Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс на ръба на разума (15)

15. КОЛЕДЕН ЛУХ В ИЗЛИШЪК

15 декември, понеделник

 

57 кг (изглежда вярно, че, уви, теглото само определя количеството си), изпратени коледни картички 0, закупени коледни подаръци 0, подобрение в дупката на стената от първоначалното й оформление: една елхова вейка.

6,30 ч. вечерта. Всичко е прекрасно. Обикновено в седмицата преди Коледа съм с махмурлук, истерия и бясна на себе си, че не съм забягнала в малка дърварска хижа вдън гори Тилилейски и не си седя кротко пред огъня, вместо да се събуждам в огромния, пулсиращ, все по-истеризиращ град с население, ръфащо юмруците си при мисълта за крайните срокове, свързани с работа/картички/подаръци, щура се като квачка в заключен курник и реве като стръвница на новоизлюпените шофьори на таксита, дето се мъчат да открият площад Сохо по картата на Адис Абеба, после се изтърсва на купон, където вижда същата група хора, с която е прекарало последните три вечери поред, с единствената разлика, че тълпата е три пъти по-пияна и махмурлия, и му иде да закрещи: „ДАНО ВСИЧКИ ПУКНЕТЕ, ДАНО!“ и да се прибере у дома.

Такова отношение е хем отрицателно, хем погрешно. Най-сетне открих начина да водя кротък, чист и добър живот, почти без да пуша и да се натряскам само веднъж, на сватбата на Джуд. Дори един пиянчуга на купона в петък не можа истински да наруши равновесието ми, когато нарече мен и Шарън „нагли медийни курви.“

Освен това днес получих разкошна поща, съдържаща картичка от мама и татко от Кения, в която пише, че татко си прекарвал страхотно на ски-джета на Уелингтън и танцувал лимбо с масайско момиче в нощта за пикник на открито и се надявали, че ние с Марк няма да сме прекалено самотни на Коледа без тях. Следваше послепис от татко, гласящ: „Не сме на близнаци, разполагаме с легло над метър и осемдесет и на фронта на поддаването на матрака всичко е повече от задоволително! Хакуна матата.“

Ура! Всички са щастливи и доволни. Тази вечер например ще пиша коледни картички не с неохота, а с радост! — защото, както пише в „Будизъм: Драмата на богатия монах“, тайната на духовното щастие не е в това да переш, за да свършиш с прането, а да переш, за да е чисто. Същото е и с коледните картички.

6,40 ч. вечерта. Все пак идеята да се потя цяла вечер над коледните картички насред Коледа е доста досадна.

6,45 ч. вечерта. Може пък да опитам едно от шоколадовите украшения за елха.

6,46 ч. вечерта. Може пък също така да пийна една празнична чашка вино да отпразнувам Коледа.

6,50 ч. вечерта. Ммм. Виното е ненадминато. Може да изпуша и една цигарка. Само едничка.

6,51 ч. вечерта. Ммм. Цигарката ми се услажда. Какво пък, самодисциплината не е всичко на този свят. Вижте докъде я докара Пол Пот.

6,55 ч. вечерта. Започвам картичките след минутка, когато довърша виното. Може пак да прочета писмото.

Синамон Продъкшънс

Пробуди се, Британийо В пет на живо Скок в неизвестността

От канцеларията на Грант Д. Пайк

Главен директор

Уважаема Бриджет,

Както може би ви е известно, в ход е програма за проверка на работата на служителите ни през изминалата година и на потока от идеи, осъществени от „Синамон Продъкшънс“.

Сигурно ще се зарадвате да разберете, че 68 процента от забавните и „окончателно“ осъществени идеи на „Пробуди се, Британийо“ са били ваши. Честито!

Доколкото знаем, оставката ви през септември е била подадена поради неразбирателство с изпълнителния продуцент на „Пробуди се, Британийо“ Ричард Финч. Ричард, както положително сте осведомена, беше уволнен от този пост през октомври поради „лични затруднения“.

В момента правим реорганизация в личния състав на програмата и бихме желали да ви поканим да се върнете в екипа, като ви повишим в заместник-продуцент или като консултант, подсигуряващ ни поток от идеи в качеството ви на външна сътрудничка. Времето след оставката ви ще се счита за платен отпуск.

Вярваме, че освежен с нова, положителна енергия, „Пробуди се“ — флагманът на „Синамон Продъкшънс“ — има голямо бъдеще в двайсет и първия век. Надяваме се, че вие ще бъдете главната творческа сила в подновения ни екип. Ако се обадите на секретарката ми да си уредите среща, ще бъда очарован да обсъдя с вас новите условия на договора ви.

Искрено Ваш

Грант Д. Пайк

Главен директор

„Синамон Продъкшънс“

Видяхте ли! Видяхте ли! Освен това Майкъл от „Индепендънс“ твърди, че мога да опитам ново интервю със знаменитост, тъй като били получили много писма след интервюто ми с господин Дарси. Както каза той, всяко нещо, за което се получават писма, е добро, колкото и да е лошо. Тъй че мога да стана журналистка на свободна практика. Ура! Тогава никога вече няма да закъснявам. Май ще трябва да пийна още да го отпразнувам. Ох, Божке, звънецът!

Добре, добре. Пристигна елхата. Видяхте ли! Точно навръх Коледа. Марк ще дойде утре и ще завари коледна приказка!

8 ч. вечерта. Когато доставчиците на елхата се довлякоха до горе, пъшкащи и запъхтени, се уплаших, че може да съм подценила размерите на елхата, особено когато ужасяващо запълни цялата пътна врата, после нахлу вътре с размахани клони като нападението на Макдъф в гората на Дънсинан [В „Макбет“ от Шекспир вещиците предричат на Макбет, че ще бъде победен, когато гората на Дънсинан се раздвижи, и той се сметнал за непобедим. Но противникът му Макдъф, без да знае за предсказанието, кара войниците си да отсекат клони от гората, да се покрият с тях и така да нападнат замъка на Макбет. — Б. пр.]. Последваха я буци пръст и двама младежи.

— Шибаната елха е дяволски голяма. Къде я искате? — До огъня — отвърнах аз. Но за жалост, елхата не се намести, някои клони влизаха в огъня, други стърчаха право нагоре заради дивана, а останалите запълниха стаята, докато върхът й се наклони под особен ъгъл на тавана.

— Не може ли да опитаме тук? — попитах. — Между другото, каква е тази миризма?

Като обявиха, че било някакъв финландски препарат против окапването на игличките, вместо да признаят очевидния факт, че елхата е престаряла, младежите се заборичкаха да поставят дървото между вратите на спалнята и банята, при което клоните напълно блокираха и двете.

— Дали да не опитаме в средата на стаята? — заинтересувах се аз с достойнство.

Момчетата се спогледаха многозначително и затътриха чудовището в центъра на стаята. От този момент не можех да погледна повече нито един от тях.

— Така е добре, благодаря ви — заявих с писклив сподавен глас и те си тръгнаха, като се кикотеха, надолу по стълбите.

8,05 ч. вечерта. Хм.

8,20 ч. вечерта. Ммм. Обичам хубавото вино. Въпросът е има ли някакво значение, ако не изпратиш коледни картички? Положително има хора, които в живота си не са получили коледна картичка. Дали е грубост? Винаги ми се е струвало страшно нелепо да изпращам коледни картички на Джуд или Шарън, след като ги виждам през ден. Но как тогава човек може да очаква да получи коледни картички? Освен това, естествено, изпращането на картичките дава плодове чак след година, освен ако не ги изпратиш в първата седмица на декември, което е немислимо — това е поведение на Отекчени женени. Хм. Може би трябва да направя списък от „за“ и „против“ изпращането на коледни картички.

8,25 ч. вечерта. Най-напред ще погледна коледния „Вог“.

8,40 ч. вечерта. Коледният свят на „Вог“ ме привлече, но и силно ме потисна. Осъзнах, че собственият ми поглед върху модата и идеите ми за подаръци е безкрайно демодиран и би трябвало да се нося на велосипед, облечена в хлъзгава фустичка от „Доза“, наметната с пухен юрган и нарамила кучешка каишка, да се фръцкам по купоните с предпубертетна дъщеричка-фотомодел и да планирам да купя на приятелите си калъфки за грейки, ароматизатори за сипване в пералнята вместо обичайните вони от обществените перални, и сребристи лампички за елхата от „Аспри“, които да се отразяват в блестящите от белота зъби.

Няма да обръщам внимание на всичко това. Мн. е бездуховно. Представете си само какво ще стане, ако южно от Лондон изригне вулкан като в Помпей и всички се запазят вкаменени на велосипеди, с кученца, юргани и дъщери — бъдещите поколения ще идват да се посмеят на духовната пустота на всичко това. Освен това не одобрявам безсмислените луксозни подаръци, които отразяват повече фукня, отколкото мисъл за получаващия.

9 ч. вечерта. Все пак би ми се искало да имам една грейка.

9,15 ч. вечерта. Списък с коледни подаръци:

За мама — калъф за грейка. За татко — калъф за грейка.

О, Боже. Не мога повече да се правя, че не забелязвам чудовищното дърво — вони и вонята гадно ми напомня за ароматизирани с боров препарат стелки за обувки, носени няколко месеца. Тя прониква в стените и в дървото на вратата. Проклета елха. Единственият начин да минавам през стаята е да се провирам под нея като глиган. Най-добре да препрочета коледната картичка от Гари. Страхотна е. Навита е във формата на куршум, а отгоре пише: „Съжалявам!“ Вътре гласи:

Скъпа Бриджет,

Извинявай за куршума. Не знам какво ми стана, но нещата се стекоха твърде зле за мен след историята с парите и рибарския инцидент. Бриджет, между нас имаше нещо специално. Ти значеше много за мен. Тъкмо се канех да довърша ремонта ти, когато се намесиха парите. Като пристигна писмото от адвоката ти, ми стана толкова гадно, че побеснях и изгубих контрол.

Следваше брой от „Рибарска поща“, отворен на страница 10. Срещу страницата, озаглавена „Шаранов свят“ със статия върху „Подбора на гранулирани храни“, имаше шест снимки на рибари, хванали лигава сива риба, едната беше на Гари, отгоре с печат „Дисквалифицирай“ и колонка под нея със заглавие:

ЛУД ЗА ВРЪЗВАНЕ

Шампионът на Хендън Гари Уилшо три пъти беше изключван от Рибарската дружинка за подмяна на риби. Уилшо, трийсет и седем годишен от Уест Елм Драйв, зае първото място за обикновен шаран с тегло 12 кг, уловен уж с кукичка размер 4, специално влакно и 14 мм блесна.

По-късно след подаден сигнал се оказа, че шаранът е от развъдник в Ийст Шийн и вероятно предварително закачен на кукичка размер 4.

Говорител от Рибарската дружинка на Хендън заяви: „Подобна практика ще доведе до опозоряване на целия спортен риболов в затворени резервоари и няма да бъде търпяна от Рибарската дружинка на Хендън.“

9,25 ч. вечерта. Разбирате ли, чувствал се е безсилен, също като Даниел. Клетият Гари с неговата риба. Унижен. Обича рибата. Клетият Даниел. Мъже в опасност.

9,30 ч. вечерта. Ммм. Виното прекрашно. Ссама сси правя пражничен купон. Мисля за вшишки прекрашни хора, фигурили в живота ми преж годината, дори жа онежи, пришинили ми жло. Ишпитвам шамо любов и опрошение. Веднъш ражданата с омражата да ми е лешна.

9,45 ч. вечерта. Шъ нъпишъ картишките. Шъ го напрая.

11,20 ч. вечерта. Готово. А шега — до пошеншката кутия.

11,30 ч. вечерта. Братно в партмента. Шибана елха. Жнам. Шъ вжема ножиците.

Полунощ. Да. Подбре. Ууф. Шпи ми шъ. Уп. Паднах.

 

16 декември, вторник

 

58 кг, алкохолни единици 6, цигари 45, калории 5732, шоколадови украшения за елха 132, изпратени коледни картички — о, Боже, адът, Велзевул и всичките му подвелзевулчета.

8,30 ч. сутринта. Малко съм объркана. Току-що ми трябваха час и седем минути да се облека, но още не съм облечена, защото осъзнах, че отпред полата ми е лекьосана.

8,45 ч. сутринта. Успях да сваля полата. Вместо нея ще сложа сивата, но, мамка му, къде ли е тя? Уф. Цепи ме тиквата. Така. Няма да близна алкохол до… А, може пък полата да е в хола.

9 ч. сутринта. Вече съм в хола, но там е пълен хаос. Май ще хапна препечена филийка. Цигарите са сатанинска отрова.

9,15 ч. сутринта. Ааааа! Току-що зърнах елхата.

9,30 ч. сутринта. Ааах! Ааах! Току-що открих коледна картичка, която съм пропуснала да изпратя. Ето какво гласи:

Весела Коледа на моя най-мил и драг Кен. Тъй дълбоко ценя цялата доброта, с която ме обграждаше през годината. Ти си прекрасен, прекрасен човек, тъй силен и с ясна цел, пък те бива и в числата. Макар да сме имали своите възходи и падения, много е важно да не таим омраза, ако искаме да израснем. В момента те чувствам много близък, както като професионалист, така и като мъж.

С истинска любов

Бриджет

Кой е тоя Кен? Оле! Кен е счетоводител. Виждала съм го само веднъж, а после се скарахме, защото изпрати със закъснение данъчната ми декларация. Божичко. Трябва да намеря списъка.

Олеле! Освен Джуд, Шарън, Магда, Том и т.н., списъкът включва:

Заместник-британският консул, Банкок

Британският посланик в Тайланд

Достопочтеният сър Хюго Бойнтън

Адмирал Дарси

Инспектор Кърби

Колин Фърт

Ричард Финч

Външният министър

Джед

Майкъл от „Индепендънт“

ГрантД. Пайк

Тони Блеър

Картичките са пуснати по света и не знам какво съм написала в тях.

 

17 декември, сряда

 

Никакъв отклик на картичките. Може пък другите да са били хубави, а само Кеновата да не е за пред хора.

 

18 декември, четвъртък

 

9,30 ч. сутринта. Тъкмо излизах, когато звънна телефонът.

— Бриджет, Гари се обажда!

— О, здрасти! — истерично изписках аз. — Къде си?

— В панделата! Благодаря за картичката. Беше мила. Крайно мила. За мен тя значи толкова много.

— О, хахахаха — нервно се засмях аз.

— Значи днес ще дойдеш да ме видиш?

— Какво?

— Ами сещащ се… картичката.

— Ъм? — пискливо и задавено заговорих аз. — Не си спомням какво точно ти писах. Би ли…

— Да ти я прочета ли? — свенливо изрече той. После зачете със запъваме.

Прескъпи ми Гари,

Знам, че работата ти като строител е много различна от моята. Но аз високо уважавам твоята, защото е истински майсторлък. Правиш нещата със собствените си ръце, ставаш много рано сутринта и, общо взето, макар вътрешното разширение да е недовършено, двамата заедно създадохме нещо велико и прекрасно. Двама съвсем различни хора, и макар дупката в стената още да е там, след близо осем месеца! — виждам през нея съзряването на обекта. Което е чудесно. Знам, че сега си в затвора и излежаваш присъдата си, но скоро времето й ще изтече. Благодаря ти за картичката за куршума и рибарството и истински, истински ти прощавам.

Чувствам те много близък, както като майстор, така и като мъж. И ако някой заслужава радост и истински творчески заряд през следващата година, дори в затвора, това си ти.

С любов

Бриджет

— Творчески заряд — с гърлен глас повтори той. Успях да го разкарам, като му обясних, че закъснявам за работа, но… О, Боже. На кого ли още съм ги изпратила?

7 ч. вечерта. У дома. Отидох на първа среща като консултант в телевизията, която мина наистина много добре, особено поради факта, че Ужасния Харолд е понижен до проверяващ фактите поради скучността му, докато Пачули не ревна, че се обажда Ричард Финч от къщи, че включва телефона към високоговорителя и всички трябва да слушат.

— Здрасти, екипе! — каза той. — Обаждам се само да разпръсна малко празнично настроение, тъй като само това ми е позволено. Бих искал да ви прочета нещо. — Изкашля се. — „Весела, весела Коледа, прескъпи ми Ричард“. Мило, нали? — понесе се тих кикот. — „Знам, че отношенията ни имаха своите възходи и падения. Но сега е Коледа и аз разбирам, че те са много силни — пълни с предизвикателства, енергия, честност и искреност. Ти си чаровен, чаровен мъж, пълен с противоречива страст. Сега, когато е Коледа, те чувствам много близък, както като продуцент, така и като мъж. С любов Бриджет.“

Ох, ох, беше просто… Ах! Звънецът.

11 ч. вечерта. Беше Марк. С крайно странно изражение на лицето. Влезе в апартамента и се огледа загрижено.

— Каква е тая особена миризма? Какво, за Бога, е това? Проследих погледа му. В интерес на истината коледната елха не изглеждаше толкова добре, колкото я помнех. Бях отсякла върха и опитах да подкастря останалото в традиционната триъгълна форма, но сега в средата на стаята се издигаше висока тънка върлина с оръфани краища като много лоша евтина имитация на скъпа елха, купена от битак.

— Беше малко… — започнах да обяснявам аз.

— Малко какво? — запита той със смесица от развеселеност и неверие.

— Голяма — несръчно изтърсих аз.

— Голяма, а? Ясно. Е, в момента това е без значение. Мога ли да ти прочета нещо? — рече той и извади от джоба си картичка.

— Добре — примирено отвърнах аз и се свлякох на дивана.

Марк се изкашля.

— „Мой скъпи, скъпи Найджъл“ — започна той. — Помниш колегата ми Найджъл, нали, Бриджет? Старши съдружник в компанията. Онзи, дебелият, който не е Джайлс? — Изкашля се отново. — „Мой скъпи, скъпи Найджъл. Знам, че сме се срещали само веднъж у Ребека, когато я измъкна от езерото. Но сега е Коледа, разбрах от Марк, че си неговият най-близък колега и по някакъв странен начин през цялата година беше и мой близък. Чувствам те — Марк млъкна и ми хвърли поглед — особено близък сега. Ти си прекрасен човек: стегнат, привлекателен“ — длъжен съм да ти напомня, че става дума за Найджъл Дебелака, — „енергичен — млъкна и вдигна вежди, — блестящо продуктивен, защото да си адвокат всъщност е много продуктивен труд и винаги ще мисля с обич за теб как блестеше — вече се смееше — блестеше… блестеше храбро на слънцето и във водата. Весела Коледа, мой скъпи, скъпи Найджъл. Бриджет.“

Свих се на топка на дивана.

— Хайде сега — ухили се Марк. — Всеки ще разбере, че си била къркана. Смешно е.

— Ще трябва да се махна — с мъка продумах аз. — Ще се наложи да напусна страната.

— Ами всъщност — заяви той, като коленичи пред мен и взе ръцете ми, — интересно е, че го казваш точно сега. Поканиха ме в Лос Анджелес за пет месеца. Да работя по делото на мексиканеца Калабрерас.

— Какво? — Всичко вървеше от зле по-зле.

— Не изглеждай толкова травматизирана. Смятах да те помоля… Ще дойдеш ли с мен?

Замислих се дълбоко. За Джуд и Шарън, за „Агнес Б“ на Уестбърн Гроув, за капучиното в „Монети“ и за Оксфорд Стрийт.

— Бриджет? — нежно заговори той. — Там е много топло и слънчево и навсякъде има басейни.

— О! — рекох аз и с интерес се заоглеждах наляво и надясно.

— Аз ще пера — обеща той.

Замислих се за куршуми и риби, за наркотрафиканти и Ричард Финч, за мама и дупката в стената, за коледните картички.

— Ще можеш да пушиш в къщата. Погледнах го — тъй сериозен и сладък — и си помислих, че където и да отидеше, не исках да оставам без него.

— Да — щастливо се съгласих аз, — ще дойда с удоволствие.

 

19 декември, петък

 

11 ч. сутринта. Ура! Заминавам за Америка да започна нов живот като ранните заселници. В страната на свободата. Снощи наистина прекарахме чудесно. Марк взе пак ножицата и направи празнично подстригване, като превърна елхата в мъничък коледен храст. Освен това направихме списък какво ще накупим утре. Обичам Коледа. Празник на хубавия забавен живот, не на съвършенството. Ура! В Калифорния ще бъде фантастично — има много светлина и милиони книги за самопомощ, макар че ще прескоча посветените на излизането с мъже, има дзен и суши, здравословни неща като зелени… Ох, Боже, телефонът!

— Ъъъ, Бриджет. Марк е. — Гласът му не звучеше добре. — Има малка промяна в плановете. Делото Калабрерас е отложено за юни. Но има друга работа, която с удоволствие бих приел и… ъъъ… тъкмо се питах…

— Да? — подозрително изрекох аз.

— Какво ще кажеш за…

— За кое?

— За Тайланд?

Май ще трябва да пийна чаша вино и да запаля цигара.