Чудомир
До музея в Казанлък

В „Летопис на смутното време“ от Вера Мутафчиева на стр. 219 пише, че кърджалията „Кара Фейзи“ (ние го знаем Кара Феиз) след безплодна обсада на Цариград се връща в Тракия и известно време се установява в нашия балкан, „някъде към Бузлуджа“. По-нататък споменава, че Казанлък бил разсипван от кърджалиите, когато ние знаем, че благодарение на шарампола той е устоявал на техните набези и само веднъж поради голямата им сила казанлъчени се откупили, но не ги пуснали вътре. В биографията на Генчо Къргов от Гурково. Пък от писанията на сина му сме взели, че няколко души от неговата чета убили Кара Феиз (Фейзи) и т.н. На стр. 304 от същата книга четем, че той живял известно време в Казанлък, че „наблизо тук някъде в Крън“ се среща с незаконния си син и след като се обединяват аяните и настъпват срещу него, той се оттегля с дружината си и става аянин на Брезнишко. Кара Фейзи е един от най-големите кърджалийски кръволоци и туй, което знаем ний за него и което е съмнително да го проверим и попълним. Смъртта му също не се схожда с това, което пише синът на Генчо Къргов от с. Гурково. Книгата, разбира се, е роман, но писан от историк, който добре познава епохата и тия, които са я движили. Та като роман авторът може да си позволи известни инвенции, но понеже е и историк, все ми се струва, че се е облягал на исторически факти. Ний, които още нямаме написана история на града, трябва да не пропущаме нито един факт, който осветлява кътче от миналото му. Та не е зле в лична среща или писмено да я попитате доколко фактите, изнесени за Казанлък, са истински и доколко са авторови измислици.

Дошел съм на 19 миналия месец, юни и писах, писах, а никой не ми се обажда, та почнах да мисля да не би близките ми да са измрели преди мене.