Дан Браун
Шестото клеймо (82)

Глава 81

Телевизорът в кабинета на папата се оказа огромен хитачи, скрит във вграден шкаф срещу бюрото. Сега вратата на стаята зееше отворена и всички се събираха, за да гледат.

Витория се приближи. На екрана се появи млада репортерка, брюнетка с очи на кошута.

— За новините на Ем Ес Ен Би Си, тук е Кели Хорън-Джоунс, на живо от Ватикана. — Зад нея се виждаше осветената през нощта базилика „Св. Петър“.

— Не си на живо — изсумтя Роше. — Електричеството в базиликата е изключено.

Оливети му изшътка да млъкне. Репортерката напрегнато продължи:

— Смайващи събития в тазвечерните избори във Ватикана. Имаме информация, че двама от членовете на колегията на кардиналите са били жестоко убити в Рим.

Оливети изруга под нос.

Докато репортерката говореше, на вратата се появи задъхан гвардеец.

— Господин командир, от телефонната централа съобщават, че всички линии са прегрели. Настояват за официалната ни позиция за…

— Изключете я — без да откъсва очи от екрана, го прекъсна Оливети.

Гвардеецът се колебаеше.

— Но, господин командир…

— Действай!

Младежът хукна да изпълни заповедта.

Витория усети, че шамбеланът иска да възрази, но се отказва. Вместо това за миг се вторачи в Оливети, после отново се обърна към телевизора.

Ем Ес Ен Би Си бяха пуснали запис. Швейцарските гвардейци изнасяха трупа на кардинал Ебнер от „Санта Мария дел Пополо“ и го вкарваха в багажника на алфата. Кадърът замръзна и на увеличения образ се видя голото тяло на кардинала.

— Кой е заснел този запис, по дяволите? — попита Оливети.

Репортерката от Ем Ес Ен Би Си продължаваше да говори.

— Смята се, че това е трупът на кардинал Ебнер от Франкфурт, Германия. Хората, които го изнасят от черквата, най-вероятно са от швейцарската гвардия на Ватикана. — Младата жена очевидно полагаше всички усилия да си придаде натъжен вид. Когато камерата фокусира лицето й, изражението й стана още по-мрачно. — Уважаеми зрители, Ем Ес Ен Би Си ви предупреждава, че кадрите, които ще видите, са изключително натуралистични и може да не са подходящи за всякаква публика.

Престорената загриженост на телевизията за чувствата на зрителите накара Витория гневно да изсумти. Всъщност предупреждението изпълняваше ролята на реклама. След такова обещание никой нямаше да превключи канала.

— Повтарям, този материал може да е шокиращ за някои зрители — заяви репортерката.

— Какъв материал? — попита Оливети. — Току-що показахте…

На екрана се появи двойка, която се движеше сред тълпата на площад „Св. Петър“. Витория веднага разпозна себе си и Робърт. В ъгъла имаше надпис: ЗАСНЕТО ОТ БИ БИ СИ. Биеше камбана.

— О, не! — изпъшка Витория. — О… не…

Шамбеланът смутено се обърна към Оливети.

— Нали казахте, че сте конфискували касетата?

Изведнъж на екрана запищя дете. Обективът се завъртя и се насочи към момиченце, което сочеше към окървавен бездомник. Робърт Лангдън внезапно влезе в кадър и се опита да помогне на детето.

Всички в папския кабинет ужасено следяха разиграващата се пред очите им трагедия. Тялото на кардинала се строполи по очи на паважа. Появи се Витория и извика нещо. Имаше кръв. Клеймо. Неуспешен опит за дишане уста в уста.

— Този поразителен репортаж беше заснет само преди минути на площад „Свети Петър“ — каза репортерката. — Според нашите източници това е трупът на кардинал Ламасе от Франция. Остава загадка защо е в такова облекло и защо не е бил на конклава. Засега Ватиканът отказва да даде изявление. — Записът започна отначало.

— Отказва изявление ли? — изсумтя Роше. — Дайте ни малко време, по дяволите!

Напрегнато сбърчила вежди, репортерката продължаваше да говори:

— Макар че все още не сме установили мотива за покушенията, според нашите източници отговорността за убийствата е поета от група, наричаща се илюминати.

— Какво?! — избухна Оливети.

— … научите повече за илюминатите, като посетите нашия уебсайт на адрес…

— Non е posibile! — заяви командирът и превключи канала.

На тази станция репортерът беше от латиноамерикански произход.

— … сатанистки култ, известен като илюминати, които според историците…

Оливети бясно започна да натиска бутоните на дистанционното управление. По всички канали предаваха репортажи на живо. Повечето бяха на английски.

— … по-рано тази вечер швейцарски гвардейци изнесоха труп от черква. Смята се, че трупът е на кардинал…

— … електричеството в базиликата и музеите е изключено, което предполага…

— … ще разговаряме със специалиста по теориите за заговорите Тайлър Тингли за тази поразителна поява…

— … слухове за още две убийства, подготвяни за по-късно вечерта…

— … в момента проверява дали най-вероятният кандидат за нов папа кардинал Баджа е сред изчезналите…

Витория се извърна. Всичко се случваше невероятно бързо. В спускащия се навън мрак магнетизмът на човешката трагедия сякаш привличаше хората към Ватикана. Тълпите на площада растяха. Пристигаха нови и нови репортерски екипи.

Оливети остави дистанционното и се обърна към шамбелана.

— Синьоре, не знам как е могло да се случи. Взехме касетата, която беше в камерата!

Карло Вентреска сякаш беше онемял.

Всички мълчаха. Щвейцарските гвардейци стояха неподвижно.

— Изглежда, че не сме овладели положението така, както бях подведен да смятам — накрая каза шамбеланът. Гласът му издаваше, че е прекалено изтощен, за да се гневи. Той погледна през прозореца към трупащите се тълпи. — Трябва да направя обръщение.

Оливети поклати глава.

— Не, синьоре. Точно това е целта на илюминатите — да потвърдите съществуването им, което ще им даде нови сили. Трябва да запазим мълчание.

— Ами тези хора? — Свещеникът посочи към прозореца. — Скоро там ще има десетки хиляди. После стотици хиляди. Като продължаваме тази игра, ние само ги излагаме на опасност. Трябва да ги предупредя. След това ще евакуираме колегията на кардиналите.

— Все още има време. Оставете капитан Роше да намери антиматерията.

Шамбеланът се обърна.

— Да ми заповядвате ли се опитвате?

— Не, само ви съветвам. Ако сте загрижени за хората навън, можем да обявим, че има изтичане на газ, и да разчистим района, но е опасно да признаем, че сме заложници.

— Ще го кажа само веднъж, командире. Няма да използвам този кабинет като амвон, от който да лъжа света. Ако изобщо съобщя нещо, това ще е истината.

— Истината ли? Че Ватиканът е заплашен с гибел от сатанистки терористи? Това само ще ни направи по-уязвими.

Шамбеланът го погледна гневно.

— Нима може да станем по-уязвими?

Роще внезапно извика, грабна дистанционното управление и увеличи звука на телевизора. Всички се обърнаха.

Репортерката от Ем Ес Ен Би Си изглеждаше искрено разстроена. До нея показваха снимка на покойния папа.

— … нова информация. Току-що я получихме от Би Би Си… — Тя откъсна очи от камерата, сякаш за да се увери, че наистина трябва да направи това съобщение. Явно получила потвърждение, младата жена с мрачно изражение отново се обърна към зрителите. — Преди малко илюминатите са поели отговорността за… — Репортерката се поколеба. — Поели са отговорността за смъртта на папата преди петнайсет дни.

Шамбеланът зяпна.

Роше изпусна дистанционното.

Витория едва смогваше да осмисли казаното.

— Според ватиканските закони тялото на папата не се подлага на аутопсия, ето защо твърдението на илюминатите не може да се провери — продължи жената. — Въпреки това те заявяват, че причината за смъртта на покойния папа не е удар, както съобщи Ватиканът, а отравяне.

В кабинета отново се възцари пълна тишина.

— Безумие! — избухна Оливети. — Нагла лъжа!

Роше пак запревключва каналите. Бюлетинът сякаш се разпространяваше като епидемия от станция на станция. Всички излъчваха едни и същи новини. Заглавията си съперничеха по сензационност.

УБИЙСТВО ВЪВ ВАТИКАНА

ПАПАТА ОТРОВЕН

САТАНАТА ДОКОСВА БОЖИЯ ДОМ

Шамбеланът се извърна.

— Бог да ни е на помощ.

Роше отново стигна до Би Би Си.

— … ми съобщи за убийството в „Санта Мария дел Пополо“…

— Стойте! — спря го Вентреска. — Върнете назад.

Капитанът се подчини. Надут наглед мъж седеше в студиото на Би Би Си. Над рамото му показваха снимка на странно изглеждащ човек с рижа брада. Отдолу пишеше: ГЪНТЪР ГЛИК — НА ЖИВО ОТ ВАТИКАНА.

Репортерът Глик очевидно говореше по телефона и връзката беше лоша.

— … моята операторка засне изнасянето на кардинала от капелата „Чиги“.

— Повтарям за зрителите — казваше водещият в Лондон. — Репортерът от Би Би Си Гънтър Глик е човекът, който пръв съобщи тази новина. Предполагаемият илюминатски убиец вече два пъти му се е обаждал по телефона. Гънтър, казваш, че убиецът ти е позвънил само преди минути, за да ти предаде съобщение от илюминатите, така ли?

— Точно така.

— И според съобщението илюминатите били виновни за смъртта на папата? — Водещият, изглежда, се съмняваше.

— Да. Този човек ми каза, че папата не е починал от удар, както смятаха във Ватикана, а че илюминатите са го отровили.

Всички в кабинета се вцепениха.

— Отровили ли са го? — попита водещият. — Но… но как?

— Не ми обясни, само каза, че са го убили с вещество, известно като… — разнесе се шумолене на листове — … като хепарин.

Шамбеланът, Оливети и Роше се спогледаха смутено.

— Хепарин ли? — объркано попита Роше. — Но това не е ли?…

Карло Вентреска пребледня.

— Лекарството на папата.

Витория се смая.

— Папата е бил на хепарин, така ли?

— Имаше тромбофлебит — поясни свещеникът. — Веднъж дневно му правеха инжекция.

— Но хепаринът не е отрова — удивено възкликна капитанът. — Защо илюминатите твърдят…

— Хепаринът е смъртоносен в големи дози — каза Витория. — Той е силен антикоагулант. Свръхдозата може да предизвика вътрешен и мозъчен кръвоизлив.

Оливети подозрително я погледна.

— Откъде знаете?

— Прилага се при морските бозайници в плен, за да се предотврати съсирването на кръвта в резултат от ограниченото движение. Случвало се е животни да умират поради предозиране на веществото. — Тя замълча за миг. — При хората свръхдозата хепарин предизвиква симптоми, които спокойно могат да се сбъркат с удар… особено ако не се направи аутопсия.

На лицето на шамбелана се изписа дълбока загриженост.

— Синьоре, илюминатите очевидно прилагат тази тактика, за да си спечелят публичност — каза Оливети. — Не е възможно да са дали свръхдоза на папата. Никой не е имал достъп до лекарствата му. И дори да се хванем на въдицата и да се опитаме да опровергаем твърдението им, как ще го направим? Ватиканският закон забранява аутопсията на папата. А даже да беше направена аутопсия, пак нямаше да узнаем нищо. Щяхме да установим наличие на хепарин в тялото му от ежедневните инжекции.

— Вярно е. — Гласът на Карло Вентреска звучеше остро. — Но ме безпокои нещо друго. Никой от външния свят не знаеше, че Негово светейшество взима това лекарство.

Настъпи мълчание.

— Може да се установи дали е получил свръхдоза хепарин — обади се Витория.

Оливети рязко се обърна към нея.

— Ако случайно не сте ме чули, госпожице Ветра, ватиканският закон не позволява папата да се подложи на аутопсия. Нямаме намерение да оскверним тялото на Негово светейшество, като го накълцаме, само защото някакъв враг ни подхвърля подигравателни изявления!

Витория се засрами.

— Не исках да кажа… — Тя не искаше да прояви неуважение. — Естествено, нямах предвид да ексхумирате папата… — Младата жена се поколеба. Хрумна й нещо, което Робърт й беше казал в параклиса „Чиги“. Той бе споменал, че папските саркофази са над земята и никога не се запечатват, преживелица от времената на фараоните, когато се вярвало, че запечатването и погребването на ковчега не позволява на душата на покойника да излезе. Ролята на хоросан играела гравитацията и капаците на ковчезите често тежали стотици килограми. „Формално е възможно да…“

— Как може да се установи дали е получил свръхдоза? — внезапно попита шамбеланът.

Сърцето на Витория се сви от страх.

— Свръхдозата предизвиква кървене на устната лигавица.

— На какво?

— Венците на жертвата кървят. След смъртта кръвта се съсирва и вътрешността на устата става черна. — Веднъж бе видяла снимка на двойка косатки от лондонския аквариум, на които по погрешка бяха дали свръхдоза. Животните безжизнено се носеха във водата и черните им като сажди езици висяха от отворените им усти.

Шамбеланът не отговори, а се обърна и се загледа през прозореца.

Гласът на Роше беше изгубил оптимизма си.

— Синьоре, ако това твърдение за отравянето е вярно…

— Не е вярно — заяви Оливети. — Достъпът на външни лица до папата е абсолютно невъзможен.

— Ако това твърдение е вярно — повтори капитанът — и светият отец наистина е бил отровен, това напълно променя положението с търсенето на антиматерията. Убийството предполага много по-дълбоко проникване във Ватикана, отколкото си мислехме. Претърсването на белите зони може да се окаже недостатъчно. Ако врагът до такава степен се е внедрил сред нас, може да не намерим контейнера навреме.

Оливети ледено се вторачи в него.

— Ще ви кажа какво ще направим, капитане.

— Не! — Шамбеланът се обърна. — Аз ще ви кажа какво ще направим. — Той студено погледна командира. — Нещата отидоха прекалено далеч. След двайсет минути ще взема решение дали да прекратя конклава и да евакуирам Ватикана. Решението ми ще е окончателно. Ясно ли е?

Оливети не мигна. Нито отговори.

Карло Вентреска говореше енергично, сякаш черпеше от скрити запаси на сили.

— Капитан Роше, довършете претърсването на белите зони и после докладвайте направо на мен.

Роше кимна и хвърли на Оливети неспокоен поглед.

Шамбеланът избра двама гвардейци.

— Искам господин Глик, репортерът от Би Би Си, веднага да дойде тук. Щом илюминатите поддържат връзка с него, той може да ни е от помощ. Вървете.

Те излязоха.

Той се обърна към останалите гвардейци.

— Господа, няма да позволя да умрат повече хора. До десет часа трябва да намерите останалите двама кардинали и да заловите чудовището, виновно за тези убийства. Ясен ли съм?

— Но, синьоре, нямаме представа къде… — започна Оливети.

— Господин Лангдън работи по въпроса. Струва ми се способен човек. Имам му вяра.

С тези думи шамбеланът се запъти към вратата. Походката му издаваше внезапно обзелата го решителност. На излизане той посочи трима гвардейци.

— Бие тримата, елате с мен. Бързо.

Швейцарците го последваха. На прага Карло Вентреска спря и се обърна към Витория.

— И вие, госпожице Ветра.

Тя се поколеба.

— Къде отиваме?

— Да видим един стар приятел.