Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Love’s Bold Embrace, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 26гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey(12.09.2011)
Разпознаване и корекция
Слава(2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2010)

Издание:

Брийн Джилбърт. Прегърни ме силно

ИК „Бард“, София 1993

История

  1. —Добавяне

Глава XIV

С висок, груб глас техният кочияш обясняваше нещо. Каретата им се разлюля, когато той скочи от високото си място на капрата. Каси чуваше как конете удряха несигурно земята с копита.

В каретата Фронси се наклони към Ян, с намерението да зададе въпрос, но Каси им направи знак да мълчат.

Непознат глас извика почти весело, на което техният кочияш отговори.

Тримата в каретата затаиха дъх от страх.

— Не мисля, че това е разбойник — каза много тихо Ян Фипс. — И това не е някой от Касълрок.

— Кой може да бъде? — прошепна Каси.

Завладя я ужас, представяйки си възмущението на лейди Алида, когато открие тяхното бягство. Даже в този напрегнат момент тя си призна, че бе повече уплашена от лейди Алида, отколкото обезпокоена от мъката, която щеше да причини на леля Летития. Съзнаваше, че е възмутително, но това беше истината.

Тя не се съмняваше, че леля й ще я разбере и ще й прости даже тази необмислена постъпка, но в злите очи на съпругата на дядо й, това ще бъде една проява на незачитане на самата нея, а тайното отвличане на Фронси ще се приеме като предателство.

Каси почувства ръката на Фронси в своята. На хоризонта бавно просветляваше. Мирис на храсти и растяща трева полъхна към тях. Мисълта, че тя беше изложила и двамата — Фронси и бъдещия й съпруг — на голям риск, караше Каси да трепери в ранния утринен хлад.

За пръв път тя се запита как си беше представяла, че един човек като нея — без средства, подчинен на издръжката на други, още непълнолетен, ще може да защитава тях двамата срещу силата и положението на сър Уилбър Тримейн? Чувство за вина я изпълни заради това, че беше насърчавала отчаяния Ян Фипс. Това, че той беше решил да се бунтува, когато лейди Алида предупреди Фронси, бе едно нещо, но когато тя забъркваше лейди Миньон и Саймън Дънстрийт в един план, който тя самата беше измислила, бе нещо съвсем различно.

Със силно желание да помогне на момичето, което беше посветило живота си на нея, Каси стисна дългите, мургави пръсти на изплашената си прислужница.

— Не бъди нервна и не казвай нищо, ако отворят вратата.

— Възнамеряваме да избягаме, ако се стигне дотам — каза Ян твърде високо.

В този момент вратата на каретата се отвори и кочияшът мушна главата си вътре.

— Коя е мис Томас?

— Аз съм мис Томас.

— Един конник носи съобщение за вас от града, мис.

Светлината на фенера за момент заслепи очите й и тя не можеше да види нищо.

— Кой го е изпратил?

— Аз съм, Тимоти Куейл, кочияшът на лейди Брекенридж.

Познатият глас достигна до нея, преди да може да види лицето му в светлината на лампата.

— О, Куейл! — Каси подаде глава от каретата с облекчение. — Колко е хубаво, че това сте вие! Какво е съобщението?

Той изглежда се двоумеше и след това попита:

— Бихте ли дошли за малко с мен по пътя, където можем да поговорим?

Тя пое подадената й ръка и стъпи на тъмния път. Преливащи нюанси на розово, кехлибарено и светлолилаво обагриха бавно зазоряващото се небе.

— Как са лорд и лейди Брекенридж? — попита тя.

Настроението й се повиши от красивото утро и от факта, че имаше вест от великодушната си приятелка. Черните мисли, които я изпълваха само до преди няколко минути, я бяха напуснали. Тя поемаше свежия утринен въздух и чувстваше, че в действителност усеща вкуса на независимостта и приключението.

— Има много неща, които ги ангажират и ги безпокоят — каза бавно той.

Той вдигна лампата, за да освети пътя.

— Но те са добре?

— Не са болни. Нейно благородие стои повече вкъщи напоследък, но най-добре е вие да прочетете писмото й. Ще застана ей тук и ще ви светя с фенера.

Тя кимна с глава в знак на съгласие. Докато Куейл стоеше дискретно с фенера тя побърза да счупи печата.

„Скъпа Касълмейн — прочете тя. Задължена съм да удовлетворя всяка ваша претенция, която вие някога бихте поискали от мен, и изпитвам особено удоволствие от романтичното пътуване, което вие сте предприели заради Фронсина. Пожелавам на младата двойка щастие. За съжаление, сър Хорейс, който притежава най-горещото, най-романтичното сърце в света в едни нормални времена, точно сега има неприятности във връзка със служебните си задължения. В Камарата на лордовете има тенденции на разделение много по-често, отколкото той си спомня, че е имало някога. Всяко гласуване е неприятно за всички, а след всяко — влиянието, на което Брекенридж е разчитал, отслабва. Точно сега той е изпълнен със страх от гнева на дядо ви, когато сър Уилбър научи за моето съучастничество и заминаването ви от Касълрок.

Той се опасява за мене. Изглежда, скъпа Касълмейн, че даже съпругата на такъв мъж, като моя съпруг, не е пощадена от клюки и интриги. Дългогодишното ми възхищение от колонистите му създаде сериозни проблеми. Уви! Не мога да взема обратно думите си или да променя мнението си, както можа да направи нашият красив флотски адютант — виконт Латам.

Съпругът ми казва, че да вземем Фипс или неговата нова невяста на работа тук, ще бъде като «шамар» за дядо ви. Поради, същата причина, въпреки че това огорчава него, почти толкова много, колкото и мен, трябва със съжаление да оттегля моята покана да отседнете при нас тук, в Лондон. Възможността отново да разгневим дядо ви, а с това да увеличим разприте, е напълно реална.

Въпреки че вероятността да видите лорд адмирала или неговия адютант през време на вашето пътешествие до Лондон, е малка, осмелявам се да ви предупредя да ги отбягвате и двамата. Тримейн е задължен да ви бъде обиден заради бягството. Откакто той има чувството, че е единственият човек, който говори компетентно за всички работи, касаещи флота, и че е организатор на възможното реабилитиране на Латам, след скарването му с Джордж III, то ще е най-мъдро и най-сигурно да не бъде използван случаят за друг болезнен конфликт с вашия твърде зает дядо.

Като си помисля, какво значение имате за мен и с каква надежда гледахте на осъществяването на базара, аз ужасно съжалявам и за двете ни, както и за тази благословена, тъжна страна.

Не знам какво ще стане с Латам, но се говори, че той не е загубил привлекателната си сила за мис Онора. Мога да ви уверя, че повече няма да изричам публично нещата, които чувствам за Америка.

Надявам се да преживея и да ви поднеса отново чай в Лондон.

Дотогава, изпълнена със съжаление, че не мога да ви бъда полезна, и дълбоко извиняваща се, оставам ваша предана приятелка.

М.“

Каси почувства, че като че ли гръм я удари. Тя не каза нищо на Куейл, но подреди страниците и прочете цялото писмо отново, напрягайки изморения си мозък да разбере това, което четеше.

След повторното прочитане на писмото тя се обърна и тръгна към каретата, за да се справи с емоциите, които се зародиха в нея с такава сила, че даже бягството от Касълрок бледнееше пред тях.

В цялото си писмо лейди Брекенридж бе правила само намеци, разбра Каси. Лейди Миньон трябва да е имала неприятности със съпруга си, заради нейното необмислено съгласие да изпълни молбата на Каси за придвижването им до Лондон. Несъмнено бе, че е така. Каква купчина неприятности откриваше този прост факт, тъй като, както цял Лондон се шегуваше, Брекенридж „душа дава“ за третата си съпруга, за която се беше оженил в по-напреднала възраст и която боготвореше и задоволяваше по всички възможни начини.

Ако сър Хорейс твърдо беше наредил тя да не се вижда нито с Каси, нито с Фипс и неговата бъдеща съпруга, то Каси знаеше, че той бе срещнал сериозните възражения на своята съпруга. Фактът, че тези възражения не бяха довели до успех, говореше, че нейната добросърдечна приятелка беше заобиколила леко сериозните проблеми, отнасящи се до грижите на сър Хорейс.

Любов изпълни сърцето й с безпокойство към тази уникална, щедра жена. Нейният дядо можеше наистина да се бори за виконт Латам и да прибавя блясък към голямата известност на Кингсли, но с лейди Миньон нещата стояха по друг начин, тъй като защитата идваше само от един автоматичен съюзник — нейния съпруг. Особено когато този защитник беше критикуван в парламента и беше изпълнен със страх да не загуби доброжелателството на такъв стар приятел, като дядо й.

Обръщайки се с лице към Куейл, Каси каза:

— Моля, кажете на нейно благородие, че милото й писмо е напълно разбрано. Предайте й обичта и благодарността ми. Кажете й, че няма да й се обаждам, докато тя не изпрати вест до преподобния мистър Дънстрийт.

— Много добре, мис Томас. Мога ли да й кажа, къде възнамерявате да бъдете в Лондон?

Каси се колебаеше. В този момент, уморена от изминалата нощ и предшестващите я дни, изпълнени с притворство и възбуда, тя се почувства напълно изгубена и самотна. За пръв път тя осъзна какво означаваше Фронси да е изоставена на собствената й съдба, без повече да мисли за нейното благополучие.

Името на лейди Илейн Рембо й дойде на ум, но се отказа от тази идея, намирайки я прекалено самонадеяна, независимо какво можеше да каже Грегъри. Освен това тя разбра, че всички, които познаваше в Лондон, бяха приятели на дядо й, а това означаваше, че те щяха да бъдат изправени пред същия риск да си навлекат недоволството му, както лейди Миньон.

Можеше ли да се довери на Саймън Дънстрийт, да й намери място? Работата му беше да помага, а не да утежнява положението на хората от неговото папство. Беше направил достатъчно с благосклонното си предложение да извърши бракосъчетанието и да подреди една от стаите в сградата на мисията за лек обяд по този случай.

Къде би могла да отиде, ако това пътешествие водеше до едно разделяне с всички Тримейн? Какво ще стане с Фронси и Фипс, ако даже лейди Миньон трябва да ги изостави?

Тя се почувства самотна, слаба и безполезна.

Кингсли. Сърцето й зовеше неговото име. Струваше й се, че всички я бяха изоставили, че тя нямаше да може да помогне на Фронси, че не трябваше да натоварва Саймън или лейди Миньон със своите проблеми. Тя беше изгубила даже равнодушното покровителство на своя дядо. Къде можеше да намери безопасно място и сили, за да успее да започне свой живот, без да я подкрепят ръцете на Кингсли Латам? С безизразен слаб глас тя отговори на Куейл:

— Ще бъда у преподобния мистър Дънстрийт, а ако не съм там, той ще знае къде мога да бъда намерена.

В каретата Фронси и Фипс ликуваха, че спирането не застрашаваше техните планове. Ян се беше преместил сега до своята любима, държеше мургавата й ръка и се усмихваше по един почти момчешки начин. Фронси бъбреше за сребърната монета от шест пенса, която бе поставила за късмет в обувката си за венчавката.

Каси чувстваше всеки поглед, който те си разменяха, знаеше значението на стиснатите им ръце, усещаше чистите, диамантен осветли послания, които те си разменяха само с един поглед.

Очарованието на един ден на вълшебната горска поляна, достигна до нея. Кингсли. Ако той беше изпаднал в немилост пред всички — от краля до лорд адмирала, това не значеше нищо. Всичко, което имаше значение, бе, че той не трябва да бъде преследван заради неговата честност, изпратен в изгнание заради неговото чувство за дълг и най-много от всичко, да не бъде принуден да се откаже от светлите планове, които имаше за един живот в Бийчскейп, или да забрави всичко, което беше казал, че им предстои на тях двамата.

 

 

Наклонените, бадемови очи с дълги мигли блестяха от чувство, когато Фронсина повтаряше брачната клетва, която Саймън Дънстрийт изричаше с ясен, твърд глас. Ян, сериозен и спокоен, гледаше грейналото й лице и изглеждаше прикован на мястото си. Беше загубил цялата си несигурност и стеснителност. Направи своя тържествен обет пред годеницата си с глас на човек, който разбираше напълно значението на всяка дума и я подкрепяше с цялата си душа.

Като единствена придружаваща младоженката, Каси стоеше права. Тя усети, че очите й пареха, наблюдавайки техния възторг. А когато срещна погледа на Саймън, видя, че той чувстваше същото, съзнавайки светостта на тази скромна церемония и нейния смисъл за двойката.

В слънчевата светлина на малкия параклис, който беше част от сградата на мисията, Каси почувства, че страхът й изчезна, за да бъде заменен от надигащото се чувство на благодарност.

Фронсина и Ян бяха едно цяло сега. Сама по себе си тази мисъл, както и увереността на Саймън Дънстрийт, доказваха, че тя беше постъпила правилно, като помогна на двамата.

— Чест е за мене, да изпълня церемонията — беше казал Саймън — и имам намерение да пиша на леля ви, мисис Пикеринг за моите впечатления.

Помощта, която оказа на тримата, откакто те бяха пристигнали в Лондон, беше трогателна. С енергичното съдействие от страна на неговите най-искрени привърженици, той се беше погрижил да осигури всички техни нужди. Букетът на Фронси, семплото й було, облеклото на Ян — за всичко беше помислено.

Никой не беше показал ни най-малък интерес към тъмната кожа на Фронси, нито пък някой изглеждаше изненадан, че тя бе избрала рокля с яркожълт цвят и че позлатените дрънкулки в косата й лъщяха през чистото, бяло було.

Те видяха само един висок, предан мъж, който взима за своя съпруга гъвкавата и грациозна жена, която очевидно го обичаше много.

Когато кратката церемония свърши и добрите пожелания бяха поднесени отново и отново от всички присъстващи, Ян се опита да изрази благодарността си към свещеника.

— Това е мое задължение, да съединя тези, които желаят да се оженят, с оковите на светия брак, — каза просто Саймън — но аз се радвам особено много, заедно с мис Томас, за вашия брак.

— О, мистър Дънстрийт — промълви Фронси дълбоко развълнувана. — Вие сте толкова добър.

— Наистина сте, Саймън — усмихна му се Каси.

— Един ден, надявам се, да мога да изпълня церемонията, когато вие казвате вашата клетва — каза многозначително той.

Тя го погледна и една полуусмивка разтегли устните й.

Фронси, с Ян близо до нея, подаде букета си на своята господарка и каза с израз на голяма тържественост:

— Мис Каси, можете да откъснете едно цвете от тези тук и да го сложите при увехналото малко кръгче, което вие пазите толкова грижливо и носите винаги със себе си.

Изчервявайки се, тя бе малко възмутена, че даже сплетения от Кингсли пръстен от жълти цветчета не можеше да бъде скрит от погледа на Фронси Фипс. Каси издърпа малката маргаритка с жълто в средата от необикновения букет.

— Запазете поне едно малко късче от него и го носете с вас през цялото време — каза много сериозно Фронси. — Направете си малка торбичка и сложете в нея кръгчето и моята сватбена маргаритка.

Каси като видя, че Фипс стана нетърпелив към каприза на своята невяста, кимна безмълвно с глава, взе цветето и се усмихна успокоително на Фипс.

— Ще ми е приятно да запазя спомена за вашата женитба.

Малката група гости от мисията се приближи и поздрави младоженците, а след това Саймън отведе всички до скромната маса, където ги очакваше една хубава торта и сладки за чай.

Докато слушаше една жена с открито, хубаво лице, която разказваше за това, как Саймън подпомогнал семейството й, Каси погледна нагоре и видя за свое учудване, че дядо й беше влязъл в стаята.

— Сър Уилбър! — Саймън заговори пръв и се отправи да предложи ръката си.

— Закъснял ли съм много за сватбата? — попита сър Уилбър.

— Току-що беше отпразнувана тържествено — каза Каси и почувства, че гласът й трепери от нерви.

— Трябва да поздравя Фипс — каза той, гледайки сурово към внучката си.

Той се отправи към домакина си и стисна сърдечно ръката му, поклони се ниско пред Фронси и разговаря дълго с тях.

— Колко хубаво щеше да бъде, ако можехте да дойдете по-рано — каза Саймън Дънстрийт, като гледаше одобрително как Фронси представя жената от мисията на сър Уилбър с едно непринудено изражение на тържественост.

Каси не можеше да повярва, че той беше в такова добро разположение. След малко тя отиде при него.

— Толкова е хубаво, че ви виждам, дядо.

— Така ли, Касълмейн? — хвърли й един бърз поглед той.

— Както ти казах, Фипс, лейди Алида съжалява само, че не сте й позволили да уреди с нашия свещеник в Касълрок да извърши церемонията. Тогава нямаше да има нужда ти и твоята нова съпруга — той благоволи да възнагради Фронси с лъчезарна усмивка — да бъдете далече, когато вашите услуги са така отчайващо необходими в имението.

Болка и смущение се забеляза на лицето на Ян, но гласът му беше твърд.

— Мисис Морайрити се противопостави на присъствието на съпругата ми в персонала. Реших, че ние ще бъдем най-щастливи, ако си намерим нова работа.

Сър Уилбър Тримейн поклати глава, а на устните му се бе появила мъдра, бащинска усмивка.

— Това ли е причината внучката ми да ви отвлече тайно през нощта, докато моята бедна, изморена съпруга имаше само няколко часа почивка всред цялата бъркотия по приготовлението на бала?

Той погледна към Каси с едно изражение, от което я побиха тръпки и всякакъв отговор бе станал невъзможен.

— Мис Касълмейн не искаше ние да избягаме сами и да сключим брак без благословия — каза твърдо Фронси.

— Да. Добре, това е чудесно, но освен че изказвам моите най-добри пожелания на вас двамата, дойдох да ви уверя, че мисис Морайрити не представлява проблем по никакъв начин. Лейди Алида е приготвила две стаи за вас в Касълрок, боядисани от работниците, които са още там. Тя е сложила допълнително и няколко много хубави стола и една нова черга.

Виждайки новото изражение на учудена благодарност, изписана върху лицето на съпруга си, чертите на лицето на Фронси се смекчиха.

— Мисис Морайрити е отличен човек — сър Уилбър говореше директно на мисис Фипс. — Но даже и тя се нуждае от порицание от време на време. Имате моите уверения, че тя ще се присъедини към целия персонал в провинцията, за да ви поздрави с добре дошли, когато се върнете обратно в Касълрок.

Той отново ги ощастливи с една широка усмивка.

— Вървете и се присъединете към другите, които са вече на масата. Аз ще поприказвам малко с моята внучка.

Той заведе Касълмейн до едно място, където столовете с прави облегалки бяха малко настрана от другите. Тя седна до него и срещна втренчения му поглед без следа от нежност в него.

— Дядо — започна тя, но той направи бърз жест, за да я спре.

— Нека да ти кажа, преди всичко, че разбирам напълно твоето чувство за дълг към щастливата двойка.

— Благодаря. Фипс и Фронси искаха отдавна да се оженят и страдаха много — тя се поправи — и страдаха от неразбиране, което беше мъчително и непростимо.

Отново последва бърз жест на неодобрение от страна на дядо й.

— Това, което аз наистина не мога да разбера, е твоето абсолютно безразличие към задълженията, които имаш към лейди Тримейн, Онора и мен. — Неговият монокъл увеличи окото му, което я гледаше ледено. — Съпругата ми е била прикована към леглото от най-ужасна тревога, като резултат от твоето тайно замислено бягство с Фипс и Сен Пиер.

— Съжалявам!

— Наистина ли? Имаш ли най-малката представа, колко трудно е било на лейди Алида там, в провинцията? На нея й липсват безбройните приеми, а е лишена и от компанията на Онора. Да посветиш себе си на огромната трудна задача да надзираваш лондонските декоратори, да намериш персонал за двете имения в провинцията, който да обслужва гостите, наброяващи засега седемдесет души с преспиване и още други петдесет, които ще дойдат само за бала, не е лесна работа. Можеш ли да си представиш работата, напрежението, усилието?

Каси си спомни за безкрайните часове, които прекара в шиене, преправяне, закачване и подреждане на къщата за предстоящия бал. И след това, нейното последно сблъскване с лейди Алида, заради изгонването на Фронси, но тя отново не се осмели да заговори.

— Фипс и Сен Пиер — неговата съпруга, трябва веднага да се върнат в Касълрок. Лейди Алида няма да може да се справи без Фипс следващите седмици. Беше необмислено от страна на Сен Пиер да го отведе и аз съм възмутен и изненадан от теб. Очаквам, че поне ти ще разбереш всички неприятности, които ни причини.

Каси гледаше чашата си за чай, усещайки, че нещо в нея се надига и я хвърля в огън.

— Аз не съм човекът, който планира огромния бал по случай рождения ден. Работила съм много усилено с лейди Алида, за да помогна в подготовката му.

Ръцете на сър Уилбър, които лежаха върху златната дръжка на бастуна му, се стегнаха забележимо. Той погледна надалеч от Каси, наблюдавайки как Саймън отвежда гостите на сватбеното тържество към стаите, намиращи се до неговото собствено жилище.

— Това може би е напълно вярно, Касълмейн. Но си остава фактът, че ти замисли измамническия план да отведеш двама необходими членове от моя персонал в Касълрок. Позволила си също на известен брой хора тук, в Лондон, да добият впечатление, че ти самата ще бъдеш гостенка на бала. За мен това е напълно възмутително!

С несъзнателно вдигната глава Каси застана неподвижна, докато очите й блестяха от несправедливите му думи. С огромно усилие на волята, заради Фронси и Саймън, тя възпря горещите слова, с които искаше да даде израз на чувствата си.

— Винаги си била източник на безпокойство за лейди Алида, а що се касае до дъщеря й — винаги си се държала арогантно с нея. Можех да кажа, нашата дъщеря, защото тя е такава за мен, тъй като действително не познавах твоята майка на тази възраст.

— По какъв начин е арогантно да се трудиш над пердета и покривки, да чистиш и да бършеш прах за предстоящия прием, на който аз няма да присъствам, дядо?

— Ти се самозабрави, малка госпожице!

— Наистина ли? Може би трябва да помня, че в Касълрок сега чувстват загубата на трима от прислугата, след като семейство Фипс и аз не сме там. Как това може да е арогантно държание спрямо Онора, когато моите познати считат, че е естествено, вашата внучка да бъде толкова добре посрещната, колкото дъщерята на съпругата ви? Приемът ще бъде в провинцията, където вие и лейди Алида ми заповядахте да стоя.

— Малко внимание обръщаш на това искане.

Той стана бавно от стола и се вгледа в нея с израз на обидено недоумение.

— Колко по-остра е болката от едно неблагодарно дете, отколкото ухапването от зъб на змия — произнесе напевно той.

Той огледа параклиса, като че ли очакваше ангелите от рая да се присъединят към него, за да видят нейната непочтителност.

— Касълмейн, не може да бъде такова държанието на дъщерята на твоята майка. Не може да бъде!

Той поклати главата си и седна отново, докосвайки с пръсти златната дръжка на бастуна си.

— Държанието на моята майка направи малко за нея. Тя не получи вашата благословия, когато се омъжи, нито пък вашето присъствие на моето кръщене или вашите молитви на нейното погребение.

Сълзи бликнаха от очите й, но тя не се разкайваше.

— Аз не съм показала арогантно държание към лейди Алида и Онора, но никой никога не е предполагал, че моята майка е имала или че аз сега имам някакви права или чувства.

Горчива тъга за дома, която бе изпитала в първите дни в неговата къща, се появи в нея. Отново нахлуха спомените от износените дрехи на Онора, лъжата на лейди Алида, която беше казала на лейди Миньон, че Каси е предпочела да изостави задълженията към базара и завистта, която и двете — майка й дъщеря, бяха почувствали към нея, за това, че бе приета от знатните дами, които беше срещнала на това място. Тези незначителни неща бяха толкова болезнени в този момент, колкото когато те за пръв път я бяха огорчили.

Изпълни я възмущение и я обзе силно желание да даде воля на чувствата си.

— Вие нямахте добро мнение за моя баща и за мен. Дойдох при вас, натъжена от неговата загуба, но вие даже не ме извикахте при вас, докато лейди Летития не настоя. Тогава вие положихте усилия да обясните, колко много обичате Онора и как аз трябва да се държа като слугиня!

Сър Уилбър захвърли бастуна и изглеждаше, че се мъчи да си поеме дъх. Каси даже не чу трополенето от тежкия бастун, нито видя моравото му лице, тъй като сълзи рукнаха от очите й.

Дядо и внучка се взираха един в друг през дистанцията на годините — една пустиня от недоразумения. Всеки мислещ себе си за прав, а в същото време — ужасно несправедлив.

Сър Уилбър заговори пръв, напълно контролирайки се сега. Той не повиши глас, но всяка негова дума удряше.

— Така, това ли е начинът, по който ти изглежда всичко? — поклати той главата си, на която имаше перука. — Ти направи много лесно това, заради което аз дойдох. Но първо, нека да ти кажа това. Не съм споменавал твоя баща, защото не исках да се настройвам срещу неговата дъщеря. Мисълта за него, даже днес, ме изпълва с такъв основателен гняв, че най-жестокото нещо, което мога да измисля да ти кажа е, че ти трябва да си като него. Няма съмнение, че той щеше да отвлече тайно двамата доверчиви слуги, ако това щеше да му достави удоволствие и сигурно щеше да прояви същото неуважение към мен, което ти имаш днес. Той държеше много на парите на съпругата си и бе радостен да ги изхарчи безгрижно, вместо да предвиди твоите бъдещи нужди.

Лицето му беше пребледняло, бледите му очи се натрапваха, когато той гледаше гневно към нея.

Каси пое дълбоко въздух и се обърна с лице към него с един поглед толкова свиреп, че той поклати глава, като че ли я укоряваше за това. Той я погледна със студена антипатия, която беше загубила силата си да я нарани.

— Това бяха парите на майка ми и тя вярваше напълно в строежа на сградата за хирургия и в изграждането на здравната система.

Сър Уилбър се разсмя, като се задъхваше от болка и се изправи. Приближи се към нея, но тя не отстъпи и след миг, той бавно поклати глава отново.

— Имах дъщеря, която изпратих в Тринидат, заради деликатното й здраве под грижата на заслужаваща доверие жена, обичана от твоята баба. Роберт Томас убеди Маджи Джеймсън да отведе моята дъщеря от смъртното ложе на майка й обратно в Тринидат, за да се омъжи за нея. О, да. Той не се беше задоволил само да хипнотизира едно невинно болнаво дете, ненавършило още двадесет години, но също бе подлъгал нашата вярна прислужница Маджи, да помогне и съдейства за неговия план.

— Може би тя е чувствала към тях това, което аз чувствам към Фронси и Фипс, — че те се нуждаят от помощ и я заслужават.

— Слушай ме! — неговият глас прозвуча дразнещо. — Твоят баща подмами Анна Лусия да напусне смъртния одър на лейди Дебора, като че ли тя беше под хаитянска магия. Тя беше дошла, за да бъде с майка си, когато аз отчаяно се нуждаех от нея, а заради твоя баща тя ни изостави и двамата, с одобрението и съдействието на Маджи Джеймсън.

В малката стая още личаха следите от сватбеното тържество, остатъците от украсената торта още не бяха сложени в кутия и дадени на Фронси. Каси се вгледа в тях учудено. Преди по-малко от час тя се беше почувствала възвишена от церемонията и смела за бъдещето. Сега тя трепереше пред бездната, която лежеше между нея и нейния най-близък жив роднина.

— Дядо, което е минало, е минало.

Той отново поклати главата си, като че отхвърляше обсъждането, на каквато и да е нейна претенция.

— Твоят баща — каза той — лекар, знаеше за нейното деликатно здраве и знаеше, че тя беше напълно неподходяща за майчинство, но какво го беше грижа за нейния живот? Той се нуждаеше от парите й за жалките диваци от Тринидат, така той я подлъга в гибелен брак, който коства живота й. Никога не съм искал да ти кажа това, но е най-добре да го знаеш.

Тя закри с ръце лицето си и почувства сълзите да се изплъзват от нейните пръсти, но тя не плачеше за своя баща или своята майка. Тези сълзи бяха отдавна изплакани. Тя плачеше за един човек, който вярваше толкова отчаяно в своите собствени изопачени схващания.

— Недей! — изсъска той и се отпусна на стола. — Ти заприличваш толкова много на майка си, но не си мисли, че ще ме пречупиш да изпълня твоята воля. Нито пък дарбата на баща ти да очароваш, която ти си наследила, ще ми повлияе. Ти си била последователно непокорна и неблагодарна, била си в течение на замисъла на Фипс и си задържала твоята западноиндийска прислужница против желанието на лейди Алида. Време е да оставиш настрана всички претенции, на които си жертва. Фактът, че си моя внучка, не те изключва от многото обикновени, безпарични, млади жени, чието единствено спасение идва от ясната представа за тяхното скромно място и които с готовност се залавят, за каквато и да е работа, само за да припечелят средства за своето препитание.

С кратки изречения той й каза, че връща омъжените прислужници в провинцията, но тя трябва да остане в къщата в Лондон, докато той вземе решение за бъдещото й положение.

— Едва ли е необходимо да ти кажа, че отношението между моята съпруга и сестра ми се е влошило, откакто ти напусна Касълрок. Когато се реши къде ще живее леля ти, възможно е да те покани да отидеш при нея. Мога да кажа, че това ще бъде най-скромното жилище. Трябва да ти кажа също, че губернаторът, който е на служба със семейството си в Тринидат, търси гувернантка. Възнамерявам да му пиша за твоята годност за този пост.

След като вцепенението от отчаянието премина, Каси наведе глава.

— В Лондон ще останеш през цялото време вкъщи, няма да приемаш гости и няма да предприемаш никакви стъпки, които биха направили твоето присъствие достояние на някого. Напълно е отминало това време, когато можеше да се подмазваш или да се позоваваш на симпатиите на приятелите на двете дами, на които ти напакости. Когато балът свърши, аз ще се занимая с твоето бъдеще.

Насилвайки се да се усмихне и да му направи реверанс, тя каза с най-спокоен глас:

— Много добре, дядо. Аз ще направя така, както вие заповядате.