Чудомир
Подвижна художествена изложба

Идеята за подвижна художествена изложба не е нова. Тези, от които е зависело съществуването й, са я посрещали с радост, ентусиазъм, големи обещания и… повече нищо. След 9 септември тя бе подета настойчиво пак. Миналата есен, струва ми се, даже се организира такава изложба. Приготвиха я, натовариха я на влака и пак спря.

Въпросът за художественото възпитание на провинцията е един от много важните и много сериозните. Един среднокултурен провинциалист чрез читални, библиотеки, книжарници, списания и вестници може да следи нашата литература, чрез концерти на гостуващи местни музики и радиото може да задоволи до известна степен музикалния си глад; същият този човек обаче няма никаква възможност да види в оригинал нито една художествена картина, той няма възможност да се запознае с творчеството на нито един художник и скулптор. Това той прави само чрез невъзможните черни репродукции, пръснати из вестници и списания.

Провинцията в по-голямата си част няма никакво отношение към нашите изобразителни изкуства и имената на наши майстори на четката и резеца не им говорят нищо. Поради това по стените на отлично подредения дом на инак културния провинциалист ще видите да висят купени от панаира картини като „Шильонският затвор“ или някоя обнажена красавица в шалвари от времето на султанските хареми.

И докато в София салоните и дюкяните, заети с художествени изложби, конкурират вече тия на аперитивите, в провинцията това е най-рядкото явление, то е толкова рядко, особено в по-малките градове, че почти се не случва.

Ето защо въпросът е тъй важен и толкова сериозен. Ето защо починът за малки художествени сбирки при читалищата трябва да се засили и поощри, а подвижната художествена изложба не само да се реализира, но да стане постоянна, ежегодна. Това нито е трудно да се направи, нито ще струва нещо на държавата. Няколко сандъка, каквито вече има, няколко паравана, един човек да ги придружава, учителите по рисуване от града да помагат при подреждането, и толкова.

Ако пък откриването на изложбата се предшествува с една сказка върху нашето изобразително изкуство, придружена с прожекции на избрани творби, тогава целта ще бъде по-добре постигната, дългът към провинцията по-добре изпълнен и една духовна нужда на народа ни задоволена.

(Публикуван във в. „Ведрина“, III, бр. 23 от 1.IX.1946 г.)