Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (45)

44

Кастийо Ридж

Петък вечерта

Приборът за нощно виждане прави задачата съвсем лесна. Студът намалява чувствителността на ръцете ми, а вятърът…

Вятърът беше вечният враг на стрелеца.

Снайперистът гледаше през визьора как Карли и Дан излизат от къщата. Двамата се качиха в камиона, но вместо да се отправят към пътя, който водеше към Таос, завиха към стопанските пристройки.

Сега какво?

Фаровете щяха да попречат на прибора за нощно виждане, така че снайперистът ги проследи с бинокъла. Те минаха покрай обора и излязоха на пътя за гробището.

По дяволите, толкова добре си подбрах мястото, а те да тръгнат в противоположната посока.

Замръзнал, вкочанен и ругаещ наум, снайперистът видя как камионът спря пред семейното гробище на Куинтрелови. Веднага щом фаровете угаснаха, той отново започна да наблюдава мишената си през прибора за нощно виждане, монтиран на пушката му. Правеше го повече за упражнение, отколкото за нещо друго. Гробището се намираше на по-малко от километър и половина от къщата, но не това беше същественият проблем.

Двуметровата ограда от ковано желязо превръщаше стрелбата в хазарт.

Ъгълът не бе достатъчно голям, за да може да стреля над оградата, освен ако мишената не стоеше изправена и неподвижна, вместо да обикаля приведена надгробните камъни по края, точно до оградата. Надгробните камъни също затрудняваха стрелбата. Както и дърветата, засадени край гробовете.

Вятърът донесе приглушен звук от гласове. Долу светнаха с фенерче.

Снайперистът пак взе бинокъла.

Довършете това, за което сте дошли, върнете се на пътя и заобиколете от другата страна на клисурата, за да се качите на шосето.

Всичко го болеше от студа. Време беше да свърши работата и да продължи.

Хайде, хайде, побързайте. Ако ми създадете проблеми, ще ви застрелям и двамата.