Барбара Бозуел
Последната от рода Брейди (10)

Десета глава

Острият звън на телефона ги събуди на следващата сутрин. Джек едва отвори очи, погледна часовника до леглото и изръмжа. Седем часът и 31 минути. Кой, по дяволите, беше този, който се обаждаше по това време в събота сутринта!

— Да! — извика той в телефона.

Колийн, която беше спала, облегната на него, сънено стана. Големите й кафяви очи оглеждаха непознатите неща, които я заобикаляха. За пръв път в живота си тя се събуждаше в прегръдките на мъж. Беше прекарала нощта тук, притисната до Джек, под пухения юрган. Сега, на сутрешна светлина, горещата страст от изминалата нощ изглеждаше толкова далечна, както и среднощната тъмнина…

Само мисълта за това я накара да се сгорещи и да се почувства слаба. Тя уви чаршафа около себе си, понасяйки с мъка голотата си. Чувстваше се така уязвима и срамежлива!

Когато Джек извика нетърпеливо, Колийн трепна и пръстите й стиснаха силно чаршафа.

— За теб е! Никол — каза той сънено. Подаде й слушалката и се просна по корем.

Сърцето на Колийн трепна:

— Никол? Нещо не е ли наред?

— Навън е натрупало три метра и половина сняг, а ти питаш дали нещо не е наред — каза сухо Никол. — Целият град е побелял, Колийн. Погледни през прозореца, ако все още не си го направила.

— Не съм — измърмори Колийн. — Да коментираш времето ли се обади, Ник?

— Още по-лошо. Обадих се да коментирам връзката Брейди-Рамзи. Знаеш колко рано стават, Колийн. Явно са чули за времето по телевизията тази сутрин и въпреки че са чак в Тексас, снеговалежът в Буфало е привлякъл вниманието им. Шавон, Ерин и Тара се обадиха да питат дали се справяш добре в ледения север и предложиха самолетни билети за Хаустън веднага след като отворят летището.

Колийн седеше като истукана.

— Какво им каза, Никол? Къде им каза, че съм? — Нямаше много възможности в толкова ранен час в събота сутрин, при условие че градът е затрупан от сняг.

— Казах, че си останала при колежка, при която те е сварила бурята, и че си се обадила да ми кажеш, че си добре.

Колийн въздъхна облекчено.

— Страшно ти благодаря, Ник…

— Но не е толкова просто, Колийн, когато става дума за нашите семейства, нали знаеш? Сестрите ти искаха името и телефона на приятелката ти, за да могат да ти се обадят.

— О, Никол! — преглътна Колийн.

— Направих се, че не мога да си спомня името на приятелката ти и че не мога да им дам номера. Но не се хванаха, Колийн. Сестра ти Меган току-що се обади и каза, че сестрите ти са се побъркали от притеснение, и зетьовете ти също. Опасяват се, че здраво си загазила. Явно са убедени, че не знам никога къде и с кого си. Това си заслужила, като си била отговорила — разумна и честна през целия си живот! Меган е малко по-голяма реалистка. Била уверена, че си с мъж и помоли да се обадиш в Хаустън да ги успокоиш.

Колийн погледна очертанията на Джек под завивките. Знаеше, че той чува всяка дума. Тя преглътна. Съвсем не знаеше какво да прави и какво да каже на сутринта след страстната нощ.

— Да им се обадя незабавно? — каза тя с по-тих глас. — Може да е неудобно, Никол.

— Разбирам те напълно — каза утешително Никол. — Камал вдигна телефона тази сутрин, когато брат ми се обади в шест. Какъв рискован момент! Казах на Алекс, че е хазяинът, дошъл да се увери, че тръбите не са замръзнали.

— Камал е вкъщи? Прекарал е нощта с теб?

— Дойде, след като се обади снощи. Притесняваше се, че съм сама в тази буря.

Колийн се изкашля.

— Разбирам. Благодаря, че се обади, Ник. Ще говорим по-късно.

Дали Никол знаеше какво прави? Точно в този момент самата тя не бе сигурна какво прави… Предупредителното обаждане на Никол й напомни, че някои неща не бяха обсъдени между нея и Джек — плановете му да се ожени за богата жена, ако изобщо се ожени; съществуването на нейните собствени пари и връзката й с богатата фамилия Рамзи.

Тя се надвеси над Джек, оставяйки слушалката.

— Ще имаш ли нещо против, ако се обадя по телефона?

Той седна в леглото, грабна ръцете й и я дръпна върху себе си.

— Сигурен съм, че имам. — Устата му търсеше нейната, тъмните му очи светеха. — Не е време за разговори по телефона. Имаш горещ, силен мъж в леглото си, който изисква цялото ти внимание.

— О, скъпи! — Колийн прехапа устните си. Не й се беше налагало да представя някого на семейството, а сега Джек искаше от нея да направи точно това. — Аз наистина трябва да се обадя на сестрите си. Но може би мога да изчакам още малко.

— Много — поправи я Джек. Устата му пое топлата й целувка.

Неземно вълнение ги пренесе в други измерения, където властваше любовта. Колийн се предаде на влудяващата топлина, която я издигаше все по-нагоре и по-нагоре, извън самата нея.

Минаха още няколко часа, преди тя да се реши да се обади. Дълго лежа в прегръдките на Джек, изпълнена от задоволство, после прекара приятни мигове с него във ваната. Той правеше закуска — палачинки на микровълновата фурна — когато тя бързо набра номера на най-голямата си сестра Шавон.

— Добре съм, Шавон. Все пак много мило от ваша страна, че мислите за мен — каза Колийн с пресилено спокоен глас, като през цялото време поглеждаше към вратата.

Джек беше в кухнята и тя не искаше той да чуе как казва на сестра си, че е прекарала нощта със Сюзан Фарли. Чувстваше се виновна, че лъже сестра си, че пропусна да каже за Джек. Докато лежеше в прегръдките му, тя се чувстваше като зряла жена, а сега по телефона — като непослушно малко момиче.

— Колийн, няма ли да размислиш и да се върнеш вкъщи? — каза Шавон. — Липсваш ни толкова много. А и това лошо време…

— Харесва ми тук, Шавон, наистина — настоя Колийн. — Вие също ми липсвате, но…

— Имаш си гадже там, нали, Колийн? — каза Шавон разбиращо. — Защо не си ни казала за него?

Колийн въздъхна. Причините й бяха свързани с парите на Рамзи и несигурността й за това как ще реагира Джек. А и знаеше, че ако им признае, че е сериозно ангажирана с някой, всички ще се качат на следващия самолет, за да го видят, точно както майката и лелите на Джек. Само че имаше голяма разлика между тези три мили жени и нейните могъщи роднини Рамзи.

— Редовно… се виждам с един мъж — призна Колийн.

— Знаех си! — възкликна Шавон. — Кажи ми нещо за него, Колийн.

Колийн не можа да устои на вълнението да разкаже за любовта си към Джек Блеклидж.

Шавон я слушаше внимателно, без да я прекъсва.

— Наистина си лапнала по него, нали? — попита тя накрая. Гласът й звучеше притеснено.

— Не „лапнала“ — поправи я Колийн. — Влюбена съм в него, Шавон.

Тя чу сестра си да въздиша.

— Колийн, ти си много млада, а и го познаваш отскоро. Та ти си в Буфало само от…

— Тук съм достатъчно дълго, за да опозная и да обикна Джек, Шавон — каза студено Колийн. — Меган беше по-млада от мен, когато се омъжи за Рики, и аз си спомням как вие всички се опитвахте да ги разделите, така че ако вие или Рамзи се намесите във връзката ни…

— Колийн, прекалено драматизираш! Току-що ми каза за този мъж. Как можем да се намесим и да ви разделяме!

— Просто не се опитвайте! — предупреди твърдо Колийн.

Джек се появи на вратата.

— Закуската — извика той. — Ела да ядеш палачинки, преди да са се втвърдили като камък. Мисля, че ги държах във фурната прекалено дълго.

— Колийн, това мъжки глас ли е? — попита Шавон.

— Това е… той е… хм… хазяинът — каза бързо Колийн, като мислено благодареше на Никол за идеята. — Дошъл е да провери дали не са замръзнали тръбите. Това често се случва тук.

Джек се засмя. Колийн се изчерви и бързо затвори телефона.

— Нямам куража да кажа на голямата си сестра, че съм в спалнята на мъж — призна тя срамежливо.

— Напълно те разбирам. Аз също имам семейство, нали си спомняш? — Той разтвори ръце и тя се сгуши в него, като зарови лице в гърдите му и силно го прегърна.

— Обичам те толкова много, Джек!

— Скъпа! — Той й се усмихна и страстно я целуна. Когато най-после стигнаха в кухнята, установиха, че вкаменените палачинки не стават за ядене и си направиха два сандвича. Останалата част от уикенда прекараха заедно, затрупани от снега, наслаждавайки се на всеки миг от своето пленничество.

Ноември продължи като сладък любовен сън за Колийн. Прекарваше почти всеки свободен момент с Джек. Той разчисти място в гардероба си за някои от нейните неща, четката й за зъби и козметиката й си делеше място в банята с неговите лични вещи. Любимите й сладкиши и замразени пилета бяха в неговата кухня, списанията й се смесваха с неговите в шкафа му.

Цели дни минаваха, без да се прибере в апартамента си, а когато се прибереше, обикновено бе, за да вземе още свои вещи и да ги занесе у Джек. Къщата му беше и неин дом през тези дни. А дрехите на Камал Вели, четката за зъби и тоалетните му принадлежности бяха заели място в нейния апартамент, който сега Никол делеше с Камал, както Колийн неофициално споделяше дома на Джек.

Понякога на Колийн й се нравеше това положение, понякога й се щеше да преминат от неофициално към официално съжителство. Желанието й се засили с наближаването на Деня на благодарността. Тя, Джек, Никол и Камал решиха да си направят традиционната вечеря в Деня на благодарността в къщата на Джек. Колийн имаше тетрадка с рецепти и готварски съвети от Стефани Доублър, главната редакторка на „Храните“.

За нещастие последваха мощни протести от семейството й, когато им съобщи, че смята да остане в Буфало и да не се връща в Хаустън. Никол беше в същото положение след протестите на Шакарян.

Колийн и Никол държаха на оригиналния си план, но определено им развалиха донякъде празника.

— Последното нещо, което искам да направя, е да разочаровам семейството си — каза Колийн на Никол, когато се срещнаха, за да напазаруват за вечерта.

— Не, това е предпоследното нещо — каза Никол. — Последното нещо, което искаш да направиш, е да отидеш в Хаустън и да оставиш Джек сам в Буфало за Деня на благодарността.

„Няма да се колебая!“, реши Колийн след последното позвъняване от Хаустън. Не я привлече нито новината за първата бременност на сестра й Тара; нито това, че племенниците й Кари, Бет и Кортни имат главни роли в училищните постановки; нито плановете на Меган и съпруга й Рик да продължат заедно образованието си в правен университет… Все пак Колийн реши, че ще отиде в Хаустън за една седмица за коледните празници. Ще бъде там за играта на Кари, Бет и Кортни.

Кланът Брейди-Рамзи можеше да се справи чудесно и без нея, обясни внимателно Колийн на Ерин и Шавон. Но тя и Джек искаха да бъдат заедно. Трябваше да бъдат заедно!

* * *

— Това е най-страхотният Ден на благодарността, който някога съм прекарвала — въздъхна щастливо Колийн, докато тя и Джек изпращаха Никол и Камал. — Вечерята беше великолепна, само дето трябваше на два пъти спешно да се обадим на Стефани Доублър за помощ.

— Беше вкусно — съгласи се Джек, като се навеждаше да я целуне.

Колийн въздъхна. „Така трябваше да е, ако бяхме женени! — помисли си тя. — Да се забавляваш с приятели вкъщи и после да обсъждаш вечерята, докато си лягаш.“ Отидоха в спалнята, хванати за ръце, разменяйки си погледи, целувки и любовни думи.

Щеше й се да са женени или сгодени, или поне да говорят за годеж. Но те живееха ден за ден и не ставаше и дума за женитба. Понякога Колийн се чудеше как да започне тази тема, без да звучи глупаво или отчаяно. А и проблемът за истинското й финансово положение я мъчеше.

„Все още ли искаш да се ожениш за богата жена, Джек? Е, отгатни. Аз съм богата“, мислеше тя.

Не, тя нямаше да обърне лодката. Тя обичаше Джек и той я обичаше, а това беше най-важното. Трябваше да вярва, че с времето всичко ще се оправи.

Колийн го погледна, вълнението й избиваше в очите й и Джек я взе и я постави на леглото.

— Ти си чудесна! — каза той нежно.

Нямаше значение колко време са прекарали заедно. Тя не спираше да го привлича и очарова.

* * *

— Заспивай, скъпа. Днес можеш да работиш тук. Аз ще изляза само за няколко часа. — Джек се наведе и я целуна, докато тя лежеше сънена в леглото.

Имаше само няколко репортери на разположение в петък след Деня на благодарността, повечето завършили статиите си предварително, за да могат да си вземат допълнително свободен ден.

Джек бе на бюрото си и пиеше второто си кафе, когато висок мъж с прошарена коса и скъпо кожено палто се приближи до него.

— Джек Блеклидж?

Джек го погледна.

— Аз съм.

— Аз съм Куентин Рамзи. — Сивите очи на мъжа бяха студени и твърди като стомана. Той не посегна да се ръкува, просто стоеше и гледаше Джек с ледените си очи.

Накрая Джек бавно стана.

— Какво мога да направя за вас? — За малко щеше да каже „сър“, защото Рамзи излъчваше респект.

— Не се правете, че не знаете кой съм! — каза Куентин Рамзи. — Ще бъде по-добре да ни спестите тази досадна игра. Ще мина направо на въпроса. — Той бръкна в джоба си и изкара чек, който остави пред Джек.

Това беше чек за един милион долара. Джек се усмихна скептично.

— Да не би да ни снимат? Да не би някой да записва падението на хора, които вземат за подкуп един милион фалшиви долара?

— Не са фалшиви. Истински са и са твои — каза студено Рамзи, поставяйки чека на бюрото на Джек. — Можеш да отидеш във всяка банка и да ги изтеглиш незабавно.

— Да. И всичко, което трябва да направя, е… — Джек млъкна, чудейки се за какво беше всичко това. Все още мислеше, че е шега, на която не трябваше да се хваща. Запази самообладание и се усмихна студено. — Сигурен съм, че има нещо, свързано с този чек.

— Има — каза кратко Куентин Рамзи. — Стой настрана от Колийн Брейди!

Джек го погледна. Изведнъж шегата не изглеждаше вече толкова смешна.

— Хей! — започна той. — Какво е това?…

— Ние, Рамзи, знаем всичко за теб, Блеклидж, и аз знам, че ти знаеш кои сме ние, така че стига сме си играли — прекъсна го студено Рамзи. — Когато Колийн отказа да си дойде за Деня на благодарността, сестрите й, моите снахи, бяха много потиснати, а аз не искам да виждам майките на внуците ми в такова състояние. Освен това аз лично се интересувам от Колийн. Тя е сладко невинно малко момиче и няма да позволя да я използват или да я наранят. Изпратих частен детектив след теб и никой от нас не хареса отчета, който получихме. Знаеш какво имаше в него — информация, доказваща, че си един самоуверен търсач на съкровища, възнамеряващ да се ожени за богата жена.

Джек отвори уста да протестира, но после бързо се овладя. Беше ли вече премислил последиците от такова твърдение? Отговорът бе твърдо не! Той знаеше в този момент, че оставяше своето аз, което беше разрушено от Дона. Но сега вече нямаше проблеми — обичаше едно прекрасно момиче за пръв път в живота си…

— Няма да се колебая да направя всичко, което е в моята власт. — Гласът на Куентин Рамзи, тих и заплашителен, прекъсна мислите му. — А аз имам значителна сила, Блеклидж, за да се убедя, че Колийн Брейди не се превръща в плячка на един търсач на богаташки, какъвто си ти.

* * *

— Здравей! — извика весело Колийн, когато чу Джек да влиза в къщата. Тя се втурна да го посрещне, готова да се хвърли в прегръдките му, когато видя изражението му. — Джек, какво има? — попита разтревожено. Никога не го бе виждала толкова мрачен, дори не и през ранните, буреносни дни на тяхната връзка.

— Нищо, Колийн. — Той извади един чек. — Аз съм богат човек. Дори не трябва да следвам плановете си да се оженя за беззащитна наивна милионерка. Самият Куентин Рамзи дойде днес в офиса да те откупи.

— Куентин Рамзи? — извика Колийн. — Той е в Буфало? — Стомахът й се обърна, сърцето й заби лудо.

— Да, рови се в семейните работи. Кога смяташе да ми кажеш, че си свързана с една от най-богатите фамилии в страната, Колийн? В същото време, докато поставяше твоята лична клопка…

— Джек, исках да ти кажа, но не намирах подходящ момент.

— Колийн, заедно сме 24 часа на денонощие от седмици, от месеци. Говорили сме за всичко, с изключение на тази лъжа, с която си живяла.

— Не съм живяла с лъжа! — извика Колийн.

— Как ще наречеш това — да работиш нископлатена работа и да делиш апартамент с работеща медицинска сестра! Или и Никол е тайна принцеса? Правиш на мухльо един мъж, който си пада по теб, докато през цялото време ти си едно малко, богато момиче, което е можело да ме купи и продаде няколко пъти, което е обикаляло бедните квартали, докато й омръзне и се завърне при богатото си семейство и при богатия мъж, който Рамзи ще изберат за теб.

— Не можеш да вярваш на всичко това, Джек! — каза треперещо Колийн. — Не знам какво ти е казал Куентин, но…

— Даде ми един тлъст чек и ми каза да стоя настрана от теб. Частният му детектив има доказателства, че съм търсач на злато. Той има имена и цитати от няколко човека, които са ме чували да казвам, че ще се оженя за пари.

— И двамата знаем, че ти дори не подозираше, че аз съм една от Рамзи и че имам някакви пари — прекъсна го нежно Колийн. — Защо просто не скъса чека и не каза на Куентин да си гледа работата.

— Той ме предупреди да не правя такива „грандиозни жестове“, надявайки се да получа повече пари, като се оженя за теб. Рамзи имали влиятелни приятели на високи постове. Големият дядо Куентин може лично да позвъни тук-там и ме убеди, че няма да работя отново във вестникарския бизнес в страната. Ще го направи, ако не изчезна моментално от живота ти.

Колийн седна на близкия стол. Беше толкова шокирана и се почувства така слаба, че й се доплака.

— Така че ти избра по-лесния път. Да вземеш чека, да запазиш работата си и да ме зарежеш.

— Какво да търся при едно богато момиче, което не ми се доверява достатъчно, за да ми каже истината за себе си?

Колийн затвори очи. Беше толкова ужасно, че просто не можеше да е истина.

— Ти, ти вече не ме искаш! Предпочиташ чека на Куентин вместо мен.

Джек се обърна и излезе от стаята.

 

 

Случайност бе, че Никол дойде само няколко минути по-късно, за да си вземе съда за сладкиша, който бе оставила за Деня на благодарността. Като я видя, Колийн избухна в сълзи, хвана я за палтото и настоя да излезе с нея.

Тя прекара нощта в спалнята си, като се опитваше да не обръща внимание на факта, че Никол и Камал бяха в другата стая и не много успешно се опитваха тихо да се любят. Двамата се бяха държали толкова мило с нея, успокояваха я и се опитваха да я развеселят. Камал дори беше казал, че се радва, задето се е върнала, защото знаел колко е липсвала на Никол.

Колийн всячески се опитваше да се съсредоточи в това, че Камал е развалил годежа с момичето от Азербайджан и че Никол бе казала за него на семейството си, което все пак не се бе побъркало от притеснение. След като не бе турчин и не бе лично замесен в Армено-Азербайджанската война, Шакарян можеха да го приемат.

Тя се радваше, че животът на Никол се бе обърнал към добро, макар че нейният се бе обърнал към лошо.

Всеки път, когато телефонът иззвъняваше, Колийн казваше на Никол, че не иска да говори с Джек. Но той не се обади нито тази вечер, нито следващата. Само семейството й телефонира, но Колийн отказа да говори с тях.

— Вашата намеса разруши живота й — чу тя Никол да казва на Шавон, после на Ерин, на Тара, на Меган и накрая на самия Куентин Рамзи. — Има ли нещо чудно, че не иска да вижда, чува или да говори с никой Рамзи.

В неделя следобед Колийн изпрати Камал и Никол в къщата на Джек да вземат нещата й. Молеше се наум Джек да не им разреши нищо да вземат и да дойде да я прибере, да й каже, че я обича, че всичко й е простено, че отровният чек на Куентин Рамзи е вече в пощата, накъсан на хиляди парчета.

Но Никол и Камал се върнаха с багажа й. Джек дори не бил вкъщи. Колийн остави нещата си настрана в пълно отчаяние.

Когато телефонът иззвъня и Никол й каза, че е Род Гарет, тя почти щеше да откаже да се обади. Но Никол я накара да говори с него и както обикновено, той беше мил, остроумен и приятен. Покани я да отидат в бара на Хари с няколко негови приятели по-късно вечерта.

Колийн почти машинално би отказала, но не и преди да осъзнае няколко жестоки факта — тя бе изритана, а Джек не си беше вкъщи. Дали не беше с друга — като продължение на срещата от предишната вечер. Сърцето й се сви. Камал и Никол имаха билети за театър за тази вечер.

Наистина ли искаше да прекара сама вечерта? Като се опитва да гледа телевизия, докато размишлява върху празнотата на живота си?

Колийн прие поканата на Род Гарет.