Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Angels and Demons, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 326гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- ?
- Корекция
- Mandor(2007)
Източник: http://izvorite.com
Издание:
ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.
История
- —Корекция
- —Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)
Статия
По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Шестото клеймо | |
| Angels & Demons | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 2000 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | мистерия новела |
| Вид | роман |
| Предходна | Цифрова крепост |
| Следваща | Метеоритът |
| ISBN | ISBN 9545854227 |
Шестото клеймо (в оригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.
В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.
През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.
Главни герои
Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.
Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.
Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.
Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.
Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.
Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.
Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.
Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).
Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.
Янус – тайнственият господар на Хашишинът.
Лейтенант Шартран
Глава 135
Утрото в Рим закъсня.
Рано сутринта над тълпите на площад „Св. Петър“ се изсипа проливен дъжд. Представителите на пресата упорито останаха, сгушени под чадърите и в колите си, коментирайки събитията от предишната нощ. Църквите по целия свят преливаха от народ. Беше време на размисъл и дискусии… във всички религии. Въпросите изобилстваха, ала отговорите водеха само до още по-дълбоки въпроси. Ватиканът мълчеше и все още не бе направил никакво изявление.
* * *
Дълбоко във ватиканските подземия кардинал Мортати беше коленичил сам пред отворения саркофаг. Пресегна се и затвори почернялата уста на стареца. Сега Негово светейшество изглеждаше спокоен във вечния си сън.
До Мортати имаше златна урна, пълна с пепел. Сам я бе събрал и я бе донесъл тук.
— Възможност за прошка — каза кардиналът на светия отец и постави урната до саркофага. — Няма по-силна любов от тази на Отеца към Неговия син. — Мортати скри урната под одеждите на папата. Знаеше, че това свещено подземие е запазено изключително за папски реликви, но някак си му се струваше, че така е редно.
— Синьоре — повика го някой зад него. Беше лейтенант Шартран. Придружаваха го трима швейцарски гвардейци. — Конклавът ви очаква.
Мортати кимна.
— След малко. — Той за последен път погледна в саркофага пред себе си и се изправи. После се обърна към гвардейците. — Време е Негово светейшество да получи покоя, който заслужава.
Те се приближиха и с огромно усилие плъзнаха капака обратно върху саркофага.
* * *
Мортати вървеше през двора „Борджия“ на път за Сикстинската капела. Влажен вятър развяваше расото му. От Апостолическия дворец се появи друг кардинал и закрачи до него.
— Може ли да имам честта да ви придружа до конклава, синьоре?
— Честта е моя.
— Синьоре — със загрижено изражение каза кардиналът. — Колегията ви дължи извинение за снощи. Бяхме заслепени от…
— Моля ви — прекъсна го Мортати. — Разумът ни понякога вижда онова, което искат сърцата.
Кардиналът дълго мълча. Накрая попита:
— Съобщиха ли ви? Вече не сте наш главен електор.
Мортати се усмихна.
— Да. Благодаря на Господ за дребните утешения.
— Колегията настоя да подлежите на избор.
— Очевидно великодушието на Църквата не е мъртво.
— Вие сте мъдър човек. Ще ни ръководите добре.
— Аз съм старец. Ще ви ръководя за кратко.
Двамата се засмяха.
Когато наближиха края на двора „Борджия“, кардиналът се поколеба и се обърна към Мортати с озадачено лице, сякаш съмнителното благоговение от предишната нощ пак се бе промъкнало в душата му.
— Знаете ли, че не открихме никакви останки на балкона? — прошепна кардиналът.
Мортати се усмихна.
— Може дъждът да ги е отнесъл.
Мъжът погледна мрачното небе.
— Да, възможно е…