Линда Хауърд
Почти завинаги (6)

Шеста глава

Макс звънна в Далас още щом се прибра в апартамента си, за да предаде час по-скоро информацията, която бе научил. Знаеше, че Ансън ще действа още на сутринта, а до понеделник поглъщането щеше да е факт. Работата му, разбира се, не беше приключила, предстоеше му да уточни всички подробности около прехвърлянето на собствеността и да договори дребните неща, които обикновено са особено важни за изпадналия в паника персонал на вече придобитата компания. Важното бе, че основното бе свършено. Макс Бенедикт можеше отново да се превърне в Макс Конрой и да насочи цялото си внимание към Клер.

Клер. Най-сложната, най-неуловима жена, която познаваше. Криеше същността си и не допускаше никого достатъчно близо, за да я опознае, но това щеше да се промени. Клер не бе бъбрива и времето, прекарано с нея от време на време бе накъсвано от мълчание. Желаеше я повече, отколкото бе желал друга жена, а сам не знаеше защо. Не бе най-красивата жена, която познаваше, но имаше фина костна структура, очи тъмни като среднощни езера, пълни с мечти. Слаба почти като тръстика и в същото време бе изключително женствена. У Клер имаше нежност, която много му допадаше. Искаше да я прегърне и да я люби, да се вмъкне зад бялата стена, с която се обграждаше, за да се скрие от другите хора. Освен всичко това, тя му допадаше и като човек. Макс бе страстен почитател на жените, но сексуалността му понякога пречеше на приятелството. Жените обикновено се оказваха в леглото му, преди двамата да са успели да се опознаят. Въздържанието, което бе необходимо във връзката му с Клер, му бе позволило и да я хареса, и да задълбочи приятелството им. Щеше да е много приятно да се събуди до нея, да прекарват мързеливи сутрини заедно, да четат вестник и да закусват спокойно, да си говорят, когато им е приятно и да мълчат, ако предпочитат.

Имаше само още една такава жена, която му допадаше по същия начин и за момент той се замисли за нея. Сара Матюс, съпругата на приятеля му Роум; тя бе невероятно мила и изключително силна жена. Макс бе на ръба да се влюби в нея, дори сега я обичаше, защото за него бе много специален човек, но тя му бе дала ясно да разбере още от самото начало, че за нея Роум е единственият мъж на този свят, а чувствата на Макс никога не прераснаха в интимност. Сега двамата с Роум бяха най-добрите му приятели, бракът им бе по-стабилен от когато и да е, по-страстен от всякога.

Искаше му се и той да постигне същото с Клер.

Мисълта го стресна. Изрита обувките и се изтегна на леглото, загледан в тавана. Сценарият, който току-що му бе хрумнал, притежаваше невероятен неудържим чар. Клер го бе омагьосала. Не бе сигурен, че чувствата, които изпитваше му харесват, но бе убеден, че трябва да направи нещо по този въпрос. Клер Уестбрук щеше да е негова.

 

 

На следващата вечер я заведе на концерт, свиреха симфония, която тя много хареса, а след това похапнаха в малък японски ресторант. Отначало Клер бе нервна и затова бе по-тиха от обикновено, но музиката я отпусна. Макс си беше както обикновено хладен и овладян и наблюдаваше света с тих присмех. Тя се чувстваше в безопасност, когато той бе в такова настроение.

Предишната нощ спа неспокойно, защото си представяше отново и отново как я бе целунал, какво бе казал, все едно че превърташе непрекъснато филмова лента. Всеки път, когато се будеше, сърцето й биеше от възбуда, а тялото й пламтеше от желание. След развода не бе имала любовници. Така се бе потопила в себе си, опитваше се да стане силна и да се възстанови от разтърсващия удар, който й нанесе загубата на бебето и разпадането на брака, защото след това не й остана нищо, никаква страст, която да отдаде на друг мъж. Без дори да усети, времето я бе излекувало и тя отново бе жива. По природа бе топла и страстна и тръпнеше всеки път, когато си спомнеше докосването на устните му.

Целувката дори не бе страстна, но на нея много й се искаше да обгърне врата му с ръце, да се изправи на пръсти и да се отпусне в прегръдката му, да му се отдаде цялата. Това бе неудържимо примитивно желание, тази нужда да се отпусне до него, да бъде негова, това бе част от нея самата. Също толкова силна бе и нуждата да се защити и двете желания се сблъскаха в нея. Клер умееше да обича, затова подхождаше предпазливо, заради готовността, с която отдаваше обичта си. Най-сигурното бе да избяга, просто да престане да се вижда с него. Лежеше в леглото си и премисляше идеята, а когато сутринта настъпи, най-сетне си призна, че няма да може да го направи. Обичаше го, а сигурно и той държеше поне малко на нея. В очите му бе проблеснало нещо жарко и малко страшно, преди да успее да прикрие изражението на настъпателен хищник. Един мъж не изглежда така, когато жената не го интересува. Това негово изражение й даваше надежда.

Сега тя се изтръгна от мислите си и го улови да я наблюдава с весело изражение и веднага се изчерви. Нима е успял да разбере накъде я води въображението й?

— Изобщо не ядеш. Непрекъснато мечтаеш — отбеляза той, взе вилицата от ръката й и я постави на подложката. — Искаш ли да тръгваме?

Докато пътуваха към къщи той тихо попита:

— Клер, не исках да те накарам да се чувстваш неловко с мен. Извини ме, ако съм ти създал неприятно усещане. Ако не те привличам, ще те разбера. Просто ще си останем приятели…

— Престани, моля те — прекъсна го тя с въздишка. — Наистина ли вярваш, че не ме привличаш?

Той се извърна рязко към нея, а след това бързо насочи вниманието си към шофирането.

— Ти показа доста ясно, че не желаеш да те докосвам. В началото дори не искаше да имаш нищо общо с мен. Аз бях този, който те молеше да ме приемеш за приятел.

Тя мълчеше. Не можеше да му признае, че се е страхувала от чара му, че се е ужасявала да не се влюби в него, защото бе станало точно това. Най-сетне се обърна към него, съвършеният му профил се открояваше на тъмния прозорец и сърцето й прескочи както обикновено. Тя не бе от хората, които рискуваха с лека ръка, но май нямаше голям избор. Вече не можеше да си тръгне от него. Сърцето й бе разбрало истината още от самото начало и сега вече го признаваше съвсем разумно. Трябваше да опита отново, иначе щеше да се презира до края на живота. Макс си струваше да рискува, а може пък да успееше и да спечели.

— Много ме привличаш — призна най-сетне тя, гласът й бе толкова тих, че той не бе сигурен дали е чул желаните думи. Обърна се рязко към нея, присви очи и тя срещна погледа му.

— Защо тогава ме държиш настрани?

— Защото е по-безопасно — прошепна тя и стисна здраво ръце в скута си.

Гърдите му се надигнаха, когато той си пое дълбоко дъх. Бяха близо до нейния апартамент и докато той паркира, не си размениха нито дума повече. Мълчанието продължи, след това той се пресегна и я привлече до себе си. Тя не видя кога главата му се наклони към нея, но усети топлината на тялото му близо до себе си, силата на ръцете, които я обгърнаха, а след малко и устните, притиснати в нейните. Отпусна глава назад, за да го допусне и разтвори устни, откликът й бе нежен и бавен. Той пое устните й, без да бърза, за да не нарани нежната кожа. Езикът му можеше свободно да проникне, той го стрелна напред и веднага усети трепета на тялото й, когато целувката се задълбочи. Притисна я по-близо, изви я към себе си и усети нов трепет в тялото й, щом сладкото топло удоволствие се разля у нея. В гърлото му проехтя стон. С опитно движение покри гърдата й с длан.

Пръстите й стиснаха ръкавите му. Макс вдигна устни от нейните и започна да целува брадичката, опознавайки аромата на кожата й. Вкусваше я и откриваше меките места, които го подлудяваха вече цяла седмица, малката трапчинка точно под ухото, дължината на врата. Невероятно чувствителната ямка под крехката ключица. През всичкото време малката стегната гърда беше в дланта му, зърното вече бе настръхнало, готово за по-интимна ласка.

— Прегърни ме — прошепна той с тиха настойчивост. Искаше да я усети как се притиска до него, отмаляла от желание. Бе сякаш родена да бъде в ръцете му, нещо, което не бе изпитвал с друга жена; искаше и за нея да бъде същото. Да го прегръща, да усети колко съвършено е всичко, когато са заедно, когато телата им са едно до друго. Пръстите й бавно отпуснаха ръкавите и тя плъзна ръце нагоре. Едната обгърна врата му, а другата мина над рамото. Клер си пое накъсано дъх.

Той бавно масажираше гърдата и внимаваше да не я нарани и да не я изплаши, ако изгуби контрол и я сграбчи. Собственото му дишане звучеше доста спокойно, въпреки че той знаеше, че или трябва да спре, или да изгуби контрол. Не бе свикнал да остава без жена, а откакто се запозна с Клер, любовният му живот се състоеше единствено от фантазии. С искрено нежелание се дръпна от нея, тялото му пламнало от страст, която граничеше с желание за насилие. Трябваше да се овладее, преди да си позволи да я люби. Тя бе толкова мека, толкова нежна; не искаше да я нарани, а се страхуваше, че ще стане точно така.

— По-добре да спрем — призна мрачно той и пронизващият му поглед забеляза унесеното й изражение, родено от страстта. Изпълни го задоволство, че Клер не е студена жена, а просто много резервирана, че най-сетне откликва на ласките му.

Думите му я върнаха от топлия призрачен свят на физическото удоволствие, където я бе отвел той и тя се изправи, а сетне извърна поглед от него и вдигна ръце, за да приглади косата си, сякаш след това можеше да отрече случилото се. Макс пое ръката й и я поднесе към устните си.

— Недей — прошепна той.

Той слезе от колата и заобиколи, за да й отвори вратата и да й подаде ръка, за да слезе. Стисна леко лакътя й, докато тя оправяше дългата рокля, която бе облякла за концерта. Прегърна я през кръста, докато влизаха в блока и не се отдръпна, докато се качваха с асансьора към нейния етаж. Част от тревогите на Клер бяха започнали да се разсейват. Грижовността му я трогваше, защото благодарение на тази грижовност се чувстваше по-уверена в себе си, а това бе нежно усещане като пърхане на пеперудени крилца. Провери апартамента й и се върна при нея. Обичайната мързелива и добродушна усмивка трептеше по устните му, но очите му блестяха напрегнати, когато се наведе да я целуне отново.

— Тази вечер няма да остана. Искам да се чувстваш спокойна с мен, а и честно казано самоконтролът ми убягва. Ще се видим утре вечер. Колко официално ще бъде вечерното парти на госпожа Адкинсън?

— Много. — Клер добре знаеше предпочитанията на Лий.

— Бяло официално сако?

Носеше бяло официално сако, когато се запознаха точно преди седмица и тя трепна щом си спомни как изглеждаше той, когато светлините превръщаха златната му коса в ореол, как очите му заблестяваха като бисери, а сакото бе като излято по широките рамене. След онази вечер тя не бе същата жена.

— Чудесно — отвърна тя. Този мъж дори представа нямаше колко е чудесен.

Целуна я отново и си тръгна, а Клер се приготви да си легне както обикновено, въпреки че мислите й блуждаеха и тя си припомняше всяко усещане, всеки миг от целувките му, докосването на гърдата. Естественото човешко желание да бъде докосвана бе потискано безкрайно дълго в стремежа да е независима, но ето че сега тялото й гореше и тръпнеше след като бе заспало толкова дълго. Легна си и сънува Макс.

 

 

Роклята, която избра за партито на Лий на следващата вечер бе от девет години, но почти не я бе обличала и бе със семпла кройка, която не излизаше от мода. Бе от черно кадифе с леко разкроена пола, а бодито — плътно прилепнало. Не бе с дълбоко деколте и само загатваше извивката на гърдите. Държаха я две тънки презрамки, а гърбът й оставаше гол. Беше с дълги обеци, без никакви други бижута. Пред огледалото си призна, че никога не бе изглеждала по-добре и пръстите й пригладиха мекия плат. Всичките й сетива бяха нащрек, а тя усещаше всяко трепване на тялото си в сатененото бельо. Когато отвори на Макс, зениците му се разшириха и очите му станаха толкова черни, че почти погълнаха ирисите с цвят на море, а лицето му се изопна. Той целият се напрегна. Но дори и да му се искаше да я привлече към себе си, успя да се овладее.

— Прелестна си — каза той, без да откъсва очи от нея и тя се почувства чудесно.

На Клер партито й хареса повече, отколкото бе очаквала, въпреки че удоволствието й бе помрачено от присъствието на Вирджиния Ийзли. Дълго време трябваше да мине, за да забрави злобната постъпка на тази жена, когато бе поканила Клер и Джеф на едно парти. Макс усети напрежението на Клер и проследи погледа й. След това също забеляза Вирджиния и присви очи.

— Не й позволявай да те притеснява. Не си струва.

Лий Адкинсън се приближи, за да ги поздрави и прегърна Клер, а след това възкликна, че се радва безкрайно много да се види с Клер отново. Макс стоеше близо до Клер, малко зад нея като непоклатима стена от сила, готов да й се притече на помощ. Беше се запознал с някои от другите гости на партито на Вирджиния, затова хората се приближиха да поговорят с тях, с Клер, но повечето гости му бяха непознати. Известно време двамата с Клер просто останаха заедно, като кралски особи, които оглеждат двора, заобиколени от хора, които прегръщаха и целуваха Клер и й казваха колко им е липсвала. Жените го поглеждаха тайно и чакаха да бъдат представени, но в държанието им нямаше и намек за флирт. Както и преди, той даваше ясно да се разбере, че е с Клер и няма намерение да се отделя от нея.

Вирджиния се приближи, готова да се разтопи.

— За вас двамата се носят слухове из целия град — гукаше тя. — Дочух, че едва ли не живеете заедно! Толкова съм горда, че се запознахте на партито у дома!

Усмивката на Клер бе измъчена, но Макс пристъпи напред, ръката му седеше отпусната на рамото й. Прикова във Вирджиния присвити зли очи, които накараха усмивката й да се стопи, а гостите наблизо утихнаха, за да чуят какво ще стане.

— Слуховете имат качеството да се обръщат срещу този, който ги разпространява — изрече той, без да крие презрението си. Беше побеснял и изобщо не го беше грижа, че останалите ще забележат. — Особено когато става въпрос за злобни мръсници, на които им липсва елементарно възпитание.

Вирджиния пребледня, след това поаленя. Лий усети набъбващия скандал веднага се приближи и хвана Макс и Клер под ръка.

— Държа да ви запозная с един човек — започна да бъбри весело тя, докато ги отвеждаше. Бързата й намеса успокои нещата и партито отново забръмча. След като ги запозна с някого, тя се стрелна настрани, за да провери със сигурност, че Вирджиния не е настанена близо до тях на масата.

С изключение на тази неприятна сцена, вечерята бе чудесна. Клер откри, че съвсем не е толкова напрегната, колкото предполагаше. Беше с Макс, а това й се струваше най-важното. Когато си спомни колко различно се бе чувствала на подобни вечери, докато бе омъжена за Джеф, тя се попита каква беше разликата. Беше доказала пред себе си, че умее да ръководи живота си и вече не й се струваше важно дали случайно не е взела погрешната вилица.

Жената от едната страна на Макс се наведе, за да привлече вниманието на Клер.

— Все още ли играеш тенис? Много ни липсваш в клуба, да знаеш.

— От години не съм играла. А и никога не бях особено добра. Така и не успявах да си задържа вниманието в играта.

— Мечтателка — пошегува се Макс.

— Именно. Умът ми непрекъснато блуждае — призна през смях тя.

— А пък аз полагам всички усилия, за да се съсредоточа и пак не ме бива — изкиска се другата жена.

Клер не си спомняше името й, но двете се бяха виждали често в клуба, където семейство Холси обичаха да ходят. Жената отпи вино, след това остави чашата, но тя закачи края на чинийката за хляб и се преобърна, така че виното се плисна по бялото сако на Макс.

— Господи, много съжалявам — изчерви се жената от смущение. — Виждате ли защо не ме бива в тениса. Толкова съм непохватна! — Тя грабна салфетката си и започна да попива виното от сакото.

— Едно нищо и никакво сако — успокояваше я той. — Виното е бяло, така че няма да остане петно. Моля ви, не се притеснявайте.

— Но аз ви залях целия.

— Не е важно. — Той пое ръката на жената и я целуна. — Двамата с Клер ще се отбием в моя апартамент на път за хотела и ще се преоблека.

Той говореше толкова естествено, че жената започна да се успокоява и вечерята продължи без други произшествия. Когато приключиха, той тихо се извини на Лий и двамата с Клер си тръгнаха.

— Винаги съм изпитвала ужас да не разлея вино върху някого — призна тя, когато се качиха в колата. — Така и не се случи, но ужасът си остана.

Той бе философски настроен и по устните му трепкаше усмивка.

— Веднъж разлях виното си в скута на една дама. Роклята й ставаше прозрачна, когато се намокри и гледката бе незабравима. Освен това съм дундуркал племенниците си, докато бяха малки и знам какви зверове са децата, нямат абсолютно никакво възпитание, така че виното в сравнение с тях е напълно допустимо.

Щом се качиха в апартамента му, той влезе в спалнята, за да се преоблече, а Клер се огледа в антрето, сложи си отново червило и отмести кичур коса от челото си. Само след минутка Макс се появи отново с безупречно черно сако, което подчертаваше русата коса и красотата му. Клер притаи дъх, докато го гледаше. Целият в черно, освен ризата, той изглеждаше невероятно мъжествен. Очите му не се отделяха от нея, докато връщаше гилзата червило в малката си официална чанта.

— Двамата сме чудесна двойка — отбеляза той.

Клер погледна черната си рокля, докато пристъпваше към вратата.

— Да, така е. Може би случката с виното бе истински късмет.

Той спря, стиснал бравата, докато я оглеждаше. Пусна дръжката и се обърна към нея, за да повдигне брадичката й с една ръка. Устните му леко докоснаха нейните; след това той наклони глава и очите им се срещнаха, нейните огромни и тъмни, неговите — блестящи и присвити. Целуна я отново, притискайки устните й. Тя отвърна на целувката, застанала неподвижна пред него. Сякаш държеше в ръка крехко цвете, когато обхвана лицето й с длани, палците му подпряха брадичката и той продължи целувката бавно и с наслада, докато езиците им се срещнаха. Вкусът му изпълни устата й и с въздишка на облекчение Клер отпусна ръце на раменете му.

Той измърмори нещо неясно, спусна ръце от лицето й и я прегърна така, че да я привлече по-близо до себе си. С обичайната си самоувереност постави свободната си ръка на гърдата й и топлината на пръстите му проникна през кадифето.

Тя потръпна и в нея се надигна желание. Вдигна се на пръсти, притисна се до него, защото искаше да усети стегнатото му тяло и силата му. Жадните им устни не се отделяха, езикът му настъпваше в устата й. Ръката му се плъзна в деколтето и обхвана голата гърда, а палецът му се стрелна по чувствителното зърно и жарки искри припламнаха в тялото й. Тя изстена, неподготвена за неочаквано нахлулата страст. Тялото й се изви към неговото и тя усети колко е твърд, а в следващия момент желанието и на двамата избухна неудържимо и необуздано.

Той притисна устни с всички сили, горещи и твърди, ръцете му я притискаха толкова силно, че тя не успяваше да си поеме дъх. Всичките й сетива бяха полудели и поели пълен контрол над нея. Чувстваше стегнатите мускули на раменете му, напрегнати под пръстите й. Той не се притесняваше от очевидната си възбуда, докато притискаше плътта си към нея. Усети как започва да я обхваща слабост, а някъде дълбоко в нея се разгаряше топлина и тръпнещо желание.

Не бе очаквала този див глад от него, нито у себе си и бе напълно безпомощна да го спре. Не бе готова за настоятелните му ласки, нито пък за начина, по който откликваше, сякаш тялото й бе водеща сила и тя бе неспособна да го контролира. Той спусна ръце, към бедрата й и я притисна към себе си с толкова очевидно желание, че тя не успя да сдържи стона на удоволствие, откъснал се от гърлото й. Обичаше го, желаеше го и нищо друго нямаше значение.

— Клер — прошепна той задъхано, докато произнасяше името й.

Тънката презрамка се бе смъкнала от дясното й рамо и бодито вече не бе на място, а той смъкна презрамката докрай, така че цялата й гърда остана гола. Загледа се в голата плът, а тя имаше чувството, че погледът му я прогаря. Лицето му бе изопнато, сериозно, също като на човек, който всеки момент очаква да изпита силна болка. Тя бе като кукла в ръцете му, напълно безпомощна пред силата му, когато той се наведе към гърдата й. Вече нямаше нежност; устата му пое зърното и го засмука толкова силно, че тя извика.

Ръката му се плъзна под полата, погали бедрата, мина между краката. Тих вик се откъсна от нея, но това не бе недоволство. Всяко негово докосване засилваше пороя от усещания, които набъбваха у нея; имаше чувството, че гори, че се разтапя от желание, а той също бе полудял от копнеж да я има. Твърдите му пръсти спряха на бикините и жартиерите и той ги дръпна надолу. Тя усети твърдия край на масата зад себе си, когато той я повдигна. Ръката му бе там, докосваше я интимно, галеше и триеше и натискаше и вършеше с нея неща, които я довеждаха до ръба. Тя извика отново, притисна го, толкова празна и тръпнеща, че повече не издържаше и остави сълзите да потекат изпод стиснатите й клепачи.

— Клер — повика я отново той, гласът му неузнаваем. Звучеше груб и дрезгав, докато в същото време се опитваше да се отърве от дрехите й. Обзет от трескаво нетърпение, той вдигна полата до кръста й, след това разтвори краката й и се настани между тях. В следващия момент тя усети голата му плът до своята и ето че той беше вътре в нея, а тялото й рязко трепна. Тя престана да съществува като човек. Беше се превърнала в пламък и желание. Голите й крака бяха обхванали кръста му, викаше и се извиваше, за да посрещне тласъците му. Той улови устните й със своите и Клер вече не можеше да диша, обгърната от див пожар. В нея се надигаше тръпнеща болка, на която не можеше да издържи. Та той щеше да я убие, щеше да я разкъса на хиляди малки късчета.

— Макс, спри — простена тя, щом откъсна устни от неговите. — Не мога… Не издържам повече.

Той стисна зъби и някакъв животински звук изгъргори в гърлото му.

— Не мога да спра… Не сега, не сега…

Желанието се взриви и тя се пръсна, а тялото й се изви в ръцете му. Той я държеше и навлизаше в нея, докато също усети как се пръсва на парчета, ослепял от ожесточението, което двамата бяха споделили. Клер се бе отпуснала в ръцете му, облегната на него, положила глава на рамото му. Той също отпусна глава до врата й и сладката й женска миризма нахлу в ноздрите му, докато си поемаше жадно дъх. Кожата й гореше и той усети как тя трепери, все едно че бе лист роден от буря.

Мина доста време, преди някой от тях да помръдне, да събере достатъчно сили, за да направи нещо друго, освен да се притиска към другия. След това тя се премести в опит да се освободи от него, да вдигне бодито, за да скрие голата си гърда. Стоеше с наведена глава, извърнала лице, защото не смееше да го погледне. Не можеше да повярва, че току-що се бе държала като разгонено животно, че стенеше и се гърчеше до него, че бе загубила всякакъв контрол, за да задоволи нуждите на тялото си.

— Престани! — нареди той с гневен шепот и най-сетне отстъпи от нея, но вместо да я остави свободна, той я пое на ръце и я притисна до гърдите си. Понесе я през тъмния апартамент към спалнята. Единствено светлината от антрето му показваше пътя. Без да си направи труд да включи лампата, той я остави на леглото, застанал над нея, докато събличаше трескаво дрехите си, копчетата излетяха скъсани от ризата в бързината да се освободи от нея. Остана гол, преди още тя да успее да овладее разтрепераните си крака, за да стане от леглото, а сетне се оказа прекалено късно. Наведе се, за да й свали роклята и я остави гола на покривката с цвят на пъпеш. Сатенът й се стори хладен на сгорещената кожа, след това той бе върху нея и вътре в нея и тя не усещаше хладината. Този път беше по-бавен, ожесточената настоятелност я нямаше, а тялото му се движеше с дълги бавни тласъци и покритите му с косми гърди се отриваха в нейните, докато най-сетне тя започна да се движи едновременно с него.

Не бе и предполагала, че е възможно да съществува подобна чувственост, но той й разкри нова страна от същността й, потенциалът на женското тяло за удоволствие. Не можеше да й се насити, прегръщаше я и я целуваше безспир, отвеждаше я до върха на удоволствието, оставяше я да си почине, а след това започваше отново тази сладка лудост.

Тя лежеше в ръцете му, а той приглаждаше назад влажната коса. Посипа устните й с малки целувки, после се премести на бузите, на слепоочията.

— Полудявах, докато те чаках — измърмори грубо той. — Знам, че всичко стана прекалено бързо, но не съжалявам. Моя си. Не се опитвай да избягаш, скъпа. Остани при мен тази вечер.

Не можеше да избяга от него, силите я бяха напуснали, краката й бяха омекнали и в момента не можеше дори да си спомни защо трябва да бяга. Той отметна покривката и я положи на чаршафа, отпусна главата й на възглавницата. Легна до нея, тялото му топло и стегнато, прехвърлил ръка през кръста й, а изтощението ги покори. Клер заспа веднага и потъна в желаната тъмнина. Не искаше да мисли, не искаше и да сънува. Просто искаше да поспи…

 

 

Събуди се в тъмната стая и остана загледана в тавана. Макс все още спеше до нея, дишаше дълбоко и леко с отпуснато силно тяло. До тази вечер дори не си бе давала сметка колко е силен, ала сега тялото я болеше по начин, който доказваше силата му. Колкото и да бе изтънчен, той се любеше толкова диво, сякаш цивилизацията никога не го бе докоснала. Може би тази изтънченост бе само привидна, а истинският мъж бе този, обладан от първично желание.

Може би тя също не беше жената, за която се смяташе. Ако той бе див, тя се бе държала по съвсем същия начин. Ако той бе необуздан, тя също. Беше я помолил да остане, но ето че Клер вече не бе сигурна, че ще може да го погледне на сутринта. Всичките й инстинкти нашепваха да намери тихо усамотено място, където да се справи с тази нова страна от личността си. Цял живот бе резервирана и затова сега не бе подготвена за дивата страст, която я бе покорила. Дори не бе имала представа, че това е част от любовта.

Отдръпна се бавно, а тялото й сякаш простена, докато ставаше от леглото и опипваше пода, за да открие смачканата дреха на пода. На вратата поспря и се обърна към едва различимото тяло в леглото, където Макс спеше дълбоко. Очите й се наляха със сълзи. Нима бе грешка да го остави? Какво ли ще се случи, ако се събуди до него на сутринта, когато вече е светло, когато тъмнината не може да я скрие и той ще забележи всичко? Прииска й се да се промъкне обратно в прегръдката му, но размисли.

— Върни се тук.

Гласът му прозвуча тих и дрезгав от съня.

Тя остана с гръб към него.

— Най-добре да си тръгвам.

— Няма да те пусна. — Тя чу шумоленето на леглото, когато той стана; в следващия миг бе до нея и голото му тяло се притисна до гърба й. Ръцете му обвиха кръста й и роклята се изплъзна от пръстите й на пода.

— Изплаших ли те? — попита той, притиснал устни към варта й. — Да не би да те нараних?

— Не си ме наранил — поклати тя отрицателно глава.

— Нахвърлих ти се като луд, скъпа, а ти си толкова нежна. — Устните му пълзяха по рамото й и откриха нежната трапчинка. Топлият му дъх бе като ласка по кожата й и тя усети как гърдите й се напрягат. — Толкова мека. Кожата ти е като коприна. — Ръцете му обхванаха гърдите й и тя отпусна глава назад, облегна я на рамото му и затвори очи, обладана отново от пристъп на удоволствие.

— Върни се в леглото — настоя тихо той. — Знам, че се чувстваш неловко, но ти обещавам, че всичко ще бъде наред. Ще поговорим на сутринта. — Утре през деня щеше да й признае кой е, затова бе доволен, че тази вечер нещата се стекоха така. Тя бе свързана с него и той вече имаше преимущество. Сигурно щеше да се ядоса, но това едва ли щеш да се окаже проблем за него.

Тя се върна при него и си позволи да повярва, че всичко ще бъде наред. След малко лежеше до него и вече познатият огън отново се разгаряше в нея, а тя забрави откъде се бе появило това чувство на неловкост.

 

 

Събуди я пронизителен телефонен звън. До нея Макс измърмори нещо неприлично и посегна към слушалката, за да прекъсне натрапчивия шум. Ярка светлина нахлуваше в стаята и тя дръпна чаршафа към брадичката си, след това отново затвори очи. Все още не се чувстваше готова да започне деня и й се прииска телефонът да не бе звънял.

— Прекалено рано е, за да ми се правиш на интересен — изръмжа Макс в слушалката и прокара пръсти през разрешената си коса. Заслуша се за момент, а след това отсече: — Пет пари не давам кое време е, след като съм се събудил току-що, значи е неприлично рано. Какво има?

Когато след няколко минути затвори, той изруга тихо и се обърна към нея.

Клер отвори очи и го погледна, а по лицето й бе изписано безпокойство.

— Налага се да замина за Далас — съобщи той и приглади косата й. — Още тази сутрин.

— Сигурно е нещо спешно — преглътна тя и се постара да говори с нормален глас. — Днес е неделя.

— Така е. По дяволите, как уцелиха точно този момент! Исках да прекарам деня с теб. Трябва на всяка цена да поговорим за това, което стана между нас, а има и неща, които искам да ти кажа, но ще се наложи всичко да почака.

— Да, разбира се — прошепна тя.