Елизабет Лоуел
Никога не е късно да умреш (33)

32

Таос

Четвъртък сутринта

— С какво разполагаме дотук? — попита Карли, поглеждайки списъка си.

Дан се размърда върху неудобния дървен стол, който бе най-доброто, което архивът на вестникът предлагаше. Очите му се бяха зачервили от взиране в стари снимки и монитори, а той се чувстваше отчаян от силното физическо привличане към Карли. Вчерашната вечер пред компютъра и часовете скучна, тежка подготвителна работа по проекта на Уинифред би трябвало да са притъпили усещанията му.

Но не бяха. Привличането бе все така силно и натрапчиво. Дори и да се чувстваше по същия начин, Карли не го показваше.

Като изруга наум, той въведе още няколко команди в компютъра. Надяваше се Карли скоро да се осъзнае. Никога не му се беше налагало да чака толкова дълго някой да открие това, което за него бе очевидно.

Докато Дан работеше, Карли разви лист хартия, който беше дълъг петдесет сантиметра и широк двайсет и пет. В лявото поле имаше бележки е молив. Бледа линия разделяше листа на шест дълги полета. Най-отгоре по средата беше написано: Сестрите Кастийо, поколение 6. От там всеки хоризонтален участък беше номериран: 5, 4, 3, 2, 1, разделяйки поколенията в семейството.

— Изобел Кастийо и първият Андрю Джаксън Куинтрел се женят на 11 март 1865-а — каза Дан. — Изобел е родена през 1850-а, вероятно преди 11 март, защото е посочено, че при сключване на брака тя е на петнайсет години. Куинтрел е на трийсет според досието му от Гражданската война.

Карли пишеше бързо, свързвайки женените двойки и отбелязвайки специалните дати за всяко поколение в полето. Това не бе официално одобреният начин за създаване на родословно дърво, но на нея й вършеше работа. По-късно щеше да прехвърли всичко в стандартните формуляри.

— Още ли искаш да се концентрираш върху жените Кастийо? — попита Дан.

— Засега. По-късно ще проверя списъка с евентуални незаконородени деца на Сенатора. Не мога да повярвам, че са цели единайсет.

— Това са само подозрения — напомни й той.

— Сенатора е бил нерез.

— Нерезите са доста плодовити. — Дан погледна компютърния екран. — Сестрата на Изобел, Хуана, се жени за Матео на 3 юни 1870-а, на зрялата възраст от седемнайсет години. Възрастта на Матео не е посочена. Нито пък семейната му история.

— Каква изненада! — измърмори Карли. — Ако Хуана не е била сестра на Изобел, съмнявам се дали сватбата е щяла да бъде отразена във вестника.

— Добре дошла в чудесния свят на социалното разслоение. — Дан натисна друг клавиш. — Хуана умира при раждане през септември 1872-а. Бебето, Мария, оцелява. През май 1887-а Мария се жени за Хейл Симънс. Тя умира от рак след продължително боледуване на 3 август 1966-а. Тъй като не се споменава съпругът й да е бил жив тогава, предполагам, че старият Хейл е опънал петалата преди това. Но в архивите не се споменава нищо за погребение.

Карли работеше бързо и попълваше таблицата с автоматичен молив, който лесно можеше да бъде изтрит, ако се появеше нова информация.

— След невъзможна празнина от почти трийсет години, Мария ражда…

— Невъзможна? Така ли пише в архива? — прекъсна го Карли.

— Не. Просто проявявам здрав разум.

Карли с усмивка постави въпросителна в полето и го подкани:

— Продължавай.

— … Силвия Мария Симънс и Кастийо, не е известна точната й дата на раждане. Разполагаме само с годината — 1916-а.

— Това не е проблем. Имам много източници, които още не съм използвала. Засега ще се придържаме към архивите и нещата на Уинифред, а по-късно ще попълним празнините.

— Осемнайсет години след раждането на Силвия, на една прелестна юнска сватба с бели рози и километри сатен… — Карли се изкиска на предвзетия тон на Дан и продължи да пише. — … тя се омъжва за Андрю Джаксън Куинтрел Трети. Трябва ли сега да споменавам Куинтрелови?

— Трудно е да ги избегне човек.

— Да видим… бабата на Ей Джей Трети е Изобел, а Хуана е сестра на баба му, нали?

Карли кимна и вдигна глава.

— Защо?

— Опитвам се да разбера нещо. Бабата на Силвия е Хуана, а Изобел — сестра на баба й, нали?

— Да. И?

— Значи са братовчеди.

— Не достатъчно близки, че да нарушат гражданските или религиозните закони. Според превода от смъртния акт, който Уинифред ми даде, Изобел и Хуана са сестри само наполовина и може дори да са били просто братовчедки. Човек трябва да е генеалог, за да се загрижи за степента на кръвна близост у децата им. Освен това най-важното е било обединяването на земята. Питай кралските фамилии в Европа. Те са превърнали браковете между братовчеди в истинско изкуство.

Дан се втренчи в екрана малко по-дълго, опитвайки да си представи точната степен на кръвна близост между децата на две полусестри или втори братовчедки. Или трети? Той сви рамене. Ако Карли решеше, че това е важно, той щеше да си напрегне мозъка, за да открие отговора. Или още по-добре — щеше да остави Карли да напряга своя мозък.

— Знам сватбената дата на Ей Джей Трети, всеизвестен като Сенатора, и Силвия Мария Симънс и Кастийо — каза Карли. — Също рождените дати на четирите деца и датите на смъртта на три от тях.

— Плюс датата на смъртта на Сенатора. Чудя се какво е станало със сестрите му? Имал е три, нали?

Карли провери бележките си.

— Три, всичките по-големи от него. Оставила съм ги за по-късно. Уинифред искаше само…

— … историята на Кастийо — прекъсна я Дан. — Ясно. Да преминем към третото поколение, децата на Сенатора и Силвия. Брей! Доста статии има. Щом Сенатора е станал сенатор, не е можел да направи и крачка, без за това да пишат във вестника.

— Бих могла да се справя и без всичко това. — Клатейки глава, Карли продължи да сортира снимките на фамилията Сандовал върху една от дългите маси. Чувстваше се толкова обсебена от желанието да документира материалите на Уинифред, че не беше правила нищо друго. Сега беше моментът да види дали не може да попълни някои празнини. Макар много от снимките да не бяха датирани, на гърбовете на повечето от тях имаше писано нещо. Тя ги подреди в груба последователност, от най-старите към най-новите. — Свиркай, щом откриеш нещо, което си заслужава да бъде записано — каза Карли. — Имам всички рождени дати на децата, но почти нямам снимки на Джош. По-големият брат, Андрю, е привличал изцяло вниманието на фотографите. Надявам се да открия нещо сред снимките на Сандовал от ежегодните барбекюта.

— Не разчитай много. Изглежда, Джош е създавал проблеми още от прохождането си.

— Жалко, че не е имало повече от един вестник. Бих искала да видя испанската и индианската гледна точка към местната история.

Дан примигна, представяйки си какво ли щеше да е, ако бе имало повече вестници. Дори и с бързата, създадена от самия него, програма процесът на архивиране отнемаше много време.

— Този подход започва да губи популярност през 1960-а — каза той. — Започват да пишат повече за политиците с испански произход и повече политици с испански произход се появяват в районите с англоговорещо население.

— Затова са били и всички ежегодни барбекюта — отвърна Карли, докато подреждаше снимките. — За да уловят пулса на испаноговорещите гласоподаватели, докато си хапват ребърца и пийват бира.

— Вършело е работа. Без подкрепата на испаноговорещата общност Сенатора е нямало да спечели, нито пък синът му. Джош Куинтрел е първият англоговорещ губернатор на Ню Мексико от години. Спечели със съвсем малка преднина. Без подкрепата на Сандовал нямаше да успее.

— Сандовал, които пласират наркотици и организират боеве с петли?

— Да.

— Нима казваш, че губернаторът е замесен в търговия с наркотици чрез фамилията Сандовал?

— Ако под „замесен“ имаш предвид, че редовно му плащат — вероятно не. Ако имаш предвид, че приема политически дарения и има съвсем добра представа откъде идват парите и как са били изпрани — да.

— Не съм чела нищо подобно във вестника.

Над тях се чу затръшване на странична врата, шум от стъпки и търкаляне на тежки рула хартия по пода. Дан погледна тавана и после пак компютъра.

— Няма да прочетеш в този вестник за изпраните пари, дарявани на политиците, независимо колко хартия изразходва Гас. — Дан сви рамене. — Освен ако не пипнат някого с торба мръсни нари, разбира се, но това с малко вероятно. Семейство Куинтрел може да са всякакви, но определено не са глупави.

— Тогава нищо чудно, че Уинифред иска да се дистанцира от тях.

— Уинифред би мразила всяко семейство, в което сестра й се е оженила. — Дан написа нещо бързо на компютъра, огледа екрана и отново започна да пише. — Освен това семейство Кастийо са много по-близо до Сандовал по кръвна линия и по тяхно желание. А Куинтрелови не са първите политици на света, които приемат изпрани пари като дарения. В ужасното минало на Източния бряг и в Чикаго политиците изобщо не са се интересували дали парите, които получават, са мръсни, а само дали са много и дали са долари.

— Имаш много лошо мнение за политиците.

— Реалистично — поправи я той. — Не забравяй и банкерите, и адвокатите. Едните перат парите, а другите улесняват процеса. После вземат прясно изпраните пари и ги инвестират в законни предприятия от името на закононарушителите. Добре дошла в истинския свят, скъпа, където нищо не е такова, каквото изглежда, и всеки държи ръката си в нечий чужд джоб.

Карли направи гримаса и продължи да гледа гърбовете на снимките. На някои имаше дати. На други — имена.

Едно от имената беше Дж. Куинтрел.

Тя обърна снимката, взе лупа и се зае да търси по-младия Джош. Беше заснет как излива бутилка бира върху главата на друго момче. И двамата младежи — вероятно още тийнейджъри — се смееха и се подпираха пиянски един на друг. На заден план Сенатора ги гледаше със сериозно изражение. До Сенатора имаше друг млад мъж, висок, с изправена стойка.

— Имам чувството, че Джош е заминал за пансиона веднага след това — каза тя.

Дан стана и отиде при Карли. Наведе се над масата до нея, достатъчно близо, за да подуши уханието на шампоана й. Веднага си каза, че не е станал от компютъра само за да помирише сладкия й аромат, че това е просто приятно допълнение.

— Добро попадение — каза той. — Дори и във вестника да е имало друга снимка на Джош преди Виетнам, не съм успял да я намеря, даже и от броевете от петдесетте и шейсетте, които сканирах преди няколко години, когато си бях вкъщи за три месеца.

— Три месеца? Как си успял да си вземеш толкова дълга отпуска?

— Беше неплатена — отвърна Дан, загледан в младия Джош. — Също като сега.

— Но не си военен?

— Не. Просто съм си тромав. — Той погледна датата на снимката и после се върна при компютъра си.

— Тромав — каза тя тихо. — Да. Точно така. Виждала съм професионални спортисти, които имат по-лоша координация. Явно си се катерил по много коварен вулкан.

Той не обърна внимание на думите й и пусна търсене на името Куинтрел за период, обхващащ една седмица преди и една седмица след датата на снимката. После набързо прегледа статиите, които се появиха в списъка. В повечето случаи се споменаваше Сенатора, бе споменато и дипломирането от колежа на Ей Джей Четвърти, и това, че се е записал доброволец в армията. Посочваше се, че е разпределен във Форт Бенинг, Джорджия, където ще се обучава за рейнджър.

Горкото копеле. Чудя се какво ли е целял?

— Какво каза? — попита Карли.

Дан осъзна, че е изрекъл мислите си на глас. Това не беше добре. Започваше да се отпуска прекалено много в компанията на Каролина Мей.

— Ей Джей Четвърти е бил рейнджър — каза Дан.

— Рейнджър? В националните паркове и гори?

За момент Дан се запита какво ли е да живееш в свят, където първата асоциация за думата „рейнджър“ идва от анимационните филмчета.

— Рейнджър за специални операции.

— Специални операции?

— Да, тези, при които може да ти гръмнат топките.

— Още едно сравнение, без което спокойно бих могла да си живея — отбеляза тя. — Успял ли е да участва в такива операции, или само се е обучавал?

— Ей Джей е бил приет в специалната част и Сенатора не е могъл да направи нищо. Старецът побеснял, че синът му не е отишъл на безопасната служба в Пентагона, която му бил уредил.

— Каква статия намери? — Карли занесе снимката до Дан и започна да чете от монитора през рамото му. — Къде пише това?

— Между редовете.

Тя прочете на глас абзаца, който той й посочи на екрана:

— „Макар Сенатора да бе разочарован, че синът му отказа предложената работа в Пентагона като офицер за връзки с обществеността, е много горд, че Андрю Джаксън Куинтрел Четвърти е приет в елитната част на американските рейнджъри“. Какво приказваш? Пише, че Сенатора е горд.

— Не знаеш що за човек беше той. Всеки, който направеше нещо против волята му, си плащаше с кръв. И то жестоко. Много бих искал да съм присъствал на скандала между бащата и сина по този повод, но е станало, преди да се родя. Обзалагам се, че Ей Джей е казал на Сенатора да си гледа работата. И се обзалагам, че по тази причина Джош е бил повикан от баща си да се прибере у дома след първата му година в колежа в чужбина, специално за барбекюто. По този начин Сенатора е показал на по-големия си син, че има и друг наследник, който чака реда си.

Карли отново огледа снимката с лупата.

— Значи хубавецът със стегнатото дупе е Ей Джей Четвърти?

Той погледна там, където сочеше тя.

— Хубавец, а?

— Ей, не може всички да са високи, тъмнокоси и секси като теб.

На Дан много му се прииска да ухапе изящната долна част на ухото й, но се въздържа. Ако го направеше, после щеше да пъхне език в устата й и съвсем скоро двамата щяха да се търкалят върху дървената маса.

А това нямаше да бъде зле.

— Определено не изглежда само три години по-голям от Джош — отбеляза тя.

— Обучението за рейнджъри е истински ад.

— От опит ли го казваш?

— Познавам хора, които са го преминали.

— И са с гръмнати топки?

— Аха. — Освен че бе обучаван от такива хора, той беше разпитвал много хора от специалните части, но това бе само още едно от дългия списък с неща, за които не трябваше да говори, защото се предполагаше, че тези хора не са били на местата, където е бил Дан.

Той погледна Карли, която изучаваше снимката, и се опита да не мисли за това колко му се иска да я целуне.

— Защо се мръщиш? — попита той след малко. Трябваше да я накара да говори за нещо, за да не си фантазира как я разсъблича.

— Опитвам се да видя бъдещия губернатор в този кокалест орангутан, който излива бира върху приятелчето си. Очите са същите, но брадичката е различна. Сигурно защото е с брада. Доста неугледна при това. Кучешките зъби на Джош са същите като на Сенатора — леко закри вени, обаче изглеждат секси, а не като недостатък. Сигурно по-късно са му ги изправили.

— Или са му подновили изцяло зъбите, когато е станал на четирийсет — каза Дан. — Много политици го правят. В Америка лошите зъби се възприемат като белег на бедност и нисък морал. — Той взе лупата и огледа внимателно снимката. — Много си наблюдателна, Каролина Мей. Тази брадичка не е така внушителна като сегашната му брадичка. Сигурно е почитател на имплантантите и пластичната хирургия.

— Поне е оставил косата си посивяла. Повечето се боядисват.

— Повечето?

— Всички мъже и жени, които прекарват времето си пред камерите и обективите.

— Сивите коси придават внушителен вид, не си ли чувала? — подсмихна се Дан.

— Кажи това на някой телевизионен водещ, на когото му диша във врата колега с трийсет години по-млад от него. Ти разбира се, би бил изключение.

Той я погледна.

— Така ли?

— Да. Ти ще старееш също като майка си, косата ти ще остане тъмна, само с един необичаен сребрист кичур на лявото слепоочие.

— Вече го имам.

— Ако броиш пет косъма за кичур, да.

— Повече от пет са.

Тя се престори, че брои посивелите му косми на ляво то слепоочие, и ахна.

— Мили боже! Седем! Определено си на път да грохнеш от старост. Скоро ще ти трябва и виагра.

Дан се изкушаваше да стане и да покаже на Карли колко греши за нуждата от виагра, но не го направи. В склада над тях продължаваха да ходят хора. Всеки момент можеше някой репортер да слезе да потърси някоя стара статия. Дан не искаше Карли да се притеснява или смущава, когато се любят, нито да прехапва устната си, за да не се чува как стене или крещи.

Горе някой дръпна мушамата настрани, вдигна вратата в пода и извика:

— Дан, долу ли си?

Махай се, Гас.

— Слез тук, Гас.

— Откога си там?

Прекалено дълго. Не достатъчно дълго.

— Откакто закусих. Защо?

— Значи не си чул новината?

— Коя новина?

Гас се появи на най-долното стъпало.

— Силвия Куинтрел най-после е умряла.