Линда Хауърд
Почти завинаги (3)

Трета глава

Докато не се обади и не чу гласа му на следващата сутрин, Клер дори не бе предполагала колко много бе очаквала да се видят отново. Сърцето й трепна от радост, тя затвори очи за кратък миг, докато се вслушваше в спокойния му дълбок глас и изискан британски акцент, който винаги й доставяше огромно удоволствие.

— Добро утро, Клер. Чак сега се сетих, че така и не се уточнихме кога да мина да те взема днес. Кажи ми кога ти е удобно?

— По обяд, струва ми се. Ти разгледа ли обявите във вестника?

— Отбелязах три, или четири. Значи на обяд.

Не й стана приятно, че само звукът на гласа му може да я развълнува. Не искаше да усеща липсата му, когато го нямаше, не искаше да изпитва нетърпението, с което очакваше следващата им среща. Просто приятели. Те нямаше да бъдат нищо повече от просто приятели.

Само че, когато се облече, отново забеляза, че обръща повече внимание на прическата и грима си от обикновено. Искаше й се да изглежда добре за него и това събуди болка дълбоко в гърдите й. Имаше моменти, когато се застояваше пред огледалото и се чудеше дали изглежда достатъчно добре, дали семейство Холси ще я одобрят, дали когато Джеф я погледне, в очите му ще проличи старото желание.

Ситуацията не бе същата. По онова време тя отчаяно се стараеше да запази разпадащия се брак, докато сега щеше да излезе, за да прекара деня с приятел и да му помогне да си намери апартамент. Ако Макс караше сърцето й да бие по-бързо, то това бе нещо което трябваше да пренебрегне и в никакъв случай да не му позволи да забележи.

Да си нареди да го направи бе едно, но да си наложи да го посрещне мило и любезно, когато му отвори, бе съвсем различно. Беше го виждала в официално бяло сако и консервативен сив костюм и си бе казала, че не би могъл да изглежда по-добре, но се оказа, че в спортно облекло е зашеметяващ. Панталоните в защитен цвят подчертаваха бедрата и корема. Смарагдово зелената блуза с три копчета оказваше двойно въздействие: подчертаваше колко са стегнати и ръцете и тялото му и потъмняваше зеленото в очите му, така че те приличаха на райска лагуна. Същите тези очи бяха засмени и нещо в нея потръпна.

— Готова съм — каза тя и взе лимонено жълтата си шапка. Отиваше на лятната рокля на бяло и жълто райе, която Мартин я бе накарала да купи преди повече от две години, като настоя, че слънчевият цвят много й отива. Клер трябваше да признае, че вкусът на Мартин, както обикновено бе безупречен. Не носеше често рокли, предпочиташе строги костюми за офиса, но тази сутрин бе толкова свежа и топла, че нищо друго не й се стори достатъчно подходящо.

Той постави ръка на голото й рамо, след това пръстите му нежно обвиха лакътя. Това бе само жест на любезност, но Клер усети как кожата й тръпне при допира му. Някакъв инстинкт за самосъхранение я подтикна да се отдръпне от него, но гласът не прозвуча достатъчно убедително, задушен от притеснителен прилив на топлина, която бликаше от лекия допир на ръката му. За нея бе удоволствие дори само да върви до него.

Отвори й вратата на колата, а когато тя се настани, той се наведе и премести полата, за да не се закачи, още един от онези негови небрежно любезни жестове, които караха сърцето й да забърза. Добре че нямаше никакъв романтичен интерес към нея. Ако откликваше на любезността му с толкова жар, какво ли щеше да стане, ако се опиташе да я очарова? С почти безпомощен страх, тя разбра, че не би могла да му устои.

На седалката между тях беше оставен вестник, отворен на обявите за апартаменти под наем, няколко от тях наистина оградени. Макс посочи първата.

— Това ми се стори удобно. Ти познаваш ли района?

Клер взе вестника и огледа избора му.

— Сигурен ли си, че искаш точно тези райони? — попита с искрено съмнение тя. — Там е ужасно скъпо.

Той я погледна развеселен, а Клер вдигна поглед и забеляза изражението му. Изчерви се, защото разбра, че той не се притеснява за парите. Не че държеше на някаква показност, но всеки можеше да забележи, че възможностите му са доста големи. Обличаше се добре; дрехите му бяха шити по поръчка, не бяха от магазин за конфекция. Веднага се забелязваше, че е свикнал с богатство, от италианските обувки до невъзможно тънкия швейцарски часовник, личеше и в говора и поведението му. Може и да не беше богат, но определено живееше добре. Компаниите плащаха доста пари, за да си осигурят услугите му. Беше се представила като глупачка като се притесняваше дали той ще успее да плаща наема на апартамент в този район.

— След като ми се налага да пътувам толкова много, хората, които плащат би трябвало да са готови да ми осигурят необходимите удобства — засмя се той. — Трябва ми усамотение, но също така достатъчно място, за да каня гости, ако се налага, освен това апартаментът трябва да е обзаведен, защото нямам намерение да разнасям мебелите си из цялата страна.

Тя го насочваше накъде да кара, за да стигнат до първия избран апартамент, а бузите й все още горяха. Той започна да й разказва смешни случки за объркванията, които бе изпитал след пристигането си в Щатите, иронизираше се и Клер постепенно започна да се отпуска. Тя се ужасяваше, че може да направи някой гаф в обществото, страх породен в ранните дни на брака й, когато бе подложена на натиск от всички страни и от нея се очакваше да бъде на ниво като съпруга на Джеф Холси. Като част от семейство Холси, макар и след брака, тя трябваше да се представи като съвършено изискана; дори най-незначителната грешка се разнищваше от хората и целта на живота й бе да издържи.

Само че Макс не й позволяваше да се скрие в черупката си. Говореше с нея с неподправена лекота и не допускаше между тях да настъпи неловко мълчание. Задаваше й въпроси през целия разговор настояваше тя да отговаря и да е част от него, докато най-сетне и последната следа от самоналожена въздържаност изчезна и тя започна да се усмихва напълно спонтанно и естествено. Той я наблюдаваше внимателно и преценяваше всяка реакция. Проклет да бъде, ако я оставеше да се отдръпне зад онези студени високи стени, които бе издигнала около себе си. Трябваше да я научи да му вярва, да се отпуска когато е с него, иначе никога нямаше да успее да измъкне от нея необходимата информация. Проклетото поглъщане започваше да го разни. Искаше да приключи с този въпрос, за да се съсредоточи над Клер и да открие повече за жената, скрила се зад високите предпазни стени. Започваше да полудява по нея и това го дразнеше, но не можеше просто да свие рамене и да се престори, че не забелязва. Хладното й дистанцирано държание го привличаше и същевременно го подлудяваше. Тя имаше навика да се вглъбява в мислите си, а дълбоките й кафяви очи разкриваха тайни, които той не успяваше да прочете, а пък тя не желаеше да сподели с него. Реакциите й към него го объркваха; искаше му се да я люби, докато всички сенки в очите й избледнеят и изчезнат, докато тя започнеше да гори за него, докато кожата й се покриеше с капчици пот от жарка страст… Освен това искаше да я защитава от всичко и всички, освен от себе си.

Тя не го искаше нито като любовник, нито като защитник. От него търсеше единствено компания, което бе също толкова възбуждащо, колкото и чаша топло мляко.

Първият адрес, който бе отбелязал се оказа комплекс блокове с изглед към улицата. Бяха нови и много скъпи, обичайните тухлени строежи на тексаска земя. Клер погледна Макс, но така и не можа да си го представи да живее тук. Той огледа апартаментите и аристократичните му вежди се извиха нагоре.

— Струва ми се, че не става — заяви тихо той и включи на задна.

Неестествено доволна, че го е преценила правилно, Клер взе вестника и огледа адресите на останалите отбелязани апартаменти. Хюстън се разрастваше толкова бързо, че тя дори не бе сигурна къде точно се намират останалите две места, но един от адресите й беше познат.

— Следващият май ще ти хареса. Сградата е по-стара, но апартаментите са изключителни.

Тя отново се оказа права. Макс й се стори доволен, докато оглеждаше приятната сграда с порта от ковано желязо и малък парк отпред. Имаше и подземен паркинг за живеещите тук. Макс спря колата пред офиса на домоуправителя и заобиколи, за да отвори и на Клер. Почувства топлите му пръсти на лакътя си, докато й помагаше да слезе от колата, след това ръката му се плъзна по гърба й. Клер дори не се опита да се отдръпне. Вече започваше да свиква на докосванията му, с типичното му европейско поведение.

Дори спортно облечен, Макс излъчваше някакъв авторитет, който веднага привлече вниманието на домоуправителя. Мъжът бъбреше ентусиазирано, докато им показваше празния апартамент, изтъкна старовремския чар на дъбовия паркет и на високите сводести тавани. Прозорците бяха широки и високи и от тях в апартамента струеше светлина, ала стаите се оказаха доста малки и Макс любезно благодари на човека за отделеното време.

Когато се качиха в колата, Клер любезно отбеляза:

— Държиш на удобствата, нали?

Той се изсмя на висок глас.

— Обичам удобствата, истина е. Да се сбуташ някъде е една от причините, поради които мразя хотелите. Ужасно ли съм разглезен?

Тя го погледна. Слънцето блестеше в русата му коса и главата му сякаш бе обхваната от позлатен ореол. Той бе напълно спокоен, усмихнат, живите му очи искряха, а в него имаше нещо, може би вродена арогантност, предадена в наследство от аристократичните прадеди, които му бяха завещали и стегнатото слабо и гъвкаво тяло и лицето на бог на слънцето. Нямаше никакво съмнение, че е разглезен; може би още от деня на раждането му жените са го преследвали и са били готови да изпълнят дори най-незначителната му прищявка. Най-силно я учудваше фактът, че той умее да се надсмива над себе си, сякаш приемаше и външния си вид, и вниманието, насочено към него, но без да се задълбочава прекалено много.

Посегна и я хвана за ръка.

— За какво се замисли? Гледаш ме, а се отнесе нанякъде.

— Мислех, че си невероятно разглезен, но въпреки това си много приятен.

Той отметна глава назад и се разсмя.

— Не се ли притесняваш, че толкова много комплименти ще ме накарат да се възгордея?

— Не — отвърна спокойно тя. Отново я изпълни топло чувство на радост и пролетният ден стана още по-блестящ. Тя остави ръката си в неговата, доволна от докосването.

— Води ме към следващия апартамент от обявите, докато самочувствието ми е все още нормално.

Третият апартамент се даваше под наем от художник, заминал на едногодишна творческа отпуска на гръцки остров. Обзавеждането бе ненатрапчиво и изискано, от черната теракота в антрето до прасковено розовите стени и дискретно осветление. Стаите бяха просторни; целият апартамент на Клер можеше да се побере в огромния хол. Макс влезе в спалнята, за да огледа леглото и Клер усети, че е доволен. Вкусът му бе чудесен, в никакъв случай прекалено модернистичен. Дискретният лукс на този апартамент щеше да му допадне.

— Ще го наема — реши веднага той и прекъсна хвалебствията на домоуправителя. — Готови ли са документите за подпис?

Бяха готови, но трябваше да уточнят плащането и препоръките. Макс стисна рамото на Клер и й се усмихна топло.

— Докато привърша с този въпрос, ще огледаш ли наоколо, за да решиш какво трябва да се купи, освен спално бельо?

— Разбира се — съгласи се тя, ясно усетила, че тя също го глези. Молбата му бе любезна и напълно логична, но бе факт, че очакваше тя да се съгласи да му помогне с домакинската работа. Ако не беше с него, новият й приятел щеше да се справи сам, но след като тя му бе под ръка, значи можеше да свърши необходимото. Макс слезе с домоуправителя до кабинета му, а Клер започна да оглежда апартамента по-подробно, за да прецени какво ще му трябва.

Бе малко смутена, защото приемаше лукса за даденост. Никога през живота си не бе изпитвал лишения. Тя бе възпитана в средно богато семейство и самата тя бе свикнала на известен лукс, в продължение на почти шест години бе омъжена за богаташ и живееше заобиколена от истински лукс и въпреки това се нанесе в апартамент с общо четири стаи, който можеше да се нарече уютен. Тъй като отказа издръжка, защото не желаеше по какъвто и да е начин да зависи от Джеф, тя си намери работа и започна да се съобразява с ограничения си бюджет, а парите, с които можеш да си купи нещо изключително, никак не й липсваха. Приходите на Макс очевидно бяха по-големи от нейните, но като истински аристократ той очакваше удобствата му да са осигурени.

Малко по-късно той я намери застанала в средата на спалнята, свалила обувки, стъпила на плътния гълъбово сив килим. Очите й бяха отворени, но замечтаният отнесен поглед се бе върнал отново и той разбра, че тя не е усетила кога е влязъл. Не помръдваше, а по устните й трепкаше едва забележима усмивка, докато се носеше в свой таен свят. Той спря, загледан в нея, зачуден каква ли мечта й бе доставила такова удоволствие, дали е същото изражението й след като се е любила, когато всичко е тихо и притихнало след трескавата жар. Дали е изглеждала така след като е била със съпруга си, или с друг мъж? Неочакваната тръпка на ревност бе напълно необяснима и остави горчилка в устата му.

Пристъпи напред и я стисна за ръката, решен да я изтръгне от мечтите и да я върне при себе си.

— Приключих с документите. Готова ли си да тръгваме?

Тя мигна и мечтите й се изплъзнаха от очите.

— Да, просто се наслаждавах на стаята.

Той погледна босите й крака.

— Особено на килима.

Тя се усмихна.

— И на цветовете. Всичко е съвършено съчетано.

Стаята бе с меки цветове, просторна и много светла, с приятен сив килим и прасковени стени. Леглото бе постлано с плътна покривка в пъпешов цвят, същият като на огромната керамична ваза в ъгъла, където се виждаше огромен филодендрон. Леглото бе двойно отрупано с множество възглавници и бе напълно достатъчно за висок мъж, дори двама. Той погледна леглото, след това и Клер, когато тя се наведе, за да си сложи обувките. Щеше да е негова в това легло, преди всичко да приключи, обеща си той.

Тя му подаде списъка с необходимите за купуване неща. Той го прочете набързо, след това го сгъна и го прибра в джоба си.

— Бързо се справихме. Сега почти целият ни следобед ще бъде свободен. Искаш ли да обядваме заедно, или да вечеряме рано?

Колебаеше се дали да не го покани вкъщи, за да вечерят заедно; никога преди не бе канила мъж в апартамента си. Това бе мястото, където можеше да се усамоти и не й се искаше да го споделя с никого. Само че никак не й се искаше денят да свършва и нямаше нищо против той да дойде в дома й.

— Защо не отидем у нас? — предложи малко нервно тя. — Ще сготвя вечеря. Обичаш ли пиле с портокал?

— Обичам храната — заяви той и я погледна, докато излизаха от апартамента, зачуден защо тя се чувства неловко. Нима да му сготви вечеря бе чак такова изпитание? И поканата, и целият ден бяха преминали неангажиращо, а ето че нещо я смущаваше. Жена с нейния опит в общуването би трябвало да се чувства спокойна, когато предстои толкова незначително събитие, но нещо при Клер не бе както трябва. Зачуди се дали някога ще разбере какво й се върти в главата.

Когато влязоха в апартамента й, телефонът звънеше. Клер се извини и забърза да отговори.

— Клер, да знаеш само! — викна ентусиазирана майка й. Клер дори не се опита да познае, защото от опит знаеше, че майка й няма да позволи някой да я прекъсне. И този път бе така. Алма веднага продължи. — Майкъл и Силия ги прехвърлят на работа в Аризона и се отбиха да ни посетят. Ще са тук само тази вечер и затова трябва цялото семейство да се съберем на вечеря. След колко време можеш да дойдеш?

Майкъл бе братовчедът на Клер от Мичиган, а Силия бе съпругата му. Клер обичаше и двамата, но вече бе поканила Макс на вечеря, не можеше просто да го изхвърли, въпреки че за Алма бе напълно нормално Клер да зареже всичко и веднага да се отзове на поканата й.

— Майко, тъкмо започвах да приготвям вечеря…

— Значи се обаждам навреме! Мартин и Стив са вече тук. Опитах се да ти звънна по-рано, но беше излязла.

Клер си пое дълбоко дъх. Не искаше да казва на майка си, че има гости, защото никога не канеше никого, а Алма веднага щеше да си въобрази, че има нещо повече. Не знаеше как да се измъкне.

— В момента не съм сама. Не мога просто да хукна…

— Компания ли си имаш? Познавам ли го?

— Не. Поканила съм го на вечеря…

Майчиното любопитство на Алма веднага се задейства.

— Кой е той?

— Един приятел — отвърна Клер и се опита да избегне настъпващите въпроси, но знаеше, че маневрата й е напълно безполезна. Вдигна поглед и забеляза широката усмивка на Макс и искрите в тюркоазните му очи. Даде й знак, че иска да каже нещо и тя прекъсна обстрела на Алма с въпроси, преди още да е набрала скорост. — Изчакай, майко. Само момент. — Тя покри слушалката с ръка. — Братовчедите ми са пристигнали от Мичиган и ще бъдат тук само тази вечер, затова майка ни е поканила на вечеря — обясни тя.

— А ти вече си ме поканила на вечеря — довърши вместо нея той, приближи и пое слушалката от ръката й. — Всичко е наред.

— Госпожо Уестбрук — започна той. — Казвам се Макс Бенедикт. Мога ли да ви предложа изход и да се самопоканя на вашата вечеря, стига да прецените, че не се натрапвам? На Клер много й се иска да се види с братовчедите си, но се е ангажирала с мен и е прекалено възпитана, за да оттегли поканата си за вечеря, а пък аз съм прекалено гладен, за да постъпя като възпитан човек и да си тръгна.

Клер затвори очи. Не бе необходимо да чува, за да знае, че Алма се е разтопила напълно още щом е чула дълбокия спокоен глас с английски акцент. От една страна се забавляваше, но от друга бе обхваната от паника при мисълта да запознае Макс със семейството си. Всеки в това семейство бе изключителен и неповторим в някое отношение, затова тя винаги оставаше на заден план, обезличена от изключителните личности. Макс я намираше за тиха; ако я видеше със семейството й сигурно щеше да разбере, че е плашлива като мишка, което бе най-точният израз, а тя нямаше да го понесе. Нещо в нея щеше да умре, ако той започнеше да я сравнява с Мартин, а когато я погледнеше отново, щеше да разбере, че нещо в семейните гени се е объркало.

— Благодаря ви, че се съжалихте над мен — мъркаше Макс. — Ще доведа Клер след малко. — Затвори телефона и Клер отвори очи. Веднага забеляза, че той я наблюдава с напрегнат поглед, сякаш се чудеше защо чак толкова не й се иска да ходи на тази вечеря, организирана в последния момент. — Не се страхувай — посъветва я той и й намигна. — Може и да не съм в най-блестящия си вид, но обещавам да се държа така, че да не те засрамвам.

В очите й все още личеше непресторен ужас, когато се обърна.

— Не става въпрос за теб — призна тя и се опита да омаловажи тревогите си. — Семейните сбирки ме потискат, не се чувствам много добре в тълпата. — Това бе самата истина, каза си тя, докато си представяше часовете на самота, които я очакваха. — Извинявай, ще отида да се преоблека и…

— Не — спря я той и посегна към ръката й, за да спре бягството. — Изглеждаш чудесно. Няма нужда да сменяш дрехите, да се решиш, или да си слагаш отново червило. Всяка загубена минута ще те изнерви повече. — Наблюдаваше я замислен и не можеше да проумее собственото си желание да я защитава. У нея имаше нещо, което го караше да я притисне и да я предпази от всичко, което й причинява болка и трудности. Мисълта, че сам той не бе напълно откровен с нея, стегна гърдите му. Какво ли щеше да стане, ако тя разбереше кой е в действителност? Щеше ли напълно да се отдръпне от него, а меките й тъмни очи да станат студени и далечни? Ледена тръпка плъзна по гърба му при тази мисъл и той разбра, че не може да допусне подобно нещо. Трябваше да измисли начин да превземе компанията на Бронсън, без да отблъсне Клер.

Очите му бяха присвити и блестящи, докато я наблюдаваше, а Клер усети как притеснението й расте. Той забелязваше прекалено много, умееше да я разбира прекалено добре. Плашеше се, че е толкова уязвима към него, затова, докато я водеше към колата, тя инстинктивно се отдръпна зад стена на мълчание, въпреки че той я държеше за ръката и при други обстоятелства това щеше да я успокои, но сега дори не обърна внимание на докосването му. Вече бе измислила болезнен сценарий в който Макс се влюбва в Мартин от пръв поглед и целия следобед не откъсва изпълнените си с обожание тюркоазни очи от нея. Него също щеше да го боли, защото Мартин нямаше да отвърне на чувствата му. Мартин бе влюбена в съпруга си и не бе усетила разрушителната сила на мъжете.

Клер го насочваше автоматично и скоро Макс се озова на улицата на родителите й. На алеята през къщата вече бе паркирано беемвето на баща й, малкият буик на майка й, джипът чероки на Стив и натоварен син форд комби с регистрационни табели от Мичиган. Макс паркира своята кола отстрани, под едно дърво. Клер гледаше невиждащо към къщата в стил Тюдор, където бе отраснала и остана почти смразена от ужас пред събитията, които предстояха. Всички щяха да са в широкия заден двор под огромния орех. Все още не бе достатъчно топло и басейнът продължаваше да е закрит, така че децата щяха да щуреят наоколо, вместо да плуват. Възрастните щяха да са се отпуснали на столовете под дървото, а баща й сигурно наглеждаше пържолите и хамбургерите, докато димят апетитно на скарата. Щеше да прилича на истински рай в покрайнините, но всичко у Клер се сви, когато си помисли как ще мине по тревата към малката група, защото знаеше, че всички ще забележат невероятно красивия мъж до нея и ще се чудят как така посредствена жена като нея може да е с него, след като той можеше да има която пожелае. Господи, не можеше да го направи.

Макс отвори вратата на колата и Клер слезе. Виковете и смехът на децата долитаха от задния двор, а той й се усмихна доволен.

— Същото е и у дома. Племенниците и племенничките ми са истински лудетини, всички без изключение, но има дни, когато оставам с чувството, че ще полудея, а в същото време ми липсва хаосът, който създават. Тръгваме ли?

Ръката му отново бе на гърба й и тя усети докосването, защото този път дланта му се бе отпуснала между плешките, пръстите му притиснати към голата кожа, разкрита под веселата лятна рокля на райета. Докато влизаха, видяха семейството й, настанили се под клоните на дърветата, точно както тя очакваше. Палецът му я погали по гръбнака и усещането разчупи ледената хватка на страха, сграбчил я за стомаха. Не можа да отблъсне топлината, която нахлу в нея, накара зърната й да се напрегнат, а гърдите й натежаха и станаха горещи. Това усещане я свари напълно неподготвена; цялото й внимание бе насочено към ужаса от предстоящата среща между Макс и семейството й, защото щеше да последва неизбежното сравнение, затова нямаше сили да се предпази, въпреки че здравият разум я предупреждаваше да внимава.

Когато бяха заобиколени от семейството й, Клер ги запозна напълно автоматично. Красивото лице на Алма грейна при вида на Макс, а бащата на Клер, Хармън поздрави госта с достойнство и топлота. Последваха прегръдки и целувки, когато Клер поздрави Майкъл и Силия, възклицания, шумът на децата, докато двете буйни хлапета на Мартин, преследвани от малките на Майкъл се втурнаха към групата, за да целунат любимата леля Клер. Мартин невероятно красива в пролъскваща бяла трикотажна блуза и бели къси панталонки, подчертали дългите й съвършени крака, започна тихо да въвежда ред сред децата. Силия й помогна и след няколко минути всичко бе утихнало и спокойно. Клер усети, че Макс е до нея, усмихва се и бъбри с невероятен чар.

— Отдавна ли се познавате с Клер? — попита Алма, усмихната към Макс, а Клер се напрегна. Трябваше да се сети, че ще се опитат да пекат Макс на бавен огън, докато разберат всичко за живота му още от самото раждане. Грешката беше нейна; след като се разведе с Джеф, тя бе отказвала настоятелните подмятания на родителите си отново да започне да излиза, така че за нея бе напълно нетипично да се появи с мъж. Партито на Вирджиния бе единственото, на което отиде от години, освен семейните събирания и не се съмняваше, че Мартин и Алма са обсъдили как тя се е поддала на настоятелните призиви на Мартин да бъде сред хората. Любопитството към Макс беше впечатляващо.

Той сведе клепки над блестящите си очи, сякаш му се спеше.

— Не — отвърна мило той, леко развеселен. Клер се зачуди дали единствено тя е доловила хумора и стрелна с поглед майка си. Алма продължаваше да се усмихва, леко замаяна и замечтана, същото изражение, което младата жена видя около себе си, когато за пръв пък се появи Макс. В този момент Клер си отдъхна и повече не се притесняваше за разпита, на който семейството й щеше да подложи Макс. Усети, че той е напълно спокоен, сякаш бе очаквал да му бъдат задавани въпроси.

— Макс е отскоро в града и аз му показвам забележителностите — обясни тя.

И Алма, и Мартин се спогледаха доволни, сякаш се поздравяваха за това, че са успели да извадят Клер от черупката й. Сега, след като вече бе пораснала, на Клер й бе забавно, когато забелязваше това безмълвно разбирателство между майка й и сестра й, въпреки че когато бе дете, се плашеше от него и се чувстваше изолирана. Устните й потръпнаха тя не успя да спре усмивката си. Имаше нещо много приятно в това, да познаваш семейството си толкова добре, че да можеш да четеш мислите им. Мартин погледна Клер, забеляза, че сестра й се забавлява и по прекрасното й лице се разля усмивка.

— Пак го правиш! — засмя се тя.

— Кое? — попита Стив и се наведе към съпругата си.

— Клер пак ми чете мислите.

— А, тя редовно го прави — заяви разсеяно Алма. — Хармън, скъпи, пържолите пламнаха.

Бащата на Клер спокойно напръска с вода пламналите въглища.

— С какво се занимавате, господин Бенедикт? — попита той, без да изпуска от поглед въглищата, да не би да пламнат отново.

— Инвестиции и недвижими имоти.

— Недвижими имоти ли? Доста несигурна професия.

— Търговията с недвижими имоти определено е такава, но аз не се занимавам с този бизнес.

— Когато се настаним в Аризона, ще се запиша на курс, за лиценз за брокер — обади се Силия. — Невероятно интересна работа, а след като и двете деца са вече на училище, искам отново да работя. В Мичиган бях в кантора за недвижими имоти — обясни тя на Макс. — Още тогава ми се искаше да взема лиценз, но бебетата ме принудиха да задържа нещата, докато пораснат.

Мартин се приведе напред, а тъмните й очи блестяха, докато наблюдаваше Макс.

— Имате ли деца, господин Бенедикт? — попита мило тя и Клер затвори очи, защото не знаеше дали изпитва ужас, или й е смешно. Мартин не признаваше никаква тактичност, когато трябваше да защитава малката си сестра, а в момента да я защити означаваше да измъкне от Макс Бенедикт всичката информация, която успее.

Макс отметна златната си глава назад и се разсмя, толкова весело, че Клер отвори очи.

— Нямам нито деца, нито съпруги, нито сегашни, нито бивши, за ужас на майка ми, която е решила, че съм непрокопсаник, задето не съм осигурил деца като брат ми и сестрите ми. И, моля ви, наричайте ме Макс.

След това вече всички бяха влюбени в него. Макар и да бе виждала този ефект преди, Клер отново се удиви на таланта му да каже най-подходящото. Ненатрапчивият му смях и топлата любезност към семейството й, убедиха всички, че той е съвсем нормален, не е някой мошеник, нито пък сериен убиец, или безсърдечен женкар, който би се възползвал от нея. Понякога Клер си мислеше, че семейството й смята пълна смотла, която не умее да се грижи за себе си, а тя така и не разбираше какво е направила, за да заслужи подобно отношение. Живееше тихо, работеше и си плащаше сметките, никога не се забъркваше в неприятности, справяше се с кризите в службата разумно и тактично, но това май не бе от значение за семейството й. До един мислеха, че някой трябва да се грижи за Клер. Баща й не го правеше толкова очевидно, колкото Алма и Мартин, но имаше навика редовно да я пита дали има нужда от пари.

Макс леко докосна ръката й и тя отново насочи вниманието си към шумната весела група. Тюркоазните му очи й се усмихваха топло. Разговорът не го притесняваше, той отдръпна ръка, но това незначително докосване й подсказа, че не я е забравил.

Този следобед бе невероятен за Клер. Макс се държеше приятелски и напълно естествено със семейството й, но за разлика от повечето мъже не бе поразен от класическата красота на Мартин. Той бе тук с Клер. Седна до нея, когато се настаниха пред масата за пикник, а след това остана с нея, за да забавляват децата и се настани на тревата също като мъж, свикнал да бъде обсаждан от племенници и племеннички. Клер го наблюдаваше как си играе с децата, този красив елегантен мъж, който изобщо не се притесняваше, че златната му коса е разрошена, нито че панталоните му ще се покрият с лекета от тревата. Залязващото слънце образуваше ореол от косата му и улавяше морските искри в очите ум. Докато го наблюдаваше, Клер усети, че сърцето й е готово да избухне и за момент всичко пред погледа й се замъгли.

Не искам да го обичам, мислеше си отчаяно тя, но вече бе прекалено късно. Как да не го обича? Смехът му, докато се търкаляше по тревата и се бореше с четирите кискащи се пропискващи деца, разруши напълно защитните стени, на които разчиташе и бе много по-ефикасно от каквато и да е прелъстителна сила.

Тя бе все още в шок, когато същата вечер Макс я откара до апартамента й. Беше станало почти десет, защото на никой не му се тръгваше.

— Семейството ти ми хареса — сподели Макс, когато я изпрати до вратата и я изтръгна от мислите й.

— И те всички те харесаха. Надявам се да не са те притеснили с безкрайните си въпроси.

— Ни най-малко. Щях да остана разочарован, ако не се интересуваха от теб. Много те обичат.

Клер стресната застина, както бе приготвила ключа в ръка. Макс пое ключа, отвори вратата и запали лампата, след това я въведе, притиснал ръка към гърба й.

— Те ме имат за глупачка, която не е в състояние да направи абсолютно нищо сама — избърбори тя.

— Не забелязах подобно нещо — прошепна Макс и стисна с длани голите й рамене. Клер усети как пулсът й полудява и сведе поглед, за да прикрие необузданата си реакция. — Ако си мислиш, че семейството ти прекалява с грижите за теб, нямам представа как ще реагираш на моето. Цялото ми семейство са толкова натрапчиви, че понякога имам чувството, че КГБ проявяват повече финес.

Тя се разсмя, което бе целта му и щом забеляза озареното й лице, усети слабините му да се присвиват. Макс стисна зъби и едва се въздържа да не я сграбчи и да притисне устни към меките извивки на тялото й.

— Лека нощ. — Наведе се и притисна устни към челото й. — Може ли да ти се обадя утре?

— Пак ли? Да, разбира се, просто си мислех, че компанията ми ще ти омръзне.

— Ни най-малко. С теб си почивам. Ако, обаче, имаш други планове…

— Нямам — побърза да признае тя, ужасена, че той може да не й се обади. Мисълта, че ще мине ден, в който няма да го види, сякаш я сломи.

— Обядвай, тогава с мен. Има ли ресторант близо до офиса ти?

— От другата страна на улицата. „Райлис“.

— Значи ще се видим там на обяд. — Докосна леко бузата й и си тръгна. Клер заключи вратата след него, а очите й неочаквано се напълниха със сълзи и гърлото й се стегна. Беше влюбена в него. В мъж, който сам бе признал, че искаше единствено неусложнено от връзка приятелство. Каква глупачка! Знаеше от необичайния начин, по който реагираше, докато бе с него, че е опасен, че заплашва тихия й спокоен живот. Не бе искал нищо от нея, а бе отнел много повече от всичко, което тя бе предложила.