Нан Райън
Игра на любов (14)

Четиринадесета глава

— А вие, Даниъл Лотън, вземате ли Мери-Елън за своя законна съпруга?

— Да.

Стояха пред свещеника в малък каменен параклис в едно древно селце в Монако.

Сияещият младоженец, висок и красив, бе облечен с прекрасно ушит тъмен редингот и панталони на дребно райе.

Унилата булка изглеждаше великолепно в дългата си, богата атлазена рокля с цвят на слонова кост, обшита с хиляди перлички. Светлорусите й коси бяха умело вдигнати на тила. Дългото до раменете було покриваше главата и бледото й лице. И успешно прикриваше тъгата в големите й тъмни очи.

Замаяна, Мери се врече в съпружеска вярност пред очите на гордите си родители и малък кръг приятели европейци на семейство Лотън. Кратката тържествена церемония достави истинско удоволствие на присъстващите. Всички се чувстваха развеселени и щастливи. Всички, с изключение на младоженката.

Не обичаше Даниъл Лотън и знаеше, че никога няма да го обикне. Но те — предимно Даниъл и баща й — в крайна сметка бяха успели да сломят съпротивата й. Беше уморена от безкрайната битка. Не можеше да се бори с всички тях. Нямаше вече нито сила, нито желание за това.

Решението, което те очакваха със затаен дъх, дойде най-после, след като Мери бе принудена да приеме факта, че Клей не я обичаше и никога не я бе обичал. В крайна сметка сама се бе убедила, че, точно както твърдеше баща й, той беше коравосърдечен и не даваше пет пари за нея. В противен случай щеше да отговори на писмата й, щеше да направи опит да се свърже с нея. Беше му писала няколко пъти с надеждата да получи някакво обяснение. Беше го молила да се срещнат, да поговори с него.

Той не беше отговорил на зова й.

Дори сега, докато стоеше до високия русокос мъж, който щеше да й стане съпруг, тя се питаше дали, ако Клей научеше, че в същия този миг тя се омъжва за Даниъл Лотън, това щеше да го натъжи поне мъничко. Дали щеше да изпита поне подобие на чувство за съжаление и загуба? Надяваше се да бъде така. Надяваше се, че щеше да го заболи толкова силно, колкото я болеше нея самата.

Младата жена си повтаряше, че мрази Клей Найт и очаква с най-голямо нетърпение деня, в който той ще си получи заслуженото.

— Обявявам ви за съпруг и съпруга… — Гласът на свещеника я извади от мъчителните и размисли. — Можете да целунете булката.

Щастливо усмихнат, Даниъл се обърна към Мери, повдигна булото от лицето й и внимателно го нагъна назад, върху перлената й диадема. Обхвана крехките й рамене, наведе русокосата си глава и, без да забравя за присъстващите, я целуна леко, целомъдрено по устните.

След това постави дланта й върху лакътя си и я поведе по тясната пътека навън, където ги обля ярка октомврийска слънчева светлина. Щастливите родители и гостите аплодираха и хвърляха ориз.

Пред параклиса ги очакваше карета, украсена с гирлянди от бели орхидеи и сребърни камбанки. Тя ги откара до розовата вила, където бе приготвен великолепен обяд. Последваха ги всички присъствали на сватбената церемония, за да споделят радостта на младоженците по повод голямото събитие. Храната бе сервирана навън и веселбата започна още с първия тост, вдигнат в чест на младата двойка.

Мери хапна малко, но когато съпругът й подаде втора чаша с ледено шампанско, тя го изпи жадно. Даниъл се усмихна, обхвана тънката й талия и даде знак на минаващия сервитьор да напълни отново чашата й. Тържеството продължи няколко часа, през които булката непрестанно отпиваше от шампанското. Бе решила твърдо, че е по-добре да посрещне първата нощ насаме с мъжа си с не съвсем ясна мисъл.

Когато топлото октомврийско слънце започна да слиза към тъмносините води на Средиземно море, гостите се разотидоха.

Даниъл и родителите му бяха решили двамата с Мери да прекарат медения си месец във вилата. Багажът на семейство Лотън и семейство Пръбъл бе опакован и занесен на яхтата, доста преди започването на церемонията. Възнамеряваха да прекарат нощта на борда на корабчето и сутринта да потеглят от пристанището в Монако, да се върнат в Лондон и оттам да се отправят обратно към Тенеси.

Гостите се разотидоха за няколко минути. Родителите на Даниъл се сбогуваха с младоженците. Те отидоха до чакащата ги карета, където майката на Мери, със сълзи на очи, прегърна силно дъщеря си. След това се отдръпна и избърса деликатно мокрото си лице с дантелената си кърпичка.

Джон Томас на свой ред прегърна Мери, която се притисна към него, треперейки. Колко й се искаше да тръгне заедно с родителите си! Едва се сдържа да не помоли баща си да я вземат с тях. Да я отведат у дома. Искаше да се прибере вкъщи. В Мемфис. В Лонгууд.

— Надявам се да бъдеш много щастлива, миличката ми — прошепна в ухото й Джон Томас и я целуна. — Грижи се добре за нея, Даниъл — рече след това той, като предаде дъщеря си в ръцете на сияещия младоженец.

— Ще се грижа, сър — отвърна младият мъж. Прегърна Мери през раменете, пое подадената ръка на тъста си и каза: — Двамата с Мери-Елън ще прекараме няколко седмици тук, във вилата, а после ще отидем в Париж. След това сигурно ще си направим пътешествие до Гърция и където другаде пожелае красивата ми съпруга. — Усмихна се и придърпа жена си още по-близо до себе си. След това отново се обърна към баща й. — Не ни чакайте, преди да са изминали поне шест месеца.

— Няма защо да бързате — отвърна Джон Томас, обгърна раменете на разплаканата си съпруга и двамата се качиха в каретата.

Мери и Даниъл останаха сами.

Беше пет и половина следобед.

Младата жена се изкашля, без да има нужда от това.

— Ще трябва да сваля булчината си рокля — обяви тя, а ръцете й си играеха нервно с богатите атлазени поли. — Имам една нова рокля от Париж, която ще подхожда много за тази вечер.

И тя понечи да тръгне, но Даниъл я спря.

— Наистина е време да се съблечеш — рече с усмивка той, като я оглеждаше, — но не и да се обличаш отново.

В зелените му очи проблеснаха странни, непознати светлинки и Мери изтръпна.

— Но, Даниъл — възпротиви се тя, — слънцето още не е залязло.

— Затова пък аз съм вече готов за неговия залез — отвърна той. Грубият му намек я възмути. — Готов съм още от обяд. Ето как ми въздействаш, дори само с присъствието си.

Без да й даде възможност да каже нещо, младият мъж я взе в ръцете си и се заизкачва решително по стълбите. Мери усети, че я изпълва ужас. Нито веднъж досега не й беше минавало през ума, че ще трябва да се люби с него посред бял ден. Беше предполагала, че поне първият път ще бъде под прикритието на нощта.

Разбра колко е грешала, когато наближиха огромната господарска спалня.

Само след минути Мери, съвсем гола и толкова засрамена, че лицето й бе почервеняло като домат, лежеше под също така голия и дишащ тежко Даниъл, докато залязващото октомврийско слънце влизаше свободно през прозореца и огряваше директно леглото.

Беше учудена и разочарована, че Даниъл не направи дори опит да я ухажва и подготви, преди да започнат да се любят. Пренебрежителното му отношение я шокира. Беше проявил такова разбиране и внимание през последните няколко ужасни седмици. Бе се държал неизменно с неотслабващо съчувствие и не бе проявил никакъв натиск върху й. Бе дал обет да не го прави никога. И сега тя бе разчитала на неговата търпимост и толерантност.

Но от тях нямаше и следа.

Безчувствен към състоянието, в което се намираше съпругата му, младият мъж бе настоял да се съблекат набързо, веднага щом се озоваха в спалнята. Само след минута застана гол пред нея, без да си дава сметка за смущението й. И я бе накарал да стори същото. Но тъй като действията й му се сториха прекалено мудни, той се приближи, за да й помогне в разсъбличането. Почувства се унизена, когато той припряно измъкна поръбените й с дантела атлазени пликчета.

Веднага след тази процедура я дръпна в леглото и само след три-четири целувки, които бяха всичко друго, освен възбуждащи, той се качи отгоре й и, след като се суети в продължение на няколко изпълнени с агония секунди, проникна силово в нея, въпреки очевидния факт, че не бе готова да го приеме. Без да усети секването на дъха й и болезненото трепване, което тя не успя да възпре, Даниъл започна да се движи бързо.

И сега, докато той полагаше усилия отгоре й, Мери изпитваше единствено отвращение и неприязън към него и ненавист към себе си. Обърна глава на една страна и впери поглед в натруфения с орнаменти часовник от злато и порцелан на нощната масичка край леглото. Без да се интересува от чувствата й, Даниъл проникваше буйно в нея и младата жена не можа да не постави под въпрос умелостта му като любовник.

В продължение на години до ушите й бяха достигали изречени шепнешком истории за сексапила на Даниъл Лотън и голямата му привлекателност за представителките на нежния пол. Говореше се, че много от най-големите красавици на Мемфис били лудо влюбени в него и че най-изтънчените вдовици и разведени жени се отдали на лудории с него. Великолепната Бранди Темпълтън никога не се бе опитвала да скрие интимните си отношения с него.

Той беше по-възрастен от Клей с почти пет години и беше имал много жени, но очевидно не знаеше как да им доставя удоволствие. Беше ужасен любовник и Мери бе отвратена. Единственото в начина му на любене, срещу което нямаше нищо против, бе благословената краткотрайност на процедурата.

Едва започнал, актът бе привършил. Тъмните й тъжни очи останаха все така втренчени в златния часовник, затова имаше точна представа за продължителността на неприятното изживяване. От мига, в който съпругът й се бе качил нетърпеливо отгоре й, до момента, в който се отпусна със стон върху й, бяха изминали малко по-малко от три минути.

Даниъл въздъхна шумно, почти веднага се отдели от нея и се търкулна на гръб, изтощен и задоволен.

Задъхан и с глупава усмивка на лице, той рече:

— Беше прекрасно.

Това бе по-скоро съждение, отколкото въпрос, така че отговорът на Мери не бе необходим. Тя обърна бавно глава и го погледна. Очите му вече бяха затворени, а дишането му се бе поуспокоило. Младата жена затаи дъх с надеждата, че той се бе уморил и щеше да поспи малко.

Без да повдигне клепачи, Даниъл повдигна ръка и я постави върху лявото й бедро. Тя се стегна несъзнателно, ужасена от мисълта, че може би вече я желаеше пак. Но той само я потупа и повтори:

— О, да, беше хубаво, скъпа. — Пръстите му погалиха голото й бедро. — Остави ме да си поема дъх за минутка и след това ще се любим отново. Как ти звучи това?

Мери изтръпна, смазана от тази перспектива.

— Даниъл, аз всъщност не… аз…

Тя замълча, тъй като усети как дланта му се отпусна върху крака й. Погледна го изпълнена с надежда и усети огромно облекчение, когато видя, че голите му гърди започнаха да се повдигат равномерно. След секунди той дори започна да похърква тихичко. Младата жена изчака, за да бъде сигурна, че е заспал достатъчно дълбоко. Бяха изминали само няколко кратки минути, но те й се бяха сторили безкрайни часове. Премести внимателно ръката му от бедрото си и я постави върху леглото. Без да изпуска от поглед спокойното му лице, тя се отдръпна предпазливо и се изправи.

Безшумно се придвижи по дебелия килим и припряно се отправи към просторната баня. Там я чакаше пълната вана, очевидно приготвена предварително от някой от прислугата. Влезе в нея и с благодарност се отпусна в топлата вода, която й подейства успокоително.

Потръпна, макар да не й беше студено и обви ръце около коленете си. Прехапа силно устни, но въпреки това сълзите потекоха от очите й. При спомена за нежния и чувствен начин, по който я любеше Клей, почувства остра болка в гърдите си, като че бе прободена от нож. Не само сърцето й, цялото й тяло копнееше за него. Как само жадуваше да усети ръцете му около тялото си и устните му върху устата си.

Чувстваше се толкова нещастна, че й се искаше да умре. Седеше неподвижно във ваната, осъзнавайки с убийствена яснота, че никога повече няма да се озове в обятията му. Още по-зле. Щеше да лежи отново и отново, в продължение на години, в обятията на несръчния и неспособен любовник, който вече бе неин съпруг.

Мери подпря чело на свитите си колене, а по бузите й се стичаха сълзи от мъка и съжаление. Зарида отчаяно.

Когато в крайна сметка спря да плаче и повдигна глава, сърцераздирателната болка, която светеше до преди малко в очите й, бе изчезнала. Вместо нея се бе появила особена студенина и Мери се закле в себе си, че никога повече няма да плаче за Клей Найт. Щеше да престане да тъгува за миналото и да погледне към бъдещето. Беше се омъжила за Даниъл Лотън и щеше да му бъде добра и вярна съпруга.

Нямаше да й бъде чак толкова трудно, при положение, че вече не обичаше Клей Найт. Мразеше го. Мразеше го така силно, както го бе обичала. Единственото й желание сега бе, един ден той да страда така, както бе страдала по негова вина тя.

— Мери-Елън, къде си, скъпа? — достигна до ушите сънливият глас на мъжа й.

— Идвам веднага, скъпи.

 

 

„Мемфис Ъпийл“

Неделя, 22 октомври, 1848 г.

Мис Мери-Елън Пръбъл и мистър Даниъл Лотън се ожениха в чужбина в събота, 14 октомври.

Утринната церемония се състоя в Монако, където младата двойка ще прекара медения си месец, преди да се завърне в дома си в Мемфис.

Седемнайсетгодишната булка е единствена дъщеря на известния памукопроизводител Джон Томас Пръбъл и неговата съпруга, Джули. Двайсет и тригодишният младоженец е син на…

Клей спря да чете.

Ръката му стискаше несъзнателно статията, изрязана от светската страница на вестник „Мемфис Ъпийл“. Не си направи труда да прочете писмото на майка си, което я придружаваше.

Смачкал изрезката в дланта си, младият мъж рязко избута назад стола зад малкото си бюро, отрупано с учебници и се изправи. Пресече спартанската обща спалня и се приближи до прозореца, стиснал така силно зъби, че усети болка в челюстите. Загледа се навън към двора, където униформени кадети бързаха насам-натам в изпълнение на утринните си задължения. А след това насочи тъжния си поглед към залива Чесапийк.

Повтаряше си колко не го вълнува фактът, че Мери се е омъжила за Даниъл Лотън. Не му пукаше. Беше получил онова, за което бе мечтал цял живот. Беше тук, във Военноморската академия и бе твърдо решен да я завърши с отличие. Пред него се очертаваше светло бъдеще.

Въпреки всичко очите му се изпълниха със сълзи.

Без Мери дори жадуваното приемане в Анаполис не означаваше много за него. Без нея, за да сподели триумфа му, победата изглеждаше незначителна.

Внезапно, с такава сила осъзна, че Мери никога повече няма да споделя нито триумфите, нито трагедиите му, че се задъха. Неговата Мери бе станала съпруга на друг мъж. Любовница на друг мъж. И той никога повече нямаше да я държи в обятията си.

„Мери…“ — Треперещите му устни оформиха беззвучно името й. — „О, Мери!“

Широките рамене на Клей започнаха да потрепват, а гърлото го заболя толкова силно, че не можеше да преглъща. Повдигна ръка, постави длан върху дървения перваз на прозореца и закри с лакът лицето си.

Заплака.

Когато най-после вдигна глава, мъката и сълзите бяха изчезнали от зачервените му очи. На тяхно място се бе появила явна студенина.

Клей никога повече не заплака.

Студенината в очите и сърцето му обаче щяха да останат в продължение на години.