Барбара Делински
Нещата от живота (9)

Девета глава

След като Диърдри прие факта, че е бременна, започна по-добре да се справя с нещата. Отиде на лекар и започна да приема комбинация от витамини, които компенсираха това, което бебето си взимаше от организма й. Продължи да работи при Арт Брикнър, като си избра такова работно време, което да й е удобно, за да има възможност да спи.

Нийл изглеждаше явно доволен от бременността й и максимално я облекчаваше. От своя страна, Диърдри бе решила да прави всичко, което беше по силите й, за да поддържа брака им.

Когато бе в службата, тя се обличаше така, че Нийл да се гордее с нея. У дома така организираше домакинските задължения, че къщата винаги да бъде безупречна ако в последния момент Нийл реши да доведе хора. По настояване на Нийл наеха жена да помага. Диърдри отново започна да посещава гимнастическия салон — лекарят одобри това — и макар че не преподаваше, участваше в заниманията. Плуваше. Прилежно се поддържаше във форма — толкова колкото можеше да го прави жена с растящ корем.

Никога не се караше с Нийл. Не се оплакваше когато се забавяше с по няколко часа в службата и вечеряха по-късно. Не казваше нито дума, когато той трябваше да замине в командировка. Не го заяждаше да излиза в работно време, за да играят тенис. Любезно присъстваше на коктейли и вечери и когато с Нийл се прибираха и оставаха сами, правеше всичко, което бе по силите й, за да го задоволи и физически, и емоционално.

Но тъй като не му даваше никакъв повод за недоволство, нямаше къде да излее яда, който се надигаше у нея. Искаше и се той да не работи толкова много, но не му го казваше. Копнееше да прекарва известно време само с него — дори уикендите им бяха обвързани с бизнеса — но не му го казваше. До болка й се искаше той да й прошепне че я обича, но също не му го казваше и той не изговаряше това, което тя искаше да чуе. Диърдри имаше чувството, че ходи по въже.

Въжето се прокъса, когато една сутрин при нея се отби майка и. Диърдри се приготвяше да тръгва на работа.

— Разбра ли за последния му план? — попита Мария така грубо, че на Диърдри й се стори прекалено фамилиарно. Те стояха в коридора при входната врата. Диърдри съобрази да не покани майка си да седне, защото в противен случай щеше още повече да я задържи.

— Зависи за кой план става въпрос — отвърна доверчиво Диърдри. — Напоследък Нийл има много планове и всички те са перспективни.

— Този не е такъв.

— Кой?

— Иска да сключи договор с държавата за електронния отдел.

Диърдри знаеше това.

— Има ли някакъв проблем? — попита учтиво тя.

— Ние никога не сключваме договори с държавата. Винаги сме били към частния сектор.

— Това не означава, че сега не може да бъде направена промяна, ако това ще се отрази добре на компанията.

— Но така ли ще бъде? Това е въпросът. Нийл заради компанията ли сключва този договор, или защото ще бъде изгодно за него?

— Не е ли едно и също? — попита Диърдри, пренебрегвайки прикрития намек на майка си за обвиненията, които бе отправила преди.

— В последна сметка — не. Може и да не знаеш, но един от участниците в търга е „Уитнауър-Дъглъс“.

Диърдри не знаеше това. Тя потисна внезапното безпокойство, което я обхвана.

— Убедена съм, че има още много други участници.

— Не и на които Нийл има зъб.

— Нийл няма нищо против „Уитнауър-Дъглъс“ — каза настойчиво Диърдри. — Това, което е станало там, вече е приключено. Сега той много успешно се справя с тази работа. Струва ми се, че нямаш основание.

— Ти още отначало мислеше така, когато те предупредих да бъдеш внимателна, но ето доказателството, което ми трябва.

— Доказателство ли? Какво доказателство?

— Съпругът ти въвлича „Джойс Ентърпрайзис“ в това само за да си отмъсти. В противен случай, никога не би прибягнал до такъв договор. Помисли малко. Не е ли ужасно подозрително, че първия път, когато се прави нещо от този род, главният конкурент е корпорацията, която Нийл ненавижда?

Диърдри остави чантичката си на масата.

— Знаеш ли подробностите, мамо? Кой първи е дал предложението — „Уитнауър-Дъглъс“ или „Джойс Ентърпрайзис“?

Мария си играеше с яката на самуреното си палто.

— Това не знам. Откъде мога да го знам?

— Ако търсиш доказателство, трябва да започнеш оттам. Ако Нийл първи е подал молба, без да знае, че ще се състезава „Уитнауър-Дъглъс“, невинността щеше да бъде очевидна.

— Останалата част от доказателството е срещу него.

Диърдри вече губеше търпение.

— Какво доказателство?

— Диърдри — каза майка й с въздишка, — помисли. Нийл се запозна с теб точно когато имаше нужда от промяна на работата си и на мястото, където живее.

— Не е имал нужда от…

— Той се вкопчи в това, което ти си могла да му предложиш, ожени се светкавично и започна да осъществява плановете си.

— Плановете му бяха да възстанови „Джойс Ентърпрайзис“ и се справи забележително! Направи ни услуга!

— Направи услуга на себе си. Погледни обективно на нещата. Той е начело на преуспяваща компания. Толкова започнаха да го уважава тук, че вас двамата ви канят на всички важни приеми…

— Ако беше поне малко благодарна, мамо, щеше високо да оцениш това, което той направи за теб. Ожени се за по-нежеланата от двете ти дъщери и ще ти даде внуче. Ангажира се със семейния бизнес — дори мен въвлече в него. Какво повече искаш?

— Искам „Джойс Ентърпрайзис“ да остане в сянка.

— И според теб кандидатстването за държавен договор ще възпрепятства това ли? — попита недоверчиво Диърдри. — Това е само едно участие.

— Ако той много иска договора, ще даде достатъчно ниска оферта, за да елиминира „Уитнауър-Дъглъс“ и ако направи това, може да подложи на риск финансовото ни състояние.

— Ако го направи — изтъкна гневно Диърдри, — ще рискува положението, което си е създал в корпорацията. Няма смисъл, мамо. Не мислиш логично.

— Рисковано е да кандидатства за този договор.

— Винаги има риск, ако цената си заслужава. Ако Нийл се занимаваше само с абсолютно сигурни неща, бизнесът щеше да стои на едно място.

— Действа прибързано. Според мен, трябва да поговориш с него.

На Диърдри й дойде до гуша.

— Не ми се слушат такива неща. — Тя грабна чантичката си, взе палтото от стола, до нея и се запъти към вратата. — Ако искаш, остани. Трябва да тръгвам на работа.

Диърдри щеше да се чувства добре, ако само майка й беше повдигнала тази тема. Но след няколко дни Арт Брикнър също й говори за това, като се оплака, че Нийл му е споменал, че ако бъде одобрен държавният договор, той ще наеме повече работници. Арт поставяше въпрос както логиката, така и смисъла на предложението на Нийл и на Диърдри само й оставаше да подкрепя съпруга си и да твърди, че планът му е разумен.

След няколко дни я заговори един от дългогодишните вицепрезиденти на компанията, който също изрази опасения относно посоката, която „Джойс Ентърпрайзис“ бе поела. Диърдри отново подкрепи Нийл с усещането, че това, което чуваше, се дължеше само на съпротива на промяната, но безпокойството й нарастваше.

Не спомена на съпруга си за нито един от тези разговори. Не искаше да го ядосва, като му покаже, че се съмнява, защото всъщност нямаше никакви опасения за това, че можеше да се спечели по най-различни начини — включително и с държавен договор. Тревожеше я обаче вероятността мотивите му да не са съвсем чисти — да не би, както майка й каза, да се ръководи от желание за отмъщение. Опитваше се да отхвърли тази мисъл, но тя не й даваше мира.

В основата на всичко бяха съмненията за техните взаимоотношения. Да, двамата бяха близки. Казваха каквото трябва, вършеха каквото трябва. За останалите, а и за себе си в известно отношение бяха влюбена двойка. Но когато тя си спомнеше за действителните причини за брака им, което ставаше все по-често, не можеше да не си задава въпроса каква сила движеше Нийл. Неясните му мотиви я тревожеха много повече, отколкото перспективите за някакъв договор — държавен или какъвто и да било.

И така, Диърдри сякаш вървеше по въже. От едната му страна беше това, което искаше, а от другата — това, която тя смяташе, че иска Нийл. Въжето се протриваше. Най-после се скъса, когато един следобед той се неочаквано се прибра. За момент й стана приятно от мисълта, че ще прекара откраднатото време с него. Видът му — грубата му красота, брадата, която подчертаваше строгия му костюм, винаги я вълнуваха, както и неизменната му целувка за поздрав.

Като пъхна ръката си под нейната, той я заведе в стаята. Когато я пусна, по изражението му тя позна, че нещо не беше наред.

— Искам да ми направиш една услуга, Диърдри. Трябва спешно да замина за Вашингтон за една среща. Ще можеш ли сама да се справиш с гостите на вечерята днес.

Те отдавна бяха започнали да канят три семейства на вечеря в един ресторант. Диърдри познаваше семействата. Не бяха от най-приятните й хора.

Тя помръкна.

— О, Нийл, непременно ли трябва да заминаваш.

— Да. Важно е. — Той се чувстваше ужасно, но нямаше избор.

— Но това е толкова неочаквано. Ти и без това искаше да заминеш утре сутринта за представянето. Защо тогава не направиш тази среща?

— Не може, ако искам представянето да мине по възможно най-добрия начин.

— Ще мине. От седмици работиш върху него.

— Искам този договор — заяви той и започна да я увещава по-внимателно. — Стига, ще се справиш с гостите.

— Знаеш, че мразя такива вечери.

— Но чудесно се справяш с тях. — Тя бе доказала това през последните няколко седмици и Нийл се гордееше с нея.

— Когато ти си до мен. Но в случая няма да бъдеш и всичко ще ми е още по-противно.

— Моля те за помощ. Не мога да бъда едновременно на две места.

Тревогите — минали и настоящи, се надигнаха у нея. Тя се отдръпна от него, сграбчи една декоративна възглавница от канапето и започна отмъстително да я разпухва.

— И ти избра да отидеш във Вашингтон. Ако искаше да останеш тук, можеше да изпратиш някой друг в командировка. Защо Бен не отиде?

Бен Тилътсън беше изпълнителният директор, когато Нийл бе довел от компанията „Мидуест“.

— Дошла е дъщеря му от Сиатъл. И без това му е неприятно, че утре трябва да я остави сама.

— А аз? Мен също трябва да ме оставиш сама. — Тя пусна едната възглавница и се зае с друга.

— Задължението е преди всичко мое, а след това на Бен.

— А ако Бен не може, защо не изпратиш Тор?

Тор Ванес оглавяваше отдела за електронна техника. Според Диърдри, той щеше да бъде идеалният избор за тази цел.

— Тор е невероятно добър в работата си, но не е дипломат, а на срещата довечера ще е необходима голяма доза дипломация.

— И ти си единственият дипломат в „Джойс“?

Сарказмът и беше като острие, което изчерпваше търпението на Нийл.

— Диърдри — каза той с въздишка, — правиш голям въпрос от една среща. Ако искаш, може да се обадя на секретарката си да отмени вечерята, но се надявах, че няма да се наложи. Повярвай ми, търсих други възможности. Мислих за някого, който може да свърши работата тази вечер във Вашингтон, но няма кой. Това е мое задължение.

Тя метна втората възглавница на канапето и се облегна напред, за да оправи един малък акварел на стената.

— Значи се товариш с много работа. Бях останала с впечатлението, че хората са достатъчно, за да се осигури безпроблемно действие на корпорацията като нашата. — Диърдри снижи глас в опита си да обуздае гнева си. Да, правеше голям въпрос от една-единствена среща, но вече се стигаше до принципа. Тя го погледна прямо. — Изпрати някой друг. Някой друг.

— Не мога, Диърдри. Това е.

— Не, не е това — заяви тя, като не успя да се сдържа повече. — Не е толкова просто. Поставяш работата пред всичко останало в нашия живот, което показва на кое ти държиш.

Нийл наведе глава и разтърка врата си.

— Не си справедлива — каза тихо той.

— Не съм справедлива ли? Или съм егоистка? Е, може би е крайно време!

Диърдри отиде с изправена походка до големия стенен часовник, който висеше на другата стена, взе ключа, отвори часовника и започна гневно да го навива.

— Спокойно, скъпа. Правиш от мухата слон.

— Не правя!

— Засягаш се. — Погледът му падна върху леката издутина, която се очертаваше в нейния профил под огромния й пуловер. — Вредно е и за теб, и за бебето.

Тя се обърна и свирепо го погледна.

— Точно тук грешиш. Това е най-добре за мен, а следователно и за бебето, защото повече не мога да се преструвам. Направо се разкъсвам отвътре.

Нийл се сепна.

— За какво говориш?

— Не мога повече, Нийл. Опитах се да бъда идеалната съпруга. Правех всичко, което се бях заклела никога да не правя, защото исках да ти доставя удоволствие. Имах желание бракът ни да потръгне.

— Мислех, че всичко е наред. Искаш да кажеш, че си се преструвала ли?

Тя направи гневна гримаса.

— Не съм се преструвала. В известно отношение, бракът ни е наред. Но това не е достатъчно. Трябва да имаме цялостна връзка. Ти обсъждаш работата с мен, но аз не знам какво всъщност мислиш или чувстваш. Понякога ми се струва, че съм изцяло изолирана от това, което става.

— Можеше да ме попиташ.

— А ти можеше да ме информираш повече.

— По дяволите Диърдри, откъде да знам какво искаш, след като не ме питаш?

— Не ме ли познаваш достатъчно добре, за да знаеш какво искам, без да се налага да те питам?

— Не! — избухна той. — Мислех, че искаш да направя така, че проклетият ти бизнес да потръгне, но май съм сгрешил. Трепех се в офиса, блъсках си мозъка, проявявайки способности, които дори самият аз не подозирах, че притежавам, разглеждах нещата от всички страни, само и само да укрепя „Джойс Ентърпрайзис“.

За момент тя се разколеба.

— Останах с впечатлението, че работата ти харесва.

— Наистина ми харесва, защото успешно се справям. Чувствах се добре, защото съзнавах, че изпълнявам своята част от уговорката ни и че направих така, че бизнесът отново да се съживи. Моето удовлетворение пряко или непряко е свързано с теб.

Диърдри го погледна скептично.

— Сигурен ли си? Няма ли една малка част от удовлетворението, която засяга единствено теб?

— Може би — отвърна той, като потри брадясалата си буза. — Като погледна това, което съм свършил само за няколко месеца, мога да кажа, че съм горд. По професия съм адвокат, а не бизнесмен и въпреки това се заех с предприемаческа дейност, за каквато преди две, четири или шест години не бих посмял да си помисля.

— Но сега си се заел. Защо?

Нийл замълча за момент и когато заговори в тона му пролича известно объркване.

— Това е част от споразумението между нас.

— Не. Продължавай. — Тя здраво стисна в ръката си ключа от часовника. — Защо сключихме това споразумение.

— Защото ти имаше нужда от мен и аз — от теб.

— Именно. Точно това ме притеснява. След случилото се в Хартфорд, ти си искал да започнеш отначало. Дойде тук, пое ръководството на корпорацията и направи за нея повече от когото и да било в продължение на години — включително и от баща ми. Направи всичко, което очаквах от теб, дори повече. Защо, Нийл? Защо направи толкова много?

— Въпросът ти е абсурден — отсече той. — Ако трябва да се свърши нещо, според мен съм длъжен да го направя. Можех да се спра преди известно време и „Джойс Ентърпрайзис“ щеше да е в много по-добро състояние от преди. Но в тази компания видях възможности за развитие. Опитвам се да ги реализирам.

Като остави на място ключа от стенния часовник Диърдри се премести към едно висящо растение до прозореца и започна да чисти изсъхналите му листа.

— Или искаш да докажеш на „Уитнауър-Дъглъс“, че можеш да ги биеш на техен терен?

— Какво? — той повдигна глава и присви едното си око. — За какво говориш?

— За държавния договор. Ти ми каза всичко, що се отнася до теб, и аз го одобрих. Но не ми каза, че „Уитнауър-Дъглъс“ също ще кандидатстват за него. — Тя смачка в ръка сухите листа. — Майка ми трябваше да ми го съобщи, като същевременно ми отправи доста тежко обвинение.

— Майка ти и преди е отправяла обвинения, които се оказаха безпочвени. — Той гледаше трескаво Диърдри. Когато тя отново се пресегна към растението, направо й изкрещя:

— Остави го на мира! В момента искам цялото ти внимание!

Тя бавно се обърна към него, но не промълви нито дума, защото изведнъж изражението му стана дори по-яростно, отколкото през първите дни, когато бяха на Мейн.

Устните му се бяха свили, ноздрите му излъчваха напрежение.

— Според теб аз кандидатствам за този договор, за да си отмъстя на „Уитнауър-Дъглъс“ ли? — изстреля думите той, като очите му се разшириха. — Според теб аз работя, за да си отмъстя, и всичко, което съм направил откакто сме женени, е било само заради това! Не ти вярвам, Диърдри! Къде си била ти през цялото това време?

Тя започна да се защитава.

— Не съм казала, че го мисля, а че според майка ми е така.

— Но ти сега повдигаш въпроса, което означава, че също се съмняваш.

— Да съмнявам се! Поддържах те изцяло пред майка ми, пред Арт Брикнър, пред други от хората на баща ми, които ме занимаваха с този въпрос. Бях най-добрият ти адвокат, но след известно време останах с впечатлението, че бракът ни е бил по сметка. — Тя прикри лице с вкочанена ръка и продължи да говори закривайки с длан устата си. — Мразя тази дума. Боже, колко я мразя!

— Тогава защо я използваш? — изкрещя й той.

Тя свали ръката си.

— Защото ти я използва и тя заседна в съзнанието ми. Исках да я махна, но си остана там! Оженихме се не за това, за което трябва, Нийл, и е време да погледнем истината в очите. Не мога така. Това ме побърква!

Нийл прекара ръка през косата си.

— Побърква те? Според теб на мен по-различно ли ми е? Направих всичко, което беше по силите ми, за да задвижа нещата, и мислех, че съм успял. Сега виждам, че всичките ми усилия са били напразни. Мислех, че ми се доверяваш, но може би си търсила някого, който да те изведе от затрудненото положение. Сега, след като го направих, вече не съм ти необходим, нали?

— Не! Не съм казала такова нещо!

— Тогава какво казваш? Какво всъщност искаш?

Тя цялата трепереше — от яд, от притеснение от разочарование. Като сви юмруци, изкрещя:

— Искам всичко! Не брак по сметка! Никога не съм го искала! Искам искрени чувства!

Нийл не беше на себе си. Тресеше от напрежение, от страх и гняв, които замъгляваха мислите му и не можеше да намери подходящи думи, с които да й отговори. Чувствайки се безпомощен, както никога дотогава, той се обърна и изхвърча от стаята.

Диърдри обхвана кръста си с ръце и се опита да укроти лудото биене на сърцето си. Чу как се тръшва външната врата, а след миг и бясното ръмжене на мотора на лебарона. Отдавна бе настъпила тишина, когато започна с усилие да се придвижва с малки несигурни крачки към любимата си стая, която се намираше над гаража.

Късните следобедни слънчеви лъчи се процеждаха през лакираната дървена врата и весело се разпръскваха върху голите стени с гипсова мазилка, но в момента това настроение й убягваше. В единия ъгъл бяха касетофонът й и купчината аудио касети. Тя често бе използвала помещението, за да играе в него упражненията си, макар че всъщност се надяваше, че един ден там ще играят техните деца.

Сега всичко бе поставено под въпрос.

Като внимателно се разположи на покрития с възглавници перваз на прозореца, който беше с форма на свод, тя сви колене, наведе глава към тях и започна да плаче.

Нийл не я обичаше. Ако я обичаше, щеше да й го каже. Тя му бе дала възможност. Беше му казала какво иска. А той я бе напуснал. Не я обичаше.

А бъдещето им? То беше една огромна тлъста въпросителна. В известен смисъл се бяха върнали там, откъдето бяха тръгнали, когато пристигнаха на острова на Виктория.

Всъщност какво точно искаше тя тогава? Любов. По онова време не го съзнаваше, но през следващите седмици разбра, че всичко щеше да отиде на мястото си, ако беше намерила любов. Можеше или да преподава, или да не преподава. Можеше или да работи в „Джойс Ентърпрайзис“, или да не работи. Имаше смисъл единствено любовта.

 

 

Нийл шофира часове наред. Спря пред един уличен телефон, за да се обади в офиса, но нямаше желание да отива там. Нямаше желание и да заминава за Вашингтон, нито да кандидатства за държавния договор, а още по-малко — да го спечели. Нямаше желание да прави нищо, освен да се върне при Диърдри.

Това беше единственото, което му стана пределно ясно когато измина милите, които навъртя километражът. Диърдри беше най-важна в неговия живот.

Той отново възвърна спомените си за Мейн, за кавгите им, за съгласието, до което стигаха от време на време. Спомни си и за месеците, през които бяха женени и за всичко, което се бе случило — както в личен, така и в професионален план. Но най-често си спомняше за това, което стана с Диърдри през този ден. Чу думите й, размишлява върху тях, анализира ги.

И му се стори, че може би е на прага да направи най-голямата грешка в своя живот.

Когато спря колата си по средата на улицата, пренебрегвайки свиренето на клаксоните, той направи обратен завои и си представи как най-бързо може да се върне до дома им. Когато пристигна, беше почти десет часа. Навсякъде в къщата беше тъмно и за момент Нийл се изплаши, да не би да е дошъл прекалено късно. След това фаровете му осветиха колата на Диърдри, която бе паркирана на много удобно място под един огромен клен пред нея, скочи от колата и се втурна в къщата.

— Диърдри? — извика той като светваше лампите във всяка стая от долния етаж. — Диърдри!

В гласа му нямаше гняв, а само тревога. С необяснимия страх на влюбен мъж, Нийл премисли всички ужасни неща които можеше да са се случили в негово отсъствие. Тя беше разстроена. Беше бременна. О, боже…

Като взимаше стълбите две по две, той провери в тяхната спалня, после из другите стаи. Само когато не видя никаква следа от нея, престана да мисли. И като започна да се моли да я намери там, се запъти към помещението над гаража.

— Диърдри?

Запалвайки лампата, Нийл произнесе името й със страх, после притаи дъх, като я видя седнала до прозореца с лице, опряно на стъклото. За секундите, за които прекоси помещението, за да стигне до нея, през ума му минаха още по-ужасни мисли.

Наведе се от едната й страна и избърса бузата й с палец. По кожата й имаше засъхнали следи от сълзи, но цветът на лицето й беше хубав и тя беше топла.

— Диърдри? — гласът му беше нежен и трепереше. — Събуди се, скъпа. Искам да ти кажа нещо.

Нийл приглади кичура на челото й, наведе се да целуне оцветената като житен клас коса, която ограждаше лицето й и го обхвана с две ръце.

— Диърдри?

Тя с хълцане си пое въздух и намръщено повдигна натежалите си клепачи. Все още замаяна, го погледна за момент, после очите й се отвориха широко и тя се надигна от рамката на прозореца.

— Ти се върна! — прошепна Диърдри.

Той нежно се усмихна.

— Да.

— Какво… какво стана във Вашингтон?

— Това не е важно.

— Но договорът…

— Не е важен.

— Но ти го искаше…

— Не толкова, колкото искам теб. — Когато тя го погледна объркано и недоверчиво, Нийл поясни — Четири часа обикалях с автомобила, размишлявах върху разни неща и когато си спомних за това, което ми каза, разбрах, че може и да не съм те разбрал правилно. Бях толкова убеден, че бракът ти е омръзнал, че аз съм ти омръзнал и разбрах думите ти по един начин, а всъщност те могат да бъдат схванати и другояче. — Ръцете му обхващаха главата й, палците му галеха меките кичурчета коса зад ушите й. — Може пак да греша, но мисля, че рискът си струва.

Той пое дълбоко въздух. Може би навремето щеше да му се стори, че би трябвало да прояви гордост, но вече беше надживял тези неща. Въпреки това, все още беше нервен. Думите му прозвучаха като на един дъх.

— Обичам те, Диърдри. Преди всичко затова исках да се оженя за теб. Всичко, което ни донесе бракът, беше хубаво, но второстепенно. Може би от чувство за самосъхранение никога не съм бил абсолютно сигурен защо всъщност ти се съгласи да се омъжиш за мен. Страхувах се да питам направо, защото не исках да знам… че си се омъжила за мен само заради нашата сделка. Но това, което ми каза преди малко, ме накара да размисля. Твоите думи и гневът в тях могат да бъдат разбрани само ако ме обичаш и се опасяваш, че аз не ти отвръщам със същото. — Очите му се навлажниха и гласът му отново потрепери.

— Обичаш ли ме? Диърдри, обичаш ли ме?

Сълзи се стекоха от очите й и брадичката й се разтрепери.

— Много — успя само да прошепне тя, защото чувствата стегнаха гърлото й и тя не можа да издаде нито звук.

Нийл облекчено затвори очи и я притегли към себе си.

— О, Диърдри — каза с дрезгав глас той — колко глупави сме били. — Той я обгърна, тя пъхна ръце под сакото му и също силно го прегърна. — Колко глупави — прошепна той в косата й. — Никога не сме казвали думите, които трябва. Единствено важните думи.

Сърцето на Диърдри щеше да се пръсне.

— Обичам те. Много те обичам — прошепна тя на пресекулки и вдигна поглед към очите му. — Всичко между нас беше толкова хубаво, а ние за малко да го провалим.

През тялото му премина тръпка. Той привлече устните й и я целуна много силно, като стана по-нежен само когато се сети, че тя няма да го напусне.

— Щом си помисля за това, което съм преживял, за това, което съм рискувал, което съм загубил, всичко ми изглежда маловажно. Само ти имаш значение за мен. Точно тук ти е мястото — в моите прегръдки. А моето — в твоите.

— Знам — каза тя и зарови лице във врата му. Миризмата му й беше позната и скъпа. Тя беше възбуждаща в моменти на страст, успокояваща като балсам при силни емоции. Диърдри я вдиша дълбоко и лицето й разцъфна в усмивка. След това усмивката помръкна и я замени изражение на ужас.

— Нийл! — отдръпна се тя. — Вечерята! Всички ще отидат в ресторанта и ние ще ги подведем!

Той се засмя.

— Не се безпокой. Обадих се на секретарката и я накарах да я отмени от наше име. Ще стане друг път, когато бъдем заедно.

Диърдри сбърчи нос.

— Семейство Емъриз не ми харесват. Той е груб досадник, а тя има лош дъх. — Нийл се засмя на глас, но тя още не беше свършила. — А Доналд Луц винаги оглежда кой е в ресторанта, за да не пропусне да поздрави някоя важна клечка, а пък жена му не може да си махне ръката от огромния си смарагдов пръстен. А пък семейство Спелман са…

Нийл сложи ръка на устата й, като се смееше.

— Това са важни клиенти. От време на време трябва да пренебрегваме личните си предпочитания заради корпорацията.

— Та както стана дума… — тя промълви в ръката му и махайки я, заговори по-ясно и нежно. — Аз ти имам доверие, Нийл. Всичко, което си направил в „Джойс Ентърпрайзис“, е хубаво. И аз подкрепям държавния договор, ако се приеме.

— Не съм кандидатствал заради „Уитнауър-Дъглъс“. Дори не знаех, че те се кандидатират за същия проект.

— Точно така казах на майка ми — промълви Диърдри, усещайки известно самодоволство. — Тя само създава проблеми. Знаеш ли това? Тази жена е родена да създава проблеми! Никога не съм го съзнавала, защото съм смятала, че тя е права и за всичко съм виновна само аз, но тя още от самото начало беше на изцяло погрешна позиция за нас. Виктория много точно я определи. Майка ми е от хората, които никога не са доволни. Може и да е малко късно, но до известна степен ми е жал за татко. Нищо чудно, че влагаше толкова време и сили в работата си. Той е бягал от нея!

Като осъзна преценката си за отношенията между своите родители, Диърдри се замисли. Самоувереността й се разколеба.

— И ти ли това си правил, Нийл? От мен ли си бягал, когато непрекъснато си мислел за бизнеса?

— През по-голямата част от времето, за което говориш, че съм мислел за бизнеса, аз мислех за теб — каза той с крива усмивка. След това усмивката изчезна. — Исках да ти направя удоволствие. Струваше ми се, че ако не мога да спечеля сърцето ти, поне ще заслужа твоето уважение.

— Имаше ги още отначало. И аз обожавам, не, благоговея пред това, което ти направи за бизнеса. — Тя го погледна втренчено. — Но наистина мислех, че е по-добре да разпределиш част от задълженията си на други. Искам да ми отделяш повече време, Нийл! Искам да вършим разни неща заедно — от време на време да излизаме на романтични обеди, да играем тенис, да заминаваме някъде за края на седмицата… където и да е!

Той примигна.

— Струва ми се, че ще мога да го уредя.

— И искам утре да дойда с теб във Вашингтон.

— Не.

— Защо?

— Защото аз няма да ходя там.

Тя го погледна за момент.

— Защо?

— Бен може да се справи.

— Но ти си най-подходящият за тази работа! Знаеш това, знам го и аз.

— Става въпрос за сблъсък на интересите.

— Не вярвам! Бях ядосана, иначе никога нямаше да ти го предложа.

— Сега си дипломатична — подразни я той.

— Не съм!

Той стана сериозен.

— Докато шофирах, много мислих за положението. Отначало не знаех, че ще се състезаваме с „Уитнауър-Дъглъс“ за този договор, но трябва да си призная, че когато го разбрах, изпитах голямо удовлетворение. Искам да кажа, че може и да не се класираме за договора. Офертите са запечатани и аз няма как да разбера кой какво е предложил. Договорът може да получи „Уитнауър-Дъглъс“ или някой друг участник. Но изпитах огромно удоволствие, че „Джойс Ентърпрайзис“ е в състояние да се състезава наравно с „Уитнауър-Дъглъс“.

— В това няма нищо лошо.

— Важното е, че вече съм си отмъстил.

— Да, но с усилена честна работа и с качества. Нийл, не всеки би могъл да направи това, което направи ти. „Джойс Ентърпрайзис“ западаше. Ти изправи корпорацията на крака. Ако ти не искаш да приемеш договора, аз ще го приема.

Нейната гордост го поласка.

— Ще го приемеш, нали?

— Да. — Тя се замисли за момент. — А какво ще кажеш за адвокатската си практика? Ти точно с това искаше да се занимаваш. Не ти ли липсва?

— В „Джойс“ се занимавах с право и с много други неща. Струва ми се, че сега не е моментът да разменяме местата си с Бен. Искам да запазя ръководната си позиция, защото ми е приятно да решавам кога и какво ще правим, но не ми трябва някаква, претенциозна титла и не искам цялата отговорност, която носех досега. — Той замълча. — А ти? Ти преподаваше и точно това искаше да правиш. Не ти ли липсва?

— Не — отговори твърдо тя, после се замисли. — Може би съм го надживяла. Може би вече нямам нужда от това. То е запълнило празнина в живота ми, но вече тази празнина е изчезнала. Изпитвам много по-голямо удовлетворение да ти бъда помощничка.

Той я прегърна.

— Което спомена преди малко — нещата, които можем да вършим заедно, и аз ги искам, Диърдри. Ние не сме имали меден месец.

— Имахме го, преди да се оженим.

— Но аз искам още един. Истински. В луксозна къщичка някъде, където е топло, да пием шампанско при залез-слънце, да се печем на плажа с часове, да ни чистят, перат, да ни сервират в стаята.

Диърдри му се усмихна дяволито.

— Какво стана с мъжа, който можеше всичко да прави сам?

— Той иска да се съсредоточи единствено върху съпругата си. Това престъпление ли е?

— Ти си адвокат. Ти ще кажеш.

Но той не каза. Целуна я толкова убедително и сладко, че Диърдри изобщо не я интересуваше дали бяха престъпили буквата на закона.