Линда Хауърд
Почти завинаги (5)

Пета глава

— Клер, скъпа, наистина не разбирам защо се инатиш толкова — оплакваше се спокойно Алма. — Това е едно малко парти, за да се отблагодарим за различни услуги и настоявам да дойдеш. И на двамата с баща ти ще ни бъде много приятно, ако си с нас. И без това не те виждаме достатъчно. Мартин и Стив също ще дойдат.

Знаеше, че е безсмислено, защото когато Алма използваше този любезен глас, това означаваше, че се е запънала и няма да отстъпи. Въпреки това Клер опита отново.

— Майко, не обичам да ходя по партита.

— А пък аз не обичам да организирам партита. Само неприятности ти създават, но ги организирам, защото така помагам на баща ти.

Което означаваше, че Алма си изпълнява дълга. Мартин и Стив също го изпълняваха като се явяваха в ролята на подкрепление, а Клер, както обикновено, отказваше да изпълни своята част. Младата жена се намръщи.

— Можеш да си тръгнеш рано. Знам, че утре си на работа — убеждаваше я Алма, вече предвкусила победата по мълчанието на Клер. — И да доведеш Макс Бенедикт със себе си, ако съдя по слуховете из града, двамата с Хармън мислим, че трябва да го опознаем по-добре.

— Какви слухове? — попита ужасена Клер.

— Нещата между вас изглеждат доста сериозни. Трябваше поне да ме предупредиш, така щях да се преструвам, че знам за какво говорят всички.

— Между нас няма нищо сериозно! Ние сме просто приятели. — Клер бе повторила това вече толкова много пъти, че започваше да се чувства като папагал, който знае една-единствена фраза.

— Не се ли срещате редовно?

Всеки ден, но как да го каже на Алма, без да прозвучи така, сякаш въртят страстна любов? Тяхното бе нещо като партньорство. Беше им приятно да са заедно, нищо повече.

— Да, срещаме се.

— Лий Адкинсън ми каза, че си обядвала с него в понеделник. Бев Майкълс ви е видяла да вечеряте във вторник. Чарли Тътъл ви е мярнала снощи на търговската улица, докато сте пазарували. Всеки ден! Това ми се струват редовни срещи, скъпа. Не че настоявам. Нека връзката да се развива естествено. Само че ние с Хармън щяхме да се чувстваме по-спокойни, ако знаехме повече за него.

— Ще дойда на партито — обеща тихо Клер. Най-добре беше да приключи и да се съгласи бързо, защото Алма нямаше намерение да се откаже.

— С Макс, нали?

— Не знам. Днес не съм говорила с него. Може да има друга среща.

— Сигурно няма — изкиска се Алма. — Благодаря ти, мила. Ще се видим довечера.

Клер затвори и прехапа устни от ужас. Що за начин да започне денят! Алма се обади няколко минути след като бе звъннал будилникът. Майка й може и да беше сигурна, че Макс няма друга среща, но Клер не беше. Макс бе истински мъж и не бе нормално да няма сексуален живот, а тъй като с Клер нямаха връзка, пък и тя не проявяваше интерес да започнат, значи се виждаше с други жени. Ако не тази вечер, значи много скоро предстоеше да започне. Почивка от непрестанно преследване е едно, но един здрав и прав мъж нямаше да издържи прекалено дълго. Макс си имаше своите мъжки нужди, а Клер бе забелязала как жените го следят с поглед.

Не би могъл да й даде по-ясно да разбере, че тя не го привлича. След онази кратка целувка в понеделник вечерта, повече не опита да я целуне. Колкото и да беше лека, тя накара цялото й тяло да пламне и си наложи с огромно усилие да се отдръпне от него и да не му позволи да види как й е подействала целувката. Само след едно незначително докосване тя вече бе готова да се хвърли на врата му, също като останалите жени. Тази нощ плака, докато заспа, убедена, че се бе представила като глупачка, че той никога повече няма да я погледне, но той й звънна на следващия ден, както бе обещал, без изглежда да е забелязал какво се е случило. Може и да бе успяла да прикрие всичко и той да не е заподозрял нищо. Струваше й се невъзможно, че е минала само една седмица, откакто се запознаха. Сигурно бе труден човек, когато се ядоса, но винаги се контролираше и тъкмо този контрол й позволяваше да му се довери. Помисли си да не му споменава за партито на майка си. Щеше да отиде сама, да остане колкото да се покаже като любезна дъщеря, след това да се извини, че е изморена и да се прибере. Алма щеше да е доволна. Това, обаче, означаваше, че няма да види Макс този ден и тя усети как я изпълва празнота. Преди още да е размислила, тя се оттласна от възглавниците и набра номера му.

Звънна само веднъж и той се обади, гласът му бе дълбок и малко дрезгав от съня. Както обикновено, сърцето на Клер прескочи, когато го чу.

— Обажда се Клер. Съжалявам, че те събудих — извини се тя.

— Не се тревожи — отвърна той и се прозя. — Имах намерение да ти се обадя веднага щом се събудя. — Да не би нещо да не е наред?

— Нищо подобно. Току-що се обади майка ми. Тази вечер организира коктейл и настоява да присъствам.

— Аз поканен ли съм? — попита той със самоувереност, която често я удивяваше и притесняваше. Макс бе винаги толкова сигурен във всичко. Сякаш знаеше, че Алма е настояла Клер да го покани, а на Клер ще й бъде трудно да го покани. Колкото повече той опознаваше мислите й, толкова повече Клер се стараеше да се прикрие. Тя бе влюбена в него, докато той не бе влюбен в нея.

— Нищо против ли нямаш?

— Семейството ти ми харесва. Защо да имам нещо против?

— Хората говорят за нас.

— Пет пари не давам какво приказват хората — отвърна спокойно той и се прозя. — В колко е партито?

— В седем.

— Разбира се. Всичко започва в седем. Мила, няма да имам много време. Днес ще бъда извън града и едва ли ще смогна да се прибера до апартамента, след това да дойда до вас, а после да стигнем у родителите ти навреме. Много ли ще бъде неудобно, ако просто се приготвя в твоя апартамент? Така ще спестя поне четирийсет и пет минути.

Сърцето й подскочи като малко глупаче, когато си помисли, че той ще използва нейната баня, за да вземе душ, че след това ще се преоблече в нейната спалня.

— Няма проблем — успя да промълви тя. — Чудесна идея. По кое време ще дойдеш?

— Към шест. Така ще имаш ли време?

— Да, разбира се. — Щеше да й се наложи да побърза, но прецени, че ще успее. Не й трябваше много, за да се приготви, а сега имаше достатъчно време да си измие косата, преди да отиде на работа. Това щеше да й спести малко време довечера.

— До довечера.

Денят се оказа прекалено натоварен. Обаждането на Алма даде тон на целия ден. Колкото и да бързаше, Клер все изоставаше, дори ежедневните задачи й създаваха проблеми. Част от работата й бе да пази Сам от ненужни прекъсвания, което означаваше, че се налага сама да се справя с тях, а имаше и неща, които не можеха да останат за следващия ден. Не спря работа по време на обедната почивка и се опита да си представи къде е Макс и й си прииска да е с него, където и да беше.

Следобед, с куриер пристигнаха спешно поръчаните оценки, и лицето на Сам се озари, когато ги прочете. С огромно задоволство пусна доклада на бюрото и се облегна назад на стола, свил ръце зад главата.

— Дори по-добре, отколкото се надявах — сподели той с Клер. — Собствеността се е качила като цена четири пъти само през изминалата година. В безопасност сме, а аз толкова се притеснявах. Търговците са се насочили към нас, въпреки че интересът още не е станал масов. Някой определено ламти за компанията, но няма да я получи. Погледни само тази оценка.

Клер прегледа документите, удивена колко много е скочила стойността на земята. Инстинктите на Сам отново се бяха оказали правилни. Беше много странно как дългосрочните му предвиждания винаги се сбъдваха. Бе купил земята, за да се спаси от инфлацията, сега същата тази земя щеше да спаси компанията от поглъщане, а на Сам нямаше да му се налага да се съобразява с правителствените изисквания, преди да завърши изследването си.

Точно този ден се наложи да закъснее двайсет минути след работа. Бе шест без петнайсет, когато влезе в апартамента си, съблече се и хукна към банята. Изкъпа се бързо и тъкмо се бе изсушила и си бе нахлузила халата, когато на вратата се звънна. Тя притисна длани към измитото си лице и й се прииска времето да й бе стигнало поне да се гримира, но сега вече не можеше да направи нищо.

— Наложи ми се да работя до по-късно — обясни бързо тя, когато отвори вратата на Макс. — Само да ти донеса чисти кърпи и банята е на твое разположение.

Той си носеше костюм и малка чанта с принадлежности за пътуване. Наболата му брада тъмнееше, но усмивката му бе спокойна.

— Не се притеснявай, ще смогнем навреме — увери я той и я последва в спалнята. Остави дрехите си на леглото и занесе чантата в банята, а тя му подаде чисти кърпи. Щом излезе от банята, той свали сакото и го подхвърли на леглото, след това подръпна вратовръзката. Тя спря да диша и се обърна към тоалетката, взе четка и я прокара през косата, си без дори да се замисля над това, което прави. Опитваше се да не го гледа, но той се виждаше в единия край на огледалото и тя не можеше да не го зърне. Макс издърпа ризата от панталоните, разкопча я и я свали. Макар и да бе слаб, той се оказа неочаквано мускулест. Тъмно кафяви къдрави косъмчета покриваха гърдите му и тя не можа да откъсне поглед, учудена, че не е рус, въпреки че бе предполагала, защото и веждите, и миглите му бяха кестеняви и се открояваха под златната коса, обрамчила лицето.

За нейно облекчение той не си свали панталоните, въпреки че тя нямаше да се изненада, ако го бе направил. Макс изглежда не се притесняваше да застане пред жена, а и нямаше причина да се срамува от тялото си. Беше красив, дори по-красив, отколкото тя си го бе представяла, а от тялото му лъхаше сила, която бе прикрита от дрехите. Той извади нови панталони от калъфката и ги взе със себе си в банята. Едва когато чу душа, Клер си спомни, че трябва да побърза. Зае се да се гримира, но ръцете й трепереха и очната линия все не се получаваше. Душът спря и тя се опита да си представи Макс гол, докато се трие с кърпите й. По бузите й плъзна руменина. Трябваше да спре да мисли за него! Ставаше все по-нервна, а трябваше да се приготви.

— По дяволите! — изрече съвсем ясно той, след това сниши глас. — Клер, забравил съм си самобръсначката. Имаш ли нещо против да ползвам твоята?

— Не, вземи я — провикна се в отговор тя. Той се бръснеше; значи й оставаше време да се облече, преди той да излезе от банята. Скочи, взе си чисто бельо и го навлече, без да се наслади на удоволствието да усети хладната коприна по кожата си, както правеше обикновено. Обу чорапи, но този път съвсем бавно, за да не пусне бримка на фината материя. Какво да облече? Отвори вратата на гардероба и бързо прегледа дрехите. Изборът й за коктейл не беше много голям. В банята водата вече не течеше; той щеше да излезе всеки момент. Тя дръпна кремава копринена рокля и я нахлузи през глава тъкмо когато вратата на банята се отвори. Скрито в роклята, лицето й се обагри в алено, когато си помисли колко смешна изглежда, докато главата и горната част на тялото й се опитват да се измъкнат, а долната част, само по плитки бикини, жартиери и чорапи бе на показ. Обърна се с гръб към него и задърпа роклята надолу, а сетне се зае с ципа отзад.

— Дай на мен — каза той, а гласът му прозвуча много близо. Топлите му ръце отместиха нейните, той вдигна ципа и закачи теленото копче най-отгоре. След това отпусна ръце. — Готово.

Тя продължаваше да държи лицето си извърнато настрани, докато мърмореше някаква благодарност и се върна пред тоалетката, за да поправи щетите, които току-що бе нанесла на косата си. Той си подсвиркваше нещо, докато се обличаше и за момент тя му завидя за спокойствието, което показваше колко е свикнал с подобни моменти. Младата жена се приведе към огледалото, за да си сложи червило и го видя как разкопчава панталоните си, за да натъпче вътре ризата. Ръката й трепереше и й се наложи да внимава много, за да не си размаже червилото.

Когато той се появи в огледалото, застанал зад нея и се наведе, за да си погледне косата, бе намръщен така, че тя не успя да разбере какво става.

— Всичко наред ли е? — попита той и отстъпи настрани, за да го огледа тя.

Трябваше да го погледне и очите й се плъзнаха по него. Антрацитно сивият му костюм, както обикновено, бе консервативен, но с безупречна кройка; на човек с неговия външен вид, изисканите скъпи дрехи просто подчертаваха качествата му. Семплите дрехи без нищо по тях, което да привлича погледа, подбираше така, че да подчертават, а не да натрапват красотата му на викинг. Може би слабото му лице с високи скули бе от келтски произход, но имаше нещо, може би само идея за безскрупулност, която тя понякога усещаше в него, която я караше да се замисля, че много поколения назад в миналото, той е имал някой дядо викинг, който е нападнал и завладял английските брегове и е оставил спомен за посещението си.

— Съвършен си — даде присъдата си най-сетне тя, а той не успя да прецени какво означават тези думи.

— Нека и аз да те погледна. — Хвана ръката и, привлече я да стане от стола и я завъртя. — Всичко е чудесно… Чакай, трябват ти обеци.

Беше ги забравила. Бързо посегна към перлените капки и Макс кимна одобрително, а сетне погледна часовника си.

— Ще успеем да стигнем.

Коктейлът може и да бе малък, но когато пристигнаха, на алеята отпред вече бяха паркирани множество коли. Алма и Хармън имаха много познати и обичаха да излизат, привличаха хората с личния си магнетизъм. Клер, както обикновено се напрегна, когато приближи към вратата, въпреки че Макс бе до нея.

Вратата се отвори, преди още да са направили последната крачка и пред тях застана засмяната Мартин, великолепна в смарагдова рокля, която подчертаваше красивата й фигура и караше тенът й да изпъква.

— Знаех си, че ще дойдеш — каза доволна тя и прегърна Клер. — Мама се тюхкаше, че нямало да успееш.

— Казах й, че ще дойда — отвърна Клер и призова самообладанието, което я предпазваше като щит от другите, дори от собственото й семейство.

— Нали я знаеш, все трябва да се трови за нещо. Здрасти, Макс, изглеждаш красив, както обикновено.

— Трябва да поработиш сериозно, за да ликвидираш тази срамежливост — засмя се той истински развеселен.

— И Стив все това ми повтаря. Ето ги и семейство Уейвърли. Не съм виждала Бет цяла вечност. — Тя махна на новата двойка.

— Нещо да помогна? — попита Клер.

— Не знам. Попитай мама, ако успееш да я намериш. Беше в кабинета, само че ти говоря за преди пет минути, така че никой не знае къде е сега.

Макс обви кръста й с ръка, докато влизаха в пълния с гости хол. Клер веднага усети, че очите на всички са се насочили към новодошлите. Знаеше какво мислят, знаеше, че всички са чули слухове и сега ги оглеждаха, за да преценят дали слуховете са истина.

— Успя все пак! — усмихна се щастлива Алма и пресече стаята, за да целуне дъщеря си. Обърна се към Макс и му отправи хилядаватова усмивка, а той й отвърна засмян дяволито. Преди Алма, или Клер да разберат какво е намислил, той привлече Алма в прегръдката си и я целуна по устните, а след това още веднъж. Алма се разсмя, но когато я пусна, беше изчервена.

— Макс, какво правиш? — възкликна тя.

— Целувам една красива жена — отвърна направо той, а гласът му само подчерта искриците в очите му. Отстъпи назад и отново привлече Клер до себе си. — Сега двамата с Клер ще си намерим нещо за ядене. Умирам от глад, а тя също не е имала време да хапне.

Клер бе като робот, докато вървеше до него към кухнята, усетила очите на гостите да се врязват в гърба й. Беше целунал Алма два пъти, което означаваше, че е целувал майка й повече, отколкото нея. Тя бе стояла настрани, изпълнена със завист към невероятния топъл чар, който притежаваха и Макс, и Алма, изпълнена с желание и тя да има способността да се смее с лекота и от сърце. Мартин също умееше, хората падаха в краката й броени минути след запознанството им. Тя цял живот бе заобиколена от красиви, очарователни хора, но нищо от тяхната магия не й се бе предало.

Шведската маса в кухнята бе отрупана с ордьоври и сандвичи хапки, които Макс започна най-безсрамно да опустошава, а Клер отхапа малка хапка от един сандвич. По навик напълни подносите отново, докато Макс ги опустошаваше и довърши подноса със сладките, който Алма бе оставила по средата, за да посрещне гостите. Алма се втурна отново в кухнята, а усмивката й стана още по-широка, когато забеляза, че Клер е довършила започнатото.

— Чудесна си, миличка. Съвсем забравих с какво се бях захванала. Ти винаги успяваш да запазиш здравия си разум. Вече не помня колко пъти Хармън ми е казвал да забавя темпото и да помисля преди да се заема с нещо, но нали знаеш колко лесно се впечатлявам.

Клер се усмихна на майка си и си помисли, че много я обича, въпреки че съвсем не беше лесно да расте в сянката на красива майка и на също толкова красива сестра. И Алма, и Мартин бяха топли и общителни, и не познаваха злобата. Тяхна бе вината, че Клер винаги се бе чувствала засенчена от тях.

Тя взе тежкия поднос, а Макс бързо пое товара.

— Покажи ми къде искаш да го поставя — настоя той, когато Клер се обърна към него с извита вежда. — Няма да носите тези подноси сами. — Погледна Алма, която тъкмо се опитваше да поеме един от тях, а студеното предупреждение в очите му я накара да отпусне ръце и да отстъпи назад.

— Умее да командва, нали? — прошепна Алма на Клер, когато тръгнаха след широките рамене на Макс към хола.

— Има доста точна представа кое е редно и кое не е — отвърна Клер.

Макс пренесе всички подноси, след това се заприказва с Хармън, Стив и още неколцина мъже. От време на време очите му търсеха Клер, за да провери дали е в стаята, сякаш, за да се увери, че няма нужда от него.

Клер пиеше маргарита и тайно поглеждаш часовника, чудейки се кога ще могат да си тръгнат. Коктейлът не се оказа толкова неприятен, колкото се страхуваше, но се чувстваше уморена. Напрежението след трескавия ден, натоварената седмица, всичко се бе натрупало. Стегна се и се опита да се съсредоточи над разговорите наоколо. Някой пусна музика, но тъй като Хармън обожаваше блусове, изборът бе ограничен. Дрезгавият жален вой на саксофон привлече няколко двойки да затанцуват. Клер танцува с партньора на Мартин от адвокатската фирма, след това с най-добрия приятел на баща си, след това със стар познат от ученическите години. Пиеше втора маргарита, когато някой й я измъкна от ръката, остави я на масата и Макс я завъртя към себе си.

— Уморена си, нали? — попита той, докато се поклащаха в ритъма на музиката.

— Изтощена. Ако утре не беше петък, нямам представа как щях да издържа.

— Готова ли си да си тръгваме?

— Напълно. Виждал ли си мама?

— Мисля, че е в кухнята. Доставчиците на сирене ще подскочат от радост, ако можеха да видят колко беше погълнато тази вечер — заяви сухо той.

— Забелязах, че и ти даде своя принос.

Устата му се изкриви.

— Аз лесно изгарям калориите.

Тя въздъхна и отстъпи от прегръдката му.

— Да отидем да намерим майка ми. Останахме достатъчно дълго и няма опасност да ни обвинят, че не сме били любезни.

Алма наистина се оказа в кухнята, заета да реже и подрежда малки парчета сирене. Вдигна поглед, когато те влязоха и по лицето й се появи недоволство.

— Клер, нали не си тръгвате? — възропта тя. — Още е много рано.

— Знам, но утре е работен ден. — Клер се приведе напред и целуна майка си по бузата. — Много се забавлявах. Честна дума.

Алма се обърна към Макс с надеждата той да я подкрепи.

— Не можеш ли да я накараш да остане още малко? Тя изглежда вече е решила и мен няма да ме послуша.

Макс прегърна Клер през кръста и се наведе, за да целуне Алма по бузата.

— Не че не иска да те послуша, просто е изморена — обясни веднага той, пускайки в действие чара си и се усмихна на Алма, за да я умилостиви. — Аз съм виновен. Карах я да излизаме всяка вечер цяла една седмица и тя все не си доспиваше.

Получи се, не че Клер се бе съмнявала в уменията му. Алма му се усмихваше.

— Добре, заведи я у тях, тогава. Вие двамата трябва пак да дойдете. Така и не ни остана време да се опознаем.

— Скоро — обеща той.

Пътуваха в мълчание до апартамента на Клер, ала когато тя му предложи кафе, той веднага прие. След като приготви кафето и пренесе чашките в хола, двамата седнаха на канапето и отпиха смълчани. Клер изрита обувките си и въздъхна облекчено, а сетне размърда пръсти.

Макс наблюдаваше тесните й стъпала, въпреки че умът му се рееше другаде.

— Какво се е случило? Защо ти се наложи да работиш до късно тази вечер?

— Какво ли не се е случило. Просто един от онези ужасни дни, а и Сам беше нервен. Вече е сигурен, че някой се опитва да го погълне, при това съвсем скоро; някой упорито купува наши акции. Въпреки че той има скрит коз, цялото това чакане го изнервя.

— Какъв е този скрит коз? — попита Макс със сънен глас, почти незаинтересован.

За Клер това бе ново, да може да седне с някого и да разкаже как е минал работният й ден; не си спомняше някой някога да я е питал. Незначителните разговори бяха прелюдия към интимности, начин по който допускаш човек до себе си, като му разказваш подробности от живота си, които тя винаги бе пазила за себе си. Само че с Макс се разговаряше толкова лесно; той я изслушваше внимателно.

— Недвижима собственост — отвърна с усмивка тя. Той отвори очи, за да покаже, че е заинтригуван. — Реших, че може да ти е интересно.

— М-м-м — съгласи се той.

— Инвестирал е в терени, които сега са с четири пъти по-висока цена. Днес пристигнаха новите оценки и положението се оказа много по-добро, отколкото предполагахме.

— Така става със стойността на земята. Пада и се покачва главоломно. Цялата работа е да купиш, преди да започне да се покачва и да продаваш, когато е на върха. Сегашната стойност наистина трябва да е астрономическа, за да го предпази от поглъщане. — Той се изправи, застана нащрек и допи кафето.

— Ще ти сипя още — предложи Клер, стана и тръгна към кухнята, преди той да откаже. Върна се почти веднага с каничка, а Макс я наблюдаваше как се приближава, всяка стъпка изтъкана от грация. Изглеждаше толкова тиха и въздържана, ала той знаеше какво се крие под тази изискана външност. Бе забелязал сатенените бикини, невероятно сексапилните жартиери и фини чорапи. Жартиери, за Бога! Тялото му се напрегна при тази мисъл, както и в онзи момент и той стисна зъби. Едва се сдържаше да не мисли за бельото й и как да държи настрани ръцете си от тялото й. Все си я представяше с роклята омотана около главата, докато се виждаха само източените й бедра. Вече едва успяваше да удържи желанието да я отведе в леглото, а същевременно бе обладан от разочарованието, че тя не го забелязва като мъж, от гняв, че се стяга винаги, когато се опита да промени нещата. Той не бе свикнал да се въздържа, затова положението никак не му допадаше.

Клер продължи разговора откъдето бяха прекъснали и отново се настани до него.

— Не бих нарекла цената на терените астрономическа, но ние сме достатъчно малка компания и на нас това не ни е необходимо. Всеки, който наддава за компанията, ще се окаже, че не е преценил с няколко милиона долара.

Той отново насочи мислите си към думите й. По дяволите, та тя му поднасяше тъкмо информацията, от която се нуждаеше, а той не успяваше да се съсредоточи. Желаеше жената, желаеше да я положи на канапето, отново да вдигне роклята й през главата, да усети мекотата на кожата й, но това трябваше да почака.

— И на колко е оценена? — попита той. Наблюдаваше я особено внимателно. Това бе дързък ход, с който питаше директно за информацията, която му бе необходима, въпреки че тя така или иначе му бе разкрила достатъчно, но оценката щеше да допълни липсващата част. Лицето му си остана безизразно в умел опит да прикрие интереса.

— Почти четиринайсет милиона долара.

По дяволите, това щеше доста да промени нещата!

— Какво има там? Да не са открили нефт? — измърмори той.

Тя се разсмя.

— Топло.

Обзе го смесица от задоволство и облекчение. Задачата му бе приключена. Не му бе отнело много време, а и се оказа сравнително лесно. Трудното бе да се въздържа, за да не подплаши Клер, но работата вече не бе важна и той можеше да съсредоточи цялото си внимание към нея. Тя щеше да се опита да се скрие в черупката си, но сега той бе свободен, за да се погрижи за собствените си интереси, а Клер бе най-важна. Желаеше я и не се съмняваше, че ще бъде негова. Той бе виртуоз в прелъстяването и нито една жена не бе успявала да му устои, след като той си направеше труда да я очарова, за да я вкара в леглото си. Само че нещата при Клер бяха по-сложни, защото не биваше да забравя професионалните задачи, затова се въздържаше. Тя вече бе свикнала с компанията му, дори приемаше докосванията му, а много скоро щеше да настъпи моментът, когато щеше да приеме и по-интимни ласки.

Гладът му, не, нуждата му да я има ставаше все по-настойчива. Не просто физическо желание, въпреки че и то бе доста силно; просто не бе свикнал да остава сам. Истината бе, че най-силно бе примитивното желание да я обвърже със себе си, преди още да е открила истината, но ето че се колебаеше, нещо необичайно за него и естествената му самоувереност се стопяваше. Ами ако моментът не бе подходящ? Ами ако тя се отдръпнеше? Щеше да загуби дори приятелството й, а за своя изненада той държеше много на приятелството й, освен че я желаеше физически. Искаше я цялата, и тялом, и духом.

Тя едва потисна прозявката си, а той се разсмя и протегна ръка, за да разтрие раменете й. Лекото докосване я изпълни с удоволствие.

— Вече трябваше да си заспала. Защо не ми каза да си тръгна?

Клер се сви на канапето и подгъна крака под себе си, а сетне отпи доволно от кафето. Чувстваше се толкова спокойна, докато седеше до него и двамата пиеха кафе и си говореха за различни, несвързани помежду си неща. Сърцето й биеше бавно и тежко, по онзи характерен начин, както винаги, когато бе с него и се чувстваше щастлива.

— С теб ми е толкова приятно — отвърна тя, въпреки че лъжеше. Беше нервна и усещаше близостта му. Вдъхваше мириса му, чувстваше топлината му, само като го погледнеше копнееше да бъде по-близо. Как можа да се прояви като такава глупачка и да се влюби толкова бързо, толкова силно, но нещата бяха излезли от контрол и сигурно бе така още от самото начало.

Той посегна и взе ръката й, сви пръстите й в своите и потри с палец копринената кожа.

— Клер — каза тихо той и привлече погледа й. Очите му бяха като тъмни езера, примамливи и кадифени. — Искам да те целуна.

Усети как ръката й трепва в неговата и я стисна, за да я задържи.

— Плаша ли те? — попита той развеселен.

Клер отвърна поглед, за да не вижда смеха, притаен в очите му.

— Според мен идеята ти не е много добра — каза тя с напрегнат глас. — Ние сме само приятели, нали не си забравил, а и…

Той стана и я привлече към себе си, пое от ръката й чашата с кафе и я остави на масичката.

— Няма да те ухапя — отвърна той и я целуна. Докосването му бе леко и бързо, точно както я бе целунал преди.

— Болеше ли?

Живите му очи танцуваха. Шегуваше се с нея и тя се отпусна. Беше решила, че говори за друг вид целувка и не смееше да му позволи. Не бе сигурна дали ще успее да се контролира. Ако я целунеше със страст, щеше да пламне неудържимо. Тогава той щеше да разбере чувствата й. Бе прекалено опитен, беше се любил с прекалено много жени, които са копнели да го притиснат, за да не познае симптомите на замаяната от любов жена. Много по-добре беше да се шегува с нея, отколкото да я съжалява.

След това я целуна отново.

Това бе невероятно въздържана целувка, но тя продължи и той отвори устни над нейните. Тя автоматично отвори своите, за да бъде по-удобно. Вкусът му изпълни устата й, усети твърдите му топли устни. У нея се надигна удоволствие и за момент тя си позволи да се разтопи до него, едва се сдържа да не повдигне ръце, за да обвие врата му. След това я сграбчи паника. Не биваше да му позволи да разбере, иначе нямаше да го види никога повече! Извърна бързо глава и се отдръпна от целувката.

Той притисна устни към слепоочието й, а силните му ръце галеха гърба й с дълги бавни движения. Не искаше да я притиска прекалено; за момент тя бе откликнала на ласката му, а вкусът й го бе замаял като силно вино. Тялото му реагира мигновено на близостта им. Дори не посмя да я прегърне, както му се искаше, защото нямаше да успее да скрие възбудата си. Пусна я с нескрито неудоволствие и тя веднага се отдръпна назад, а лицето й отново се бе превърнало в безизразна маска. В този момент му се прииска да не я оставя да се отдръпне, както бе правила толкова пъти досега. Той бе мъж и желаеше тя да го приеме като мъж.

— Защо ти е толкова неловко, когато те докосвам? — попита той и повдигна брадичката й с пръст, за да не може да си скрие лицето. Много добре умееше да крие мислите си, а той имаше нужда да забележи дори нещо дребно, по което да разбере истината. Искаше да вижда и изражението, и очите й.

— Каза, че искаш да сме приятели? — попита напрегнато тя.

— Приятелите не бива ли да се докосват?

Лекомисленият му тон я накара да се почувства така, сякаш преувеличаваше, и сигурно щеше да е така, ако не чувстваше към него много повече от приятелство. Тя, обаче, бе влюбена в него и дори най-небрежното му докосване я измъчваше със смесица от удоволствие и копнеж.

— Нали ми каза, че искаш приятелство без секс?

— Няма такова нещо. Не е възможно да съм се побъркал чак толкова. — Нежно прокара палец по долната й устна. — Споменах, че ми е омръзнало да ме преследват, за да ме превърнат в сексуален трофей.

Клер бе и учудена, и силно притеснена. Не бе възможно да не е разбрала.

Той я гледаше развеселен и тя започна да трепери.

— Не се плаши чак толкова — опита се да я успокои той и премести пръсти към голата й ръка. — Ти ме привличаш и на мен ми е приятно от време на време да те целувам. Наистина не е страшно.

— Не! — заекна тя.

— Добре, но аз смятам да продължа с целувките. — Клепките му закриха очите и тя видя само тънък тюркоазен процеп, но успя да усети задоволството му и от това й стана още по-неловко. Бе също като онези случаи, когато забелязваше нещо жестоко у него, сякаш той съвсем не бе такъв, какъвто изглеждаше. Не помогна и това, че задоволството му изчезна за секунди, защото тя се почувства объркана и вече не можеше да бъде сигурна в нищо.

Той се наведе и я целуна отново, а след това си тръгна и Клер остана загледана във вратата дълго след като той я беше затворил. Изглежда бе решил, че иска нещо повече от просото приятелство и тя нямаше представа как да се защити. Не знаеше и как да предпази чувствата си и бе напълно уязвима, ако той решеше да я нарани. Обичаше го, но усещаше, че изобщо не го познава.