Чудомир
Към биографията на Кольо Ганчев

Неотдавна в казанлъшкия музей постъпиха ръкописни бележки от „даскал“ Петко Манолов, учителствувал от 1869 до 1900 година в родното си село Енина и на други места. Бележките се отнасят до историята на първото училище в селото, читалището, църквите и културните дейци от това време. Те са писани с молив, непълни са, неномерирани, съдържанието на някои, с малки изменения, се повтаря и пр. Част от тия бележки се намирали в селсъвета и сега спорели кой има по-голямо право над тях. Не ще и дума, че мястото на тия ценни материали за културното минало на това село е в музея, където освен че ще бъдат по-добре запазени, но и проучени и използувани. На селсъвета може да се дадат фотокопия от тях. В бележките от музея между другото попаднах на страници, които се отнасят до ръководителя на Старозагорското въстание Кольо Ганчев, и то в последните му дни. Тези бележки освен че ще осветят дейността му в навечерието на въстанието, но ще допълнят до голяма степен оскъдната му биография.

Даскал Петко Манолов пише така:

„На 14.IX.1875 г. при приготовлението на Старозагорското въстание дойде в село организаторът Кольо Ганчев с една прокламация от комитета да я представи на Енина, Шипка и Мъглиж, на интелигентните хора, да се приготвят с пушки, куршуми, барут и други потреби, в случай че въстаниците се оттеглят в Балкана за предпазване… (нечетливо) обади лично на мъглижани и шипчани и той се установи в село и очакваше резултат. Обаче на 17.IX вечерта работата се открила и Кольо се завърна в Стара Загора. Ние го крихме в училищната стая на 15 и 16. На утринта взе прокламация и тръгна… едвам стигнал до с. Дервент (сега Змейово) и там е уловен и закаран в Стара Загора. След 4–5 дена дойдоха селските турци в училището с една телеграма да се закара под конвой другарят ми Д. Ив. Рогозов, придружен от един турчин от Казанлък, Молла Ахмет, и Хр. Раев, негов другар, и дойдоха в училището, като му известиха, че се търси в Стара Загора. При откарването на Д. Иванов в Стара Загора очаквахме и ние да отидем при него, обаче Кольо нищо не открил за дохождането си в село.

По-късно се узнало, че арестуването на Д. Иванов Рогозов било във връзка с някакво анонимно писмо против чорбаджиите, подписано Загоров, а те го разбрали Рогозов. След 50–60 дни, пише даскал Петко, той бил освободен, но му запретили да учителствува, въпреки че не открили никаква вина. Селяните обаче го поканили въпреки това и той продължил работата си.“

На друга страница от бележките четем пак:

„Сборно място бе в училището, там се държаха възванията, решенията за въстанието, изпратени до Мъглиж, Енина и Шипка, и Кольо ходи в Шипка и пак се завърна в село и чакаше резултат от станалото. Премина 17-и и нямаше резултат и се върна, като остави прокламациите, той зе (?) към Стара Загора.“

Атанас Илиев погрешно пише в спомените си, че Кольо Ганчев е бил заловен в с. Мъглиж.

През 1955 год. като директор на музея в Казанлък записах от Кита Иванова Ганева из с. Нова махала песен, посветена на Старозагорското въстание, която беше отпечатана във в. „Септември“. В тази песен на няколко места се споменава името на Кольо Ганчев. Има и следните характерни редове:

… Руси ми Обруклията,

той си на Коля думаше:

Кольо ле, младо елховче,

Кольо ле, касай Ганчоолу…

от което е явно, че той е родом от село Елхово, сега Милево, и че е преселен в Стара Загора. Знае се, че през време на робството съседните села Елхово и Козлуджа (Шаново) са държали връзка повече със Стара Загора, отколкото с Казанлък, и по един прав път през Змейово са ходили там занаяти да учат, да пазаруват и пр. И досега мъжката носия там е същата, каквато е в Дълбоки и Колена, а се срещат много увалийски „подплатени сукмани“. Роден в този край, лесно е да се допусне, че е имал приятели и другари из околните села, затова и в навечерието на въстанието е бил изпратен именно из тях да организира, да насърчава и да дава последните разпореждания на революционния комитет.

(Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), XIX, бр. 9 от 21.I.1963 г.)