Чудомир
Петър Райчев

Както много други, Петър Райчев, след като свършил гимназия във Варна, поради липса на художествена академия дойде да следва в Рисувалното училище. Още тогава той пееше, като малко си кривеше устата, но после този недостатък изчезна. Ние живеехме в един квартал, много често ходехме заедно и понеже и двамата бяхме дългокоси, по тогавашната мода, и с кожени калпаци, смятаха ни за братя. Петър беше доста сръчен и в рисуването и по едно време даже заедно сътрудничехме в „Барабан“ с рисунки и карикатури, които той подписваше с псевдонима Пиер. Мисля, че две години следва в София, след което изчезна, и научихме, че бил в Русия. Година ли след това, две ли, не помня, но си дойде и ми показа вестник, в който пишеше, че е пял на семейна вечеринка в дома на някаква видна личност тогава. После се знаят големите му успехи по европейските сцени и у нас. При честите срещи между другото ми призна, че следването му в Рисувалното училище доста му помогнало като оперен певец, най-вече при гримирането. И действително при спектаклите забелязах, че между другото осветяваше откъм ноздрите длъжкия си и крив като клюн нос и по този начин го правеше да изглежда по-къс.

Не познавам отблизо живота му, но ще да е бил практичен, защото в бележника си през 1947 година съм записал:

„Петър Райчев пак си устройва юбилей. При всяко ново правителство той си урежда чествуване и като прибере парите, подаръците и ордените, уверен съм, че ще почне да се моли дано по-скоро падне това правителство и да дойде друго, за да му устрои нов юбилей.“

(Из ръкописите на писателя.)