Александър Беляев
Човекът, който намери своето лице (39)

ПОСЛЕДНИЯТ УДАР

Всичко е наред. Филмът има успех. Предприятието е спасено. Сега остана едно: да се свърши със самотността на ергенина.

Престо в приповдигнато настроение ходеше из кабинета си. Чакаше Елен, която трябваше да му отговори ще стане ли негова жена.

Елен закъсняваше и в нетърпението си той все повече ускоряваше стъпките си.

Но ето че най-после на вратата се почука. Престо се спусна да отвори с намерение без думи да грабне в обиятията си своята годеница. Широко разтвори вратата и видя пред себе си мистър Бари — вуйчото на Елен.

Старецът бе зле закопчан отгоре додолу и имаше угрижен и дори опечален вид.

— Мистър Бари! — възкликна Престо, който не можеше да скрие разочарованието си. — Радвам се, че ви виждам.

Здравейте. Но, да си призная, аз очаквах да срещна мис Кей. Надявам се, че с нея всичко е благополучно?

— Тя е здрава — отговори Бари. — Но… Елен ме помоли да поговоря с вас.

Настроението на Престо изведнаж падна.

— Моля, седнете — каза той със задавен глас. — А защо тя не може сама да разговаря с мен?

Те седнаха.

— Това би било трудно за нея… Тежко… та тя ви обича, мистър.

— Тя отказва да стане моя жена? — бързо попита Престо.

— За голямо съжаление, да.

— Но, боже мой! Защо? По каква причина?

— Предполагам, че вие я знаете не по-зле от мен.

— Мерзката клевета във вестника. Но нали това е свършена работа — горещеше се Престо.

— Тази работа не може да бъде свършена, мистър Престо. Вие знаете пословицата: хвърляй кал, все нещо ще остане.

— Нищо няма да остане. Бракът е най-добрият начин да се измие тази кал. И струва ли си да се обръща внимание?

— Изслушайте ме, мистър Престо. Вярвайте ми, сам аз съм дълбоко опечален от това, че вашият брак се разваля. Но аз съм напълно съгласен с Елен. Това не бива да става.

— Но защо тогава… досега тя с нищо не даде да се разбере, че отговорът й ще бъде отрицателен.

— Тя щадеше вас и се грижеше за съдбата на филма, не искаше да ви разстройва, докато не бъде снет и последният кадър. Нали и вие искахте да скриете от нея клеветата във вестниците…

— Може би у нея отново са възникнали съмненията, дали по любов се женя за нея или само от благородни подбуди…

— Тя вярва във вашата любов така, както и аз и не се съмнявам, че искрено я обичате. Но чуйте какво казва тя: „За клеветата знае цялата страна. И мен сега ме познава цялата страна като новопоявила се кинозвезда. И колкото по-голяма ще бъде моята известност, колкото по-висок е пиедесталът, толкова по-голям брой хора ще ме посочват с пръст, двусмислено ще подмигват и ще казват: това е, знаете ли, оная същата…“ Нима малко хора са прикривали незаконната си връзка с брак, но петното все пак си е оставало?

— Но нашите отношения бяха съвършено чисти!

— Не се съмнявам в това нито за минутка — възрази Бари. — Но в това именно се и заключава целият ужас на клеветата: всеки е свободен да й вярва или да не вярва. Престо се хвана за главата и възкликна:

— От това човек може да полудее! Нима е решила да се откаже и от артистичната си кариера? Та тя получи изведнаж това, за което напразно мечтаят милиони хора…

— Слава, пари — искате да кажете? — прекъсна ю Бари. — Честта на човека е по-скъпа от славата и парите. Поне ние с Елен така мислим.

— И аз така мисля — отговори с известно неудоволствие Престо. — Но това е загуба за изкуството, за хората.

— Вие сам ми разказвахте веднаж как някаква си психопатка ви молила да запазите вашата грозота, вашата незарастваща рана за изкуството и за хората. И вие напълно разумно тогава сте й отговорили, че такова искане е нелепо и егоистично.

Престо съзнаваше правдивостта на тези доводи. Той беше попритиснат и обезоръжен.

Те печално се гледаха един друг. Най-после Престо каза:

— А какво мислите да правите с нея?

— Да заминем в неизвестност, да заминем за там, където никой не я познава, и да живеем скромен, незабележим живот… И друго ме молеше тя да ви предам: че искрено ви желае щастие и че никога няма да ви забрави… Аз не се съмнявам, че тя никого вече няма да обикне, не е такова момиче тя. Но нейният живот е вече разбит. — Бари стана и подаде на Престо треперещата си от вълнение ръка. — Благодаря ви за всичко, мистър Престо, и прощавайте.

— Но нима не мога да я видя, да се простя с нея? — възкликна Престо.

— За нея това би било много тежко. Тя вече отпътува.

И Бари излезе от стаята с нетвърдата походка на дълбоко страдащ човек.

Престо се отпусна на стола и стисна главата си с две ръце.

Влезе Себастиан, повъздиша, повъртя се нерешително до вратата и каза:

— Мис Кей замина, а мистър Бари поръча за кола.

— Зная, Себастиан — отговори Престо, без да махне ръцете от главата си.

Себастиан не си отиваше, а въздишаше до вратата.

— Зная също за какво искаш да ме питаш — каза Престо. — Мис Елен и мистър Бари си заминаха завинаги. Сватба няма да има. Ние пак останахме сами с тебе двамата, старче.

За известно време в стаята настана тежка и мъчителна тишина. После, като че ли забравил за присъствието на Себастиан, Престо каза високо на себе си:

— Впрочем не. Сега аз не съм сам. Наистина враговете ми нанесоха много тежък удар. Но какво пък, с това те само ми помогнаха още по-ясно да определя своя път. Сега вече никой не може да ме отклони — ще отмъщавам и ще се боря до последен дъх…

Себастиан със страх и уважение гледаше пламтящото лице на Тонио, изпълнено с решимост и гняв.