Айра Левин
Предсмъртна целувка (44)

15

Кингшип остана в завода. Гант тръгна с Мариън за Ню Йорк. В самолета, седнали неподвижно от двете страни на пътеката, те дълго мълчаха.

По едно време Мариън извади носна кърпичка и я притисна към очите си. Гант се обърна към нея — блед, с уморен поглед.

— Искахме само да се уплаши и да си признае — каза той с извинителна нотка в гласа. — Всъщност нямаше да му направим нищо. А в края на краищата той си и призна. Защо направи това, дявол да го вземе?

Трябваше да мине доста време, докато думите му стигнат до нея.

— Недейте… — промълви тя едва чуто.

Гант погледна сведеното й лице.

— Не бива да плачете — каза й той мило.

Тя впери поглед в носната кърпичка, която държеше — цялата бе на мокри петна. Сетне я сгъна и обърна глава към прозореца.

— Не плача за него — каза тя спокойно.

Отидоха в дома на Кингшип. След като пое палтото на Мариън — Гант предпочете да не съблича своето, — слугата съобщи:

— Госпожа Корлис чака в дневната.

— Боже мой! — простена Мариън.

Когато влязоха в осветената от късното следобедно слънце дневна, мисис Корлис седеше до старинния бюфет и разглеждаше обърната наопаки порцеланова статуетка. Постави я на мястото й и се обърна към тях.

— Не очаквах да се върнете толкова скоро. Добре ли прекарахте? — Присви очи срещу светлината и се загледа в Гант. — Извинете, помислих, че е… — Прекоси стаята и надникна в празния вестибюл.

Сетне впери очи в Мариън. Веждите й се повдигнаха и тя се усмихна.

— Къде е Бъд?