Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (65)

64

Чимайо

Понеделник вечерта

— Рубин се обажда — каза Ан и подаде мобилния телефон на съпруга си. — Настоява да говориш с него.

— Очаквах го. — Джош пое телефона. — Здравей, Марк.

— Говориш като жаба.

— Казах ти, че имам нужда от почивка. Хванал съм някаква простуда.

— Грип — поправи го Рубин незабавно. — Само плебеите хващат простуди.

— Кое е това нещо, което не може да изчака до сряда? — попита Джош, после покри слушалката е ръка и кихна.

— Извинявай, какво каза?

— Дикстра — отвърна Рубин. — Излиза на екран през десет минути и приказва за кръвните тестове. И националните телевизии започнаха да любопитстват. Дори „Ню Йорк Таймс“ проявява интерес към въпроса.

— Явно нямат много новини тази седмица. — Той пак кихна.

— Да. Така че нека представим нашата позиция. Искам да дадеш интервю на Дженсън Уърди.

Джош се изненада.

— Целиш се право във върха, така ли? Той има собствено предаване в телевизията отпреди повечето хора да са се родили.

— Това се нарича влияние и доверие. Той разполага с достатъчно и от двете, за да зарови Дикстра в калта. Така че отиди в неговото шоу и разкажи на зрителите какви загуби си преживял наскоро, такива работи.

— Искаш да използвам номера със съчувствието.

— Да, защо не. Загубил си баща, майка, обична леля… — Кихането на Джош прозвуча повече като изненадан смях. — … и сега тази кучка от новините кръжи като лешояд над живота ти. Не й стига, че се натрапва в скръбта ти, а настоява да докажеш нещо, което всички вече знаят, и го прави само за да си покачи рейтинга. Дори не е изчакала резултатите от тестовете, за да започне да те преследва. Защо? Защото тогава няма да има никаква сензация. Ти добре знаеш, че хората на изборни постове в политиката са неизменен обект на интерес от страна на медиите и така нататък и така нататък, но това е прекалено. Ако не направиш интервюто така, че да спечелиш огромен брой гласове от съчувствие, значи не си никакъв политик, а ние и двамата добре знаем, че си страхотен политик.

— Кога е интервюто?

— Утре. Дженсън е в Аризона, в ранчото си. Той се съгласи да пристигне за интервю в твоето ранчо. Техниката за сателитно предаване ще пристигне най-късно до обяд.

— В ранчото? Защо не в губернаторската ми резиденция?

— Защото това е личен въпрос — отговори Рубин търпеливо. — Ти си потънал в скръб син и така нататък. Облечи тъмно яке, обикновени каубойски ботуши и дънки. Бледосиня риза, не карирана, просто риза. Когато ти задава въпроси за родителите ти и леля ти, прави малки паузи, не показвай емоции, гледай към камерата с мъжествена сдържаност. Знаеш си упражнението. Някакви въпроси?

— Само един.

— Какъв?

— Може до утре да съм получил резултатите от тестовете. Наистина ли е нужно това представление?

— Осигурявам ти безплатно време във вечерните новини на могъща, симпатизираща ти национална медия, а ти ме питаш дали това е нужно?

Губернаторът въздъхна.

— Извинявай. Сигурно е от треската.

— Вземи някакви лекарства. Това е прекалено важно, за да го прецакаш. Ако резултатите пристигнат преди интервюто, дай ги на Дженсън и остави той да ги завре в лицето на Дикстра. После можем да се заемем с наистина важни неща. Като печеленето на гласове.

Джош затвори телефона и тръгна да си търси аспирин.