Барбара Бозуел
Последната от рода Брейди (4)

Четвърта глава

Джек бе вече на бюрото си, когато следващата сутрин Колийн пристигна в редакцията. Наблюдаваше я, докато тя присядаше зад бюрото си. Очите му се спряха на свежото й лице, после се спуснаха по изящната й фигура.

Беше облечена с прилепнала плетена черна пола и черно-бяла карирана риза, черни чорапи и ниски черни обувки. Косата й беше хваната на опашка, която весело подскачаше, щом девойката раздвижваше глава. Полата й беше до над коляното и той още веднъж се наслади на изящните й крака. Тя изглеждаше млада, свежа и невинна едновременно.

Точно като всички надеждни американски момичета, които на младини нарочно бе избягвал. Тогава той бързаше да се прости с невинността си и рано се бе отдал на евтините, леснодостъпни момичета, които му помогнаха да я загуби. С годините реши, че няма смисъл да се променя. Другите мъже можеха да търсят характер, интелект и страст в жените, но Джек си падаше само по евтините авантюри. Семейството му постоянно го предупреждаваше, че ако не си избере скоро подходяща жена, „всички хубавици ще бъдат обсебени и ти ще свършиш сам или ще вземеш някоя, която никой не иска“.

Джек не обръщаше и капка внимание на тези добронамерени предупреждения, намираше ги за досадни.

Когато Дона внезапно го напусна, майка му и лелите постоянно повтаряха: „Ние те предупреждавахме!“. И той търпеше укорите им, защото те наистина му бяха говорили доста, преди да се ожени за нея.

Джек наблюдаваше как Колийн се усмихваше приятелски на колегите си… Беше й се подигравал за това, но Колийн беше моделът за момиче, което отговорният син води вкъщи при майка си. Ако я представи на лелите и майка си, те щяха да бъдат доволни и сигурни в щастието му. Освен това щяха да се върнат във Флорида по-бързо и да престанат с постоянните си кроежи.

Това беше прекрасен план, за който се бе сетил предишната вечер и сега обмисляше детайлите. Но преди всичко трябваше да спечели съдействието на Колийн! Джек знаеше, че това е трудна задача. Сладката госпожица Брейди бе достатъчно предпазлива към известния чаровник Блек Джек.

— Здравей! — Колийн бе задъхана, когато приближи бюрото си, защото беше тичала от колата си до стаята. Със сигурност сърцето й не бе забило по-бързо, защото видя Джек Блеклидж отпуснат предизвикателно в стола си.

Джек използва пълната сила на своята „Блеклидж усмивка“:

— Добро утро, Колийн!

Колийн внимателно окачи чантата си върху облегалката на стола, постави върху бюрото найлоновата папка и бавно я разкопча.

— Хубава чантичка имаш — каза свежо Джек. — Жълта като канарче!

Колийн го погледна и зачака. Усмивката му се разшири, а веждите й се събраха.

— Продължавай, кажи го! — каза тя най-после.

— Да кажа какво?

— Каквато и да е умна забележка по адрес на чантата ми.

— Току-що казах, че ми харесва, Колийн.

— Не очакваш да ти повярвам, нали?

— Защо не? Да ти донеса ли чаша кафе или сода от машината?

— Не, благодаря. Донесла съм си кафе от къщи. — И тя извади зелена чашка и термос от чантата.

Джек я гледаше, докато отваряше термоса и си наливаше кафе в чашата.

— Обзалагам се, че правиш великолепно кафе! — каза той. — Мога ли да го опитам? — Извади своя чаша с щампа на Буфало Бил от чекмеджето и отиде до нейното бюро. Все още се усмихваше.

Ръката на Колийн трепна, докато му наливаше. Той отпи малка глътка.

— А, както и предполагах! Правиш страхотно кафе, Колийн!

Колийн отстъпи крачка назад.

— Защо правиш това? — попита тя уморено.

Той изглеждаше страшно учуден:

— Не знам какво имаш предвид.

— Продължаваш да ми се надсмиваш. Това е… това е гадно. — Тя навлажни с върха на езика устните си.

— Усмивката ми е гадна? — изненада се обидено Джек. От години му бяха правили само комплименти за чаровността на усмивката му и той с цялата си душа вярваше в нейната сила.

— Знаеш ли, имам си обяснение за това какво се опитваш да направиш — каза тя.

— Така ли?

Колийн кимна.

— Съзнателно се правиш на нелогичен. Вчера беше саркастичен и нападателен, така че днес очаквах нещо подобно. Вместо това грейваш в усмивка, която е фалшива като подправена сметка, и се правиш на приятелски настроен. Следващия път ще очаквам това, а ти ще направиш нещо съвсем друго. По психология учих, че хората и животните могат да се приспособяват към всичко, с изключение на алогичността. С променливото си поведение се опитваш да ме накараш да се оплача на мистър Казоровски, че не можем да работим заедно.

— Малката ми умничка Колийн! — изръмжа Джек. — Мислиш, че си разбрала всичко, нали? — Дразнеше се, че тя бе проникнала в него толкова бързо. Беше объркала мотивите му, но не и неговата фалшива чаровност.

— Права съм, нали?

Той се изсмя, без да му е забавно:

— Трябва да съм сбъркал. Фалшивата ми усмивка и чар се оказаха глупави.

— Минават само пред глупачки. — Колийн седна на твърдия дървен стол.

Джек я наблюдаваше как рови в чантата и изкарва няколко писма и изрезки от вестници.

— Какво е всичко това? — полюбопитства той.

— Рецептите, публикувани през последните два месеца, и писмата с рецепти, изпратени от читатели. — Тя взе едно писмо. — Някои пишат и молят за определена рецепта, например: „Баба ми правеше дебел, сочен шоколадов кейк с масло. Знам, че използваше какао. Има ли някой тази рецепта?“. Прегледах отговорите на читателите и намерих рецепта за дебел, сочен шоколадов кейк с масло и какао.

Джек се намръщи.

— Това не е журналистика, а чисто готварство!

— Освен това Стефани Доублър каза, че не трябва лично да опитвам рецептите. И слава богу! Но някои са доста интересни. Чуй тази, казва се „Грандиозен десерт“: плодов коктейл, бяла ружа, бита сметана, два различни пудинга и три вида желе. Всичко се смесва.

— Звучи отвратително. Трябва да го преименуваш на „Гаден десерт“.

Колийн го стрелна укорително:

— Той е от някаква жена, която живее в Тонауанда. Къде ли се намира? Смятам да го публикувам във вторник заедно с две рецепти за „Дебел шоколадов кейк“ и с две молби за нови рецепти.

Обърна се към терминала и започна да пише. Джек се притесни. Нещата не вървяха по плана му. Момичето трябваше да се поддаде на неустоимия му чар, така че той да я покани на тих обяд, където щеше да й изложи необикновената си молба: да се преструва, че е „сериозно обвързана“ с него по време на визитата на майка му и лелите му. Предишната вечер беше сигурен, че ще може да я убеди. Сега за пръв път усети, че няма да е лесно.

Е, не смяташе да се предаде след първия опит! Той протегна крака си към ъгъла на бюрото й. Ако приятелският тон не помогнеше, винаги имаше още един изход — да бъде нежен и внимателен с нея.

— Последната ми колона от синдикатите бе пусната за печат вчера следобед и ще излезе в днешните сутрешни ежедневници — каза той, като искаше да поведе някакъв разговор. — Прочете ли я?

Погледът на Колийн се спря върху мускулестия му крак, който беше на две педи от нея. Сърцето й заби по-силно и тя прехапа долната си устна.

— Да — каза тя бързо, гледайки настрани. — Колоната беше забавна и информативна. Не знаех за спора между играчите от националната футболна лига и техните мениджъри, но ти ме запозна. Мислиш ли, че футболистите ще стачкуват или нарочно си се правил на адвокат?

— За нещастие мисля, че ще има стачка в края на месеца. — Тъмните му очи светеха, докато обясняваше. Ентусиазмът му по неговата тема беше заразителен.

— Харесва ми, че в статията си не вземаш страна. — Колийн бе възхитена. — Каза, че всички, които са въвлечени, са еднакво ненаситни, но това не звучи поучаващо, а буди смях.

— Хареса ли ти цитатът, който съм използвал: „Моето си е мое, чуждото — общо“. Мисля, че е подходящо за широк кръг от хора — от професионалните атлети и знаменитости до всеизвестната разновидност на бившата съпруга. Включително и моята.

Колийн се размърда в стола си. Никога досега не бе обсъждала с мъж „бившата съпруга“. Тези, с които се срещаше, бяха все ергени. После си спомни, че Джек Блеклидж е неин шеф, а не потенциален любовник.

— Разбирам — каза тя неутрално.

Беше захапала стръвта. Джек се поздрави.

— Да, Дона беше ужасен случай на тема алчност — рече той престорено небрежно. — Когато се ожених за нея преди девет години, имах хубав, обезпечен бейзболен договор. Дори бях доста силна карта. Но щом се разделихме, Дона поиска всичко.

— И получи ли го? — Колийн затаи дъх, надявайки се да не изглежда като любопитна злобарка. Но тя бе така заинтересувана от личния му живот, че не устоя да не му зададе този въпрос.

— Съдът реши да й подари свободата и нищо друго — отговори с равен тон Джек. — Имаше доста обстоятелства в моя полза. Бяхме женени за по-малко от две години, нямахме деца и аз я издържах от деня на сватбата ни. Разбира се, не беше останало много от спечеленото от бейзбола, освен това Дона обичаше да си поживява добре. Докато бяхме семейство, живеехме само от моите пари. Оспорвах делото и въз основа на възрастта, разводът беше даден на мен — добави той вяло.

Колийн седеше тиха и безчувствена, отново несигурна в отговора си. Да се разведе с неблагодарната жена, която му харчела парите, трябва да е било болезнено и въпреки всичко Джек има вид на незаинтересован от това. Чудеше се дали го е преживял и оставил зад гърба си, или подготвяше буря от чувства.

— Трябва да ти е било доста трудно — каза тя най-сетне, внимателно избирайки думите. Беше сигурна в себе си и едновременно поласкана и заинтригувана, но все още нащрек. Интуицията й я предупреждаваше, че нещо не е наред.

— Невъзможността да играя бейзбол беше хиляди пъти по-лоша от това, че изгубих Дона — рече Джек. Очите им се срещнаха и той се учуди от блясъка, който видя там. Симпатия? Да, но и подозрение.

Намръщи се и се наклони по-близо към нея. Лъхна го лек аромат от парфюма й. Той си спомни миризмата, спомни си нейната влудяваща, чувствена привлекателност. За един кратък миг мозъкът му изключи и едва потисна огромното си желание да докосне нежното й като алабастър лице.

Той бе много, много близо. Колийн затаи дъх. Сърцето й заби силно, сякаш щеше да изхвръкне.

— Как изгуби възможността да играеш бейзбол? — се чу тя да пита с тих гърлен глас, който трудно разпозна като свой.

Въпросът изкара Джек от чувствената мъгла. Трябваше да следва правилата на плана си. Ако очакваше да спечели — а той очакваше — щеше да е по-добре да настъпва постепенно.

— Катастрофирах с кола и ръката ми бе счупена — каза и се наведе още повече към нея. Накрая не устоя на страхотното си желание да докосне конската й опашка. Тя беше нежна като коприна, каквато и изглеждаше. Взе един кичур между двата си пръста и нежно го погали.

— На два пъти съм си чупил ръката и двата пъти бяха последвани от нервно разстройство — продължи той с дрезгав глас. — Докторите ми казаха, че ще мога да използвам ръката си, но че никога няма да играя отново. Оказаха се прави, а да приема това решение на съдбата беше много по-травматизиращо от решението за развод.

Щом усети пръстите му да галят косата й, Колийн потрепери. Стана и се премести от стола си. Интуитивно чувстваше, че беше планирал всичко. Но защо?

— Къде отиваш? — попита Джек с груб глас. Знаеше, че не биваше да я докосва. Обезнадеждаващото бе, че се чувстваше неспособен да се овладее. За няколко мига Джек Блеклидж бе изгубил контрол над себе си.

— Смятам да остана тук. — Колийн стоеше до отдалечения край на бюрото си с ръце, скръстени на гърдите. Изглеждаше едновременно защитена и уязвима.

— Защо? Аз само ти говорех, Колийн. — Бе сгрешил и те двамата го знаеха, но той не смяташе да си го признае.

— Беше се надвесил над мен — каза тя. — Беше… — Спря и преглътна. — Играеше си с косата ми. И защо ми разказа всички тези неща за себе си? Вчера ме накара да разказвам за живота си, а днес споделяш част от своя. Какво целиш, Джек?

Джек усети червенина да се надига от врата към лицето му. Изпадаше в абсурдна ситуация. Не бе свикнал да го занася жена, която се опитва да очарова.

— Може би съм решил да последвам съвета ти и да бъда мил и добър — каза той.

— Не ти вярвам — отвърна простичко Колийн. — Мисля, че се опитваш да ме накараш да те съжалявам. Това, което не мога да разбера, е защо?

Джек въздъхна:

— Знаеш ли, не си толкова наивна, колкото си мислех. Права си. Опитвах се да спечеля симпатиите ти.

Изненадана от признанието му, тя се върна до него.

— Но защо? — попита тя с широко отворени очи.

— Защото искам да ми направиш услуга.

За негово учудване, тя се засмя.

— Какво ти е толкова смешно? — попита я той.

— Ти. Защо не дойде направо да ме попиташ?

— Защото това е една от най-глупавите услуги, за които съм молил, и реших, че ще имам предимство, ако мекото ти сърце се натъжи заради мен.

— Просто ме помоли, Джек, в края на краищата ти си ми шефът. Трябва да съм луда, за да откажа да ти направя услуга, нали?

Джек се намръщи.

— И като имаш предвид това, ще вечеряш ли с мен утре вечер?

Сърцето й заби лудо. Той я канеше да излязат. Тръпката, която премина през нея, беше вълнуваща и въодушевяваща. Тя просто не беше разбрала колко много иска да излезе с него.

— Не се тревожи, това не е истинска среща — побърза да я успокои Джек. — Добре ми е известно, че аз и ти сме пълни противоположности и че нямаме никакво желание да продължаваме връзката си извън офиса.

Колийн се почувства като балон, който току-що се е спукал. Бе шокирана, разбита, но бързо се стегна и си придаде незаинтересован вид:

— Ти си напълно прав — каза тя. И пред себе си настоя мислено, че е така. Наивно бе да си мисли за нещо друго. — Така че защо искаш да вечерям с теб?

— Защото ти не си единствената с добронамерени роднини. Майка ми и двете й сестри не биха искали нищо друго, освен да ме видят с някое хубаво, порядъчно момиче. Дори когато са във Флорида, пак успяват да ми изпращат напътствия. Бедата е там, че понятието им за хубаво момиче не съвпада с моето.

— Мога да го разбера. — Беше доста смешно да си представи студения Джек под натиска на загрижените мама и лели. Това малко го очовечаваше.

— С две думи сгреших, задето им казах, че съм се хванал с подходящо момиче. Мама и лелите ми пристигат утре в Буфало да ме посетят и да видят тази хубавица. Ето и ролята ти, Колийн. Ще я изиграеш ли? Ще направиш щастливи три възрастни вдовици, а да не говорим, че ще спечелиш точки и пред шефа си.

— Та ти трябва да познаваш сума ти жени, освен мен — протестира Колийн.

Той поклати глава:

— Жените, с които обикновено излизам, не са за пред семейството. Не искам нищо сериозно от тях, затова и не желая да ги срещам със семейството си, нито пък да виждам техните. Обещай, че ще го направиш, Колийн! — помоли я той.

— Не мисля, че е честно да лъжеш семейството си по този начин. Каква е целта?

— Целта е те да се върнат във Флорида спокойни и убедени, че съм изоставил лекомисления живот и да си мислят, че съм влюбен в порядъчна жена. Така ще престанат да дават телефонния ми номер на всяка майка, леля или баба на неомъжено момиче, които идват в магазина им.

— А като попитат за бъдещите ни планове, какво ще им кажеш?

— Че все още излизаме, но не сме говорили за големия ден. Мога да ги залъгвам с това години наред. Междувременно ще се освободя от всички онези майчини предупреждения и лелини съвети. От друга страна, майка ми и лелите ми ще спрат да се притесняват за мен и ще насочат силите си в магазина, братовчедите ми и техните семейства.

— Не знам, Джек.

— Ти също ще спечелиш, Колийн — каза той бързо. — Ако някога имаш нужда от мен да играя ролята на подходящ годеник, когато вашите идват в Буфало, няма да имаш проблеми, скъпа.

Колийн го прецени мислено. Той смяташе, че хората действаха в зависимост от собствените си интереси, а сега се обръщаше към нея. Какво щеше да прави, ако семейството й започне да я сгодява по този начин? След като майката и лелите на Джек го бяха накарали да се побърка, представи си какво можеха да направят властните Рамзи, ако започнеха да изпращат подходящи годеници в Буфало за нея.

— Не мога да повярвам на това, но започвам да го разбирам — призна тя. — Нямам ангажимент утре вечер и ще изляза с теб. Никол няма да може да ме изкара на още една тъпа среща като снощната…

— Снощи си излизала? — попита смръщено той.

Колийн не забеляза изражението му. Тя си спомняше за предната вечер.

— Момчето, с което излязох, не беше спало трийсет часа. Интернист е и беше на повикване. А английският му бе почти неразбираем, дори когато се стараеше. — Не отрони нито дума през цялата вечер, помисли си Колийн. Само гледаше пицата с премрежен поглед и накрая заспа дълбоко, обронил глава на масата. — Разбира се, Никол и Камал бяха твърде заети със себе си, за да забележат. Седяха цели 3 часа, докато Камал го извикаха. Умирах от скука. Реших кръстословицата няколко пъти.

— Няма да прекараш нито една вечер с мен така, обещавам ти. — Джек се усмихна многозначително. — Майка ми, лелите ми и аз говорим английски и не заспиваме в ресторантите. Кажи „да“, Колийн.

Тя обърна глава.

— Добре — каза накрая. — И без това утре вечер няма нищо интересно по телевизията.

— Колко мило — каза сухо Джек. — Надявам се, че ще покажеш ентусиазъм пред компанията.

— Колко точно ентусиазирана трябва да бъда?

— Просто се прави на влюбена в мен и аз ще правя същото.

— Това ще е лесно за теб. Ти си влюбен в себе си.

Той повдигна веждите си.

— Надявам се, че няма да правиш подобни забележки пред тях. От теб се очаква да бъдеш моята сладка чаровна приятелка.

— По-добре да изкарам един курс по актьорско майсторство.

Усмихнаха се един на друг — първо нерешително и после с открита топлина и хумор.

— Споразумяхме ли се? — попита Джек и протегна ръка.

— Споразумяхме се. — Колийн сложи ръката си в неговата.