Сандра Браун
Сънувам твоите нощи (13)

Тринадесета глава

Полунощ отдавна бе минало, когато двамата спряха пред къщата на Син. Уърт не я попита дали да я изпраща чак вътре. Той просто го направи и на Син и през ум не й мина да му прави забележки. Той беше този, който отключи задната врата и запали лампите, след като влязоха.

— Дали си толкова гладен колкото мен? — Попита го тя.

— Умирам от глад. Какво имаш за ядене?

— Сега ще видим.

С общи усилия двамата си направиха вечеря от препечени сандвичи.

— По-добри са от оня стек за четиридесет долара — каза презрително Уърт, захапвайки втория горещ и сочен сандвич.

— Почти бях забравила първата част от тази вечер.

— Хубаво. Не бе кой знае колко незабравима. — Те се спогледаха през масата и едновременно избухнаха в смях. — Беше пълен провал — успя да извика той през смях, тупайки се по коленете.

— Съсипах ти килима — изхълца тя.

— Съсипах ти роклята.

— Килимът ти струва хиляда пъти повече. Но то бе нищо в сравнение с това, което си помислих, че съм направила на… Когато се развика като луд, щях да получа удар. Стори ми се, че съм те кастрирала.

С помощта на салфетка той попи избилите в очите му сълзи.

— Тогава изобщо не ми дойде наум какво можеш да си помислиш. А ти си помислила… — Думите му бяха прекъснати от нова вълна смях и той се задъха. — Бедната Син! Трябваше да те предупредя. Понякога кракът ми се схваща през нощта и обикновено това става, когато съм се претоварил без правилна загрявка или съм си тръгнал, без да си почина преди това. Но за първи път ми се случва с жена в леглото.

— С удоволствие бих се отказала от тази съмнителна чест.

Когато смехът му най-сетне се поуталожи, той се протегна през масата и хвана ръката й. Дланите им се долепиха и пръстите се преплетоха.

— Ти беше прекрасна, Син. Наистина прекрасна. — Тя го погледна въпросително и той уточни: — Начинът, по който се справи със ситуацията у Дейвънпортови. Спечели моето огромно възхищение и уважение.

Тя изпусна дълга, уморена въздишка. Смехът преди малко бе изиграл ролята на необходимия отдушник на напрежението, насъбрало се в нея от инцидента с Дейвънпорт. Сега Уърт меко й напомни за него и това има моментален и отрезвяващ ефект.

— Радвам се, че мислиш така, Уърт, но не заслужавам никакви похвали. Цялата се бях разтреперила и се страхувах да не влоша положението.

— Не — каза той и поклати глава. — Ти беше страшна, когато влезе да я видиш.

— Трябва на теб да благодаря за това — напомни му тя.

Когато пристигнаха, положението в дома на Дейвънпортови бе даже по-лошо, отколкото Син бе очаквала. Съседите се бяха събрали на широкия булевард, където цената на всяка къща бе седемцифрено число, и оживено коментираха случая. Няколко полицейски коли се бяха отзовали на сигнала за тревога, който, както се разбра по-късно, Шерил сама бе задействала. Била отчаяна, каза тя на Син, и не знаела какво друго да направи. Тъй като усетила, че губи контрол, това послужило като вик за помощ.

Мистър и мисис Дейвънпорт изглеждаха като че ли повече загрижени за отрицателния отзвук сред обществеността, отколкото за доброто на Шерил.

Когато полицай Бъртън я заведе горе и я представи, мистър Дейвънпорт я запита коя, по дяволите, е тя и какво право има да се намесва в личните работи на семейството му.

— Аз я повиках — бе отвърнал полицаят.

— Защо?

— Помагах на дъщеря ви да преодолее някои проблеми, мистър Дейвънпорт.

Гласът й бе спокоен, въпреки че гореше от желание да разбере какво става зад заключената врата на момичето.

С надут и властен глас той бе отговорил:

— Ако дъщеря ми има някакви проблеми, тя ще се обърне за помощ към майка си или към мен.

— Явно не го е направила!

— Виж какво, младо момиче…

— Не, ти виж, приятел.

В този момент се бе намесил Уърт, хвана мистър Дейвънпорт за ръката, завъртя го към себе си и му каза, без особено да си подбира изразите, че Син има намерение да убеди Шерил да отвори вратата, независимо дали това ще се хареса на Дейвънпортови или не.

— Ето за какво е дошла и какво има намерение да направи, затова се махайте от пътя й и я оставете да го направи.

Някои от полицаите, включително и полицай Бъртън, се зарадваха, че Уърт се държа твърдо с магната, чиито непоносими обноски ги бяха постреснали малко. Полицай Бъртън кимна на Дейвънпорт, одобрявайки думите на Уърт. Надут като пуяк, той отстъпи встрани и даде път на Син да мине към вратата на дъщеря му.

— Не ми хареса начинът, по който ти говореше — каза й сега Уърт, надигна се от масата и се запъти към хладилника да си вземе кутия мляко.

— Очите ти изпускаха огън.

— Трябваше да му тресна един.

— Радвам се, че не го направи, но ти благодаря, че ми се притече на помощ.

— Помощ, друг път! — каза подигравателно Уърт. — Ако някой въобще е получил помощ, то това беше Дейвънпорт. Помислих си, че още малко и ти сама щеше да го треснеш.

Той напълни повторно чашата й с мляко, както и своята.

— Не очаквам да обсъждаш с мен дилемата на Шерил, Син, но това, което й каза, извърши чудеса. Изглеждаше съвършено спокойна, когато излезе навън и съобщи на онзи задник и мисис Дейвънпорт, че е бременна в третия месец.

Син замислено обхвана с пръсти чашата си.

— Когато ме пусна да вляза вътре, първото нещо, което забелязах, бяха приспивателните хапчета на нощното й шкафче. Не бе взела още нито едно, но ми каза, че предпочита всичките до едно да изпие, отколкото да каже на родителите си за бебето.

Ръцете й трепереха, когато поднесе чашата към устните си.

— Значи в такъв случай ти наистина си предотвратила нещо много лошо.

— Шерил сама го предотврати.

— Да, но ако ти не беше влязла и не й беше говорила, сигурно е щяла да последва инстинкта си.

— Каза ми, че й било все едно дали ще живее, или ще умре. Просто не искала да убива бебето по този начин. — Припомняйки си ситуацията, докато му разказваше, в очите й проблеснаха сълзи. — Казах й, че това е много благородна и разумна причина, за да не се самоубие човек, но мисля, казах й аз, че си струва да спаси и собствения си живот, независимо от това дали той оправдава надеждите на родителите или не.

Потупвайки коляното си, Уърт се пресегна през масата, хвана я за ръката, вдигна я от стола и повел я около масата, я настани на скута си. Тя сложи глава на рамото му и ръцете му я затвориха в прегръдката си.

— Никога повече не искам да чувам, че не си била добра като консултант. — Гласът му звучеше строго, но докосването по косата й бе съвсем леко, както и целувката, опарила веждата й. — Тази нощ нещата се оказаха съвсем други. Ти просто умееш да напипаш огромната разлика в живота на тези разстроени млади жени. Както вече казах, ти беше прекрасна.

— Не съм толкова прекрасна, Уърт — възрази тя. — Проблемите на Шерил са истински, това е повратен момент в живота й. В сравнение с тях моите са направо смешни. Въпреки това само преди няколко седмици аз се оплаквах от живота и непрекъснато се молех за малко бъркотия в него. Тази вечер видях истинска бъркотия и тя никак не ми хареса. Нищо чудно, че майка ми се ядосваше толкова. Какви егоисти сме понякога.

— Не бъди толкова строга към себе си. Всички ставаме егоисти, когато става въпрос за любов и внимание, Син.

— Точно това е искала и Шерил, нали? Любов.

Уърт кимна.

— Точно това исках и аз — промърмори тя замислено.

Онова неуловимо нещо, което й бе липсвало в живота, се наричаше любов, нещо като улей, през който да излива всичката си любов, запазена преди известно време само за съпруга — еротична, романтична и прекрасна любов. Обаче и представа си нямаше, че когато намери лекарството, от него ще я заболи много повече, отколкото от самата болест.

— Е, имам си любов колкото си искам — каза тя с повече ентусиазъм, отколкото чувстваше. — От майка ми. От Брендън. — Отдръпна се от рамото му и се усмихна. — И си имам най-добрия приятел, за когото може да се мечтае.

— Да, но не забравяй, че имаш и мен.

— Идиот такъв. — Тя се опита да го перне по главата, но той се наведе и избегна удара. После се изправи на крака, вдигайки я заедно със себе си. — Къде отиваме?

— Да си лягаме. Не изглеждаш кой знае колко възбудена.

— Благодаря!

— Ако най-добрият ти приятел не ти каже истината, кой друг?

— Изтощена съм — призна тя.

— Иди да си облечеш пижамката — каза й Уърт, пускайки я на пода в спалнята. — Аз ще ти оправя леглото.

Тя остави дрехите си накуп на пода в банята и навлече една голяма тениска. После зашляпа боса към спалнята.

— Мушкай се.

Той повдигна завивките и тя се плъзна под тях. Загаси лампата и в стаята стана тъмно. Секунди по-късно дюшекът се огъна под тежестта му.

— Уърт?

— М-м-м?

Той я притисна към гърдите си, галейки я по бузата, по раменете, по гърба.

— Толкова се бях уплашила — проплака тя.

— Шшт, шшт. Знам. Но се справи като истински професионалист и всички са в безопасност.

— Обичам те.

— Знам.

— Говоря сериозно. Наистина.

— Знам. Аз също те обичам, Син.

Искаше й се да му каже, че не знае. Тя не говореше за приятелска любов и на него това трябваше да му стане ясно. Но така удобно се бе отпуснала в ръцете му, че очите й неусетно се затвориха и тя заспа, без да дава каквито и да било по-нататъшни обяснения.

 

 

Когато се събуди на сутринта, Уърт подръпваше с устни ухото й.

— Уърт?

— Позна.

Без да отваря очи, тя се усмихна. Гласът му — толкова тих, толкова близък, толкова скъп за нея — я накара да се почувства ужасно щастлива и тя размърда пръстите на краката си от удоволствие.

— Колко е часът?

— Има ли значение?

— Май не.

— Обърни се. Тази страна е вече готова.

Тя се обърна по гръб. Когато отвори очи, видя, че усмихнатото му лице се е надвесило съвсем близо над нея. Беше небръснат, разрошен и неприлично прекрасен.

Даже и думите му й прозвучаха неприлично, когато каза:

— Страшно обичам да се събуждам до някоя прекрасна секси мацка.

— В такъв случай какво правиш тук?

Той се ухили, избута нагоре краищата на тениската и се загледа в розовата й гола кожа.

— Аха! Точно както си и мислех. Прекрасна и секси.

— Ти си луд!

— Има си причина за това.

— О! Лоши гени ли?

— Чувствам се малко на нокти, защото лежа тук от толкова отдавна, и то с такава ерекция, че…

Тя се престори на учудена.

— Аз пък си помислих, че си вкарал в леглото някой ключ за гуми.

Радвайки се на шеговитите й отговори, той се усмихна лениво.

— Добро утро.

— Добро утро.

Думите й завършиха с тих стон, когато той обхвана гръдта й, стисна леко зърното и го задържа така щръкнало нагоре, за да го поеме с уста. Всмука го и започна да го търка със зъби, пропускайки връхчето на езика между тях, докато гърбът на Син се изви като лък, а ръцете й трескаво се вкопчиха в разрошената му коса.

Той притисна глава в гърдите й и наболата му брада одраска кожата й. Зацелува я по корема, плъзна устни по чувствителното място между него и нежния кафяв триъгълник и тя се заизвива като змия от страст. Но когато той не спря дотук, а продължи още по-надолу, свенливостта й взе връх.

— Уърт! — изстена тя с несигурен глас и се опита да стисне крака.

Той не й позволи. Известно време Синтия упорстваше, опитвайки се да наложи волята си, но предразсъдъците й бяха лесно победени от нежната му и любеща настойчивост, въздигаща я до непознати за нея висини в изкуството на любовта.

След първата й опустошителна кулминация, оставила я без дъх, Уърт отново започна с езика.

— Уърт, не мога.

— Да, можеш.

И наистина можа. А той все не свършваше. Не спираше да я целува, езикът му отново и отново проникваше навътре до онази интимна точка в нея, която караше адът в утробата й да изригва с мощта на вулкан. Експлозията я остави смазана и трепереща, окъпана в пот и изцедена докрай.

Той я обърна по корем и се изтегна върху нея. Отмятайки мокрите кичури коса, Уърт я зацелува по врата и зашепна в ухото й:

— Винаги съм те харесвал, Син. Още като те видях за първи път, си казах, че си слънчево, лъчезарно и сладко момиченце. Станахме приятели и докато те опознавах по-добре, дори се влюбих в теб. Но не по този начин, аз просто безмерно те уважавах и те обичах. Като вярна и любеща съпруга на най-добрия ми приятел. Никога не съм виждал жена да изглежда по-красива от теб в деня, когато ти дойде от болницата у вас с Брендън на ръце. Възхитих се на проявения от теб кураж, когато Тим загина. Ценях приятелството си с теб дори и след като него вече го нямаше. Нещо между нас продължаваше здраво да ни свързва. Никога не съм си давал труда да се спра и да се запитам какво е то.

Той разтвори краката й и започна да масажира гърба и раменете й.

— После отидохме в Мексико. — Ръцете му се спуснаха от мишниците й надолу по двете й страни и погалиха полумесеците, оформени от притиснатите й в чаршафа гърди. — Кълна се, Син, никога не съм желал жена толкова силно и никога не съм се чувствал толкова виновен за това. Видях те в някаква напълно нова светлина, видях те така, както никога преди това не бях те виждал.

Той я стисна лекичко в талията, ръцете му се поспряха да погалят двете полукълба на задничето и накрая се отпуснаха върху задната страна на бедрата й.

— Ти изведнъж се превърна в най-желаната жена, която някога съм познавал. Престанах да мисля за теб като за вдовицата на най-добрия си приятел и започнах да те гледам като жена, с която отчаяно ми се иска да се любя. Ти бе умна. Интелигентна. Чувствителна и грижовна. Сексапилна и още как! Е, влюбих се! — заключи той простичко.

Отново я обърна по гръб и с тревога забеляза, че бузите й са мокри от сълзи.

— Син?

— Сгреших — каза тя със задавен от емоции глас. — Ти си поет.

Той я притегли в прегръдките си и обсипа лицето й с трескави и бързи целувки.

— О, боже, страшно те обичам!

— Като твой приятел ли?

Телата им се сляха.

— Като мое всичко.

 

 

Кухнята представляваше пълна бъркотия. Току-що излязла изпод душа и загърната в хавлия, Син с досада изгледа хаоса от прага и пристъпи вътре. Тъкмо бе започнала да зарежда миялната машина, когато чу резето на задната врата да изщраква. Обърна се тъкмо навреме, за да види как вратата се отваря и вътре влиза Ладония, следвана от Чарли.

— Какво, за бога… — От чинийката в ръцете на Син капеше вода и на пода се събра малка локвичка. — Мислех, че сте още в Мауи.

— Промяна в плановете — информира я Чарли кратко, остави куфарите на пода и побърза да затвори вратата, спирайки хладния есенен въздух, нахлул в стаята заедно с тях.

— И защо?

— За да видим какво става тук — каза Ладония. — Син, какво се е случило?

— Какво искаш да кажеш?

— Вчера се опитах да се свържа с теб в болницата, но оттам ми казаха, че си излязла по-рано от работа.

— Та ти си на меден месец. Защо ти е трябвало да се свързваш с мен?

— Защото бяхме решили да се върнем на континента и да прекараме няколко дни и в Лас Вегас.

— И въпреки че не можахме да се свържем с теб, за да ти кажем, снощи хванахме самолета за Лос Анджелис — допълни Чарли.

— От хотела там пак се опитах да се свържа с теб, но макар че тук е било много късно, теб пак те нямаше. Обаждах се няколко пъти и всеки път оставях съобщения на машинката ти.

— Забравила съм да погледна — каза Син глупаво.

— Къде си била снощи? Опитах се да се свържа и с Уърт, за да питам за теб, но и него не можах да намеря. Тази сутрин се опитах да звънна тук, но телефонът ти даваше заето повече от два часа.

— Ами… Исках… исках да поспя по до късно — заекна тя.

Уърт бе свалил слушалката от вилката по време на една от почивките в утринния им любовен маратон.

— Тогава реших да се обадя в твоята служба за телефонно издирване — каза Ладония — и телефонистката ми каза, че снощи си била търсена от някакъв полицай.

Чарли отново се включи:

— Ладония едва не припадна, като чу това. Моментално решихме да хванем самолета за Далас, вместо за Лас Вегас.

— О, не е трябвало! — възкликна Син. — Всичко е наред. Повикването от полицията бе свързано с една пациентка от болницата.

— Къде е Брендън?

— Пратих го да спи у Латимърови.

— Слава богу, че си добре — каза Ладония, облягайки се на младоженеца, който не закъсня да я прегърне през кръста. — Поболях се от притеснение. Не можех да си представя…

Син проследи погледите на новодошлите, които стояха, зинали от изумление, към вратата на кухнята. Косата на Уърт бе още влажна от душа. Когато Син го остави там преди малко, той тъкмо бе започнал да я сапунисва с шампоана. Около кръста си бе увил хавлия, чиято белота рязко контрастираше със загорелия му торс и загорелите крака.

— Добро утро на всички — каза той весело. — Вие двамата какво правите тук? Нещо твърде бързичко го свършихте тоя меден месец, а?

— Уърт… ъ-ъ… Наложи се да… ъ-ъ… остане. Снощи се прибрахме късно. Аз… аз тъкмо се канех да направя малко кафе — каза Син с треперещ глас. — Искате ли да закусите? Или да обядвате? Нахраниха ли ви в самолета? Не съм много сигурна какво има, защото не съм ходила до…

— Така-а — проточи Ладония, прекъсвайки безсмисленото дърдорене на Син. — Може би трябва да ти върна дрънканиците и да повторя проповедта, изнесена ми от теб не много отдавна, за присъствието на мъже в къщата и какви ли не още глупости, но се чувствам много радостна, че най-накрая всичко си дойде на мястото. — Тя вдигна поглед към Чарли. — Печеля.

— Печелиш ли? — попита Син учудено.

— Дължа й сто долара.

— Обзаложих се с него, че двамата с Уърт умирате един за друг, но все още не сте го осъзнали. Излязох права — заяви Ладония с блеснали очи.

— Номерът всеки от вас да си покани гадже даде неочаквано бързи резултати — обади се Чарли.

— Майко! Ти си ни манипулирала по такъв начин?

— Ами като не можете да се оправите сами, кой ви е крив?

— Благодаря ти, Ладония. — Уърт се приближи към Син и обхвана талията й с ръка. — Няма да започна да се извинявам, че прекарах нощта с дъщеря ти, но искам ти и Чарли да знаете, че намеренията ми са почтени. Ще се женим.

— Така ли? — попита Син изненадана. — И кога успя да го решиш?

— Да не би да съм забравил да питам? — Той я обърна към себе си и сключи ръце зад кръста й. — Син, ще се омъжиш ли за мен и ще станеш ли най-добрата ми спътничка и единствена любов в живота?

Тя обви ръце около врата му и с готовност пое горещината на устните му със своите. Целувката им бе дълга и страстна. Тялото й бе податливо и предусещащо всичките му желания.

Идвайки на себе си, Уърт се отдръпна. С една ръка прихвана хавлията, заплашваща да падне на пода, а с другата стисна ръката на Син и я поведе към вратата. На Ладония и Чарли той каза:

— Ще ви помоля да ни извините, но сме далеч по-добри в това, когато сме насаме.