за пръв път да си дигнеш някое гадже от бара.

— Да, но не и две едновременно!

— Виж какво, приятел, ако с жена ти искате да се карате, идете някъде другаде. Не искаме да слушаме.

Бяха събрали малка публика. Уърт се озъби на мъжа, който се бе осмелил да го упрекне, и ругаейки тихо под нос, помъкна Син към паркинга.

— По дяволите, никога повече не ме плаши така — каза той, помагайки й да се качи в колата.

— За твое сведение, Уърт — каза тя раздразнено, — аз съм вече голямо момиче и мога и сама да си взема такси.

— Толкова си наивна — подигра я той, завъртайки ключа в контакта. — Не ги ли видя ония там как те разсъбличаха с поглед?

— Да ме разсъбличат с…

— Да. Хубава и сама жена в място като това е като примамка за акули. Начинът, по който танцуваше, беше дяволски предизвикателен, Син. Може би не си разбрала на колко мъже кръстоса погледите.

Тя се втренчи в него с полуотворена от изумление уста и в съзнанието й с неприятна яснота изплуваха подхвърлените на раздяла думи от Джош относно рекламирането на стока, която не е за продан.

— Нищо нарочно не съм направила, за да…

— И точно затова някой непрекъснато трябва да те наглежда. Няма повече да бягаш така, без да ми кажеш къде отиваш — каза й наставнически той. — Изкара ми акъла!

Движението по главната улица на Акапулко бе станало невъзможно натоварено и попаднали в него, те се мъкнеха със скоростта на охлюв. Докато чакаха далечния светофар да светне зелено, отнякъде се появиха млади мексиканчета и започнаха да чистят и да мият предното стъкло.

— Нямах намерение да те тревожа — каза тя. — Исках просто да те улесня, като изчезна.

— Да ме улесниш? Gracias, gracias — промърмори той на момчетата, подхвърляйки на всяко по една монета. — А сега да ви няма.

Той включи на скорост, но изминаха само няколко метра и пак се наложи да спрат. Точно в средата на кръстовището се бе повредил голям камион и бе блокирал движението и в четирите посоки.

— Още като тръгвахме от Далас, ти казах, че не искам да се бъркам в начина ти на живот — каза тя, докато Уърт намаляше отново. — Днес прекара целия ден да ме забавляваш. Първо плажът, после покупките, после скоковете във вода от скалите.

— Ами че аз също се забавлявах.

— Мислех си, че ще е по-добре да се махна и да те оставя да прекараш приятно поне вечерта и да направиш… е, да направиш това, което си решил с ония две жени.

Той й отправи унищожителен поглед и рязко отказа да купи одеялото на един уличен продавач, възползвал се от задръстването да предлага стоката си.

— Не знаех, че имаш толкова лошо мнение за мен. Правил съм доста лудории, но само един-единствен път съм бил близко до груповия секс и това беше тогава, когато бяхме в Хюстън с теб и Тим.

Проклятие! Не трябваше да споменава Тим. Вината вече и без това го разяждаше от сутринта насам заради неприличните му мисли. Когато Син изчезна, първата му реакция не бе тревога, а ревност.

Мисълта, че някой друг ще танцува с нея, ще докосва кожата й, ще вдъхва аромата й го караше да беснее от ревност. А какво право имаше да я ревнува? Да се тревожи за нея — да, но не и да я ревнува.

Бяха изтеглили повредения камион встрани и движението отново се възобнови. Син положи ръка на бедрото му и той едва не изстена.

— Намеренията ми бяха добри, Уърт — каза тя с тих, извинителен глас. — През цялата вечер имах впечатлението, че на теб не ти е приятно, защото цял ден се бях мъкнала подир теб. Мислех си тихичко да изчезна и да ти дам възможност да… да…

— Да си сваля нещо.

Очите им за момент се срещнаха. С леко движение на рамото тя потвърди казаното от него и веднага махна ръката от бедрото му.

— Чуй ме сега, Син. Ако реша да си сваля нещо, първо ще те уведомя, става ли? Така че докато изрично не чуеш от мен нищо в този смисъл, просто приемай, че съм доволен.

— Чудесно.

Излязоха от града и подкараха в мълчание по крайбрежния път. Никога по-рано не бяха се приближавали толкова близко до сериозна свада. Последвалата я тишина също бе неприятна, но Уърт тактически реши да я остави тя да подхване нов разговор, ако иска. И тя скоро го направи.

— Какво искаха да правят?

— Кой?

— Ония момичета.

— Обиколка на мръсните клубове.

Той обърна глава към нея да види реакцията й и се засмя на стреснатото и същевременно любопитно изражение на лицето й.

— Искаш ли да отидем?

Изненадан, той се разсмя още по-силно.

— Ти не си добре. И да рискуваме да си навлечем гнева на Ладония?

— Но тя няма да разбере.

— Да, но ако някога разбере, жив ще ме одере. Не искам да ме обвиняват, че аз съм те развалил.

— А вярно ли е, че те наистина…

— Да.

— Да? Честно?

— Честно. И това е всичко, което мога да ти кажа по този въпрос.

Последното нещо на този свят, за което искаше да мисли в момента, бе за съвкупление. Да, но докато малко по-късно седяха на терасата и пиеха джин на свещи, това бе всичко, за което можеше да мисли.

Смееха се и се шегуваха, но той изпита остро чувство на вина, задето се запита дали има сутиен под тениската, в която се бе преоблякла, като се върнаха в стаята. По-късно, когато бризът, подухващ откъм океана, му помогна да разбере, че няма, той се почувства още по-виновен от гледката на напиращите да пробият тъканта зърна.

След като лампите угаснаха, той легна вдървено откъм своята страна, обърнал гръб към нея, ругаейки се безмълвно за това, че е такъв развратник. Само мъж с много слаб характер би могъл да има такива непристойни помисли към най-добрата си приятелка, особено пък, когато тя изобщо си няма понятие от това.

И слава богу, че бе така. Слава богу, че не знае как страшно му се иска да погали с пръсти изпъкналите и зърна, въпреки че по-скоро би отрязал ръката си, отколкото да го стори и по този начин да я обиди.

Слава богу, че не знае какви мисли му минават през ума всеки път, когато погледът му попада на мъничкото розово петънце зад ухото й. Колкото и кратка да бе тази целувка, ароматът на кожата й бе оставил дълбок отпечатък в паметта му. Колкото и да се мъчеше да омаловажи снощната случка с целувката, не успяваше да се убеди, че не иска да опита още веднъж.

Не можеше да спре полетите на въображението си. Нито пък да потисне чисто физическите реакции на тялото си към тях. Накрая му стана толкова трудно да търпи, че стана от леглото и се отпусна в хладните води на басейна на терасата.