Барбара Делински
Нещата от живота (6)

Шеста глава

Устните му докоснаха нейните — най-напред леко, проучвайки формата и плътността им. После целувката му стана все по-силна, докато накрая направо дъхът й спря.

Диърдри не можеше да мисли, нито да реагира. Тя знаеше, че Нийл ще я целуне, но не бе очаквала толкова голяма силно да се съединят устните им. Той пиеше от нея като мъж, умиращ от жажда, който неочаквано се е озовал пред оазис в пустинята. От време на време от устните му излизаше нежен шепот, докосвайки я почти боязливо, сякаш за да се увери, че това, което е намерил, не е мираж.

Ръцете му обгърнаха лицето й, отдръпвайки я на няколко сантиметра, но устните му се противяха дори на това разстояние.

— Диърдри, целуни ме — каза задъхано той, като я проучваше с искрящи очи.

Дрезгавата му команда бе достатъчна, за да я освободи от магията, под чието въздействие бе попаднала. Когато отново приближи устните й до своите, те бяха разтворени, любопитни, нетърпеливи и тя трескаво отвърна на целувката му. Усети твърдостта на неговите устни, равните му зъби, плътността на езика му. Усети вкуса му, дишаше дъха му и всяка женствена клетка в нея възкръсна.

— Диърдри — прошепна той, отново отдалечавайки лицето й от своето. Той приближи плътно топлото си чело до нейното и правеше усилие да успокои дишането си. — Защо направи това?

Диърдри, която си имаше лични проблеми с дишането, направи усилие да разбере.

— Кое?

— Защо направи това?

— Какво съм направила?

— Целуна ме!

Мъглата в главата й започна да се разсейва и тя се отдръпна.

— Ти ми каза да те целуна.

Веждите му бяха сключени, чертите — изпънати.

— Не така. Очаквах лека целувка. Не… не такава!

Той бе ядосан. Диърдри не можеше да повярва.

— А кой кого първи целуна така?

Той се задъхваше, ноздрите му се издуваха.

— Не трябваше да отвръщаш!

Като измъкна едрото си тяло от леглото, той се втурна вън от стаята и остави Диърдри, изпълнена с несигурност, много учудена и в следващия момент — ядосана.

Тя седна и се загледа в посоката, в която беше изчезнал, после затвори очи и се опита да си обясни реакцията му. Макар че никога не бе целувала и не бе целувана по този начин, не беше толкова неопитна, че да не разбере кога един мъж е възбуден. Нийл Хърси се бе възбудил и това му бе неприятно.

Което означаваше, че той не иска да се обвързва повече, отколкото искаше тя.

Което означаваше, че имаха проблем.

На нея целувката й беше приятна. И не само това. Диърдри изпита непознати усещания. Целувката с Нийл беше като опитване на голям шоколад с коняк — сладък, топящ се в устата и въпреки това даващ много сила, която я удряше право в главата.

Диърдри докосна подпухналите си устни, после — парещата си брадичка. Дори брадата му я беше възбудила — нейната твърдост, контрастираща с гладките му устни й. Да, той беше гладък — гладък, мъжествен и възбуждащ — дявол да го вземе!

Като отпусна глава към гърдите си, тя вдиша няколко пъти дълбоко и успокоително. С освежителното поемане на кислород усети прилив на енергия, която й бе необходима. Да, те бяха принудени да живеят под един покрив. Дори поради твърдоглавието си се принудиха да спят на едно легло. Диърдри просто трябваше да не забравя, че и тя, и Нийл си имаха достатъчно свои проблеми. И че понякога той можеше да бъде много неприятен.

За жалост, точно в този момент Нийл се върна в спалнята. Донесе й патериците, като поведението му издаваше несигурност. След като за миг се поколеба на вратата, той бавно тръгна към леглото.

— Ето — каза Нийл, подавайки й внимателно патериците. — Сандвичите са на скарата. Ще бъдат готови след минутка.

Диърдри срещна погледа му и се обърна към патериците. Пресегна се към тях, обгърна с ръце гумените им хватки, разгледа ги за момент и вдигна очи.

Ъгълчетата на устните му се извиха в кратка едва доловима усмивка, после той се обърна и излезе от стаята.

Облягайки се напред, Диърдри отпусна глава на патериците. Да, Нийл беше много неприятен човек. От време на време проявяваше внимание и разбиране, което за зла участ щеше да превърне живота с него в още по-голямо изпитание.

Диърдри въздъхна. Трябваше да го направи. Освен ако не беше готова сама да реши да напусне острова. Което нямаше да стане.

Изправяйки се с усилие на крака, тя хвана по-здраво патериците и примирено се отправи към кухнята.

Обядът беше спокоен и донякъде изпълнен с неудобство. Нийл избягваше да поглежда Диърдри, което тя нямаше как да разбере, тъй като самата тя не поглеждаше към него. Похвали го за сандвичите. Той й благодари. Когато ги изядоха, Нийл направи кафе — средно силно, и й отнесе в хола. Диърдри му благодари. През цялото време и тя, и той си мислеха за целувката. През цялото време и двамата се чудеха докъде можеше да доведе това. И се питаха защо бе станало така.

Като знаеше, че няма да успее да се съсредоточи върху книгата, тя донесе от спалнята торбичката с плетивото си, отвори книгата с указанията и си наложи да проучва разясненията.

Нийл, който седеше на стола и пиеше втора чаша кафе, също като нея не беше в състояние да чете, но не можеше да си измисли друго занимание.

— Какво ще плетеш? — попита отегчено той.

Диърдри не вдигна поглед.

— Пуловер.

— За теб ли?

— Надявам се.

Тя се пресегна за едно хубаво чиле прежда, освободи края на нишката и размота доста от нея. Заплитането изглеждаше доста проста работа.

Нийл обърна внимание на дебелата светло лилава прежда.

— Хубав цвят.

— Благодаря.

С книжка, отворена на скута, тя взе една игла и постави края на нишката върху нея.

— Тази игла е голяма.

Диърдри въздъхна. Като знаеше, че я гледа, трудно се съсредоточаваше.

— За голям пуловер — голяма игла.

— За теб ли ще бъде?

Погледите им се срещнаха.

— Пуловерът ще бъде обемен.

— Като скиорски ли?

Тя ядосано сви устни.

— Като топъл пуловер, тъй като както изглежда, в близко бъдеще няма да карам ски.

— Караш ли ски?

— Да.

— Добре ли?

Диърдри изпусна иглата в скута си и го загледа.

— Казах ти, че съм спортен тип. Играя упражнения, тенис, плувам, карам ски… Поне правех всичко това. Нийл, не мога да се съсредоточа, ако непрекъснато ми говориш.

— Мислех, че плетенето е машинално занимание.

— Не и за начинаещи.

Крайчецът на устните му се повдигна.

— За първи път ли плетеш?

— Да.

— Счупеният крак ли те вдъхнови за това?

— Купих преждата преди няколко месеца. Сега за първи път ми се удава такава възможност. Трябва да се справя.

Той кимна. Диърдри пак взе иглата, проучи указанията, повдигна преждата и прилежно я намота за първата бримка. След като се опита няколко пъти, направи втора, но щом веднъж започна, уверено продължи. След малко беше направила достатъчно бримки, за да премине към същинското плетене.

Когато изпи кафето си, Нийл отнесе чашата в кухнята и започна да се разхожда безцелно из къщата. Най-после, след като нищо не привлече вниманието му, отново взе книгата.

В това време Диърдри усърдно плетеше бримка след бримка. Държеше несръчно иглите и непрекъснато изпускаше нишката, която трябваше да бъде преметната около показалеца й. От време на време вдигаше поглед, за да се увери, че Нийл не ставаше свидетел на нейната непохватност и всеки път намръщена продължаваше заниманието си. Само като го видеше, всичко в нея се обръщаше.

Той се бе изтегнал на дивана. Беше толкова дълъг и толкова слаб… Ръкавите на жарсеното му поло бяха вдигнати и разкриваха ръце, покрити с тъмни косми също като тези, които бе усетила по гърдите му. Усетила. Меки, но здрави и къдрави. Допирът до тях бе запечатан в съзнанието й.

От мястото си върху дивана, Нийл също страдаше от разсейване на вниманието. Бе го обхванало огромно любопитство за това, което Диърдри имаше под обемистата фланелка. Бе усетил гърдите й. Усетил. Твърди и щръкнали, но подчиняващи се на върховете на пръстите му. Бе я носил — тя бе лека, приятна на допир и приятно топла. Бе усетил вкуса й. Това бе най-голямата грешка, защото никога не бе си представял какво сладост можеше да притежава тя. Дали и останалите му представи бледнееха в сравнение с истината?

Нийл я погледна крадешком изпод полузатворените си клепачи. Диърдри държеше иглите, като показалците и на двете й ръце бяха изправени. Плетеше с голямо усилие, но въпреки това плавните движения на пръстите й бяха грациозни. Спортна натура? Може би. Дори да беше така, спортът й се беше отразил по най-здравословния, най-подходящия начин и бе развил женствеността й.

Той затвори книгата и рязко се изправи. Диърдри го стрелна с въпросителен поглед.

— Пречиш ми да чета, като тракаш с иглите — изръмжа той. — Не можеш ли да действаш по-тихо?

— И без това ми е трудно. Чудеса ли очакваш?

— Не чудеса. Просто спокойствие и тишина.

Той остави книгата на дивана и започна бавно да се разхожда из стаята.

— Книгата не те ли грабна?

— Не. — Той прокара ръка през косата си. — Искаш ли да поиграем на нещо? Виктория има най-различни игри в другата стая.

Плетката падна върху скута на Диърдри. Тя не беше убедена, че й се играе с Нийл.

— Какво имаш предвид? — попита го предпазливо.

— Не знам. Може би на „Монопол“.

— Не обичам „Монопол“. За него не е необходимо да се проявява никакво умение.

— Какво ще кажеш за „Преследване“?

— Не съм добра по история и география. Затова губя.

— Ти си виновна, че губиш, а не играта.

— Както и да е, резултатът е един и същи.

— Добре. Забрави за „Преследване“. Какво ще кажеш за един шах?

— Не мога да играя шах.

— А дама?

Тя сбръчка неодобрително нос.

— Зарежи игрите — промълви той.

— Какво ще кажеш да видим някой филм? — попита Диърдри. Денят беше дъждовен. Идеята си струваше. И все пак бе напрегната.

— Хубаво.

— Какъв избор имаме?

В отговор той стана и тръгна към стаичката. Диърдри се изправи, последва го и след малко го видя наведен над една ниска полица как съсредоточено разглежда видеокасетите. Тя се приближи, като се опитваше да не забележи колко добре джинсите му очертаваха бедрата му, как бяха леко изтъркани точно на мястото, на което седеше.

— „Колосална сила“? — предложи той.

— Много насилие има в него.

— „На север от северозапад“?

Наведена до него, тя проучваше подредените касети.

— Какво ще кажеш за „Напук на всичко“?

— Това е любовен филм.

— Е?

— Зарежи го.

— Тогава „Жилото“. Не е любовен, но е забавен.

— И досаден. Най-хубавото в него е музиката.

Погледът й премина по касетите, очите й изведнъж се разшириха.

— „Горещо тяло“. Супер филм. Уилям Хърт, Катлийн Търнър, интрига и…

— Секс. — Нийл се обърна, очите му се впиваха в нея. — Това не ни трябва.

Той, разбира се, беше прав. За нея бе невероятно, че би могла да бъде толкова импулсивна и да предложи точно този филм.

— А! — Той извади една кутия. — Ето какво ни трябва. „Иглено ухо“. Това беше добро попадение.

В него имаше екшън, интрига и, разбира се, малко секс, но на Диърдри й се стори, че би могла да го понесе.

— Добре. Пусни я.

Тя изправи патериците си до стената и заподскача към кожения диван.

Като извади касетата от кутията, Нийл я постави във видеомагнетофона, натисна няколко копчета, взе дистанционното управление и седна на дивана на една ръка разстояние от Диърдри. Бяха започнали първите кадри, когато той внезапно го изключи и скочи.

— Какво има? — попита тя.

— Трябват ни пуканки. Видях в кухненския бокс.

— Ще е необходимо време, за да се направят, а ние сме готови да гледаме.

— Имаме време. Освен това, на микровълновата печка ще станат за няколко минути. — Той потри ръце. — Обилно полети с разтопено масло.

— Не с масло. Ще станат мазни и за теб това е ужасно.

— Какво са пуканки без масло? — протестира той.

— По-здравословни са.

— Тогава моите ще направя с масло. Твоите може да бъдат и без масло.

— Добре.

Тя скръсти ръце на гърди и остана да седи, докато той отиде да прави пуканките. Постепенно мрачното й настроение премина. Беше хубаво някой да ти поднася, а Нийл не се оплакваше, че го прави. Струваше й се, че ако би трябвало да бъде изолирана на пуст остров с някой мъж, щеше да се справи по-зле. Знаеше, че щеше да се справи по-зле. Можеше да бъде съвсем сама с някакъв егоцентричен маниак. Вярно, че понякога Нийл беше своенравен. Това й направи впечатление и тя му даваше да разбере какво я вбесява и все пак не можеше да си обясни защо той го прави. Реши, че трябва да обърне по-голямо внимание на проблема просто за да задоволи любопитството си. Заради нищо друго.

Нийл влезе в хола, носейки пуканките, които все още бяха в съда, в който ги бе приготвил. Седна на мястото си, включи видеото и остави пуканките между себе си и Диърдри.

— Сложи ли им масло? — попита внимателно тя.

— Не. Ти си права. Не ми трябва.

— А, надделял е здравият разум.

— Шшт. Искам да гледам филма.

Тя се взря в екрана.

— Преча ти само при началните надписи.

— Пречиш ми. Тихо.

Диърдри пазеше тишина. Тя се пресегна за пуканки и сложи няколко в устата си. Филмът се въртеше. Тя се опита да се съсредоточи върху него, но не успя.

— Не е като на кино — отбеляза Диърдри. — Там е тъмно, лесно забравяш всичко около себе си и се потопяваш в сюжета.

— Шшт — Нийл също не можеше да се концентрира. Филмът не беше подходящ. Въпреки че той бе го гледал, в него нямаше нищо интригуващо. Разсейваше го близостта на Диърдри. Разделяха ги само пуканките. Веднъж, когато се пресегна да си вземе, ръцете им се докоснаха. И двамата се отдръпнаха. И чакаха.

— Ти си първа — каза той.

Тя не откъсваше очи от малкия екран.

— Не, няма нищо. Ще чакам.

— Аз ядох повече. Ти си.

— Не искам. Ще напълнея.

— Няма да напълнееш. — Той я бе видял как яде и бе останал с впечатлението, че не е много ящна. А що се отнася до напълняването, от това, което бе усетил, тя бе доста слаба. И все пак, не можа да се въздържи подигравката си.

— Като си помисли човек, може и да си права. Ще напълнееш. По-дребна си от мен, а аз върша цялата работа тук. По-лесно ще изразходвам енергията си.

Той се пресегна за пуканки, но ръката на Диърдри вече беше там. Тя отдръпна пълния си юмрук, отправи към него самодоволна усмивка и подчертано безгрижно пусна няколко пуканки в устата си.

Нийл, който почти очакваше, че тя ще направи това, не знаеше дали да се смее или да крещи. Диърдри бе нахална по един прелестен начин и така чаровна, че това действаше зле на сърцето му. Трябваше само да го погледне с грейналите си очи и пулсът му се ускоряваше. Изобщо не трябваше да я целува. По дяволите! Изобщо не трябваше да я целува.

Но я бе целунал и от това не му бе по-лесно да гледа филма. Той непрекъснато усещаше присъствието й — когато тя се местеше на дивана, когато отпусна глава назад и гледаше екрана с полуотворени очи, когато несъзнателно масажираше бедрото си.

— Боли ли те кракът? — попита Нийл.

Тя погледна косо към него, после сви рамене и отново се взря в екрана.

— Искаш ли аспирин?

— Не.

— Искаш ли китова мас?

— Няма китова мас.

Той сви устни.

— Ще отскоча до аптеката на острова, ако ми разрешиш да я втрия.

Тя гледаше филма, но пое иронията.

— Аптеката на острова е затворена. Проверих.

— Много лошо.

Диърдри сви бедрата си плътно към тялото, като тихо проклинаше Нийл за предложението му. „Да ми разрешиш да я втрия.“ Вътрешностите й се обляха с топлина, която, за нещастие, с нищо не облекчи бедрото й.

Нийл също проклинаше предложението, защото въображението му заработи и той си представи, че масажира не само бедрото й. Чудеше се дали гърдите й ще паснат на ръцете му, дали кожата на корема й е мека…

Той се седна по-далеч от нея на дивана и не направи никакви други забележки. Не можеше да гледа филма. Бе твърде разсеян, за да следи диалога — действието не го заинтригува, сексът го развълнува. Единственото, което го отклоняваше от нарастващата нужда на тялото му, беше мисълта за Хартфорд, за работата, за „Уитнауър-Дъглъс“. И тъй като това все повече го тревожеше, той цяла вечер се чувстваше като между чука и наковалнята.

С Диърдри вечеряха заедно. Седяха заедно пред камината. Преструваха се, че четат, но Диърдри гледаше по-често пламъка, отколкото в книгата си и от това Нийл бе наясно, че тя не успяваше да прочете повече от него. Той също подозираше, че мислите й бяха почти като неговите, съдейки по случайните й нервни погледи.

Тя изпитваше известен страх. Той и преди го бе установявал, виждаше го и сега. Това го смущаваше. От секса ли се страхуваше? Страх ли я беше да се чувства женствена, развълнувана и извън контрол?

Дори когато си задаваше тези въпроси, тялото му се напрегна. Той от какво се страхуваше? Положително, не от секса. Но имаше нещо, което го възпираше, дори когато всеки нерв на тялото му го подтикваше към това.

Той остана до късно пред огъня, дълго след като Диърдри си бе легнала. Когато най-после отиде при нея, бе толкова уморен, че веднага заспа. Когато се съмна, Нийл се зачуди дали да не отстъпи и да се премести да спи в друга стая. Два пъти през нощта се събуди и установи, че телата им се допираха — протегнатата му ръка бе обвила нейната, долната част на стъпалото й бе върху прасеца му.

Какво ги привличаше един към друг? Всеки от тях бе дошъл в Мейн да търси самота и човек би помислил, че те ще решат да прекарват времето си в два отдалечени краища на къщата. Но не това стана. Те се заяждаха, караха се в спалнята, в кухнята, в хола, в стаичката — навсякъде бяха заедно. И сега… все още… в леглото.

Нийл видя как Диърдри го погледна през рамо и после се сви още повече в своята част на леглото. Той се обърна по гръб и се загледа в тавана, но там му се привиждаше само разрошена коса с цвят на пшеница, нежни кафяви очи, все още замъглени от сън, меки бузи, поруменели от почивката през нощта и леко разтворени устни, които й придаваха изражение на несигурност и сякаш го питаха нещо.

Той трябваше да излезе. Макар че все още от време на време ръмеше и бе паднала гъста мъгла, трябваше да излезе. Без да поглежда повече Диърдри, Нийл стана бързо от леглото, навлече мръсните дрехи, които беше решил да изпере този ден, завърза маратонките, все още покрити с коричка кал от деня на пристигането му на острова, наметна мушамата си и изхвръкна от стаята, а после и от къщата.

Обгърната от тишината, която настъпи след неговото излизане, Диърдри бавно седна. Тя си мислеше, за това, че на него вече му бе омръзнало да стои затворен в къщата. На нея също й бе омръзнало. Дали пък Нийл не й бе омръзнал? Досега никога не се бе чувствала толкова притеснена вечер или нощем. Сетивата и чувствителността й се изостриха, съсредоточиха се върху всеки детайл от физическото присъствие на Нийл. Тя го чуваше как диша. Обръщаше се в леглото — тя го усещаше. Веднъж, когато се бе събудила посред нощ, Диърдри установи, че бе пъхнала ръката си под неговата и направо й се искаше да излезе извън кожата си, но не и от тъмнината в стаята.

Тялото й бе като навита пружина, напрегната от чувство на безсилие. Искаше й се да пробяга пет километра, но изобщо не можеше да тича. Искаше й се да преплува седемдесет и две дължини, но дори не можеше да стъпи в басейн, а за океана не можеше да става и въпрос. Искаше и се да играе упражнения, докато се изтощи и от нея започне да се стича пот, но… но… По дяволите, можеше!

Тя отметна завивките, грабна патериците, извади от чекмеджето на бюфета една фланелка без ръкави и шорти за гимнастика и бързо ги облече. Седна на леглото, обу чорапите, маратонките и гетите, после се изправи, пъхна под едната си ръка касетофона и няколко касети, а под другата — патериците, и закуцука до една от празните спални. След няколко минути звуците от музиката на Бари Манилоу изпълниха къщата.

Диърдри пое няколко пъти дълбоко въздух, усмихна се, после затвори очи и започна да играе упражненията си за гъвкавост. Патериците й бяха на празното легло. Тя установи, че без тях се справяше чудесно. И това, че трябваше да променя много от упражненията заради счупения си крак, изобщо не я притесняваше. Тя се движеше.

В ритъма на музиката тя извиваше тялото си и се навеждаше встрани. Разтегна мускулите на прасеца и на глезена на десния си крак и вътрешните мускули на бедрата на двата крака. Беше й много приятно, че отново усеща тялото си. Тя играеше спокойно, почиваше си, оставяше се музиката да я води.

След няколко минути Диърдри започна с упражненията за загряване, като импровизираше, съобразявайки се с ограничената възможност да се движи. Музиката се промени — темпото се ускори и тя се осмели да премине към танца. Макар че не можеше да танцува в истинския смисъл на думата, движенията й бяха плавни и натоварваха цялата горна част на тялото й, както и здравия й крак. Когато премина към разтоварващите упражнения, вече се бе изпотила и се почувства така, както не се бе чувствала дни наред.

Диърдри толкова се бе увлякла в упражненията, че не чу как вратата на къщата се отвори и затвори. Но Нийл чу музиката още щом влезе. Тя го подразни. Беше силна и много по-хеви от тази, която обичаше. Без да маха мокрото си яке, той се насочи направо към звука с намерението да уведоми Диърдри, че докато бяха заедно в къщата, тя нямаше право да се държи по този начин.

Той рязко спря на прага на свободната спалня, прикован от това, което видя. Със затворени очи, сякаш бе почти в транс, Диърдри се движеше под ритъма на музиката със забележителна грация, независимо от гипсирания крак. Но не движението спря дъха му, а тя, нейното тяло.

Ако досега се бе чудил какво криеше под огромните си дрехи, за него това вече не беше тайна. Беше облечена с оскъдна фланелка, която разкриваше слаби ръце и добре оформени рамене. Гърдите й бяха щръкнали под тънката тъкан, като мекотата им ясно се виждаше, когато движеше ръцете си. Талията й бе малка, приятно очертана от еластичните й шорти, а те бяха къси и подчертаваха бедрата й, които сякаш бяха от коприна.

Нийл конвулсивно преглътна, когато тя се наведе, погледът му се прикова към бледата плът, която се показа повече. После Диърдри се изправи и се протегна с ръце над главата, като бавно се наклони на едната и после на другата страна. Той отново преглътна, силно впечатлен от твърдостта на гърдите й, които се издигаха при движенията.

Нийл разбра, че само огромните спортни дрехи създаваха впечатлението за безформеност на тялото на Диърдри. Диърдри Джойс имаше хубаво тяло и бе гъвкава. С овлажнената коса около лицето, с блестящата от пот кожа, с грациозните движения на ръцете, с изпъкващите гърди и с люлеещите се бедра, тя изглеждаше знойна, секси и женствена.

Нийл изпадна в агония. Тялото му бе напрегнато и той дишаше неравномерно. Обърна се, затича се през хола, през голямата спалня направо в банята. Трескаво сваляше дрехите си с ясното съзнание, че ако не вземе студен душ, направо ще експлодира.

Дрехите му се валяха по пода, но той не обръщаше внимание на безредието. Нийл отиде под душа, завъртя докрай кранчето на студената вода, пъхна глава направо под водната струя, подпря се с юмруци на плочките на стената и остана така, треперейки, докато водата отне треската от тялото му. Мислеше за Хартфорд, за „Уитнауър-Дъглъс“, за чичо си, който бе починал преди една година, за баскетбола — за всичко, което можеше да отклони вниманието му от Диърдри. Чак, когато почувства, че вече се е овладял, регулира водата до температура, подходяща за къпане.

Диърдри, изобщо неподозирйки за терзанията на Нийл, приключи с финалните по-бавни упражнения, направи няколко протягания и се отпусна на стола, който бе до нея. Уморена, но бодра, тя не изключи музиката, която й бе много позната, създаваше й усещане за удобство и увереност в себе си.

Най-после седна напред и се протегна за патериците си, като беше наясно, че ако остане мокра и не се преоблече, тялото й, потънало в пот, скоро ще измръзне.

Диърдри изключи музиката и се ослуша. В къщата все още беше тихо, което означаваше, че Нийл не се бе върнал и значи тя можеше да ползва банята, без да се опасява, че ще пречи на някого. Една гореща баня й изглеждаше много примамлива.

Докато прекосяваше коридора, по лицето й бе изписана самодоволна усмивка. Беше горда от себе си. Игра упражнения и така не само доказа, че може да ги прави, но и премахна ужасното напрежение, с което се събуди тази сутрин. Край на влиянието на Нийл Хърси и на неговата мъжественост, помисли си тя. Можеше да се справи със ситуацията.

С намерението да напълни ваната, докато се съблича, Диърдри прекоси голямата спалня и отиде направо в банята. Вратата й бе затворена. Без нищо да подозира, тя я бутна с рамо и с равномерни подскоци направи няколко крачки навътре. Но спря изумена.

Нийл стоеше до умивалника. Бе навел глава, тялото му бе леко прегънато в кръста и с големите си ръце бе хванал порцелановия умивалник от двете страни. Беше съвсем гол.

В момента, в който го видя, дъхът на Диърдри секна и тя не може да откъсне поглед от него, дори когато той бавно вдигна глава и я погледна. Тялото му бе по-красиво от мъжките тела, за които бе мечтала. Гърбът му бе широк и гладък, хълбоците — слаби, бедрата — стегнати. В профил коремът му бе плосък, костите на таза едва се очертаваха, мъжествените му части бяха добре оформени.

— Диърдри?

Гласът му бе пресипнал. Погледът й срещна очите му, когато без явна скромност той се изправи и се обърна към нея. Бавно направи две крачки и съвсем се приближи до нея. Повтори името й, този път шепнейки.

Тя стоеше като закована, почти не можеше да диша, нито да говори. Очите й бяха широко отворени, втренчени в неговите.

Той вдигна ръка и избърса капчиците пот от носа й, после палецът му се плъзна към бузата й, надолу по челюстта, по врата и по треперещата плът, до която стигаше фланелката й. Тя започна внезапно да диша неравномерно и все по-плитко, когато той пъхна ръка под презрамката и придвижи обратната част на дланта си все по-надолу. Диърдри прехапа устни, за да потисне вика си, когато той докосна горната част на гърдите й и въпреки че очите й не се откъсваха от неговите, усещаше постепенната промяна в долната част на тялото му.

— Не знаех, че изглеждаш така — каза с дрезгав глас той. — Ти криеше всичко.

Диърдри беше объркана. Не можеше да повярва, че той й прави комплимент, особено след като самият той беше толкова добре сложен. Навярно жените, които бе имал, бяха далеч по-изкусителни от нея. И въпреки че знаеше, че бе възбуден, обзе я несигурност.

Задната част на пръстите му нежно се спускаха все по-надълбоко в сутиена й.

— Съблечи се — подкани я той, шепнейки дрезгаво, очите му горяха с обуздан плам. — Нека да те видя.

Тя поклати глава.

— Защо? — Тя преглътна с усилие и успя да прошепне с разтреперан глас: — Потна съм.

— Вземи душ с мен.

Най-малкият му пръст бе стигнал чувствителното място точно над зърното на гърдата й и я изкушаваше.

Тя сви устни, за да сподави стона и отново поклати глава.

— Не мога да взема душ.

Гласът й бе тих и умоляващ.

— Тогава се изкъпи. Нека аз да те изкъпя.

Диърдри не знаеше дали поради чувствените му думи или поради пръста му, който тъкмо се спря на твърдото й зърно на гръдта, здравото й коляно се подкоси и тя щеше да падне, ако беше без патерици. Пръстът му се раздвижи отново и отново, вливайки живителни струи в тялото й. Този път тя не можа да сдържи нежния стон, който се изтръгна от гърлото й.

— Приятно ли ти е? — прошепна той близо до слепоочието й, като и неговото дишане бе учестено.

— Не искам да ми е приятно — извика тя.

— Нито аз, но е така, нали?

Чувстваше се божествено — той я докосваше, беше толкова близо до нея и съвсем гол. Искаше й се да бъде гола до нето, но се страхуваше. Той щеше да се разочарова. Диърдри бе убедена в това. Тя бе спортен тип, „като момче“ — според определението, което й бяха дали в семейството и това я бе измъчвало години наред. Не беше мека, крехка и грациозна.

И ако Нийл досега не се бе разочаровал от външния й вид, щеше да се разочарова след това. Тя чувстваше в себе си вик на болка и празнота и знаеше, че иска да се люби. Но тогава той щеше да се разочарова и щяха да рухнат всичките му илюзии.

Накуцвайки, Диърдри направи крачка назад, като отмести ръката му.

— Трябва да се махна, Нийл. Трябва.

Без да чака отговор, тя се обърна, изхвръкна от банята и намери убежище в спалнята, в която бе играла упражненията, свлече се на стола и започна да проклина недостатъците си. Свършено е с нейното справяне с мъжествеността на Нийл!

Тя не знаеше колко време бе останала там, но потта й отдавна бе изсъхнала по кожата й и усещаше студ, когато Нийл се появи на вратата. Бе облечен с чисти джинси и с пуловер и, както обикновено, бос. Искаше й се да вярва, че между тях всичко си беше както преди, но не се заблуждаваше.

Когато погледна към нея, Нийл нито се ядоса, нито се разстрои — по скоро обзет от внезапна нежност, той взе едно меко одеяло от леглото, внимателно загърна раменете й и приклекна до стола й.

— От какво се изплаши, Диърдри? — попита я той с тон, който направо щеше да я разтопи, ако видът му вече не го бе направил.

Цяла минута измина, докато тя успя да проговори и при това с откъслечни думи.

— От теб. От мен. Не знам.

— Никога не бих те засегнал.

— Знам.

— Тогава какво е? Не си безразлична към мен. Виждам го по реакциите ти. Дишаш неравномерно, започваш да трепериш… Това страх ли е?

— Не съвсем.

— Ти наистина ме желаеш.

— Да.

— Тогава защо не се предадеш и да оставиш нещата да се развиват от само себе си? Ще ни бъде хубаво.

Тя погледна към ръцете си, които бяха здраво сключени в скута й.

— За мен — може би да, но не съм сигурна за теб.

— Защо не оставиш аз да преценя това?

— Аз съм спортен тип, а не нежна и гальовна като някои други жени.

— Само защото си спортен тип, не означава, че не си нежна и гальовна. Освен това, ако исках мека кръгла топка, щях да легна с някое мече.

Както и очакваше, думите му предизвикаха усмивка у Диърдри. Но тя беше напрегната и нервна.

— Не мога да си го представя.

— Нито пък аз, но не мога да си представя също, че ще бъда разочарован, ако ми разрешиш да те прегърна… да те докосна… да те любя.

От тези думи през тялото й премина вълна от възбуда и погледът й ясно изразяваше копнеж, когато тя изпитателно проучваше лицето му.

— Страх ме е — само това успя да промълви.

Нийл я разгледа малко по-продължително, после се наведе напред и нежно я целуна.

— Никога не бих те наранил. Запомни това.

Той стана и излезе от стаята.

През целия ден това, което й каза, не излизаше от ума й. Диърдри вярваше, че той е искрен, но също така знаеше, че има различни степени на нараняване. За физическо нараняване не можеше да става и въпрос. Нийл бе твърде внимателен за такова нещо. Но емоционалното нараняване беше нещо съвсем друго. Ако в отношенията им щеше да бъде извършен качественият скок, който включваше и правенето на любов… и ако той беше разочарован… тя щеше да се почувства засегната. Не знаеше как се случи, но особено след като бяха прекарали повечето време в кавги и заяждания, Нийл започна да означава нещо за нея. Тя не беше готова да анализира точно в какво се състоеше това „нещо“. Знаеше само, че изпитва ужас да не го застраши.

И да беше размислял по-продължително и задълбочено, Нийл нямаше да може да стигне до по-добър начин да приласкае този ден Диърдри, освен с внимание, с нежни думи и сговорчивост. Без да каже нищо, той приготви обяд и за двамата. Без да продума, изпра. Прояви търпение, когато тя отново се зае с плетивото и покорно понасяше шума. Беше изключително отзивчив към нейния избор на филма, който гледаха на видео. Нито веднъж не й противоречи, нито пък тя на него. Това беше най-спокойният им ден до този момент на острова.

И Диърдри, и той го съзнаваха. Диърдри усещаше, че като не дава поводи за кавги, Нийл й оставяше време да размишлява върху това, което бе казал и върху това какво да предприеме. Ако засягаше само разума, може би тя щеше да успее да се противопостави на Нийл. Но чувствата й не се поддаваха на укротяване и непрекъснато се настройваха към неговото присъствие. Обикновено Диърдри бе пренебрегвала тази страна на личността си, но изведнъж се наложи да й обърне внимание. Макар че бе привидно спокойна, отвътре тя бе като бушуващи, напиращи за освобождаване на напрежението, което излъчваше тялото й на все по-големи вълни.

След като бяха приключили обяда и бяха прекарали един спокоен час пред камината, тя намери отговора. Да, страхуваше се и беше много, много нервна, но реши, че ако Нийл отново я приласкае, няма да му отказва. Чувствителната страна на нейната природа не би допуснала да върви срещу себе си.

Тя бавно стана с наведена глава, намести патериците под мишниците си и излезе от хола. Като стигна до спалнята, облече пижамата си, седна на ръба на леглото и отново размисли върху решението си. Знаеше, че това е опит. Голям опит. Ако нещата не потръгнат нормално, атмосферата в къщата ще стане непоносима. А може да стане и друго. Да се примирят с платонични отношения до края на пребиваването си. А може пък Нийл да не направи опит…

Още когато помисли за тази възможност, тя усети присъствието му в стаята. Главата й се извърна към вратата, погледът й го проследи как бавно се приближава. Цялата й несигурност се изписа върху лицето й. Гърбът й бе изправен, ръцете й се бяха вкопчили в края на леглото.

Повече от всичко в този момент Нийл искаше да премахне страха й. Измъчваше се, защото знаеше, че той е причината за този страх, както и знаеше, че е неоснователен. Ако се безпокоеше, че няма да му бъде приятно с нея, безпокойството й бе излишно. Диърдри го вълнуваше така, както никоя жена дотогава не бе го вълнувала — физически и по безброй други начини, които тепърва щеше да започне да определя.

Той приседна и вдигна поглед към нея. Искаше му се да пита, но не намираше думи. От една страна, също се страхуваше, да не би да бъде отхвърлен, защото единственото, което искаше сега, бе да бъде приет. Затова въпросът му бе мълчалив, нежен и сантиментален.

Диърдри цялата трепереше отвътре, но не бе чак толкова погълната от себе си, че да не чуе мълчаливата му молба. Приличаше на зов, в който имаше известна доза несигурност и това й даде смелостта, която й бе необходима.

Ръката й като че ли от само себе си се вдигна и докосна бузата му и бавно се придвижи назад, докато пръстите й нежно се заплетоха в косата му. По устните й нерешително и нервно заигра опит за усмивка.

Нийл никога не бе изпитвал такава сладост. Той почувства облекчение и усещане за победа. В него се надигна вълна от обич, която заля цялото му тяло. Каквито и страхове да изпитваше Диърдри, тя имаше желание да му се довери. Съзнанието за това му доставяше толкова голямо удоволствие, колкото и мисълта за онова, което щеше да последва.

Задържайки погледа й, той обгърна с ръце лицето й. Палците му погалиха устните й, после той се наведе напред и ги покри със своите. Целувката му беше уверена и силна, не като подпечатване на договор, а като нежно обещание и Диърдри се изгуби в нея. Когато Нийл я отмести назад, тя се стресна, досещайки се, че любенето не се състои само от целувки. По изражението й пролича тревога и Нийл бързо я успокои.

— Не се страхувай — прошепна той. — Няма да бързаме.

Седейки назад, той плъзна ръце по врата й, после по-ниско — до първото копче на пижамата и го разкопча. Премести ръката си на второто копче, така че част от ръката му непрекъснато докосваше плътта й. За него в мястото на допир бе концентрирано желанието му, а за Диърдри беше чувствена връзка като ток, която бе като контрапункт на нейните опасения.

Чак когато разкопча и последното копче, Нийл погледна надолу. С леко треперещи ръце той отдръпна обемистата пижама, като я навиваше назад, докато се открият гърдите й. Те бяха малки и високи, но добре закръглени и видът им го смая. Беше прав. Въображението бледнееше пред действителността. Или може би не бе посмял да мечтае толкова…

Диърдри веднага затрепери от студения въздух в спалнята, но когато понечи да прибере ръце към гърдите си, той нежно ги задържа там, където бяха.

— Диърдри, ти си красива — каза задъхано Нийл. — Какво те кара да мислиш, че няма да ми допаднеш?

Тя не отговори, защото пламъкът в очите му беше толкова особен, беше й толкова скъп, че се опасяваше да не го разсее и да не изчезне чарът му. Беше като хипнотизирана, когато двете му ръце обхванаха гърдите й.

Лека въздишка се изтръгна от устните й, когато той започна да я гали и усещането беше толкова приятно, че тя веднага забрави страховете си.

Когато той докосна зърната на гърдите й, гърбът й се изправи, но това движение не бе протест, а реакция на прилива на топлината, която я обливаше. Диърдри трябваше да обгърне раменете му, защото той се бе навел напред с отворена уста и усещането направо я разтреперваше. Нийл я целуваше и галеше толкова нежно, че тя прехапа устни, за да не извика.

Най-после, когато вече не можеше да се владее, започна да хленчи:

— Нийл… надали ще мога да издържа…

— Щом аз мога, значи можеш и ти — каза дрезгаво той така, че тя усети дъха му върху кожата си.

— Имам чувството, че съм пламнала…

— Така е.

— Не мога да стоя на едно място…

— Можеш. Остави пламъкът да се разгори.

— Той гори от три дни!

— Нека да е бавен, нека да бъде както трябва.

Нийл се отдръпна назад само колкото да може да свали пуловера през главата. След това се приближи, седна до нея вдигна на ръце. Това първо докосване плът до плът беше разтърсващо. Цялото тяло на Диърдри се разтрепери, когато гърдите й се опряха до неговите. Тя силно го обгърна, защото имаше чувството, че в противен случай ще се разпадне.

Прегръдката на Нийл не бе по-малко решителна. Голямото му тяло се разтрепери при усещането, че тя нежно се притиска към него. Диърдри усещаше в ухото си неравномерното му дишане, ръцете му жадно проучваха всеки сантиметър от голия й гръб — от раменете, през ребрата до трапчинките под талията й. Долнището на пижамата се свлече надолу по бедрата й. Той се възползва от това и изследва гладкия й корем, пламналите й бедра, твърдите й задни части.

За Диърдри, чието тяло ликуваше от удоволствие, докосването до Нийл сякаш я пренасяше в рая. Харесваше й да гали широкия му гръб, плътта му при ключиците, мускулестите му гърди. Пъхайки ръце между двамата, тя усети тялото му и отпред. То бе по-окосмено и възбуждащо, а зърната на гърдите му бяха толкова твърди, колкото и нейните, макар че бяха по-малки.

— Какво правиш с мен, Диърдри — промълви смаян той, обхващайки отново лицето й с ръце и покривайки устните й с трескава целувка. — Струва ми се, че също като теб не знам колко ще мога да издържа.

Разбра, че тя беше права. Макар и несъзнателно, три дни те се бяха престрували. Още от първия момент бяха изпитали любопитство един към друг. То бе нараствало все повече, въпреки споровете между тях, въпреки унищожителните забележки, които си бяха разменяли. По-късно Нийл щеше да се чуди колко от тези караници бяха причинени от взаимното привличане между тях, но сега можеше да мисли единствено за това, че желанието им бе на границата на кулминацията.

Заставайки на едно коляно, той я хвана под мишниците и внимателно я облегна на възглавницата. Издърпа юргана изпод нея, докато тя остане само върху чаршафа, хвана долнището на пижамата и го свлече по краката й и през гипса и го пусна на пода.

Когато той седна и я погледна, Диърдри отново бе обзета от безпокойство, но той излъчваше такова блаженство, че страховете й отново изчезнаха. Ръката с обожание се плъзна нагоре по крака й, а когато достигна до окосмената част на тялото й, я докосна с внимание, граничещо с благоговение.

Тя се почувства съвсем като на показ и все пак високо оценена. Като гледаше Нийл и виждаше как едрото му тяло трепери от потискане на желанието, Диърдри беше благодарна на съдбата, че ги бе събрала.

— Нийл, моля те… — прошепна нерешително тя. — Аз те желая.

Той не чакаше повторна покана. Седна назад, разкопча джинсите и ги свлече надолу заедно с гащетата си. След секунди се намести върху нея, преплитайки пръсти с нейните, фиксирайки ги до раменете й.

Преместил тежестта върху лактите си, той движеше горещото си тяло върху нея, като търсеше единствено удоволствието от тази нова степен на докосване. Но удоволствието ги наелектризираше и те дишаха учестено и неравномерно.

Диърдри никога дотогава не бе изпитала такова усещане. Тя не мислеше за страховете си, не мислеше и за това какво би се случило, ако на Нийл не му допаднеше как тя се люби. Мислеше единствено за пожара, който се бе разпалил у нея и съзнаваше желанието си Нийл да я притежава.

Със затворени очи тя се изви нагоре и бедрата й притиснаха неговите в мълчалива молба, която премахна и последните му задръжки. Той се намести и преплете пръсти с нейните.

— Погледни ме, Диърдри — прошепна той. — Погледни ме, скъпа.

Тя отвори очи и се вгледа в него, когато той бавно я облада. Усещаше го така, сякаш всяка нейна клетка реагираше на присъствието му и предаваше на останалите клетки важна информация към мозъка. Когато я изпълни докрай, Диърдри почувства, че вече никога няма да бъде същата.

Нийл затвори очи и издаде дълга трепереща въздишка. Удовлетворението така бе изписано по лицето му, че Диърдри също би въздъхнала с облекчение, ако имаше тази възможност. Но той пак бе започнал да се движи и дишането стана изключително трудно. Можеше само да се отдаде на развихрилата се страст, която той предизвикваше.

Напрежението нарастваше. Нийл определи темпо, при което удоволствието беше максимално, като знаеше точно кога да ускори и кога да забави. Тя се движеше в синхрон с него и с нюх, който още повече го възбуждаше.

Когато пожарът в нея стана неуправляем, Диърдри за последен път изви гръб, пое въздух и се отпусна в сякаш безкрайни конвулсии. След малко и Нийл се присъедини към нея с треперещо тяло.

Мина много време, преди някой от тях да бъде в състояние да проговори. Единствените звуци, които се чуваха в спалнята, бяха свистенето на вятъра и тихото и нежно ромолене на дъжда. Чак когато възстановиха нормалното си дишане, Нийл се приплъзна встрани, повличайки я със себе и двамата легнаха лице до лице на възглавницата.

— Е — каза проговори той. — Какво ще кажеш?

Предишните страхове на Диърдри отново я налегнаха.

— А ти? — прошепна тя.

— Ще кажа — бавно изрече той, отпускайки се в самодоволна усмивка, — че за дама с остър език и в затруднено положение, си страхотна любовница.