Линда Хауърд
Почти завинаги (11)

Единадесета глава

Стори й се, че сърцето й спира да бие. Не можеше да диша, не можеше да говори, не можеше да се помръдне. След това, с неочакван трепет сърцето й започна отново да бие, сякаш изтръгнато от временна парализа.

— Да се оженим ли? — попита тихо тя.

— Майка ми ще изпадне във възторг, ако ме направиш почтен мъж — обясни той и проследи извивката на долната й устна с пръст. — Вече отдавна ме беше отписала. Омъжи се за мен, роди моите деца. Отрих, че много го искам. Когато те видях да държиш Джед тази вечер, си помислих, че изглеждаш съвършена с бебе в ръцете, а искам това бебе да е мое.

В предложението му не се споменаваше и дума за любов, но Клер прецени, че това не е необходимо. Може би трябваше да прояви повече гордост и да не се съгласява на брак без любов, но гордостта нямаше да й донесе нищо, освен празно легло и празен живот. Онези приказки за това как заживели щастливо, ги имаше само в приказките.

— Добре — прошепна тя.

Раменете му се отпуснаха едва доловимо и той я притисна до себе си. Свободната му ръка разсеяно галеше сатененото й рамо, а красивото му лице бе замислено.

— Това означава ли, че си ми простила?

Прииска й се да не й бе задавал този въпрос; беше докоснал незатворена рана и й бе напомнил за болката, която все още изпитваше. Не искаше да мисли за миналото, след като току-що се бе съгласила да направи крачка напред към бъдещето, стъпка, която я измъчваше заради своята значимост. Ако Макс бе обикновен мъж, може би щеше да се почувства несигурна, но той бе невероятен във всяко едно отношение и тя бе изпълнена със съмнения дали ще успее да го направи щастлив.

— Май се налага, нали?

— Никога не съм искал да те нараня. Единственото ми желание бе първо да приключа с бизнеса, за да мога да се съсредоточа над теб. Исках те отчаяно още от самото начало — призна с крива усмивка той. — Ти унищожаваш самоконтрола ми, но това е очевидно, нали?

— Защо да е очевидно? — отпусна тя глава на рамото му и се намести удобно.

Той се засмя.

— По дяволите, не можеш да повярваш, че обикновено не се нахвърлям на жените, докато са се подпрели на масичка в антрето? Ти отвърна на целувката ми и аз полудях. Единствената ми мисъл бе да проникна в теб. Все едно че ме бе понесъл ураган и аз не можех да направя нищо, освен да следвам посоката на вятъра.

За нея бе същото, взрив на сетивата, който заличи всичко друго в света, освен момента и мисълта за този мъж. Споменът за първия път, когато се любиха, щеше да я кара да се изчервява докато е жива, защото не бе предполагала, че е способна на такава страст. От тогава тя вече познаваше огъня, който се разгаряше вътре в нея всеки път, когато той я докоснеше. Въздъхна, изведнъж толкова уморена, че едва успяваше да държи очите си отворени. Макс я целуна, след това се отдръпна и стана. Клер отвори очи, наблюдаваше го учудена, докато той си оправяше дрехите, за да започне да се облича.

— Ако не беше полузаспала, щяхме да започнем с плановете за сватбата — каза той и се наведе, за да завие голото й тяло. — Само че ти си изморена, утре сме на работа, всичките ми дрехи са в апартамента, така че е най-добре да си вървя.

Щеше да има хиляди проблеми с които да се занимават, някои дребни, други не чак толкова дребни, но сега не може да се сети за нито един. Спеше й се, тялото й бе задоволено, и въпреки че се чувстваше разочарована, че той няма да прекара нощта с нея, тя разбра, че не е много удобно. Макс я целуна и ръката му се плъзна по тялото й с истинско удоволствие.

— Надявам се да обичаш големите сватби — прошепна той.

Клепките й трепнаха.

— Защо?

— Защото имам стотици роднини, които ще починат от гняв, ако не бъдат поканени.

Тя се изкиска и се сгуши още по-дълбоко в леглото. Макс я целуна отново, а така не му се тръгваше, че се чудеше дали да не прати работата по дяволите и да се върне при нея. Тя бе толкова топла и поруменяла и отпусната. Радваше се, че я оставя задоволена и чувствата му не можеха да си намерят място от радост и почуда. Зад всички тях бе собственото му задоволство. Под нейната хладна резервираност се криеше страстна натура. Другите виждаха само маската, но тя гореше за него с онзи сладък огън, който белязваше сърцето му, за да знае, че е неин.

 

 

Когато Клер се събуди на следващата сутрин, в мисълта й нахлу обърканата мисъл, че всичко това е било сън, чудесен, невъзможен сън. Нима Макс наистина й бе предложил да се оженят? След това помръдна и стреснато си спомни предишната вечер. Той я бе любил, след това й бе предложил да се оженят и тя се бе съгласила. Обзе я паника. Ами ако се оженеха и той преценеше, че тя не е за него? Ами ако тя се провалеше, също както стана при Джеф? Може би той вече съжаляваше, че й е предложил? В моменти на страст мъжете понякога казваха неща, които по-късно им се искаше да не са споменавали.

Телефонът до нея звънна, стресна я и тя едва не изпусна слушалката.

— Да? Ало?

— Добро утро, любима — каза Макс, гласът му топъл и много близък. — Исках да съм сигурен, че не си се успала. Забравих да ти навия будилника, когато си тръгнах снощи.

Въпреки че не я виждаше, цялото й тяло поруменя и тя се зави чак до брадичката.

— Благодаря. — В гласа й не прозвуча несигурност.

Макс се поколеба.

— Довечера ще отидем да изберем пръстените, нали? Днес ли ще се обадиш на родителите си, или ще изчакаш до края на седмицата когато заминеш при тях?

Клер затвори очи от облекчение. Очевидно не бе променил решението си.

— Ще им се обадя. Майка ми няма да ми прости, ако й съобщя новината едва в края на седмицата.

— Същото е и с моята майка — разсмя се той. — Ще й звънна след малко, а до края на деня тя няма да пусне слушалката, за да се обади на цялото безумно семейство. Кога смяташ да го направим? Горкият Тио. Току-що започна, а ето че сега ще трябва да си търси нова секретарка.

— Нова секретарка ли? — повтори учудена Клер.

— Разбира се. Не можеш да продължиш като негова секретарка след като се оженим. Довечера ще уточним дата за сватбата и така ще знаеш кога да подадеш молба за напускане. Ще се видим на работа, любима. Пази се.

— Да, разбира се. — Продължаваше да стиска слушалката дълго след като той бе затворил и свободният сигнал бръмчеше до ухото й. Затвори бавно, вече намръщена. Беше ли готова да се откаже от работата си след като се оженят?

Замисли се над въпроса, докато се къпеше; от една страна й бе ясно, че не могат и двамата да останат на работа в „Спенсър-Найл“, а пък неговата заплата бе значително по-висока от нейната и бе логично тя да е тази, която напуска. От друга страна, беше се борила години наред да си създаде независимост и за нея бе важно, за собствено самочувствие да продължи да се издържа, или поне да има чувството, че допринася нещо за семейния бюджет. Тя дори не бе сигурна дали той ще й бъде верен. Жените се рояха около него; как е възможно един мъж да не се изкуши, след като е непрекъснато заобиколен от възможности да кривне? При това положение, щеше да е глупаво от нейна страна да престане да се издържа. Надяваше се той да прояви разбиране.

Не й остана време да се обади на Алма сутринта, но през обедната почивка намери уличен телефон и прехапа устни, докато слушаше звъненето у тях. Най-сетне затвори, едновременно облекчена и разочарована, че Алма не си е у дома. Не знаеше какво да мисли по въпроса за сватбата с Макс. Част от нея бе във възторг, защото го обичаше много. Друга част бе ужасена. Ами ако той не беше щастлив с нея?

Макс я чакаше в офиса, когато тя се върна от обедна почивка, а по изваяните му устни трепкаше топла усмивка.

— Ето те и теб, любима. Надявах се да те заведа на обяд, но не успях да се освободя навреме. Майка ти зарадва ли се?

Клер погледна към кабинета на Тио, и остана доволна, че той още не се е прибрал от обяд.

— Току-що се опитах да й се обадя, но я нямаше. Ще й звънна довечера.

Той постави ръце на кръста й и я привлече за целувка.

— А пък моята майка направо подскочи от радост — каза развеселен той. — Вече половин Англия е известена.

Той бе в добро настроение, а очите му блестяха така, сякаш слънчеви лъчи играеха по вълните. Тя наблюдаваше притеснена вратата и се опитваше да се отдръпне от него.

— Не бива да идваш тук — каза притеснена тя. — Ами ако някой те види, че ме целуваш?

— В тайна ли ще пазим сватбата? — засмя се той. — Казах на Роум тази сутрин, а той вече е звъннал на Сара, за да й съобщи. След това казах и на Ансън, който ме попита не съм ли могъл да ти предложа в Хюстън, вместо да преобръщам наопаки целия офис, за да ти осигуря работно място. Така че, както сама разбираш, всички вече знаят. Новините ще се разпространят сред колегите със скоростта на светлината.

Клер се изчерви и го погледна ужасена.

— Ти си отворил това работно място за мен? — Наистина ли целият офис знаеше, че той лично я е довел от Хюстън?

— Не, любима, работата си съществуваше. Аз просто освободих мястото като повиших и поразместих някои хора, които останаха очаровани от новите си длъжности. — Той нежно докосна поруменялата й буза. — Няма причина да се чувстваш неловко. — Целуна я отново и я пусна с нежелание. — Мислила ли си какъв пръстен искаш?

Не беше и изненадата по лицето й бе очевидна.

— Не, не съм. Май искам една семпла брачна халка. — Пръстените, които Джеф й бе подарил бяха с жълти диаманти, а тя така и не ги обикна. Камъните бяха толкова едри, сякаш семейство Холси не можеха да преглътнат нищо по-скромно. Беше му ги върнала след развода и те изобщо не й липсваха.

Той я наблюдаваше и се чудеше какви спомени са причината за тъгата, която помрачи кафявите й очи.

— Както искаш — обеща той и му се прииска никога повече да не забелязва тази тъга. В един кратък момент тя се бе отдала на мислите си и той бе почувствал самота, а не му бе приятно Клер да го оставя дори за минута.

 

 

Макс бе в дома й тази вечер, когато тя най-сетне успя да се свърже с Алма. Беше се настанил срещу нея и се усмихваше, докато слушаше разговора. Отначало Алма се смееше, а после се разплака. След това поиска да говори с Макс, за да е сигурна, че той ще се грижи за Клер. Когато той върна слушалката на Клер, тя го погледна с благодарност, защото бе проявил такова разбиране към Алма.

— Определихте ли дата? — попита развълнувана Алма.

— Все още не сме имали време да говорим. Колко време ще отнеме да организираме църковен брак? — Клер се заслуша, след това погледна Макс. — Според теб, колко човека от семейството ти ще присъстват?

Той сви рамене.

— Съвсем ориентировъчно… — към седемстотин, плюс, минус стотина.

— Седемстотин? — възкликна Клер, а Алма изписка.

— Споменах ти, че имам голямо семейство. Това включва и приятелите. Майка ми ще може да ни даде списък с гостите след около седмица. — Той посочи телефона и Клер му го подаде отново. — Не се паникьосвай — опита се да успокои той Алма. — Може би ще бъде по-лесно, ако се оженим в Англия. Колко човека ще трябва да превозим?

Клер се опита да сметне кои ще бъдат поканени на сватбата. Семейството й беше малко, но имаше приятели, които би искала да покани. Ако се оженеха в Англия, кои ли ще могат да дойдат? Ако се женеха в Тексас, колко от неговите роднини и приятели щяха да успеят да пътуват през океана? Изведнъж започваха да се трупат прекалено много проблеми около тази сватба.

— Настаняването няма да бъде проблем — обясняваше спокойно Макс, затова Клер предположи, че Алма вече е в истерия заради превозването и настаняването на цялото семейство в Англия. — Разполагаме с достатъчно свободни спални. Църквата ли? Да, църквата е достатъчно голяма, за да побере толкова гости. Тя е огромна старинна каменна постройка. — Остана заслушан за момент, след това се разсмя. — Не, пет пари не давам къде ще се оженим. Дали е в Англия, или в Тексас, все ми е едно, стига Клер да е до мен и да не отнеме цяла вечност. Колко? Няма да чакам повече от шест седмици.

Въпреки че седеше срещу него, Клер чу протестите на Алма. Макс заговори търпеливо.

— Шест седмици. Повече от това няма да чакам. Двамата с Клер ще ви посетим тази седмица и ще планираме нещата.

— Шест седмици? — повтори Клер ужасена. — Не е възможно да се организира сватба със седемстотин човека за шест седмици! Трябват ни месеци, за да планираме всичко!

— Шест седмици, или ще те отнеса на ръце пред съдията и ще приключим с този въпрос. При това бях доста ларж. Щеше ми се да се оженим още този уикенд, а изкушението ми се струва огромно. Единственият проблем е, че много хора няма никога да ни простят. — Той протегна ръка към нея. Клер му подаде своята и я той я дръпна да стане, привлече я към себе си и я целуна дълго и настойчиво. — Не се притеснявай. Двете ни майки ще организират чудесно тържество. Всичко ще бъде наред.

 

 

За ужас на Клер, той не я отведе в някой малък бижутериен магазин, както тя бе очаквала. Озоваха се в луксозен салон, а управителят им донесе подноси с блестящи пръстени, които да огледат. Къде му беше умът на Макс? Дано не си въобразява, че се налага да се състезава с Джеф Холси по отношение на материалните неща, които можеше да й осигури? Клер знаеше, че Макс не е беден; заплатата му бе повече от прилична, но това не го правеше милионер. Не бе нужно да се състезава с Джеф в нито едно отношение, защото той бе на по-високо ниво от Джеф във всичко.

Само че пръстените я чакаха и тя трябваше да избере.

— Искам една най-обикновена, семпла халка — каза тя леко намръщена.

— Разбира се — съгласи се любезно управителят и понечи да отнесе подносите с диаманти, смарагди и рубини.

— Не, оставете ги — нареди Макс. — Ще ги погледнем, докато донесете халките.

Клер изчака управителят да се отдалечи, преди да се обърне към Макс.

— Предпочитам халка, честно.

Той се забавляваше.

— Любима, ще си имаме и халки, не бъди толкова изненадана. Аз, разбира се също ще нося. Чакал съм достатъчно дълго да се оженя. Сега сме тук за годежния ти пръстен.

— Нямам нужда от годежен пръстен.

— Честно казано, никой няма нужда от бижута. Годежният пръстен е просто старомодна брачна халка, символично предупреждение към останалите мъжки екземпляри, че вече си заета.

Въпреки опасенията си Клер не се сдържа и се усмихна на блясъка в очите му.

— Ти това ли правиш, предупреждаваш останалите диваци?

— Човек не знае какви инстинкти на пещерен човек са скрити под копринените костюми.

Клер знаеше. Тя го погледна и притаи дъх, когато си спомни дивата страст под маската на спокойствие. Повечето хора дори нямаше да разберат колко е примитивен той, защото се прикриваше невероятно добре зад ленивия шеговит маниер. Той бе толерантен, стига да постигнеше своето с чар и логика, но тя бе усетила колко опасен може да бъде.

— Това трябваше да прозвучи като шега — отбеляза небрежно той и докосна бузата й, за да разсее съмненията. — Погледни отново тези пръстени, преди горкият човек да се върне с още подноси.

— Прекалено скъпи са — поклати тя глава.

— Любима, аз не съм просяк — засмя се тя. Наистина се засмя. — Много далече съм от това. Уверявам те, че няма да ми се наложи да потъна в дългове заради пръстена. Ако ти не избереш, ще го направя аз.

Той се надвеси над подноса и огледа пръстените внимателно, един по един.

— Наистина нямам отношение към диамантите — опита се отново да се измъкне Клер, защото видя, че той е твърдо решен.

— Не, разбира се — съгласи се той. — Не биха ти отивали, дори когато си с онази сексапилна кадифена рокля. За теб са перли. Опитай този пръстен. — Измъкна един от кадифеното му легло и го плъзна на пръста й.

Клер го погледна и се усети напълно безпомощна. Поне де беше някой противен пръстен, който да намрази от пръв поглед! Това бе кремава перла, заобиколена от блестящи фини ленти, която отиваше съвършено на пръста й.

— Така си и мислех — каза доволен той, когато мениджърът се върна с поднос халки.

Клер бе притихнала, когато си тръгваха и все още се опитваше да свикне с промените, които сватбата щеше да внесе в живота й, промените, които вече бяха факт, макар още да не бяха женени. Макс я прегърна и я притисна, сякаш за да я защити от притесненията, скупчили сенки в очите й.

— Какво има, любима — попита той, когато влезе след нея в малката къща, която тя харесваше толкова много, а се бе оказала само временна спирка.

— Проблемите се множат, а аз не знам как да се справя с тях.

— Какви са тези проблеми?

— Първо сватбата. Струва ми се невъзможно да се направи всичко за толкова кратко време, толкова далече, проблемите с превоза и настаняването и цялостната организация. Тортата; роклята; смокингите; цветята; приемът. Не само това, аз съм разведена и не може и дума да става за бяла сватба и не съм сигурна дали изобщо можем да се оженим в църква.

— Тогава нека да те успокоя поне за едно-две неща. Първо, ще се оженим във фамилната ни църква и никой няма да си помисли нищо за това, че си била женена. Второ, ще си облечена в бяло.

— Изобщо не е подходящо.

— Нека поговорим и с майка ти, какво ще кажеш? Според мен, тя ще се съгласи с мен.

— Естествено! Има ли жена, която да не се е съгласила с теб? — изпъшка тя.

— Ти, любима — пошегува се той. — Има ли нещо, което те притеснява?

Бе очевидно, че няма да стигнат никъде. Тя седна и преплете пръсти, докато го наблюдаваше със сериозните си тъмни очи.

— Мислех си за моята работа. Разбирам, че е редно да напусна компанията след като се оженим, а и не съм работила достатъчно дълго, за да се привържа към нея, но ми се иска да продължа да работя другаде.

За момент той остана загледан мълчаливо в нея, сякаш се опитваше да й прочете мислите.

— Щом така ти е приятно — каза мило той. — Искам да си щастлива с този брак, а не затворена в златна клетка.

Тя остана без думи; Макс никога не бе изпитвал съмнения в себе си, така че как би могла да му обясни, че не се притеснява за своето щастие, а за неговото? Седна до нея и я привлече до себе си, след това притисна главата й до рамото си. Когато бе в ръцете му, Клер се чувстваше сигурна. Ръката й се плъзна по гърдите му и небрежно погали стегнатите мускули. Под ухото й сърцето му забърза.

— Май открихме друг въпрос, който трябва да обсъдим — измърмори той и я притисна. — Каква е вероятността да си забременяла след снощи?

Тя замълча за момент, след това се съсредоточи и преброи.

— Не е много голяма.

Устните му бяха точно под ухото й, където откриха малка ямка и я запълниха с целувки. Клер отново притаи дъх и премрежи очи от удоволствие, а кръвта й кипна. Гърдите й се напрегнаха в копнеж да усети докосването му и невероятният му усет му подсказа кога да покрие гърдата й с длан.

— Ще бъда по-внимателен, докато се оженим, но не мога без теб цели шест седмици. — Устата му бе в ъгъла на нейната и дъхът му се сля с нейния. Клер изви сляпо глава, докато устните им се допряха, а ръцете й се плъзнаха около врата му.

По-късно той изруга тихо и стана от леглото.

— Никак не ми е приятно да си тръгвам посред нощ — каза той с искрено неудоволствие. — Защо не се преместиш при мен?

— А къде ще си сложа мебелите?

— Не мисли чак толкова логично — каза разочарован той и си закопча ризата. — По дяволите, чакат ни толкова подробности, които да уточним, нали? В апартамент ли предпочиташ да живеем, или да тръгнем да си търсим къща?

— Никога не съм виждала апартамента ти — изтъкна тя.

Той сви рамене.

— Май е най-добре да си намерим къща, защото ще ни трябва.

Значи е планирал децата, каза си тя. Лежеше и го гледаше как се облича, гола и все още тръпнеща след любенето и се замисли какво ли ще бъде да е бременна с неговите деца, да се грижи за тях и да ги гледа как растат.

— Колко деца искаш?

Той я погледна, забеляза очертанието на финото й тяло под чаршафа и дълбоките й очи. Ръцете му бяха все още върху копчетата.

— Две, струва ми се. Може би три. Ти колко искаш?

— Няма значение. Ще съм доволна и на едно, и на шест. — Наистина, броят не бе важен.

Той бавно започна да разкопчава копчетата и отново свали ризата. Захвърли я, разкопча панталоните и ги смъкна.

— Караш ме да реагирам като тийнейджър — каза той, очите му бяха присвити и блестящи. Наведе се отново над нея и забрави раздразнението, което бе изпитал, когато разбра, че им предстои да живеят отделно, а Клер забрави притесненията. Когато я любеше, нищо друго нямаше значение.

 

 

Вместо да отидат до Хюстън с кола, те хванаха самолета в петък следобед, а Макс нае кола на летището. Влагата на летището ги обгърна като мокро одеяло и Клер се усмихна уморена. Седмицата бе трескава, въпреки че не бяха правили нищо особено. Вместо да чака идването на уикенда, Алма й бе звъняла всяка вечер за някоя подробност, която не търпеше отлагане. Тя затвори очи, защото искаше да си почине, докато пътуват към къщата на родителите й. Алма бе силно развълнувана и Клер бе сигурна, че няма да успеят да си легнат преди полунощ; очакваше ги безкрайно дълго обсъждане на въпроси, за които вече бяха говорили.

— Пристигнахме, любима — каза Макс и я докосна по ръката, за да я събуди.

Клер се изправи стресната, защото бе заспала. Понечи да слезе от колата, след това отново седна.

— Не сме при майка.

— Не, не сме — съгласи се той, хвана я за ръката и я подкани да излезе от колата.

— Ти си запазил апартамента?

— Стори ми се разумно. Знаех, че ще се налага да идвам в командировки по няколко пъти в годината, а и нали ще посещаваме родителите ти. Докато се върне истинският наемател, не виждам причина да се отказвам.

Клер бе странно резервирана, докато се качваха в асансьора. Не бе виждала апартамента му от нощта, в която се любиха за пръв път. Лицето й пламтеше, когато той отвори вратата и тя пристъпи в елегантното фоайе с черни плочки, огледалото със златна рамка над масичката Куин Ан. Отлично си спомняше как бельото й лежеше на черните плочки.

Макс пусна саковете на земята и заключи вратата. Очите му пламтяха.

— Ще отидем у родителите ти утре.

Клер вече познаваше този поглед. Отдръпна се, а сърцето й биеше неудържимо и спря, когато отново се подпря на масичката.

— Чудесно — прошепна той, а силната му ръка обгърна кръста й и я повдигна.

Тя зарови поруменялото си лице на рамото му.

— Тук ли?

— Това е любимият ми спомен, мила. Ти беше толкова красива… толкова дива… толкова готова за мен. Никога не съм желал по-силно друга жена.

— Мразех се, че се проявих като такава безсрамница — призна тихо тя.

— Безсрамница ли? Беше толкова красива, че не можех да мисля.

Красива не бе сред думите, които Клер бе свикнала да чува за себе си, но тази нощ, в прегръдките на Макс, тя наистина се чувстваше красива. Винаги щеше да се изчервява, когато си спомнеше фоайето, но никога повече с неудобство.

 

 

— Не виждам защо да не си в бяло — каза Алма и си записа нещо в дебела тетрадка, наполовина пълна с бележки. — Вече не живеем през петдесетте. Няма да е снежнобяло, разбира се, този цвят не ти отива, но ти винаги си изглеждала чудесно в кремаво златисто бяло.

Алма и Мартин не можеха да се наситят на плановете. Тя щеше да се жени, а бе най-спокойна от всички. След като дойдоха на сутринта, тя остана да слуша непрекъснатото им бъбрене и ги остави да обсъждат всички подробности, докато най-сетне се сетеха да попитат те двамата с Макс какво мислят. От време на време тя поглеждаше Макс и веселите искри в очите му й помагаха много.

— Сватбата ще трябва да бъде в Англия — заяви Алма и стисна замислена устни. — Проверих и тук е невъзможно да резервираме толкова голяма църква с толкова кратко предизвестие. Макс, сигурен ли си, че няма да има проблем с английската църква?

— Убеден съм.

— Значи решаваме Англия, а ти уведоми майка си. Я най-добре ми дай телефона й и аз ще й звънна. Клер, трябва да ти ушием роклята тук. Няма да имаме време, когато стигнем в Англия. И ще трябва да открием една от онези огромни кутии за рокли, за да я пренесем в нея, но предполагам, че шивачката ще ни бъде от полза.

— Мога да си купя готова рокля от Англия.

— Ами ако не намериш това, което искаш? Не, би било ужасно. Чакай сега, трябва да сме там поне три дни по-рано. Нека да е седмица. Макс, дали няма да притесним семейството ти?

— Ни най-малко. Роднините ни са толкова много, че никой няма да забележи още десетина човека. Ако нямате нищо против, аз ще се заема с резервациите за самолета за всички ви. Имаш ли пълен списък?

Алма огледа списъка с гости и направи още едно копие за Макс. Той го погледна, след това го сгъна и го напъха в джоба си, без да се притеснява, че се е заел с превоза на толкова много хора за друга страна. Като знаеше какви са задълженията й за изпълнителните директори, Клер реши, че секретарката му ще бъде натоварена със задачата.

— Имам още няколко имена, които ще добавя към списъка, но те ще летят от Далас. Ще уредя всички да са заедно от Ню Йорк.

Роум и Сара сигурно щяха да дойдат, каза си Клер. Бе видяла колко е дълъг списъка и бе останала учудена, че толкова много хора ще пътуват чак до Англия заради една сватба. Дори Майкъл и Силия щяха да дойдат, а пък тя си мислеше, че на тях изобщо няма да им е до пътуване след преместването от Мичиган в Аризона само с едно комби.

Почти не й остана време да помаха на Макс, когато я дръпнаха към магазина за платове, за да ровят каталози и да изберат копчета. След това отидоха при шивачката, а пробата продължи часове наред. След това Алма настоя да изберат подходящи обувки, които да отиват на роклята.

Когато се прибраха, Клер бе изтощена. Алма и Мартин бяха все още превъзбудени и тя се зачуди как успяват да се държат на крака. Макс я чакаше, прегърнал я през раменете близо до себе си.

— Да си тръгваме ли? — попита тихо той.

— Да, моля те. Толкова съм уморена, че не мога да мисля.

Алма започна да протестира, че Клер може да остане при тях, но след това погледна Макс и преглътна забележката. Клер вече бе негова. Бе им бе дал да разберат, че нещата са различни, нищо че до сватбата имаше цели пет седмици. Въпреки че бе изумително красив, у Макс имаше твърдост, която не допускаше никаква намеса между него и жената, която си бе избрал.

 

 

— Толкова е изтощително — въздъхна Клер, докато се прибираха към апартамента. Събу си обувките и размърда пръсти, зачудена дали някога ще си почувства отново краката. — Май ако копаехме нямаше да се изморя толкова. Мога да работя цял ден и да върша домакинска работа през нощта и не се чувствам така смазана. Най-ужасното е, че ще трябва да се връщам всеки уикенд за проба!

— Аз ще бъда с теб! — успокои я Макс. — Ако решиш, че ти идва много, веднага си тръгваме за Далас.

— Тогава няма да успеем с всичко.

— Предпочитам нещо да остане недовършено, вместо съпругата ми да припадне от изтощение.

Съпругата му. Клер все повече се убеждаваше, че това ще се случи. Погледна пръстена с перла и диаманти на лявата си ръка, след това се обърна към Макс. Обичаше го толкова много, че чувствата напираха в гърдите й като вечните приливни вълни.

Когато си легнаха, тя го прегърна през врата и се притисна до него, а след това, щом усети как мускулите й се отпускат, въздъхна. Макс я гушна, за да се наслади на удоволствието да я притиска до себе си, защото това бе истинското й място. Както обикновено, когато бе до нея, или мислеше за нея, му се искаше да се любят, но тя бе уморена. Целуна я по челото и я държа в прегръдката си, докато заспа.

— Само още пет седмици, любима — прошепна той в тъмното. Тогава щеше да е негова съпруга и нямаше да се страхува повече, че може да му се измъкне между пръстите като мъгла, стопила се преди изгрева на слънцето.