Барбара Бозуел
Последната от рода Брейди (6)

Шеста глава

— Не съм влюбена в Джек Блеклидж! — повтаряше си Колийн на глас най-малко за десети път тази сутрин. Пътуваше за работата си, опитвайки да се концентрира върху указателните знаци, защото не беше запозната добре с маршрута.

Никол грешеше. Беше нормално приятелката й да заключи, че нещо толкова хубаво като любовта я бе довело до действията й предишната вечер. Но тя не беше влюбена в Джек Блеклидж! Не можеше да е влюбена. Той не беше нежният, мил, добър и открит мъж, който винаги си беше представяла. Беше труден, циничен и арогантен. Нямаше никога да се влюби в мъж като него.

А не беше ли любовта основата на честност и вяра? Да, но тя не посмя да бъде честна с него за финансовото си положение от страх пред алчното му намерение да се ожени заради пари. Никоя нормална жена не би искала мъж, който да цени банковата й сметка повече от любовта.

Тогава защо го целуваше, сякаш беше изгубена в дебрите на любовта, позволи му да я докосне и предизвика в нея чувства, които преди не беше изпитвала? Никол й го беше натякнала тази сутрин, преди да тръгнат на работа. И Колийн се насили да погледне истината в очите.

Тя искаше да му се отдаде изцяло. Много й беше трудно да си го признае. Тя, Колийн Елизабет Брейди — чистото и добро момиче, изгаряше по мъж, който не показваше с нищо, че я обича, който нямаше да се поколебае да я използва и после да я зареже. И дори по-зле: да се ожени за нея заради парите й, ако някога разбереше, че ги има.

Колийн се закле, че той няма да разбере, няма да му казва, че има връзка с една от най-богатите фамилии в страната.

Освен това трябва да се излекува от това рисковано сексуално влечение, като стои колкото е възможно по-настрана от Джек. Едно сляпо привличане има нужда от близост, за да се подхранва. Тя ще се опитва да стои настрана от бюрото му и ще отбягва всякакви контакти с него в извънработно време. Ще си запълни дотолкова живота, че да няма нито време, нито сили да мисли за Джек Блеклидж. Дори това да означава, че ще помоли Никол да й урежда срещи с непознати, които не говорят английски.

Но ефектът от енергичния й монолог изчезна, когато пристигна в редакцията. Джек не беше на бюрото си и вместо облекчение, я налегна жестоко разочарование.

Казоровски беше до кафе-машината и Колийн се присъедини към него, като нарочно забрави термоса си с хубаво кафе на масата.

— Къде е Джек? — попита тя възможно най-незаинтересовано.

— Днес ще работи в къщи — каза Каз, докато се мръщеше между две глътки от гъстото черно кафе. — Сближи ли се с теб, за да ти покаже тънкостите?

Колийн знаеше, че главният редактор всъщност я питаше дали Джек я бе удостоил с разрешението да напише вече една колона.

— Уча все повече и повече с всеки изминат ден — отговори тя. Но отговорът й беше така смътен, както и неговият въпрос.

Казоровски разбра и й се усмихна съзаклятнически.

— Дръж се, малката! — каза той и изчезна.

Тя почувства червенина по бузите си. Така се беше изгубил и Джек предишната вечер. Тя си спомни колко отчаяно нетърпелив беше той да избяга. Само предложението да седне на чашка кафе с нея и приятелите й го беше накарало да се разтича. Защото не му пукаше изобщо за нея, напомни си тъжно Колийн. Той използваше компанията и тялото й само когато му отървеше.

От това я заболя. Можеше и да не е влюбена в него или пък беше повече, отколкото си мислеше, а това вече бе лошо. Тя изхвърли упорито Джек Блеклидж от мислите си и се залови с работата.

Първо се зарови в отдела за рецепти в подготовка за следващите две седмици. После редакторът на забавните страници я помоли да допълни с последните новини некролозите на редица кинозвезди. Да се приготвят предварително некролози за живи и здрави хора й се струваше малко жестоко, макар че виждаше и практичната му страна. Въпреки това часовете писане за живи хора като за умрели я настроиха някак си печално.

За нейно облекчение, Сюзан Фарли и Кристина Фуско — двете репортерки, с които се беше сприятелила първия ден в редакцията, я поканиха на обяд в Стек Искейп.

Там тя се угощаваше с високохолестеролни и висококалорични стекове и всякакви гарнитури без ни най-малко угризения на съвестта. Върна се в редакцията освежена и се зае оптимистично с работата си. Днес — рецепти и некролози, утре — оригинални колони, каза си тя. Може би. Ако поживее достатъчно дълго… Тя се усмихна на собствената си мечта.

— Изглежда, че се забавляваш? Мога ли и аз да се посмея?

Колийн подскочи, като чу гласа на Джек. Той стоеше на няколко крачки от нея и я наблюдаваше. Тя се помъчи да не показва по никакъв начин задоволство от неговото присъствие.

— Всъщност готвех се да привършвам за днес — каза тя, присвивайки рамене. Преднамерено равномерният й глас контрастираше с бурните чувства в нея. Тя погледна часовника си. — Вече минава два, а аз съм тук от шест сутринта.

— Надявах се да те хвана, преди да си заминала — каза Джек, като се приближи.

Колийн си позволи да го погледне крадешком. Беше със сини дънки и жълто поло. Страст и сила се излъчваха от него. Тя бързо отмести поглед.

— Защо? — попита тя и остана доволна от нотката на безразличие в гласа си.

Джек се усмихна с чаровна момчешка усмивка, която несъмнено преди му беше помагала. Макар да знаеше, че е фалшива, Колийн почувствува опасността и трябваше да се насили, за да се предпази да му отвърне с усмивка.

Тя спечели битката.

— Защо? — повтори с каменно изражение.

Усмивката на Джек поугасна.

— Като че ли майка ми и сестрите й изведнъж са пожелали да вземат лодка и да отидат до Мадоната на мъглата. Естествено, искат да ги придружиш и после да вечеряме заедно.

Колийн го погледна студено. Значи това щеше да продължава. Той щеше да се преструва, че страстното им встъпление вчера не се бе случвало, че те са просто колеги, сключили договор.

— Не — каза тя рязко. — Съжалявам, но не мога. Ще трябва да ме извиниш пред майка си и лелите си.

— Те очакват да те видят, Колийн. А и ние имаме споразумение, нали си спомняш?

— Да, споразумение да измамим три прекрасни жени, които не го заслужават. Отпиши ме отсега нататък, Джек.

Нарочно не го поглеждаше, докато дълго пререждаше бюрото си и събираше нещата си, но прекрасно знаеше, че той наблюдава всяко нейно движение.

Джек скъси разстоянието между тях с две огромни крачки.

— Не ми ли се доверяваш да прекараш времето си с мен след всичко, което се случи снощи, Колийн? — попита я бавно и с подигравателен тон.

Стомахът на Колийн се сви. За предпочитане беше да се прави, че предишната вечер не съществуваше, за да може и той да разбере колко глупаво постъпи.

— Снощи? Да не би да имаш предвид, когато избяга от Камал, Никол и мен, като че ли бяхме прокажени?

— Знам, че може и да е изглеждало така — насили се да се изсмее Джек. — Но аз говорех за това, което се случи преди…

— Да изчезнеш като дим — добави тя кисело.

— Ти определено си сменила тона си от снощи, когато ме описваше като чувствителен, сладък, разсъдлив и… какво друго? А, да — нежен.

— Използвах целия си талант за тези измислици и нямам повече.

— А и дори да имаше, нямаше да си го хабиш за мен.

Кафявите й очи светнаха:

— Точно така.

Той се приближи с още една крачка, така че те бяха само на няколко педи разстояние и тя можеше да усети полъха на тялото му. Сърцето й лудо заби.

— Да го кажа направо: ядосана си ми, защото не разширих ролите ни пред съквартирантката ти и нейното гадже. — Очите му светнаха. — Искаше да седна и да се правя, че и ние сме двойка като тях. Да правим планове и за тях, и за нас, да си разказваме вицове и т.н.

Колийн се обади:

— Ядосана съм, защото си самодоволен използвач, който ме използва да залъгвам роднините му и… и който щеше да ме използва и за леглото.

— Ако аз те използвах, то ти мен също ме използва, скъпа. И се наслаждаваше на себе си през цялото време.

Той се протегна да прибере един кичур зад ухото й. Тя блъсна ръката му.

— Не си и помисляй, че аз…

— Че се разгорещи като факла, когато те целунах? — каза Джек меко. — Това наистина те развълнува, Колийн. Фактът, че искаше и беше готова да дадеш твоята прехвалена девственост на…

— Не е вярно! — прекъсна го тя студено. — Никога нямаше…

— Скъпа, ако приятелите ти бяха дошли по-късно, щяха да ни намерят в леглото.

Вбесена и унизена, Колийн импулсивно вдигна ръка да го удари.

— Продължавай! — каза с насмешка Джек. — Удари ме. Вече имаме публика. Защо не им поднесеш една мелодрама за пикантност? Ще останем в устите им за седмици.

Тази ужасяваща перспектива бързо я отрезви. Тя отпусна ръка и се огледа крадешком около себе си. Доста от колегите им ги зяпаха с нескрит интерес. Макар че не чуваха какво става, само гледката Блек Джек и Колийн очи в очи беше достатъчна да събуди любопитството им.

Колийн бавно се обърна с гръб към Джек, като се напрягаше да постигне онова, което се надяваше да изглежда непроницаемо изражение. Тя събра нещата си.

— Шоуто свърши? — попита Джек, усмихвайки се широко.

— Ти си надута арогантна хлебарка! — изсъска тя, съжалявайки, че не бе казала нещо по-ефектно.

— Хлебарка? — повтори Джек. — Да, това не е клише като плъх или змия, но все пак не е достатъчно оригинално, а ти все пак си журналистка.

— Напоследък не съм писала много. Всъщност не съм писала нищо. Прекарвах си времето в търсене на рецепти, в гледане на невъзможни филми и осъвременяване на некролози, вместо да пиша статии, за което бях и наета.

Тя понечи да си тръгне, но Джек й препречи пътя.

— Искаш ли да работиш с мен върху една колона? — Погледът му беше вторачен.

Колийн се опита да го заобиколи, но той майсторски й препречваше всяка стъпка, като стоеше като стена пред нея.

— Имам идеи за няколко колони — продължи той, като не изпускаше нито едно движение. — Трябва ми помощ за съдържанието. Какво ще кажеш, Колийн? Ще работим до припадък и ще видим какво ще излезе от това.

— Опитваш се да ме завербуваш да дойда днес с теб. Това е единствената причина, заради която ми предлагаш…

— Но все пак ти предлагам. Ако наистина искаш да пишеш колона, ще се уловиш за шанса, а няма да се хващаш за мотивите.

Тя го погледна внимателно.

— Наистина ли ще ми разрешиш да напиша статия, ако дойда с теб и семейството ти днес?

— Ако това, което направиш, може да се публикува, да.

Колийн помисли за твърдото си решение да се пази от Джек Блеклидж и го сравни с шанса да напише колона, която ще я накара да прекарва повече време с него. Опита се да пренебрегне вълнението, което я обзе. „Това, което правя, е само професионално решение“, увери се тя. Само професионално! Погледнато в тази светлина, трябваше да е глупачка да откаже първия — засега единствен — шанс да напише статия.

— Мога ли да ти вярвам, че ще спазиш обещанието си и ще кажеш честно мнението си за това, което съм написала? — попита направо тя. — И няма да си вземеш думата обратно утре, когато няма да ме молиш да играя на твое гадже?

Очите му светнаха:

— За разлика от теб, аз не провалям сделки, Колийн.

— И аз не… — започна тя меко.

— Щеше да го направиш днес, като ми откажеш да дойдеш с мен — прекъсна протеста й той. — Сделката ни беше да се правиш на моя любима, докато лелите ми и майка ми си заминат за Флорида. Дори си стиснахме ръцете за това, спомняш ли си?

Да, тя си спомняше. Но тогава то й се струваше толкова лесно и просто, а сега… Колийн отмести погледа си от него, нямаше да обсъжда това сега!

— Трябва ли да се преобличам за Мадоната на мъглата или мога да дойда, както съм? — попита ледено тя.

Джек погледна памучния й костюм в пясъчен цвят. Той прилягаше на тялото й, а кръглите платнени копчета, които бяха от горе до долу, го предизвикваха да ги разкопчава едно по едно.

— Така е добре. Да вървим! — преглътна той.

След около час Джек, Колийн и трите вдовици плаваха за Мадоната на мъглата. Лодката се плъзгаше близо до каскадата на гърмящите води на Ниагарския водопад. Всички бяха с дебели гумени жилетки, шапки и обувки, за да ги предпазват от огромните водни пръски.

— Страхотно е! — възкликна Колийн, докато висеше на парапета и се взираше в обвития с мъгла водопад.

— По-хубаво ли е от обиколка в Дисниленд? — попита сухо Джек.

— Поне толкова хубаво — отговори тя. — Сестрите ми и племенниците ми страшно ще го харесат. С нетърпение очаквам да дойдат.

— Внимавай какво си пожелаваш — предупреди я Джек. — Защото може да се сбъдне. Семействата обичат да се появяват, както знаеш.

Колийн се усмихна широко. Чувстваше се бодра и въодушевена, предишното мрачно настроение и досада бяха напълно изчезнали. Тя, разбира се, знаеше защо. Защото не се занимаваше с потискащи некролози, защото най-накрая имаше шанс да напише статия. Веселото й настроение съвсем не бе свързано с това да бъде център на вниманието на Джек.

Той стоеше до нея с ръка, небрежно опряна на рамото й. Майка му и лелите му седяха на една пейка вътре в лодката. Макар че не бяха в обсега им, те продължаваха да разговарят спокойно. Никой от тях не спомена, че не е необходимо да се правят на любовници, след като публиката им не ги наблюдава.

— Какво правят всички онези хора? — Колийн се възхищаваше на фигурите на брега, които се изкачваха по някаква пътека почти под водопада.

— Това е Пещерата на ветровете — обясни Джек. — Обличаш дъждобрана и тръгваш по пътеката под водопада.

— Искам да отида там! — възкликна Колийн.

— Ще се измокриш толкова близо до водата. А дъждобраните и обувките не помагат много, защото вече са мокри, когато ги обличаш.

— Много важно, хайде да отидем, Джек! — Тя му се усмихна. Очите й грееха, а лицето й излъчваше ентусиазъм.

Джек почувства някакво трепване дълбоко в стомаха си. Беше толкова млада, трепереща и поразяващо хубава. И дори в тази смешна жилетка беше вълнуваща, меката й уста предизвикваше целувка, големите й красиви очи светеха. Той почувства непреодолимо желание да я сграбчи и в същото време да я защити. Парадоксът в случая го обезсърчи.

От момента, в който беше избягал от апартамента й предишната вечер, подвластен на силните чувства, които бе предизвикала у него, той мислеше само за Колийн. Когато майка му предложи тази разходка до Мадоната на мъглата, той не отговори с обичайния сарказъм, а се зарадва на шанса да прекара повече време с Колийн. Когато тя отказа да го придружи, той почувства повече разочарование, отколкото искаше да си признае. Добре че я подкупи с колоната!

Смяташе да удържи на думата си. Колкото и да беше странно, той вече не се противопоставяше на перспективата тя да му бъде чирак.

— Извинявайте, можете ли да се мръднете за момент! — Едър мъж на средна възраст с видеокамера извика на Колийн и Джек.

Те се огледаха. Видяха възрастна двойка, която идваше към тях с момче и момиче. Всички се смееха и махаха към камерата.

И тогава момчето отиде и седна на парапета.

— Здрасти, татко — извика то и започна да маха. Семейството го наблюдаваше и се усмихваше. Бащата държеше камерата и продължаваше да снима.

Джек и Колийн се спогледаха неразбиращо.

— Джек, той може да падне във водата! — извика Колийн, когато Джек вече викаше на момчето:

— Хей, слизай оттам! Искаш да паднеш и да се удавиш ли?

Само секунда след това момчето загуби равновесие и залитна назад. Колийн изкрещя, бащата продължи да снима. Със спортно професионални и бързи рефлекси Джек хвана краката на момчето точно когато започваше да пада. След няколко секунди двама други пътници му се притекоха на помощ, за да издърпат детето обратно в лодката.

— Глупак! — изкрещя Джек на детето и после се обърна към бащата. — Това беше най-тъпият номер, който съм виждал през живота си. Ти…

— Ти провали снимките ни — прекъсна го грубо сестрата на момчето. — Щяхме да ги изпратим в „Най-смешните домашни видеоклипове“ и да ги излъчат по телевизията. Марк трябваше да падне от парапета във водата. Падането е хубава тема, а никой още не е падал в Мадоната на мъглата. Щяха със сигурност да го изберат за шоуто!

Колийн видя разяреното скептично изражение на Джек и бързо го хвана за ръката да го отведе оттам. Двама от екипажа на лодката дойдоха да се разправят с бъдещите оператори.

— Ти си герой, Джек — възкликна тя, като спонтанно го прегърна. — Скочи толкова бързо! Спаси момчето да не падне!

— Цялото идиотско семейство трябва да бъде пратено в затвора за изключителна глупост — каза Джек. — Водата тук създава водовъртежи, ако това хлапе беше паднало, щеше да се загуби веднага под нея.

Почувства се крайно напрегнат. Опасността от ситуацията беше увеличила адреналина в пулсиращата му кръв. Определени проучвания доказваха, че опасността увеличавала страстта и желанието за бой, но Джек не мислеше за научни експерименти. Той само почувства ръцете на Колийн около себе си и бързо я грабна в прегръдките си.

Изглеждаше толкова естествено да я прегърне. Когато тя отпусна ръце и се опита да се отмести, той стегна прегръдката си и я притисна силно към себе си.

— Искаха да рискуват живота на детето, за да видят клипа си по телевизията! — възкликна той възмутено. — Чудя се как не са решили да го пуснат надолу по водопада във варел и да го заснемат.

— Спускането по водопада във варел е правено вече — отбеляза сухо Колийн. — Може би не е сигурен начин да се проявят в шоуто. Освен това падането е хубава тема — добави тя, имитирайки тийнейджърката с дъвка в уста.

Напуши го смях.

— Не е хубаво да се майтапиш със слабоумни туристи, които са вдъхновени да направят дебют в националната телевизия, Колийн. — Той наведе главата си и челата им се допряха. — Значи мислиш, че съм герой, а? — След като го бе видяла в такава светлина, тя разбра, че е учудващо привлекателен за мъж, който се кълнеше, че е непукист със студено сърце.

Колийн потрепери, но не от студените пръски на водата.

— Да — каза меко тя. — Не трябваше да се намесваш, но ти го направи. Ти реши да помогнеш на това момче.

Сърцето й се изпълни с надежда. Не доказваше ли това, че майка му и лелите му бяха прави? Той беше внимателен, себеотдаден мъж зад внимателно изградената фасада на Блек Джек.

Бяха толкова близо, че дъхът им се смеси.

— Ти беше толкова смел и силен — прошепна тя.

— Преувеличаваш нещата, Колийн — промърмори Джек. Устните му се допряха до нейните. После ги отлепи и пак ги докосна.

— Това е невероятна постъпка. — Тя стоеше на пръсти и леко накланяше глава.

Този път тя покриваше с целувки устата му.

— Може да искаш да държиш на онзи твой тъмен имидж, но аз няма да ти позволя…

Очите им се срещнаха в един дълъг миг. Тихо и внезапно те се притиснаха един към друг.

— Това е лудост — промърмори Джек, когато прокарваше ръка в гъстата й коса, за да достигне врата й. — Намираме се на туристическа лодка, по дяволите! Има два пръста непромокаема гума между нас. — Той се намръщи на предпазните жилетки.

— Повече прилича да са дебели пет пръста — промърмори Колийн.

Пръстите му се плъзнаха по копринената кожа на врата й, докато я гледаше.

— Нещо повече — можеше да станем жертви на онзи лунатик с камерата. — Той погали устните й с палеца си. — Тъй като падането през борда не стана, може би щеше да насочи камерата си към нас.

Устните й се поразтвориха, като отговаряха на чувствения му допир.

— Мислиш ли, че сме достатъчно интересни, за да ни изберат за телевизионното шоу? — Трудно й бе да се отдели от него, когато всичко, което искаше, бе да затвори очи и да се слее с устните му. — Ако падането е интересна тема…

— О, скъпа, каква идея! — засмя се меко Джек. — Мога да се сетя за най-малко половин дузина статии и всички с интересни теми. — Устните му се местеха с нейните.

Колийн се доближи до него. Очите й бяха замъглени и замечтани. Сякаш пожар бе избухнал в нея, който захранваше желанието й. Никога преди не бяха я връхлитали такива диви и необуздани мисли, които се трупаха в главата й в този момент. Тя искаше той да я целуне, наистина да я целуне, така както я целуваше предишната нощ — бавно, дълбоко и силно. Искаше да почувства ласките му върху тялото си…

Лодката леко се наклони и те изгубиха равновесие. Джек веднага се хвана за парапета, а с другата ръка улови Колийн. Тя се отпусна в него, като се чувстваше някак зашеметена и неориентирана, като че ли някой я бе стреснал по средата на съня й. Един чудесен любовен сън и в същото време — стряскащ.

Тя долепи ръце до почервенелите си бузи и разбра, че времето и мястото бяха напълно забравени. Тя не бе и помисляла за туристите в лодката. Когато беше в прегръдката на Джек, й се струваше, че са само те двамата в целия свят.

— Аз… аз ще отида да намеря майка ти и лелите ти — каза Колийн, отделяйки се от него.

Джек я пусна. Тя изглеждаше объркана и замаяна, както се чувстваше и самият той.

Вече знаеше: дълбоката тежест, която бе усетил предната вечер, докато я бе целувал, не е била умопомрачение. Същата избухлива страст бе усетил и днес, в момента, в който я взе в ръцете си.

Въпросът беше — какво да прави? Изглежда имаше само два изхода. Единият бе да премине по благородния маршрут и да стои настрана от нея. Тя беше млада, сладка и невинна — онзи тип, за който бе измислено отдаването. А той не беше такъв. Най-милото нещо, което можеше да направи за нея, бе да се държи настрана от живота й.

Но преди за Блек Джек не бяха известни угризенията, той вземаше каквото поискаше. А сега искаше Колийн. Алтернативата да я заведе в леглото си и да удовлетвори желанието си му се стори по-привлекателна.

За един кратък миг той си спомни идеалистичните й разбирания за любовта, но бързо ги изхвърли от главата си. Тя беше на 23 години. Не й ли беше време да смени фантазиите си с реалната страст? Разбира се, че беше, увери се той. Дори щеше да й направи услуга, като я научи да различава любовта от физическото привличане, така че когато нейният принц се появи, тя да го познае.

Той грубо отхвърли тази перспектива. Имаше нещо наистина дразнещо в мисълта за Колийн и въображаемия й принц. И тъй като беше Джек Блеклидж, той не се попита защо. Много по-добре беше да си представя Колийн до себе си и нищо повече.

И като се засмя с най-чаровната си усмивка, отиде да намери Колийн.