Брийн Джилбърт
Прегърни ме силно (17)

Глава XVII

Със същото чувство за дълг, което той така често проповядваше в своите речи от амвона, преподобният мистър Дънстрийт се изправи пред лейди Брекенридж с надежда и решителност в сърцето си.

Диамантите на лейди Миньон блестяха на ушите й и на почти всички нейни пръсти, но в очите й отсъстваше обикновеният, отговарящ на блясъка на скъпоценностите й, пламък, когато тя поздрави Саймън и му предложи чай.

Тя слушаше, без да прекъсва, докато той описваше сватбата на Фронси. Очите й се присвиха, когато той разказа за посещението на сър Уилбър в къщата на мисията.

— Не ми е приятно, че ви безпокоя, лейди Брекенридж, но аз неохотно направих заключение, че нашата скъпа мис Томас се нуждае от повече помощ, от тази, която нейната предана леля или аз сме в състояние да й дадем. Страхувам се, че вие сте единствената влиятелна приятелка на Каси. Момичето страшно много се нуждае от един такъв човек. Фронси ми беше писала, че лейди Тримейн я обиждала и се кълняла, че няма да я приеме да живее с тях нито в провинцията, нито в града, а говорела сериозно да я изпрати с някой кораб обратно в Тринидат, за да бъде там гувернантка на децата на някакъв британски служител.

От тази забележка лейди Миньон изглежда дойде на себе си. Саймън видя как се изправиха раменете й, начервените бузи се опънаха и той се окуражи, гледайки вирнатата глава на нейно благородие.

— Мога да ви уверя, че аз съм нейна предана приятелка — Лейди Миньон като че ли доби сила. — Няма значение какво ще ми струва, аз няма да стоя със скръстени ръце, докато семейство Тримейн я гони от дома й.

Саймън се почувства уверен. Той не бе подготвен да й разкаже всичко.

— Трябва да ви уведомя, лейди Брекенридж, че неприятностите на бедното момиче с дядо й и неговата жена са най-малката част от проблема й в момента. Според мисис Фипс тя е безнадеждно влюбена.

Той направи изявлението с едно изражение, сякаш съобщаваше за откриването на непознат досега континент.

Лейди Брекенридж отговори с гръмогласен смях, на какъвто само тя беше способна. Той се втренчи в нея смаян, а тя, виждайки смущението му, продължи да се смее по-леко.

— И аз трябва да ви уведомя, мистър Дънстрийт, че съм била наясно, от момента, когато за пръв път ги видях заедно, че Касълмейн беше влюбена. Може даже да съм го знаела, преди тя да го е знаела. Но любовта никога не е безнадеждна.

— Виждам… — каза Саймън, напълно смутен. — Тогава вие знаете за виконт Кингсли Латам. Фронсина казва, че е сигурно, че сър Уилбър ще обяви годежа на неговата повереница — мис Хардинг, с Латам на предстоящите празници в Касълрок.

Желаейки да бъде точен и изчерпателен, добрият мъж изложи пред нея всичко, което беше научил наскоро от Фронсина Фипс. Когато лейди Миньон кимна глава с разбиране, той описа „указа“, забраняващ на Каси да присъства на бала и лошото предчувствие на Фронси, че лейди Алида замисля ангажирането на Латам за нейната дъщеря, докато Каси чезне по него в Лондон.

— В провинцията се говори, че само пристигането на някаква стара и не дотам добре приета от някои прислужничка на майка й от Индия ги е възпряло да не вземат кораба за Тринидат. Бедната Фронсина е извън себе си от безпокойство и безпомощност. Фипс е прибавил бележка към нейното писмо, в която ме умолява да направя нещо, за да успокоя страховете на съпругата му.

Лейди Миньон цъкна с език, стана и започна да се разхожда напред-назад пред прозорците, които гледаха към огромния парк на лорд Брекенридж.

— Мис Томас е прекрасно, честно момиче — каза искрено той, — но нейният житейски опит не е много голям. — Една срамежлива усмивка озари лицето му. — Едно време мислеше, че може би е влюбена в мен…

— Ц…ц! — лейди Миньон впи поглед в него, гледайки го отвисоко само с една любезна усмивка на лицето. — Не се съмнявам, че тя изпитва най-голямо уважение към вас, но бъдете уверен, че Латам е този, когото тя обича истински.

— Да се надяваме, че той е достоен — каза Саймън сериозно и не изглеждаше ни най-малко обиден от нейното „ц…ц“.

— О, няма за какво да се опасяваме — каза нежно лейди Миньон. — Той струва повече от дузината празноглавци, които се трупат около Онора!

— Никога не съм разбирал какво е породило това чувство на неприязън към Касълмейн от страна на лейди Алида и дъщеря й? — прехапа устни Саймън, недоволен от собствената си критична бележка.

— Те са толкова ревниви, дребнави и стиснати, колкото е кучето с единствения си кокал — каза лейди Брекенридж, като се засмя отново. — Даже един мъж в расо трябва да види това. Не прави чест на сър Уилбър, че разрешава и понася всичко това. Но все пак, от всички тях, той се държи най-добре към нея.

— О, ваше благородие, не мога да се съглася с вас. Аз дочух само част от думите, които й каза, когато пристигна, но те бяха изключително сурови и я нараниха, предизвиквайки я да отговори по-скоро пламенно, отколкото благоразумно.

Лейди Миньон кимна с глава и повдигна веждите си, като че ли той беше направил лошо изказване.

Саймън търсеше думи, които да подействуват по-успокоително.

— Естествено е за Фронси, отделена от Каси за пръв път, да позволи страховете й да я заблудят. Ако виконтът е такъв, какъвто вие казвате, че е, то не може да има основание за страх, че той ще измами нейните надежди, като се сгоди за мис Хардинг.

— Скъпи мой, мистър Дънстрийт! — избухна лейди Миньон и едно огорчено изражение се изписа на лицето й. — Чудя се на вашите проповеди! Как можете да се справяте в един свят, толкова различен от това, което той би трябвало да бъде? Аз съм съвсем права за Латам! Той е един стабилен джентълмен от добро семейство, който изглежда не знае или не се интересува от своята красота, но вие не трябва да подценявате хитрината на мис Онора, а още повече тази на нейната решителна майка.

Саймън въздъхна:

— И така, вие мислите, че опасенията на Фронсина са основателни?

— Мисля, че не би ми харесало да стоя заключена далече в Лондон с една възрастна леля и една стара прислужница, а мъжът, когото обичам, да отваря своя замък за едно хубаво, младо създание, което възнамерява да се омъжи за него.

— Това е причината, поради която съм тук — каза Саймън. — Знам, че веднъж отворихте вратата на къщата си за нея. Не можете ли да я отвлечете тайно от къщата на сър Уилбър сега, когато той е извън града, и да измислите да я заведете някъде в провинцията и…

— Ах, това е една мечта, която имам от много отдавна — каза нежно лейди Миньон. — При сегашното положение на нещата не мога да се надявам на това.

Тя наля още чай с едно сдържано, потиснато изражение, без самата тя да посегне към своята чаша.

След известно време нейният ясен, силен смях го изтръгна от неговата замисленост и го върна в действителността.

— Има известно предимство да бъдеш бурен между градинските цветя — каза тя. — Дворцовите дами като лейди Алида Тримейн ми се присмиват, но аз не обръщам внимание на това. Ако всички те искат да носят синия цвят на яйцата на червеношийка, а аз предпочитам „царско“ пурпурния цвят, какво лошо има в това?

— Лейди Миньон — каза решително Саймън — вдовиците и сираците на моряците биха ви облекли в хермелин, ако вие пожелаете.

Тя махна с ръка на неговия искрен комплимент, без да му обърне внимание, и се изправи.

— Преподобни Дънстрийт — каза тя властно. — Понякога изненадата е най-добрата отбрана. Аз имам план. Ще ми помогнете ли?

Саймън преглътна:

— Да — каза твърдо той.

— Би било лошо за сър Хорейс, а също и за Латам, ако отида в адмиралтейството. Но аз трябва да видя Латам веднага.

— Да му занеса ли бележка?

— Не. Доведете го тук. Повикайте го от адмиралтейството под някакъв претекст, който не е в разрез с вашата съвест, и го доведете пред вратата ми с наета карета. След това ни оставете.

— Разбира се, лейди Миньон.

Саймън стана, благодари за гостоприемството, до известна степен учуден, но готов да изпълни това, което тя му нареди. За момент той се поколеба:

— Лейди Миньон, не съм сигурен, че виконт Латам е съвсем наясно с това, което става в сърцето на Касълмейн. Не бих се решил да му разкрия това — нали разбирате?

Все пак, мислеше боязливо той, Фронсина Фипс може да е и прекалено разтревожена, а доколкото познаваше лейди Брекенридж, знаеше, че тя е неизлечимо романтична, внезапно нещата спряха да му изглеждат такива, каквито той си мислеше, че са, когато дойде в замъка на лейди Брекенридж.

Той съжаляваше, че беше споменал за проблемите на Латам. Беше дошъл да убеди лейди Миньон да спаси момичето от къщата на дядо му, да й даде сигурност и разбиране, а може би да я облече в нещо, което ще бъде приемливо за бала в провинцията. Вместо това, пламенната и властна жена имаше намерение да си позволи някои рисковани начинания, които той не се съмняваше, можеха да бъдат опасни.

Лейди Миньон изглежда прочете неговите мисли:

— Направете каквото ви казвам — каза любезно тя — и всичко ще бъде наред.

 

 

В сградата на адмиралтейството, Саймън беше склонен да се съмнява в нейното оптимистично предвиждане. Латам, погълнат от някакви сметки, заедно с още двама чиновници, протестира, че той не може да зареже работата и да хукне за неща, отнасящи се до флотския базар, състоял се толкова отдавна.

Преподобният мистър Дънстрийт не прие някой друг мъж да отиде вместо него, което ядоса Кингсли.

— Хоукинз е най-добрият мъж от моите подчинени. Вземете него. Той ще ви е от полза за всичко, което искате да правите, а мен ме оставете да се занимавам с моята работа. Трябва да замина за провинцията тази седмица, а тук има работа за мене чак до полунощ. Самият адмирал щеше да избере Хоукинз да отиде с вас.

— Мисля, че не и в този случай — каза му Саймън. — Става дума за мис Касълмейн Томас.

 

 

Лейди Брекенридж прочете едва забележимото нетърпение на красивото му лице, веднага щом той я поздрави. Взимайки и двете му ръце в своите, тя го гледа много сериозно известно време. Ненадейно той видя в нея това, което беше пленило и очаровало сериозния Брекенридж.

Под младежките украшения и измамната декорация на грима, той откри нещо истинско и даже великолепно. Той го почувства в стискането на нейните меки, отрупани с бижута ръце. Ширитът на нейната шия и на китките й, блестящите й скъпоценни камъни и съкрушителната й перука не го отблъскваха. Латам видя едно силно човешко същество, притежаващо огромна добронамереност, което беше запазило душата си едновременно невинна като на дете и мъдра като на древен мъдрец, живеейки всеки ден искрено и с добрина.

— Преподобният мистър Дънстрийт бе достатъчно добър да ви доведе тук, така че никой не ще заподозре конспирация между двама, които напоследък страдаха от кралското недоволство.

Без да спомене нещо за своето собствено положение, Кингсли изрази загриженост към нея и застана сковано в очакване.

Лейди Брекенридж му даде знак да седне на стола и го погледна проницателно. Неговият поглед в замяна беше толкова силен, че тя не бе способна да откъсне очите си от него.

— Казаха ми, че нещо във връзка с базара… — каза той вежливо, проявяващ отново нетърпение и желание да се върне към работата си.

— Истина ли е — попита тя, като че ли не го чу, — че вашата майка трябва да предяви претенции към Бийчскейп или той ще бъде конфискуван, защото вие поддържате моето виждане, че колонистите имат по-големи заслуги към Англия?

Проклинащ в душата си дворцовите клюки, които се коментираха и в парламента, Кингсли отговори спокойно:

— За майка ми се грижат две предани мои лели във Франция. Тя не е приела благосклонната покана на Негово Величество.

— Къде оставате вие?

Той се усмихна печално и една сянка на отчаяние премина през лицето му.

— Отивам в Бийчскейп за бала през следващите дни във връзка с честването на рождения ден на дъщерята на лейди Тримейн. Това ще бъде, предполагам, последното ми пребиваване там като негов господар. Но тъй като адмирал Белвайдър се нуждае от мене тук, в Лондон, няма да се чувствам зле… освен… — гласът му изчезна за миг. — Хранех големи надежди за Бийчскейп и за времето, което предстои, когато кралският флот няма повече да ме управлява. Признавам, че ми е тежко да се откажа от стария замък и земята, заради това, че съм предизвикал кралския гняв.

Кимайки с глава, тя попита:

— Какви са затрудненията на Бийчскейп?

Той въздъхна.

— По силата на документ, даден на последния Джералд Колеман от крал Хенри VII за неговите заслуги при Бозуърт Фийлд, ние сме владетели на замъка повече от двеста години. Замъкът Бийчскейп има една част, която е почти толкова стара, и две крила, строени, когато чичото на майка ми е бил още жив. Това е било преди раждането на моята майка, на нейния баща и на моята баба Клариса.

Лейди Миньон се намръщи.

— Кралят не може законно да възвърне баронското владение към короната само за това, че неговият собственик не живее в момента там, още повече, че последният не живее там само защото служи във флота на същия този крал. Всяко стръкче трева е собственост на Колеман и на неговите наследници по силата на свещената дума на монарха. Позорно е да пренебрегнеш законен, неотменян от векове указ.

Сянка на усмивка се появи на лицето му.

— Много мило от ваша страна, че споделяте моите собствени виждания по въпроса и моите чувства. Да постъпиш нетактично с монарха не е маловажно, когато си дал клетва да му служиш като флотски офицер. Вижте, той в действителност не взима Бийчскейп. Той просто настоява моята немощна майка да ме замести, като собственик на замъка. Мисля, че неговият план е много хитро скроен. Той не само ме наказва, но откъсва майка ми от „вредното“ влияние на Франция. Но тя няма да се върне.

— Това е чудовищно!

Той я погледна равнодушно.

— Какво мисли лорд адмиралът за това?

— Милорд адмиралът е неумолимо изпълнителен и е личен приятел на семейството ми. Той е говорил за мен с краля, но успехът е по-малък, отколкото му се иска аз да разбера — Кингсли направи гримаса. — Желаех много силно да бъда избран за адютант на адмирала и не съжалявам даже за Бийчскейп, но съжалявам, че причиних вреди в трудната работа на Белвайдър.

— Отношението ви заслужава уважение! Но не мислите ли, че е възможно по онова време кралят да е имал една от тези кризи, от които страда от време на време? Когато вие сте подкрепили заселниците в Америка пред него, той просто не е бил на себе си. Вероятно е да отмени наказанието, когато възстанови доброто си здраве след време.

— Чувал съм и други да изразяват такива надежди — каза сухо Латам.

— Сър Хорейс го е виждал да изпада в това състояние на истерия по различни поводи. Съвсем наскоро, моят беден съпруг бе жестоко укорен заради моето искрено уважение към колониите. Вярвам, че той страда от това, което наричат захарна болест и тя е причината за неговите пристъпи на умопомрачение, дължащи се на нарушения баланс на течностите в тялото — въздъхна тя.

Латам, чувствайки, че времето го притиска, наруши създалото се мълчание.

— Беше много мило от ваша страна, лейди Брекенридж, да ме повикате, за да изразите вашето приятелство и интерес.

— Извиках ви поради една съвсем различна причина.

Той отново беше поразен от блестящия птичи поглед, с който тя го погледна. Петната от руж на бузите и украшенията не можеха да намалят свежестта и приветливостта на нейното изражение.

— И каква е причината?

— Искам да знам вашите чувства към Касълмейн?

Той отговори веднага, а на лицето му се появи едно уязвено изражение, което тя забеляза.

— Моите чувства са най-горещите и най-искрените, които могат да бъдат на света.

— Тя е прекрасно създание, поставено в тежко положение, така че аз трябва да имам смелостта да действам в неин интерес. Обичате ли мис Томас?

— Обичам Каси — каза той с нисък глас и погледна отново надолу, скривайки лицето си от нейния изпитателен поглед.

— Сигурен сте в това и не се шегувате?

— Сигурен съм — каза той с твърд глас, като срещна погледа й. — Тъй като вече знаете това и я обичате, както тя обича вас, мога да ви кажа, че всяко споменаване на името й ме кара да се чувствам последователно силен и слаб. Тя притежава ярко излъчване, подобно на светъл пламък… — замлъкна той и отиде до прозореца, заставайки с гръб към нея.

Лейди Миньон заговори, но думите не бяха предназначени за него.

— Не съществува нищо по-удивително и странно от това, да видиш подходящата жена да завладява душата и ума на подходящия млад мъж.

Тя се оживи отново.

— Защо — отривисто запита тя — навсякъде ви виждам с Онора Хардинг? Как може да отваряте замъка в нейна чест? — гласът й трепереше от чувствата й.

Кингсли тръгна към креслото, като удряше яростно с юмруци кадифените тапицирани облегалки и хапеше устните си.

— Аз… — поклати златистата си глава той, гледайки в далечината. — Да — каза той рязко.

— Хайде сега. Вие споделихте с мен едно много лично нещо. Знам, че не сте от наконтената сбирщина, която преследва благородници и охотно желае да навестява изтънчените гости, само за да получи някоя глупава целувка и да се хвали след това.

Той не отговори.

— Защо, след като я обичате, сте били така безсърдечен към Касълмейн?

— Лейди Брекенридж! — протестира той като човек, изпитващ болка. — Не съм съблазнител на девойки — най-малко на Каси. Аз съм адютант на лорд адмирала на кралския флот и трябва да се върна към моята работа за него!

Очите и устата й бяха широко отворени и тя издаде едно раздразнително възклицание.

— О! — тя повтори възклицанието и после каза — Мой бедни млади приятелю! Докато репутацията на Тримейн расте, тази на флота пада. Сър Хорейс ми разказва тези неща всяка вечер. Аз съм длъжна да разбера всичко.

Латам отиде отново към прозореца, като че ли не желаеше да я слуша и искаше да се предпази от погледа й.

Лейди Миньон взе чашата си с чай и продължи мисълта си:

— Женитбата с Касълмейн — говореше бавно тя, като че ли систематизираше мислите си — изглежда невъзможна за един мъж, изпаднал в немилост пред краля, на път да изгуби имението си и обект на благосклонност от страна на Тримейн, който всеки ден посещава краля. По-лошо, отколкото може да бъде, като имаме предвид, че лейди Алида, дъщеря й и половин Лондон при това вярват, че вие сте пред прага на годеж с Онора.

С опънати устни Латам каза напрегнато:

— Вие докосвате само част от неприятностите. Ужасното положение на Каси в тази къща е вече решено. Бягството на прислужницата й я постави в неблагоприятно положение. Тя ще бъде изпратена някъде след по-малко от седмица, след fete в провинцията.

— Не се измъчвайте.

Но самата лейди се терзаеше, въпреки че го успокояваше.

Тя докосна изящните предмети, които стояха на полицата над камината, прекара ръка по натопените в ниската ваза цветя.

— Ако не бях защитавала колонистите, не бях хвалила Чатъм и дърдорила за вирджиния — каза тя замислено — можех да ви бъда от полза. Но аз причиних неприятности на моя съпруг, трябваше да се отвърна от Каси, когато тя се нуждаеше от дом тук, в Лондон, и съм абсолютно безполезна…

— Съвсем не, лейди Брекенридж!

— Какво е накарало такъв изискан, добър мъж като Рейнолд Белвайдър да ви тласне с тази отвратителна мрежа на лейди Тримейн и Онора?

— Не го обвинявайте. Това беше най-естественото нещо на света, след завръщането ми от Франция. Моето семейство има една стара сантиментална връзка с лейди Тримейн, посредством вуйчо ми Адриан, който някога е бил сгоден за нея. Адмиралът, разбрал за връзката, ме насърчи. Освен първоначалното ми чувство, имах малко време да разбера напълно, какво чувства сърцето ми към Каси. Междувременно, тя замина в Касълрок, а Тримейн, съпругата му и Онора бяха тук. Срещах се често с тях.

— И поради тази причина Рейнолд Белвайдър предположи, че вие сте избрали компанията на Онора пред толкова много други. — Лейди Миньон поклати червените си къдрици.

— За нещастие! — каза мрачно той.

— Съществува само една възможност за вас и Касълмейн.

— За бога, кажете ми я!

— Направете като мъдрия Фипс и неговата възлюбена. Избягайте!

Той започна да говори, но гласът му се прекъсна и лицето му се промени от чувство.

— Мислите, че не съм мечтал да замина за Франция с нея? Че не съм се събуждал стотици пъти след вечерите, прекарани в компанията на Онора, и не съм се заричал, че ще я отвлека тайно, за да се оженим? — Той поклати главата си, а загорялото му лице се изкриви в гримаса.

— Скъпи мой Кингсли, избягайте в Америка — тя направи заповеднически жест с ръка. — Не казвайте нищо, докато не съм свършила.

Тя описа полята, за които често получаваше известия, собственост на Брекенридж в колонията вирджиния.

Нейното изражение доби детинска топлота и откровение, което беше трогателно, докато тя разказваше за мекия климат, богатата почва, изобилната реколта и високите планини.

Тя му каза, че къщата в имението ще бъде готова следващата пролет, така че Каси и той ще могат да обзаведат стаите и да живеят там, докато той служи като представител на сър Хорейс.

Като имаше предвид, че той ще иска своя собствена земя, тя го увери, че вирджиния и Мериленд предлагат възможности за великолепни къщи, богати реколти, лов и риболов. Увери го, че тя и съпругът й само ще благославят него и Каси, ако той избере по-късна дата за напускане на плантацията им, поради факта, че си е намерил своя собствена.

— Уредете въпроса за брака със Саймън Дънстрийт и не губете време. Вие трябва да бъдете на борда на кораба, преди балната зала в Бийчскейп да се напълни с гости този уикенд.

Той слушаше и я гледаше, чувствайки сърцето му да се стяга в отклик на всичко, което тя каза, но не можеше да издаде нито звук, за да изрази изненадата, която предизвикаха словата й. Изпитващ страхопочитание към нея и огорчение, лицето му помръкна. Той се отпусна тежко под напора на чувствата си и от отчаянието на отказа си.

— Моя скъпа приятелко, вие мислите само за Каси и за мен. Помислете и за последиците, които ще има това за вас и сър Хорейс. Ако вие вече страдате от вашето изказване за Америка, как ще се чувства вашият съпруг, ако един флотски дезертьор, поощряван от вас, тръгне за имението на Брекенридж с вашето съгласие и съучастие.

— Сър Хорейс ще го посрещне, както вие посрещнахте загубата на Бийчскейп — каза решително тя.

— Не мога да приема. Каси ще се съгласи с мене. Ще се съгласите също, че вие сте най-добрата, най-състрадателната душа в…

— Празни приказки! Америка е млада страна за млади хора. Моят съпруг и аз ще се радваме да заплатим, с каквито и да е наказания, така че вие и Каси да заминете там и да живеете, както заслужавате, далече от интригите и клеветите на двора и семейство Тримейн.

— Аз съм се заклел на краля. Дал съм дума да служа на лорд адмирала и се считам за толкова добър и верен англичанин, колкото и те. Да последвам своите хвалби за колонистите и да замина за Америка, като изоставя всичко тук, е срамно. Да изоставя короната и флота заради Бийчскейп и страха от съпругата на сър Уилбър и от неговата довереница би било немислимо.

— Виждам — каза лейди Миньон много нежно — защо тя ви обожава.

В един миг бе готова да заплаче. След това се върна към аргументите си, опитвайки се да го придума, но той не можеше да бъде разчувстван.

— Моя скъпа, добра лейди — каза накрая той. — Каси и аз цял живот ще помним всичко, което вие сте направили и всичко, което вие щяхте да направите така щедро за нас.

— Щях да идвам често да ви виждам във вирджиния — каза замислено тя.

— Където и да сме, вие ще бъдете нашият пръв гост — каза той и се зачуди, че може да говори така уверено, когато нищо не се бе променило, че тази изключително доброжелателна жена му бе дала най-вече надежда. Освен всичко друго, което му беше предложила.

— Още едно нещо, преди да тръгнете към отвратителните преструвки на момичето и преди кралицата…

Той се усмихна натъжено, не изпитвайки необходимост да оспори нейните невъздържани думи.

— Да?

— Защо вашият адмирал проявява такъв голям интерес към Касълмейн, че чак разпитва сър Хорейс за нея?

Кингсли отстъпи назад озадачен.

— Наскоро бях откровен с него, относно моите чувства, но не мога да повярвам…

— Това беше преди седмици. Сър Хорейс прие на гости генерал Гленд, лорд Талбот и Белвайдър.

— Той е питал за Каси?

— Не толкова за нея, колкото за баща й. Искал да получи сведения за починалия доктор, който разби сърцето на Тримейн, като се ожени за Анна Лусия.

— Не мога да си представя — каза Кингсли.

— Искал да знае, дали някой в Лондон е виждал доктор Томас, дали той е бил красив, бил ли е много предан и как така се е оженил за майката на Каси.

Кингсли направи опит да подреди мислите си. Това бяха най-невероятните изречения, които можеха да излязат от устата на лорд адмирала и той се чудеше дали сър Хорейс се е забавлявал с това откритие.

— Може би… — каза бавно той — това е било, защото моят адмирал никога не е скривал факта, че е намирал майката на Каси изключително привлекателна. Може би е страдал от ревност и любопитство, че са го победили.

— Сър Хорейс знае за признанието за красотата на мисис Томас от страна на Белвайдър. Това, имал усещане той, било различно. Нещо от рода на разпит, както моят съпруг го квалифицира.

— Аз съм бил подлаган на разпит от него — каза Латам с усмивка.

— Около половин час той се занимавал с неща, засягащи бащата на Каси. Сър Уилбър му разказал, каквото знаел. Той е приятел на Тримейн от младежките им години и неговата съпруга Алисия беше близка с лейди Дебора.

— Какво ли е знаел, за да разкаже на адмирала?

— Това, че доктор Томас се е възползвал от една красавица, отишла при него за лечение, а той я убедил да се оженят. След това, пристъпил към харчене на парите й за болнични легла, аптеки и строителство в Тринидат.

— Каси каза, че това е изопачаване на истината, което доставяло удоволствие на дядо й да го вярва. Майка й доброволно ги е дала. Каси го обича много, а леля й въобще не е критична към това, което той е направил.

Като вдигна шапката си, приготвяйки се да си тръгне, Кингсли изведнъж се сети за думите на адмирала, които беше казал по време на разговора им на зазоряване. Беше станало дума, спомни си той, за неговия вуйчо и лейди Алида, когато очите на Белвайдър издадоха неговата осведоменост за нещо, което той се въздържа да каже. Той имаше възможност да забележи по време на тази скръбна среща, че в погледа му имаше белег за някаква тайна информация, която той нарочно прикри.

Той видя отново изражението на адмирала, напълно извън контекста на думите на лейди Брекенридж за въпросите, които той бе задал на съпруга й.

Той можеше да се закълне, че имаше някаква връзка между въпросите, засягащи бащата на Каси и този израз, който той бе видял на лицето на Белвайдър. Чувстваше се смутен от собствената си сигурност.

Лейди Брекенридж, с влага в очите, заговори отново за Америка, издуха носа си и каза, че се гордее с него и същевременно му се сърди.

— Ваше благородие — отговори той, покланяйки се ниско — ме прави само горд.

Той се качи в чакащата го карета, благославяйки я, но продължаваше да се чуди на странния разказ за любопитството на адмирала.

Нито една причина не можеше да назове той за помръкването на радостта му от голямата загриженост на нейно благородие. Сега той съзнаваше само ужасното предчувствие за Каси, от което не можеше да се освободи.