Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (63)

62

Таос

Понеделник сутринта

Приведен, за да се прикрие от вятъра и снега, Гас почука силно на вратата на къщата на Дан и едновременно натисна дръжката. Беше заключено, макар камионът на Дан да стоеше отпред. Гас поклати глава. Брат му беше единственият човек, който заключваше входната си врата, когато си беше вкъщи.

— Дан! Аз съм, Гас. Ще замръзна тук навън.

След трийсет дълги неприятни секунди вратата се отвори. Карли надникна навън, после пристъпи встрани и накрая затръшна вратата веднага щом Гас влезе в дневната. Въпреки това Карли чу Дан да ругае заради разни разлетели се от вятъра формуляри и таблици.

— Извинявайте — каза Гас. Той посочи закования е шперплат прозорец. — Какво се е случило?

— Една тухла се срещна е прозореца ми. Стъклото се счупи — обясни Дан. — Стиснатият наемател взе шперплат и покри дупката.

— Някой нарочно е счупил прозореца ти?

— Да.

— Какво каза шерифът? — попита Гас.

— Шегуваш се, нали? — отвърна Карли отвратена. — Не мисля, че изобщо сме го безпокоили заради този инцидент.

— Не сме — съгласи се Дан, — защото му съобщихме за други инциденти, на които той не обърна никакво внимание. Затова тя живее тук, вместо в ранчото.

— А пък аз вече си представях племеннички и…

— Млъквай, Гас — сряза го Дан.

Гас започна да издава приглушени звуци, сякаш говори с ръка, притисната към устата.

Карли се изкиска.

Дан хвърли към брат си поглед, нещо средно между развеселен и вбесен.

— Добре, добре — каза Гас. После се обърна към Карли. — Когато по-големият ми брат, много, много по-големият ми брат започне да гледа по този начин, се кани да изрита някого или нещо. Не искам да съм аз. — Той бръкна под дебелото си яке и извади голям плик с логото на вестника. — Това е списък на всички деца, родени в рамките на десет месеца след някое от посещенията на Сенатора по тези места. Тези с допълнителна отметка са родени от жени, които са били на подходяща възраст, за да се харесат на Сенатора.

— Между пубертета и менопаузата? — попита Карли.

— Доколкото разбрах, не е имал много жени на повече от двайсет и девет години — каза Гас. — Със сигурност поне никоя не е изглеждала на повече от трийсет. Колкото повече е остарявал, толкова по-млади е харесвал, ако може да се вярва на слуховете.

Карли се замисли за снимката на възрастния Сенатор, хванал с ръка крака на тринайсетгодишната си дъщеря.

— О, вярвам ти. Но не мога да повярвам, че никой никога не го е обвинил.

— Това е само един от прерогативите на властта — каза Дан.

— Като да напуснеш поста си по-богат, отколкото си бил, когато са те избрали за него? — продължи възмутено тя.

— Точно така. — Дан отвори плика и видя диска, който беше заел на брат си, плюс един нов диск. — Колко имена са?

— Не съм ги броил — отвърна Гас спокойно. — Твърде много. Доста сме плодовити по тези места.

— Виждал ли си мама скоро? — попита Дан.

— Тази сутрин.

— Как е тя?

— Много е шокирана от загубата на Пийт и Мелиса, но…

— Загубата? — прекъсна го Карли смутена. — Губернаторът ги е уволнил ли?

Гас погледна ту единия, ту другия.

— Вие не знаете. — Това не беше въпрос. — Загинали са при катастрофа вчера, на път за града.

Карли продължи да се взира в него.

— Къде? — попита Дан с равен глас.

— Знаеш ли къде пътят от ранчото заобикаля около острата част на Кастийо Ридж и се вие надолу към шосето.

Карли спря да диша.

— Знам го — кимна Дан. — Какво е станало?

— Явно са закъснявали и Пийт е карал прекалено бързо. Попаднал на лед, загубил контрол и колата се обърнала в дерето. Намерили ги чак рано тази сутрин. Братята Снийд разнасяли по крайните хижи пакети с храна за закъсали в планината.

Дан кимна. Това беше често срещана практика по тези места и беше много благородна проява.

— Братята видели светлина изпод снега в подножието на хребета, от страната на града. Били фарове от кола. Спуснали се и намерили Мелиса. — Гас поклати глава. — Доста време им отнело да намерят и Пийт, бил на стотина метра по-нагоре по склона. Явно не е носел предпазен колан и е изхвърчал от колата. Ако вятърът не духал така, че да вдига снега, и ако кучето на Джим не го подушило, никой нямало да намери Пийт до пролетта.

— Какво казва шерифът по този въпрос? — попита Дан.

— Още не е имало официална аутопсия, но всички на ранявания приличат на получени при тежка катастрофа. Защо?

Карли почти не чуваше думите на Гас. Мислеше единствено за снайпериста на Кастийо Ридж, застанал така, че да може да стреля и към ранчото, и към пътя.

Тя погледна Дан.

Той поклати леко глава.

— Благодаря ти за помощта, Гас. Сега върви да прекараш малко време със семейството си. Прегърни ги всичките от мен.

— „Ето ти шапката, защо бързаш“, така ли? — попита Гас.

— Да. Не ми се обаждай. Не трябва да те виждат с мен. Ще стоя настрана и от мама. Само за известно време.

— Какво става? — настоя да знае Гас.

— Не знам. Но докато не науча, стой настрана от мен. И от нея.

— Ами Карли? — попита Гас.

— Същото — каза тя тихо. — Стой настрана. Представи си, че е временна карантина. — Да се надяваме, че е временна.

— Моля те — каза Дан на брат си. — Мисли за децата си.

— Говориш сериозно. — Гас се вгледа в брат си. — На истина говориш сериозно.

— Да.

— Мама знае ли?

— Не я питай — настоя Дан. — Не питай никого. Не се доверявай на никого.

— Дори и…

— На никого — повтори Дан строго.

Гас издиша шумно, обърна се и излезе през вратата.

— Ще се видим пак, братко. И когато се видим, дано да имаш готово обяснение за мен. И дано да е убедително.

Вратата се затвори зад гърба му. Рязко.