Брийн Джилбърт
Прегърни ме силно (12)

Глава XII

Поджърз и Син, които бяха дошли в Касълрок, за да упражнят занаята си като декоратори, с удоволствие съобщиха, че се радват на кралската протекция от 1690 година — времето на Джеймс II.

Лейди Алида, Морайрити и две прислужнички от Лондон бяха пристигнали по-рано. Кипеше трескава подготовка за предстоящия бал по случай осемнадесетия рожден ден на Онора.

Мейсън, домакинката на Касълрок от близо тридесет години, и Фронсина Сен Пиер, макар и по различни причини, бяха еднакво вбесени от нашествието на Морайрити.

Мейсън видя присъствието на домакинката от града като порицание на собствените й способности да приготви голямата къща за предстоящото честване. За Фронси това означаваше близост до жена, имаща очи и на гърба си, което притесняваше Ян Фипс.

Летития Пикеринг изтръпна, като разбра колко ще струват промените, които лейди Алида нареди на Поджърз и Син да направят в имението. Даже конюшнята на Били Хънт трябваше да се приспособи, за да побере коняри, коне и карети, които щяха да доведат гостите от Лондон. Заповеди, контразаповеди, напрежение и паника царяха наоколо.

Само Каси бе невъзмутима. Тя с леко сърце се изкачваше по стълбите, за да сваля драперии, взимаше изящните предмети от витрините, внимателно ги измиваше и отново ги поставяше на местата им.

Заедно с Летития тя скрои и уши нови завеси за леглата и балдахини за спалните, тъй като старите отдавна бяха излезли от употреба. Понякога си тананикаше, понякога се смееше без причина.

Фронси не можеше да бъде заблудена:

„Знам“ — беше всичко, което тя би казала на Каси — „знам какви мисли изпълват главата на моето дете“.

Но Каси не каза за своите чувства на никого, въпреки че освен за тях мислеше много малко за нещо друго. Нито едно от вълненията и тревогите на нейната душа не беше изписано на прекрасното й младо лице.

Тя смирено изпълняваше заповедите на лейди Алида, приемаше мълчаливо нарежданията на Морайрити, успокояваше Фронси с ясното съзнание, че скрити в кухнята й за носни кърпички лежаха изсъхналите цветчета заплетени във формата на пръстен.

Способностите, които тя показа, че притежава при работата си за базара, бяха отново от полза. Спокойно, непринудено, без очевидна трудност, тя запълваше всеки ден с последователно осъществени домашни задачи.

— Знаеш ли, Касълмейн — каза един ден лейди Алида, като възнамеряваше да й направи комплимент — някой ден е напълно възможно ти да поемеш такъв пост, какъвто Морайрити заема, в някое изтънчено лондонско семейство. Би ли ти харесало това?

Каси посрещна усмивката й с твърд поглед, без да каже нищо.

— Ако тя предпочете — Летития бе необичайно остра — може да се омъжи за мъж с голяма къща и да ръководи някои като Морайрити или Мейсън да вършат това, което тя нареди.

Бийчскейп, дремещ зад скалите и очакващ завръщането на Кингсли, изплува в съзнанието й и като ураган връхлетя върху нея, но тя само се усмихна благодарно на леля си и продължи шиенето.

— Да — съгласи се с лекота лейди Алида. — Това е мечта, която всяко момиче в провинцията има.

С усмивка на тънките си устни тя попита:

— Мислила ли си някога за женитба, Касълмейн?

Дълбокият син поглед на Кингсли Латам, широките му рамене, споменът за неговите устни върху нейните бяха по-реални неща, отколкото покривката, която лежеше в скута й и иглата в ръката й.

— Племенницата ми не е лекомислена — каза строго Летития.

Зълва й се разсмя грубо.

— Не можете да кажете същото за нейната прислужница, Сен Пиер. Откакто Морайрити я взе при себе си и тя не работи повече рамо до рамо с Фипс, не е нищо друго, освен една напаст. Бедната Нети има само неприятности с нея.

— Фронси и прислужницата от кухнята не са свикнали да работят заедно — каза Каси. — Двамата с Фипс могат да свършат повече работа, отколкото трима души заедно.

— Бих искала — каза Летития нерешително — да познавахте Фронси, както аз я познавам. Нейният характер е добър и много положителен. Уверявам ви, че тя не е лентяй.

— И по-добре, че не е, защото Морайрити щеше да вземе съответните мерки — каза многозначително лейди Алида и ги остави да наглеждат изграждането на подпори за трапезарията.

Летития вдигна възмутено една чаша от шампанско. Тя си призна, че е ужасена от броя и цената им. Беше наблюдавала, докато Дисмес ги разопаковаше от сламата и хартиите и ги изваждаше една по една от шестте дървени каси, пристигнали от Лондон. Тя възнамеряваше да доведе брат си, сър Уилбър, за да обясни тази очевидно лекомислена постъпка. Той може, допусна тя, да чувства нужда да се поотпусне, имайки благосклонността на двореца, но да се разпиляват средствата за живеене не е начинът да го направи. Всичко това щеше да намали нейната собствена издръжка.

Кимайки от време на време с глава, Каси се върна с мислите си към дълбоките си тайни. Ръцете й работеха с иглата, а главата й бе пълна със спомени.

Можеше почти да види позлатената глава на Кингсли, както тя изглеждаше, когато слънцето и топлината от язденето бяха навили косата му в леки, къдрави вълни, които свободно падаха от двете страни на пътя му, стигайки до долната част на врата му.

Тя завърши един шев и вдяна отново иглата си.

— Ти наистина се радваш на този спокоен живот, който ние водим в Касълрок, нали, мила моя? — каза леля й.

— Да, лельо Летития. Това е моят дом от много години.

— След тези промени, свързани с рождения ден, тук никога няма да бъде отново същото. Не поддържам събарянето на стени и изхвърлянето на семейни реликви, за да се направи място за паянтовите нови мебели.

Фипс, без обичайната ливрея, целият покрит с прах, дойде да каже на Каси, че лейди Алида иска да я види във всекидневната стая.

— Нямам време да пиша писма, така че трябва да се доверя на тебе да схванеш значението на това, което искам да предам, да го напишеш внимателно и да ми го донесеш да го подпиша.

— Разбира се, лейди Алида.

Каси посегна към перото и мастилницата и взе хартия от запасите на Мейсън.

— То е за дядо ти. Пиши му, преди всичко, че Поджър изглежда не може да достави порцеланови умивалници и кани за спалните на гостите. Пиши му, Джолиън да изпрати пет комплекта от къщата в града.

— Взех си бележки и ще ги препиша внимателно.

— Добре. Сега — лейди Алида завъртя очи и изду устните си — не знам как ще изразиш това с думи в писмото, но аз искам сър Уилбър да знае моето мнение, за неприятностите на виконт Латам. Предай му, че това не ме засяга ни най-малко. Пиши му да не обръща внимание на никого по този въпрос. Просто го увери, че младият Кингсли е точно като вуйчо си Адриан, славещ се със затрудненията си, а също и с умението си да се измъква от тях. Онора е напълно права за него. Той може да се забърка в нещо съвсем сериозно, но аз искам да пишеш на твоя дядо, че това е част от очарованието му и че като вуйчо си той скоро ще спечели най-високо благоразположение. Пиши му много ясно, че очаквам Уилбър Тримейн да бъде така предан към него, както би бил към мен.

— Виконт Латам — остави настрана перото Каси и стисна ръцете си, позволявайки на кожената папка с листата за писма да падне. — За какви затруднения говорите?

— Това не те засяга. Искам четливо написаното писмо за подпис. Фипс е уредил и Хънт ще го занесе в „Петте дъба“, за да го предаде лично на кочияша на файтона, който тръгва за Лондон. Вдигни папката с листата, момиче, и се залавяй за работа!

Вцепенена, Каси кимна механично с глава и се наведе да вдигне кожената папка, почти задушена от въпросите, които искаше да зададе.

— Трябва да пиша — с глас, който не беше нейният собствен, — че вие предлагате дядо да застане на страната на виконт Латам?

— Повече от това! Пиши му, каквото ти казах, че няма ни най-малка причина да бъдем загрижени, че той няма да бъде отново на върха. По-добре от всякога…

— Той болен ли е?

Лейди Алида вдигна ръце.

— Не мога да губя време за такива въпроси, тъй като трябва да отида да видя как върви поставянето на книжните тапети и да реша какво да правя с ламперията. Казах ти какво да му предадеш. Искам да го видя написано с твоя почерк след четвърт час.

— Ще отвори ли той Бийчскейп? — Каси не я беше грижа дали ще умре, тя трябваше да зададе този въпрос.

— О, той ще го отвори, разбира се, но е моя работа и грижа да направя този стар замък подходящ за честването. Днес Фипс заведе Мейсън и другите там, за да инструктират новия персонал. Аз ще снова напред-назад между двете имения, ако силите ми позволят.

С този оплаквателен тон лейди Алида напусна Каси, оставяйки я да пише озадачаващото послание.

Кингсли беше в беда, но той щеше да дойде в Бийчскейп. По подобие на своя вуйчо, той беше направил нещо действително рисковано и дръзко, за да има сър Уилбър основание да се съмнява… Мислите й се върнаха в лудешки безпорядък, докато съчиняваше загадъчните фрази. Както пишеше, острието на перото задра в хартията. Тя почувства първите проблясъци на убийствен гняв към тази надменна жена, която й беше наредила да свърши това странно нещо, което правеше сега — да пише за мъжа, когото обича и който беше в беда, а да не получи никаква вест за неговото положение.

След като сгъна писмото, тя извика Фронси от коридора, за да го занесе на лейди Алида.

— Не мога, мис Каси. Трябва да я отбягвам. В противен случай тя ме предизвиква толкова лошо, че аз забравям моите добри обноски и говоря обратното на това, което е редно, а след това Фипс опира пешкира за всичко.

— Но, Фронси, ти не си обиждала лейди Алида? — Каси укори себе си за моментното удоволствие, което тази мисъл й достави.

— Не, но тя критикува всичко, което казвам. Никога не ме е харесвала, така че аз просто трябва да я отбягвам. С цялата нейна прислуга тук и всичката тази работа, която трябва да се свърши под нейно наблюдение, това е много трудно — устните на Фронси трепереха.

Завладяна от разбиране, благодарение на собственото си отвратително положение, тя обгърна с ръце мургавото момиче.

— Знам, че е много тежко за теб и Фипс, но не позволявай на лейди Алида да те предизвика да проявиш непокорство и всичко ще бъде добре. Ще занеса писмото сама.

Писмото беше одобрено и скоро пое своя път, но за Каси неизреченото затруднение на Кингсли и отказът на подробности за него постепенно изплуваха като голям сив корпус на призрачен кораб.

Можеше ли той да се е дуелирал, както се говореше, че е направил веднъж виконт Колеман? Можеше ли да си е навлякъл гнева на лорд адмирала? Можеше ли, независимо че беше равнодушен към хазарта, да е бил принуден да играе и сега да се измъчва от голяма загуба на пари?

Лошото предчувствие се загнезди в съзнанието й, като стягаше болезнено сърцето й и я караше безумно да желае да се втурне към него и да сподели всяко затруднение, пред което беше изправен.

Това, че Онора се намираше до него и се перчеше с това, беше тежко за понасяне. Каси никога не беше намирала дъщерята на лейди Алида нито особено смела, нито притежаваща нравствено съзнание. Ако Онора Хардинг се държеше здраво за Кингсли в този момент на унижение или болка, това щеше да означава само едно нещо — че тя си вярваше, че е влюбена в него и беше твърдо решена да го има на всяка цена.

Пламенно чувство за притежание затрептя в гърдите й и тя усети силната болка от това, че беше затворена тук далече, нещо, което не беше изпитвала преди.

Тя почти изтръгна от ръката на леля си писмото на Рембо, което пристигна следващата седмица — толкова нетърпелива беше да научи обичайните новини за дворцовите светски клюки.

Тя бързаше стремително към стаята си и освободи съзнанието си от всичко, мислейки само какво ли Грегъри може да й пише за Латам.

„Предстоящото честване на рождения ден на Онора в двете къщи, Касълрок и Бийчскейп, беше помрачено от неблагоразумната постъпка на нейното «любовно видение». Латам е станал най-забележителната фигура в Лондон. За него мненията са различни. Едва ли е необходимо да ви казвам, колко зле се отразява това на адмирала и на кралския флот. Говори се, че той ще загуби мястото си, тъй като е в немилост. Ето какво се беше случило: Наскоро Селуин извикал няколко от новите любимци на кралицата да се съберат в кралския кабинет. Бях там с лейди Дейвид, Латам и, разбира се, мис Хардинг.

Кралят се бавеше, но кралицата беше удивително гостоприемна, повика нарочно музиканти и самата тя участва в цялото забавление. Чух я да разпитва адмирала и адютанта много умно за флотските дела.

В действителност, лейди Дейвид заяви, че кралицата е харесала много обноските и външността на Латам.

Докато тя беше така ангажирана, влезе кралят, следван от адютантите си. Изглеждаше, че е в обичайното си лошо настроение. Той зададе въпрос на адмирала, който аз не чух, но видях, че Белвайдър беше изненадан и не можа да отговори.

Точно тогава Латам се поклони ниско и каза, че ако кралят му позволи, той би заявил, че тези негови колонии в Америка — въпреки безпокойството, което причиняват — са много по-ценни, отколкото всички благородници, събрани за удоволствие на кралицата в кабинета.

Тогава кралицата, която наблюдаваше лицето на негово величество, нададе вик на протест и в стаята настъпи тишина. Негово величество погледна свирепо и изкрещя нещо. Адмирал лорд Белвайдър с поразителна приветливост се опита да оправи настроението, но кралят го сряза. «Моят собствен дворец, моят собствен флот не са ли се отървали от омразните предатели?» Всички чуха въпроса му и наблюдаваха кралицата, която беше стиснала ръцете си, гледайки надолу, като за молитва.

Латам направи бърз поклон и като се изправи, се усмихна на краля, сякаш е нямало кавга. Протягайки ръцете си в израз на преданост, той потвърди своята вярност и каза, че е сигурен, че връщайки се във флота му, ще служи вярно на краля.

В този момент, Каси, кралят стана като камък. Той изрече нещо през зъби и лорд адмиралът дръпна Латам настрана.

Оттогава за нищо друго не се говори. Някои мислят, че обожателят на Онора е най-храбрият и най-добрият англичанин в империята. Други вярват, че е лоялен на Франция. Сигурно е, че той постави своя адмирал и покровител в трудно положение. Като се има предвид нрава на краля, даже адмирал Белвайдър може да бъде сменен, а Латам трябва да се приготви да понесе съответно тежко наказание.

Известно е, че крал Джордж III открива, един вид, въображаемо незачитане на личността му, а нещастният извършител трябва да страда от последствията, които често са извънредно тежки.

Колкото до мен, аз се страхувам за Латам, въпреки че не мога да не уважавам неговия кураж и прямота.

Носят се слухове за годежа, който ще бъде обявен на големия бал в провинцията. За това се говори по време на чая зад ветрилата на дамите и във всички клубове на мъжете в града.

Няма да пиша повече, но ви напомням отново обещанието ви, да запазите за мен всеки четвърти танц на fete^[1] за рождения ден. Дотогава оставам.

С най-голямо уважение

Р.“

Всичко друго, само да не припадна, помисли Каси и се свлече на леглото, покривайки лицето си с ръце и надавайки сух, остър стон, който се изтръгна от цялото й същество.

Колко дълго време стоя в тази агония от тревога и отчаяна мъка, тя не знаеше, но не беше в състояние да говори, когато лейди Тримейн и Летития почукаха на вратата и бързо влязоха в стаята й.

— Леля ти настоява да присъства, докато разисквам един много сериозен въпрос с теб, Касълмейн.

Полагайки всички усилия да се овладее, Каси ги погледна без следа от любопитство в трескавите си очи.

— Тъй като твоят рожден ден се пада точно преди този на Онора, леля ти мисли, че ти се надяваш да участваш в приема по този случай.

— Защо се изразявате по този начин? — възрази Летития. — Съвсем естествено е две момичета от едно и също семейство, и двете навършващи осемнадесет години по едно и също време — с разлика по-малка от седмица — да споделят радостта от празника.

— Всичко това е много добре в определени условия — продължи убедително лейди Алида. — В този случай, разбира се, това е невъзможно. Маджи Джейсън Дънлоп се кани да дойде при вас от две или повече години и надявам се не сте забравили това?

— Не съм забравила — каза Каси.

— Добре тогава…

Но Летития я прекъсна с неочаквано предложение.

— Една жена, тръгнала да пътува от далечна Индия, не може да бъде сигурна, че ще пристигне на някоя точно определена дата. Ако Маджи пристигне по време на бала, тя просто ще се настани удобно в Лондон и ще изчака идването на Касълмейн в града или ще каже на кочияша да я доведе тук.

— Сър Уилбър и аз обсъдихме всичко това много внимателно. Искам да ти стане ясно, Касълмейн, че ти ще бъдеш в Лондон и ще чакаш пристигането на Маджи Дънлоп по време на бала. Възможно е, тя да бъде с теб на твоя рожден ден и във всеки случай ще има специална вечеря.

С решителен жест Летития оправи дантеленото си боне.

— Това е безсърдечно и неестествено! Да не допуснете Касълмейн до събитието, за което тя се трудеше толкова съвестно.

— Това е много похвално. Истината обаче — тя възнагради Каси с усмивка, — че Касълмейн няма да се чувства на мястото си и ще бъде малко притеснена от младите хора от града.

— Нима? — раздразнението на Летития нарасна. — Това ли беше причината, лейди Рембо да настоява за нейното присъствие на вечерята?

— Това беше съвсем друго нещо. Аз бях уредила Каси да работи на базара и й позволих да общува с някои от дамите от моята среда.

— Тя се справя толкова лесно с всяко положение, колкото и вашата дъщеря!

— Не мога да се занимавам повече с това, Летития! Ако си разбрала, че ти ще заминеш за Лондон, Касълмейн, аз ще помоля Летития да ни остави, защото искам да говоря за друго нещо с теб.

Каси прекалено впечатлена от писмото на Рембо, за да прояви някакъв интерес в напрегнатата прикрита разпра между двете възрастни жени, само каза:

— Разбрах значението на думите ви, лейди Алида.

— Смятам искането ви за ненужна жертва от страна на Каси — каза Летития с писклив глас. — Възнамерявам да говоря с брат ми за това, може да бъдете сигурна.

— Много добре. Оставете ни сега, ако обичате.

— Това е стаята на Каси и винаги съм била добре дошла тук.

— Можете да останете, лельо.

Ярка червенина изби по лицето на лейди Тримейн, но тя не каза нищо повече. Каси успя да се усмихне измъчено на леля си и се обърна въпросително към лейди Алида, като интересът й към това, което тя можеше да каже, бе малък.

— Считам, че трябва да знаеш, че ще уволня Сен Пиер. Имам прекалено много грижи тук, свързани с гостите на бала, подготовката на Бийчскейп, за да търпя някой, който тормози Морайрити.

Каси почувства как възмущението й се надига, докато стоеше пред тази деспотична жена.

— Не, вие няма да го направите!

— Мога и ще го направя. Тя обърка цялото домакинство. Държи се непочтително към Морайрити и й липсва най-елементарно възпитание.

Тъмните очи на Каси светеха с гняв, когато каза:

— Аз съм отговорна за Фронси. Каквото и да е направила, аз ще говоря с нея…

— Грешиш. Това е моята къща. Нямам намерение едно цветнокожо момиче, първо, безсрамно да флиртува с моя домакин, после да му внушава нелепата идея да се ожени за него. Нямам намерение също да толерирам пренебрежителното й отношение към авторитета на Морайрити, нито неизпълнението на задълженията й.

— Това, което вие не толерирате, лейди Алида, е простият факт, че Фипс и Фронси се обичат, а Морайрити ви безпокои с оплаквания за неща, което не е нейна работа.

— Няма нищо срамно за Сен Пиер — каза Летития. — Аз я опознах и знам, че сърцето й е добро и вярно. Тя и Фипс са се държали винаги както трябва и…

— Летития, ако имаш намерение да останеш, трябва да те помоля да пазиш мълчание.

— Аз ще говоря тогава, вместо моята леля. Няма причина за никакъв скандал. Фипс храни към Фронси същите високо морални чувства, които е имал към последната си съпруга. Той обича Фронси и тя го обича.

Лейди Алида изтънчено демонстрира отвращение, като чу това твърдение.

— Е, добре, те трябва да се откажат от това! — очите й искряха. — На Фипс няма да му бъде разрешено да се ожени. Той даже не помоли своя господар за обичайното разрешение да ухажва Сен Пиер. Бракът е напълно изключен. Тя винаги е била едно затруднение с нейните просташки дрехи и мургава кожа. Мисълта за брак е чудовищна!

— Но, скъпа моя Алида — каза Летития. — Вие не можете да управлявате чувствата на Ян Фипс или на Фронсина.

— Не мога ли? Никой английски слуга не може да мисли за женитба, без неговите работодатели да са дали съгласието си. Никой от моите прислужници няма да се ожени за момичето от Западна Индия. Не трябваше да бъде позволено на Сен Пиер да остава толкова дълго тук. Бе голяма грешка да търпим това създание само за да задоволим желанието на Касълмейн.

— Дядо беше този, който взе решението, че тя може да остане с мен — гласът на Каси трепереше от вълнение. — Ще говоря с него, преди нещо да е решено за Фронси.

Лейди Алида се разсмя.

— Разбира се. Знаех, че ще прибегнеш до тази хитрина. Е, добре. Дядо ти напълно одобрява моето решение. Онора винаги е ненавиждала странните диви маниери на това момиче. Решението е взето.

Докато наблюдаваше лейди Алида, Каси почувства, че я завладява опасен гняв. Тя сякаш израсна по-висока, когато нейните блестящи, лазурни очи срещнаха тези на лейди Алида в двубой за надмощие, което накара по-възрастната жена да отвърне поглед. Тя почувства възпиращата ръка на леля си върху своята, обърна се към нея с умоляващ поглед, а след това изтича навън от стаята.

Кипяща от гняв, тя бързаше надолу по стълбите. Втурна се към входа на къщата и се затича по покритата с едър чакъл, извита пътека, водеща към подрязания жив плет, който заобикаляше Касълрок. Далеч от омразната къща и любопитните очи тя се отпусна на гранитната пейка. Искаше й се да заплаче, но една неумолима сила се противопоставяше на нейното собствено желание и не й позволяваше да пролее нито една сълза.

Бедната Фронси! Тя беше оставила свободата и ярката пищност на родината си, за да служи на доктор Роберт Томас и да закриля дъщеря му, беше посветила себе си, както никой друг не бе в състояние да направи, на ограничения живот, наложен им от сър Уилбър и лейди Алида, и като по чудо бе намерила добрия почтен Фипс. Сега тя трябваше да се откаже даже от възнаграждението на любовта му.

Каси се измъчваше от тази последна несправедливост, а също и от преднамерената жестокост спрямо Фипс. Даже огромната загриженост за Кингсли я напусна. Мислите за него само отвориха още повече сърцето й за дилемата на Фронси. Мисълта за самодоволната жестокост на лейди Алида, отмъстителното вмешателство на Морайрити и нейното собствено безсилие я овладя.

Без средства какво можеше да направи тя, за да защити и подпомогне такива невинни влюбени като Фипс и Фронси? Как можеше да им предложи щастие и внимание, за да им плати с тях?

Като студен плясък на разбиваща се в прибоя вълна Каси почувства удара върху собственото си положение. Сирак, мислеше тя. Откъсна един лист от живия плет и го накъса на малки парченца. Сирак! Тя и Фронси бяха съвсем еднакви. Не бяха в състояние да приемат нормите на Онора и майка й. Защото, мислеше тя, ние сме прекалено горди, независими и не знаем нашето място.

Прекалено отчаяна, за да плаче, тя притисна устни с върха на пръстите си и затвори очи. Според дядо й и неговата съпруга, нито тя, нито Фронси имаха чувства или права. Нито пък им беше разрешено да търсят щастие, да имат право на избор, или да считат себе си за човешки същества, отличаващи се от тези, които считаха себе си за по-висши.

Лейди Алида можеше да й натяква въпроса за женитбата, но това беше за нейно собствено забавление, а не означаваше действителен интерес. Докато Онора планираше пищен бал, където тя се надяваше Кингсли да обяви намеренията си, то за Каси оставаше писането на писма за него, без даже да й е оказана елементарна учтивост, да я известят за естеството на неговото затруднение.

Тя откъсна друг лист от храста, мислейки за безсрамните клевети, отправени към Фронси от страна на Морайрити, за презрението на слугите от Лондон заради красивата, с цвят на канела кожа на нейната прислужничка.

Когато Ян Фипс я откри в сянката на храста, Каси се взираше в пространството с трескави, сухи очи.

— Да, Фипс?

— Мис Томас — каза той, без да може да продължи.

Тя видя под маската на любезност, която той винаги носеше, че лицето му потрепваше от усилието да запази контрол.

— Тъй като Фронсина Сен Пиер е ваша лична прислужница и беше част от домакинството на баба ви в Тринидат, то аз моля да ми позволите да поискам ръката й, за да се оженим.

Каси стана и взе ръката му.

— Давам това разрешение с благословията, която моите родители щяха да ви дадат, както и моите собствени пожелания за щастие, което и двамата заслужавате.

Тя се опита да се усмихне, но устните й потрепнаха и сълзите, които беше сдържала, сега рукнаха от очите й.

— Знаеш, разбира се, че лейди Алида и Морайрити са против това, а също и против нейното оставане тук?

— Аз моля за вашето разрешение — подчерта той думата, сякаш не беше чул последното изречение, което тя каза. — Благодаря ви, мис Касълмейн. Никой друг няма думата, когато се касае за Фронси.

Беше станал внезапно строг. Те се гледаха безмълвни един друг. Високата, мускулеста фигура на Фипс сякаш се олюля за момент.

— Ще потърсим служба в Лондон и ще се оженим там.

— Но без благословията на дядо ми, страхувам се, ще попаднете в много трудна за разрешаване ситуация. Хората, търсещи обучена прислуга са вероятно познати на сър Уилбър и ще искат справка и за двама ви.

— Мис Каси — гласът на Фипс трепереше, — не може ли на един мъж, който е работил вярно и всеотдайно за тях, откакто е станал на тринадесет години, да му бъде разрешено да се ожени за тази, която той е избрал?

— Ах, Фипс… — тя не можеше да говори, толкова съкрушителен беше довода му.

Тонът на гласа й изглежда го накара да излее гнева си.

— Те се срамуват от нея, защото тя идва от Тринидат и я тормозят зарази златистокафявата й кожа. Завиждат й заради модните рокли и заради чудните неща, които може да направи с косата си — каза той с галещ глас. — Защото вие не сте мис Хардинг, те се чувстват свободни да й се присмиват и да я подценяват — даже и с мен правят така.

— Знам, Фипс.

— Мис Каси, искам да се оженя за нея и някой ден да я заведа в Тринидат или някъде другаде, където хората приемат за естествени такива различия — очите му горяха със страстна непоколебимост. — Молех я да избяга с мен, но тя не искаше да ви остави. Неприятно й е да напусне господарката си, сред всички тези приготовления за бала, но аз трябва да мисля за Фронси. Трябва да я отведа оттук.

— Ще я отведеш!

Тя взе ръката му, усещайки, че гневът и страхът бяха изчезнали, когато един план се зароди в главата й.

— Ще я отведеш, Фипс!