Бети Нийлс
Лунен лъч (9)

Девета глава

— Леля ви ми каза, че Бюти се е държала добре и е превърнала всички в нейни роби — каза докторът и се изправи.

Тази забележка включи Серена в разговора и тъй като трябваше да даде отговор, това намали причината да се чувства неудобно. Викарият се присъедини към тях и двете жени отидоха да донесат чая.

— Сандвичи — реши леля Едит в кухнята. — Нарежи хляба, скъпа. Аз ще стопля пая. — Тя обикаляше кухнята и говореше сама за подготовката на вечерята. — Студена пуйка и шунка, ще сложа и малко картофи. Ти ще направиш салата. Мислиш ли, че бисквити и сирене вървят или да приготвя нещо друго с пудинга?

— Сирене и бисквити. Лельо Едит, той дали забеляза нещо? Сигурно съм изглеждала страшно уплашена.

— Мъжете не са наблюдателни — отсече леля Едит и тихо добави: — Само когато искат.

— Беше много мило от твоя страна да кажеш, че ме боли главата.

— Чичо ти не одобрява лъжите, но в случая — сълзите винаги водят до ужасно главоболие.

— Той спомена ли как е прекарал Коледа?

— Да, каза ми, че е прекарал чудесно, но много малко говорихме.

— Е, сигурно — тъжно промълви Серена, като си го представи как неохотно се сбогува, с която и да беше в Бристъл. — Утре ще има прегледи.

— Значи ще имаш тежък ден, скъпа. Но трябва да ми обещаеш, че ще дойдеш пак скоро. Винаги сте добре дошли, ти и Бюти. — Тя погледна сандвичите. — Дали да нарежа коричките? Ще ги оставя отвън на птичките. Ще нахраниш ли Бюти, преди да тръгнете? Докато пристигнете, ще стане късно за вечерята й.

Те внесоха чая във всекидневната.

— Чай около огъня е винаги огромно удоволствие — отбеляза викарият, — нещо като компенсация на зимата. Добре ли прекарахте Коледа, докторе?

— Много добре — отвърна Марк, избягвайки погледа на леля Едит. — Ще водите ли вечерната молитва? Може ли да дойда с вас?

— Да — окуражително го погледна пасторът.

— С удоволствие, тъкмо дамите ще имат възможност да приготвят вечерята.

Вечеряха, после водеха оживен разговор и след като се сбогуваха, отпътуваха.

Откара я на улица „Парк“. Марк бе толкова любезен и спокоен, че тя забрави сълзите и се наслаждаваше на всяка минута от пътуването. Занесе багажа й заедно с Бюти в нейната стая, светна лампата, пожела й лека нощ, като не забрави да й напомни, че сутрешните прегледи ще бъдат трудни.

Беше почти полунощ. Тя си приготви топло питие, нахрани котката и си легна. Коледата, която очакваше да бъде скучна, се превърна в една от най-приятните в живота й и то не без съдействието на Марк. Знаеше, че го обича много, дори и когато беше ядосан.

— Все едно — каза си Серена — трябва да отида някъде далеч оттук, а аз не мога да понеса факта той да ме… съжалява. Сигурно ще се преместя някъде наблизо до леля Едит.

 

 

Денят започна лошо — успа се, не успя да си оправи лицето и косата, а в съчетание с мрачната и студена сутрин, това не допринасяше за добър външен вид. Автобусите бяха нарядко и претъпкани с хора, ядосани, че вместо да си седят вкъщи на празника трябва да ходят на работа. Серена трябваше да качва по две-три стъпала и да мине бегом по коридорите, когато стигна в болницата. Добре, че никой не я видя. Стигна в кабинета на доктора почти останала без дъх, пожела им добро утро и се опита да не забележи погледа, който й отправи докторът — сякаш я нямаше там.

Никой не беше в добро настроение. Мисълта, че другите хора празнуват останалите дни от празника не беше основание за това, а и самите пациенти нямаха намерение да се откажат от свободните дни.

Докторът не обръщаше внимание на всичко това — и тези, които работеха с него, знаеха, че е по-добре да не изразяват лошите си чувства. Все пак те го харесваха, дори одобряваха и начина му на работа.

Прегледите свършиха. Серена обядва и след това започна с бележките от деня и с тези от преди празника, а книгата трябваше да почака до следващия ден. Прибра се вкъщи доста след пет часа.

През следващите няколко дни работата й беше спокойна. Докторът наваксваше работа в отделенията, в операционната и с частни пациенти. Коледа бе отминала и всички говореха за Нова Година. Беше решила да се излежава целия ден в компанията на Бюти. Срещаше рядко Марк през изминалите дни, но не спираше да мисли за него. Повече от всякога бе решена да се махне от Лондон. Веднъж или два пъти си беше помислила, че той я харесва — беше любезен и мил, но от Коледа отново се затвори в черупката си и говореше с нея само когато бе необходимо. Нямаше смисъл да продължава така. Трябваше да направи нещо.

Нахрани котката, а за себе си реши да приготви супа от консерва и бъркани яйца. Приготви се да се изкъпе. Тъкмо облече халата си, когато на вратата се почука. Тя се намуси. Беше почти осем часа и хазяйката каза, че сестрите от горния етаж ще ходят на парти. Разбира се, може би беше госпожа Пек — дошла е да си поклюкарстват.

— Госпожо Пек, вие ли сте?

Не можеше да обърка този глас с никой друг.

— Разбира се, че не. Бъдете добра и отворете вратата, Серена — каза докторът.

— Ами, не мисля, че мога — по халат съм, а и вечерям.

— Малко е рано за вечеря. И не забравяйте, че имам четири сестри и съм ги виждал по халат. — Звучеше като по-голям брат.

Тя отвори вратата. Той погледна консервите със супа и се нацупи.

— Помислих си, че можем да прекараме заедно Нова Година. Госпожа Бишъп е приготвила чудесна вечеря и е грехота да съм сам.

— Ами, аз тъкмо… — измърмори Серена.

— А, виждам — доматена супа от консерва. Ще ви чакам отвън. Ще взема Бюти в кошницата, а вие се облечете — десет минути стигат ли?

— Ами, аз не съм…

Той я погледна, без да казва нищо и се усмихна.

— Добре. Трябва ли да се обличам по-специално?

— Каквото искате обличайте, но за Бога, сложете си по-дебело палто. Навън е страшен студ.

Беше хванал вече котето и го сложи в кошницата.

— Десет минути — напомни й той, като затваряше вратата.

Облече се набързо, оправи си лицето и косата, облече си палтото. Марк я чакаше и й отвори вратата на колата. Серена остави Бюти на задната седалка и видя Харли.

— Радвам се, че те виждам Харли — погали го тя.

Мина й през ума, че вероятно Марк има приятели, с които би искал да прекара Нова Година и затова го попита:

— Ще правите ли парти?

— Не, само вие и аз, Серена.

Движението беше натоварено и тя не искаше да привлича вниманието му с повече въпроси.

Бишъп ги посрещна. Въведе ги в гостната. Стаята бе приятно затоплена, стелеше се мека светлина и се чуваше тиха музика.

— Делиус? — попита Серена.

— Тази музика е много успокоителна.

Той седна срещу нея, а Харли — в краката му. Разговорът се завъртя около класическата музика и Серена, която се чувстваше отначало несигурна, се успокои. След като й наля питие, я заразпитва за нейните дела. Направи го много внимателно. Серена осъзна, че той я подтиква да му разкаже повече неща, отколкото тя възнамеряваше да му каже. Завърши разказа си доста неубедително, но изведнъж го попита:

— Защо се интересувате от мен? И без това знаете достатъчно. — Забеляза втренчения му поглед и се изчерви. — Това бе ужасно грубо. Не исках да кажа това. Просто предположих, че има толкова други неща, за които да мислите и… — Тя остави чашата си на масата. — Не мога да изпия това шери. Не съм хапнала нищо.

— Госпожа Бишъп ще се зарадва като чуе това. Ще се насладите на вечерята.

В този момент влезе Бишъп и им каза, че вечерята е сервирана.

— Ще взема котето, госпожице. Госпожа Бишъп ще го нахрани заедно с Харли.

Вечерята беше превъзходна. Госпожа Бишъп, чиито блюда оставаха наполовина изядени от изящните дами, които вечеряха с доктора, сега с удоволствие бе приготвила чудесни сосове, омари, зеленчуци в масло и супа.

— Защото — обясняваше тя на Бишъп — тази мила госпожица Праудфут харесва хубавата храна, а някой и друг килограм няма да навреди на фигурата й.

Серена, която не очакваше нищо от празника, сега се чувстваше чудесно. Вечерята беше чудесна, но и без нея тя щеше да е щастлива, само защото Марк беше с нея.

След вечерята седнаха до огъня. Разговаряха за различни неща. И изведнъж докторът я попита:

— Какво ще си пожелаете за Новата Година, Серена?

Опита се да събере мислите си, преди да отговори, но успя да каже само:

— Ами, не знам.

И като, че ли това бе най-разумно. Можеше разбира се да му каже, че единственото, което желае, бе да прекара остатъка от живота си с него. Как ли щеше да реагира?

— Сигурно имате някаква идея — каза докторът, — да пътувате, да забогатеете, да се омъжите?

Усмивката му накара сърцето й да потръпне. Тя реши, че сега е моментът да му каже, че иска да замине — веднага да напусне Лондон, тъй като за нея това бе най-разумното. Не можеше да изтърпи това да го вижда всеки ден, да го обича все повече и повече и накрая да се превърне в стара мома с разбито от любов сърце. Той щеше да се жени. За хиляден път се запита кое е момичето. Вероятно холандка…

— Да, има нещо, което искам най-много — да напусна Лондон, болницата и да отида далече — в някой малък град. Вероятно някъде близо до леля Едит. Искам да започна нов живот.

Ако бе изненадан, Марк с нищо не го показа. Само бавно каза:

— Не мислите ли, че очаквайки нещо ново, пропускате друго нещо? Като се взирате в луната, не виждате лунната светлина.

— Ами, искам да направя кариера.

— Започвате от Новата Година?

— Да.

Тя се наведе над Бюти, за да не го погледне. Вече съжаляваше, че реагира толкова бурно и се чудеше как да продължи, когато влезе Бишъп с бутилка шампанско. Така че не говориха повече по въпроса, тъй като и госпожа Бишъп се присъедини към тях и зачакаха да чуят звъненето на часовника Биг Бен. След наздравиците и поздравленията за щастлива Нова Година, семейство Бишъп излязоха и Серена трескаво рече:

— Беше чудесно. Благодаря ви за чудесната вечер. Трябва да се връщам.

Марк сякаш не я чу. Седеше си в стола напълно спокоен и каза:

— Искате да започнете наново? Сериозно ли говорите, Серена?

Искаше й се да отрича, но каза:

— Разбира се.

— Искам да улесня нещата за вас. Можете да напуснете в края на седмицата — нищо по-лесно. Излизам в отпуск за две седмици, а през това време ще се намери ваша заместничка. Искам да получа оставката ви писмено, когато дойдете на работа, и ще уредя нещата.

Това бе шок за нея, грешна стъпка. Серена го бе зяпнала, сякаш търсеше подходящи думи:

— Искате да кажете просто така?

Той кимна усмихнато.

— Не бях ли достатъчно добра в работата? — глупав въпрос, но трябваше да знае.

— Разбира се — отвърна той сериозно, — почти колкото Мюриел.

— Бих искала да си вървя. Беше чудесна вечер, но вече е късно.

Бишъп донесе палтото й. Докторът я откара на улица „Парк“, с кошницата с Бюти и Харли на задната седалка. По улиците имаше празнуващи хора. Серена твърдо бе решена да държи на решението си, започна разговор и успя да забележи, че той почти нищо не каза.

Щом спряха пред къщата, докторът излезе от колата, отвори й вратата, взе Бюти и ключовете от Серена.

— Много ви благодаря — вежливо изрече тя — за прекрасната вечеря. Госпожа Бишъп е съкровище, нали? Вашата съпруга ще е очарована от нея.

— Много ще си паснат — отговори той.

Отвори вратата, включи лампите, провери прозорците и пердетата, както правеше винаги, сложи Бюти до камината и започна да я пали.

— Много ви благодаря — толкова й се искаше да каже нещо друго.

Той прекоси стаята и застана до нея. Без да проговори, я прегърна и целуна.

— Все още ли искате да заминете?

Би било толкова лесно да каже не. Тя се дръпна леко и той веднага я пусна.

— Да, искам.

— Ще ми кажете ли защо? Не мислите ли, че е редно?

Тя го погледна. Изглеждаше разбиращ и в същото време незаинтересован.

— Вие ще се жените.

Той кимна усмихнат.

— Да, много скоро. Лека нощ, Серена.

Отиде си. Тя стоеше и гледаше към вратата, потънала в дълбока скръб.

— Дори се смееше! — заговори тя на котето. — Не явно, а вътре в себе си.

Тя грабна една възглавница и я запрати по вратата. После избухна в плач.

— Май е искал да се отърве от мен. Той сам изкара думите от устата ми, нали? За да не ме уволнява.

Тя седна. Говореше си сама. Не беше на себе си. Думите, изречени с приглушен от сълзите глас, бяха напълно нелогични. Дълго време не можа да заспи, а щом успя, я събуди Бюти. Серена стана, нахрани котето и сложи чайника. Болеше я главата, а образът в огледалото съвсем развали настроението й.

— Какво ли прави сега? — обърна се тя към котето.

 

 

Марк беше на бюрото си. Току-що бе провел три удовлетворителни телефонни разговора, оставаше му да говори и с госпожа Бишъп. Вече бе разговарял с Бишъп, докато закусваше. Беше в добро настроение. Стана и изведе Харли на разходка в Хайд Парк.

 

 

Серена влезе под душа, изми косата си, оправи маникюра си и се опита да пооправи лицето си — сълзите бяха помрачили свежестта му. После се облече, изпи чаша кафе и бързо се запъти навън. Тръгна към болницата, като се опитваше да прогони мислите за бъдещето. Оставаха три дни до края на седмицата, съвсем малко време, в което да реши какво да прави. Щеше да е по-добре да плати за още една седмица на госпожа Пек, докато успее да намери нещо друго. Чудеше се дали да помоли леля Едит да остане при тях докато си намери работа, но не знаеше колко ще продължи това. Имаше малко пари, с които да изкара още една седмица. Утре, обеща си твърдо, ще отиде до обществената библиотека и ще разгледа обявите във вестниците. Марк поне можеше да й даде добри препоръки. Връщайки се към къщи, си мислеше къде би искала да живее — далеч от Лондон, за да започне нов живот…

Вече в стаята си се зарече да не мисли за Марк. Нещо напълно невъзможно. Ужасяваше я мисълта, че ще го види на следващата сутрин.

 

 

Отиде рано в болницата, написа оставката си, а тъй като Марк имаше прегледи до късно, отиде в отделението и остави плика на бюрото му. Почувства се по-добре. На бюрото й я чакаше доста работа и тя се захвана с нея, докато дойде време да поеме към отделението.

Както винаги след празници, чакалнята бе претъпкана с хора и за първи път Серена бе доволна, тъй като щеше да мисли единствено за работа. Марк вече беше там, заобиколен от сътрудниците си — регистратора, сестрата и трима студенти — така, че бе лесно да поздрави всички, без да го погледне.

Работата като че ли бе безкрайна. Някой донесе кафе, но то изстина, преди да им остане време за него, а докторът все така неуморно работеше. Обръщаше максимално внимание на всеки пациент, а когато прегледа и последния, тръгна веднага към вътрешното отделение, за да довърши работата си там, но не забрави да благодари на останалите за труда им.

— Боже Господи, това свърши най-сетне! — рече тя на сестрата, като събираше бележките и рентгеновите снимки. — Умирам от глад! Този човек е работохолик! Добре, че ще се жени — поне ще мисли и за нещо друго, освен за работа.

Всички си тръгнаха, но Серена реши, че е необходимо да зададе няколко въпроса.

— Вие ще ходите ли на сватбата? — бе единственото, което й дойде наум.

— Мисля, че ще е тихо празненство. Но аз го познавам и мисля, че ще покани тези, които работят за него. Може да е барон в страната си, виден консултант тук и богат като Крез, но не е сноб. Е, жена му е късметлийка. Хайде да отидем в стола да видим какво е останало.

До края на седмицата Серена почти не видя доктора. Намираше бележките на бюрото си — като че ли той искаше да й стовари възможно най-много работа, преди да е напуснала. Като се върнеше вкъщи вечеряше, нахранваше Бюти, проверяваше местата за работа в обявите и не й оставаше време за нещо друго, освен да си легне.

Беше ужасно нещастна, но трябваше да уреди бъдещето си, а не да се поддава на лични чувства, но нямаше с какво да се захване. Бе решила да се опита да започне като регистратор в някоя провинциална болница — възможно по-далеч от Лондон.

Настъпи последната сутрин. Очакваше я обичайния куп от книжа, но първо отиде да се види с госпожа Дън. Вече й беше казала, че напуска и се успокои от това, че сестрата прие нещата като нещо нормално — Серена й беше казала, че иска да е по-близо до майка си. Повечето от хората в болницата мислеха така и Серена бе доволна от това, че не знаеха истинската причина.

Следобед имаше прегледи и Серена се постара да отиде по-рано в отделението, преди Марк да е пристигнал, за да се сбогува с останалите. Така щеше да може да се измъкне след прегледите, да напечата бележките и тихо да си замине.

Този ден нямаше много пациенти. Към четири часа привършиха и докторът отправи обичайните благодарности към останалите, а после се обърна към Серена.

— Пожелаваме ти всичко най-хубаво Серена. Ще ни липсваш. Надявам се, че ще намериш това, което търсиш. Изпрати ни пощенска картичка. — Той й се усмихна мило и излезе.

— Не мога да повярвам — каза сестрата — и дори не подаде ръка или нещо такова.

— Ами аз ще се видя с него пак, преди да тръгна — отвърна Серена. — Трябва да му предам бележките.

Този отговор задоволи сестрата.

След като свърши с бележките, ги сложи в плик, за да ги остави на портиера, почисти бюрото си за последен път и отиде да се сбогува с госпожа Дън и другите машинописки. Имаше странното чувство, че всичко това не бе истина, че в понеделник щеше да е там отново, както винаги, и че това не се случваше с нея. Но всъщност бе така. Отиде до централния вход, остави плика на портиера и тръгна да излиза. В същия момент портиерът извика след нея.

— Госпожице Праудфут, чакат ви в офиса на старшата сестра.

Защо ли я чакаше сестрата. Тя едва ли искаше лично да се сбогува лично с нея. Те почти не се познаваха.

— Да не съм направила нещо? Каза ли за какво става въпрос?

— Не, госпожице Праудфут.

Тя тръгна по централния коридор, почука на вратата и след като светна зелената лампа влезе в офиса.

Не старшата сестра, а Марк я очакваше там. Серена пребледня и промърмори:

— О, не, не вас… — обърна се тя назад, но се спря от думите му.

— Не бягай, Серена.

Той стана и бавно се приближи до нея. Сложи ръката си на рамото й и затвори вратата.

— Винаги съм мислил, че момичетата разбират кога някой е влюбен в тях — замислено рече той.

Тя се опита да се дръпне, но Марк я прегърна с другата си ръка и я придърпа към себе си. Тя тихо проговори:

— Но вие ще се жените… всички говорят, а и вие…

— Ами да, разбира се. За теб, скъпа моя.

— Но ти ме уволни! Дори не помисли, че…

— Разбира се. Бе удоволствие за мен. И ти не работиш вече за мен и можем час по-скоро да се оженим.

— Но ти не ме попита дали искам!

Той я целуна нежно.

— Ще се омъжиш ли за мен, любов моя?

— Разбира се — твърдо отвърна Серена и нежно добави — О, Марк, бях толкова нещастна.

— Няма да е вече така. Бъди сигурна. — Целуна я по-силно. — Сега отиваме вкъщи и ще определим дата за сватбата.

— На улица „Парк“?

— Опазил Бог! Повече няма да се връщаш там.

— Трябва — Бюти и нещата ми…

— Бюти е в колата, а госпожа Пек опакова нещата, които мисли, че ще ти трябват — идваш с мен, скъпа.

— А, мама, леля Едит, твоето семейство…

— Ще изпратим телеграма на майка ти. Колкото до леля Едит — обадих й се вчера. Ще останеш, докато чичо ти ни венчае. Майка ми и семейството също знаят и с нетърпение те очакват.

— Ти беше сигурен?

— О, да! Бях сигурен, че те обичам, и че ще се омъжиш за мен.

— Можех да кажа не — каза Серена не твърде убедена в думите си.

— Но ти прие, скъпа — Гласът му бе нежен.

— Сигурен ли си?

Вместо отговор той я целуна. Това бе напълно достатъчно, разсейвайки и последните съмнения.

— А сега отиваме вкъщи — каза й той, а това бе единственото, което тя искаше.