Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Angels and Demons, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 327гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- ?
- Корекция
- Mandor(2007)
Източник: http://izvorite.com
Издание:
ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.
История
- —Корекция
- —Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)
Статия
По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Шестото клеймо | |
Angels & Demons | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | 2000 г. САЩ |
Издателство | Бард |
Оригинален език | английски |
Жанр | мистерия новела |
Вид | роман |
Предходна | Цифрова крепост |
Следваща | Метеоритът |
ISBN | ISBN 9545854227 |
Шестото клеймо (в оригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.
В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.
През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.
Главни герои
Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.
Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.
Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.
Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.
Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.
Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.
Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.
Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).
Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.
Янус – тайнственият господар на Хашишинът.
Лейтенант Шартран
Глава 29
Витория не помнеше как са стигнали до главния асансьор, но така или иначе бяха в него. И се качваха. Кьолер седеше зад нея и дишаше тежко. Загриженият поглед на Лангдън минаваше през нея като през призрак. Той бе взел факса от ръката й и го беше прибрал в джоба на сакото си, ала образът все още пламтеше в паметта й.
Докато асансьорът се издигаше, светът на Витория потъваше в мрак. „Татко!“ Тя мислено го търсеше. Само за миг се озова заедно с него в оазиса на спомените си. Беше деветгодишна, спускаше се по обраслите с еделвайс склонове и швейцарското небе се въртеше над нея.
„Татко! Татко!“
Леонардо Ветра се смееше до нея с грейнало лице.
— Малкият ми Айнщайн.
Тя се намръщи.
— Той е имал грозна коса. Виждала съм го на снимка.
— Затова пък е имал умна глава. Обясних ти какво е доказал, нали?
Витория се ококори от ужас.
— Татко! Не! Ти ми обеща!
— Е равно на М по С на квадрат! — Той игриво я погъделичка. — Е равно на М по С на квадрат!
— Никаква математика! Казах ти! Мразя я!
— Радвам се да го чуя. Защото на момичетата изобщо не им е позволено да се занимават с математика.
Витория се закова на място.
— Наистина ли?
— Разбира се. Всеки го знае. Момичетата си играят с кукли. Момчетата се занимават с математика. Никаква математика за момичетата. На мен дори ми е забранено да разговарям с момиченца за математика.
— Какво?! Но това не е честно!
— Правилата са си правила. Абсолютно никаква математика за момиченца.
Витория се ужаси.
— Ама куклите са досадни!
— Съжалявам — отвърна баща й. — Мога да ти разкажа за математиката, но ако ни пипнат… — Той нервно огледа пустите хълмове.
Детето проследи погледа му.
— Добре — прошепна то. — Разкажи ми тихичко.
* * *
Движението на асансьора я сепна. Витория отвори очи. Него го нямаше.
Действителността я обгърна с ледената си хватка. Тя погледна Лангдън. Искрената загриженост в очите му бе като топлота на ангел хранител, особено в присъствието на студения Кьолер.
В ума й безмилостно запулсира една-единствена мисъл.
„Къде е антиматерията?“
Щеше да получи ужасяващия отговор само след миг.