Александър Беляев
Човекът, който намери своето лице (35)

СТАТИСТИТЕ НА АВАНСЦЕНАТА

— Да минем най-напред в канцеларията при вуйчо ви — каза Престо.

Бари беше много учуден, когато видя влизащите в кабинета му Престо и Елен, окичена с фльор д’оранж.

— Мистър Бари! — възкликна Тонио, като се ръкуваше със старика. — Дойдох да ви съобщя за нашия годеж. Надявам се, вие като опекун на мис Елен и най-близък неин роднина няма да имате нищо против нашия брак?

Бари искаше да отговори нещо, но се задави от вълнение. Като се покашля, той каза:

— Поздравявам ви. Много се радвам. Но много е неочаквано всичко това!

— За родителите и опекуните това често се случва неочаквано — през смях отговори Престо и крепко стисна ръката на стария педагог. — А сега — продължи той — ще ви помоля ето за какво. Веднага, незабавно изпратете обявление във всички вестници за предстоящото бракосъчетание.

— Защо е това? — учуди се Елен.

— Така се прави винаги — отговори Престо. — Хайде, мис Елен, да вървим в киностудиото.

Щом влязоха в големия павилион, Престо веднага забеляза, че тук става нещо необикновено. Цялото помещение беше пълно: целият състав от работници, декоратори, артисти беше налице. Бяха дошли даже и тези, които не участвуваха в снимането на епизода. Декорациите бяха отместени. Издигаше се само пултът за управление, от който режисьорът дава своите нареждания. Всички бяха в приповдигнато настроение. Лицата — оживени и развълнувани. Всички като че ли очакваха нещо.

От тълпата се отдели един от статистите и с висок глас каза:

— На целия колектив са известни затрудненията, които преживява нашето кинопредприятие. Работниците, служещите, киноартистите са обезпокоени от това. За съжаление мистър Престо не обсъди съвместно с нас създалото се положение на нещата. Днес ние бихме желали да го чуем.

Тонио Престо не можеше да не признае основателността на този упрек. Привикнал да работи самостоятелно, той се държеше не като глава на кооперативно предприятие, а като директор на фирма. На него му се струваше, че щом сътрудниците участвуват в дивидентите, то нищо повече не е нужно. Престо открито призна грешката си, като я обясни със своята неопитност в обществените работи.

След това статистътделегат каза, че на митинг на всички работници в предприятието е била приета резолюция: до завършването на постановката на филма всички без изключение да получават половин заплата, а ако стане нужда, и по-малко.

За Престо това беше голямо облекчение и той започна да благодари, но от редиците на събралите се се чуха викове: „Нищо… Общо дело!… Общи интереси. По-добре половин заплата, отколкото безработица!“

„Пак не улучих!“ — с досада към себе си помисли Престо.

След това бе организиран кратък митинг, на който избраха комитет за ръководство на предприятието. А членовете на комитета избраха Престо за председател.

Кинопредприятието на Престо изменяше своя характер, поставяше се на нови релси.

Хофман се мръщеше и се държеше настрана. Предлагаха му да влезе в ревизионната комисия, но той отказа.

Когато бе свършено с всичко това, работниците се заловиха за работа така разпалено, сякаш отиваха на щурм.

Докато те възстановяваха нарушения от митинга ред в павилиона, Хофман отведе Престо настрана и каза с угрижено лице:

— Искам да ви предупредя за една нова сериозна опаснос, отнасяща се лично до вас и…

— Говорите за новата кампания, започната от вечерните вестници?

— Имам пред вид тазсутрешните статии. Те са стигнали до още по-голямо безсрамие…

— Да, а аз забравих да съобщя на моите другари по работа една новина! — възкликна Престо, сякаш забравил за вестниците, и се отправи към Елен.

Хофман недоумяваше. На него му се струваше странно, че Престо отдаваше толкова малко значение на новата вестникарска кампания и вместо да обсъди този въпрос с него, той тича да съобщава някаква си новина.

А Престо, като се приближи до Елен и я взе за ръка, каза високо:

— Ало! Прекратете за минутка работата!

Настъпи изчаквателна тишина.

— Аз забравих, скъпи другари, да споделя с вас своята радост. Мис Елен Кей ми оказа голяма чест, като се съгласи да стане моя жена.

Елен се смути и помисли:

„Защо пък придава на нашия годеж такава широка гласност? Бърза като че ли на целия свят да съобщи за това.“

Разнесоха се приветствени викове и дружни аплодисменти. Всички се спуснаха да поздравяват Престо и Елен. Ръката на Престо, както на президента при традиционен прием в Белия дом, даже го заболя от ръкостискания.

Артистките, които отдавна вече ги привличаше фльор д’оранжът на Елен, я окръжиха в плътен пръстен. Наблюдателната Елен обърна внимание на това, че някои от артистките я гледаха като че ли със съжаление, в очите на други прозираше скрита насмешка, а в усмивките оскърбителна двусмисленост.

„Защо ли ме гледат така? — мислеше тя в смущение и тревога. — Може би в тях говори скрита завист“ — успокои се Елен.

Декорациите бяха поставени на място и снимането започна. Никога досега артистите не бяха играли с такъв подем. Сам Престо, а и Елен надминаха себе си.

Хофман въртеше ръчката, необикновено развълнуван. Ако филмът върви до края на такава художествена висота, то това ще бъде световен шедьовър и Хофман ще получи своя дял слава. Победителите не се съдят.

— Стига! — извика Престо, когато тракането на апарата престана. — Днес, струва ми се, добре поработихме. Не стана нужда да преснемаме нито един кадър.