Нан Райън
Игра на любов (37)

Тридесет и седма глава

В пет часа същия този следобед Мери-Елън Пръбъл най-после стана съпруга на капитан Клейтън Терел Найт. Двамата се венчаха пред олтара на красив стар параклис, а ритуалът се водеше от сивокос морски капитан на Съюза с изтънчен вид.

През прозорците върху младоженците се лееше ярка слънчева светлина, която им придаваше почти мистичен вид. Сякаш бяха докоснати от ангелите.

Стройната белолика булка изглеждаше необикновено млада и красива в семплата си светлолилава лятна рокля с ниско изрязано деколте. Светлорусите й коси, току-що измити и бляскави, бяха вдигнати на тила й и хванати с костен гребен. В ръката си държеше замърсена от прелистване Библия, подвързана с бяла кожа, върху която лежеше украсен с дантела букет от уханни цветя.

Високият мургав младоженец имаше забележително момчешки вид и изглеждаше невероятно красив в безупречно изгладената си бяла униформа. На широката му гръд бяха окачени медали. Двойната редичка медни копчета на куртката му блестеше на меката светлина. Тънкият му кръст бе опасан с широк пояс. Тежкият церемониален меч висеше плътно долепен до бедрото му, а снежнобелите ръкавици бяха пъхнати в пояса.

Вляво от Мери стоеше високата, некрасива Лия Томпсън. Усмихнатата кума държеше букет от яркорозови рози в ръка. Вдясно от Клей се бе изпънал младият, луничав мичман Джони Бригс. Сияещият свидетел стискаше златни брачни халки в дланта си.

По дървените пейки в слабо осветения параклис седяха няколкото поканени. Сред тях бе старият Тайтъс, който потъркваше насълзените си очи. До него седеше Мати, сложила най-хубавото си празнично боне. Добре измитите деца на Лия Томпсън, строго инструктирани от нея да пазят тишина и да се държат прилично — съзерцаваха двамата млади, които си даваха обет.

Когато Клей сложи златната венчална халка на третия пръст на лявата ръка на Мери, тя го погледна право в очите и видя, че бяха замъглени от сълзи. Преливащото й от щастие сърце се изпълни с толкова съчувствие и любов, че едва си поемаше въздух. Откакто го познаваше, не го беше виждала да плаче.

Сълзи от щастие се търкаляха безпрепятствено по бузите й. Тънките й пръсти стиснаха тъмната ръка на Клей, когато той спокойно, с най-равния си и изпълнен със сигурност глас, повтори словата на брачния обет.

— Докато смъртта ни раздели — завърши младият мъж.

За секунда пълното блаженство на Мери се затъмни от ужасяваща мисъл. Внезапно си даде сметка за нещо, което никога досега не й бе идвало наум. Възможността съпругът й да бъде убит във все още бушуващата война!

Страхът си отиде така бързо, както бе дошъл, когато свещеникът обяви, че младоженецът може да целуне булката и тя се озова в сигурните обятия на Клей.

Гостите разхвърляха ориз, когато двамата се запътиха към изхода и излязоха на ярката слънчева светлина. Там бяха приветствани със смехове, подвиквания и свиркане от голяма група от командваните от капитан Найт моряци.

Младият мъж поведе съпругата си към очакващата ги карета, като кимаше усмихнато на хората си. По пътя към хотела двамата се държаха за ръце и се смееха непрекъснато. Тракането на завързаните отзад тенекиени кутии и стари обувки съобщаваше отдалеч приближаването им.

Хората по улиците се обръщаха и сочеха към тях. Познати лица се взираха любопитно към преминаващия екипаж. И Мери, и Клей знаеха, че още преди падането на нощта всички щяха да знаят за следобедната им венчавка и целият Мемфис щеше да обсъжда и клюкарства по повод случилото се. Това изобщо не ги интересуваше.

В стария елегантен хотел „Гейозо“, най-хубавия в града, бяха въведени незабавно в приготвения за пристигането им апартамент. Големият хотел бе затворен за гости, тъй като бе зает изцяло от окупационните войски. Но капитан Найт, като главнокомандващ военноморските окупационни сили, трябваше само да каже и луксозният ъглов апартамент на горния етаж бе незабавно изпразнен и подготвен за първата брачна нощ на младоженците.

Хотел „Гейозо“ беше една от най-големите постройки не само в Мемфис, а изобщо в Южните щати. Величествената сграда, която имаше двеста и петдесет стаи, разполагаше с модерен водопровод, газопровод за осветление, пекарни, винени изби, канализация и, разбира се, течаща топла вода. Беше превъзходно място за един щастлив, макар и кратък меден месец.

След пищната сватбена гощавка, сервирана в елегантната дневна на ъгловия апартамент, младоженците се разсъблякоха и, без да обръщат внимание на огромната мраморна вана със сребърни кранчета, се възползваха от топлия душ на хотела. Новост, с която засега в Мемфис можеше да се похвали само хотел „Гейозо“. Той бе разположен в помещение, в което можеха да се поберат двама човека. Особено пък ако предпочитаха да стоят толкова близко един до друг, че телата им да се допират и да не могат да откъснат ръцете си един от друг.

Щастливи, както никога досега в живота си, Мери и Клей се смееха, пееха и се сапунисваха един друг в изпълнената с пара стаичка с душ. Постепенно смехът премина в усмивки. Гръмогласното пеене затихна и накрая замря съвсем. На изпитанието издържа единствено чувственото сапунисване. След малко и то бе забравено, тъй като двамата, застанали под топлите струи на водата, се целуваха, докосваха и въздишаха.

— Не съм сигурна, че тук ще се получи нещо, скъпи — заяви скептично Мери, като премигваше, за да го види през гъстата пара, когато младият мъж притисна гърба й към хлъзгавата мраморна стена и притисна пулсиращия си член към мокрия й корем.

— Имайте ми доверие, мисис Найт — отвърна той и се приведе, за да я целуне разгорещено, докато дланите му се плъзгаха по тялото й.

Постави ръцете й около врата си, а неговите обхванаха тънката й талия. Опивайки се все така от сладостта на устните й, той я накара да се повдигне на пръсти. След това, без никакво усилие, я повдигна леко от пода.

Дланта му се плъзна към лявото й бедро. Тънките пръсти обхванаха коляното й изотзад и повдигнаха нагоре крака й. Мери се вкопчи във врата му, когато Клей провеси сгънатия й крак през ръката си. Младата жена въздъхна, когато съпругът й присви колене и с помощта на свободната си ръка, проникна в нея.

— Оххх, Клей! — прошепна тя и започна бавните, еротични движения.

Чувствена жена по природа, тази нова поза на любене веднага допадна на Мери. Колко нетрадиционно, колко невероятно вълнуващо беше да се любят прави! Особено пък прави в баня, където бе толкова горещо, че се дишаше с усилие, а помещението беше изпълнено с толкова пара, че едвам виждаше съпруга си, който правеше всички тези прекрасни неща с нея.

Мери сграбчи кичур от гарвановочерните коси на Клей, докато той я държеше здраво и се движеше бавно и нежно в нея.

Опиянена, тя се усмихна глуповато и промълви:

— Клей…

— Какво, скъпа моя?

— Колко мислиш ще струва да си сложим душ в Лонгууд?

Младият мъж се усмихна, приведе глава и целуна разтворените й устни. После изви мускулестите си хълбоци и увеличи дълбочината на тласъците си.

Двамата младоженци се любеха разгорещено в сгорещената баня. Беше прекрасно. Всичко беше прекрасно. Облаците пара, които се носеха около тях и за секунда ги закриваха един от друг, а след това им даваха възможност да се видят отново. Мокротата на телата им, която позволяваше да се плъзгат толкова съблазнително едно в друго, както нагоре-надолу, така и напред-назад.

И навътре, и навън. Влажната горещина, която ги обгръщаше, увеличаваше още повече тяхната температура, караше лицата им да пламтят и до такава степен изсмукваше силите им, че едвам се държаха прави.

Изживяването беше прекрасно, неземно, и когато заедно достигнаха до оргазъм, те не направиха никакъв опит да заглушат щастливите си викове и охкания.

Когато тялото й престана да потръпва, Мери се облегна на мократа стена, затворила очи, прекалено изтощена, за да може да говори.

— Скъпа, добре ли си? — попита я разтревоженият й съпруг.

Очите й се отвориха и тя се усмихна.

— Ако искаш отново да бъда чиста, ще трябва да се погрижиш сам за това — обяви тя. — Не ми е останала капка енергия.

Младият мъж се засмя, целуна я и рече:

— Любима моя, това ще бъде истинско удоволствие за мен.

Хвана я за ръката и я привлече нежно към душа. Застана зад нея, за да й даде възможност да се подпре върху силната му гръд и изми следите, останали от тяхното любене — първо от нейното, а след това и от своето тяло. Когато и двамата бяха чисти и свежи като новородени, Клей я изведе от кабината с душа и изсуши и нея, и себе си с приготвените от хотела бели хавлии.

Мери му благодари и протегна ръка, за да вземе атлазената си нощница и обшития с дантели ефирен пеньоар, които бе приготвила.

Той се засмя и рече:

— Това няма да ти е нужно.

Младата жена притисна дрехата към тялото си, внезапно засрамена.

— Моля те, Клей — каза тя, с вид на малко момиченце. — Ще се чувствам по-добре с нея.

Разбрал какво има предвид, Клей се съгласи:

— Тогава я облечи, скъпа. — Протегна ръка, докосна с безкрайна нежност бузата й и добави: — Ще ти дам възможност да останеш за момент сама, докато се обуя.

— Благодаря, скъпи.

— Няма защо — отвърна той. Тя му се струваше най-привлекателната и прекрасна жена на света. После добави през рамо: — Когато се облечеш, ела навън да погледаме залеза.

— Това би ми харесало.

— А аз харесвам теб.

Младият мъж излезе усмихнат от стаята, очарован от внезапно обзелите я свян и стеснителност. След като до преди малко бяха споделили възможно най-голямата близост между двама души, изведнъж тя се чувстваше засрамена от неговата и собствената си голота.

Вече в спалнята, той обу белите си панталони. Закопча ги, докато отиваше към дневната. Застана пред отворения прозорец и се загледа към гористите околности, осветени от залязващото зад отсрещния бряг на Мисисипи слънце. Въздъхна. Стори му се, че гърдите му ще се пръснат от щастие, докато съзерцаваше доволно плодородните си родни земи.

Внезапно потрепери с чувството, че някой е стъпил на гроба му. Рядко се замисляше за собствената си преходност, но точно в този момент изведнъж си даде сметка, че би могъл да бъде убит във войната.

Тази мисъл се изпари от главата му в мига, в който красивата му съпруга влезе в дневната, застана зад него, обви ръце около голия му торс и прилепи буза в гърба му.

— Обичам те — прошепна тя и долепи устни до гладката му маслинена кожа. — Независимо дали ще доживея до стогодишна възраст или ще умра още утре, вероятно никога няма да бъда по-щастлива отколкото съм в този момент, близо до теб.

Клей преглътна с усилие. Младата жена усети как мускулите на гърдите и корема му се стягат, когато той отвърна:

— Мери, не можеш да си представиш колко пъти съм мечтал да изживея всичко това заедно с теб. — Нежно издърпа ръцете й от кръста си и се обърна с лице към нея. — Не е минал нито един ден, през който да не съм мислил за теб, да не съм те желал, да не съм те обичал.

— Знам, скъпи мой — отвърна Мери. — С мен беше същото. — Повдигна длан, докосна с любов челюстта му и рече: — Обещай, че никога вече няма да ме оставиш.

Младият мъж въздъхна тежко, постави ръце около тънкия й кръст и каза:

— Не мога да ти обещая това, Мери. Но мога да ти обещая, че ще те обичам до края на живота си.

— И аз — теб — промълви тя, облегна се на него и долепи буза до голите му гърди.

— Е, а сега да видим какво става с нашия залез — усмихна се Клей.

Прекоси стаята и примъкна едно канапенце към прозорците. Покани младата си съпруга с жест и тя седна на малкия диван. Той се отпусна до нея, усмихна се и започна да разкопчава миниатюрните копченца около деколтето на обшития й с дантели пеньоар. Разтвори ефирната материя и разкри лъскавия бежов атлаз на нощницата й.

— Боже, колко си хубава — възкликна, изпълнен с благоговение той. — И си моя. Все още не мога да го повярвам.

— Повярвай го — каза тя.

Той се наведе и притисна устни към тази част от гърдите й, която бе разголена. После най-изненадващо отпусна глава в скута й, завъртя се и изтегна дългото си тяло върху диванчето.

Мери се засмя тихичко, повдигна длан и пръстите й започнаха да проследяват бавно, любещо линиите на суровите му черти, докоснаха синьо-черната коса на слепоочията му и замряха там, където тя се къдреше около ушите му.

— Изпитвал ли си мигове на абсолютен покой? — попита тя.

Сребристите очи бяха затворени, а дългите ресници спускаха тъмни сенки по загорелите му бузи.

— Досега не — отвърна младият мъж.

Настъпи мълчание. Мери продължаваше да гали лицето му, косата, широките рамене, докато през прозореца влизаха последните лъчи на залязващото слънце.

Усмихна се развеселено, когато разбра, че страстният й съпруг е заспал. В съня лицето му бе изгубило суровостта си. Така омекотените черти бяха същите, като на милото момче, в което се бе влюбила още като момиче. Изглеждаше на осемнайсет, а не на трийсет и две години.

Дори за миг не си помисли да го буди. Седеше тук, обхванала тъмнокосата му глава и се наслаждаваше на красотата на мига. Устните й се разтегнаха в усмивка при мисълта доколко неразбираем би бил за един мъж този сладък, изпълнен с покой, лишен от всякакъв секс момент, който обаче доставяше на една жена не по-малко радост от екстаза, преживян преди малко в банята.

Приютила в скута си главата на единствения мъж, когото бе обичала, Мери-Елън Пръбъл наум даде нареждане на времето да спре.