Чудомир
За Казанлък и неговото минало

От известно време казанлъшката дружба в София развива похвална дейност да възкреси миналото на града и околията ни. Ето вече третият том е излязъл и ако се не лъжа, усилено се подготвят материали и за четвъртия. Който се е интересувал и прегледал горните издания на дружбата, вярвам да му е направило впечатление, че повечето материали и спомени, събрани в тях, са от близкото ни минало: към края на робството, от Освобождението и първите години след него. А има още много и ценни трудове за нашия край и от много по-далечни епохи. Има материали, и то не само от случайни пътешественици-чужденци, а и от хора специалисти — географи, археолози и пр. В тритомното съчинение на неоценимия наш библиограф д-р Н. Михов „Населението на Турция и България“ има посочени около 60–70 съчинения, статии, пътни бележки и описания за Казанлък и околностите му. Освен това г. Михов, който работи понастоящем в парижките библиотеки, е открил още една много ценна книга за нас: това е книгата от Салабери, който пише специално за Розовата долина, розите и розовото масло, и е издадена през 1792 година.

Излишно е да убеждаваме някого за голямата стойност, която има тази книга за историята на нашия край, и колко наложително е по-скорошното й превеждане.

От града и околията ние имаме студенти почти във всички европейски столици. Със съединените усилия на дружината „Искра“ и Софийската ни дружба тези студенти могат да бъдат подпомогнати и със съдействието на самия г. Михов да ни я преведат. Д-р Михов, услужливостта на когото е всеизвестна, обещава пълна подкрепа. „Аз търся такива хора — казва той — и съм всякога на тяхно разположение. Преводът ще става под мой контрол и аз ще отговарям за точността му. Имам — казва — материали почти за всички градове в България, но нямам време за превеждане, защото моята работа е преди всичко да ги издирвам и посочвам. Пратете ми хора, аз чакам!“

Ученолюбивата дружина „Искра“, в настоятелството на която влизат труженици, които са допринесли много за събиране материали за „Казанлък в миналото“ и сборниците на Софийската дружба, неотменен дълг им се налага час по-скоро да направят необходимото за издирване и снабдяване с тъй ценни и тъй необходими материали за историята на нашия роден край.

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, VII, бр. 148 от 15.IX.1930 г.)